Как да се справя с неприязън към баща си?

[holyvalentine]

Здравейте група, имам нужда от съвет. Как да се справя с неприязън и омраза към баща си? Напоследък работя доста надълбоко с детски травми и виждам как винаги спомените ме връщат към корена на нещо, което се опитвам да отработя към неговото отрвратително отношение в детството, което не се е променило и до днес. Хубавото е, че вече осъзнавайки това, мога да съм си родител и наблюдател на процесите вътре в мен, а не да се асоциирам и страдам от тях, но за вътрешните процеси съм отговорна аз. Как обаче да се отнеса към външното отношение към баща си? Те са още действащо семейство с майка ми и тя е нещо като модератор. Ако зависи от мен, вероятно бих се оттеглила и общувала с него само делово и ако се налага. Но понеже те все още са моето семейство се налага да ги виждам и общувам с тях. Днес е на баща ми рожденния ден, а аз не мога да се насиля дори да го поздравя. Противно ми е. Не го поздравих и по повод на скорошния му имен ден. Купих една картичка, надписах я и му я дадох. Преди съм му казквала как ме е карал да се чувствам като малка, имаше промяна за 2 дена и после нищо. Въпреки, че съм си поставила границите ясно и точно, не жеаля да се чувствам мишена на неговите нападки. Това е рядко токсичен човек. Мога ли да направя нещо друго освен да се отдалеча?

[АлександърТ.А.]

Quote

Как да се справя с неприязън и омраза към баща си?

Когато се тръгне от зародиша на проблема , по лесно се намират и пътища за преодоляването му . Обикновенно , тези чувства са следствие неприемливото поведение на другия .Но при децата , голяма роля играе и обществената среда . Детето всичко попива , преработвайки го през душевноста(която носи  ) , изграждайки новата личност. 

Служебни отношения ,Това е начина . Когато отношенията са служебни , се нормализират по лесно .Смисъла е в точното външно поведение .Играеш най добросъвестно ролята поверена ти от съдбата .Вършиш своята работа която се очаква от теб и не допускаш събитията до вътрешното Аз  .Те се отнасят за ролята , не за теб самата .

Когато успееш да се разграничиш от ролята , за малко повече време . Можеш  да мислиш по проблема , не преди това .И цялата конкретика зависи от твоето творческо настроение .

Човека насреща не може да ти даде каквото очакваш . Може да даде каквото е във възможностите му .

Напр. , да обичаш баща си означава да му помагаш , като щадиш егото му , не да го глезиш . И това да върви от любовта към себе си. 

Дънов казва , че доброто поведение е да виждаш хубавото във всяко нещо . Напр. , човек си взима котка за да се грижи за някой и той да му показва обич като нежност , галене . Взима си куче хем да се грижи за някои , хем да получава обич по един много активен но различен начин .Това е лесно разбираемо , защото го правим съзнателно .До като роднинските връзки са на по финно ниво и често с ежедневното си съзнание не виждаме хубавото , ползата .За това е добре да изтърпим по разумен начин съдбата си .Ще рече да търсим хубавото , полезното от един по мащабен , над текущото ежедневие , поглед .