infinity1305 Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 'Венцислав_' т.нар. интелект е една от най-големите твърдости и тежести, които бронират егоцентризма и се явяват непреодолими препятствия пред пътя на Светлината, която евентуално би поискала да докосне нечие сърце. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 Бре, Стан, колко много безбазови преценки... Аз мога да кажа, че решавайки в миналото всякакви подобия на тестове за интелигентност, съм показвал доста високи резултати, а понякога провеждащите теста са смятали, че е невъзможно да не мамя. Оттогава доста съм затъпял, всъщност, което определено ме радва, защото т.нар. интелект е една от най-големите твърдости и тежести, които бронират егоцентризма и се явяват непреодолими препятствия пред пътя на Светлината, която евентуално би поискала да докосне нечие сърце. Поради него и други сродни нему дрешки, е невъзможно да бъде открита душата изпод тях и става твърде късно за извършване на кардиопулмонална ресусцитация (бре, колко съм умен). Зависи ти ли владееш интелекта или той тебе. Ама то с всичко е така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 Да, с всичко е така - бой, бой, бой, бити, победени и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 интелектът е като широка ролка тиксо... Залепва заедно... [зрителните обекти и така] формира... [съвместната им интерпретация] Тиксото е прозрачно и почти не се вижда, но лепи на тънката си плоскост по-ефикасно отколкото паяжина хваща мухи - врати, столове, реки, планини и пр. - заедно. Няма нужда даже и от рамка. Веднъж опитах на вкус една ролка тиксо, за да разбера вкуса на интелекта (шега). Беше неприятен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 Да, с всичко е така - бой, бой, бой, бити, победени и т.н. Що пишеш глупости? Себе си ако не владееш, какво? Освен това алтернативата е единствено, че ако не владееш себе си, някой друг ще те владее. И този някой няма да е Бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 Стан, съветвам те да се замислиш върху онова, което написах, като реакция на твоя пост. Въобще не бих казал, че е глупост. По-скоро казах, че с диалектичната борба не се постиха нищо. Това да владееш, онова - е само етикетче на мозъчето, а всяка една връзка задължително е двустранна и двупосочна. То нали и заради това трупаме карма. И все повече и повече се привързваме към този свят, независимо дали ти управляваш нещо в него, или нещо в него управлява теб (всъщност, въобще няма разлика). Истинската победа е пускането - означава независимост. Стига зъби, нокти и изцъкляния, по пътя към табелки "духовно". Ти като искаш опитвай да управляваш, аз опитвам да се науча да дишам. Ама не с дихателни некви си упражнения, а просто като махна всичко стягащо. Сега, ти ми кажи - що пиша глупости. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 Ами, думата „борба“ единствено ти я споменаваш. Защо свързваш владеенето на себе си с това да си подчинен на предразсъдъците си? Аз мога да използвам интелекта си, мога и да не го използвам. Нямам никакви претенции към интелекта си. Използвам го според възможностите му и необходимостта. Да, полагам усилия да го развия, но без да налагам претенции, колко ще го развия. Именно това означава да владееш интелекта си – да го използваш когато е необходимо и да не си зависим от него. Свободата в този случай не е нарушена по никакъв начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 (edited) Интересно, кой определя кога е необходимо, кой има или няма претенции, кой може да го използва или не... Няма нужда да обясняваш какво означава "да владееш", на мен самият глагол ми е достатъчен... а дискусията ми е нелепа, та повече няма да споря. Редактирано Март 15, 2010 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dim Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 Мда, прав си. Особено за първото и третото. За същността на жените/мъжете - май повечето все пак се колебаят. Особено ако търпят неудачи в отношенията с другите. Не че искам да споря, но и от тази теза не ми се ще да се откажа без бой... Уви, почти всеки мъж си мисли, че жените са "прочетена книга". А какво казва е друга работа. Уви, и почти всяка жена си мисли същото за мъжете... (Убедил съм се от своя емпиричен опит.) Слепотата на предразсъдъците ни е толкова долкова дълбоко вкоренена в нас, че дори здравите шамари и неудачи в живота ни са недостатъчни, за да ни излекуват... Ами не си прав. Аз като представител на хирурзите, а и като човек, многократно съм заявявал че съм сред най-простите хора на земята, и повярвай ми- не мога да се сетя дори за двама, които да посоча като по-прости от мен. И в тези форуми съм споделял, че и с "връзки" не успях да навъртя минимума от 80 точки на тест за интелигентност- долната граница за "нормален"... Привет, Кристияне! Ако наистина вярваш, че си един от най-неумните хора (в което не само Станимир се съмнява), значи си от изключенията... Но затова съм се застраховал с думата почти. Написал съм: "Почти всеки смята себе си за един от най-умните хора, които познава; и се затруднява да посочи дори двама свои познати, които са по-умни от самия него!" Но дори и aко съвсем сериозно вярваш в това, като че ли пак се оказваш включен в състезание, което не е за най-умните, а за най-неумните хора. Аз самият се опитвах да избегна горните две състезания, като се включих в едно трето - състезанието за "най-средно умен човек" !!!! Докато накрая проумях, че сякаш най-добре е да излезем от състезанията и да влезем в категорията "Забравилият за себе си човек"... (По тази тема тук има едно много ценно видео от Ники_) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Март 15, 2010 Доклад Share Добавено Март 15, 2010 (edited) По-скоро казах, че с диалектичната борба не се постиха нищо. Това да владееш, онова - е само етикетче на мозъчето, а всяка една връзка задължително е двустранна и двупосочна. То нали и заради това трупаме карма. И все повече и повече се привързваме към този свят, независимо дали ти управляваш нещо в него, или нещо в него управлява теб (всъщност, въобще няма разлика). Истинската победа е пускането - означава независимост. Стига зъби, нокти и изцъкляния, по пътя към табелки "духовно". Ти като искаш опитвай да управляваш, аз опитвам да се науча да дишам. Ама не с дихателни некви си упражнения, а просто като махна всичко стягащо. Сега, ти ми кажи - що пиша глупости. Така е, Венци! С едно уточнение. С "диалектичната борба" се постига баш нищо и то в това може би е и идеята... Ако се постигаше нещо, то всичко щеше да е наред, само че... нещо човек не може два постигне сам, при това с борба... Един мой приятел и скъп на сърцето ми човек спомена веднъж, че всичките му опити и напъни да постигне нещо го отвели на най-високия връх в света и там нямало нищо. Сам и пусто. От там не могъл да слезе. Нямало начин. Това изглеждало като негов край. Тогава в цялото си отчаяние и страх започнал да се моли на Бог. През сълзи потърсил помощ от небето. И помоща дошла. Чул глас: "Синко, пусни се в ръцете ми!" Моят приятел така и направил. Днес е жив и здрав и понякога разказва именно защо и как може да се радва на живота, при това свободен... от себе си. Бабаджи: "Още ли не сте се предали?" Редактирано Март 15, 2010 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.