Анита

[anitaaa]

Здравейте на всички. Имам нужда от съвет. Преди два дена загубих моето котараче, което беше до мен 12 години. Преди два месеца, случсйно намерихме бебе котенце, което досущ изглежда като него. Нвмаше кск да го оставим на пътя и го прибрахме. Двечките станаха големи приятелчета. Но всичко тръгна назад. Нашето голямо момче се разболя изведнъж от сърце.. Водихме го по лекари и запопна лечение. Два месеца беше добре, докато не запопна повръщане и се оказа че имсме и бъбрепна недостатъчност. Рязко се влоши. През цялото време обеинявах и малкото коте, че то е виновно за вдичко товс, че ни е донесло един вид лош късмет. Сега си давсм сметка, че може би е дошъл в правилното време, за да зспълни липсата на нашия верен приятел. На външен вид е същия като него но на няколко месеца. В събота вечерта,котаранчо се влоши много, трудно дишаше с езиче от вън, не спирахме да звъним на ветеринари до 8 сутринта, за да напраеи някой нещо да го облекчи. Не могс да ви опиша болката, която изпитвах докато го гледсх и не можех нищо да направя. Най накрав в 8 един доктор ни прие. Каза ни"нищо не мога да направя." Звънях сто пъти на нашия вет и след като не вфигна си позеолих да отидс до домът му. Нвмах избор, котето се мъчеше. Веднага реагира тогава и го включиха на кислород. Дробчетатс са били пълни с течност. Гледах го затворен в една кутия, как се мъчи да диша, страх го е... Но не се стабилизирваше. Тъй като съм напреднала бременност а не бях на себе си, реших да го оставя докато се стабилизира и да се върна пак по късно. И това сега ми тежи ужасно много... Преди да тръгна той се гушна в мен и заби главичка, казаха ми да го върна в кутията защото му е трудно да диша. Одтаеих го и тръгнсх с надежда че ще се оправи. След час два пак бяхме там, бо беше все така. През това време въртвхме телефони в други градове зс да го транспортираме,зсщото тук не получаваше топното лечение. След консултации разбрах че тази течност трябва да се източи и само с хспчета не ставс. Но за жалост бвха почивни и никой не пожела да  помогне.Стана 4 и клиникатс трябваше да затваря, нямат стационар да го оставят и трябесше да го приберем(но кск без кислород?) Звъннахме нс друг в града да помолим дс го настаним при тях на кислород. Тпй ни каза че не звъним в работното му време. Отказа!!! 

И тска трябваше да си го вземем в вкъщи. Мажът ми отиде. Върна се с мъртвия ни приятел. Когато е поел дс го вземе и сложи в транспортната чснта той е поел за последно въздух, погледнал го е и си е отишъл. Свкаш ни е чскал цял ден и се е стискал за да отиде някой от нас и да си отиде в нашите ръце. 

Тук идвс голвмата болка..... 

Първо, че го оставих в клиниката сам... 

Второ, че не можах да му помогна въпреки часове звънене на доктори, бях готова да тръгна и до софия(от сливен съм) 

Толкова ме боли и се чувствам виновна, сега домът ни е празен без него, вдичко ни нспомня на него. Толкова го обичам... Имахме толкоеа силна връзка... Не мога да ви опиша просто.... 

Не ми се прави нищо... Не ми се излиза. Чувствам се толкова виновна и ми е пред очите как лежеше и ме гледаше с изплезено подиняло езиче......

 

 

[royalrife]

На бременната жена Учителят препоръчва да избягва срещи с хора и животни, които обичат да лъжат. Лъжата лесно се предава и може да се отрази зле на детето. Котките имат тази слабост да послъгват. Когато котката  е една опасността е по- малка, обаче станат ли повече, положението става напечено. Мисълта ми е, че твоето коте  е жертвало своя живот в името на един по-висш живот. То е едно благородно коте и заслужава твоята благодарност. Да бъде мир и светлина.

[АлександърТ.А.]

Quote

Не ми се прави нищо... Не ми се излиза. Чувствам се толкова виновна и ми е пред очите как лежеше и ме гледаше с изплезено подиняло езиче......

Самоомагьосване .Току що говорих с един приятел за този проблем  .Човечеството е изправено пред задачата да свърже по разумен начин практиката/фактите с мисленето .В случая емоцията , съчувстието , мъката е реалното .А вината е резултат на неправилното мислене , че човека е можел да направи нещо по добро .Според описаните усилия сте направили ,,сто пъти " повече от което ще направят други .Разумното , е разглеждане на обективната обстановка с минимални емоции щото те изкривяват картината .Точно в подобни случаи , когато се сблъскваме с безсилието пред природните закономерности , което никога не е случайно .Стигаме до факта , че има една разумност подреждаща света , така че той да продължава да съществува , като същевременно става по разумен и подреден . Достатъчно е само , ние за момента , да се насочим към по общата картина на живот , включващ съдбите на множество същества  .Не можем да отречем че във всяко следващо поколение се наблюдава и нещо ново , по съвършенно от предходното .