747. Там имаше някой си человек - Неделна беседа, 26 ноември 1939 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1939 г., 1939 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Там имаше някой си человек

„Отче наш“

„Мислѝ, право мислѝ!“

Ще прочета само 5-и стих от 5-а глава от Евангелието на Иоана: „Там имаше някой си человек, болен 38 години.“

„Духът Божи“

Цитат

 

Сега нас не ни интересува фактът, че някой си человек, близо преди хиляда и деветстотин години, боледувал цели тридесет и осем години. На времето си се е говорило за този болен и досега още се говори. Много духовни сказки са посветени на този болен. Такива болни и ние ги имаме сега. Светът е пълен с болни хора. Въпреки всичко, все се говори за този болен. Защо? Има някакъв смисъл. За онези, които разбират нещата, има смисъл; за онези, които не разбират, няма никакъв смисъл. Хората казват, че нещата трябва да бъдат разбрани. Когато Слънцето грее през деня, разбрано ли е за всеки човек защо грее? След като изгрее Слънцето, слушате някой да казва: „Не зная какво да правя сега.“ Болният какво ще прави? Той ще се върти цял ден на леглото. Земеделецът ще вземе ралото и ще отиде на нивата да работи. Чиновникът ще вземе писалката и ще отиде в канцеларията, цял ден ще пише. Поетът и писателят ще пишат своите съчинения. Къщовницата ще вземе метлата и ще започне да чисти, да мете, цял ден ще се чува гласът ѝ, ще заповядва на този, на онзи. От време на време тя ще отвори гардеробите, ще изнесе дрехите навън, да ги изчисти от праха, като несъществена част от дрехите. Същественото, самата дреха ще внесе пак вътре.

Казвам: Съвременните хора са много установени, особено възрастните......................

Това наричат хората унаследени качества. Каквото е и у самите нас, това се проявява и навън. Неразбирането на живота седи в това, че на самата дума „живот“ трябва да се притури нещо. Думата „живот“ е хиперболична. Тя е образувана от две хиперболи, съединени помежду си с права линия. Като разглеждате буквата „ж“, с която се пише думата „живот“, виждате че тази буква е съставена от две хиперболи, които трябва да се примирят. Сам по себе си животът е непримирим. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Познаването е начин да намериш този път на хиперболи и да ги превърнеш в един вътрешен кръг.

Там имаше някой си человек

 

 

Цитат

 

Преди няколко деня дойде един от нашите млади братя и се оплака, че рамото го боляло. Защо го боли рамото? Като работил на една къща, не забелязал, че избата била отворена и той паднал вътре, вследствие на което счупил костта на рамото си. Друг пък е много сприхав и не може да се въздържа. Със своята сприхавост той може да си навлече някаква беля. Запример, той има да взима от един човек пари. Среща своя длъжник и му казва: „Ти трябва да ми платиш.“ – „Добре, ще си платя дълга, но сега нямам пари. Ще ме почакаш малко.“ Кредиторът не иска да знае, настоява да получи парите си. Какво се оказва? Длъжникът е силен, здравеняк човек, като Дан Колов. Той се хвърля върху своя кредитор и го набива.

Значи, човек трябва да бъде внимателен: дето ходи, каквото говори, той трябва да се съобразява с условията, да не пострада. В това отношение американците са доста безцеремонни. Когато двама души имат някакви лична разправия, те се срещат и единият пита другия: „Ти защо не издържа на обещанието си?“ И веднага започва да удря в носа. И другият отговаря със същото: трака-трука и в няколко минути те са се разбрали. После изчистят дрехите си от праха, подадат си ръка и се разделят приятелски. Българинът няма този характер, но и българите се бият. Те се удрят лошо. И онзи, който победи, казва: „Сега ще правиш ли думата ми на две?“ Победеният казва: „Вече няма да правя думата ти на две.“

Ще кажете, че това не е право. Правото е в това да се набият, да уравновесят силите си. Ако имаш да взимаш, правото е твое, на твоя страна. Но ако онзи, който има да дава, е по-силен и може да те набие, правото е на негова страна. Тогава, за да не те бият, не давай пари назаем, особено ако си слаб. В такъв случай аз бих написал следния закон: Не давайте пари назаем и не взимайте пари назаем. Ако трябва да вземете пари назаем, не се позволява да искате повече от пет лева. При това положение няма да има безчестни хора на Земята. Всеки може да плати пет лева, но всеки не може да плати петстотин хиляди лева или пет милиона лева. Ще каже някой, че е изкарал парите си с пот на лицето си. Кажете ми, колко пари може човек да спечели с пот на лицето си?