Финансови промени в образователната система

[Донка]

Интересно би било да споделим по темата и конкретни ИДЕИ ( вече реализирани + реализируеми или засега все още утопични ) + конкретни предложения + и малко информация за прочит + размисъл + добронамерена подкрепа на ЕДНА ИДЕЯ - опит за финансова промяна в системата на образованието ни.

От позицията на гражданската активност е важно да сме ясно информирани колко точно средства се заделят / разпределят от бюджета за ОБРАЗОВАНИЕ + за какво + как се ползват + какво можем да се опитаме да променим + приложим реално + стъпка по стъпка

Една ИДЕЯ

Радостта от Знанието – път към Щастието

Това е идея.

Това е идея на частно лице.

Това е просто идея на частно лице, предложена за обществено обсъждане.

Това е просто мечта на наивна душа за щастието на света.

СЪЩНОСТ НА ИДЕЯТА

В своята същност идеята представлява преминаване на училищата към пазарна икономика.

Отделяните от Държавата и Общините средства за образование*1 се разпределят между ученици успешно положили годишен тест. Те си избират учител, на когото заплащат директно.

---------

*1 Статута на специалните училища се запазва.

Идеята предлага до края на всяка учебна година всички ученици да се явяват на тестов изпит(първоначално примерно до 16 годишна възраст, но системата би могла да се приложи и във висшите учебни заведения, както и в специалните форми на обучение).

На база резултатите от тези тестове, всички ученици получили успех над 4:50 до 6:00 (4:50-6:00], получават пропорционална част от парите, отделени за образование. Така обществото ще стимулира тези, които искат, могат и учат. Всеки учител сам ще определя цената на която той ще приема учениците. Тези цени биха могли да бъдат различни за всеки ученик. Изпитите трябва да бъдат задължителни и платени.

ВРЪЗКА С КОНСТИТУЦИЯТА (ЧЛ. 53)

(Предложените промени са в болд и италик).

Идеята запазва правото на образование на всеки човек.

Идеята предлага:

промяна на ал 2: Училищното обучение до 16 годишна възраст е задължително.

да стане: Обучението до 16 годишна възраст е задължително.

ал. 3: Основното и средното образование в държавните и общински училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите училища е безплатно.

да стане: Държавата ежегодно (във фиксирани срокове) заплаща на добрите и отличните ученици (и студенти) за знанията им, пропорционално с постигнатите от тях резултати на изпитните тестове.

ал.4. Висшите училища се ползуват с академична автономия. – остава.

ал.5. Граждани и организации могат да създават училища при условия и ред определен със закон. Обучението в тях трябва да съответствува на държавните изисквания. – остава.

ал.6. Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища. – остава.

ВРЪЗКА СЪС ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА

Идеята предлага замяна на чл.6 от Закона за народната просвета – “Образованието в държавните и общински училища е безплатно” – да се промени: "Държавата ежегодно (сроково) заплаща на добрите и отличните ученици (и студенти) за знанията им, пропорционално с постигнатите от тях резултати на изпитните тестове".

Идеята предлага нова Форма на обучение – самообразователна, към член 31 от Закона за народната просвета и член 78 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.

Присъствието в редовната форма на обучение остава задължително само за учениците неуспели да покрият прага от оценка 4:50, като в този случай, техните родителите ще заплащат обучението им. Родители, които нямат средства за това, ще подписват договори с МО, МВР или с частни работодатели за задължителна служба. Съответните институции или фирми ще обучават или ще заплащат обучението на тези ученици. Веднъж подписан такъв договор, ученикът ще трябва да се подчинява на дисциплината в тези училища. Бюджетът на тези училища трябва да е различен от бюджета за образование.

и тук

Как мислите кои са вариантите + механизмите за реализиране на тази идея + има ли някъде аналог по света

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Диана Илиева]

Като че ли не съм много убедена в добронамереността на тази идея. Единствен критерий при нея е успеваемостта, което за мен е доста вредно, макар и широко застъпено в съвременното ни общество.

Какво да правят тези ученици, които искат (имат желание), учат (в смисъл - не мързелуват, стараят се), но не могат (т.е не са от най-бързо усвояващите информация). А ако родителите им нямат достатъчно средства или не им пука дали детето учи или не (например при дете от малцинствата), то тези деца няма да имат никакъв шанс.

Истината е, че децата учат с различна скорост и тази система с оценяването в училищата е просто необходимото зло, защото е необходимо да има някаква система за проверка на знанията, на това как върви въобще учебния процес.

Ако едно дете е в 4 клас и получи по математика 4.00, това не означава непременно, че малко се е старало или че е глупаво, просто му е трябвало още малко време и усилия, за да усвои знанията за петица например. Ако следващата година същото дете се яви на теста по математика за 4 клас, сигурно ще получи 5.00. Така че и сега съществуващата система травматизира много децата, защото някои от тях така или иначе усвояват знания със скорост по-малка от средната за випуска. А при тази идея ще си е направо наказание, ако си по-бавен от другите - и за детето, и за родителите му.

Иначе част от идеята определено ми допада, защото е много хубаво да има индивидуално обучение, което да не е такава рядкост като сега и да бъде регламентирано в държавата (т.е на учителите или на учениците да им се плаща определена сума за положения труд). Просветният министър Вълчев изказа едни добри идеи според мен, образованието да се обособи на степени и след всяка степен да се полагат изпити - това е по-добре, отколкото след всяка година. Така дори всяко дете ще може за различен период от време да покрие минимума за начално или за основно и т.н. образование.

Друг е въпросът, че застъпеният учебен материал в съвременните училища в България се свежда до усвояването на определен набор от факти и начално запознаване със законите на материалния свят в природните науки, което нито ми харесва, нито го намирам за нужно и достатъчно. Знам, че радикална промяна е невъзможна, но е много необходима, поне да се започне от някъде. Напълно споделям мнението на Максим и ще си позволя да го цитирам от една близка тема:

Според мен най-добрият вариант е да има конкретен предмет в училище, в който да се изучава интералният възглед към духовността. Религията, която искат да въвеждат няма да свърши работа. Добър вариант би бил накратко изучаването на историята на религиите с акцент върху уважението на всяка религия и особено намирането на общата основа във всички духовни учения. Така у децата от рано ще се изгради чувство на толерантност към различното. Тъй като духовността има отношение не само към вярата във Висшата сила, но и се грижи за цялостното хармонично развитие на личността, е много важно да се акцентира и върху практически процеси, за изграждане на личността на детето. Може и в отделен предмет да бъде, наречен Етика или нещо по-комплексно, но още от 1 клас, а не от 9-ти както беше едно време, а после даже и го премахнаха. Индивидуално и чрез разделяне в групи за създаване на чувство за колективизъм, съпричастност и т.н. По-конкретно: разчупване на бариерите, преодоляване на комплексите, умение за справяне със стреса, справяне с агресивността и замяната й с дружелюбие, придобиване вяра в себе си, уважение към другите, обучение в човешките ценности...До този момент училището способства само за развитието на интелектуалните и творческите способности на подрастващите, докато по-горе изброените качества никой в училище не застъпва. Тези идеи са жизнено необходими и не търпят отлагане,

[Донка]

Диана! Моето усещане след прочитането на предложението беше подобно.

Мисля, че успехът на тестовете по различните предмети съвсем не показва доколко един ученик в бъдещето ще бъде полезен на обществото, което финансира неговото образование. Има много отличници, които така и не могат да намерят мястото си и работят само "за пари". Има много хора без особени успехи в общообразователните предмети, но работещи с любов към хората своята професия - колкото и обикновена да е тя. Сещам се сега за екип бояджии, които поддържат нашата сграда - винаги съм се възхищавала на усета им за цвят, чистотата, прецизността и лекотата с която работят, както и на учтивостта и отзивчивостта им.

Според мен финансирането на всяко дете трябва да бъде еднакво докато то усвои това, което му е необходимо, за да се труди с любов за хората. За някои това означава до 10 клас, за други - 12, за други повече.

Според мен, обаче, сумите, които държавата отпуща не трябва да се разпределят по една и съща схема за всички. Крайно време е да се изживее порочната система на паралелките, която отдавна вече не функционира в много страни по света. Всяко дете (не само бързо развиващите се) би трябвало да има свой личен план на обучение, съгласуван с родителите, психолог и учителите му. Възможно е - когато приоритет за нас е развитието на всяко дете поотделно, а не "прилагането и изпълнението на учебния план".

[Добромир]

Според мен финансирането на всяко дете трябва да бъде еднакво докато то усвои това, което му е необходимо, за да се труди с любов за хората.

[aapankov]

Мила госпожице Илиева,

Благодаря Ви, че прочетохте внимателно идеята,

като автор ще споделя следното:

1. желая да акцентирам, че това е само една идея, при това изцяло добронамерена. Ако вие желаете – приемам всякакви препоръки – заедно да я оживим.

2. Напълно съм съгласен, че успеваемостта като критерий е вреден, но е многократно по-добър от уравниловката, така че докато не открием методика за оценка на душевността на човека, той е най-добрият. Изцяло заставам зад идеите на Валдорфската педагогика, където вътре в обучаващият процес няма оценки. Като при това проблема касае просто известно количество пари.

3. В системата е данен шанс на всички. Няма дете, което да няма заложби някъде, въпрос на теста (добре изготвен) е да ги открие. Отново теста изисква основни въпроси. Масово се случва в момента да има деца (и те не са сред постаралите се), които не знаят основните въпроси, но минават на горе. Освен това теста е и стимул за отличниците. Аз не съм съгласен че всички трябва да са отличници, но тези които съумяват да се справят трябва да бъдат подкрепени.

4. Считам че думата наказание е много силна, ако детето е бавно, по преценка на родителите, би могло да тръгне по-късно на училище, но това че има бавни деца не трябва да спира по-будните. Може да бъде и на степени, всичко е дискусионно, аз лично считам, че годината е една добра фаза.

5. Идеята не касае учебния матерял, за него имам други идеи, но всчко по реда си. Съгласен съм с цитата и ще ви бъда благодарен, ако ми дадете връзка към оригинала. Благодаря ви още веднъж. Бих се радвал да ви видя на живо, както и всички които желаят да говорят и да работят по темата. Тел. 02 8653513 или

aapankov@abv.bg

Диана! Моето усещане след прочитането на предложението беше подобно.

Мисля, че успехът на тестовете по различните предмети съвсем не показва доколко един ученик в бъдещето ще бъде полезен на обществото, което финансира неговото образование. Има много отличници, които така и не могат да намерят мястото си и работят само "за пари". Има много хора без особени успехи в общообразователните предмети, но работещи с любов към хората своята професия - колкото и обикновена да е тя. Сещам се сега за екип бояджии, които поддържат нашата сграда - винаги съм се възхищавала на усета им за цвят, чистотата, прецизността и лекотата с която работят, както и на учтивостта и отзивчивостта им.

Според мен финансирането на всяко дете трябва да бъде еднакво докато то усвои това, което му е необходимо, за да се труди с любов за хората. За някои това означава до 10 клас, за други - 12, за други повече.

Според мен, обаче, сумите, които държавата отпуща не трябва да се разпределят по една и съща схема за всички. Крайно време е да се изживее порочната система на паралелките, която отдавна вече не функционира в много страни по света. Всяко дете (не само бързо развиващите се) би трябвало да има свой личен план на обучение, съгласуван с родителите, психолог и учителите му. Възможно е - когато приоритет за нас е развитието на всяко дете поотделно, а не "прилагането и изпълнението на учебния план".

Благодаря ви Донка че и вие се включихте в обсъждането.

Считате ли, че рдно разглезено дете, нямащо уважение към учителите и към “учебния план” трябва да получава наравно с това което желае и учи? Личния план на учениците е перфектен за идеята.

[Донка]

Добре дошъл при нас, г-н Панков! Благодаря ви за вниманието към нашия форум и за ценните идеи. Много от тях са мой начин на мислене, моя мечта за нашата образователна система от много години - почти откакто аз самата съм в нея (26 години). Самата аз се опитвам да ги реализирам в личната си педагогическа практика от 7 години насам. Когато прочетох вашите предложения, първата ми реакция беше "Слава Богу - започна се".

В същото време, обаче, финансовите промени не бива да превръщат децата в "обекти", а училището и учителите в "образователна машина". Очевидно имаме още много съвместна работа, за да намерим оптималните варианти.

Репликата ви за разглезените деца, които нямат уважение към учителите и учебния план (простете ми за забележката) издава отсъствието на професионален педагогически и психологически поглед към проблема. Това, което наричате разглезено дете, за нас - педагозите и психолозите не е "дете-проблем, което трябва да бъде санкционирано", а дете (и родители) С проблем, които имат нужда от специализирана ни помощ. Защо едно дете НЕ уважава учителите си и кои учители не уважава? А учебния план аз (учител с първи клас квалификация) също НЕ уважавам, защото от опит знам, че не може да има един и същ учебен план за различните деца - може да има един и същ подход и това е подходът Любов към всяко дете. Последното никак не са празни приказки - реализирам този подход в школата си от 7 години насам, а преди това го реализирах (с риск за себе си) и в училището, в което работех. В момента събираме екип от единомишленици колеги и родители, с които обмисляме конкретните измерения на този подход в масовото училище. Много ще се радвам, ако и вие се присъедините с вашите интересни и ценни идеи, както и всички колеги и родители, които носят в сърцето си любовта към всяко дете (не към всички по принцип).

Моят меил е donkag@abv.bg.

[Благост]

В последния брой (19) на вестник "Икономически живот " / 9 май 2007 има материал " В управлението професионалисти" + как Синдикатът на българските учители непрекъснато алармира управляващите и обществото + поставя въпроса, че образованието трябва да бъде приоритет във финансовата политика и пр.+ общо са дадени някои цели + мечтана цифра( 500 евро) само за заплатите + иначе е представяне на кандидат евро депутат.

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Креми (късметче)]

7 хиляди първолаци по-малко

ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ. 7 хиляди първолаци по-малко в сравнение с миналата година ще влязат в класните стаи тази есен. Това сочат разчетите на образователното министерство. Стряскащата статистика оповести вчера експертът от просветата Милка Коджабашиева по време на среща с шефовете на регионални инспекторати по образованието.

Миналата година броят на първолаците гонеше 68 хиляди, а сега е малко над 60 хиляди.

източник

http://paper.standartnews.com/bg/article.p...;article=247383

Съкращаването на учителски места сега би трябвало да събуди родителите на децата в детската градина и да ги подсети, че същите неприятности с липса на места ще ги чакат и като стигнат до първи клас.

Кой, ако не ние , да изисква по-далновидна политика?

Редактирано Септември 9, 2008 от късметче

[Багира]

Съкращаването на учителски места е най- малкият ни кахър.Истерията с детските градини в училище принципно не може да се повтори. Но това, че стандартът на българския учител остана все така мизерен, все по- малкото читави хора остават, които желаят да работят като учители; недостатъчно подготвеното преминаване на делегирани бюджети, което поставя под въпрос оцеляването на училища с по- малко от 500 деца, продължаващата деформация и профанизация на учебните планове, при това - под благовиден предлог за реформа, която наистина е необходима, само дето все не я уцелваме, това са много по- страшни неща. Само да се опитате да научите физика, химия, или математика по новите програми, от новите учебници, о, какви изживявания ви очакват!

А срещата след 10-15 години с деца, които са имали единия срок 1 час музика и изобразително изкуство, а другия- два часа ще бъде повече от вълнуваща!

Е, може и да не са така драматични нещата, но не защото имаме държавна политика в тази посока, а въпреки нея.

Моля да ме извините за мрачния тон. Исках само да кажа, че съкращаването на учители наистина не е съществена беда.

[Креми (късметче)]

Да, Багира, това е точното описание на ситуацията. Просто ми омръзна да го повтарям като глас в пустиня.

А относно съкращаването също си права, не съм искала да акцентирам върху учителите, те са едната страна на монетата и ще си намерят хляба някъде.

Другата и по-важна страна са съкратените паралелки и закрити училища. Какво ще стане, когато сегашният малък кандидат за ДГ открие само след 3 години, че училището му е закрито и трябва да пътува 40 мин. до най-близкото държавно ...или да се запише в частно? В държавното ще са 30 - 35 деца в клас. Платежоспособният родител ще избере частното. А когато родителите налеят там още пари, всички свестни учители ще отидат също там. Държавните училища ще останат за най-бедните, колкото да се лъже народът и светът, че имаме безплатно образование. (Това ми е познато отнякъде...дали не от някой филм с много стрелба и псувни?)

Така че идеята за равни права на образование ще остане също само на хартия, скъпи данъкоплатци.

Чрез една проста гимнастика държавата превръща сама себе си в неспособна конкуренция. ???

Дано да греша.