Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Училището и вярата


Донка

Recommended Posts

Нямам впечатления Българската православна църква да се домогва особено агресивно до каквото и да било

...Освен до църковните имоти. Май това ги интересува най-много, затова беше и прословутият разкол. :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 139
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Срещнах едно дете скоро.Разхождахме се и то ми каза,че искало да нарисува Исус как плаче,защото бил предаден и неразбран.Тази идея подтикнала у детето негова учителка,която само между другото вметнала историята на Исус в приемлив и достъпен за децатаобраз.Че какво толкова лошо има в това?!?

Ами според мен точно субективните внушения на възрастните, които могат да се вклинят в детското съзнание.

По-горе е налице типичен пример как възрастният предава своите зависимости на детето под формата на духовно възпитание. "Предаден и неразбран" ли си отива от хората Исус или това е представата на учителката за самата нея в живота? Детското съзнание веднага попива извода: "Най-добрият, който обича другите и се жертва за доброто им, бива неразбран и предаден" от същите тези хора... и забележете - не им прощава, а "плаче"...

Наистина се нуждаем от училище за учители и родители, както предложи Добромир!

Много силно впечатление ми направи главата за вътрешната връзка между учител и ученик и закона на Хелмхолц от книгата на Боян Боев "Учителят за образованието".

Учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата, с милосърдието си събужда тяхното милосърдие, със своята чистота събужда чистота и у тях. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа.... Възпитателят предава на своите ученици не само своите добродетели, но и своите недъзи.. Ето защо всяко възпитаниер започва със самовъзпитание..."
Линк към коментар
Share on other sites

Срещнах едно дете скоро.Разхождахме се и то ми каза,че искало да нарисува Исус как плаче,защото бил предаден и неразбран.Тази идея подтикнала у детето негова учителка,която само между другото вметнала историята на Исус в приемлив и достъпен за децатаобраз.Че какво толкова лошо има в това?!?

Ами според мен точно субективните внушения на възрастните, които могат да се вклинят в детското съзнание.

По-горе е налице типичен пример как възрастният предава своите зависимости на детето под формата на духовно възпитание. "Предаден и неразбран" ли си отива от хората Исус или това е представата на учителката за самата нея в живота? Детското съзнание веднага попива извода: "Най-добрият, който обича другите и се жертва за доброто им, бива неразбран и предаден" от същите тези хора... и забележете - не им прощава, а "плаче"...

Наистина се нуждаем от училище за учители и родители, както предложи Добромир!

Много силно впечатление ми направи главата за вътрешната връзка между учител и ученик и закона на Хелмхолц от книгата на Боян Боев "Учителят за образованието".

Учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата, с милосърдието си събужда тяхното милосърдие, със своята чистота събужда чистота и у тях. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа.... Възпитателят предава на своите ученици не само своите добродетели, но и своите недъзи.. Ето защо всяко възпитаниер започва със самовъзпитание..."

Аз не защитавам непременно догматизма в православното християнство,напротив,но казах само,че е по-добре дори при този риск,отколкото при липсата на всякакъв духовен ракурс да се влияе върху възпитанието и самосъзнанието на подрастващите.

Що се отнася до субективизма-права сте,Донка.Той няма как да бъде избегнат,защото обективността не е и не може да бъде под наш контрол,но само стремежът ни към нея(поне засега).Дори и преподавани идеите на Учителя,убеден съм,също ще бъдат пречупени през съзнанието на този,който ги отразява,което

би повлияло по същия негативен начин,визиран от Вас със същите предпоставки към всякаква деформация.Така че аз смятам,че всичко е въпрос на съзнание и морал т.е от самия преподавател зависи и се определя коефициента на полезно действие и правилното насочване на детското внимание.

Плачещия Исус в детската рисунка е по повод на това,че Той е толкова благ и съвършен,че е тъжен в детските очи.Детето добре е схванало идеята(уточнявам,че учителката не е богословка,а добра християнка,оценяваща необходимостта от по-различен поглед върху възпитанието у децата,доброволно и безвъзмездно стремяща се към добра кауза).Просто не бях доразвил примера,защото не предполагах,че ще предизвика точно такова въздействие.

Покрай този пример всъщност исках да обърна внимание на нещо далеч по-важно.

Поздрави!

Редактирано от Тетрабиблос
Линк към коментар
Share on other sites

Да се учат децата на псевдовярата на възрастните би било най - голямото посегателство върху Вярата.

"ОСТАВЕТЕ ДЕЦАТА И НЕ ИМ ПРЕЧЕТЕ ДА ДОЙДАТ ПРЕ МЕНЕ, ЗАЩОТО НА ТАКИВА Е ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО."

Св. Евангелие от Матея 19:14

Линк към коментар
Share on other sites

Не малко мозъци бяха промити благодарение на това, че в училищата се учи теорията за еволюцията на Чарлз Дарвин. Ако започне да се учи и религия, резултатът няма да е по-различен. Аз съм привърженик на сравнителната религия, но на децата ще им дойде в повече, а и трудно ще се намерят достатъчно на брой подходящи учители. Моралните ценности присъстват във всички религии и не трябва да се свързват единствено с християнството, будизма или примерно мюсюлманството. За съжаление е почти сигурно, че ако се въведат в училищата някакви часове свързани с тази тематика, моралните ценности ще бъдат преподавани като християнски и акцентът ще се измести върху християнството, като се пропусне факта за наличието на тези ценности и в другите религии.

По отношение преподаването на морални ценности в училищата все пак има надежда. Но трябва да бъде обхванат по-широк кръг от източници. В различните религии има доста притчи, повечето са символични, но има и много, които биха били лесни за разбиране от децата. Могат да се ползват различни легенди, народни поверия, приказки, пословици и разбира се подходящи произведения на литературата и изкуството. Важно е да се ползват примери от различни народности, времеви периоди, да се показват нещата от различни гледни точки за да се подскаже универсалността на преподаваните качества и широките възможности за тяхното приложение. Още веднъж обърнете внимание на израза "преподавани качества".

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Не малко мозъци бяха промити благодарение на това, че в училищата се учи теорията за еволюцията на Чарлз Дарвин. Ако започне да се учи и религия, резултатът няма да е по-различен. Моралните ценности присъстват във всички религии и не трябва да се свързват единствено с християнството, будизма или примерно мюсюлманството. За съжаление е почти сигурно, че ако се въведат в училищата някакви часове свързани с тази тематика, моралните ценности ще бъдат преподавани като християнски и акцентът ще се измести върху християнството, като се пропусне факта за наличието на тези ценности и в другите религии.

:thumbsup2: Напълно съм съгласен. Християнските учения тръгват с лозунга "християнските добродетели". Тези добродетели, не са приоритет само на християнството, а на всяко друго истинно учение. Например моралният кодекс на йога съдържа същите неща, на будизма също и т.н. Нещо повече-това са човешки ценности, те са вложени в нас изначално, те си съществуват извън която и да е религия. И затова съвсем не е задължително да бъдат обличани в религиозност. Те прекрасно могат и си съществуват и без религия, защото те са духовност, а духовността е нещо по-обхватно и свободно, отколкото е религията. Религията може да играе роля само на помощни колелца по духовния път, макар че и това не винаги успява да направи.

Линк към коментар
Share on other sites

То ако сме честни и Корана проповядва Любов. Ама субектимното човешко мислене е изкривило всичко.

Та пак се стига до Вярата, не в учение, а в доброто, в Любовта. Без догма и предразсъдъци, без по- и най-!

Пак ще спомена логиката, астрономията, предмети, които са се учели някога. Литературата също, но така, че да се развива въображението и мисленето на децата, творческият им потенциал. И още в по-малките класове да се учи по интереси, т. е. да си избират, защото са по-близо до това, което им е заложено и не са поели от замърсяването на този свят...

Но родителите и преподавателите първо трябва да се променят, трябва им училище :thumbsup:

Родителите да повярват в доброто... :3d_039::3d_015: :3d_075

Както и да осъзнаем, че "децата ни идват чрез нас в този свят, но не са наши, ние никога няма да бъдем там, където ще бъдат те, защото животът върви напред, а не назад."-цитирам по памет

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2: Напълно съм съгласен. Християнските учения тръгват с лозунга "християнските добродетели". Тези добродетели, не са приоритет само на християнството, а на всяко друго истинно учение. Например моралният кодекс на йога съдържа същите неща, на будизма също и т.н. Нещо повече-това са човешки ценности, те са вложени в нас изначално, те си съществуват извън която и да е религия. И затова съвсем не е задължително да бъдат обличани в религиозност. Те прекрасно могат и си съществуват и без религия, защото те са духовност, а духовността е нещо по-обхватно и свободно, отколкото е религията. Религията може да играе роля само на помощни колелца по духовния път, макар че и това не винаги успява да направи.

Прав сте,Максим.Добродетелите наистина се съдържат в основата на всички религии.Всички религии представляват различни степени на познание по пътя към една и съща цел-Бог.Това е безпорен факт.

Но кой е казал или твърдял,че в предмета религия трябва да се учи само православно християнство?!

Линк към коментар
Share on other sites

Но кой е казал или твърдял,че в предмета религия трябва да се учи само православно християнство?!

Понеже нали се спрягаше и думата вероучение относно въвеждането на предмет.

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко може да се преподава в училище. Въпросът е какво искаме да постигнем с това. С предмет "релгия" духовност не може да се постигне. Още един досаден за учениците час, от който ще може да се кръшка, и т.н.

В чудесната си книга "Бодливата роза" на времето Николай Хайтов беше написал нещо от сорта, че като на един технически пън се забие един естетически пирон, не може да се получи всестранно (тогава така му се казваше! :) ) развита личност. Може и да не съм точна в цитата, но за пъна и пирона съм точна. Та и ние така: на един нищ пън искаме да се забие един религиозен пирон (при това някой друг, например- учителя...) и ще чакаме да се получи духовност ... Може да се чака... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Радвам се, приятели, че мислим с различни понятия, виждаме ситуацията всеки от своите различни гледни точки, но (поне на мен така ми се струва) стигаме до съгласието, че още един формален и зареден с конфликти "предмет" не бива да натежава върху и без друго натегналото (като раниците им) ученическо ежедневие на децата ни.

Рискувам да се повторя, но още веднъж ще цитирам кои са (според Учителя и Боян Боев) методите, с които по естествен начин може да се развие висшия душевен живот (съвсем не означава религиозност) през периода 7-14 години. Според всички сериозни психологически и педагогически школи това е сензитивният период за развитието на нравствените, естетическите чувства, въображението и паметта. Природата е заложила в децата всички необходими за това механизми. За да изпълнят предназначението си на децата са необходими:

- общение с природата

- благодарност

- любов

Дали ние възрастните ги осигуряваме? Дали училището в сегашния си вид ги осигурява или по-скоро ги отнема от детето? Какви са вашите конкретни впечатления?

Как според вас - родители, колеги-педагози да вградим в училищното ежедневие на децата си общението с природата, благодарността, любовта? Или какво да отстраним от училищната система, за да можем да ги дадем на децата си?

Линк към коментар
Share on other sites

За да изпълнят предназначението си на децата са необходими:

- общение с природата

- благодарност

- любов

Дали ние възрастните ги осигуряваме? Дали училището в сегашния си вид ги осигурява или по-скоро ги отнема от детето? Какви са вашите конкретни впечатления?

Как според вас - родители, колеги-педагози да вградим в училищното ежедневие на децата си общението с природата, благодарността, любовта? Или какво да отстраним от училищната система, за да можем да ги дадем на децата си?

Тези условия е смешно и трагично (в резултатите) да се възлагат само на училището. Семейството трябва да си застане на мястото. Училището и семейството заедно може да работят за реализацията на тези условия. Честно казано, дори и училището да не ги осигури, за конкретно дете конкретното семейство може да спаси положението. Това, обаче, не решава проблема на обществото.

Може и крайно да звучи мнението ми, но съвременното семейство и съвременното училище като цяло ограбват детството на децата. Но това е закономерен продукт на едно повредено, болно общество. Да не кажа умряло... Добре, че не само от тях зависи общото развитие на детето. Това има и положителна страна: някои от оцелялите стават силно мотивирани търсещи...

А какво да правим... Ми да започнем от себе си...

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Привет,Донка!

Знаете ли кое ме тревожи?Ще Ви кажа.Струва ми се неуместно децата да разбират кой е Исус Христос от поредния филмов сценарий на "Страстите Христови" или да разбират какво е демон от поредната версия на компютърна игра с убийства и обърнати с върха надолу пентаграми.Докато дискутираме, тези тъжни факти са реалност,която силно ме безпокои.Какво възпитание ще имат тези деца,сред всичкото това насилие,кръв,анархични светоусещания и нисък морал?

В училище малко се прави,за да е обратното.В повечето семейства, за съжаление-също.Ето защо на мен ми се струва не чак толкова лоша идеята да има предмет религия,защото той ,преподаван добре,ще носи все някакъв по-благоприятен резултат,по-различен кръгозор за развитието на нашите деца.

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Знаете ли кое ме тревожи?Ще Ви кажа.Струва ми се неуместно децата да разбират кой е Исус Христос от поредния филмов сценарий на "Страстите Христови" или да разбират какво е демон от поредната версия на компютърна игра с убийства и обърнати с върха надолу пентаграми.Докато дискутираме, тези тъжни факти са реалност,която силно ме безпокои.Какво възпитание ще имат тези деца,сред всичкото това насилие,кръв,анархични светоусещания и нисък морал?

В училище малко се прави,за да е обратното.В повечето семейства, за съжаление-също.Ето защо на мен ми се струва не чак толкова лоша идеята да има предмет религия,защото той ,преподаван добре,ще носи все някакъв по-благоприятен резултат,по-различен кръгозор за развитието на нашите деца.

Проблемът е този предмет да бъде наистина преподаван добре. А ако не е? <_< Ако аз преподавам лошо математиката, то децата най-много да я намразят. Не е хубаво, но поразиите няма да са на толкова високо ниво, най-вече по отношение на светоусещането и морала. Човек може да има добър морал и без да знае математика, както и обратното. B)

Но ако предмета вероучение се преподава от хора, които са избрали богословието като един обикновен занаят, със съмнителна вяра дори в православните принципи? Хора работещи на принципа "не ме гледай какво правя, а какво ти казвам"? :wacko: Тогава резултатът ще бъде не по-благоприятен, а по-НЕблагоприятен за бъдещото духовно ориентиране на децата. Това е най-сигурният начин за ефективно създаване на атеисти, както набиването в ученическите глави преди 1989г. комунистически принципи накара хората да намразят всичко свързано с тази дума.

Тетрабиблос, вие казвате:

Но кой е казал или твърдял,че в предмета религия трябва да се учи само православно християнство?!
Линка който дадох в предишния си пост по тази тема показва ясно какво смятат да преподават. По принцип не е лошо, но ако се преподава от лицемери-опасността е голяма. Лично аз нямам никакво доверие нито на корумпирани духовници, като митрополит Кирил-замесен в скандали с църковни имоти, нито на митрополит Галактион, който даде титлата архонт на човек замесен в доста съмнителни сделки, нито на фанатизираният пловдивски митрополит Николай,за който можете да разберете много добре какво представлява от следния цитат от Уикипедия

* През 2002 г., по време на тържествена служба в „Света Неделя“ за имения ден на патриарха, (Максим — 21 януари) на която е поканен и тогавашният папски нунций Антонио Менини, свещеникът от храма поднася на Менини стол встрани от царския трон като на височайш гост. Eпископ Николай измъква предназначения за монсеньора стол и го принуждава да стои прав по време на литургията.

* На 14 февруари 2007 г. митрополит Николай в интервю на живо за предаването „Тази сутрин“ на bTV[5] нарича папа Йоан Павел II и неговите кардинали еретици. Владиката заяви: „Това, което направих, е да вляза в Светия олтар на «Свети Александър Невски» заедно с няколко свещеника, за да не позволя да бъде нарушен свещения канон, а именно еретик да влезе в Светая светих, в Светия олтар на православен храм, защото след това той се счита за осквернен и би трябвало отново да се освещава.“. Посочва и точното основание за тази си квалификация: „...за вас папата е еретик ...?“ „Ами, щом като изповядва друг символ на вярата, църквата го е определила, не аз го наричам така, аз го наричам, защото каноните го определят като такъв.“

<_<

Ако за този човек, който вече е митрополит, католиците са еретици, то преддставяте ли си как гледа на другите религии и езотерични учения? :hmmmmm::ph34r:

Линк към коментар
Share on other sites

Ако за този човек, който вече е митрополит, католиците са еретици, то представяте ли си как гледа на другите религии и езотерични учения? :hmmmmm::ph34r:

Бедна ми е фантазията. :rolleyes: Има такива сред тях, които само с това се занимават-търсят материали по свои канали, скалъпяват, и правят доноси против разни "конкурентни" учения. И в Шумен си имаме такъв, един архимандрит...И в Руската православна църква по разни форуми публикуват абсурдни неща, клевети, което не им прилича да го правят, срамно е. Знаем какво направи митрополит Кирил с посещението на Шри Чинмой във варна през зимата-колко подло и агресивно се разправи с тяхната група и техния концерт. И това ли е примерът, който трябва да дава?

Линк към коментар
Share on other sites

Знаете ли кое ме тревожи?Ще Ви кажа.Струва ми се неуместно децата да разбират кой е Исус Христос от поредния филмов сценарий на "Страстите Христови" или да разбират какво е демон от поредната версия на компютърна игра с убийства и обърнати с върха надолу пентаграми.Докато дискутираме, тези тъжни факти са реалност,която силно ме безпокои.Какво възпитание ще имат тези деца,сред всичкото това насилие,кръв,анархични светоусещания и нисък морал?

В училище малко се прави,за да е обратното.В повечето семейства, за съжаление-също.Ето защо на мен ми се струва не чак толкова лоша идеята да има предмет религия,защото той ,преподаван добре,ще носи все някакъв по-благоприятен резултат,по-различен кръгозор за развитието на нашите деца.

Разбирам тревогата ви! Те е била и моя тревога.

Но напоследък нещата започнаха бавно но сигурно да се променят - ние сме тези, които имаме да подкрепим тези промени и да ги задълбочим.

Все повече са семействата, в които децата разбират за Христос от родителите си - все повече деца виждам в църквата когато и да отида там. По Коледа и Великден уж случайно задавах на моите ученици въпроси свързани с Христос и празника - те ми отговаряха съвсем сериозно и грамотно и заинтересувано - деца 8,9,10 годишни. Прав е Тетрабиблос, че децата имат нужда от книги, филми и среда, която да е разбираема за тях и да отговаря на техните въпроси на техния език. Но предмет - според мен това ще убие интереса, а няма да го задоволи. (В школата си отначало внушавам на децата, че ние не учим предмет, а се готвим да говорим с други деца на техния език.)

Ето тук можем да споделим линкове, заглавия на източници, които са ви се сторили полезни и са харесали на вашите деца. Имаме съфорумци зад граница - могат да ни пратят нещо, което им е направило добро впечатление - можем да го преведем и издадем заедно - с дарения - както за този сайт и форум. Може би така ще разчупим рамката на "форумстването" с някакъв реален принос (съвсем не омаловажавам приноса на дискусиите за развитието на всеки от нас - а то се отразява в работата и живота ни).

Ще си споделя тук една стара безмълвна (до днес) моя мечта - да видя, да държа в ръцете си такива книжки, да качим за безплатно сваляне тук такива филми или книжки за децата ни - и малките, и поотрасналите...

Линк към коментар
Share on other sites

Като казахте общение с природата се сетих,че едно време се ходеше на зелени училища.Защо например да няма училища на открито през топлите сезони,или да изучават предмети като цветарство...всеки клас да си има своя градина...всяко дете да се грижи за свое цвете.Съботите и неделите да има задължителни разходки сред природата на които по желание да могат да идват и родители....От програмата да отпадне доста излишна информация.Още от малки децата да бъдат наблюдавани,тествани и ориентирани.Така например дете което силно се интересува от биология,но не разбира литературата и математиката да изучава тези предмети в по-олекотен вариант,така че да има обща култура и понятие,но пук да не се мъчи да трупа знания които може би скоро след това забравя и не използва.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,за малките деца училището е като магия и всичко казано там е много важно за малкия човек.Думата "вяра" може да има много значения за детето.При малките човеци властва преди всичко закона за справедливостта,затова на първо място мисля че у тях трябва да се развие вяра в справедливостта.Така учителя се издига в техните очи като нещо неприкосновенно.Пиша това ,защото съвсем скоро се сблъсках с разочарованието на мойта малка дъщеря от класната и ръководителkа.Дълго тази госпожа отсъстваше и заместващата я учителка направи нещо невероятно за този иначе разпилян клас.Моята дъщеря се влюби в нея ,тя успя да запали интерес към книгите ,децата се заинтересуваха от училищната библиотека ,прекарваше междучасията си сред тях.Този преподавател според мен е подготвил децата за урока им по "вяра".От нейните уста всичко влиза в техните глави.След завръщането на страта учителка дъщеря ми категорично ми заяви ,че ходи на училище вече не с удоволствие ,а по задължение.Спря интереса към библиотеката книгите стоят непрочетени .Така че ,за да се поднесе на децата качествено такава материя като веруочение и посвещението им в тази финна материя е по- добре първо да се останови тази важна връзка между преподаващия и тях.Иначе всичко остава безплодно и леко безмислено и в сферата на добрите пожелания от моя страна.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

:thumbsup2: Диди! Да, и аз мисля, че това е пътя на децата ни към вярата. Те я носят в себе си, но неосъзнато... и докато растат тя ги тласка да търсят измеренията и своя свят и ежедневие. Но какво ще намерят - зависи от нас, възрастните, които те са "назначили" за свои учители.

Тази сутрин в емисията новини споменаха с тревога,че в България отново се наблюдава бум на интереса на младите хора към сектите. Според коментара причината за него е в недостатъчното внимание на училището към вероучението и липсата на предмет, който да "посочи на децата ни правилния път към православните ни храмове".

Истината, обаче е съвсем друга - растящите ни интелигентни деца на 21 век се отегчават от това, което намират там - то им изглежда и звучи вехто, "бабешко" и до голяма степен ограничаващо свободата на мисленето и духа им. Отворете сайта на православната църква и се опитайте да прочетет написаното там през очите на 14-15-16 годишните....

А сектите са гъвкави - в нашия град например, се появи обява на една от тях, която организираше нещо като "курс за здраво и щастливо семейство"- стръвта е в десятката, нали?

Мисля,че децата ни се стремят да намерят отговорите на въпросите, които ги вълнуват вън от училището си, защото училището за тях е машина за преподаване на знания и изпитване. Не че нямаме предмети, които са призвани да им помагат точно в духовното им развитие - литературата, историята, музиката и изобразителното изкуство, дори физкултурата, етиката... но отворете един учебник само от тях... няма и помен от това, което е нужно на децата ни и което много сполучливо описа в поста си Диди. Повечето от учителите по-тези предмети не смеят да нарушат изискванията на програмата, постепенно свикват с тях и .... тези предмети се превръщат от уроци по Живот в досадно зубрене на високопарни фрази и теми по литература.... преписване на контролните по музика! и по изобразително! (има такива)...

Какъв е изхода? Да пренебрегнем програмите и учебниците, изискванията и нормите на министерството или да настояваме за тяхната постепенна промяна.... Кой и как ще ги промени...?

Линк към коментар
Share on other sites

Не е само въпросът в програмите, трябва да има система за обучение на истински учители! Още от приемния изпит, не може в такава отговорна материя да се влиза с назубрен материал, трябва и практически изпити да се измислят, както в рисуването. Който не може да "рисува" (контактува добре) с деца, да не се приема, ако ще и да има суперпамет! И преподаватели да са хора, вече реализирали споменатото по-горе "вълшебство" в отношенията с учениците! то същият проблем стои и пред медицинското образование, един руки лекар още по съветско време беше предложил освен теоретичните изпити кандидат-медиците да държат и "изпит по хуманност", да гледат тежко болни, да асистират сложни орепаии, да отговарят на телефони на доверието... и ако след няколко месеца все още искат, тогава да държат и стандартните интелектуални изпити! Това беше чудесна идея, но почти никой не й обърна внимание... :sleeping:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Бе хубаво, трябва да има система, ама какмво цначи "трябва", общество като нашето в момента, не може да създаде такава система. То май никаква прилична систама, освен сигурно саморазрушаваща се, не може да създаде. И не може да ни спаси от това и едн, и два, и пет учебни часа в училище. Лицемерието на обществото ни създава лицемери. И учители, и ученици. и други. Каква вяра тук...

Линк към коментар
Share on other sites

Ох, най-лошото е, че и Добромир и Багира са прави - че трябва, да, трябва, а че не може - да, в момента е невъзможно. Цялото ни общество е такова. Например, като започнат мои познати да се тюхкат, как не сме случили на политици, всеки път им казвам - какво се чудите, 90% от хората, най-обикновени, нормални хора, ако ги поставим на местото на съответния политик, ще постъпят точно като него. Ако народа ни беше много читав, все щеше да успее да излъчи и читави управници, а то - всеки втори я Бай Ганъо, я Андрешко, я кир Михалаки ... Ами откъде тогава да се навъдят все читави учители или все читави доктори ...

Но все пак отнякъде трябва да се започне и е много логично това да е образованието, защото именно то формира следващите поколения на обществото. Въпросът е как?

Линк към коментар
Share on other sites

Ами освен по малки групички отначало, утопия е да се счита, че ще ни чуят от Образователното министерство, имаше вече доста такива провалени опити, вкл. започнали да дават резултати. В София при бившето АОНСУ имаше през 1995-2004 г. един осъществен проект за нов тип уличище, но въпреки че и учителите, и децата, и родителите бяха много доволни - природосъобразният живот, екологията и психологията бяха приоритетни - този профил беше закрит...

Перспективни са проекти за частни училища, извънкласни форми - като целогодишни клубове и летни образователни инициативи например. Тези неща искат консенсус между по-малко хора и изглеждат близко осъществими, но с нашия бг маниер може и още години да се успеем да се сработим...

Може би добро начало е един наистина убедителен сайт да се направи - за тази цел е достатъчно да се обединят няколко проекто-прощъпулника в това отношение и още по-малки са тук изискванията за консенсус на хора, които иначе работят почти в едни и същи направления... Някак си все още не сме успели да съберем критичната маса готовност, за да канализираме енергетиката си по-ползотворно... :hmmmmm:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Много интересно! Не знаех, че има осъществен такъв проект. Би ли обяснил по-подробно какво е залегнало в учебния им план, за деца на каква възраст е бил проекта, защо е бил закрит. Също така може ли да се събере информация как се развиват тези деца сега - какви са, къде са, отличават ли се от техните връсници? Това е много важно, за да може да се оцени резултата, да се прецени доколко е повлияло и т.н.

Аз съм работила 9 години в системата на образованието и макар да се занимавах със студенти, негативите от образованието им си личаха още повече на фона на малко или много академичната атмосфера ... Още тогава съм си мислила за частно училище със съвсем други приоритети, включително и система за индивидуално изпитване и оценяване на децата, без афиширане на резултатите. Обаче едни прости сметки показаха, че ще е доста скъпо, а същевременно малко странно и следователно плашещо за родителите. Отделно въпроса с узаконяването, признаването на свидетелствата за завършена степен на образование ...

Целогодишни курсове, летни лагери - това са добри идеи и май наистина с такива инициативи ще се започне, които все ще допринесат, макар и да са малко полвинчати като мерки. И пак опираме до въпроса с родителите, много биха заподозрели дори зарибяване към секта. Нужно е много внимателно да се подходи, да се започне с наблягането върху проблеми, които вече стоят близо до съзнанието на много хора - например екологията и постепенно да се разширява към други области.

Линк към коментар
Share on other sites

Обади ми се да ти дам координати на директорката и една от водещите учителки, не съм сигурен, че трябва да ги обявявам на всички. Иначе проблемът е никакъв с родителите, в смисъл, че има достатъчно много узрели родители, с които може да се работи. То ако се гледаше, че повечето хора не са вегетарианци, нямаше да се откриват и вегетариански ресторанти! :rolleyes:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...