Inatari Добавено Май 6, 2007 Доклад Share Добавено Май 6, 2007 Как наистина се сприятелявате със себе си ? Как постигате вътрешна хармония със себе си, за да бъдем положително настроени и полезни и за другите ? Вярно ли е според вас ,че човек проектира отношението към себе си и като отношение и към другите хора около него ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 6, 2007 Доклад Share Добавено Май 6, 2007 Вярно е! Ако някой е свръхвзискателен към другите, това е сигурен симптом, че има проблем с прекалено високи изисквания към себе си. Успеем ли да простим за нещо на себе си и да допуснем само за момент, че по някаква случайност сме направили това, което осъждаме и не приемаме у другите, ще успеем да надскочим предразсъдъците си. Спомням си - имах проблем с едно от децата ми - искаше да вложи малкото свои спечелени пари в някакви акции - ей така да се опита само какво е. Всичко в мен се обърна - бях като болна - губех любовта си към него, осъждах го, осъждах себе си, че съм го "изпуснала", представях си какви ли не катастрофи! Казах няколко остри думи и затворих телефона. След няколко часа случайно на мобилния ми пристигна една от онези реклами - играйте за... винаги ги триех дотогава. Сега си казах - е какво пък 50 ст. - ще пусна ей така, да разбера какво преживяват хазартните натури... Пуснах го... и разбира се не спечелих. Но изведнъж усетих, че онова напрежение-болест се смъкна като камък от гърба ми, оздравях за минути. Звъннах на детето си да му кажа, че съм си променила мнението и ако наистина му е интересно нека опита - парите си са негови... Той ми каза, че вече се отказал, защото намислил нещо по-добро за тях... Лазарев май се оказа прав тогава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 6, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 6, 2007 Да уважаме себе си , да обичаме себе си , да разбираме себе си , да се грижим за себе си , да защитаваме себе си, да се намираме за красиви , за талантливи , за изумителни , за необикновени , за уникални .................................. Докато смъртта ни угаси . Трудна работа . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 Нали първо трябва да сме се опознали! Ама който ми каже, че е завършил процеса ще бъде само едно заблудено кутре, а по-напредналите в него губят представа за това "себе си". И приятел със себе си можеш да бъдеш само когато си приятел с Логоса и всяка една част от него, а този вид приятелство е сливане... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 Как наистина се сприятелявате със себе си ? Как постигате вътрешна хармония със себе си, за да бъдем положително настроени и полезни и за другите ? Вярно ли е според вас ,че човек проектира отношението към себе си и като отношение и към другите хора около него ? Като знаем какво правим, какво мислим и какво чувстваме. Тогава ние сме себе си, а не роби на средата в която живеем. Тогава имаме нужното самочувствие и акумулираме необходимите вътрешни сили за да изразим това самочувствие (мъдрост, любов ...) в отношенията си с околните. Тук имаме изразяване на качества, а не на личностни характеристики. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 Човек може да "се сприятели" със себе си, само когато опознае Сянката си и я интегрира в цялостната си личност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 Съгласна съм с мненията ви,приятели, особено с мнението на Мона, че "Човек може да "се сприятели" със себе си, само когато опознае Сянката си и я интегрира в цялостната си личност." Опознаването на "Сянката" ни и интегрирането й в цялостната ни личност е един много труден и дълъг процес, особено за по-обикновените хора, тези които все още са съвсем в началото на Пътя, а и за тези, които си мислят, че с многото си знания за духовността и духовните светове, са в Пътя. За тях е може би най-трудно да осъзнаят влиянието на своята "Сянка"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 Да стана приятел със себе си, го разбирам да чуя вътрешният си глас като за начало и после да почна да го слушам. Лошото идва когато се започне разделяне на вниманието което изисква вътрешния глас от една страна и от друга вниманието което искат външните гласове. Много е важен баланса между двата вида гласове. Който оцели баланса е постигнал хармонията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 За някои хармонията се състои в това, като чуеш вътрешния глас да забравиш завинаги външните и те теб. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 Според мене това би означавало да изгубим вътрешния си глас за доста дълго време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 Не, не означава това. Означава , че другите си правят погрешни изводи следствие на хитроумна манипулация. Да му мисли този който изобщо не чува вътрешния си глас. ))) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 Нали първо трябва да сме се опознали! Де да беше така лесно... Нали това, което ще видим, не е хич за харесване! И приятел със себе си можеш да бъдеш само когато си приятел с Логоса и всяка една част от него, а този вид приятелство е сливане... Само така може да издържим на нерадостната гледка и даже да и се зарадваме! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 Аз мисля, че гледката е много радостна. Човекът е единственият начин за изкупление. Единственият преход за превъплътената Душа. И Изход. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 (edited) Радостта е на един по- късен етап. Първата среща не е радостна. Иначе, ако е радостна по принцип, от какво да излизаме? Да стоим и да и се радваме! Редактирано Май 8, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 Аз мисля, че гледката е много радостна. Човекът е единственият начин за изкупление. Единственият преход за превъплътената Душа. И Изход. :thumbsup: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 Хубав въпрос зададе Ина! Сега ми се струва, че ако не станем приятели със себе си, няма да имаме никога шанса да се опознаем. Все ще прилагаме към себе си някакви тестове и мерки от някого написани в някакви умни книги... И подзаглавието на Ина има хубав подтекст! "Да бъдем полезни на себе си, за да можем да сме полезни на другите." Когато се научим да сме полезни на себе си, ние постигаме вътрешната си самодостатъчност. Тогава ползата, която допринасяме на другите не представлява размяна на ползи или полза срещу благодарност. Когато се научим, че човек може да бъде полезен на себе си, оставяме и другите да се научат и сами да решат как точно могат да си бъдат полезни. Ние просто сме с тях, до тях, заедно. Тогава с какво ще сме полезни на другите? Може би точно с хармонията, за която говори Ина. Хармонията вътре в нас и хармонията с всичко и всички около нас...? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
emanuil Добавено Май 13, 2007 Доклад Share Добавено Май 13, 2007 Човек да се спрятели със себеси? Прятелите са тези които ни познават - знаят кои сме, от къде сме, какво вършим и прощават гршките, които допускаме и се молят за нашето благополучие и спасение и биха положили душите си за нас. Който от Нас знае това и положи душата си за своя приятел и Бог, ще се сприятели със себеси и своя ближен, а това ще го накара да обича. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
milena69 Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 da si v mir sas sebe si bi bilo 4udesno no nakoi da mi obesni kak se postiga pone az sam taka ystroena 4e vinagi ne sam dovolna ot sebe si i vinagi sam kriti4na kam vsi4ko postignato i napraveno ot men . kak da sam dovolna ot sebe si Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 (edited) Как да е доволен човек от себе си - това е едно. Развитието предполага преосмисляне на старите модели и неизбежно в някои отношения ще ставаме недоволни от себе си. Как да е в мир със себе си човек - това е друго. Тук може би помага по-широкото схващане за живота. Взаимната обусловеност на нещата води до последствия, над които ние нямаме еднолично власт. Не бива да се терзаем от вини - именно по тази причина. Същевременно това, което зависи или поне изглежда, че зависи от нас, следва да е направено прецизно, тъй като недоволството от себе си, освен поради погрешни претенции за влияние върху света, често възниква и поради непоследователност в собствените дела. Ако човек, без да е импулсивен, внимателно прецени възможностите, консултира се при нужда със сведущи хора и накрая стигне до извод относно някаква насока в живота или нещо по-дребно какво ще прави, следва да даде повече от себе си, отколкото обикновено сме свикнали да даваме. Така при успех ще има заслужено висока самооценка, а даже при неуспех ще е научил повече, отколкото ако е стоял настрана и умозрително си е представял възможните варианти... Разбира се, действеността тук може да означава най-различни неща, вкл. изчистеност от външна активност, ако се касае за практикуване на тихи медитации. Редактирано Май 22, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Че аз, ако не съм приятел на/със себе си ... на кого да бъда? После следват и другите. Ако можеш да бъдеш на себе си приятел, ти ще бъдеш и на другите и ще помагаш! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 24, 2007 Доклад Share Добавено Май 24, 2007 А човек е приятел на себе си, само когато е честен със себе си. Тогава е честен и с другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 24, 2007 Доклад Share Добавено Май 24, 2007 Ако можем да погледнем на себе си отстрани и обикнем това което виждаме, значи сме приятели със себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Май 24, 2007 Доклад Share Добавено Май 24, 2007 За да обикнем себе си, не трябва да се сравняваме с другите.Да бъдем меки,търпеливи и честни със себе си.Да се приемем с качествата и недостатъците си.Все пак недостатъците ни ни правят различни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 Анелия! Станимир! :thumbsup2: da si v mir sas sebe si bi bilo 4udesno no nakoi da mi obesni kak se postiga pone az sam taka ystroena 4e vinagi ne sam dovolna ot sebe si i vinagi sam kriti4na kam vsi4ko postignato i napraveno ot men . kak da sam dovolna ot sebe si Интересен въпрос! За себе си мога да кажа, че в моментите, когато се налага да сменям рамка или модел на мислене и отношение (Добромир! ), първо им благодаря, че са ми осигурявали някакви решения и хармония до промяната на обстоятелствата - не ги критикувам. От себе си съм доволна, че съм успяла да забележа нуждата от смяна и се опитвам да намеря хармонията в новите условия. За да избегна критичността към направеното от мен (тя веднага се прехвърля и върху направеното от другите), си казвам, че на това съм била способна в предишния момент, сега съм способна на друго, утре ще съм научила повече - казвам си браво за успехите, на грешките и болките благодаря - те са ценни уроци... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 25, 2007 Доклад Share Добавено Май 25, 2007 Как да стана приятел със себе си? Когато бях по-зелена, бях перфекционист. Няма лошо в стремежа да правиш всичко идеално. Всичко да изучиш, всичко да приложиш перфектно... Човешкото същество не е идеално, идеалите то си ги носи като зародиш. Но в живота не всичко може да се реализира по идеалния начин. И когато това понякога не го постигах, ми носеше разочарование от себе си, терзания, неспокойство, многобройни себеобвинения. Станах приятел на себе си, когато проумях, че не съм идеална. Когато осъзнах, че макар и носеща божествена частица в себе си, не всичко в мен е божествено и че дори и несъзнателно, правя грешки и че именно те ме учат и имам право на тях. Когато си простих за това, тогава станах приятел със себе си. Когато се приех с грешките, а не каквато исках да бъда, от тогава съм си приятел. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.