746. Жена кога ражда - Неделна беседа, 19 ноември 1939 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1939 г., 1939 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Жена кога ражда

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще взема следния стих от Евангелието: „Жена кога ражда, на скръб е, но като роди, забравя скръбта си.“

„Духът Божи“

Цитат

 

Не само всеки народ си има своя граматика, но и всеки човек, който живее на Земята, има своя граматика. Човек първо трябва да изучи граматиката на своя народ, а после чуждите. Да изучаваш една чужда граматика, това значи преди всичко да познаваш граматиката на своя народ, да знаеш къде да туряш местоименията, къде глагола, къде всички останали думи. Много хора още не знаят съществителните имена, понеже са от нов произход. Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после глаголът, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена. Когато някой човек заболее от някакво мозъчно разстройство, забелязано е, че първо той забравя съществителните имена. И тогава, наместо да каже „брадва“, запример, той казва: „това което сече“, наместо да каже „кон“, той казва: „това, което се язди“. Тъкмо това показва, че съществителните имена са от най-нов произход. След това той забравя прилагателните имена, местоименията, глагола и най-после остават само съюзите, понеже те са от най-стар произход. Само съюзите не се забравят. След като започне да оздравява, човек си припомня първо глагола, после местоименията, прилагателните, и най-после съществителните имена. Изкуство е човек да се научи да говори. И ако вие бихте се научили да говорите така, както иска Онзи, Който е вътре във вас, природата щеше да ви разбира и вие щяхте да я разбирате.

Преди години повикахме няколко работника да работят едно здание. Един от тях се обърна към мене и ми каза: „Аз те помня тебе.“ – „По какво ме помниш?“ – „Един ден няколко работника бяхме повикани да покрием едно от тукашните здания. Ти дойде и ни каза: „Ако не бързате, скоро ще дойде дъжд и всичко ще намокри.“ Колкото и да бързахме, ние не бихме могли да изпреварим дъжда. По едно време ти погледна нагоре и каза: „Работете сега, защото след три часа ще дойде дъждът.“ Наистина, ние продължихме работата си усилено, облаците се оттеглиха на друга страна и ние свършихме покриването на зданието. След три часа същият дъжд дойде, но ние бяхме вече свършили работата си.“

Питам: Какво показва това? Това показва, че природата си служи с един език, който човек трябва да разбира. Говори ли на този език, природата го слуша. Този език аз наричам Божествен. Когато човек е недоволен от нещо, той влиза в една гъста материя. Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език. Представете си, че някой човек се е разболял, явил му се е някакъв абсцес на страната и той изпитва ужасни болки. Какво ще правите? Ще викате лекар. Той ще дойде, ще направи един разрез и след това трябва да минат три–четири месеца, докато оздравеете напълно. Който разбира Божествения език, той ще си помогне по друг начин. Той ще вземе един чайник с гореща, вряла вода, ще сипе малко от тази вода върху един чист памук, дълъг около 20 сантиметра, широк 15 сантиметра, дебел 2 сантиметра, и леко ще го изцеди от врялата вода. След това ще тури внимателно този памук на болното място, но да внимава да не се изгори, а отгоре на памука ще тури една гутаперча. Така ще държи горещия памук, докато е топъл. След това ще го изцеди, ще го полее отново с вряла вода и ще направи същото. Така ще поставя памука около шест пъти. След това ще завие страната си добре с топло и сухо шалче, да се пази от простуда. Обикновено подувания се явяват във всеки човек, който е лишен от влага в организма си. Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болестта иде като възпитателно средство. Тя има предвид да го направи по-мек. И наистина, вие виждате как болният се съгласява на всичко, става снизходителен към всички. Докато не е заболял, човек е строг, взискателен, сериозен. Щом заболее, той е готов да даде мило-драго, само да се освободи от болестта. Той се съгласява на всичко. Значи, има една сухота в човека, която се лекува само с болести.

Сега аз не говоря за онези болести, които ние сами си създаваме. Не, има едни болести, които идат естествено в живота. На тия болести вие не трябва да се противопоставяте. Ако роптаете от една малка болест, след нея ще дойде друга, по-голяма. Колкото повече роптаеш, толкова повече болестта ще се увеличава. Каквото и да правите, болестите все ще дойдат. Трябва да има някой, който да ги носи. Как носите болестите вие, това аз не зная. Но според мене завършен характер е този, който, като се намери пред някаква болест, превръща я в добро. Като му дойде някаква болест, той ѝ се покланя, зарадва ѝ се, говори ѝ мекичко, пита я защо е дошла, какво иска, поканва я да седне, нахранва я. Като поседи известно време, болестта остава доволна от човека и сама си излиза. Тя казва: „Един път в годината дойдох на този човек и той ме прие както трябва.“ Като добър християнин, този човек ѝ казва: „Много ми е приятно, че ме посети.“ Обаче, ако започне да роптае, да проклина съдбата си, че му дотегнало да се занимава с болести, болестта ще се затвърдява още повече и няма да го напусне. Болестта носи повече благословение, отколкото трябва. Тя е много щедра. Като дойде при някой човек, тя го натоваря толкова много, че той започва да страда от нейната щедрост. Големи подаръци носи болестта на човека.

Жена кога ражда