Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ученикът


Станимир

Recommended Posts

Когато ученикът е готов, Учителят ще дойде.

Тези думи са добре известни.

Но кога ученикът е готов? Как може да достигне до тази готовност?

Какви качества трябва да притежава човек за да бъде приет като ученик?

В какво точно се изразява ученичеството му?

Защо вие разглеждате Учителя като духовен водач на някакво учение, като човек? Не ви ли е идвало на ума, че Учител може да е нещо друго и учението да не е духовно, а всякакво друго.

И че човек много пъти среща в живота си Учители.

От личен опит мога да кажа, че когато искам да науча нещо ново и непознато за мене, когато обаче много го искам и полагам усилия, неминуемо се появява информация по въпроса. Било лично от човек, било от книга, било от форум, от статия или филм. Това наричам аз Учител.

И така разбирам и мисълта от цитата, която е вярна и правилна. Информацията под каквато и да е форма, която съм търсила, е идвала и при мене и преди, но аз не съм й обръщала нужното внимание, защото не съм била готова да я приема.

Някой по-горе каза, че Учителят не идва, той си е винаги край нас, но ние не го забелязваме и аз се съгласявам с това. . Забелязваме Учителя тогава, когато имаме нужда да го забележим.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 111
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Окултният ученик се учи от всичко и от всекиго. За него всяко жизнено явление, животът в неговата целокупност, цялата природа са нагледно обучение. Но Учителят, Който е проявеното Божествено съзнание в човешка форма, е необходимост за ученика, такава, каквато представлява светлината, необходима ни, за да прочетем една книга. Учителят е Този, Който осветлява единствената спасителна за нас пътека в тъмата на живота.

Линк към коментар
Share on other sites

МВМ: По света има много учения и много Учители, как познавате кое точно е за вас?

Ми, аз лично усещам, че ме докосва в сърцето нещо, от което оставам като тряснат и забравям да си затворя устата ... за известно време. Това усещане никога не ме е лъгало - понякога ме е напускало за време, но винаги се е връщало и нещата са се повтаряли без да бъдат същите.

Но така и до ден днешен не съм намерил начина да му кажа: Остани завинаги без някога да ми омръзваш!

Редактирано от aorhama
Линк към коментар
Share on other sites

По света има много учения и много Учители, как познавате кое точно е за вас, ? А познавате ли всичките, че да намерите най-доброто?

Не познавам всичките учения, а и не мисля че е нужно. Не отричам, че в тези които не познавам вероятно има много верни неща. А тези които познавам, сами ме намериха. Това може да звучи малко фанатично, обаче е точно така. Помня как съм чел някои книжки, от които почти нищо не разбирах, но въпреки това вътрешно усещах, че написаното е вярно и съм се радвал и на малкото което ми беше ясно. После нещата започнаха да се подреждат. Прочитах книжките отново, пак не разбирах много неща, но знаех, че от значение е това което успявах да разбера, а другото просто оставям като една възможност за след време.

Линк към коментар
Share on other sites

По какво ученикът може да разпознае своя Учител? — По това, че няма какво повече да прибави от себе си към Негови­те думи, към Неговото Учение. Ученикът няма собствени въз­гледи, затова няма и собствено учение. Ако има — той не е ученик. Възгледите на Учителя са и негови възгледи — към тях той не може да прибави и йота. Думите изречени от Учителя казват всичко, изчерпват всичко — те са най-прекрасните, ни­що по-добро от тях не може да се намери. Ето защо ученикът няма свои собствени думи. Негови думи са думите на Учите­ля. Ученикът не може да мисли, да чувства, да постъпва и да говори така както намери за добре — нищо в неговия живот не може да бъде оригинално, защото всичко е от Учителя. Учи­телят е всичко за ученика. Извън Него няма нищо. Извън Не­го не може да има нещо. Към Него нищо повече не може да се прибави. И когато Учителят стане всичко за ученика, тога­ва егото на ученика умира и той става едно със своя Учител. Разбира се тук не става въпрос да се стремим или насилим да мислим, да чувстваме, да постъпваме и да говорим като на­шия Учител. Ако съществува подобна тенденция, то значи, че не сме открили своя Учител. Всичко трябва да бъде естестве­но. Никаква „перестройка" не е необходима. Когато срещнеш Словото на своя Учител измежду многото Словеса, ти просто Го разпознаваш, чувстваш, че това е твоето собствено слово и нищо, нито можеш да прибавиш, нито можеш да отнемеш, нито можеш да коригираш. Ако има корекция, добавка, съкра­щение — няма ученик и няма Учител. Това е закон. Ти прие­маш Словото и всяка мисъл заложена в него — изцяло, безус­ловно, защото чувстваш, че ти мислиш същото, по същия на­чин. Всяка мисъл е твоя, сякаш от тебе е произлязла. Ето за­що не е необходимо нищо да променяш. Словото просто те намира, а То е израз на Учителя. Но То е твоя същност, ти Го усещаш като твоя същност и ставаш едно с Него - не, не е не­обходимо да ставаш — ти си едно с Него, а значи и с Учите­ля — ти ставаш Учител. Ето това е — когато ученикът се слее с Учителя, той не иска да прибавя нищо повече, а и да иска няма да бъде възможно, защото Учителят е всичко и нищо из­вън Всичкото не може да съществува.

Линк към коментар
Share on other sites

По какво ученикът може да разпознае своя Учител? — По това, че няма какво повече да прибави от себе си към Негови­те думи, към Неговото Учение. Ученикът няма собствени въз­гледи, затова няма и собствено учение. Ако има — той не е ученик. Възгледите на Учителя са и негови възгледи — към тях той не може да прибави и йота. Думите изречени от Учителя казват всичко, изчерпват всичко — те са най-прекрасните, ни­що по-добро от тях не може да се намери. Ето защо ученикът няма свои собствени думи. Негови думи са думите на Учите­ля. Ученикът не може да мисли, да чувства, да постъпва и да говори така както намери за добре — нищо в неговия живот не може да бъде оригинално, защото всичко е от Учителя. Учи­телят е всичко за ученика. Извън Него няма нищо. Извън Не­го не може да има нещо. Към Него нищо повече не може да се прибави. И когато Учителят стане всичко за ученика, тога­ва егото на ученика умира и той става едно със своя Учител. Разбира се тук не става въпрос да се стремим или насилим да мислим, да чувстваме, да постъпваме и да говорим като на­шия Учител. Ако съществува подобна тенденция, то значи, че не сме открили своя Учител. Всичко трябва да бъде естестве­но. Никаква „перестройка" не е необходима. Когато срещнеш Словото на своя Учител измежду многото Словеса, ти просто Го разпознаваш, чувстваш, че това е твоето собствено слово и нищо, нито можеш да прибавиш, нито можеш да отнемеш, нито можеш да коригираш. Ако има корекция, добавка, съкра­щение — няма ученик и няма Учител. Това е закон. Ти прие­маш Словото и всяка мисъл заложена в него — изцяло, безус­ловно, защото чувстваш, че ти мислиш същото, по същия на­чин. Всяка мисъл е твоя, сякаш от тебе е произлязла. Ето за­що не е необходимо нищо да променяш. Словото просто те намира, а То е израз на Учителя. Но То е твоя същност, ти Го усещаш като твоя същност и ставаш едно с Него - не, не е не­обходимо да ставаш — ти си едно с Него, а значи и с Учите­ля — ти ставаш Учител. Ето това е — когато ученикът се слее с Учителя, той не иска да прибавя нищо повече, а и да иска няма да бъде възможно, защото Учителят е всичко и нищо из­вън Всичкото не може да съществува.

Еми ето, това е много добре казано. Обаче освен Учителя, измислил учението си, едва ли има някой на 100% съгласен с него, ако има такъв, значи той лъже себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако говорим за истински Учители, т.е. за хора които са се отъждествили със своя атмичен прирцип, то техните учения обхващат една нищожна част от това, което въпросните Учители знаят. Между различните учения има често противоречиви неща, но те са такива главно поради различният ъгъл от който се гледа на дадена истина, поради различия в терминологията и въобще неспособността на думите да изразят дори и приблизително идеите, които Учителите имат в предвид. От ученика не се изисква да приема нищо на сляпо доверие. Ако той не е в състояние да разбере нещо, просто не трябва да бърза да го отхвърля и да изчака времето когато възможностите му за възприемане и житейският му опит ще му помогнат да се ориентира по-добре в думите на Учителя. По-важно е да се концентрираме върху това, което разбираме и да го приложим, а за другото може би все още не е дошло времето. Тъй или иначе, ако считаме нещо за невярно, едва ли си заслужава да задържаме нашето внимание прекалено дълго върху него.

Линк към коментар
Share on other sites

Ще перефразирам част от спомените на Савка Керимидчиева:

Какъв трябва да бъде Ученикът? Най-добрият, най-способният, най-верният.

Най-добрият, защото най-много обича Учителя си. Най-способният, защото спазва всички закони на Мъдростта. Никога не е нарушавал никое правило, което Учителя му е давал. И най-верният, понеже е опазил свещената Истина неопетнена. Не е нарушил нито една заповед на Учителя си. Лоша мисъл не е допуснал в ума си, не е извършил нито едно лошо действие. В неговия ум Учителя винаги е една светлина без сянка.

Трите закона на ученика:

Възлюби истината в душата си! Правдата с духа си! Мъдростта следвай с ума си! Любовта със сърцето си! Прилагай добродетелта със силата си!

Редактирано от Ася_И
Линк към коментар
Share on other sites

Хубавите работи в света са полезни само при една душа и при един организъм, който е здрав и добре устроен. Най-първо всеки един от вас трябва да тури в ума си, че трябва да има едно отлично устроено тяло. Той трябва да има в себе си известни качества, които да се менят.

Питам: Защо човек трябва да познава себе си?

Да познава себе си, това е изходната точка.

В този живот има три положения, от които човек трябва да изхожда.

Той може да изхожда от себе си, може да изхожда от едно общество и най-после, най-далечната точка, той може да мисли за Бога.

Онзи, който може да намери опорна точка у Бога, той лесно може да разреши много въпроси.

Силата на човека седи в неговия дух, в трептенията му. И щастието на човека зависи от трептенията на човешкия говор.

А пък това зависеи от неговото мислене.

Ако искате да подобрите своето положение, вие ще търсите причините.

Сега онова, което може да ви ползва, то е следното:Вие трябва да вярвате, че може да измените вашия живот. Не произволно, но по ония правила, които са ви дадени, вие може да измените вашия живот.

Та казвам:Ще дойдете до положението да мислите, че с вашата мисъл вие може да измените всичко, което е дадено.

А пък, за да измените всичко, вие трябва да изучавате законите на Любовта. Любовта в нейната обширност, не оная любов, в която сега живеете.

Какво нещо е нервността?

Нервността, това е новият път, в който човек е влязъл и като не може да разпредели енергиите, които идат от Божествения свят правилно, вследствие става нервен. Всички тези енергии се разхвърлят неправилно. И той трябва да се учи сега как трябва да разпределя енергиите си правилно, дето трябва.

Ще пееш навреме, ще ядеш навреме, ще говориш навреме. Навсякъде, за всичките неща се изисква време, това е система в Природата. И ако разбереш този вътрешен порядък, тогаз всичко на добро ще върви.

И ако изучавате съвременните окултни науки, трябва да знаете как да ги приложите. Не бързайте.

Всеки път извършвайте нещата с вътрешно разбиране.

Ще следвате правилото: Има време за всяко нещо. Соломон е казал още:”Има време за всяко нещо”. И като дойде това време, да го употребите.

Казвам сега:Добрите условия, които ви се дават всеки ден, използвайте ги и не ги преплитайте.

Добър живот живееш кога? Когато си добър. А пък кога можеш да бъдеш добър? Когато обичаш. А пък кога можеш да обичаш? Когато намериш Бога.Там е ключът!

Намериш ли Бога, то всичкото вече, което е в Бога, то ще премине в тебе. Не го ли намериш, то всичко е затворено.

Та старайте се сега да намерите Бога.

Знанието, което аз имам, на мене ми помага. Но това знание, само ако го разберете, тогаз ще ви помогне.

Та казвам: Станете добри. Добрината трябва да стане като основа. След това иде обичта. И тя трябва да стане като основа. И най-после ще дойдеш до положението да намериш Бога реално. И ще правиш опити. Онзи познава Бога, който всеки ден може да прави опити.

Тайната в живота е в това: Да намериш Господа. Ако тогаз Господ ти даде тая мекота и ти даде вдъхновение, значи ти си Го намерил.

Учени ще бъдете, за да измените вашия живот.

Престани да шумиш около себе си. И погледни на живота.

Три фактора има: Уповавайте на Бога, уповавайте на Неговия Дух, уповавайте тогаз и на себе си.

Та значи: Да намериш онова време, което е необходимо, потребно, за да можеш да учиш.

Отсега нататък ще учите!

Като музикантите ще трябва да се научите да разпределяте времето.

Съзнанието ви да е будно, та всяко нещо да го подемете точно навреме, за да ви върви напред.

Източник: Петте врати/Навреме, ООК, ХV г.

Линк към коментар
Share on other sites

Съзнанието на окултния ученик трябва да бъде всякога будно - и в живота, и в съня, и в смъртта. Да не прекъсва нишката съзнателност, за да може, след като се завърне отново на земята, да продължи своята работа оттам, докъдето е стигнал, знаейки кой е, откъде идва и защо идва. Ученикът трябва да има кристална яснота за своя път, а не да се лута наляво - надясно, напред - назад и да се чуди кой път да хване и кой Учител да следва.

Линк към коментар
Share on other sites

Тази непрекъсната будност на (само)съзнанието ми се струва доста висока летва за обикновения ученик. По-скоро го приемам като достояние на самите Учители. Периодите на "несъзнателност" по време на сън и между отделните въплъщения са нужни на ученика, така както и на всеки друг човек. По това време, особено след смъртта става асимилиране на опитностите от изминалия живот от страна на духовната душа (атма + будхи), т.е. това е неизменна част от процеса на учене/развитие.

Линк към коментар
Share on other sites

Съзнанието на окултния ученик трябва да бъде всякога будно - и в живота, и в съня, и в смъртта. Да не прекъсва нишката съзнателност, за да може, след като се завърне отново на земята, да продължи своята работа оттам, докъдето е стигнал, знаейки кой е, откъде идва и защо идва. Ученикът трябва да има кристална яснота за своя път, а не да се лута наляво - надясно, напред - назад и да се чуди кой път да хване и кой Учител да следва.

А нужно ли е да се следва който и да е Учител?

Освен това си мисля, че ако ученикът все пак е успял да достигне такова високо ниво, че да помни в следващ живот кой е, откъде идва и защо идва...................то значи, че той няма повече място тук на земята сред учениците. Евентуално би дошъл отново единствено като учител

Линк към коментар
Share on other sites

Станимир, mvm, така е - прави сте, но нали трябва да маркираме пътя на окултния ученик, посоката на неговия стремеж, идеала, към който се стреми? И това, което за един ученик днес не е актуално и не стои на дневен ред, утре ще е! Ученикът следва високия идеал, а той е - да бъде като своя Учител и да мисли, чувства и постъпва като Бога.

mvm, за ученика Учителят не е "който и да е Учител". Той е просто Единственият, Който може да го заведе при Бога, да пробуди у него Божественото Съзнание. И ученикът го разпознава по дух и възлага цялото си упование Нему. Тук няма място за съмнение. Съмненията трябва да останат пред прага на Школата! Усъмниш ли се в своя Учител, прекъсваш връзката си с Него и напускаш Школата, макар и външно, формално да си все още в нея. Съмнението е път на предателство! Няма по - голям грях от това да се усъмниш в съществуването на Бога и в своя Учител, Който е лицето на Бога за теб!

Линк към коментар
Share on other sites

mvm, за ученика Учителят не е "който и да е Учител". Той е просто Единственият, Който може да го заведе при Бога, да пробуди у него Божественото Съзнание. И ученикът го разпознава по дух и възлага цялото си упование Нему.

Писала съм го вече много пъти и пак ще го напиша. Да се следва само един Учител е тъпо и неправилно и е признак на робска психика и на робско мислене. Според мене човек, търсещ духовното просветление, би трябвало да има поглед върху различни учения, а защо не и върху книги, художествена литература, дори и филми....да вземе от всяко, това, което му приляга на сърцето, да анализира, да си ги съпоставя, ....Просто трябва да се гледа на нещата глобално и от високо, така че човекът да си изгради собствено становище и собствен мироглед, а не да се забие в изучаване на само едно Учение

Не казвам, че това, което мисля е вярно и правилно, но аз така ги виждам нещата с ученичеството

Линк към коментар
Share on other sites

Това, което казваш mvm е вярно и правилно, но то важи преди да си стъпила на пътеката на ученика. А тук говорим за ученичество, а то изисква самоопределение и пълно отдаване!

Линк към коментар
Share on other sites

И аз мисля като Борислав. Представям си духовното развитие на един човек, Пътят на Ученика, като път през планиска местност с цел достигането на върха. Тази местност съвсем не е безопасна и само опитен планинар може да си позволи да върви сам, без водач.

Не всеки катеери върхове по планината. Има хора, които предпочитат да си стоят в къщи и да си гледат работата (старозаветните), има застанали в подножието на планината, гледащи към върха, но не знаещи по кой път да тръгнат и изобщо дали да тръгнат (новозаветните, праведните). Мисля, че те разсъждават като mvm:

....Просто трябва да се гледа на нещата глобално и от високо, така че човекът да си изгради собствено становище и собствен мироглед, а не да се забие в изучаване на само едно Учение.

Всъщност и аз съм от тях. Но вече стигнах до извода, че разпиляването между много учения и Учители не води до никъде.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

:) Мисля, че едното не изключва другото. И може би е хубаво да се издигнем малко по-високо от обикновеното житейско разбиране за учител - конкретен човек, учение....

"Не поставяйте никого между себе си и Бога."

Усещането, че съм ученик е по-скоро "сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога" - Учителят ми е Силата в мен, която ми помага да постигна това състояние. Тази сила може да комуникира с моето човешко съзнание по всички възможни начини - да ми говори на всички възможни и разбираеми за мен езици, през "устата" на всичко и всеки, които срещам по Пътя си.

Линк към коментар
Share on other sites

Добре, може и да седя в подножието, и да не знам по кой път да тръгна. То е, защото аз не търся път, не търся чужд път, търся моя си път.

Колко от учениците на Исус, станаха като него? Колко от учениците на Буда станаха като него? Колко от учениците на Дънов станаха като него? Колко от последователите на Блаватска достигнаха сами до нейните прозрения и ги доразвиха?

Защо се заблуждавате, че като вярвате сляпо на едно учение, ще достигнете просветление?

Общо взето ученията проповядват за любовта между хората, дори и ченълинга, който тук се отрича, и той говори за същото. По същността си, ученията си приличат....айде, не ми се пише повече, следвайте си вашите си Учители, аз ще си следвам себе си

ПП. сега видях поста на Донка, така ги разбирам ми аз нещата

"Не поставяйте никого между себе си и Бога."

Учителят ми е Силата в мен, която ми помага да постигна това състояние. Тази сила може да комуникира с моето човешко съзнание по всички възможни начини - да ми говори на всички възможни и разбираеми за мен езици,

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Не се знае кой в какво се заблуждава, а и това е Пътят на всеки ученик - да осветява своите заблуди.

Може би някой се заблуждава, оценяйки как вярва другия, но по своите лични критерии. Може би някой се заблуждава, че другият върви по грешен път или е в подножието, съдейки по себе си...

Ученик за мен е този, който се сравнява само със себе си и дава свобода на другите да имат свой Път и свое разбиране за вярата.

Линк към коментар
Share on other sites

Има едина мисъл

''Живей и остави другите да жиеят''

може да се напише така:

Бъди ученик(учи) и остави(дай им свобода) другите да се учат.

Смяташ ли, че някой от писалите по тази тема се мъчи да отнеме свободата на другите? Според мен всеки споделя, пита, търси решение на въпросите които го вълнуват. Аз не виждам някой да е престъпил максимата ''Живей и остави другите да жиеят''.

А форумите са за това - да споделяме. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Не, вие не ме разбрахте, по-точно аз не се изразих много ясно. Като казах, че се заблуждавате, нямах предид, да отричам избраното от вас търсене на духовен път,

Идеята ми е, че както и да търси човек просветление, по какъвто и начин да се учи.......много е малко вероятно да достигне до върха, затова и написах, колко от учениците на Исус и другите да станали като тях? Аз поне не знам за такива.

Ученичеството по-скоро е не да се опитваме да ставаме богове, а да ставаме Човеци, с главна буква, аз така го разбирам

Линк към коментар
Share on other sites

mvm, може би объркването идва от това, че думата ученик може да се тълкува,по два,че дори и по много повече начини. Първо като обикновен ученик. В живота всеки е бил или е такъв. Някои се учат цял живот, други - само до 12кл. B) . Едни задилжително с учител, други могат и без него.

Но тук става дума за Ученик, в смисъла който го дава Беинса Дуно (П. Дънов). Мисля, че този ученик не може без Учител. Така поне ми се струва. :hmmmmm:

А иначе си права, целта на ученичеството е да станем Човеци, нито богове, нито дори ангели не можем да станем. :)

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Не, вие не ме разбрахте, по-точно аз не се изразих много ясно. Като казах, че се заблуждавате, нямах предид, да отричам избраното от вас търсене на духовен път,

Идеята ми е, че както и да търси човек просветление, по какъвто и начин да се учи.......много е малко вероятно да достигне до върха, затова и написах, колко от учениците на Исус и другите да станали като тях? Аз поне не знам за такива.

Ученичеството по-скоро е не да се опитваме да ставаме богове, а да ставаме Човеци, с главна буква, аз така го разбирам

Мила mvm, изцяло съм на твоята позиция. Някои от преждеговорившите, с решителното изключение на Борислав, са толкова далече от ученичеството, колкото аз, като архитект, от коремната хирургия. Не ми е ясно как можеш да се "запишеш" за ученик, когато не чувстваш и най-елементарните правила на човешкия морал: не кради (дори и идеи), не лъжи (дори и себе си) и т.н. Това, че си назубрил много цитати от Учението поради изключително добра механична памет, още нищо не значи. И аз, като тебе, така го разбирам : да ставаме Човеци с главна буква. Пък после - другото. То само ще си дойде. А ако вършиш подлости зад табелата на Учението - забрави за каквото и да било ученичество. Аз все още съм далеч от ученичеството. Все още си позволявам да изпитвам раздразнение. Но ще го преодолея. Работя по въпроса усилено.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...