Станимир Добавено Май 14, 2007 Доклад Share Добавено Май 14, 2007 Замисляли ли сте се какво представлява съзнанието? И по конкретно какво представлява човешкото съзнание? Как се сформира? От какви фактори се обуславя? Възможно ли е съществуването на съзнание без наличието на форма/тяло? Не са ли развитието на формата, нейната чистота и качество пряко свързани с развитието на съзнанието? Как Духът направлява този процес? Виждате ли ролята на съзнанието като свързващо звено между Духа и материята? А като техен резултат? Каква е разликата между съзнание и самосъзнание? Как си представяте Свръхсъзнанието? А груповото съзнание? Станаха доста въпроси, но аз разбира се не очаквам да отговорите на всичките. Някои от тях са изключително трудни (да не кажа невъзможни) за отговаряне. Надявам се все пак да опитате. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 15, 2007 Доклад Share Добавено Май 15, 2007 (edited) Съзнание може изобщо да съществува, елементарно казано, при условие, че има един Аз, който осъзнава връзката с психичните си съдържания. И обратно, връзки, които не се осъзнават като такива, са несъзнавани. Има и едно класическо определение за съзнанието, направено от Hillman (1975):"Съзнанието е като психична рефлексия на психчния свят около нас и част от адаптацията към тази реалност". Като цяло понятието съзнание е "работно" и довежда често до погрешни тълкувания. Разбирането на дихотомията съзнание-несъзнавано е много важна и в основата си е ключова за разбирането на човешката психика. Редактирано Май 15, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 Човешкото съзнание съществува и то не само в психологическата рамка съзнание , която е твърде тясна за мен . Езотеричния смисъл на съзнание е съвсем различен . За мен лично съзнанието е много по - важна и по - голяма част от ума ми , работната ми памет или пък егото ми . Съзнание за мен е обхвата ми или пространството ми на съзнаване , на духовно разбиране , за света , съзнанието е винаги в работен вариант , никога в завършен , защото то непрестанно търпи разширение . Съзнанието е онази работна сила на ума и душата , която ни придвижва в новите параметри за разбиране на света . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 (edited) Малко посоки за размисъл от Учителя по темата: "Що е съзнание? - По този въпрос е писано в много философски и окултни книги, които сами можете да четете. С няколко думи казано съзнанието подразбира склад от положително знание, вложено в духа, ума и сърцето на човека. Съзнателния човек никога не върши зло... Думата "съзнание" е образувана от съюза "съ" и съществителното име "знание". Следователно, думата "съзнание" подразбира да се направи връзка между знанието на Божествения и човешкия дух, да се прехвърли мост, който да свързва Божествения и човешки свят." "Четете, размишлявайте върху съзнанието, да се домогнете до смисъла на това понятие. Под думата "съзнание" някои философи разбират Същината на нещата. В това отношение, те не са далеч от Истината. Други философи под думата "съзнание" разбират формата на нещата. Като разглеждат в този смисъл съзнанието, те се отдалечават от Истината, защото съвършено идеята за съзнанието в техните умове се изменя." „Онова, което не се изменя, което остава всякога едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява. Какво представя съзнанието? - То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват.” “Съзнанието … представлява външното облекло на душата.” "Съзнанието е връзка между външния и вътрешния живот на човека от една страна, както между сегашния и бъдещия му живот от друга." “Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия." „Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по-високо и го напътва в живота му. То му нашепва какво да прави, как и кога да се прояви. В този смисъл съзнанието на човека не е нищо друго, освен неговото ръководно начало. Някои го наричат още интуиция, ангел пазител и др. Който слуша гласа на своята интуиция, работите му се нареждат добре.” "Мощни, велики сили работят върху човешкото съзнание, с Цел да подобрят положението му." "Истинското знание седи в това, човек да прави опити в съзнанието си, което представя велика лаборатория на живота. Чрез ред упражнения и опити, човек може да дойде до възможностите, които се крият в един маг." източник: "Тайните на съзнанието" (избрани мисли от Учителя); изд. Айхама, Шумен 2003, ISBN 954-90719-6-0 Редактирано Май 20, 2007 от Иво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 20, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 20, 2007 Благодаря ви за споделените мнения и споделените мисли на Учителя. В тях съзнанието е представено от няколко различни гледни точки, което лично за мен е от голяма полза. Не разбрах всичко от написаното, но именно в това съзирам възможност за разширение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 (edited) „Онова, което не се изменя, което остава всякога едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява. Какво представя съзнанието? - То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват.” източник: "Тайните на съзнанието" (избрани мисли от Учителя); изд. Айхама, Шумен 2003, ISBN 954-90719-6-0 Човешкото съзнание: не се изменя по качество или същност, но променя своя обхват - по различни начини при различните хора. Редактирано Май 20, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 (edited) Да, ето още малко възможности за разширение. Из Чат проведен в портала на 03.07.2003 в 21ч.. Темита на чата са: Що е съзнание? Що е съзнателен живот? Какви са методите за постигането на съзнателен живот? Вие какво мислите? Резюме на отговорите: ================== filip: - Съзнателния живот. Това е смисъла на съвременната епоха. Това е моята позиция. - Съзнанието е реалното присъствие на Бога в нас. Това е контактната точка межу Абсолютна реалност и вселената в която жиеем. - Съзнанието това е разбиране и преживяване на основните принцип на Живота: Любов, Мъдрост и Истина - Моя метод за съзнателен живот е: приживей Присъствието, тишината на мига, топлината на живота Ivo: - съзнателния живот се оределя от будността на съзнанието и е процес - съзнанието е едновременната проява на чувство, мисъл и действие... - съзнанието според мен е знание, разбиране за основите, законите които движат Живота - моя метод наблюдение... без привързване... понякога като медитация... медитацията например може да доведе мисълта то яснота, дълбочина... концентрация и т.н. - енргията на гнева и страха могат да бъдат трансформирани ако ги Осъзнаем в началото на възникването им - молитвата не е ли такъв метод (за съзнателен живот) kiril: - според мен правилния метод е именно “правенето”, т.е. действието,без да се стремиш към резултата, т.е. съзнанието да бъде ангажирано с действието, което се извършва, а не с това което ще се случи в бъдеще време - (разказва притча която завършва така) Страннико, цялата мъдрост на вселената е в теб, колкото повече я търсиш, само я разпиляваш и нищо не придобиваш Огнян_Кулев: - по-скоро възприемам съзнанието като присъствие на мисъл, а не на Бог sad: - съзнателния живот е свързан с правилното разбиране на реалността Антикал: - много хора са го дефинирали със сложни термини, но дали наистина е толкожа сложно - мисля че просто трябва да живеем в хармония със заобикалящата ни природа - по време на разговор една от най-големите пречки е боравенето с термини. - амо ако във всеки един момент разбираш себе си и околния свят не е ли това нещо повече от съзнателност? Mitko: - Под съзнание разбирам Божиите закони, които функционират в живота. Така казва Учителят. - За да се държим в пътя на съзнателния живот е нужен себеконтрол... Успяваш ли всеки ден, всеки час, всяка минута да виждаш своите мисли, чувства и постъпки? Irena: - Съзнателността предполага развитие на ума и на мисленето въобще - Съзнателност означава ясна позиция по съществените въпроси в живота, точно и строго определено мислене и светлина на ума - функция на съзнателността в Пътя на Ученика е разграничаването на доброто от злото, на потребното от непотребното - моя метод: любовното, благоговейно, безкритично отношение към нещата създава условия в душата за познание и следователно за съзнателност - Любовта дава съзнателност Ednorog: - "Пределът на човешките възможност е ограничен от съзнанието, тоест от висотата и широтата и вместимостта на разбирането на даден момент " dgerry: - важно е не целта в живота, а как си я постигнал Редактирано Май 20, 2007 от Иво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 23, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 23, 2007 "Имайте предвид все пак, че СЪЗНАТЕЛНИЯТ аспект е този, който прави формата магнетична, възприемаща, отхвърляща и препредаваща; това съзнание е различно в зависимост от природата на съществото, което информира или работи посредством центъра, бил той голям или малък. Имайте предвид също, че животът, който тече през всички центрове, който оживява всецяло пространството, е животът на едно Същество; следователно то е самия живот във всички форми, ограничаван във времето и пространството от намерението, желанието, формата и качеството на обитаващото Съзнание; видовете съзнание са много и разнообразни и все пак животът остава винаги един и същ и неразделим, защото е ЕДИННИЯТ ЖИВОТ." "Има един момент, който всички вие трябва да разберете - а именно, че прогресиращият ученик не се премества в нови полета или области на съзнание, подобно на простоянно маршируване напред от едно ниво към друго (както визуалният символ на теософската литература би означил). Това което трябва да бъде разбрано, е, че всичко, което Е, съществува вечно. Всъщност нас ни интересува постоянното събуждане на вечно съществуващото Е, което присъства винаги в заобикалящата ни среда, но което обектът не съзнава - поради късогледство." "Нека помним винаги, че всяко поле на съзнанието със своите граници представлява затвор и че целта на цялата работа за освобождаване е да се даде възможност на съзнанието да разширява своето поле на контакти." "Разширяването на съзнанието, пораждането на нарастнала чувствителност и възприемчиво осъзнаване са целта на цялото божествено и йерархично усилие." "Може да се каже, че самото съзнание, което е целта - докато сме на тази планета - на целия еволюционен процес, представлява просто демонстрираният резултат от Науката за Свързването. Също така то е цел в една или друга форма и на един или друг етап на цялото планетарно съществуване в самата Слънчева състема. Развитието на този съзнателен ответ представлява всъщност растежа на сетивното осъзнаване на САМИЯ планетарен Логос. Човешкият механизъм и неговата способност да реагира ответно спрямо заобикалящата го среда (както науката знае добре) се е развил в отговор на вътрешен импулс, присъстващ във всяко човешко същество и във всяка форма на живот, и в отговор на "притеглянато" и магнетичния ефект на околната среда." "Инстинктът, управляващ растителното и животинското царство се развива и преобразува в интелект в човешкото семейство. По-късно интелектът се превръща в интуиция, а интуицията - в озарение. Когато се зароди свръхчовешкото съзнание, тези две неща - интуицията и озарението - заемат мястото на инстинкта и интелигентността." В служба на човечеството - А. Бейли Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 23, 2007 Доклад Share Добавено Май 23, 2007 Аз го чувствам така: Отдръпвам се от мислите си, те протичат свободно и затихват. Това ме води до директен досег с чувствата ми - научавам се да ги сублимирам и насочвам леко. Това ме води до досег с енергията ми - наблюдавам състоянието и, течението и. Целият процес се ръководи от когницията на съзнанието - тази зад всички психични компоненти - Наблюдателят. Когато умът затихне, чувствата се впрегнат в потока на сублимацията, енергията се прихване и обърне навътре в креативност, тогава светлината на съзнанието расте, топлината на обичта му се проявява и силата го подхранва. Любов, получена от емоционалната сублимация, Мъдрост, получена от когнитивния контрол и Истина (сила), получена от впрягането на енергията в съзидателност - трите компонента на чистото съзнание! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Май 23, 2007 Доклад Share Добавено Май 23, 2007 Да. Освен това различните школи и течения разделят човешкото съзнание на различни дялове. При Учителя те са: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. "Вие трябва да изучавате проявите на съзнанието, не само като философска, отвлечена мисъл, но и като приложение, да видите какви резултати дават. В съзнанието си, човек проявява един род чувства, мисли и действия, в самосъзнанието си — друг род, в подсъзнанието — трети и в свръхсъзнанието — четвърти. В каквато област на духовния живот да се намира човек, такъв израз ще има неговият живот на земята. Обаче, трябва да знаете, че вън от човека съзнанието не може да се определи. Някои философи казват, че съзнанието е самият човек. - Не, човек е нещо повече от съзнанието. Съзнанието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек. (— Каква разлика има между познанието и съзнанието?) — Познанието е повърхностно нещо, а съзнанието е вътрешно нещо, придобито чрез дълъг опит — то е положително съзнание." Още някои мисли за съзнанието, насоки за размисъл: "Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието. Областта на съзнанието представя определен свят, с определени хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помагат." "Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия." "За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка." "Мислите, чувствата и постъпките растат върху човека, но той не ги ражда. Те идат от друг, по-висок свят от тоя, в който живее. Следователно, човек е същество, което мисли, чувства и действа. Ако съзнанието му не взима участие в неговите мисли и действия, той е автомат." "Духът не е нещо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултат на духа. Духът е самия човек. Това, което сте вие във вашето съзнание - това е духът. Това, което вие съзнавате, това, което остава неизменно при всички условия, това наричаме съзнание на човека. Обаче, съзнанието е само едно огледало, едно отражение на действието на човешкия дух. Това неизменното у вас, което вие съзнавате, то е човешкият дух. И вие сте неизменни дотолкова, доколкото чувствате, че у вас присъства едно разумно начало, на което вие всякога можете да се осланяте." "Като ученици, вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви. Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж имали този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае, кога, какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиш на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието, смирението е необходимо, но човек трябва да знае, кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи от външния и вътрешните светове. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава" "Под думата "невидим свят" ние разбираме реалния, идеалния, неизменяемия свят. Този реален свят се проектира на физическия най-първо чрез една точка, която е несъизмерима. Тази точка има само едно проявление, без никакво измерение. Сама по себе си тя съществува като понятие. Посоката на едно движение се измерва само с една точка. Всеки човек трябва да има само една посока, едно движение, което наричаме негов център. Този разумен център съществува в неговото съзнание. Мнозина питат: какво представлява човешкото съзнание? — Ние наричаме човешкото съзнание вдлъбнатото огледало, което събира в себе си лъчите на Божествената светлина и после, чрез отражение ги разпръсва в окръжаващата го среда. Ако човек няма такова огледало, той не може да разбере задачата на своя живот може това огледало да се държи в изправност, природата е дала разум, ум на човека, да мисли и да разсъждава. Разумът пък е Божествената Светлина, която се насочва към това огледало. Това дето хората обичат да се оглеждат в огледала, показва, че и нашето съзнание е подобно на огледало. И когато нашето съзнание е чисто, и всички предмети ще се отразят в техния естествен вид, а това ще ни дава ясна представа за живота. Противоречията, които съществуват в ума на съвременните хора за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, за милосърдието и за ред прояви в живота, зависят от чистотата, от степента на яснотата на това огледало. Често нашето огледало се покрива с прах, с тънък воал от мъгла, помрачава се, замъглява се, и ние не можем да добием ясна представа за живота -- изгубваме връзката, смисъла на живота, не знаем отде сме дошли и де отиваме. Първата велика задача за съзнанието на индивида е да реши въпроса, отде е дошъл и де отива. Този въпрос не може да се реши колективно. Той се решава единично." "Съзнанието оказва влияние върху волята. Това, което съзнанието носи в себе си, минава и във волята. Щом съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този закон е познат на хората. Ето защо, когато искат да парализират волята на човека, те ограничават съзнанието му. И обратно: когато помрачат съзнанието на човека и волята му се парализира. В този смисъл съзнанието е волеви акт, който предизвиква дейността на волята." "Като се говори за развитие на съзнанието, ние взимаме понятието "съзнание" в широк смисъл. Думата "съзнание" е образувана от предлога "съ" и съществителното "знание". Да имаш съзнание, това значи да ходиш със знание, да създаваш нещата. Съзнанието има повече духовен характер, отколкото материален. Да съзнаваш нещата, това значи в даден момент да правиш разлика между две състояния, между две посоки -- права и крива, между две мисли, чувства и постъпки, да знаеш, кои са прави и кои-криви." източник: "Тайните на съзнанието" (избрани мисли от Учителя); изд. Айхама, Шумен 2003, ISBN 954-90719-6-0 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 23, 2007 Доклад Share Добавено Май 23, 2007 "Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. " "Под думата "невидим свят" ние разбираме реалния, идеалния, неизменяемия свят. Този реален свят се проектира на физическия най-първо чрез една точка, която е несъизмерима. Тази точка има само едно проявление, без никакво измерение. Сама по себе си тя съществува ... една посока, едно движение, което наричаме негов център... Ние наричаме човешкото съзнание вдлъбнатото огледало, което събира в себе си лъчите на Божествената светлина... да разбере задачата на своя живот може това огледало да се държи в изправност, природата е дала разум, ум на човека, да мисли и да разсъждава. Разумът ... е Божествената Светлина, която се насочва към това огледало. ...когато нашето съзнание е чисто, и всички предмети ще се отразят в техния естествен вид, а това ще ни дава ясна представа за живота... Любовта, ... Мъдростта ... Истината, ... Правдата, ... Добродетелта, ... милосърдието ... в живота, зависят от чистотата, от степента на яснотата на това огледало. Често нашето огледало се покрива с прах, с тънък воал от мъгла, помрачава се, замъглява се, и ние не можем да добием ясна представа за живота -- изгубваме връзката, смисъла на живота, не знаем отде сме дошли и де отиваме. Първата велика задача за съзнанието на индивида е да реши въпроса, отде е дошъл и де отива. Този въпрос не може да се реши колективно. Той се решава единично." ... Да имаш съзнание, това значи да ходиш със знание, да създаваш нещата. Съзнанието има повече духовен характер, отколкото материален. Да съзнаваш нещата, това значи в даден момент да правиш разлика между две състояния, между две посоки -- права и крива, между две мисли, чувства и постъпки, да знаеш, кои са прави и кои-криви." източник: "Тайните на съзнанието" (избрани мисли от Учителя); изд. Айхама, Шумен 2003, ISBN 954-90719-6-0 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юни 6, 2007 Доклад Share Добавено Юни 6, 2007 Много красиво се е изразил известния суфи Руми: "Океанът на Съзнателността е обширен и нашите форми се клатят на повърхността му като празни чаши, докато не се изпълним с неговите води и тогава потъваме в дълбините му" (източник: Океанът Руми, изд. Зограф, 2006) Неврофизиологичните аспекти на съзнанието - с тях пък ни запознава Орлин цитирайки един материал Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Юни 7, 2007 Доклад Share Добавено Юни 7, 2007 "Очевидно от това описание на душата следва, че нашият ум е нещо повече, отколкото може да схване съзнанието. Според модела на Кейси съзнанието е най- ниската форма на ума. То е сетивно съсредоточено само върху подробностите като мишка, но му липсва широкия поглед на орела. Този поглед е притежание не на съзнанието, а на онова, което Кейси нарича свръхсъзнание. Веднъж Кейси сънувал ума като фуния. Отвореният й край се спуска сякаш от безкрайността и се свивал надолу, за да образува отделният малък ум. Малкият ум е съзнанието – това, което душата използва, за да се съсредоточи върху физическата реалност. В друг сън пък видял ума като многолъчева звезда, всеки лъч на която представлявал фуния, израстваща от универсалния ум, за да се превърне в съзнанието на отделната душа. Сънят на Кейси за ума има някои изненадващи белези: Първо, според него има само един ум. Тази единствена, жива реалност е Универсалният ум, който е общ за всички ни. Трудно е да се възприеме такова нещо. То означава, че с изключение на съзнанието, умът не е нещо лично, а се споделя от всички. Той е като въздуха, който дишаме. Макар всички да имаме собствени дробове, с които да го докосваме, въздухът е само един. Второ, този ум помни всичко. Кейси нарича това негово свойство “Акашови записи”, или “Залата на летописите” Всичко, което човечеството някога е притежавало, е записано в “Записите Акаша”. Трето, между нивото на универсалния ум и съзнанието на индивида лежи областта на подсъзнанието. Всеки от нас има своята част от подсъзнанието, но в него няма граници. Всички подсъзнания, както на живите, така и на мъртвите- са свързани едно с друго. По- късно ще научим и повече за този удивителен факт. Четвърто, макар да е важно взаимодействието ни със света, съзнанието е само връхчето на цялостния ум. То е силно съсредоточено и ограничено в усещанията от материалния свят. Съзнанието е оградено с ясно очертани граници. Заради него всеки човек изглежда отделен от останалите. И накрая всяко от тези различни нива на ума представлява отделен проводник на информация. Съзнанието е проводник на сетивната информация. То събира информация от средата извън личността. Подсъзнанието е проводник на телепатична информация. То събира информация от мислите и преживяванията на другите хора. Свръхсъзнанието е проводник на ясновидство, или така нареченото универсално познание. То събира информация директно от единството на целия живот. Интуицията представлява свръхпроводник, който черпи от информацията, протичаща по другите проводници. Когато използва въображението като средство за изразяване, тя говори чрез видения или символи. Когато използва чувства или мисли, говори чрез пориви или подтици. Когато използва мисли, може да говори с глас, който да чуваме отвътре. " Източник:Едгар Кейси, Да се свържем с висшето си Аз Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юли 1, 2007 Доклад Share Добавено Юли 1, 2007 (edited) ... макар да е важно взаимодействието ни със света, съзнанието е само връхчето на цялостния ум. Теримнологията е много различна и изисква време, за да се ориентира човек кой като казва нещо какво има предвид. Някои казват, че човешкият ум е върхът на айсберга, а Съзнанието е всесъществуващото... Ако умът е проява на Съэнанието, тази терминология ми пасва повече, а като синоним на Съзнанието според тази схема Духът като че ли си идва по на мястото. Иначе, както казваше и цитатът на Таня от Кейси, само "съзнателната" част на ума е обособена, подсъзнателната и свръхсъзнателните му допирателни имат мъгляви и относителни граници с Океана на Съзнанието във всичко. Мъничкият проявен разум или делничната обичайна будност обаче явно си има свои важни функции, свързани с кристализирането на Духа в подходящи форми. Големите Учители никога не са ругали разума, вкл. не са го противопоставяли на сърцето, а са държали всяко нещо да си знае мястото. Ограниченият разум, стига да не се самозабравя и да осъзнава добре собствената си ограниченост, е много полезен. Особено ако сърцето все още не е развито и представлява попуподсъзнателна имитация на действителната духовна интуиция... Редактирано Юли 1, 2007 от Добромир Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 2, 2007 Доклад Share Добавено Юли 2, 2007 Съзнанието не е съдържа ли всички опитности на душата2 То ни отличава от животните все пак. От него следва да развием самосъзнанието, докато стигнем до свръхсъзнанието, което побира останалите в себе си. Свръхсъзнанието е и надникване в Акаша... Таня, цитата от Кейси е Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 2, 2007 Доклад Share Добавено Юли 2, 2007 (edited) "използва въображението като средство за изразяване, тя говори чрез видения или символи. "- ето и важната роля на въображението . На виждането ,благодарение на възможността на алтернативна представа. Или желание за орлов поглед. Редактирано Юли 2, 2007 от Инатари Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 Взаимодействието между съзнанието и материалния свят вече не е мистерия: съзнанието не е нищо друго освен енергия в нейната най-фина и динамична форма.Това помага да се разбере защо нашите фантазии, представи, желания и страхове оказват влияние върху реални събития и обяснява защо и как се материализира създадения от мозъка образ. Човек живее едновременно в два свята, две реалности: вътрешната реалност на своите мисли, чувства и възгледи и външната реалност на хора, места, вещи и събития.....Вътрешното съзнание е мощна сила, влиянието на която се усеща във всеки аспект на живота.То впрочем, е главната и най-важна част на това, което сте и е основната причина за вашия успех или провал. Джон Кехоу-"Подсъзнанието може всичко" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 16, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 16, 2011 Човек не може да разреши въпроса за яденето, но същевременно той не може да си отговори още на много въпроси. Запример, той няма ясна представа какво нещо е съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Думата „съзнание" се е образувала от предлога „с" и съществителното „знание". Тази дума означава още „живот". Тя е произлязла от гръцката дума „зои". Тогава „подсъзнание" означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се крили тези неща в него. Някой път влизате в килера на къщата си, дето държите стари, от години изостанали дрехи, вече старомодни, и се чудите къде сте ги крили до това време. Къде сте ги крили? — В подсъзнанието си. Тъй щото, ако сравните подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще видите, че те представляват две противоположни неща. Подсъзнанието складира в себе си старото, а свръхсъзнанието — новото. В живота на свръхсъзнанието човек ще вземе вълната от гърба на овцата, ще я изпреде, ще я изтъче и ще си ушие от нея нова, чиста дреха. В подсъзнанието се складират стари идеи, а свръхсъзнанието възприема и прилага новите идеи. Обаче и подсъзнанието, и свръхсъзнанието са елементи, полюси на живота. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът". Това са три елемента на едно и също начало. Кой от трите елемента е най-важен? Някой ще каже, че животът е най-важен. Обаче, как ще отидете до живота, ако нямате път? Друг ще каже, че пътят е най-важен. Как ще отидете до пътя, ако не носите истината, светлината в себе си? Следователно, нито живот без път и истина, нито път без истина и живот, нито истина без път и живот. Пътят, истината и животът представляват три еднакво важни и необходими величини за целокупния живот. Такова нещо представляват и четирите вида съзнания. Те са величини, неразривно свързани. Подсъзнанието представя миналия живот, в който влиза животът на минералите, растенията, животните, хората и ангелите. Съзнанието представя живота на минералите, растенията, животните. Самосъзнанието представя живота на човека. Свръхсъзнанието представя живота на ангелите. Следователно съзнанието и подсъзнанието представляват основа на човешкия живот, а свръхсъзнанието е извън този живот. То няма нищо общо с човешкия живот. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг. Те са два полюса, които се движат в противоположни посоки. Подсъзнанието ражда съзнанието; самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието. Наистина човешкият живот е по-близо до ангелския, отколкото живота на минералите, растенията и животните. Съзнанието представлява платното, върху което природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва. ... Какво разбирате под думата „съзнание"? За природата съзнанието представлява само една дума. Като изговорите думата „съзнание", виждате ли някаква светлинка в ума си? Като кажете „гладен" или „ жаден съм", вие се свързвате с усещането, което тия думи произвеждат върху вас. Обаче какво чувство или какво усещане произвежда думата „съзнание" върху вас? Засега думата „съзнание" е само философски термин. Тя не е погълнала още човешкото съзнание. Вие не разбирате още какво нещо е съзнанието. Съзнанието е нещо Божествено. В който момент разберете какво представлява съзнанието, вашият живот ще се измени коренно. Как ще се измени животът ви? Представете си, че се намирате в голяма тъмна стая, но не знаете къде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориентирате. Чудите се какво да правите. В джоба си носите свещ и кутия кибрит, но сте забравили това. По едно време ви дохожда на ума, че имате една свещ и кибрит в джоба си. Веднага драсвате кибрита, запалвате свещта, осветявате стаята и се ориентирате. Виждате къде какво има в стаята; виждате къде е вратата за излизане, накъде води тя и т.н. Цялата обстановка на стаята приема вече съвсем друг изглед. Вие свободно отваряте вратата и излизате вън на простор, на слънчева светлина. И тъй, човек не трябва да живее само с понятието „съзнание", но със съзнанието като реалност. Докато живее с понятието „съзнание", човек е в тъмна стая, с незапалена свещ и кибрит в ръка и се блъска от стена в стена. Щом се проникне от съзнанието като реалност, в която живее, той се намира в нова обстановка на живота, пред нов живот. В този живот човек навсякъде ходи със запалена свещ. Следователно съзнанието на човека представлява запалена свещ, която вечно гори, без да изгаря. Тя показва правия път в живота. На светлината на тази свещ всичко можете да четете. С тази свещ и в най-голямата тъмнина ще си проправите пътя. Имате ли тази свещ, останалите въпроси — какъв е фитилът на свещта, колко трептения прави в секунда светлината на тази свещ, как става горенето й, колко въздух е нужен за пълното й горене, са от второстепенно значение. Четирите съзнания Орлин Баев и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sorsi Добавено Октомври 19, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2011 Аз си представям 7те тела - физическо, етерно, астрално, ментално, причинно, душа и дух като 7 етажа и съзнанието е асансьора, с който се качваш на определен етаж за да работиш там. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.