Anaid Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 Мона, не бих се съгласила, с написаното от теб, че: "Сърцето просто трябва да знае и да може да обича. И да е готово да обича." Мозъка е този, който "знае" или "незнае", който е "готов" или не и "предава" на сърцето. Сърцето като орган не изпитва нищо, то просто си тупти по-силно или по-слабо, в зависимост от емоционалното състояние на даден индивид. А емоциите, както знаем, са плод на лявото или дясно мозъчно полукълбо. Ние го свързваме със сърцето заради аритмиите, например, но реално първопричината не е сърцето. Ето защо, както напомни Благост: "Учителя ни е казал, че Любовта се проявява като Стремеж , като Чувство , като Сила и като Принцип. Любовта като Сила се проявява в Ума. ..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 Анаид, мислим различно. И мозъкът също е орган, нали. Може би и душата е орган по тая логика. Когато обичам, ме боли сърцето, не мозъка. Там, където е болката, там е и любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 Там където има болка има липса на Любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 Еси, там, където има болка, Любовта се стреми да си пробие път - няма живот без болка! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 (edited) aorhama там където има болка има проявление на себичност, любовта като размена монета, ако говорим за отношения м-ду хората А Любовта е порив към Бог! Това е най-чистата радост! На някои е мужно чрез страдание да се "завъртят на 180 градуса" може би за това говориш. Редактирано Август 1, 2007 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 1, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 1, 2007 Любовта ... към Бог! Това е най-чистата радост! Да "Господ на Любовта... аз желая вие да сте дъщери и синове на този Господ който е създал цялата вселена. Да имате достъп до Неговото царство, да ходите свободно... да бъдете достойни за Неговата любов...и аз вярвам че вие ще бъдете герои на бъдещата култура на Любовта, на бъдещото ново човечество, което носи надпис, Любов за всички!" В Египет Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 там където има болка има проявление на себичност, любовта като размена монета, ако говорим за отношения м-ду хората А Любовта е порив към Бог! Това е най-чистата радост! На някои е мужно чрез страдание да се "завъртят на 180 градуса" може би за това говориш. :thumbsup2: Еси! Страданието, болката в сърцето са симптом,че сме се отдалечили от Любовта, че сме я ограничили с човешки мерки, че сме сложили личността си над Любовта си... В този смисъл болката ни помага да почистим извора на Любовта в себе си (ако разбира се умеем и желаем да разберем посланието и). Силата на Любовта според мен се проявява и когато осмисляме всеки миг от човешкия ни живот с Нея. Правим ли го, това ни носи само светлина, мир и радост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 (edited) Именно страданието ме връща към любовта. Точно болката е признак за движение и промяна. Онази болка, заради която си струва да се бориш. Ефимерните удоволствия на невнятна радост са за блажените духом. Тъй като не съм такава, за мен остават страданията и болките, и усещането да съм жива - от плът и кръв, съмняваща се и търсеща, и обичаща. Предпочитам кървавото си сърце пред всички хвалебствия за безстрастната любов на визионерите... Редактирано Август 1, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 Болката е липса на нещо. Любовта е всичко. Всеки има своя отправна точка. С напредването на годините ми драматизма все повече ме отегчава Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 По-скоро е липса на драматизъм, доколкото е драматизъм. И изобщо, не е нужно лична психография на ситуацията "силата на любовта". То е ясно , че няма как да избягаме от себе си, но да не задълбаваме прекалено. Всеки иска да каже нещо на някого и начини за това си има. Сега говорим принципно за силата на любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 aorhama там където има болка има проявление на себичност, любовта като размена монета, ако говорим за отношения м-ду хората А Любовта е порив към Бог! Това е най-чистата радост! На някои е мужно чрез страдание да се "завъртят на 180 градуса" може би за това говориш. Да, аз също мисля, че болката и страданието не са задължителни. Те са сигналната лампичка, че не сме на прав път, че не се движим в нужната посока. За съжаление и аз съм виждала тези лампички и дори не ги разбирах като какво искат да ми кажат. Но все някога идва моментът, в който човек започва да схваща Забелязала съм, че в началото те просветват по-слабо и само от време на време. Ако не ги забележим - засилват се и зачестяват. Когато за първи път ни сполетят сериозни страдания се чувстваме ужасно онеправдани, мислим си: Защо на мен? Опитваме да се борим, но обикновено нещата стават още по-зле. Опитваме да се успокоим, че и на другите се случват дори още по-силни страдания, че просто животът е такъв, че без страдания, едва ли не, не може - в резултат болките и страданията стават хронични. Чак тогава започваме да схващаме и тогава идва ред първо на осъзнаването, след това на прошката, после на приемането, а накрая и първите крачки към Хармонията и Любовта. Пристъпваме бавно и неуверено, дори ту напред, ту назад. Същевременно започваме да усещаме, че нещо не е така, както сме свикнали. И като се позамислим с изненада установяваме, че болката и страданията са изчезнали. Липсват дори обичайните житейски проблеми, всичко се подрежда по най-добрия начин някак от само себе си, чак светофарите светват зелено, когато ги приближим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 Допуснете, че има и различни хора от вас и от вашите представи за щастие. Предпочитам любов в Гранада или в тъмните улички на Сао Паоло, отколкото на брега на река "спокойствие и умереност"... Non pasaran. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 (edited) Не само, че допускам, ами съм абсолютно съгласна, че една любов в тъмните улички на Сао Паоло няма да бъде спокойна и умерена, а страстна и изпепеляваща, но това в крайна сметка е само едно екстремно изживяване, каква е връзката с щастието? Редактирано Август 1, 2007 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 Красотата и Силата на Любовта е в това, че ни има всички - и сме различни до противоположност. Нека има и хора, които не могат без страднията в любовта си. нека има и хора, които сме намерили щастието си в покоя - за всички има място под слънцето, за всеки има своя собствена пътека - най-добрата за него. Ако за един борбата е Живот, за друг Животът е в мира.... Има си места и хора за борба, има си и за мир. Аз нямам за какво да се боря - Бог ми е дал и ми дава всичко - аз имам само за какво да Му благодаря - за щастието си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 1, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 1, 2007 (edited) все някога идва моментът, в който човек започва да схваща Забелязала съм, че в началото те просветват по-слабо и само от време на време. Ако не ги забележим - засилват се и зачестяват. Когато за първи път ни сполетят сериозни страдания се чувстваме ужасно онеправдани, мислим си: Защо на мен? Опитваме да се борим, но обикновено нещата стават още по-зле. Опитваме да се успокоим, че и на другите се случват дори още по-силни страдания, че просто животът е такъв, че без страдания, едва ли не, не може - в резултат болките и страданията стават хронични. Чак тогава започваме да схващаме и тогава идва ред първо на осъзнаването, след това на прошката, после на приемането, а накрая и първите крачки към Хармонията и Любовта. Пристъпваме бавно и неуверено, дори ту напред, ту назад. Същевременно започваме да усещаме, че нещо не е така, както сме свикнали. И като се позамислим с изненада установяваме, че болката и страданията са изчезнали. Липсват дори обичайните житейски проблеми, всичко се подрежда по най-добрия начин някак от само себе си, чак светофарите светват зелено, когато ги приближим Да. Напълно съгласен нямам за какво да се боря - Бог ми е дал и ми дава всичко - аз имам само за какво да Му благодаря - за щастието си. 60.gif Редактирано Август 1, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 Когато обичам, ме боли сърцето, не мозъка. Там, където е болката, там е и любовта. "... И отново смръщен гледа те светът. Всеки се завръща в своя собствен път. Всичко отминава под това небе. Болката отляво - не! Тя е любов, тя е любов, реже като нож и няма ден и няма нощ. Всичко отминава под това не - бе. Болката отляво - НЕ!" И аз съм като теб, Мона! Как да стои човек в блажено и спокойно благоговеене пред любовта?! Трябва да съм умряла, за да не ме боли сърцето. А точно тогава никак не съм. И болката наричам благодат. Тя ме кара да се чувствам жива. Трудно е да си жив сред мъртъвци. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Zipy Добавено Август 1, 2007 Доклад Share Добавено Август 1, 2007 Силата на любовта... Такаммм... Ами не се сещам никакъв друг начин за да поднеса мнението си по този въпрос по мило освен по следния начин: такова нещо като "Силата на любовта" няма! Това е един голям виц. А погледното от позицията на хората, които са преживели каквото и да било нащастие заради любовта тов си е чист черен хумор. Как можете да "дадете" сила на нещо, което никога не сте виждали, на нещо което се появява от никаде и е толкова непознато колкото е непознат космосът за нас хората? Та това е голяма глупост. Дори самия изказ "силата на любовта" звучи глупаво и безсмислено. За да има нещо/някой сила, за каквото и да било то той трбва да притежава воля в чист и суров вид, воля за развитие и воля за власт. Тази последователност определя и показва пътя, който Нещото/Някой трябва да измине за да получи някаква сила. Как тогава любовта да го измине този път? Това е невъзможно. Любовта не може да се развива. Това, че някой се е влюбил още повече в нещо или някой не значи, че любовта се развива. Ако трябва да придам някаква бегла форма на любовта то тя би приела формата на един изключително прост и елементарен предмет. Простите неща не подлежат на промени (развитие); само сложинете могат да претарпят такива козметични промени, независимо в каква посока са - към по- сложна или към по-проста. Нека все пак допуснем, че любовта притежава някаква сила. От това следва, че този, който е влюбен е най-силния в целия свят. Тогава въпросът ми към вас е следния: "Защо когато човек се влюби става толкова лесно уязвим?" Нали е влюбен? Какво става със силаната на любовта? Нали щом любовта има сила значи тази сила се предава и на човека, който е влюбен? Има един датски фиолософ Киркегор. Той, ако не ме лъже паметта, е имал неприатни изживявания свързани с любовта. Чух веднъж, че именно "силата на любовта" го е вдъхновила да напише произведенията си - или поне част от тях. Това е поредната глупост свързана с любовта. Мога да се съглася с това, че любовта може да служи за мотивация за написването на поема и т.н., но философско произведение... Философия и любов - лоша комбинация; даже смешна и безсмислена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 1, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 1, 2007 ... За да има нещо/някой сила, за каквото и да било то той трбва да притежава воля в чист и суров вид, воля за развитие и воля за власт. Тази последователност определя и показва пътя, който Нещото/Някой (Ницше) трябва да измине за да получи някаква сила. Любовта мотивира, осмисля живота. "Любовта е единствената ми връзка с живота." Мона. Поради изопачените си понятия за живота, хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания. Вследствие на това те постоянно страдат за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали за този им единствен грях! Понякога хората са готови да жертват всичко в този свят, само да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховните цели на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за забогатяване – подтици, които не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление и днес още хората се кланят на златния телец, както старите езически народи. Без съмнение, светът постоянно мени своя образ – идолопоклонството е взело днес друг вид и друга форма, но то все още съществува. Две влияния Нека все пак допуснем, че любовта притежава някаква сила. ...въпросът ми към вас е следния: "Защо когато човек се влюби става толкова лесно уязвим?" Нали е влюбен? Какво става със силаната на любовта?Не е свикнал да живее по нейната логика, за това. Има много примери за голяма сила за живот и борба идваща от любовта, дори при светските хора. Поучителна е например историята на Александър Бел. Друг пример е Текери който написал единственото си велико произведение, "Панаир на суетата" докато бил "нещастно" влюбен. Киркегор ...силата на любовта го е вдъхновила да напише произведенията си .... Е и? Много повече го харесвам от Сартр, Ницше и Шопенхауер, заедно взети. Изглежда че май по скоро защищаваш силата на любовта? Любовта наистина ни прави да не виждаме слабостите и отрицателните черти на хората които обичаме. Да не се обиждаме и да прощаваме. Да сме мили и добри. Дава търпение. "Който има търпение, става като Бога" Буда Майката колко трудности изтърпява докато роди и отгледа децата си. Любовта и дава тази велика сила и търпение да премине през всичко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 Разбирам толкова добре всички, които усещат живота само тогава, когато усещат болката от него. Нали и аз бях в този "живот" до скоро и дори се гордеех с това и дори наричах хората, които живееха в мир и щастливи "мъртъвци".... Осъзнала съм вече и защо беше така - и аз като Диана и Еси... (за поста на Диана - #63) Приемам, че за много хора болката е начина да съществуват. Приемам и това, че те смятат нас- щастливите и мирните за "изкуствени, лустросани, фалшиви, самозаблуждаващи се, криещи се за болката" и т.п. Никак не се наемам да убеждавам човек, който обича да страда, че щастието също е начин на живот - знам, че той никога няма да ни разбере, защото не го желае. На мен ми стига това, че постигнах щастието и мира в един момент от Пътя си. Стига ми и това, че мога да кажа на тези, които искрено желаят да го постигнат - да! може да се живее мирно, светло, свободно, щастливо - като в молитва (не като в битка)! И съвсем не съм аскет - хората които живеят с мен доста биха се посмели на това определение. Според мен нека всеки живее според своите разбирания и своя личен избор. Силата на Любовта е да позволим на човека да себе си да бъде това, което той смята най-добро за себе си. Направим ли го, Бог ни заобикаля сам с хората, които са ни сродни по душа и стремления. Това вече от опит го знам. Добре дошъл Зипи! Радвам се,че толкова млади хора идват при нас и търсят себе си! Може би темата ти звучи глупаво и безмислено, защото смяташ,че тук говорим за любовта, която пламва между двама души и те забравят за всичко друго освен за себе си. Това наистина е влюбването и много добре си осъзнал,че то не прави човека и любовта му силни, а уязвими. Така е, защото влюбването прави човека зависим от собствените му емоции и силното му привличане към другия човек, както и от поведението, и отношението на двамата - т.е. това е "условната любов". Има и още една - ние я наричаме "безусловна" и тя няма нищо общо с влюбването. Но... ще те оставя сам да осъзнаеш разликата по своя Път. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 Силата на любовта... Такаммм... Ами не се сещам никакъв друг начин за да поднеса мнението си по този въпрос по мило освен по следния начин: такова нещо като "Силата на любовта" няма! Това е един голям виц. А погледното от позицията на хората, които са преживели каквото и да било нащастие заради любовта тов си е чист черен хумор. Как можете да "дадете" сила на нещо, което никога не сте виждали, на нещо което се появява от никаде и е толкова непознато колкото е непознат космосът за нас хората? Философия и любов - лоша комбинация; даже смешна и безсмислена. Философия на Любовта. Потоците се вливат във реките, реките пък моретата намират, а ветровете горе в небесата на сладостно вълнение се сбират. И всички те се търсят и обичат, от обич няма кой да ги лиши. Душите на нещата се привличат защо не нашите души? Виж как върхът целува синевата. Вълна вълната гони и прегръща. Прокълнато е цветето, когато на любовта на брат си не отвръща. И милва слънцето земята росна. До океана месецът трепти. Но всички тия ласки за какво са ако не ме целуваш ти. Пърси Шели Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 Така е, защото влюбването прави човека зависим от собствените му емоции и силното му привличане към другия човек, както и от поведението, и отношението на двамата - т.е. това е "условната любов". Има и още една - ние я наричаме "безусловна" и тя няма нищо общо с влюбването. Но... ще те оставя сам да осъзнаеш разликата по своя Път. Успех! Съгласен съм ,че любовта има много форми на проява , но любов(безусловна) без емоции ми е доста странно . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 Безусловната любов е любовта към Бога,Към света ,към всичко което Не можеш да притежаваш под никаква форма. Всъщност ЛЮБОВТА няма много общо с материалните неща и хора ,към които изпитваме ОБИЧ. Силата на любовта се изразява в мотивацията на човешкото същество да бъде добро. Като в стремежа си да бъде добър човека развива качества като -милосърдие,търпение,състрадателност,всеот Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 Безусловната любов има смисъл когато е приложена към човек. Какви условия може да имаш към Бог? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 (edited) Към човешко същество можеш да изпитваш Обич. Любовта е отдаване и сливане с началото това ми се струва, че с човешко същество не може да се получи. Стремежа за постигане на връщане към Бога се движи от силата на любовта ,която се изрзявя както писах по горе чрез мотивацията да бъдем добри. Земните вариянти на любов(обич) ни се дават ,за да развием в себе си качествата които изпроих в предния си пост. Кой как ще ги развие в какви форми и за колко време ,вече си е негов индивидуален път. Любовта към Бога е безусловна именно ,защото не можеш да имаш условия към него (всъщност някои хора си мислят че могат да му поставят условия ),но за да бъде постигната си има път който трябва да се извърви. Редактирано Август 2, 2007 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
emanuil Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 (edited) Любовта е Тази която прави Човека свободен от злото и възстановява първообраза му. От своя страна вибрацията на Любовта има чудотворно действие Тя работи за Цялота, а именно: Тялото да излъчва Светлина, Душата да предава Топлина, а Духа да чуства Свобода Човека да Твори със Свобода и Доброта; да има Мир и Обич в Света Това е моята мечта и исках да е споделя сега защото тя ми носи Радоста! Любов+Светлина+Мир+Радост Редактирано Август 2, 2007 от emanuil Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.