Слънчева Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Вижте да се делим на жени и мъже и кой е по-гаден си е загуба на време. Всеки има и дяволче и ангелче в себе си, зависи на кое дава приоритет. Историята познава прекрасни мъже и жени и обратно... Истина е, че в България цари още балканския манталитет-жената много да не знае, да е по-глупава и да си гледа къщата и децата. Виж, мъжа е друго-мойто си е мое, чуждото е общо... Последната дискриминация на жените и спрямо мен беше наскоро-"някакви жени имат някакви претенциии"-а те са - децата им да имат по-добри условия за живот и реално да се проявяват грижи за тях /имам предвид деца с увреждания/. И понеже некомпетентност и мъжка сила се преплитат резултата е изписване на децата, чиито майки имат претенции. Мила, родна картинка..... Май жените ако сами не се повдигнем /разбира се и вътрешно, душевно/, няма кой да чакаме.... И дядо Коледа няма да ни помогне ако сами не си помагаме.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Много съм мислила над тези думи на Учителя.... Ако е за властта, управлението - има и корумпирани и жестоки жени и дори майки.... Ако е за знанията - женският ум може да облагороди човешкото знание с безусловната любов, но може и да го зареди с такива страшни зависимости, за които мъжете никога няма и да се сетят дори... Зависимостите - засега съм стигнала до това в "училището" си... Да се повдигне жената според мен означава най-вече жената да се освободи съзнателно от зависимостите си - всякакви. Семейството и майчинството са училищата, в които Бог "праща" жената, но дали ние се учим да пазим своята и на близките си свобода в тях или обратно?... Ако една жена бяга умишлено от семейство и майчинство, за да запази своята и на близките си свобода, това може ли да се счита за "повдигане", според вас? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 (edited) Прекрасен въпрос Донче! Има много майки, които явно не са били готови за майчинството си. Да си майка, значи да отдадеш всичко най-добро отсебе си, без да очакваш, без да изискваш.... Нормално е всяка майка да иска най-доброто за детето и, но това не са непременно материални блага, а ценности, които се възпитават. Трудна и отговорна задача е да си майка. Да си свободна-ами мисля, че свободата се разбира различно от всички. За мен значи да мога да се радвам на всеки миг с децата си, да съпреживявам всички техни чувства и проблеми. Да мога да им помогна да осъзнават и разбират всичко, което се случва с тях и да им кажа, че е за тяхно добро. И точно като свободна жена и майка смятам, че не е редно да се нарушават правата на децата в неравностойно положение и да не се смятат за предмет на бизнес отношения. Много ми е болно и е унизително да се позволява децата с увреждания да са отхвърляни и да чувам, че пречат на другите деца, че не трябва да бъдат заедно със здравите, защото ги травмирали.... Ако една жена бяга умишлено от семейство и майчинство, за да запази своята и на близките си свобода, това може ли да се счита за "повдигане", според вас? Май не разбирам добре този въпрос, но ще опитам да отговоря според моите виждания. Правото на лично пространство трябва да е свещено за всеки. Например не бих приела да ме обвиняват /макар, че се е случвало/, че съм безотговорна ако искам детето ми да посещава детски център, в който се чувства добре и е сред деца, има социален живот, щастливо е. Не приемам да ме смятат за безотговорна, ако предпочитам детето ми да се учи на самостоятелност и да поема отговорност за живота си, вместо да върша всичко заради него и така го осакатявам.... Не приемам да ме смятат за безотговорна ако просто имам нужда да изляза за 1 час сама, просто за да се заредя и да се почувствам по-добре и отпочинала. Но ще съм безотговорна ако не реагирам, когато виждам, че детето ми е в заведение, където условията са неподходящи и се вършат неща, които са в разрез с правата на всички деца.... Има доза емоция в думите ми, за което се извинявам. Редактирано Декември 24, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Много съм мислила над тези думи на Учителя.... ... Ако е за знанията - женският ум може да облагороди човешкото знание с безусловната любов, но може и да го зареди с такива страшни зависимости, за които мъжете никога няма и да се сетят дори... Зависимостите - засега съм стигнала до това в "училището" си... Донка, би ли размахала четката малко около това (зависимостите...) ... Ще ни помогнеш, на нас, да опознаем по-добре жените. Днес си купих нова книга от Джон Грей. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 (edited) Ако е за знанията - женският ум може да облагороди човешкото знание с безусловната любов, но може и да го зареди с такива страшни зависимости, за които мъжете никога няма и да се сетят дори... Понеже се движа в средите на доминираната от мъже (и съответно все по-стерилна) западна наука, не мога да се съглася с това. По-скоро смятам, че жените могат да внесат разум в това, което науката в момента е. Не ми се задълбава, но не съм съгласна, разбира се. Жените дълго търсиха "правата си" във феминизма - автогол, тъй като феминизма единствено им позволява да станат мъже и да бъдат приети, ако се държат като мъже, отричайки женската си същност. Това наблюдавам почти навсякъде около себе си. А това, което в науката все още трудно се допуска, е една жена, която е... жена. Много мои колеги и преподаватели по този повод попревъзпитах малко. Дълга тема... Всъщност ключът към знанието е у жената. С тази истина доста се е злоупотребявало, включително и от страна на жените, но това не променя изначалния замисъл. Редактирано Декември 24, 2007 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 25, 2007 Доклад Share Добавено Декември 25, 2007 За сега никой не ни взима насериозно, освен ако не се държим като мъже / /, но може би с търпение, доброта и женственост бихме могли да променим това... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 25, 2007 Доклад Share Добавено Декември 25, 2007 (edited) За сега никой не ни взима насериозно, освен ако не се държим като мъже / /, но може би с търпение, доброта и женственост бихме могли да променим това... Разбира се. В науката ако се опиташ с женственост, най-напред ще ти се наложи да охладиш страстите на някои разгонени високоинтелигентни примати, използвали през последните години единствено главите си, за да пишат тези книги, в чийто смисъл човек дълбоко се съмнява, но не смее да каже нищо, щото остава някак неясно в крайна сметка какъв е смисълът. И след като приматите на няколко пъти са установили че "това не е онова", започват да възприемат женствеността без въздействието на хормоните да им отнеме способността да разсъждават и в тази крайно изостанала област на развитие на човешката духовност просветва малко. Да ме простите за сарказма, но това имах предвид пoд превъзпитание. Има и нормални мъже в науката, но повечето са горе долу като описаните от мен. Сарказма или факта, че си използваш сивите клетки, не противоречи на женствеността, която е много по-малко това, което казваш или изглеждаш, а по-скоро това, което излъчваш. Хора, вие наистина ли не вярвате че всеки, всеки един от нас помни много ясно това, което аз може и непохватно да съм нарекла изначален замисъл? Няма значение как се нарича. То си е едно и също и само някой не много умен човек може да го възприеме като привилегия. Редактирано Декември 25, 2007 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 25, 2007 Доклад Share Добавено Декември 25, 2007 жените могат да внесат разум в това, което науката в момента е. Жените дълго търсиха "правата си" във феминизма - автогол, тъй като феминизма единствено им позволява да станат мъже и да бъдат приети, ако се държат като мъже, отричайки женската си същност. Това наблюдавам почти навсякъде около себе си. А това, което в науката все още трудно се допуска, е една жена, която е... жена. Много мои колеги и преподаватели по този повод попревъзпитах малко. Дълга тема... Всъщност ключът към знанието е у жената. С тази истина доста се е злоупотребявало, включително и от страна на жените, но това не променя изначалния замисъл. Има такова нещо Мъжете имат често тенденцията да изхвърлят и бебето с водата. Женският усет за цели, време и практичността да се постигат естествено е незаменим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 25, 2007 Доклад Share Добавено Декември 25, 2007 Сетих се и за Висшата Жрица и Императрицата в картите Таро. Смволиката им е много силна - едната като Жената ключ към знанието, държаща папирус в ръката си (Книгата на Живота). Другата карта е Жената като символ на плодородието, изобилието и творчеството. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 25, 2007 Доклад Share Добавено Декември 25, 2007 Жената ~ Голямата река на Живота Веднъж имах сън Бях малко обло бяло камъче на дъното на реката Светлината красиво минаваше през кристално бистрите води Вълните нежно ме побутваха и накрая - излязох на брега. Аз се родих Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 25, 2007 Доклад Share Добавено Декември 25, 2007 Дааа, май трябва да почнем отначало - в центъра на нашата планета, по-точно планетарен космос се внамира моторът, който генерира и нашата реалност. Това е планетарният Логос, или казано по друг начин планетарният дух. От северният полюс приема свежи интерпланетарни сили, а от южния се освобождават в пространството отработени такива. От Логоса през всички реалности преминават две двойки сили с противоположна поляризация. В нашата реалност /7-ма сфера/ е3дна от тези двойки сили не работи хармонично, а противопоставяйки се една на друга. Защо е така е много дълго за обяснение. Можем да ги приемем тези две сили - слънчева и лунна, като Ин и Ян - мъжки и женски аспект. Едната е творческа, силова, другата е раждаща, укротяваща. И всичко щеше да е наред, ако работеха в хармония. Но не е така. Женската се е превърнала в обсебваща, дърпаща назад а мъжката в пришпорваща, разрушителна. Мъжката потъпква женското начало, а то му отвръща с коварство и подлост. За да се уравновесят и влязат в хармония, всички ние трябва да помогнем за очистването и повдигането на женската сила и за обуздаването и укротяването на мъжката За това става въпрос. Не за жената като наша половинка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Декември 25, 2007 Доклад Share Добавено Декември 25, 2007 Семейството и майчинството са училищата, в които Бог "праща" жената, но дали ние се учим да пазим своята и на близките си свобода в тях или обратно?... Ако една жена бяга умишлено от семейство и майчинство, за да запази своята и на близките си свобода, това може ли да се счита за "повдигане", според вас? Е, това не го разбирам...да бягаш от майчинството си и семейството за да запазиш своятя и на близките си свобода и тази на децата си???за мен това не е никакво повдигане, честно казано! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 25, 2007 Доклад Share Добавено Декември 25, 2007 Женската се е превърнала в обсебваща, дърпаща назад а мъжката в пришпорваща, разрушителна. Мъжката потъпква женското начало, а то му отвръща с коварство и подлост. Тц-тц, дай по-оптимистично. Празник е все пак. Точно женското начало напоследък доста напред дърпа, да си призная. То си има и особена благословия за това в тези времена, какво да правиш. Пък и "мъжките начала" около мен в института напоследък основно заплатите и егото си гледат, и мрънкат, че студентите им били тъпи, пък те нали искат да се занимават с велики дела, а не да обясняват на "невежите". Ние пък, четири "женски начала" се бъхтим да правим нещо новаторско почти за без пари и да вдъхновим "тъпите" студенти да се посъбудят, а и ни пука как преподаваме и дали някой разбира (характерно за "женските начала"). В това има бъдеще, ще знаеш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 26, 2007 Доклад Share Добавено Декември 26, 2007 Женската се е превърнала в обсебваща, дърпаща назад а мъжката в пришпорваща, разрушителна. Мъжката потъпква женското начало, а то му отвръща с коварство и подлост. Тц-тц, дай по-оптимистично. Празник е все пак. Точно женското начало напоследък доста напред дърпа, да си призная. То си има и особена благословия за това в тези времена, какво да правиш. Пък и "мъжките начала" около мен в института напоследък основно заплатите и егото си гледат, и мрънкат, че студентите им били тъпи, пък те нали искат да се занимават с велики дела, а не да обясняват на "невежите". Ние пък, четири "женски начала" се бъхтим да правим нещо новаторско почти за без пари и да вдъхновим "тъпите" студенти да се посъбудят, а и ни пука как преподаваме и дали някой разбира (характерно за "женските начала"). В това има бъдеще, ще знаеш. Не го приемай това знание лично, уважаема. Мъжко и женско са условни понятия, за да ни дадат само един ракурс на мисленето. Двата пола в наш, човешки аспект са двете страни на едно и също нещо, за съжаление /а може би за радост,, зависи от гледната точка/ разделени в този свят...Весели празници! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 26, 2007 Доклад Share Добавено Декември 26, 2007 Много съм мислила над тези думи на Учителя.... ... Ако е за знанията - женският ум може да облагороди човешкото знание с безусловната любов, но може и да го зареди с такива страшни зависимости, за които мъжете никога няма и да се сетят дори... Зависимостите - засега съм стигнала до това в "училището" си... Донка, би ли размахала четката малко около това (зависимостите...) ... Ще ни помогнеш, на нас, да опознаем по-добре жените. Днес си купих нова книга от Джон Грей. Имах предвид не само жената в пряк смисъл, но и женското начало във всеки човек. Една от зависимостите, които може да роди това женско начало е точно най-благородната му черта - майчинството. Моите наблюдения през годините показват,че огромната част от неврозите, конфликтите, проблемите в човешките отношения и в самия живот на всеки човек, без значение мъж или жена се коренят именно в нея. Но ще ми се да говоря не за самата зависимост толкова, колкото за повдигането над нея... Майчинският принцип лесно може да се изроди в собственическо чувство и покровителство, а отговорността за "детето" в ограничаване на свободата му да се развива само по своя План и Път. Това съм го изживяла и премислила и още се опитвам да се издигам над него. Като майка на 2 деца, учителка вече 26 години и създател на своя школа всеки ден съм в това "училище". "Детето" ни - дали е наистина дете, ученик, близък или е работата ни или плодовете от нея или някаква идея и т.п. не е наше - то ни е от Бог подарено с две главни цели - да учи и развива нас самите и да помага на другите около нас да се учат и развиват. Всяка сутрин и вечер си напомням това в молитвата си - благодаря на Бог за това, че ми ги е подарил и поверил и моля сърцето ми да е отворено за топлината, умът ми за светлината да разбера какво има да науча от тях днес и какво имам да приложа от наученото и как да го приложа за свое и на другите добро. Отговорността, която усещаме за "детето" се простира само до изпълнението на Божията воля за него, не на нашата лична представа за неговото добро и сигурност и развитие. Напомням си често, че имам да правя само това и толкова, на колкото съм способна в момента - нито по-малко, нито повече. И с децата си и с учениците си и с школата опитът ми ме е убедил,че насила хубост не става - или както казва един от моите любими герои "When the divine speaks, who am I to question?" (Когато Бог говори, кой съм аз да го оспорвам?) Имам една "техника" за прочистване от зависимост от отговорността за "детето" - много добре ми действа. Вечер в края на молитвата си протягам ръце все едно съм прегърнала в тях всичко, направено от мен, както и всичко, за което се чувствам отговорна и го "подавам" на Богородица (не знам защо, но точно на Нея) с мисълта - "Благодаря Ти, че ми даде това да се уча да бъда майка като Теб, прости ми ако не можах днес да направя каквото имаше да направя за тях. Те са твои "деца" - Ти правиш това, което е най-доброто за тях. Да бъде Твоята воля, не моята." Често ми се случва да се събудя през нощта или сутринта и да благодаря,че не съм успяла да се справя с нещо както аз съм искала ( и съм се осъждала за това), прозряла защо не е трябвало да стане както аз съм го смятала за добро преди... Много още може да се говори за това, но надявам се и с това съм била полезна малко... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 26, 2007 Доклад Share Добавено Декември 26, 2007 Мила Донка, Думите ти са огледало на моите мисли и донякъде на моя път. Дали пък мъжете не биха отворили една тема "Мъжът като Баща на свите деца и дела" ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 26, 2007 Доклад Share Добавено Декември 26, 2007 (edited) Здравейте пак. Съгласна съм с Донка за работата на родителите (не само на майките, бих казала) и до какво се ограничава тя. Мъжете могат да имат също толкова вредни привички по отношение на родителските си функции. И все пак, това си е и културна особеност на българите (и до голяма степен на Източна Европа). Не са само духовни измеренията на проблемите, а и социални. Нашето общество все още е доста консервативно, затворено и в някои отношения с изостанали представи за нещата. Затова е и често срещана гледка родители да се намесват задушаващо в живота на децата си (аз това съм го изпитала на собствен гръб), възприемайки ги като някакво естествено продължение на себе си. В други държави обаче културата по различен начин се е развила. На немкините пък по-скоро има нужда да има се припомня, че детето има нужда от грижи, внимание, любов и т.н. и не е просто част от интериора вкъщи. Те се славят като много студени майки, но съм срещала сред тях и много разумни родители, които се замислят сериозно дали не нарушават личното пространство на детето си, постъпвайки по определен начин, без да го лишават от емоционална близост. Много от нас са все още продукт на обществото, в което са израстнали, и част от проблемите лежат именно там. Колкото по-малко сме се сблъсквали с нещо различно, толкова по-сериозни са и проблемите с "недовиждането" на собствените грешки. По въпроса за мъжете и жените и мъжкото и женското начало, мисля, че ми достигат сивите клетки да се сетя, че става дума за архетипи и съответствията не са директни. И все пак всичко е отражение на едно и също, тоест и у мъжете и жените се изразява взаиодействието между женското и мъжкото начало. По прости причини - например, мъжете все още не могат да раждат и по чисто физиологични причини са изложени на различен вид проблеми и стрес в живота. Самото общество освен това налага на половете съвсем различен начин на поведение, в различна степен и с малко изключения, тъй като хората със съзнание над социалното не са ужасно много. Това освен това е различно в различните култури, което е желателно също да се отчете. На "уважаващите ме" предлагам най-вече малко чувство за хумор и ирония. Ако не бяха се засегнали сами, надали щяха така да скачат, когато критикувам разпространени слабости на мъжете около себе си (както и поясних: около себе си, за който е прочел). Има си и достатъчно вицове на тази тема, не съм открила Америка. Мисля, че жената е доста подтисната в социално отношение днес. В България може би повече - обезправена би била тук думата. В западните държави подтискането е на друго ниво (защото социалното не минава добре по закон). Точно там се проявява тази по-трудно уловима форма на нетолерантност, а именно, чрез налагането (също толкова негласно) на жената на един мъжки (признавам, първобитен, не архетипен) модел на поведение, който я лишава от възможности (а може би и от идеи и съзнание как) да се изразява свободно като жена. Това точно през следващите години ще се промени неизбежно. Има си време да се говори за духовните измерения на нещата, има си време и за социалните такива, както и за личностните. Всички съществуват и се проявяват едновременно. И баба знае да решава задачи за движение, в които не се отчитат фактори като съпротивление на въздуха, триене и други. Нека всеки си подчертава каквото намира за естествено. Така има истинска дискусия, без лични нападки. Това беше моят "трактат" за днес. Редактирано Декември 26, 2007 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 26, 2007 Доклад Share Добавено Декември 26, 2007 (edited) Здравейте пак. Съгласна съм с Донка за работата на родителите (не само на майките, бих казала) и до какво се ограничава тя. Мъжете могат да имат също толкова вредни привички по отношение на родителските си функции. И все пак, това си е и културна особеност на българите (и до голяма степен на Източна Европа). Не са само духовни измеренията на проблемите, а и социални. Нашето общество все още е доста консервативно, затворено и в някои отношения с изостанали представи за нещата. Затова е и често срещана гледка родители да се намесват задушаващо в живота на децата си (аз това съм го изпитала на собствен гръб), възприемайки ги като някакво естествено продължение на себе си. В други държави обаче културата по различен начин се е развила. На немкините пък по-скоро има нужда да има се припомня, че детето има нужда от грижи, внимание, любов и т.н. и не е просто част от интериора вкъщи. Те се славят като много студени майки, но съм срещала сред тях и много разумни родители, които се замислят сериозно дали не нарушават личното пространство на детето си, постъпвайки по определен начин, без да го лишават от емоционална близост. Много от нас са все още продукт на обществото, в което са израстнали, и част от проблемите лежат именно там. Колкото по-малко сме се сблъсквали с нещо различно, толкова по-сериозни са и проблемите с "недовиждането" на собствените грешки. По въпроса за мъжете и жените и мъжкото и женското начало, мисля, че ми достигат сивите клетки да се сетя, че става дума за архетипи и съответствията не са директни. И все пак всичко е отражение на едно и също, тоест и у мъжете и жените се изразява взаиодействието между женското и мъжкото начало. По прости причини - например, мъжете все още не могат да раждат и по чисто физиологични причини са изложени на различен вид проблеми и стрес в живота. Самото общество освен това налага на половете съвсем различен начин на поведение, в различна степен и с малко изключения, тъй като хората със съзнание над социалното не са ужасно много. Това освен това е различно в различните култури, което е желателно също да се отчете. На "уважаващите ме" предлагам най-вече малко чувство за хумор и ирония. Ако не бяха се засегнали сами, надали щяха така да скачат, когато критикувам разпространени слабости на мъжете около себе си (както и поясних: около себе си, за който е прочел). Има си и достатъчно вицове на тази тема, не съм открила Америка. Мисля, че жената е доста подтисната в социално отношение днес. В България може би повече - обезправена би била тук думата. В западните държави подтискането е на друго ниво (защото социалното не минава добре по закон). Точно там се проявява тази по-трудно уловима форма на нетолерантност, а именно, чрез налагането (също толкова негласно) на жената на един мъжки (признавам, първобитен, не архетипен) модел на поведение, който я лишава от възможности (а може би и от идеи и съзнание как) да се изразява свободно като жена. Това точно през следващите години ще се промени неизбежно. Има си време да се говори за духовните измерения на нещата, има си време и за социалните такива, както и за личностните. Всички съществуват и се проявяват едновременно. И баба знае да решава задачи за движение, в които не се отчитат фактори като съпротивление на въздуха, триене и други. Нека всеки си подчертава каквото намира за естествено. Така има истинска дискусия, без лични нападки. Това беше моят "трактат" за днес. А това, което си позволих да подчертая, е във вашата глава, не в моите постове Весели празници! Редактирано Декември 26, 2007 от valentinus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 26, 2007 Доклад Share Добавено Декември 26, 2007 Донче Има и още нещо за мъжкото и женското като полюси. Ще си позволя да цитирам Учителя, защото съм проверила тези негови думи и зная, че е така. Та неговият съвет е да пуснем в сърцето си, онази жена, дето е вън и обратно онзи мъж, дето е вън. Така получаваме единство, опознаваме мъжът, чрез жената и обратно.... Мисля това значи да се влюбим. Когато човек е влюбен светът е друг, има вълшебство, магия.... Всичко е прекрасно, розово и свети... Следващата стъпка е да пренесем тази влюбеност към всичко и всички, да не се чувстваме обсебени от човека до нас и да не го обсебваме, а да запазим чувството... Тогава цялата красота в света, в природата започва да ни се разкрива.... Тогава всичко започва да ти помага, да ти говори, защото си го пуснал в сърцето си.... И магията на Любовта започва да завладява всички...... Когато човек се влюби по този начин забравя себе си, издига се над света... Въобще да гледаме с очите на влюбени е прекрасно, влюбени в живота, във всичко..... Жената, майката струва ми се не се ценят и уважават достатъчно, но пък не е и нужно да търсим признание, а просто да направим това, което сърцето ни диктува.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 26, 2007 Доклад Share Добавено Декември 26, 2007 (edited) А това, което си позволих да подчертая, е във вашата глава, уважаема, не в моите постове Весели празници! Мисля, че имам право на този форум да предявя желание някой да не използва епитети, които подчертават лично отношение към мен и твърде малко отношение към темата. Не мисля, че на някой му се четат такива двусрични изказвания, насочени само към това да влошат тона на дискусията. Колкото до мъжете и жените, интелигентните жени винаги са били трън в очите на много мъже, особено на тези, които се чувстват несигурни в себе си и се затрудняват да приемат, че жената има и нещо в главата си. Тези мъже винаги ще виждат в жената не сътрудник, а конкурент. За тези мъже жената, която не може да бъде контролирана, е заплаха - на това се гради цялата ни цивилизация, наедно със световните религии. Споменатите мъже са жертва на доста примитивното виждане за жената като за нещо по-ниско от мъжа (на което се гради и мъжкото им самочувствие), колкото и да твърдят, че не споделят такива убеждения. По действията се познават. Но това да постигнеш хармония с някой, който винаги се съгласява с теб и се примирява с особеностите на мъжкото ти его, е много лесно и е разпространен модел в някои по-мачовски страни. Постигни обаче хармония с този, който ти казва неща, които може би не искаш да видиш и чуеш. И ако искаш да си на ниво, поддържай добрия тон и си спести личните нападки и особено епитетите от типа на това арогантно "уважаема", което ми хвърляш в лицето в последните си едносрични постове. П.П. Това ме подсеща за една дискусия, в която се бяха включили доста български мъже, за това колко били неженствени (меко казано) германките. Там една българка доста добре им отговори на "жалбите" със следното: Какво, дразни ви, че германката се оправя сама с живота си, няма да ви остави да й платите сметката, няма да ви търпи чисто мъжките "слабости", тоест няма да може да се отнасяте към нея просто "по навик", а ще трябва да се понапънете малко. Разбирам, че ви е трудно. Жената има и една такава страна. За да я приеме, мъжът може да се наложи да предефинира основите на идентификацията си като мъж. Какво да се прави. В духовността не става дума само за хармония, а и за проблеми. Редактирано Декември 26, 2007 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 26, 2007 Доклад Share Добавено Декември 26, 2007 А това, което си позволих да подчертая, е във вашата глава, уважаема, не в моите постове Весели празници! Мисля, че имам право на този форум да предявя желание някой да не използва епитети, които подчертават лично отношение към мен и твърде малко отношение към темата. Не мисля, че на някой му се четат такива двусрични изказвания, насочени само към това да влошат тона на дискусията. Колкото до мъжете и жените, интелигентните жени винаги са били трън в очите на много мъже, особено на тези, които се чувстват несигурни в себе си и се затрудняват да приемат, че жената има и нещо в главата си. Тези мъже винаги ще виждат в жената не сътрудник, а конкурент. За тези мъже жената, която не може да бъде контролирана, е заплаха - на това се гради цялата ни цивилизация, наедно със световните религии. Споменатите мъже са жертва на доста примитивното виждане за жената като за нещо по-ниско от мъжа (на което се гради и мъжкото им самочувствие), колкото и да твърдят, че не споделят такива убеждения. По действията се познават. Но това да постигнеш хармония с някой, който винаги се съгласява с теб и се примирява с особеностите на мъжкото ти его, е много лесно и е разпространен модел в някои по-мачовски страни. Постигни обаче хармония с този, който ти казва неща, които може би не искаш да видиш и чуеш. И ако искаш да си на ниво, поддържай добрия тон и си спести личните нападки и особено епитетите от типа на това арогантно "уважаема", което ми хвърляш в лицето в последните си едносрични постове. П.П. Това ме подсеща за една дискусия, в която се бяха включили доста български мъже, за това колко били неженствени (меко казано) германките. Там една българка доста добре им отговори на "жалбите" със следното: Какво, дразни ви, че германката се оправя сама с живота си, няма да ви остави да й платите сметката, няма да ви търпи чисто мъжките "слабости", тоест няма да може да се отнасяте към нея просто "по навик", а ще трябва да се понапънете малко. Разбирам, че ви е трудно. Жената има и една такава страна. За да я приеме, мъжът може да се наложи да предефинира основите на идентификацията си като мъж. Какво да се прави. В духовността не става дума само за хармония, а и за проблеми. добре, махнах "уважаема". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 26, 2007 Доклад Share Добавено Декември 26, 2007 (edited) добре, махнах "уважаема". Остава и да напишеш нещо по темата. Иначе най-уместното място да излееш личното си отношение към някого е, както се сещаш, личното съобщение. "Ексхибиционизмът" по отношение на тези неща няма място във форума, си мисли моя милост. Редактирано Декември 26, 2007 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 26, 2007 Доклад Share Добавено Декември 26, 2007 добре, махнах "уважаема". Остава и да напишеш нещо по темата. Написах по-горе каквото имах да кажа. В аспекта, който Вие я поставяте /отношения между двата пола/ нямам мнение, тъй като никога не съм имал такъв проблем. Предпочитам да контактувам с другия равнопоставено, като две души, без гарнитура/пол, раса, соц. положение/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 26, 2007 Доклад Share Добавено Декември 26, 2007 (edited) Предпочитам да контактувам с другия равнопоставено, като две души, без гарнитура/пол, раса, соц. положение/ Това е лицемерие. Невъзможно е да не забележиш пола. Можеш само да се научиш на толерантност и уважение към различното. По-честият сблъсък с него допринася за по-голяма толерантност, може и без конфликт, въпрос на избор. Това се доказва например от абсолютно расисткото от гледна точка на много хора на запад отношение на българите към чернокожи или към разни други раси, към хора и неща, с които в България не се сблъскваме всеки ден и поради това не сме изминали един определен път на учене по отношение на тях. В духовно отношение може да се мислим за велики, но в социално доста уроци сме пропуснали. Това, че нямаш проблем, може да е липса на сблъсък с проблема (или затваряне на очите пред него). Това, че ти нямаш проблем с расизма, не го виждаш, не означава, че братята ти чернокожи не се сблъскват с него. Това, че не си се сблъсквал със сексизма (или не си го забелязал), не означава, че той не съществува за много жени. Ако отказваш да приемеш с уважение тяхното мнение за това, липсва ти толерантност към техните проблеми и "липсата" ти на проблеми с тези неща е един балон, който просто не се е пукнал още. Лесно е да седиш в кабинета на началника и да говориш, че на хората им било добре. Ти попитай тях, които имат тази опитност. Проблемите, за които говоря, са обективни. Това, че нямаш поглед върху тях, не ти дава право да реагираш по този начин. Най-малкото се излагаш. Редактирано Декември 26, 2007 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.