Ники_ Добавено Февруари 7, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2008 (edited) А ако се грижиш само за себе си, без да те интересува ближния, дали си с Бога? И значи ли, че като променям себе си, не трябва да помагам на този, който се спъва, да му подам ръка?... Разбира се той е свободен да я приеме или не.... Сама ще разбереш след време. Сега и да ти отговоря, няма да се разберем. Бъди здрава! п.п. Всеки с мълчание и слушане само би спечелил от този, който му говори отсреща. пример: Подготовка за изпит по Библейска археология при Н. Шиваров. Учебник на около 20-30 години! Обаче вътре интересни неща, неща, които само биха могли да добавят нещо, като например темата за "атомният часовник", от което ми се доизЯсни това: Хранене със Светлина само след тази малка насочка: Особено сензационно е откритието на радиовъглеродния метод за датиране на органични археологически находки, наречен още "атомен часавник". В основата му лежи количественото отделяне на един от радиоактивните изотопи на въглерода - С14, който има сравнително дълъг период на полуразпадане - 5760 +/- 30 години. С14 се образува в атмосферата на височина над 9 000 м., вследствие на космическото лъчение. В течение на минути или часове той се съединява с кислорода от въздуха и образува радиоактивен въглероден диоксид (С14 О2). По пътя на фотосинтеза този диоксид се усвоява от растителните организми. Въглеродът, освободен при разпадането на биогенното вещество при горенето, дишането, ферментацията и други процеси, се връща в атмосферата като СО2 и С14 О2 и други разпадни продукти. Така между атмосферата и биосферата се осъществява постоянен обмен и е на лице един равновесен цикъл. При смърт живия организъм излиза от този цикъл и количеството С14 в него намалява вече само по закона за радиоактивното разпадане: за 5760 години остава половината от първоначалното количество, след нови 5760 години - половината от тази половина и т.н., а след 35 000 г. 1%. източник: "Библейска археология" професор протопрезвитер Николай Шиваров (стр. 24/25) Редактирано Февруари 7, 2008 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 7, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2008 (edited) Може би си прав... п.п. Всеки с мълчание и слушане само би спечелил от този, който му говори отсреща. Редактирано Февруари 7, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Февруари 7, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2008 Днес в един вестник чета следното изказване на член на работната група на Светия синод: "Визията на Синода е за задължителен конфиденсиален предмет. Този предмет ще играе важна роля децата да бъдат предпазени от въвличане в сектантски течения". Да, това е тяхната цел, с един куршум безброй зайци. Крайният резултат няма да бъде по-добро възпитание, а повече омраза към различните (йоги, дъновисти и т.н.). Сега поне децата нямат предубеждения по този повод, ако се въведе Православно Християнство ще им ги насадят. Хубаво е написал Орлин преди време Типичен бунтар като мен! И аз бих написал същото тогава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 7, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2008 (edited) По въпроса за външните религии и православното сектантство. Аз като вярваща не бих издържала един урок по вероучение на която и да е религия. Вероучението е преподаването на догмата, а догмата опорочава вярата. Всички религии имат в себе си зрънце от изначалната истина, но догмата в тях ги отдалечава от Бога. Това, което ги сближава с Бога, е живата човешка вяра и Духът, който много религиозни хора все пак носят, макар и да принадлежат към една определена религия. Преди година и половина бях в Палермо. Избягах от немците, които само създаваха шум в душата с вечното си дрънкане и непрестанна "организация". Дадоха ни най-сетне след три седмици няколко свободни часа без "мероприятия" (идеята на западното общество е, ако може, да не ти остави време да си чуеш собствената мисъл...). Попитаха ме какво искам да правя през тези часове. Рекох - отивам да се разходя сама. Е, минах малко за луда, ама нищо ново. Отидох в голямата катедрала на Палермо - много известна поради уникалната си постройка. Католическа църква, строена в арабски стил. Символ на обединението на толкова култури в Сицилия. Влязох вътре и просто исках да си седя и да усещам мястото. Изведнъж отляво ме "удари" все едно една вълна от... някаква енергия, нещо много светло и топло. Ослушах се и чух, че отляво се носеше нещо като съвсем леко мърморене, едва доловимо. Станах и отидох там. Пред малкия олтар от лявата страна на църквата седяха група жени и четяха нещо. Много често чувах Ave Maria, а между нея казваха и други неща, но Ave Maria се повтаряше прекъснато. "Залепнах" там. Не можех да мръдна. Не разбирах всичко, което казваха, но душата ми разбираше. Седнах си и слушах. Беше просто прекрасно, а след това се чувствах пречистена от три седмици обикаляне с немците из Сицилия и слушането на празните им приказки. Едва сега знам, че тези жени са четяли розарии. Запознах се тоест случайно, при това не като част от месата, а под формата на някакво лично молитвено усилие, с една тяхна традиция. И бях случайно част от нея, защото вътрешно и аз се молех. Тоест в една църква кипеше духовна дейност някъде в страни от шумотевицата на туристите в главната зала. Дейността бе едва забележима, но доловима за хората, които носят в себе си Живото Слово и Духа. Тези хора бяха чули тихото мърморене на фона на общата суматоха, бяха се събрали пред този малък тих олтар и създаваха едно силно градивно ядро, в което присъстваше Бог. Тоест това, което и според Учителя е предназначено за малката стаичка, а не за голямата зала, защо сега да го вкарваме в класните стаи? Подобно нещо преживях впрочем и в Рим, във Ватикана. Далеч от щракащите с фотоапаратчета и други технически крясъци на модата японски туристи и навалицата от други посетители, на един малък страничен олтар се молеха съвсем нормални, обикновени хора. Един баща пък учеше детето си как да го прави. Трогателна гледка. Седнах сред тези хора и усетих Рим. Седях само един час, защото закъснявах за полета си, иначе можех да си стоя, докато затворят катедралата. Духът е жив - в нас. Ние осветяваме светите места - със себе си. Редактирано Февруари 7, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 7, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2008 (edited) azbuki, много ми харесва написаното от теб, но като се изшътка така, че само трябва да слушаш и да мълчиш, значи нещо явно не е както трябва..... Пък и аз глупавата все съм си мислила, че ние сме храм и светлината е в нас... Духът е жив - в нас. Ние осветяваме светите места - със себе си Редактирано Февруари 7, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 7, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2008 azbuki, много ми харесва написаното от теб, но като се изшътка така, че само трябва да слушаш и да мълчиш, значи нещо явно не е както трябва..... Къде се шътка? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Февруари 7, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2008 Нека да се върнем назад и да погледнем тогавашните преди 30 години проблеми в училище чрез стиховете на Петя Дубарова: МИСЛИ В ЧАС Омръзна ми да бъда все послушна - да слушам и мълча, да бъда в час и само химикалът ми да шушне по бели листи със мастилен глас. Омръзна ми контролни да ме дебнат, а после в мисълта ми да тежат, да бъда груба, нервна и враждебна дори и с мама някой път. Омръзна ми да бъда черно-синя, в престилка като прилеп - с нощен цвят, и с чувството на грешна монахиня да нося в себе си мечта за свят тъй пъстър, както всъщност е дъха ми в момичешката своя дълбина. Гимназията всекиго измами, от всеки взе по капка светлина... Разбирам, че съм зла, неблагодарна... Но блика пак звънецът сив мажор. Той идва срещу мен самоуверен да продължиме вечния си спор. 5.5.1977 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 7, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2008 (edited) Ох, имах предвид поста на Ники, после да пиша друго... Не съм в час.... Максим, благодаря за това хубаво стихотворение. В девети клас го рецитирах /бунтарски/ на някакъв празник... Редактирано Февруари 7, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Февруари 8, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2008 Както и вярата лесно може да прерастне във фанатизъм и най-вече тя, защото въздейства върху емоционалността и ако обектът е малко дете, нещата могат да са страшни дори впоследствие. Ако някои мисли за тази държава, трябва да възпитава самостоятелно мислещи и необременени хора. По-скоро пътят към Любовта.Той трябва да се показва и насърчава! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 8, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2008 По въпроса за външните религии и православното сектантство. Аз като вярваща не бих издържала един урок по вероучение на която и да е религия. Вероучението е преподаването на догмата, а догмата опорочава вярата. Всички религии имат в себе си зрънце от изначалната истина, но догмата в тях ги отдалечава от Бога. Това, което ги сближава с Бога, е живата човешка вяра и Духът, който много религиозни хора все пак носят, макар и да принадлежат към една определена религия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 10, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 10, 2008 Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата. Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея. Той вижда великата хармония и разумност, които царят в природата, вниква в мъдрото устройство на цветята, дърветата, звездния свят, цени тая красота, хармония и мъдрост, разляни в природата. Това е вече посаждане на висшия душевен живот в него. Чрез благодарността. Както през първия период, така и през втория, благодарността на детето за всички блага, с които разумната природа го е заобиколила: цветя, плодове, въздух, вода, слънце, планини, звезди и пр. събужда възвишената детска природа. Тая благодарност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето. Чрез любовта. Любовта внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух Тя прави човека способен да дойде до прозрението на единството в света на отделните факти до прозрението на Великото Разумно Начало в света. По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот. Боян Боев - Учителят за образованието А какво пречи новият предмет да дава възможност на учителите и децата именно за това? Ако предложим как точно тези три принципа да се реализират в програмата и как да се организира обучението - но не на големи приказки, а на дело.... Нека се опитаме тук да съберем точно такива конкретни предложения, които да направим достояние и на по-широка аудитория и - защо не - един ден да видим реализирани за благото на децата ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 11, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2008 Много ми се иска това да стане реалност. И дано сред българските управляващи започнат да се зараждат светли идеи, които да станат реалност. Дано Бог освети умовете им и да започне истинска грижа за българския народ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 11, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2008 (edited) Нека се опитаме тук да съберем точно такива конкретни предложения, които да направим достояние и на по-широка аудитория и - защо не - един ден да видим реализирани за благото на децата ни. Все още, особено у нас, хората, на дело които биха подкрепили тия идеи, са драстично разединени - вкл. самата система създава условия, които не благоприятстват обединението им, но нали говорим за съзнателен живот - макар и по-бавно и трудно, можем и сами да си го направим! Критичният брой на хора, които, наистина желаят да действат в тази насока (което винаги е за сметка на по-маловажни неща, от които обаче човек трудно се отказва!) вероятно не е голям - 10-15 - но ако те действително да отдадени на това, могат да привлекат и други и т.н. На този етап аз се опитвам да се оттърся от подтискащото впечатление, че над 99,9% от хората "с добри намерения" (независимо дали е за авангардно образование, лечение или друго стойностно нещо) само и единствено си говорят за тях... но се налага все пак да се оттърся от този факт, за да продължа да търся оставащите... Редактирано Февруари 11, 2008 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 12, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 12, 2008 Казахме, че във втория образователен период въображението е в подем и че през този период детето приема и разбира само това, което му е представено образно, картинно, а не в отвлечена форма. Тия две особености на втория период правят възможна и успешна употребата на приказки, разкази и легенди за изяснение на висши истини. Разбира се, както казахме и по-рано, моралните принципи и закони най-добре се разбират от детето, като се живеят от него. Като спомагателен метод могат да се употребят и приказките, които от друга страна ще внесат известно оживление, свежест, радост и поезия в детския живот. Самият факт, че децата обичат приказките, показва, че последните са в съгласие със силите, които се развиват през втория образователен период. Приказките дават изобилна храна на въображението. В тях всичко физично е одухотворено, цялата природа е оживена: дъбът, букът, цветята, дърветата, пчелата, мушичките, вятърът, изворът, реката, планината, звездите, облаците, слънцето и пр. говорят. Висшите духовни и морални закони, които в научна форма детето не може да схване, под форма на приказки стават достъпни и разбираеми за него. Материал за приказки учителят може да почерпи из богатата българска и всемирна литература. Но може да твори и сам той. Тук ще дадем само няколко идеи за приказките, чрез които да станат достъпни на децата известни духовни и морални закони: насилието ражда насилие; любовта ражда любов; прошката спечелва сърцата; като обикнеш врага, той капитулира; има промисъл и провидение в света; любовта укротява звяра и най-жестокия човек; доброто се възнаграждава, а злото носи лоши последствия; смиреният се въздига; разумност у животните; музиката укротява звяра и смекчава сърцето на жестокия човек, гледката на звездите поправя хората; в изпитания и скърби проблясват в човека идеи; изпитанията правят човека милостив; когато човек храни с постоянство добри желания, те се постигат; милосърдието внася топлина в сърцата; любовта лекува; музиката лекува; планината преобразява човека и пр. В прогимназията фантастичните приказки постепенно се заменят с разкази, легенди, митове, сказания, исторически разкази, биографии на велики хора и пр., чрез което също така се идва до разбиране на великите духовни и морални принципи и закони. Боян Боев - Учителят за образованието А защо не - час за приказки, легенди, притчи от различните митологии и свещени книги - нека има драматизации, рисунки и всякакви дейности по тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 12, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2008 А защо не - час за приказки, легенди, притчи от различните митологии и свещени книги - нека има драматизации, рисунки и всякакви дейности по тях. Учениците ще харесат много такъв предмет. Те имат нужда от приказното. Забелязвам, че фентъзи филмите най-много се теглят от тракерите. За съжаление още по-бързо се теглят филмите на ужасите. В училище се изучават произведения към които човек понякога посяга след като навърши 26 години, а достъпната и интересна на децата литература остава някъде в периферията. Има опасност и с вероучението да се получи същото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 12, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2008 духовни и морални закони: насилието ражда насилие; любовта ражда любов; прошката спечелва сърцата; като обикнеш врага, той капитулира; има промисъл и провидение в света; любовта укротява звяра и най-жестокия човек; доброто се възнаграждава, а злото носи лоши последствия; смиреният се въздига; разумност у животните; музиката укротява звяра и смекчава сърцето на жестокия човек, гледката на звездите поправя хората; в изпитания и скърби проблясват в човека идеи; изпитанията правят човека милостив; когато човек храни с постоянство добри желания, те се постигат; милосърдието внася топлина в сърцата; любовта лекува; музиката лекува; планината преобразява човека Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 "Въвеждането на вероучението във формата искана от Светия Синод и Главното мюфтийство ще бъде равносилна на изучаването на научния комунизъм преди 89г." Цитрам по памет репликата на Коритаров от Нова телевизия във връзка с мераците на представители на горните две институции, да се въведе задължително изучаване догмите на православното вероизповедание и исляма в българските училища. Според това, кое вероизповедание преобладава в дадения регион. Особено настоятелен беше представителят на мюфтийството. За първи път да съм съгласна с Коритаров. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 (edited) Донче Бина, напълно съм съгласна с теб и Коритаров Чуха се и разумни предложения за изучаване на история на религията, но да видим дали здравия разум ще надделее или пак ще е просто нещо да се прави... Сякаш управляващите още живеят в средата на миналия век. А е елементарно да се вгледат в народа и да разберат от какво има нужда в този момент в това време... Малко народопсихология е нужна... Най-странното е, че почти никой от по-висшите постове няма свободен прием и не може да се стигне до тях. Сякаш не желаят да слушат какво се случва при хората Редактирано Февруари 13, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Слагам поста си от друг сайт по същата тема: http://ladyvera.wordpress.com/2006/11/16/z...to-vuchilishte/ Сигурен съм, че въвеждането на предмет “Вероучение” би било реавносилно на въвеждането на една от многото секти в християнството - източно праволавната. И не става дума само за християнство, защото религиите не се свеждат само до него. Аз съм за въвеждането на “Сравнителна религия” или още по-добре, “Психология на сравнителната религия”. Тоест, един научен подход при запознаването с историческия, митологичен, психоаналитичен, трансперсонален и когнитивен подход към религиите - извличане на най-ценното от всяка една от тях и намирането на общите връзки, извиращи от дълбините на познанието за живота и изначалната психология, от която всъщност се състоят! Най-последното в религиите са ритуалите и обичаите, външните им изразни средства. В сърцевината на всички тях стои едно същностно познание за човека и космоса - познание, което е възможно да бъде разбирано както исто исторически, така и психоаналитично, а дори и в духа на квантовата физика и квантовата и трансперсонална психология! религиите не са това, което са били преди - те също са подложени на процеса на глобализация, също се развиват, също се учат една от друга и все повече разбират единството си и тясната си връзка с научния напредък! Просто има известен процеп между този напредък и мъдростта на религиозните основатели и техните напреднали последователи - но тази пропаст малко по малко се запълва и науката и религията достигат до становището, че изкачват един и същ хълм на знанието, но от различни склонове - този на логиката (науката) и този на интуицията (религията). Но - науката без вдъхновението на по-имплицитния подход на религията, една качествено чиста от наслояванията на вековете религия,се превръща в суха мъртва и лишена о тживот дисциплина. Религията от своя страна, ако разчита единствено на субективните подходи на интроспекцията и интуитивното познание, се превръща във фанатизъм и дори фантазъм. Затова истинската реелигия е и наука, а истинската наука е и религия. И двете имат нужда една от друга, както мъжът има нужда от жената, както лявата мозъчна хемисфера има нужда от дясната, какт ообичта има нужда от воля, а плюсът има нужда от минус! Смятам, че предмет като “Психология на сравнителната религия” би дал много на децата ни! Би им дал ценностна система, от която са лишени, би им дал знание за самите устои, цели и смисъл на живота, знание за тях самите, но не само за биологичните им функции, а и за душевните такива! Такъв предмет би ги запознал със собствената им псухика, с процесите и, би послужил кат онадежден имплицитен филтър по отношение на пошлостта и насилието, с коет оса заливани! Бъдете здрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 "Въвеждането на вероучението във формата искана от Светия Синод и Главното мюфтийство ще бъде равносилна на изучаването на научния комунизъм преди 89г." Цитрам по памет репликата на Коритаров от Нова телевизия във връзка с мераците на представители на горните две институции, да се въведе задължително изучаване догмите на православното вероизповедание и исляма в българските училища. Според това, кое вероизповедание преобладава в дадения регион. Особено настоятелен беше представителят на мюфтийството. За първи път да съм съгласна с Коритаров. Да, и аз мисля така! xameleona е права, че история на религията е по-разумно като предложение, а аз го виждам по-скоро като Етика, която да бъде подкрепена с текстове от свещените книги на различни вероизповедания. Желателно е да са застъпени предимно местните вероизповедания, но е хубаво поне за информация да се дават аналогични примери и от будизма и др. Така в съзнанието на децата ще замъждука идеята, че всички религии имат много общо помежду си и всяка от тях е създадена да помага и насочва обществото в една обща посока (поради което и няма никакви основания за вражди между тях). Вече в последните класове предметът може да прерастне като "Сравнителна религия". А за най-малките определено е добра идеята на Донка - същата дисциплина да е подплатена предимно с приказки, легенди, притчи, съобразени с възрастта на децата ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 (edited) Друга идея ми хрумва на мен. Предмета да е: История на религиите, ученията и културите. Да се изучават различните религии, учения и как са повлияли или са били повлияни от културите. А в началните класове най-добре с притчи, легенди, излизания сред Природата и т.н., както спомена Донка по-добре. Преди около седмица чух изказване на министъра на образованието. Каза че със сигурност задължителен предмет по религия няма да бъде включен от следващата година и също че единствения начин към момента да се включи подобен предмет е да се изключи друг Преди около месец попаднах случайно на друго предаване, в което говори някакъв мъж, доколкото разбрах шеф на на някаква комисия, която работи по въпроса. Според него такъв предмет не трябва да съществува въобще. Неговото предложение е да се добави информация за религиите на синергетичен принцип, т.е. към всеки предмет да има по-малко информация. Например по история - да има история на религията, по география - информация за свещенни места и т.н.. Същия господин каза нещо в този дух, че ако се въведе религия това би довело до сериозно противоречие в децата. Той даде такъв пример. Според официалност становище на църквата абортите и предпазните средства са забранени. Децата това го учат. В следващия момент обаче влиза преподавателя по биология и започва да обяснява именно за важността на предпазните средства, за абортите и т.н. И такива противоречия между официална религия и съвременна наука има много. Как ще се обясни това на децата? "Представител на асоциацията на родителите се обяви изобщо против изучаване на религията в училище, тъй като това няма да възпита децата, а ще е натоварване на учителите и училищния бюджет." (източник) Редактирано Февруари 13, 2008 от Иво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Но - науката без вдъхновението на по-имплицитния подход на религията, една качествено чиста от наслояванията на вековете религия,се превръща в суха мъртва и лишена о тживот дисциплина. Религията от своя страна, ако разчита единствено на субективните подходи на интроспекцията и интуитивното познание, се превръща във фанатизъм и дори фантазъм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 (edited) " Затова е хубаво/ полезно за децата и за тяхното възпитание да се въведе вероучение в училищата, за да имат поне осни познания върху тези въпроси" Но като се въведе вероучение няма ли да се повлияе на техния избор относно това, в какво точно да вярват ? Вероучение в смисъл това, което биха преподавали хора с традиционни християнски възгледи ли ? Модераторска бележка: Мненията са преместени оттук. Редактирано Януари 3, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 (edited) Впрочем и аз съм против вероучението. Но се поддавам на убеждение То е просто една друга форма на институционализиране на вярата и прехвърляне на отговорността на родителите. Редактирано Януари 3, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 (edited) Ами бабите ни това са учили и като чели не са били по зле от нас. В Християнска страна живеем редно е да понаучим нещо за това и вярата ни да не се свежда само до шарените яйчица на Великден. Поне като ЗИП би могло да се въведе. azbuki Нека Бог ти дава сили и да те Благославя винаги да продължаваш да се грижиш по този начин за душите на твоите близки и не само. Редактирано Януари 3, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.