Станимир Добавено Юни 9, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 Едно е да се интересуваш и да се запознаеш с няколко учения, съвсем друго е да ги следваш всичките. Последното е доста рисковано. Дори и ученията да са верни, методите им най-често се различават. Наистина, човек трябва да се стреми да възприеме нещата от максимално много гледни точки, да знае, че "неговото" учение не е единственото което учи на истината и да се отнася с уважение към всички останали учения които са носители на светлина. Но при запознаването с няколко учения, човек може да се натъкне на доста противоречия, някои от които ще му се сторят доста сериозни. И тука се крие риск, защото в много подобни случаи и двете противоречащи си твърдения са верни или по-точно са само загатване за една по-голяма и обхватна истина, която ги съдържа и обединява. Друга опасност идва от различната терминология, която могат да имат две учения. Да не говорим и за възможността под един и същ термин да се разбират коренно различни неща. Думите "дух", "его", "монада", "акаша", "етер" и мн. др. са прекрасна илюстрация за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юни 9, 2008 Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 (edited) Има едина мисъл ''Живей и остави другите да жиеят'' може да се напише така: Бъди ученик(учи) и остави(дай им свобода) другите да се учат. Смяташ ли, че някой от писалите по тази тема се мъчи да отнеме свободата на другите? Според мен всеки споделя, пита, търси решение на въпросите които го вълнуват. Аз не виждам някой да е престъпил максимата ''Живей и остави другите да жиеят''. А форумите са за това - да споделяме. Не казвам нищо за писалите пък и от една виртуална презентация нищо не мога да смятам. Защо някой си мисли, че когато някой напише нещо все е за форумните участници ) аз говоря(пиша) по принцип. Моите учители са там на подписа ми. п.п. Какво е да бъдеш ученик незнам, какво е точно, но за мен е грешно да се смесва послушанието с ученичеството. Ако направим аналогия с майстора(учитела) и калфата (ученика) знае се че занаят се ''краде'' а не се дава даром, това е за мен да си ученик да ''крадеш'' . Редактирано Юни 9, 2008 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stildjian Добавено Юни 9, 2008 Доклад Share Добавено Юни 9, 2008 Едно е да се интересуваш и да се запознаеш с няколко учения, съвсем друго е да ги следваш всичките. Последното е доста рисковано. Дори и ученията да са верни, методите им най-често се различават. Наистина, човек трябва да се стреми да възприеме нещата от максимално много гледни точки, да знае, че "неговото" учение не е единственото което учи на истината и да се отнася с уважение към всички останали учения които са носители на светлина. Но при запознаването с няколко учения, човек може да се натъкне на доста противоречия, някои от които ще му се сторят доста сериозни. И тука се крие риск, защото в много подобни случаи и двете противоречащи си твърдения са верни или по-точно са само загатване за една по-голяма и обхватна истина, която ги съдържа и обединява. Друга опасност идва от различната терминология, която могат да имат две учения. Да не говорим и за възможността под един и същ термин да се разбират коренно различни неща. Думите "дух", "его", "монада", "акаша", "етер" и мн. др. са прекрасна илюстрация за това. До колкото знам и съм чел шри Рамакришна е реализирал всички религии. Каквото и да означава това... (само той знае). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юни 10, 2008 Доклад Share Добавено Юни 10, 2008 Шри Рамакришна е уникално явление в духовната история. Той познава Бога като индуист, като мюсюлманин и като християнин, но не като е правел "карашик" или "манджа с грозде", смесвайки тези три различни религиозни системи, а посвещавайки се изцяло и безусловно поотделно на всяка една от тях за определен, достатъчен период. Всяка духовна школа си има свои методи за духовно развитие, които работят, но в рамките на определен контекст. Поради тази причина не е целесъобразно да се смесват методи от различни школи и религии - това би могло да доведе не само до объркване, а и до побъркване! Струва ми се, че някои от пишещите подценяват или не познават достатъчно добре необикновеното явление, наречено Духовен Учител. На Изток казват: "Учителят е Бог и Бог е Учителят". Те осъзнават един прост факт - Учителят не е обикновен човек - Той е Божествен пратеник и неговата мисия е да помогне на своите ученици да пробудят у себе си Божественото Съзнание. Той е като запалена свещ - незапалената свещ може да се запали от нея. При среща на Учител и ученик огънят от сърцето на Учителя слиза в сърцето на ученика. Окултното ученичество е път на посвещение, което е упълномощен да извърши само линият Духовен Учител. Хората се заблуждават (поради невежество и безумна гордост), че за да пробудят Божественото си съзнание не им е необходим Учител, а забравят немаловажния факт, че за значително по - дребни неща (да се научиш да четеш и пишеш, да свириш на цигулка, да рисуваш картини, да печеш хляб или да шиеш дрехи) им е необходим учител... Що се отнася до послушанието - то е едно от фундаменталните качества на ученика! Неслучайно кандидатите за монаси имат определен изпитателен срок, в който се наричат "послушници" и целта, на който е "да отсекат собствената си воля", възлагайки изцяло упованието си на своя наставник и изпълнявайки безропотно всичките му заповеди. Послушанието за хората е трудно и непонятно, защото то е издънка от смирение, упование и любов, а съвременният човек е изпълнен със самомнителност и своеволие. ivail 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 10, 2008 Доклад Share Добавено Юни 10, 2008 Хората се заблуждават (поради невежество и безумна гордост), че за да пробудят Божественото си съзнание не им е необходим Учител, а забравят немаловажния факт, че за значително по - дребни неща (да се научиш да четеш и пишеш, да свириш на цигулка, да рисуваш картини, да печеш хляб или да шиеш дрехи) им е необходим учител... Така ли? Невежество и безумна гордост значи. Това второто направо ме разби Чудя се кой е по-безумно горд: този, който твърди, че върви към Божественото Съзнание следвайки своя Учител, или този, който чистосърдечно си признава, че не търси конкретен учител, защото няма стремежи чак да става бог с активно събудено божествено съзнание Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 10, 2008 Доклад Share Добавено Юни 10, 2008 Според мен безумна гордост проявява всеки от нас (в това число и себе си слагам), всеки път, когато в ума му се завихри мисъл-оценка за хората около него или за правилността им... Всеки път, когато се опитаме да покажем на другия (или дори само си го помислим) колко той греши и колко ние знаем кое е правилното... Но темата е за ученика... Всеки е свободен според мен да разбира по своя начин Учителя си. Важно е как се чувства един ученик, когато неговият Учител е до него или по-скоро в него... Ученик ли е, когато се чувства задължен от волята на своя Учител? Или когато се чувства свободен? Ученик ли е, когато няма свои мисли, своя свободна воля, а се подчинява изцяло на волята на това, което нарича свой Учител? Или е ученик, когато със свободните си ум и воля върви по пътя си, но учителя си чувства като силата, която го подкрепя, но го оставя да избира и решава сам - сам да си пише "есето" на живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 11, 2008 Доклад Share Добавено Юни 11, 2008 (edited) Да, според мен Ученикът, дори и да види някои различия в мненията и разбиранията на другите не бива да съди и да казва-правилна/неправилно. Любовта и топлината в сърцата ни точно за това ни помагат. - Да приемаме човека отсреща въпреки различията и да виждаме красивото у всеки. Та нали всички сме тук, за да научим уроците си /които са специфични за всеки от нас/. Животът ни дава механизмите и случките, за да се учим и израстваме. Да, гордостта съди, а смирението и разбирането ни помагат да сме толерантни... Аз лично съм имала период в живота си, в който опознавах и търсех различия, прилики, да - и съдех! Неправдите ме тормозят и сега, потъпкването на човешките права също... Но истината е, че всеки преминава през това /в по-малка или по-голяма степен/. Сега съм съумяла да подчиня Его-то си и въпреки, че има още какво да желая от себе си се старая да давам път на светлинките вътре в мен... Редактирано Юни 11, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юни 11, 2008 Доклад Share Добавено Юни 11, 2008 Какво означава да бъдеш окултен ученик? Първо и необходимо условие – да имаш Учител, защото ако няма Учител, няма и ученик! Но не е достатъчно да осъзнаеш тази необходимост. Не е достатъчно дори да се провъзгласиш за ученик на харесван от теб Учител, защото не ученикът избира своя Учител, а Учителят избира Своя ученик. И тази среща се случва само в Полето на Любовта. Естествено е за ученика да изпълнява Волята на своя Учител и във всяко свое начинание да търси Неговото благословение. По този начин той реализира Божията Воля в живота си. Но това става чрез свободния избор на ученика – не по задължение, а по Любов. Когато това се случва, всички блага, които са в душата на Учителя, започват да преливат в душата на ученика. Идва момент, когато ученикът поема щафетата от своя Учител и сам се превръща в Учител – т.е. в човек с пробудено Божествено Съзнание. И тогава вече е на място да кажеш: „Следвай себе си!”, а не преди това, защото това би довело само до безпътица. Нишката на Божественото Съзнание е тази, която осветява пътя ти – иначе ходиш, опипвайки в тъмнината. Учителят отвън е необходим, докато се пробуди Учителят отвътре. Той е необходимата провокация и идеал, към който се стреми ученикът. Постигне ли ученикът своя идеал, сам става светилник и светлина... за себе си и за другите... от Школата. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 11, 2008 Доклад Share Добавено Юни 11, 2008 Благодаря borislavil! Изключително е това, дето си написал! Бих казала-Дай Боже всекиму! Дано го достигнем и ние Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 11, 2008 Доклад Share Добавено Юни 11, 2008 Можем ли да направим разлика между понятията ученик и окултен ученик? Ученикът Правила за окултната школа Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 3, 2008 Доклад Share Добавено Август 3, 2008 Един от най - важните и трудни изпити за окултния ученик (изпит на който многократно съм се провалял!) е да остане спокоен, тих, невъзмутим, вътрешно недокоснат и външно нереагиращ по никакъв начин и когато хората го хулят, и когато го превъзнасят. Ученикът знае, че "Истината няма нужда от защита!" Той трябва да е чист в мислите, чувствата, намеренията и постъпките си. И тогава не се вълнува, не се интересува от мнението на хората, от тяхната оценка за това, което е направил, защото за окултния ученик единствено важно и меродавно е мнението на неговия Учител, Който изразява Божественото Съзнание. Като се замисля - лично на мен много по - голяма услуга са ми правили не тези, които са ме обсипвали със суперлативи, а тези, които са злословили по мой адрес и то в много случаи и неоправдано. Но докато славословът може да раздуе егото ти до безкрайност, ако не си бдителен, то хулите могат единствено да те смирят, ако подходиш правилно къв тях, и затова са много благодатни! Слънчева, Розалина и ivail 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 18, 2012 1968 г. 471. (М. А. Й.). Трудността на ученичеството се заключава в това, че пътят на ученичеството е път на постигането. Това означава, че ученикът постепенно се превръща в това, което трябва да бъде. Това не е интелектуално усвояване на едни или други положения, това не е съблюдаване на даден ритуал или някакви предписания и упражнения. Това не е само извършване на добри дела и четене на Учението. Това е, повтарям, превръщане на ученика в този идеал, който го води и преобразява цялата му същност. Това е утвърждаването му в живота посредством указаните от Учителя дела, мисли и чувства и отдаването своето сърце на Учителя. Да станеш носител на изповядваната Истина, означава да я изявяваш със своето поведение и действия, с постъпките си всеки ден. Грани Агни Йоги – Б. Абрамов. Eлф, Слънчева и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.