731. Който знае и който не знае - 21 май 1939 г. неделни беседи

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1939 г., 1939 г.

Любовта дава живот (1938–1939)

Който знае и който не знае

Отче наш.

Ще прочета 9-та глава от Евангелието на Матея.

Духът божи.

Има едно различие между онези, които знаят и онези, които не знаят. Който не знае се смущава, че не знае как да направи работите. Който знае не се смущава. И тогава, някой път и онези, които знаят и те се смущават. Те пък се самозаблуждават. Онзи, който знае, той се самозаблуждава. Той казва: „Тази работа ще я направя, но няма кой да я оцени.“ Ако оставиш една работа, която сега правиш да я оценяват хората, ти се самозаблуждаваш. Най-първо хората трябва сами да оценят. Туй, което ти правиш, ти трябва да го оцениш. Има хора, които вярват само в туй, което виждат. Не вярват, в това, което не виждат. Кое е по-хубаво: човек да вярва в това, което вижда и да не вярва в това, което не вижда. Има хора, които вярват това, което виждат, пък това, което не виждат – не вярват в него...

Та казвам сега: С бъдещето се занимава вярата. С миналото се занимава науката, а с настоящето се занимава Любовта. Задават някои въпроса: „Защо трябва да го обичам?“ Защото аз не съм срещал учен човек, който да даде точно определение, точно да каже защо трябва да обичаме, конкретно. Защото за мене този въпрос е тъй ясен, като белия ден. Ти като кажеш обичаш, ще се ползуваш сам. Като обичаш, ще живееш. Като престанеш да обичаш, ти ще умреш, нищо повече. Той казва, че не ме обича. Ако той ме обича, той ще живее. Ако той не ме обича, той ще умре. Ако аз го обичам, ще живея. Като престана да го обичам, ще умра. Следователно, защо трябва да обичаш? За да живееш. Защо той трябва да те обича – за да живее. Тъй е сложен въпросът. С едно ядене живот не става. Той е един вътрешен процес на Божествения свят. Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти. Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка? Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост? Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост? Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си? Пакостта може да произлезе в твоите уши. Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни. Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите. Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват. Ако искаш да знаеш какво другите хора вярват, погледни себе си и ще знаеш. Какъв то си ти, такива са и те. И най-после всичките хора не са създадени. Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии. Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение. Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце. Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?! Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път? Има вярващи, които уповават само на Христа. Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка. Трябва да преценяваме фактите много добре. Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им. Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира. Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало отподир. Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира. Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша. Детето казва: „Татко, защо го остави с коша?“ – „Не ми трябва.“ – „Ами вземи коша, аз с какво ще те нося?“ Синът връща се и взема баща си с коша назад. Вие имате един кош, с който носите вашите мъчнотии някъде. Синът ви казва: „Аз с какво ще нося?“ Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин. Ако направиш едно добро и очакваш от него да се повдигнеш. Всяка една добродетел. Добродетелта седи в това, всяка направена добродетел, е плод на любовта, е условие за живот. И като направиш едно добро, ти живееш, от този плод се храниш. Ти като преставаш да правиш добродетелта, ти ще умреш. Всеки ден умираме. Всяка една скръб се дължи на едно нарушение. Някой път съзнателно, някой път несъзнателно. Та ние изгубваме вътрешният си мир. Божественият свят, всички онези напреднали братя на човечеството искат да възпитат съвременното човечество, да бъдат добри. По всеки един начин искат да ги възпитат. Човек е пратен на земята, да постигне онова, което той желае. Защото нашите идеали, които ги имаме, те са идеали общи. Казва: „Аз имам идеал.“ Този идеал е общ. Ти си пратен на земята най-първо да обичаш, понеже, чрез любовта ти ще познаеш какъв е Божествения живот. Писанието казва: „Да познаем Бога.“ За да познаеш Бога, ти трябва да го обичаш. Ние туряме живота там, дето не е.

 Който знае и който не знае