Дина Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 В София при бившето АОНСУ имаше през 1995-2004 г. един осъществен проект за нов тип уличище, но въпреки че и учителите, и децата, и родителите бяха много доволни - природосъобразният живот, екологията и психологията бяха приоритетни - този профил беше закрит... Добре познавам това училище. Да,в програмата за развитие бяха заложени нови за страната ни схващания. Някои от тях са единсвени за Балканския полуостров/като профил"Право"/, но не са приоритетите, които се посочват. А отпадането на профили става поради липса на записани ученици.На учениците в момент на избор влияят най-вече родителите. Добромир, сега сме 2007г. и нещата там са много различни. Вече не съществува и онова родителско настоятелство, чрез което може би си виждал нещо различно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 Все пак е имало един или дори няколко випуска. Би ли разказала по-подробно за тях. И основно (ако имаш информация) какво е бъдещето на децата, учили там преди няколко години и различават ли се като светоусещане от своите връсници? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 Все пак е имало един или дори няколко випуска. Би ли разказала по-подробно за тях. И основно (ако имаш информация) какво е бъдещето на децата, учили там преди няколко години и различават ли се като светоусещане от своите връсници? Учелището/НСОУ-"София"/ има сайт. В него донякъде може да се намери и такава информация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Благодаря. Намерих сайта, но в него не открих нищо съществено. Единствено, че в гимназиалното обучение предлагат няколко по-специфични профила. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 14, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 От доста време се колебая откъде може да започне реалната промяна - отгоре (с нов тип училище и програми...) или отдолу - от отношението на всеки учител към всяко дете. Учителят много пъти казва, че единственият път за правилното възпитание на детето е първо непрекъснатото изучаване на неговата природа (индивидуално) и любовта, която учителят проявява към всяко дете поотделно. Като че ли спуснати отгоре програми, учебници и организация нямат шанса да ни гарантират такава промяна. В същото време не можем да искаме и чакаме всеки учител да се промени от самосебе си и така с магическа пръчица да се промени училището. Ние пък се оправдаваме с това, че програмите и изискванията към нас, учебниците и организацията на образователната ни система ни пречат да изучаваме и проявяваме любовта си към всяко дете - ние реално сме поставени в ролята на преподаватели на материал по предмета си, а не на учители.... но това до голяма степен си зависи и от самите нас, защото сами влизаме в часовете си и нямаме посредници между нас и децата, когато общуваме, Може би истината, пътят са някъде в третия връх на триъгълника - там където ще се срещнат "отдолу" и "отгоре". Как да намерият пътя си един към друг? Иначе има самотни лястовички и не толкова самотни - диди ни разказа за една от тях... И аз познавам не една... Те казват - системата не ни помага, но и не ни пречи.. Родителите, от реакцията на които се опасяваме, са впечатлени и доволни, а децата ... те реагират като момиченцето на диди. Как да станем повече и как да започне промяната отгоре? Идеи? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юни 15, 2007 Доклад Share Добавено Юни 15, 2007 Донче, Мисля, че преди да започне промяната за която говориш, е необходимо да се промени отношението на семейството към този въпрос. Нямам предвид само 'Училището и вярата', а въобще образованието. По точно, ние родителите трябва да поставим основата, а когато настъпи момента детето да получава още знания, било в детска градина, училище, лагери, вие учителите и системата (обществото/държавата) ще се включите. Но ако ние, родителите, не си свършим навреме работата, не бива да обвиняваме учителите, сектите, обществото........ Вярно е, че доста преподаватели гледат просто да минат часовете. Някои направо слагат 3 за оценка, без да влизат децата в часовете, само и само да не им пречат на работата. Има и такива, като теб - обичащи професията си, и не бих казала, че сте самотни лястовички. Много преподаватели вече се опитват да са полезни на децата ни и да работят с любов. Но трябва и ние малко да ви подкрепяме. А за вярата - забелязали ли сте свещеник да ходи и да се среща с хората (децата) извън църквата, да се опитва да им обясни каква е приликата / разликата между християнството и другите религии, защо трябва да се пазят от някои секти? Не. Те просто чакат и се оплакват как църквите били празни. Казват, че те са наши духовни пастири. Да, стадото трябва да има водач. Хубаво е някой да ти помогне с напътствие или знания. Но някак си не са дорасли или не са осъзнали задачата, която са приели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 28, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 А може би да започнем с вярата оттук: Ето един от методите, които Учителят препоръчва, за свързването на децата с разумните сили в природата: "На детето можете да му покажете, че има разумност в природата. Можете да напишете на плочата или на хартията един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник, и ще го попитате: Тия линии сами ли дойдоха върху листа хартия? Детето ще каже: Човек ги написа. Тогава ще го попитате: А кой постави на цветето тая форма? - Една разумна сила. Значи в цветето работи една разумност. После ще вземете пчелите и ще разгледате, как те събират мед, как го приготовляват, как го оставят да ферментира. И с много примери ще се покаже разумността в природата.Трябва да се покаже, че във всички създания - цветя, насекоми, птици - има съзнание, специфично съзнание, което постепенно се разширява." "Заведете детето при някое смазано цветенце и му кажете: Ако ти си това цветенце, ще ти бъде ли приятно? Заведете го при друго цветенце, весело и здраво, и му кажете: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре? Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После оттам ще преминем към съзнанието на мушичките, птичките и после на човека. При възпитанието на детето не започвайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с избора, който избира, с. цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птичките, които хвърчат и пр. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птичката и човека, то е приготвено. И у него се заражда морал, у него се събуждат спящите заложби. Детето ще схване, че всички същества чувстват любовта." Един велик живот минава през всички форми в природата. И той учи и възпитава много повече, отколкото хиляди морализирания. Общуването на детето с цветята, изворите, плодовете, ще внесе много повече у него, отколкото всекидневните морализирания. Цветята и плодовете възпитават детето не само със своята красива форма и своите краски, но и чрез общението на детето с онзи велик живот, който минава през тях и през всички други форми. Чистотата, хармонията, силите, които работят в цветята в плодовете и пр. събуждат красивото в човешката душа. Боян Боев - Учителят за образованието Имате ли да споделите интересни опитности от вашия живот и от живота на вашите деца и ученици? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 Семейството е най-важният образователен фактор. Учителят казва: "Светът ще се поправи, само като се поправи семейството. Хората трябва да имат ясна представа за това. Бащата и майката трябва да са свършили най-главната образователна работа и после идат вече училището и обществото. Последните градят върху това, което е изработено вече в семейството." Според мен,най-добре е да се започне и с вярата от тук-от семейството. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 Все пак е имало един или дори няколко випуска. Би ли разказала по-подробно за тях. И основно (ако имаш информация) какво е бъдещето на децата, учили там преди няколко години и различават ли се като светоусещане от своите връсници? Човекът, който залагаше на новаторските идеи вече е възстановен на длъжността си като директор. Ще започне ли новата учебна година той, ще доразвие ли идеите си, променил ли се е, какво ново е научил ... отговорите са в близкото бъдеще. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 Благодаря ти, dina! В такъв случай ще продължа да влизам от време не време в сайта на училището, дано да го доразвият, че в момента явно е недовършен и никак не е информативен. Хубаво е да има такива ентусиасти, все от някъде трябва да се започне. Ще се радвам, ако и в бъдеще ни носиш добри новини относно това училище! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 5, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 5, 2008 Ами какъв път?-Налага се изучаване на Религия като предмет. Но като се има предвид подготовката на кадри и въобще духовното ниво, такова ще е и преподаването. Ако се превърне в догма, с оценяване и задължение ще има обратен ефект. Изобщо поредната недомислица... Може ли според вас да се направи нещо така, че този нов предмет все пак да помага за развитието на висшия душевен живот на детето? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 5, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2008 (edited) Мисля, че всякаква форма на шаблонизация на обучението, независимо дали духовно или друго, е погрешна. Душата на човека следва неведоми пътища по своя път към развитие. Често ми се е случвало да преподавам на дете, да виждам, че то има вътрешни проблеми да преодолява и смила и че това е сега приоритета, който се задава от собствения му Висш Аз. По естествен път то отказва да възприема, защото има да смели това, което е в него и то стига. В същото време училището и, какво да правят, родителите натискат децата да усвояват определен планиран материал и това често е обект на неописуеми амбиции от всички страни. Този метод е принципно погрешен и пречи, а понякога и осакатява децата. На детето трябва да му се даде необходимото време за духовна работа, през което време да не му се тъпче информация в главата, която то очевидно в момента не смила, защото е заето с други неща. След като си смели всичко, което е било "на дневен ред", детето може пак да се обърне към възприемане на повече информация на ментално равнище и да напредне достатъчно бързо, за да застигне другите, а дори и да ги надмине. Случвало ми се е на една майка да кажа за дъщеря й, че тя не е изобщо глупава и проблемите й в училище не се дължат на това, че не иска и не може да учи, а на това, че в момента не може да го прави. Посъветвах я да остави момичето на спокойствие за малко, да не я стресира с прекалени изисквания, да обръща повече внимание на душевните й нужди и просто да се въоръжи с търпение, за да премине този период. Тя го направи и след време Катрин сама се втурна да учи, без частен учител, започна да изкарва добри бележки и всичко си дойде на мястото. Това го казах на майката, защото е моя приятелка. Но колко родители или учители в днешно време биха възприели един такъв съвет като друго освен налудничав? Въобще факторът душевност и личен път има ли място в съвременното образование? Тук има нужда от радикални промени и в нагласите, и в методиката на преподаване и възпитание. Редактирано Февруари 5, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 5, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2008 (edited) Мислех да не пиша, защото много емоция влагам и от това пропускам много неща.... На духовност може да учи духовно зрял човек, защото децата не приемат само голите приказки вече. Личности с морал и с покритие на думите... За много от семействата думичките Бог, Вяра, Любов нямат значение... Много мои близки като им заговоря за Бог и Вяра и ме гледат сякаш съм Предпочита се да се ходи по врачки, гледачки, но не с цел изучаване, а с очакването те да оправят живота.... "Ама в този луд свят, само лудите са нормални" Няма я вярата в себе си, в институции и държава.... С толкова бюрокрация и корупция, при това озаконена се сблъсквам, а като си потърся правата съм заплаха..... Не зная как да се събуди вярата в този народ? Мисля, че всякаква форма на шаблонизация на обучението, независимо дали духовно или друго, е погрешна. Душата на човека следва неведоми пътища по своя път към развитие. Често ми се е случвало да преподавам на дете, да виждам, че то има вътрешни проблеми да преодолява и смила и че това е сега приоритета, който се задава от собствения му Висш Аз. По естествен път то отказва да възприема, защото има да смели това, което е в него и то стига. В същото време училището и, какво да правят, родителите натискат децата да усвояват определен планиран материал и това често е обект на неописуеми амбиции от всички страни. В семейството се учат човешките ценности и добродетели, а не да чакаме някой да ни го направи в училище. Защото ако аз, като майка съм поставила добра основа, ще имам пълното право да изисквам на тази основа да се гради... Спирам, че ще почна да хвърлям чернилка..... Редактирано Февруари 5, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 5, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2008 Може ли според вас да се направи нещо така, че този нов предмет все пак да помага за развитието на висшия душевен живот на детето? Донка Всичко зависи от това какво е предвидено да се изучава в този предмет и от личността на преподаващия го. Но едно не ми се иска да става - не бива да се разделят децата на християнчета,мюсюлманчета,атеистчета и т.н., както предлагаха някои представители от православната църква и мюфтийството по телевизията. Да имало отделни часове за различните вероизповедания. Възпитанието на детето в дадена религия, вяра, учение е работа първо на семейството (ако такова няма - на хората, които го отглеждат) и на съответната църква. Решението е в така наречените неделни училища. Не знам доколко те функционират у нас. Все пак остава открит въпросът с децата растящи в семейства, където определено ценностната система е обърната наопаки. Такива деца се обучават в кражби, проституция и дори правене на черна магия. Тук вече има проблем с който не знам как трябва да се справи и училището и обществото. Не вярвам един предмет като Религия да помогне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 5, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2008 (edited) В семейството се учат човешките ценности и добродетели, а не да чакаме някой да ни го направи в училище. Защото ако аз, като майка съм поставила добра основа, ще имам пълното право да изисквам на тази основа да се гради... Семейството, държавата и образованието непрекъснато се опитват да се заместят едно друго, но това е невъзможно. Те и трите следва да изпълняват функцията си да образоват и възпитават, ако дори само едната институция остави това на другите, резултатите не могат да са добри. Ето защо дори и старателните родители често рано или понякога късно стигат до разочарования с децата си. Ето защо дори и най-добрите опити за алтернативно образование удрят на камък. Ето защо и най-даровитите държавници не могат да направят кой знае какво. Може би някога... когато цялостно се промени съзнанието на болшинството хора и вече по-точните послания и личен пример "завалят" от много места, тогава ще стане възможно промяната да се случи при повечето хора; иначе "Новият Човек" ще си остава изключение... Хич не ми харесва тая констатация, ама май че е неизбежна. Много се говори, че някакво критично число от еволюирали хора само чрез вибрации ще променят нещата, ама то си е нещо като котка в чувал... Нека сме готови и за зима, а ако дойде лято - ОК! В смисъл, да сме готови да работим и при трудни условия и въпреки неголемите изгледи за скорошен успех, а ако "пробият" прословутите вибрации и "последните станат първи", да се примирим, че и на опашката да се влачим, поне светът е вече с едни гърди пред нас... Редактирано Февруари 5, 2008 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 6, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2008 Иконите са образи и сенки, а същината е невидима. И хората излезли да видят сянката на Христа от любопитство. Любопитството е един подтик в живота. Виждали ли сте болни с какво нетърпение и интерес очакват лекаря? И този еврейски народ в душата си така очакваше изцеление от Христа; значи в душата на този народ Христос не е само едно любопитство, а излезли да Го посрещнат от обич. Когото обичат, само него посрещат в тоя свят. И еврейският народ е имал любов към Исуса, а първосвещециците като видели, че народът отива да посреща Исуса, те се възпротивяват и замислят зло срещу Него. Защо става това раздвоявание? Свещеници, които гонят пратеника Господен, прави ли са? Аз казвам, че са наемници. Духовенството, което претендира, че служи на Бога, че са ръкоположени, че са Божии избраници, те гонят и всякога са гонили тези, които идат и са истинските пратеници на Бога. Затова те не са истинските Божии избраници и свещеници. Когато някои излязат да те посрещнат и оберат, това е едно, а когато те посрещнат, за да те заведат в дома си и те нахранят – то е друго. Най-виновни хора в света са били владици, попове и проповедници; така е било във времето на Христа, така е и сега. Нещастията у нас идат от кривото разбирание на нещата. Не говоря за българското духовенство и не обвинявам само него. Аз казвам на владиците, поповете и др., че трябва да имат сърце чисто, ум светъл, душа благородна и воля възвишена, а калимавки, патрахили, дрехи и всичко друго са без значение и без смисъл. Христос иде в света и народът Го посреща, и вас ви посрещат вашите мисли, те са народът за вас. Затова, когато вашите мисли ви посрещат радостно, добре е за вас, а когато вашите мисли не ви посрещат радостно – зле е за вас. Това е било преди 2000 години. От 2000 години насам каква промяна е станала? Станала е, но тая промяна е станала в астралния свят. За в бъдеще всички ние трябва да водим чист и свят живот и всеки от нас, който няма горните четири качества, е поп. Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и др., само римската църква е изгорила 50 000 000 християни. Истинската църква е в невидимия мир, на небето, в духовния свят, и тя е неуловима. Църквата – това е общение на хората, които живеят по любов и по мъдрост, които не се лъжат, а живеят братски. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие. Из Когато посрещате, 10.X.1920 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Февруари 6, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2008 (edited) Семейството, държавата и образованието непрекъснато се опитват да се заместят едно друго, но това е невъзможно. Те и трите следва да изпълняват функцията си да образоват и възпитават, ако дори само едната институция остави това на другите, резултатите не могат да са добри. Добра илюстрация на холистичния подход, Добромир! Все пак, аз бих наредил по степен на влияние нещата така: (1) Индивидуални импулси; (2) Семейство; (3) Образование и (4) Държава. Смятам, че всяка една промяна във всеки аспект на културата донякъде ще се случва в посочената последователност. Защото 1 управлява 2,2 управлява 3 и т.н.... И обратният ред е възможен (4-3-2-1), но той е по-характерен за иволюционната фаза - т.е. струва ми се, че инволюционните промени обикновено се случват така.. Редактирано Февруари 6, 2008 от Васил Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Февруари 6, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2008 По темата: Ами какъв път?-Налага се изучаване на Религия като предмет. Но като се има предвид подготовката на кадри и въобще духовното ниво, такова ще е ипреподаването. Ако се превърне в догма, с оценяване и задължение ще има обратен ефект. Изобщо поредната недомислица... Не може да се очаква много от изучаването на този предмет - но не защото не би могъл да даде много, а защото общата концепция, а и преподавателите едва ли ще "отлепят" от шаблонизирането и формализма, за съжаление... Но пък може да има смисъл за единици, които са вътрешно готови, а все още се лутат поради липса на основни информации. Ние си знаем някои работи и често пропускаме да забележим, че информационната среда на много свестни хора е така стеснена и модулирана от наложени тълкувания, че те просто не могат да си представят плюсовете на една по-различна гледна точка. Вярно е, че ако са вътрешно готови, това почтни е сигурно, че ще стане рано или късно в живота им - но когато стане късно, рядко те ще имат силата много нещо да променят. Ако има някаква основа или дори само пролука в юношеството, ще им е далеч по-лесно.... Също по темата: Андрей Грива: Въпросът за обучението по религия в училище е много деликатен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 6, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2008 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Февруари 6, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2008 (edited) В семейството се учат човешките ценности и добродетели, а не да чакаме някой да ни го направи в училище. Защото ако аз, като майка съм поставила добра основа В единия клас има 4 ученички, които са абсолютно наясно как трябва да се държат, имат учебници, учат винаги, знаят винаги, слушат винаги на 100% в урока, знаят що е истински човешки ценности и ги проявяват спонтанно. Те са готови личности, изградени хармонично. Сигурно вкъщи са възпитани така добре. Това е разковничето. Удоволствие е да видиш такива млади хора! Не са пропуснати първите 7 години както се казва. Жалко, че са толкова малък процент. И май стават все по-малко. Като се замислих, един учител има 1, 2 или 3 часа седмично с даден клас. Как той може да повлияе за 2 или 3 срещи по 40 минути всяка? Или 1 час от 40 минути някакъв учебен предмет от тези дето ги мъдрят. Крайно недостатъчно. Или всички учители вкупом тръгват по нов модел, или няма да стане поединично и откъслечно. Ами аз съм чувал разговори в учителската "Отивам да тормозя класа ти". Само този начин да ги накараш да слушат ли е останал като работещ??? Редактирано Февруари 6, 2008 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 6, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2008 Също по темата: Андрей Грива: Въпросът за обучението по религия в училище е много деликатен Прекрасна статия на г-н Грива Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Февруари 6, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2008 Още някои мисли от други теми, темите явно се преплитат: В неделя поседях в "Света Неделя" в София - на излизане видях че са оставили една тетрадка с подписка - да се преподава Вероучение в училище! Аз написах в тетрадката: "Предлагам да се преподава сравнителна религия, а не "правословно" сектантство " ! Смях да става ... Външните религии, такива като "православието" (по-точно е да се каже кривоограничението), са част от механизма на манипулация. Не смятам, че който и да е има нужда от такава религия! Хората в ново време са много по-интелигентни в сравнение с миналото! Няма нужда от притчи вече, а от приложимо знание и нова глобална наука за Истината, Мъдростта, Любовта! Аз самия обичам да поседя в църква, но единствено за да усетя изначалната вибрация на молитвеното помещение, за да се покая искрено и помоля. Но що се отнася до знание и действително разширяване на съзнанието, църквите от подобен вид са минало. Какво мога да предложа? Предлагам с Божията помощ учението на всемирното бяло братство да възрържествува най-сетне над изстрадалата земя. Независимо дали във вида на една ил идруга школа. Дрехата не е важна! В България има много даровити хора. Толкова много хора със свръхсетивност на глава от населението няма никъде другаде по света, дори в Тибет и Индия... Има и силно интелигентни хора, които съчетават въпросните си способности с всеобхватна интехгрална визия, която обхваща всички науки, включително религията в чист езотеричен вид. Наистина, какъв път ще избере България? Православната църква у нас доста е затънала в материални проблеми и се е откъснала от хората. Мисля, че тези проблеми са съществували и през 20-те години на миналия век. Неща, съградени по човешки, падат, а съградените по Бога са трайни. Европейският народ пострада от непослушание. Така и българският. И ако свещениците бяха се вслушали в гласа на народа си, те щяха да го спасят. Ако свещениците биха се вслушали в гласа на народа в 1912–1913 г., тези войни нямаше да ни опропастят. По човешки постъпиха, по човешки получиха. Когато посрещате Спомням си ,че една година в гимназията имахме и малко часове по вероучение. Просто беше модерно да се учи и това от децата на новата демокрация и съответно всяка седмица се срещахме с местния пастор . Всички умираха от скука , а той си мърмореше разни неща под мустак . Един ден той реши ,че ще ни обърне малко внимание ,ще спре да рецитира библията и ще се престраши да говори с нас. Попита ни :" Иска ли някой да ми зададе някакъв важен въпрос , на който мисли ,че аз мога да му отговоря. " Нямаше никаква реакция в класа, единствено аз вдигнах ръка и го попитах " Според вас грях ли е лъжата, тогава когато спасяваме друг човек или така наречената "бяла лъжа" ? Попът изпадна в едноминутен размисъл и накрая ми отговори " Грях е лъжата , независимо при какви обстоятелства лъжем " Аз видимо възнегодувах и му отговорих :Ами ако трябва да освободя друго човешко същество или да му спася живота ,тогава ????????" "Пак е грях "- каза попът -"Но по - малък , отколкото , ако е за лична изгода. " Никак не ми хареса неговият отговор, но това е положението , важно е да се казва винаги истината... Много ми е липсвало това ,че в детството не са ме запознали по един или друг начин с Бога,с християнството.Пък аз да си правя изводите.И когато преди десетина години се постави въпроса в училището на първото ми дете за изучаване на вероучение,бях за с две ръце.Но познайте в следващите 1-2 години колко бяха родителите като мен-след една година имаше само още едно записано дете.И това в период с бум на сектите и страховете от тях. Сега пък дадоха по една детска Библия и толкова. Аз се интересувам,чета,говоря с приятели ,чета този сайт/за което благодаря/но приетото и наученото в зряла възраст си има недостатъци.Може вярата ми да е непоколебима,но и аз като част от томаневерните,съм приела християнството след конкретни доказателства че Бог го има. Но си признавам че не мога да обясня много неща от Библията на децата си и повече разчитам ,че те си я четат.А много хора ,които имат дар слово и могат да обяснят нещата,нямат силна вяра и могат да посеят неверие без да искат. Да работиш върху себе си ,да се изграждаш като личност се съдържа вхристиянството,но то не се състои само в това. ВЯРАТА Е ВЪТРЕ В ЧОВЕКА!... Никой силом не може/ не трябва / да приема вярата. ВЯРАТА Е ВЪТРЕ В ЧОВЕКА! Приемането на вярата хей така, " вервайки ", носи догмите със себе си! А в училищата има вероучение!Който желае, може да запише детето си в СИП-вероучение. Вярата не се учи и възприема силом, по принуда. Вярата е вътрешно убеждение. Това, че не учим децата си на ВЯРА е в резултат на това, че искаме доказателства? Защо са ни, когато вярата е вътре в нас! Какви доказатества са ни нужни?... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 7, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2008 Много мислих по тази тема. Защо в Министерството не помислят, че не е нужно проста да се прави нещо-т. е. да се учи религия. Да се обмисли, нуждата на сегашните поколения, психологията на днешните деца... Не е ли по-добре да има предмет по възпитание на любов. Към хората, към животните?.. Когато има задължителност, когато има страх от изпитване или преподавателя нещо не намира път към сърцата и умовете на децата, ще се получи обратния ефект. Даже мисля, че е по-важно да се обръща внимание на човешките добродетели, да се знаят основни молитви, но да се излиза сред природата, да се грижат децата за нея... Да помагат на приятелите си, на възрастните... Не е толкова важно да цитират пасажи от Библията, а в същото време да се бият и псуват... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Февруари 7, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2008 (edited) Кой има право да определя, принизява, осквернява учението на Любовта и Право-слав(н)а-та Вяра, дадени чрез Иисуса Христа, Великите Предци - Патриарсите, Пророци и Апостоли, заради хора, като нас, които са ги изкривили и изопачили? Бог ще се погрижи за всички деца, хамелеона, независимо от нашите представи, разбирания, желания и тъждения! Бог се грижи за всичко от както Свят Свет-у-ва(с). Религията не е виновна, а обществото и народа, който я изповядва. Народа го съставяме ние. Аз и ти. Следователно виновните сме аз и ти. Нека променим себе си. Само тази грижа ни се полага истински. След една година (утре) - "Я камилата, я камиларя." п.п. пример: Уча в еди-къде си и ме учат да фарисействам и да ставам книжник и първосвещеник, отчасти буквалист. Учат ме да тълкувам и да повтарям като папагал, тълкувания верни и неверни. На тези неща държа изпити. Е, и какво? Мислите ли, че са успяли да променят убежденията ми или разбиранията ми за Бог? Не, не са. Това е. Те си приказват, после им повтарям, тяхното си, това което искат да чуят и така... Системата е опорочена още преди хилядолетия. В образователната система за нищо на света не бива да съществува оценяване. Но то съществува, заради машината, в която и ние участваме, която и ние изграждаме и градим. Без оценка, няма диплом. Без диплом няма работа. Без работа няма пари. Без пари няма... Е, и без пари може да се съществува. Още малко и всички ще разберат това. Едва завърших средно образование. Защо? Заради протест точно против същата система. Протест - вътрешен и външен, срещу ограниченията на илюзионното съществуване. Какво спечелих? Още от дете знам, че това е порочна глупост, че не е същината, но... кой ме пита!? Дори и сега уча насилвайки себе си. Когато попитам някой защо учи и той започне с философски обяснения... ми става тъжно и едновременно с това смешно. Но, правилата на света ни са такива. "В света скръб ще имате, но дерзайте, Аз победих света." Решение: Любов, Благодарност и Съгласие Да Бъде Божията воля! Редактирано Февруари 7, 2008 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 7, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2008 (edited) А ако се грижиш само за себе си, без да те интересува ближния, дали си с Бога? И значи ли, че като променям себе си, не трябва да помагам на този, който се спъва, да му подам ръка?... Разбира се той е свободен да я приеме или не.... Редактирано Февруари 7, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.