bee_bg Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Всякакви определения за любовта са излишни и немислими по добре е това да се остави на творците . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Някой да е планирал своята тайна вечеря за догодина? Планирана, или не, тази сцена се разиграва всеки ден в тетъра на Живота. Зяпачите клатят глава и цъткат с уста, артистите пресъздават написаното от твореца. Предварително раздадените роли, не намаляват силата на драматизма. . Каква е поуката, обикновено се пита ? Дали да изгориш в огъня на любовта, или да се задоволиш с топлината на пламъка... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 (edited) .... Дали да изгориш в огъня на любовта, или да се задоволиш с топлината на пламъка... Драмата става излишна когато когато "..определенията ..." станат изстрадана "територия". Редактирано Август 5, 2007 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Слънчевият лъч Децата ще излязат сутрин рано и ще видят, че цветните венчета са затворени. Те ще забележат, че когато ги огреят слънчевите лъчи, цветовете се отварят. След това учителят ще им разкаже приказка, в която слънчевият лъч говори на едно дете. В началото на разговора детето пита слънчевия лъч, откъде иде. Последният му разправя, от где иде, описва му слънцето, описва своето дълго пътуване из небесното пространство, описва, какво е срещнал по пътя си. Детето се учудва на всичко това и го разпитва за много неща. Най-сетне слънчевият лъч му казва: „Мило дете, да ти поверя една моя тайна. Когато слизам от небесните простори на земята, обичам всички цветя, дървета, треви, мушички, птички и хора. Аз тъй много ги обичам! И ето, цветята, още когато пристигам отварят своите венчета на мен. И ти обичай всички, които срещаш по своя път, и тогава всички ще отварят на теб своите сърца и души и ще ти се радват, както се радват и на мене.” Боян Боев - Учителят за образованието Може би това са думите, с които можем да разказваме за силата на Любовта? И не само на децата си, а и на детето в себе си... Или така: Изворът В една приказка ще се изложи разговорът между изворът и детето. Изворът ще му разправи чудни неща, ще му каже, че иде от морето; от там водата е отишла горе и е слязла като дъжд в земните дълбочини. Ще му опише своя път под Земята, и как там в тъмнината е търсел излаз навън на свобода и слънце. Ще му опише, колко се радва сега, че след дълго стоене в земните недра сега е излязъл на свобода. Детето му казва, че е възхитено от кристалните му води. Изворът му отговаря: „Аз обичам цветенцата, тревичките, камъчетата, даже и песъчинките, които покриват моето дъно. Обичам всяка птичка и всяка сърна, която идва да пие от мен. Обичам и всяко дете или възрастен, който идва да утоли при мен своята жажда. И ти имаш в себе си един извор. Изворът, който имаш е обичта. Отвори го да протече, и тогава ще станеш също като мен. Както всички се радват на мене и идат при мен, така ще се радват и на тебе.” Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 5, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Слънчевият лъч Децата ще излязат сутрин рано и ще видят, че цветните венчета са затворени. Те ще забележат, че когато ги огреят слънчевите лъчи, цветовете се отварят...слънчевият лъч му казва: „Мило дете, да ти поверя една моя тайна. Когато слизам от небесните простори на земята, обичам всички цветя, дървета, треви, мушички, птички и хора. Аз тъй много ги обичам! И ето, цветята, още когато пристигам отварят своите венчета на мен. И ти обичай всички, които срещаш по своя път, и тогава всички ще отварят на теб своите сърца и души и ще ти се радват, както се радват и на мене.” Изворът Изворът ще му разправи чудни неща, ще му каже, че иде от морето; от там водата е отишла горе и е слязла като дъжд в земните дълбочини. Ще му опише своя път под Земята, и как там в тъмнината е търсел излаз навън на свобода и слънце. Ще му опише, колко се радва сега, че след дълго стоене в земните недра сега е излязъл на свобода. Детето му казва, че е възхитено от кристалните му води. Изворът му отговаря: „Аз обичам цветенцата, тревичките, камъчетата, даже и песъчинките, които покриват моето дъно. Обичам всяка птичка и всяка сърна, която идва да пие от мен. Обичам и всяко дете или възрастен, който идва да утоли при мен своята жажда. И ти имаш в себе си един извор. Изворът, който имаш е обичта. Отвори го да протече, и тогава ще станеш също като мен. Както всички се радват на мене и идат при мен, така ще се радват и на тебе.” Чудесни са! Първата книга която ще си поръчам от България ще бъде Учителят за образованието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Скоро ще я има за теглене в сайта... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Там където има болка има липса на Любов. Болката и любовта вървят ръка за ръка. Когато няма любов има безразличие, в безразличието нямаш състрадание, следователно няма и болка, има безчувственост. Когато има любов, има състрадание, има саможертва, може има болка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Когато няма любов има безразличие, в безразличието нямаш състрадание За мен Света не е черно/бял, само фотографията я обожавам в този цвят. ... но и там е важно градацията между черно/бялото, обхващането на пълният спектър. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 6, 2007 Доклад Share Добавено Август 6, 2007 Там където има болка има липса на Любов. Болката и любовта вървят ръка за ръка. Когато няма любов има безразличие, в безразличието нямаш състрадание, следователно няма и болка, има безчувственост. Когато има любов, има състрадание, има саможертва, може има болка. Еси и Максим - и двамата сте прави. Просто единият говори за Любов, а другият за любов. Тази Любов с голямото Л не я знаем много точно какво Е и на мен също понякога ми се струва, че прилича на безразличие, но не е така, а по-скоро е едно дълбоко състрадание, съпричастност, благост, ... трудно ми е да намеря думи. Когато застана пред някоя икона (особено на св. Богородица), виждам в изражението, в очите тази Любов, усещам я с цялото си същество. Нашата човешка любов - да, тя може да е свързана с болката, със саможертвата, с ревността и с всякакви такива неща, та дори си върви ръка за ръка и с омразата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 6, 2007 Доклад Share Добавено Август 6, 2007 (edited) Виждам, че маса хора имат много погрешно разбиране за любовта. Какво ли не наричат с това име - някакви свои нискостеблени страсти, някакви битови привързаности и естествени нужди, превръщат я в дребна дрънкулка, в изкуствено цвете, в разменна монета за удобно съжителство, в част от интериора... Стига! Не цапайте любовта така! Тя не го заслужава. Какво й е на човешката любов? Знаете ли как може да обича човек? Защо говорите за човешката любов, сякаш е нещо ниско?! Болката е част от любовта. Там, където няма болка, няма състрадване, няма любов! Има само много думи за някакви несъществуващи божествени любови с голямо Л. Аз се прекланям пред онази любов, която въпреки болката остава, която въпреки всичко оцелява, онази - несъвършената, но живата, истинската, реалната, човешката любов, минаваща през всичко - и през болка и през нелепости. Редактирано Август 6, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Август 6, 2007 Доклад Share Добавено Август 6, 2007 Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 7, 2007 Доклад Share Добавено Август 7, 2007 Виждам - има хора, които са убедени, че знаят коя е истинската и коя е погрешно схващана и несъществуваща любов. Радвам се, че са щастливи с това свое познание. Аз не мога вече да се похваля с него - откак се докоснах до Словото на Учителя, за мен няма погрешна и неистинска любов. Има зависимости, които някои са склонни да наричат с думата любов, има израстваща и почистваща се любов, има и Любов. Според мен истината е в различаването им - знам, че никак не е лесно. Знам, че зависимостите здраво държат човека и му дават свръхщастие, ако ги захранва и страдание, ако им откаже поредната "доза"... Но това е друга тема... Дали съществува Любовта с главно Л.... едва ли някой от нас хората може да твърди със сигурност. Можем само да кажем всеки за себе си как разбираме това. За мен тя съществува във всичко около нас и в нас самите - друг е въпроса дали я искаме в живота си, в ума си, в чувствата си, в постъпките си... ако я пожелаем, ще повярваме, че я има, повярваме ли, ще се опитваме да я постигаме и прилагаме... Да, до това достигнах след като доста погазих "тръни" в живота си - има любов - вълна - тя идва, завладява, хвърля ни в еуфория или в болка. Има и Любов, която се постига и прилага с много смирение и търпение - особено в най-трудните ни моменти -тогава, когато усещаме болката, че е дошло време да изчистим нещо "твърдо" в себе си, което сме идентифицирали със своето "Аз". Щастието се усеща, когато "отпушим извора" от "твърдото" и позволим светлина, мир и радост да се излъчват около нас свободно, без условия... Ето думи за Любовта на Учителя, които държа в сърцето и ума си. Те наистина много ми помагат да различавам състоянията в които попадам в живота си: “Любовта като стремеж е тая любов, която е повече позната на днешните хора. Любовта като чувство е приятелството, братството. Любовта като сила е любовта, при която човек е готов да живее и да се жертва за една велика божествена кауза. Любовта като принцип едва сега влиза в света. Тя обгръща всичко! В Любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света” “При най-малкото разколебаване в Любовта, идат нещастията. И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на Любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за Любовта, и обновата идва.” И наистина е така.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Август 7, 2007 Доклад Share Добавено Август 7, 2007 Словото на Учителя, за мен няма погрешна и неистинска любов. “ И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на Любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за Любовта, и обновата идва.” И наистина е така.... Не виждам разделението. Любов! Полет, танц и светлина! Който я е преживял носи удовлетвореността на щастието .Достатъчност е да знаеш , че обичаш и си обичан. Всеки търси това. Намират го онези, които вярват в любовта и могат да обичат безрезервно сега, в този живот. Отнасяме го с нас и после, там... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Август 7, 2007 Доклад Share Добавено Август 7, 2007 Може би трябваше да уточня, че като споменах безразличие, нямах предвид безусловната любов (в която съвсем няма безразличие), а единия от двата еквивалента на обратната страна на любовта-безразличието. В безуловната любов има безпристрастие, а то е различно от безразличието, което визирах. Има различни видове любов, много пъти съм говорил за "отвлечената" божествена любов, сега в предния постинг реших да говоря за далеч по-познатата ни любов, която сме изпитвали на практика-сладостта и горчивината й. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 7, 2007 Доклад Share Добавено Август 7, 2007 Т. нар. безусловна любов е като червения слон - и двете не съществуват. Това, че има дума или понятие като безусловен/а/о, не означава, че има и състояние/предмет или факт, който да е конотиран. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Август 7, 2007 Доклад Share Добавено Август 7, 2007 Мда винаги съм се чудел , че с думите могат да се правят интересни ''каламбури'' и да им се придават най-различни значения . Мисля си , че с нещото любов не бива да се спекулира , за мен е по добре да се дава, изживява ,усеща ... и т.н А под каква форма и към каква цел си е въпрос на личен избор . )) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Август 7, 2007 Доклад Share Добавено Август 7, 2007 Т. нар. безусловна любов е като червения слон - и двете не съществуват. Това, че има дума или понятие като безусловен/а/о, не означава, че има и състояние/предмет или факт, който да е конотиран. Агресивността, отрицанието, безпардонността, липсата на толерантност, нереалните очаквания към себе си и света са свободен избор и право на самоопределение на всеки човек. Ако нещо е трудно за постигане, разбиране и преживяване, това не означава, че то задължително е нереално и неслучваемо. Животът би бил ужасен без непредсказуемостта на Изначалния Промисъл, така убягващ на всяко живо човешко същество. Но пък свободният избор е неотменим по силата на изначалното ни право на свобода, дарено ни от Бог. И то винаги за наш риск и наша сметка. Може би, понякога е необходимо да грешим съзнателно или недотам съзнателно. Ако студената логика обясняваше света, досега да бяхме го унищожили заедно с нас самите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Август 7, 2007 Доклад Share Добавено Август 7, 2007 Т. нар. безусловна любов е като червения слон - и двете не съществуват. Това, че има дума или понятие като безусловен/а/о, не означава, че има и състояние/предмет или факт, който да е конотиран. Може би, понякога е необходимо да грешим съзнателно или недотам съзнателно. Ако греши обаче и кой може да каже вярно е или е грешно . Право е ,че студената логика не може да обясни света... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Август 7, 2007 Доклад Share Добавено Август 7, 2007 (edited) Т. нар. безусловна любов е като червения слон - и двете не съществуват. Това, че има дума или понятие като безусловен/а/о, не означава, че има и състояние/предмет или факт, който да е конотиран. Може би, понякога е необходимо да грешим съзнателно или недотам съзнателно. Ако греши обаче и кой може да каже вярно е или е грешно . Право е ,че студената логика не може да обясни света... Приветствено: за мен би било удоволствие да се забележи, че основният акцент в горното е върху свободния избор. А той винаги означава активна житейска позиция - съвсем кокретна в личностно и житейско измерение. Винаги, навсякъде и с всеки човек. Ако не умрял приживе, разбира се. Не съм казал нищо повече. Редактирано Август 7, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Август 7, 2007 Доклад Share Добавено Август 7, 2007 Добре примерно човек е изправен пред дилема да спаси майка си и баща си или да стори същото към други двама непознати към които пък изпитва всемирна любов а и същата + синовна изпитва към родителите си ? Е питам аз коя е по силната и коя ще натделее ? Затова мисля ,че не трябва да се прави разделение на любовта и да се класифицира като висша низша и т.н . тя си Е любов . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Август 7, 2007 Доклад Share Добавено Август 7, 2007 Отдавна съм престанал да се питам дали съществува Любовта... Хей, приятелю: аз се питам друго: колко ли струва личният ни опит, ако той не е наш всезаразителен начин на живот. Наистина, Магията на Неизразимата Тишина е преди думите ни. Тя ги ражда. Те са само Нейна бледа сянка. Подобно твърдение обезсмисля даже и една форумска активност. Но си струва да се опитва, да се опитва и пак да се опитва, докато стане. Един ден всички ние ще разберем. Няма друг шанс. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 7, 2007 Доклад Share Добавено Август 7, 2007 Личният опит е всичко, особено по отношение на любовта. Да се "храним" с чужд любовен опит говори за емоционална недостатъчност и страх от лично изразяване. Какъвто и да е обектът на любовта - дали мъж, жена, цвете, дърво, камък или Господ, все е лично преживяване, а не отвлечена мистификация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Август 7, 2007 Доклад Share Добавено Август 7, 2007 Според мен посланието(писанията) е : ОБИЧАЙТЕ ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 7, 2007 Доклад Share Добавено Август 7, 2007 Т. нар. безусловна любов е като червения слон - и двете не съществуват. Това, че има дума или понятие като безусловен/а/о, не означава, че има и състояние/предмет или факт, който да е конотиран. Агресивността, отрицанието, безпардонността, липсата на толерантност, нереалните очаквания към себе си и света са свободен избор и право на самоопределение на всеки човек. Ако нещо е трудно за постигане, разбиране и преживяване, това не означава, че то задължително е нереално и неслучваемо. Животът би бил ужасен без непредсказуемостта на Изначалния Промисъл, така убягващ на всяко живо човешко същество. Но пък свободният избор е неотменим по силата на изначалното ни право на свобода, дарено ни от Бог. И то винаги за наш риск и наша сметка. Може би, понякога е необходимо да грешим съзнателно или недотам съзнателно. Ако студената логика обясняваше света, досега да бяхме го унищожили заедно с нас самите. aorhama! Много точно и балансирано изказване! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anaid Добавено Август 7, 2007 Доклад Share Добавено Август 7, 2007 извадка от писмо на Сенека: "И потом, не так важно, насколько страсть сильна: она, какова бы ни была, подчиняться не умеет и вразумлению не поддается. Как не слушается доводов ни одно животное, ни дикое, нидомашнее и кроткое (сама их природа глуха к увещаньям), так не повинуются,не внемлют им страсти, сколь бы ни были они ничтожны. Тигры и львы никогда не избавляются от свирепости, хоть иногда их укрощают; но когда меньше всего ждешь, усмиренная кровожадность просыпается, так и пороки не приручаются по-настоящему. (9) Далее, если разум в чем и помогает, так только в том, что не дает страсти возникнуть; а возникнув вопреки ему, она вопреки ему и укоренится, ибо легче воспрепятствовать ее рождению, чем выдержать ее натиск. Стало быть "умеренность" эта лжива и бесполезна, и думать о ней надо так же, как о призывах не слишком сильно сходить с ума, не слишком сильно хворать. (10) Управлять можно только добродетелью, а не душевными недугами -их легче искоренить, чем обуздать. Есть ли сомнение в том, что застарелые и упорные пороки человеческого духа, которые мы называем болезнями: скупость,жестокость, распущенность, неверность долгу - умерить нельзя? Значит, нельзя умерить и страсти, от которых прямой путь к порокам..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.