Ваня Добавено Януари 7, 2004 Доклад Share Добавено Януари 7, 2004 "Човешката душа е просъществувала милиарди години в Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божественото блаженство - в дремещо състояние. Но сега, със своето пробуждане, тя идва на земята да научи вътрешния смисъл и на този живот - на индивидуалния живот и да придобие сама свой собствен безсмъртен живот. Този вътрешен стремеж е условие, наложено ни от Бога. Каква нужда има туй Божествено Съзнание да се отделя, да търси някакъв друг живот? Това показва, че човешката душа всякога е съществувала в Бога и нейният вечен стремеж е да Го търси във всички Негови проявления и да Го подражава. Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не можете да се самоунищажите: вашето битие е извън времето и пространството." Учителят Беинса Дуно "Условията на вечния живот" - Неделни беседи, 12.10.1914г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Януари 8, 2004 Доклад Share Добавено Януари 8, 2004 Да, и във всяка душа съществува Божественото - независимо в какво проявление и развитие е тя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Януари 9, 2004 Автор Доклад Share Добавено Януари 9, 2004 Учителят разглежда човешката душа, Божественото Съзнание и вечния живот като неразделно триединство. Той прави и аналогия със средата, условията и елементите, които са необходими за всеки живот.- Божественото Съзнание е средата, опората и източника на живот за душата. А Светия Дух или Христовото съзнание е като условие за постигането на този живот. Това условие е необходимо за пробуждане на човешката душа, на стремежът към нещо по-добро и по-възвишено, порива за нов живот и връщане към корените на Божественото Съзнание. Необходимо условие е да се създаде тази жажда, да се запали Божествения огън в човешката душа. А елементите на живота са всичко, което се съдържа в човешка, като мисли, чувства и действия. Учителят казва, че ние трябва така да подредим елементите си, че да се създадат необходимите условия. И чак тогава ще стане възможно възкресението за нов живот. “И когато се поставят на място всички всички види и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на вечния живот. Тези елементи съединяват, те затягат разединените части на живота. Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и сложат на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще й създадат най-добрите условия за нейното развитие, ще й внесат истинските елементи на живота. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото Съзнание, тогава възкресението ще бъде дело осъществимо и възможно.” Б.Дуно – “Условията на вечния живот”1914г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 6, 2004 Доклад Share Добавено Юни 6, 2004 В началото на живота си душите са равнопоставени откъм нравственост и знания. Материалните въплъщавания се налагат от Бог, като начин за израстване на духа. Със своите изживявания душите се насочват нагоре, или надолу в духовната енергия, като целта на всеки е достигане на съвършенство и пряка връзка с Господ. Пътят който всяка една от тях изминава е почти вечен, но целта е непоклатима. И този път е свързан с неизброими превъплъщения, като на всяко по-горно ниво - материалният живот е по-съвършен и изпитанията на душите са от по-висшо нравствено естество. При достигане на пълно съвършенство, духът престава да се въплъщава и става непосредствено оръжие в Божиите ръце. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 9, 2004 Доклад Share Добавено Юни 9, 2004 Здравейте приятели, Тази тема ме вълнува в практически професионален план. Работя с деца от 8 до 14 години и съм убедена не от теорията, а от опита си, че децата носят души на различна степен на развитие. Независимо от възрастта си, наследствеността, средата или целенасоченото възпитание на родителите, те проявяват различни степени на стабилност и организираност на "винтовете", сглобяващи ума и сърцето. Като че ли всяко малко дете започва от различна "стартова позиция" на развитие на Душата си... За съжаление, увлечени от преките образователни задачи, ние или не забелязваме израстването на Душата / не на конкретното дете/, или ако все пак подобна мисъл ни "осени", бързо се отказваме да я развием в себе си. Много малко знаем, а и материализмът ни "нашепва", че това е твърде непроверяемо. Любовта и етиката, от своя страна, не ни позволяват да се докосваме до нещо Божествено. Може би ако просто повече хора, които вярват в прераждането и развитието на душата споделят преките си наблюдения и разсъждения... Полезно би било да си разменим и литература по проблема. Лично аз се колебая между: - Душата е поставена от Бог на точно определено място по точно определен начин и ние, хората, не трябва да се месим по никакъв начин... - Ако нивото на осъзнаване на света и хората и нашата етика и Любов са се развили до степен да се самонаблюдаваме, анализираме и контролираме душите си, то не означава ли това, че от нас се очаква да работим един за друг и да си помагаме съзнателно? Кой е добрият начин за това? Досега в работата си съм стигнала до извода, че когато моята душа излъчва хармония, любов, увереност, това дава на детските души спокойствие и импулс за работа върху себе си. Само че първо трябва да я "изчистя" от "възрастното". Надявам се, разбирате какво имам предвид... Не искам да ви отегчавам повече. Много бих се радвала, ако чуя повече мнения. Благодаря предварително! Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 10, 2004 Доклад Share Добавено Юни 10, 2004 Донка, всичко написано от теб е несъмнено. Аз поне така го усещам. Не мога обаче да разбера, кое предизвиква колебанието ти след като и двете предположения са безспорни ( според мен отново ) и не съществува никакъв конфликт между тях. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 31, 2005 Доклад Share Добавено Август 31, 2005 По въпроса за Душата - Християните, Мюсюлманите, Адвейта Веданта, Санкхя, както и повечето други духовни системи приемат съществуването на Душа, стояща над поредните опитности и извличаща от тях опит! Радикално друга е Будистката философия, която приема за погрешна вярата както в личността, така и в Духовното Висше Его и твърди че такова няма. Твърди че всичко е скандхи, струпвания, и че именно те се прераждат, но че няма висше Его, Душа! Интересно, нали! Само не ми казвайте че Будизма е по-ниско от християнството, защото въпроси които в християнството са отвлечени философски теории, в Северният Бъдизъм се прилагат на практика и дори обитателите на Шамбала се самоопределят като Будисти. Будизъм не значи нищо повече освен събуждане. Християнството е същото, разбира се, но практическият му подход тъне в дебрите на безкрайната мъглявост! Вечна слава и безкрайно преклонение към Йешуа Помазания ! Разбира се, в днешно време няма място за различни религии, но за синтетично съзнание и подход! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Август 31, 2005 Доклад Share Добавено Август 31, 2005 Здравейте! Бих искал да споделя и едно друго виждане за човешката душа, а то е на Георгий Гурджиев в книгата с негови лекции "Картини от реалния свят" Според него човек се ражда без душа и от него зависи през дните които съществува на Земята дали ще я създаде, изгради или не. Т.е. бихме могли да станем безсмъртни като работиме върху своето духовно израстване, или ако пропилеем живота си в безцелно съществуване няма да остане и следа от нас. От това, което прочетох още той твърди, че раждайки се човека е само възможност, но дали ще се реализира да стане човек това зависи от него. Също друго становище, което не съм срещал другаде е, че в нас съществуват множество азове и в различни житейски ситуации се проявява един от тях в зависимост от ситуацията. Според Георги Гурджиев човекът е машина, всички негови действия и реакции са заучени и за да се преодолее тази машиналност той предлага различни практики за пробуждане на осъзнатото съществуване. Заслужава си да се помисли и върху тези твърдения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 2, 2005 Доклад Share Добавено Септември 2, 2005 Орлин, дали ти е абсолютно ясно какво представляват тези струпвания?! Ако е - обясни! Молба! Може и да не се виждат приликите, но сигурни ли сме, че се виждат разликите?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 6, 2005 Доклад Share Добавено Септември 6, 2005 Здравей, Венци, С горният си постинг просто споделих какво съм чел. Ни най-малко не съм напълно наясно. Скандхите са вибрационни, ментално емоционални струпвания, записи ... това казват Будистите! Всичко най-добро - радост и ведрост!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Душата ми… Някои казват, че книгата на живота се пише от неговото раждане. Защо е така …малко могат да отговорят . Аз ще започна от мига в който оставих сърцето си далеч назад в историята, под палещото тропческо слънце, на камъните …На брега на “Моето море” . Малко са хората, които мъчат съзнанието си в опит да обяснят необяснимото. И аз така направих своя опит. На 17 години открих рая на земята, на 21 горях в ада, а на 26 стигнах до дъното. Колко е просто да опишеш кривата на живота в телеграфен стил и колко невъзможно да я вплетеш в правилните акорди с кривата на емоциите … През целия си досегашен живот се сблъсквах с лозунги от рода : “Любовта ще спаси света”…Вярвах им, въпреки че вечерната емисия новини ги потъпкваше безмилостно... Деси Василева линк Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Септември 24, 2007 Доклад Share Добавено Септември 24, 2007 Моето мнение по темата се припокрива с това на Венцислав.Но пътя на душата предопределен ли е от Създателя или ние самите го избираме?Мисля че предопределения път и нашия свободен избор се срещат и се разминават непрекъснато докато се научим да различаваме и избираме.Защото Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 24, 2007 Доклад Share Добавено Септември 24, 2007 Ами, Бог ни е пратил просто да се учим, като ни е дал всичко, което ни е нужно. Това, че сме на различни нива е все едно, че сме в различни класове в училището на живота. И доброто и злото в живота ни са все, за да се научим на някои неща... Ако си зададем и правилния въпрос-Защо съм тук, на Земята?, вече тръгваме в правилната посока... Всеки има своята индивидуалност и уникално място в Божият план, просто ако го намери и заработи в името на Бога, значи всичко е наред... Ако не ни стига интуиция, усет за отношенията и търсенията ни, има науки като нумерология, астрология, които да ни ориентират в пътя ни. Но истината е, че само ние можем да намерим мястото си, пътя си, ако искаме... И ако искаме можем да бъдем от полза на останалите, независимо по какъв начин. Просто да повярваме и да се оставим на водата..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Септември 24, 2007 Доклад Share Добавено Септември 24, 2007 (edited) Здравейте! Бих искал да споделя и едно друго виждане за човешката душа, а то е на ?Георгий Гурджиев в книгата с негови лекции "Картини от реалния свят" Според него човек се ражда без душа и от него зависи през дните които съществува на Земята дали ще я създаде, изгради или не. Т.е. бихме могли да станем безсмъртни като работиме върху своето духовно израстване, или ако пропилеем живота си в безцелно съществуване няма да остане и следа от нас. От това, което прочетох още той твърди, че раждайки се човека е само възможност, но дали ще се реализира да стане човек това зависи от него. Също друго становище, което не съм срещал другаде е, че в нас съществуват множество азове и в различни житейски ситуации се проявява един от тях в зависимост от ситуацията. Според Георгий Гурджиев човекът е машина, всички негови действия и реакции са заучени и за да се преодолее тази машиналност той предлага различни практики за пробуждане на осъзнатото съществуване. Заслужава си да се помисли и върху тези твърдения. Сега като чета постинга си от 31.08.2005г. забелязвам, че позицията на Георгий Гурджиев се припокрива с тази на Будизма и по конкретно школата Мадхямака, а също и на розенкройцерите. В книгата на Н. Св. Далай Лама „Четирите благородни истини” той пише, че днешното човешко съзнание, личност и физическо тяло са продукт на натрупаната карма. Това не винаги е било така, но в процеса на еволюция на сегашната вселена и съзнателните същества, както пише той, на сцената се появява кармата. Най-същественото в случая е, че за да се спаси едно човешко същество от кармата и страданията на земното си съществуване човекът трябва да придобие друго съзнание, което ще го въведе в Нирвана. От друга страна мадам Блаватска в трети том на „Тайната доктрина” казва, че в Нирвана може да бъде само Нирманакая, а Нирманакая е същество било вече в Нирвана. Но да се върна към Будизма и школата Мадхямака. Според нея и това което се казва в горе споменатата книга, спасението на съзнателните същества ще се осъществи само чрез раздялата с познатото ни съзнание и физическо тяло т.е. необходимо е друго съзнание, което означава и раздяла с личностните привързаности. Тази промяна ще доведе и до прекратяване на страданията. Този процес се нарича практикуване на Дхарма. Също интересно твърдение е, че материята и първоначалното съзнание на съществата е от съвсем различен произход. Материята произлиза от друг контийнум, а съзнателните същества от друг. Всъщност сегашното съзнание, личност и аз са пречка за опознаване на реалността. Моето заключение е, че на сегашното човешко съзнание не принадлежи вечен живот, душата е в латентно състояние - една възможност т.е. необходимо е пробуждане на тези потенциали. Редактирано Септември 24, 2007 от Виктор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 24, 2007 Доклад Share Добавено Септември 24, 2007 Днес по и-мейл получих следния съвет, който е подходящ за тази тема. Бих те посъветвал във всяка една ситуация, не само в тази, да си спомняш, че ти не си "извършителят" на действието, а Божественото е. Тоест, смирение. Отдай проблемите на Висшата Сила, освободи се от напрежението, и може би ще забележиш, че нещата се случват от само себе си. Това, разбира се, не означава да не предприемаш определени действия, но да съзнаваш, че това, което предприемаш, също се случва от само себе си. Винаги е от полза да се връщаш към знанието, представено от духовните учители в различни книги и лекции. Много хора са отркили, че то е винаги актуално, в каквито и ситуации да се намираме. И отново, ако изпаднеш в ситуация, в която просто не знаеш какво да правиш, отдаи всичко на Божественото, на Учителя, целия проблем без остатък и бъди свободен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Септември 24, 2007 Доклад Share Добавено Септември 24, 2007 Днес по и-мейл получих следния съвет, който е подходящ за тази тема. Бих те посъветвал във всяка една ситуация, не само в тази, да си спомняш, че ти не си "извършителят" на действието, а Божественото е. Тоест, смирение. Отдай проблемите на Висшата Сила, освободи се от напрежението, и може би ще забележиш, че нещата се случват от само себе си. Това, разбира се, не означава да не предприемаш определени действия, но да съзнаваш, че това, което предприемаш, също се случва от само себе си. Винаги е от полза да се връщаш към знанието, представено от духовните учители в различни книги и лекции. Много хора са отркили, че то е винаги актуално, в каквито и ситуации да се намираме. И отново, ако изпаднеш в ситуация, в която просто не знаеш какво да правиш, отдаи всичко на Божественото, на Учителя, целия проблем без остатък и бъди свободен. В това състояние липсва "аза". Анатман, което означава липса на "аз" - "не-душа" А може би трябва да допълня, че според розенкройцерите човешката прародина не е Нирвана. След, като едно Същество се освободи от кармичният кръг то преминава през две порти. Първата е тази на Нирвана, но втората води към Царството Небесно. Също според Универсалното учение за да се премине втората порта е необходимо възстановяването на първоначалният човек - този преди грехопадението, а тук бих могъл да направя паралел с твърдението в "Четирите благородни истини" на Н. Св. Далай Лама, че появата на кармата вероятно съвпада с термина - грехопадение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 10, 2010 Доклад Share Добавено Март 10, 2010 (edited) Ще споделя някои свои мисли, без разбира се да претендирам за абсолютна вярност и още повече за изчерпателност. Съзнанието, чувството за аз, може да има различни степени на проявление. При личността наблюдаваме отъждествяване на аза с формата на проявление. При висшия аз (индивидуалността) имаме отъждествяването на аза със самия себе си. Отъждествяването на аза с божествената същност наблюдаваме при монадата... Личността се отъждествява с желанията си, с мислите си, с телата си, със стремежите си, с чувствата си. Тук можем да говорим за илюзия, защото това са само средства за проявление на аза, но не и самия аз. Индивидуалността се отъждествява със себе си, т.е. това, което реално е – индивидуализирано проявление на непроявената, абсолютна божествена същност. За монадата ще кажа нещо може би по-късно. Да се върнем на индивидуалността. Тя е неделима. Това освен от името й е очевидно и логически. Можем да говорим за двама души, за петима души, за един човек, но не можем да говорим за половин човек, за половин аз. Индивидуалността е най-малката съществуваща единица. Бих я сравнил с атома така, както думата се е разбирала първоначално, като нещо неделимо и непритежаващо части. Бих сравнил атома с материалния аспект, а индивидуалността със съзнателния аспект на едно и също нещо. Третият духовен аспект, също е неделим, но той е общ за всичко съществуващо. Сега някой може би ще попита: Но нали човекът не е съставен само от един атом. Той има тяло (форма), която е със сложна организация и съставена от множество елементи? Това е така, но човекът не е формата. Всяко едно тяло, което служи за проявление на дадено живо същество, притежава център, около който е изградено. Имаме физическо тяло и централен атом на физическото тяло, около който то е изградено. Имаме астрално тяло и централен атом на това тяло. Имаме ментално тяло и ментален централен атом. Същото се отнася и за останалите тела на човека. Освен това обаче можем да говорим и за централен атом, около който са изградени всичките негови тела, всяко с различна плътност и предназначение. Това е монадата. Съзнанието може да е привързано към всеки един от тези атоми и телата, които те обуславят. Ако разгледаме съзнанието от друга гледна точка, то е пресечната точка между духа и материята. То в известен смисъл е пресечната точка между проявения и непроявения свят. Разбира се това е съзнанието самоидентифицирало се с Монадата. То е на границата между „двата свята“, вечния наблюдател. Реално обаче човешкото съзнание е проектирано някъде в проявения свят. Както посочих по-горе човек може да се самоотъждестви с физическото си тяло, с желанията си, с мислите си, с висшия си аз (душата) и др. неща от проявения свят. Каква е действително разликата между висшия аз и монадата ми е невъзможно да обясня (имам само някои съвсем смътни догадки, но като цяло отговорът далеч надхвърля възможностите ми). Може да се каже, че висшия аз е в проявения свят, но осъзнава, че самият той не е от този свят; различава илюзорността на света и е наясно със своето несъвършенство. Що се отнася до графиката, трябва да се има предвид, че пространствено и времево, проявеният свят и непроявеното съществуват „едно в друго“ и всъщност са едно и също нещо. Непроявеното също така не бива да се бърка с хаоса. Духът, диференцирайки се на безброй монади, лайа-центрове, създава проявения свят от самия себе си. Всяка монада се превръща в център на структура (тяло, форма) съответстваща на нейното развитие. Всяка монада организира около себе си атоми (в първоначалния смисъл на думата), които са материалния аспект на други, по-слаборазвити монади. Така се създава организирания проявен свят – космосът, съставен в действителност от частици от един единствен елемент (атом-индивидуалност-дух в трите си аспекта). Ако трябва да кажем нещо и за хаоса, защото вече го споменах, а той е в основата на злото, което все още се шири по земята, аз бих го определил като: неорганизираността в проявения свят. Т.е. той изразява неговото несъвършенство. Проявеният свят не отразява духа в неговата цялост, пълнота и съвършенство и именно това несъответствие е хаосът. Редактирано Март 10, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dim Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 Работя с деца от 8 до 14 години и съм убедена не от теорията, а от опита си, че децата носят души на различна степен на развитие. Лично аз се колебая между: - Душата е поставена от Бог на точно определено място по точно определен начин и ние, хората, не трябва да се месим по никакъв начин... - Ако нивото на осъзнаване на света и хората и нашата етика и Любов са се развили до степен да се самонаблюдаваме, анализираме и контролираме душите си, то не означава ли това, че от нас се очаква да работим един за друг и да си помагаме съзнателно? Кой е добрият начин за това? Да се намесвам или да не се намесвам? Това е въпросът. Да вземем за пример дадена ситуация, в която виждам, че някой човек (независимо на 14 или на 50 години) допуска постоянно една и съща грешка, и аз си задавам следните въпроси: - Да се намеся ли със съвет или дори само с намек? - Да не би дори намекът да се окаже досаждане и насилие от моя страна? (Но пък ме дразни фактът, че този човек повтаря постоянно една и съща грешка...!!!!!) - Дали този човек ще ме чуе и разбере? А и ако ме разбере, дали ще опита да започне да се променя? Има ли изобщо смисъл да си отварям устата? Хиляди заплетени житейски казуси са били разплитани чрез молитвата на Св. Франциск: "Господи, дай ми Смирение да приема това, което не мога да променя, Смелост да променя това, което мога и Мъдрост да разгранича едното от другото." И така, горепосочената ситуация може да е непроменима (безнадеждна) или променима (вдъхваща някаква надежда). Ситуацията е безнадеждна, ако аз съм напълно убеден, че съм прав, но другият човек от своя страна също е напълно убеден, че е прав. Тогава е важно да не започна да му досаждам със съвети, идеи и наставления!!! Защото "насила хубост не става". (В крайна сметка, всеки всякога е готов да спори, именно защото вярва, че той е най-прав!!! Почти всеки смята себе си за един от най-умните хора, които познава; и се затруднява да посочи дори двама свои познати, които са по-умни от самия него!) И обратно, в ситуацията има надежда, ако другият е готов да ме изслуша, ако е готов да започне да се променя. (За съжаление, малцина са готови да видят грешките си и още по-малко са тези, които са готови да променят свои дългогодишни навици.) Досега в работата си съм стигнала до извода, че когато моята душа излъчва хармония, любов, увереност, това дава на детските души спокойствие и импулс за работа върху себе си. Съгласен съм. Човек трябва да излъчва енергията на спокойствието и решението; и ако някой се нуждае от нея - добре, ако ли не - пак добре. Той трябва да е готов да помага, но само ако някой ПОИСКА помощта му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 (edited) Да се намесвам или да не се намесвам? Това е въпросът. Да вземем за пример дадена ситуация, в която виждам, че някой човек (независимо на 14 или на 50 години) допуска постоянно една и съща грешка, и аз си задавам следните въпроси: - Да се намеся ли със съвет или дори само с намек? - Да не би дори намекът да се окаже досаждане и насилие от моя страна? (Но пък ме дразни фактът, че този човек повтаря постоянно една и съща грешка...!!!!!) - Дали този човек ще ме чуе и разбере? А и ако ме разбере, дали ще опита да започне да се променя? Има ли изобщо смисъл да си отварям устата? Хиляди заплетени житейски казуси са били разплитани чрез молитвата на Св. Франциск: "Господи, дай ми Смирение да приема това, което не мога да променя, Смелост да променя това, което мога и Мъдрост да разгранича едното от другото." И така, горепосочената ситуация може да е непроменима (безнадеждна) или променима (вдъхваща някаква надежда). Ситуацията е безнадеждна, ако аз съм напълно убеден, че съм прав, но другият човек от своя страна също е напълно убеден, че е прав. Тогава е важно да не започна да му досаждам със съвети, идеи и наставления!!! Защото "насила хубост не става". (В крайна сметка, всеки всякога е готов да спори, именно защото вярва, че той е най-прав!!! Почти всеки смята себе си за един от най-умните хора, които познава; и се затруднява да посочи дори двама свои познати, които са по-умни от самия него!) И обратно, в ситуацията има надежда, ако другият е готов да ме изслуша, ако е готов да започне да се променя. (За съжаление, малцина са готови да видят грешките си и още по-малко са тези, които са готови да променят свои дългогодишни навици.) ... Няма смисъл - опитвала съм; дори ситуацията беше такава: приятелка, осъзнава, че синът й има проблем, същевременно традиционните, конвенционални средства за решаването му са или крайно неприемливи или неподходящи за конкретния случай и след споделяне от нейна страна на всичко това реших да намекна за нещо доста нестандартно ... не го прие - каза, че е ползвала други нестандартни средства, по друг повод и съвсем различни от това, което предлагах, и се е разочаровала; но за моя изненада това й беше достатъчно да отреже пътя на сина си към една възможност. П.П. А това, дето съм направила синичко, много ме учуди - наистина ли е така? Странно - не съм забелязала. И ... в какво отношение по-умен? Щото за мен хората в дадено отношение може да са по-умни, а в друго - по-глупави. А ако е така, обяснява много неща. Редактирано Март 14, 2010 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dim Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 В крайна сметка, всеки всякога е готов да спори, именно защото вярва, че той е най-прав!!! Почти всеки смята себе си за един от най-умните хора, които познава; и се затруднява да посочи дори двама свои познати, които са по-умни от самия него! П.П. А това, дето съм направила синичко, много ме учуди - наистина ли е така? Странно - не съм забелязала. И ... в какво отношение по-умен? Щото за мен хората в дадено отношение може да са по-умни, а в друго - по-глупави. А ако е така, обяснява много неща. Не се отказвам от тезата си, дори да ме заплашва съд. Например, един полицай би се доверил на хирург, ако му се наложи сърдечна операция, и на водопроводчик, ако му се наложи ремонт на ВиК тръбите. Но същевременно дълбоко в себе си полицаят е убеден, че е по-умен и по-вещ от другите в един по-общ житейски план. Той знае най-добре: - Кое е най-важно в живота? (Знае вярната йерархия на ценностите.) - Каква е същността на жените/мъжете? Какво е мястото на науката, религията и т.н. в човешкото познание? - Каква е най-добрата житейска философия/стратегия? Кой е най-полезният и правилният подход към живота? Струва ми се, че това, което написах за полицая, е също толкова валидно за водопроводчика, за хирурга и за (почти) всеки човек. Общо взето (почти) всеки си мисли: "Може и да мога да свиря на пиано... Откъде да знам, не съм пробвал..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 Мда, прав си. Особено за първото и третото. За същността на жените/мъжете - май повечето все пак се колебаят. Особено ако търпят неудачи в отношенията с другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 В крайна сметка, всеки всякога е готов да спори, именно защото вярва, че той е най-прав!!! Почти всеки смята себе си за един от най-умните хора, които познава; и се затруднява да посочи дори двама свои познати, които са по-умни от самия него! П.П. А това, дето съм направила синичко, много ме учуди - наистина ли е така? Странно - не съм забелязала. И ... в какво отношение по-умен? Щото за мен хората в дадено отношение може да са по-умни, а в друго - по-глупави. А ако е така, обяснява много неща. Не се отказвам от тезата си, дори да ме заплашва съд. Например, един полицай би се доверил на хирург, ако му се наложи сърдечна операция, и на водопроводчик, ако му се наложи ремонт на ВиК тръбите. Но същевременно дълбоко в себе си полицаят е убеден, че е по-умен и по-вещ от другите в един по-общ житейски план. Той знае най-добре: - Кое е най-важно в живота? (Знае вярната йерархия на ценностите.) - Каква е същността на жените/мъжете? Какво е мястото на науката, религията и т.н. в човешкото познание? - Каква е най-добрата житейска философия/стратегия? Кой е най-полезният и правилният подход към живота? Струва ми се, че това, което написах за полицая, е също толкова валидно за водопроводчика, за хирурга и за (почти) всеки човек. Общо взето (почти) всеки си мисли: "Може и да мога да свиря на пиано... Откъде да знам, не съм пробвал..." Ами не си прав. Аз като представител на хирурзите, а и като човек, многократно съм заявявал че съм сред най-простите хора на заметя, и повярвай ми- не мога да се сетя дори за двама, които да посоча като по-прости от мен. И в тези форуми съм споделял, че и с "връзки" не успях да навъртя минимума от 80 точки на тест за интелигентност- долната граница за "нормален"...Е, според някои хора, съществувала преходна категория между "нормални" и "дебилни", и която би следвало да се обозначи като категория тип "Форест Гъмп"- не звучало толкоз обидно...Но, аз съм толкова прост, че дори и да се обиждам не мога... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 Това дали един човек е умен или прост, нормален или дебилен си е дуализъм от където и да го погледне човек. Спорът е безсмислен без отправна точка считана за ориентир и съответната скала за измерване. Всичко зависи от това даденият човек в каква конкретна ситуация е поставен от събитията около него. Но понеже хората сме все различни, все сме в различни ситуации, в различни времена, с различни вътрешни потенциали ..... Май гоненето на вятъра ще е повече от полза!? Поне можем да му измерим скоростта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 (edited) Ами не си прав. Аз като представител на хирурзите, а и като човек, многократно съм заявявал че съм сред най-простите хора на заметя, и повярвай ми- не мога да се сетя дори за двама, които да посоча като по-прости от мен. И в тези форуми съм споделял, че и с "връзки" не успях да навъртя минимума от 80 точки на тест за интелигентност- долната граница за "нормален"...Е, според някои хора, съществувала преходна категория между "нормални" и "дебилни", и която би следвало да се обозначи като категория тип "Форест Гъмп"- не звучало толкоз обидно...Но, аз съм толкова прост, че дори и да се обиждам не мога... Понеже този тест за интелигентност го споменаваш вече няколко пъти, ще си позволя няколко коментара. Първо интелигентността е доста общо и неопределени понятие. Какво точно измерва въпросния тест? Очевидно слабия резултат означава, не че имаш ниска интелигентност, а че има област в която сериозно трябва да работиш. Дали не предпочиташ готовите решения, защото не желаеш да положиш необходимите усилия да достигнеш до свои собствени? Освен това много се съмнявам, че решавайки теста си го приел насериозно. Творчеството и въображението също си мисля, че не ги приемаш насериозно, въпреки че от време на време ги проявяваш във форума, но в окарикатурен вид под формата на хумор. Последното ме води на мисълта, че се опитваш да избягаш от действителността. Себе си също не приемаш насериозно. Това, което изброих са все неща, които биха занижили резултата ти в един тест за интелигентност, без да означават нисък интелект. Означава, че развиваш едни аспекти на психиката си за сметка на други. Редактирано Март 15, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 Бре, Стан, колко много безбазови преценки... Аз мога да кажа, че решавайки в миналото всякакви подобия на тестове за интелигентност, съм показвал доста високи резултати, а понякога провеждащите теста са смятали, че е невъзможно да не мамя. Оттогава доста съм затъпял, всъщност, което определено ме радва, защото т.нар. интелект е една от най-големите твърдости и тежести, които бронират егоцентризма и се явяват непреодолими препятствия пред пътя на Светлината, която евентуално би поискала да докосне нечие сърце. Поради него и други сродни нему дрешки, е невъзможно да бъде открита душата изпод тях и става твърде късно за извършване на кардиопулмонална ресусцитация (бре, колко съм умен). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.