Християнство, Ислям, Будизъм

[jul]

Духовни мостове....изкуството е, както се оказва, най-мирния техен манифест...или ще се окаже единствения?

Интересно, същевременно и тъжно е да се установи, че Западът не познава Исляма като религия и няма да я опознае докато гледа на нея през призмата на тероризма. Доколко едно войнстващо, революционно малцинство въплъщава идеите на исляма като учение можем да си отговорим само, ако сравним доколко папските инквизитори или Дейвид Кореш (лидер на сектата "Давидова клонка", подтикнал последователите си в Тексас към масови самоубиства) са следвали Христовите думи. Днес за съжаление сред мнозинството хора в света идеята за исляма прелива параноично в идеята за тероризма и не се прави разлика между действащото с насилие малцинство, стоящо зад ислямския фундаментализъм и умереното мнозинство, отстояващо мирно правото си на религиозна идентичност.

Разбира се..отново....вечната манипулативна игра на религиозните системи, които никога не са докосвали, освен козметично същността на изначалните учения, но затова пък са станали причина за най-кръвополитните войни.

~

"Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата." [Св. Коран, 2:256] е цитат от Корана, който сам по себе си вече трябва да изключи идеята за насилие...

~

Прочетох за постъпила молба от ислямски учени за разрешение да се молят в Голямата джамия в Кордоба, Испания, за съвсем малко кътче на мюсюлманите, Заедно с християните (!!!)...След Реконкистата Голямата джамия, наред с двореца Алхамбра, най-прочутия паметник на исляма на територията на Испания, е била превърната логично - в Катедрала. Залата и днес представлява причудлива смесица от багдадски разкош, изящно орнаментиран с мозайка михраб (свещената молитвена ниша на мюсюлманите), епиграфски надписи с цитати от Корана, изваяни с фин калиграфски шрифт и..и с извинение но доста стряскащи реалистични (доста цветни, качени на специални подиуми) скулпурни групи (с испанската религиозна скулптура няма шест-пет , внимавайте, ако ви изненада зад някоя арка )на светци-мъченици, скрито подаващи се зад арките романски чудовища, множество златни кръстове, добавени най-нелепо в цялата ориенталска атмосфера..Вървиш и се питаш..Къде сме ние? Както и да е, въпросът в случая не се отнася до естетическата наслада, или нейната липса, а от идеята за едно обединено молитвено пространство в един храм, който е емблематичен за исляма и впоследствие гордост за християнските завоеватели от Реконкистата. Проблемът с молбата е стигнал до Папата и надали ще се осъществи...А някога Кордоба, през Х век, е била символ на мирно съжителстващи си мюсюлмани, християни и евреи. Град със стотици библиотеки, болници и училища, където са ходили дори и бедните деца, културната столица на прочути философи, поети, учени....Тази симбиоза на мирно съжителство днес можем да прегърнем като същински символ на религиозната толерантност.

~

Забелязали ли сте, че София е от малкото световни столици, където можете да видите само на метри разстояние в идеалния център построени катедрала, джамия и синагога?

~

Viva la tolerancia.

Редактирано Декември 14, 2007 от jul

[mecholari]

"Ангелска фигура, изобразена от мозайка върху купола на историческата църква "Света София" в Истанбул, беше открита при реставрация на храма, който сега действа като музей."

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2319951

Според източника султан е наредил мозайките да бъдат така покрити, че да не бъдат повредени. Зад представите за религиозните хора, дух и светоусещане на толерантност.

Редактирано Юли 28, 2009 от Станимир

[Ники_]

Исихазмът

"Трите степени

И тъй, братя и чеда мои, — започна с благия си глас Григорий Синаит, след като послушниците Сергьо и Климент събраха трохите от общата трапеза и ги хвърлиха пред прага на птичките, а подвижникът, който бе чел евангелието през време на обеда, се поклони нему и на по-старите братя, — законът на духа действува и говори в сърцето, а законът на буквата се извършва в плътта. Първият освобождава ума от греха и смъртта, а другият създава фарисеи, плътски разбиращите и извършващи Божиите повеления хора, ония, които изпълняват всичко за пред людски очи. За закона на духа нека поговорим, братя мои. Старецът замлъкна за малко, а монасите се настаниха по-добре върху дървените столове с радостни лица. Братята седяха в широката светла горница с варосани стени и утъпкан под около дълга и тясна трапеза. Седяха подред според годините и подвижничеството: от двете страни на преподобния се редяха отец Варсануфий и другарят на Григория Синаита отец Герасим от Еврип, — негова пора човек, с плешива глава и сиви очи, — по-нататък идваха: слепият старец Аарон и болнавият отец Иларион, у когото преспа Теодосий, а после — по-млади и по-нови монаси. Сам Теодосий седеше заедно с един мършав и неспокоен калугер, който бе дошъл с него от Търново. Добророман се намираше най-далеко, до самата врата, между неразделните си спътници — Григорий доброписеца и калугера Йосиф. На каменно огнище с едва окаден свод горяха няколко цепеници и оттам идваше мек топлик. Когато двамата послушници отвориха вратата, отвън нахлу студ и се мярна обителта, покрита с рохкав сняг. Под бялата покривка местността изглеждаше променена: сякаш планините бяха дошли поблизо, а канарата с трите пещери се бе смалила и разтеглила. Между пещерите и реката имаше сега висока кула, оградена с гъста засека. Снегът падаше безшумно на едри парцали и здрачаваше далечините, ала все пак се виждаше ясно как на върха на кулата пазеше човек, сгушен в дълъг клашник. От килийките излизаха тънки струйки дим, които се губеха в сивото небе, като че ли белите снежинки попиваха дима в себе си.

— Три степени трябва да премине безмълвникът, за да освободи духа си от греха, а душата му, свободна от затъмнение и веществени склонности, да стане съвършено умна по природа, както е бил Адам до грехопадението. Комуто се удаде да достигне това, той ще види своето възкресение преди очакваното общо възкресение и ще каже с думите на апостола: «В тялото ли съм, или не — не зная.» Първата степен — издигна гласа си Григорий Синаот и палецът на дясната му ръка отпусна няколко зърна от броеницата, която той непрестанно прехвърляше върху скута си — е алфа на базмълвничеството, притвор на храма, долно стъпало от оная стълба, която праотецът наш Яков видя изправена между небо и земя. С три думи така може да се изрази тая степен: отдалечение от мирския живот, пустиннолюбие и труд. Хубаво е за инока да избегне съблазни и всякакви прелести, хубаво и попътно са пост и изнурение на тялото чрез непрестанен труд. Ала това не е всичко, нито е достатъчно. Когато аз, братя мои и чада, изброих в Крит пред блаженопочившия Арсения тия три добродетели на монашеското житие, той се само усмихна. «Духът търси духа» — говори апостол Павел, а онзи, който е избягал от света в пустинята, яде овощия и мед и със своите ръце прави кошници или дълбае икони върху абанос, убива плътта си, а не освобождава своя дух от телесната тъмница. Не в мъртвата плът, а в живата като в чрево материнско ще покълне духът. Защото оня, който убива плътта като греховна и нечиста, става съобщник на богомерзките манихеи и богомили. «Сатана създаде плътта» — говорят еретиците. Бичувайте врага, братя и чада мои! Бог направи Адама чист и плътта и душата человечески бяха създадени от пречистите му ръце. Докато между Създателя и човека имаше единение, душата и плътта бяха сгрени от светлина. Тази именно светлина и първоначална чистота се помрачиха от грехопадението Адамово. Тогава душата се подчини на страстите, а тялото се уподоби на животните. От това време и адът человечески, отделен от Бога, започна да блуждае навсъде като бродник. И тъй ,— завърши преподобният с малко уморен глас и приведено чело, — безмълвникът се старае да възвърне на человека първоначалното единение с Божеството. Ето конечната цел на неговите подвизи! За да достигне това блажено слияние, истинският безмълвник минава през втората степен.

— Втората же степен — започна пак след кратко мълчание старецът и малките му бляскави очи обходиха всички подвижници, сякаш всекиму искаха да вдъхнат искра от своя вътрешен огън — е умната молитва. Безмълвникът, който е преминал през действените добродетели на първата степен, прилича на златотърсач, който е изровил яма в земята, а златото не е още намерил. Въоръжен само със съзерцателните добродетели на умната молитва, той ще отвори златната жила под пръстта и камъните. Умната молитва е лопата и лом в ръцете на безмълвника. — И Григорий Синаит повиши отново гласа си при тия думи. —Тя е свързана направо с духа като дете с майка си и се явява истинска негова благодат. Ако искаме да познаем безпогрешно истината, нека потърсим молитвата, съгряваща и радваща ума и запалваща в душата любов към Бога и към хората. Едни учат да се произнася молитвата с уста, други — с ума. Аз ви съветвам отначало и двата пътя, защото понякога умът не е способен да вещае, други път — устата. Ала когато безмълвникът привикне на своето дело, умът ще преуспее и ще получи сили от Духа да се моли с цялото си същество напрегнато и мълчаливо. Тогава безмъчвникът не ще има нужда от устно молитствуване или псалмопение, защото гласът ни е даден поради нашата грубост и недодяланост, а нашият химн към Бога трябва да е ангелски, не плътски. И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството. А когато поради умната молитва безмълвникът се сподобие с духовно просияние и разтвори всички прозорци на душата си за съзерцанието, ставайки по-голям от себе си, все по-ясно и чисто ще вижда същинската природа на нещата, не както постановява външната мъдрост, която говори от корема и бяга подир сянката. Онова, за което умът дотогава не би могъл и да си въобразява, ясно му се открива сега и съзерцава «еже око не виде». Тогава, както в началото казах, душата, свободна от всякакви затъмнения и веществени склонности, става тъй умна, както е бил Адам преди грехопадението, и намира насадената в нея от изконно време светлина. Станалият по дух подобен на Бога человек гледа естествено и просто на тайните и загадки Божии. Който е достигнал това състояние, е преминал вече в третата степен, де царува блаженство неизчерпаемо, живот безпечален и безсмъртен, тишина и мир, от нищо непомрачавани, пиянство на Духа. Ето как чрез послушание и умна молитва безмълвникът достига до единение с Божеството и Го вижда въплътено в светлина, нетленна и несътворена, както е била самата Таворска светлина.

Григорий Синаит свърши думите си със съвсем слаб глас, ала всички подвижници слушаха тъй, сякаш ловяха звуковете още от устните на преподобния и сами ги събираха в слова. В огнището огънят прегоряваше и горницата изстина, но никому и на ум не дойде да стане и да притури дърва на пламъка. Когато старецът се повдигна от мястото си, повдигнаха се и другите иноци. Всички лица бяха просветлени и побелели. Никой не проговаряше със съседа си, никой с око не търсеше ближния, като че ли всеки гледаше своята душа и търсеше Бога в себе си. Сам преподобният вече не погледна своите съпостници. Неговият поглед сякаш се обърна навътре. Свърши словата си и едновременно свърши и всички пътища, които отвеждаха до другите хора, и отсега нататък започваше онова, «що окото не е видяло».

След излизането на Григория Синаита всички подвижници се запътиха към своите килии — кой сам, кой със съпостниците си братя и послушници — и по пътеките вървяха на редки редици като сенки един на друг. Теодосий даде път на всички монаси и остана последен пред вратата на трапезарията. Той дълго гледа черните сенки на братята, които се разпръснаха по всички посоки като пчели след зимния сън в кошера.

Снегът продължаваше да вали на едри парцали. Белият цвят обви самотния инок с някаква нежна тъкан, зад която той сещаше да бие само сърцето си. Като че бе замръзнала река, ала под тънкия лед течаха и шуртяха нейните струи. Тъй и в неговото сърце преливаше кръвта — тихо и радостно, с живоносен ромон. Цялото негово същество тръпнеше от тази бяла миротворна тишина." http://pravoslavie.domainbg.com/15/zagorcinov/den-2-08.html

още: Писма на стареца Йосиф Исихаст ; http://www.pravoslavieto.com/life/08.15_Josif_Isihast.htm

Оптинското старчество - исихазъм в света

[Дъгата]

За преражданията и не само се говори в Евангелие от Св. Петър. И в някои други, които са поизрязани.

Християнството няма да обсъждам, защото е огромна тема това.

Ето списък с познати евангелия които ги няма в библията ,защото са били неудобни :

1.книгата на инок

2 еванг. на Тома

3.протоевангелие на Яков

4.еванг. на Филип

5.евангелие на истината

6. евангелие от египтяните

7.евангелие от мария(магдалена)

8.евангелие от никодимус

9.откровение на Петър , вместо него е предпочетено откровението на Йоан.

А има ли ги нейде тези текстове???

[Рассвет]

....

А има ли ги нейде тези текстове???

Вики, здравейте!

На руски език (сайт «Русская апокрифическая студия»):

http://apokrif.fullweb.ru/apocryph1/

http://apokrif.fullweb.ru/nag_hammadi/

[Ники_]

Випасана

из субтитрите към филм за въпросната практика:

Всички ние сме затворници, подложени на една доживотна присъда - затворени в собствените си умове. Всички ние, търсещите предсрочно освобождаване, сме заложници на нашите гняв, страх, желание. Има ли някой, който не е пожелавал в един или в друг момент да вземе нещо, което не е негово? Има ли някой, който няма желание, поне веднъж да нарани този, който го наранява?

Това е една тънка линия, която ни отделя от тези хора, които гледат към нас от вътрешността на тази клетка. Същите неща, които не трябва да излизат извън прага на нашите мисли, са преминали, в техния случай, през прага на действието. Но все пак ние сме подобни вътре в главите си. Ние всички сме потенциални престъпници.

...

Випасана е откривателско пътешествие, извършвано със затворени очи. Целта е не просто да се удовлетвори любопитството на пътешественика, но той да бъде трансформиран и да започне да живее по-добър живот. Випасана означава вътрешно виждане, чрез което да прозрете истинската природа на нещата. Това е древна медитативна техника, открита преди двадесет и пет века в Индия от човек на име Сидхарта Гаутама, известен като Буда.

Записите от времето на Буда, разказват невероятни истории на серийни убийци, които се променяли в светции на жестоки тирани, които се превръщали в учители по морал, практикувайки тази техника. С течение на времето цивилизации изгрявали и се сривали, но Випасана била внимателно запазена и предадена от поколение на поколение в Южна Азия. Днес, тя се преподава от С.Н. Гоенка,индиец, който е роден и израстнал в Бирма. Г-н Гоенка научил Випасана от неговият Бирмийски учител Саяги У Ба Хин.

Един курс по Випасана продължава 10 дни.

Учениците живеят в пълна тишина, медитирайки от ранна сутрин до през нощта.

В продължение на десет дни те следват основнте правила на морално поведение.

Те се въздържат от убийства, кражби, лъжи, сексуална активност и използването на наркотици.

Без спазване на основите на морала, съзнанието ще остане твърде активно, за да може да изследва реалността вътре в себе си. Всяко физическо или словесно действие, което противоречи на морала, започва с нечист ум, с отрицателен ум. Така че ако убиеш някой, не можеш да го направиш, без да създадеш огромно количество от гняв и омраза вътре в себе си. Ако откраднете нещо, не можете да го направите, без да създадете огромно количество алчност и жажда за притежание. И всеки път, когато някой създава негативност в ума си, той става нещастен. Когато правите нещо нередно, виенезабавно се наказвате. Защо? Защото сте виновен. Казали сте лъжа, след това трябва да кажете още сто лъжи, за да оправдаете първата. Откраднали сте нещо? Сега се чувствате изплашен, че може да ви хванат. Самият факт, че се мъчите в агонията на страха да не бъдете хванат, е начинът, по който получавате заслуженото по законите на Вселената.

В началото, всичко, което се иска от вас, е да се съсредоточите върху собственото си естествено дишане, да почувствате как въздухът влиза и излиза през ноздрите, и да поддържате това осъзнаване толкова дълго, колкото е възможно. Звучи лесно, но не е.

Когато някой седне, за да остане неподвижен, безкраен поток от мисли нахлува в съзнанието, спомени, надежди, страхове, започват да наводняват ума. След 3 дни борба, умът затихва. Мислите избледняват и се изплъзват като отминаващи облаци. Чрез съсредоточаване за толкова дълго в една малка област от кожата под носа, умът става толкова чувствителен, че можете да усетите и най-лекият полъх на дъха си.

В тази област се развива нова сфера на усещания:

сърбежи, изтръпване, топлина, натиск. Естествени физически усещания, които никога до сега не сте усещали така ярко. Само тогава човекът е готов да изучи Випасана. Цялата идея на Випасана е да влезете навътре и когато влезете навътре и всичко е тихо и мислите ви ги няма, само тогава можете да предприемете пътешествие вътре в себе си и можете да усетите нещата в себе си.

Непрекъснатото осъзнаване на физическите усещания, без да реагирате е основата на практиката на Випасана.

Всеки звук, образ, вкус, мирис, всичко, което контактува с тялото незабавно произвежда усещания.

Техниката се фокусира върху естествените физически усещания, тъй като това е критическата връзка между ума и тялото, ключът към разбирането на човешкото поведение.

Чрез Випасана човек осъзнава, че собствените му нагласи и пристрастявания, страдания и щастие, не са причинени от външния свят. Реакцията, в резултат на приятни или неприятни усещания, които светът предизвиква в организма, е тази, която определя действията на човека и състоянието на ума му.

На четвъртия ден от курса се преподава самата Випасана. Учениците се научават как да наблюдават обективно всички усещания в телата си, каквито и да са те, без да реагират на тях. Те гледат как емоциите идват и си отиват, гледат как болката идва и си отива, гледат как удоволствието идва и си отива и осъзнават, не интелектуално, но чрез собствения си опит че нищо не е постоянно.

Омраза, страст, алчност, не са вече така абстрактни.

Чрез наблюдение на физическите усещания, придружаващи тези емоции и чрез разбирането на техния непостоянен характер, човек всъщност може да започне да променя навика си за сляпа реакция.

Между двата полюса на изразяване и подтискане лежи и трети вариант: просто наблюдение.

Виждам нещата такива, каквито са.

От теб зависи да насочиш себе си в правилния път, и ти си този, който може да скочи в мизерния.

Има щастие там. Знаеш ли това?

След курса няма връщане назад. Дори казахме: ”Благодарим ти Боже, открихме лек.” Намерихме една алтернатива. Намерихме начин да се изразим.

След това няма връщане назад.

[Дъгата]

Един интересен източник:

6.3.

Последователите на Буда в Александрия не се наричали будисти, а последователи на Дхарма.

А на гръцки това се превежда като Логос (слово), и поради това са се наричали логици....

В начало Евангелия от Иоанна: “В началото бе словото.”

има еквивалент в будистките писания: “Основа [на всички неща] - Дхарма”.

6.4. Анатемата на Юстиниян

Жената на император Юстиниян била амбициозна... куртизанка, която успявайки да се добере до властта и да се омъжи за императора, и за да няма спомени за тъмното си минало наредила да се хванат и убият 500 куртизанки, за да не й напомнят за миналото.

А след това се постарала да се изтрие от всички текстове идеята за кармата, вярвайки, че с това може да избегне отговорност и да не изпитва угризения.

Така на събора 533г. тезата за реинкарнацията била анатемосана.

И после се подела война и срещу философията на Ориген, който говорил за нея.

6.5.

Нито в стария, нито в новия завет ( на оригиналните им езици) няма думата "чудо".

Говори се за "знак", "сила" или "удивителните дела на Бога".

[Ники_]

Послание от Света гора (Атон)

"Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко е светлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна, равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно...

И до ден днешен виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божи образ. Човешкият род е много облагодетелстван, но ние не схващаме това. Ние разбираме, че в нас е Божествената енергия и Божествения живот и че с мислите си много въздействаме на другите...

Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семеството, и в държавата, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тишината и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занимаваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или зло. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разрушават нашия мир. Тогава нямаме покой....Така и всяка душа, която се е съединила с Бога излъчва мир и радост. Божествения мир и радост се разпространяват от тази душа и ние се чувстваме приятно в нейно присъствие. Виждаме какво означава Царството Небесно - правда, мир и радост в Светия Дух...

Всичко, което виждаме с телесни очи, наблизо и надалече, всичко това е Словото Божие, божествената мисъл, осъществена във времето и пространството...

Ние сме тези, които създават дисхармонията. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и божествения живот...

Бог е господар на всички умове...

Без Бога не можем да обичаме даже и себе си...

Човекът е малък космос...

Раят и адът са реални състояния на душата...

Ние сме в духовна борба.

Стоене пред Господа

За пазенето на мира в сърцето, свързвайте и стоенето пред Господа. Това значи непрестанно да имаме в ума си, че Господ ни гледа. С Него трябва да ставаме и да си лягаме, да ядем и да ходим. Господ е навсякъде и във всичко....Господ е сила, която движи живота на всяка твар, устройва порядъка във вселената, дава красота на създанието, промишлява във всичко и пребивава в човешкото сърце. Царят на славата пребивава във всяка твар и в Своите синове.

За Богообщението

Човек вътре в себе си ще открие Царството Божие. "Влез в своето сърце и там ще откриеш стълбицата за влизането в Царството Божие.", съветва свети Исаак Сирин. Светото Писание ни учи, че Царството Небесно е "правда, мир и радост в Светия Дух". Първата крачка към Богообщението е да предадем себе си напълно на Бога. Защото Бог е този, Който действа, а не човек.Богообщението означава да се всели в нас Бог, да действа в нас; нашия дух да се облече с Него и да управлява разума, волята и чувствата. Тогава ние ставаме доброволно оръжие в Неговите ръце и сме движени от Бога в мислите и желанията, и чувствата, и в думите, и в делата.

- Как човек, който е достигнал висока степен на духовност, се пази от гордостта?

- Това не е нещо сложно. Богообщението е нормално състояние на душата. Човек е сътворен за такъв живота. Но грехът е отделил човека от него и затова той трябва отново да го придобие. Ние в действителност се трудим да се върнем в нормално, здраво състояние.

Съзерцание

Когато в сърцето на човек се всели Небесното Царство, тогава Бог му открива много тайни. Той заедно с Бога "влиза" в същността на нещата и разбира тяхната тайна. В Бога е цялото знание и когато Господ поиска, по Своята милост го открива на човека. Така и простия, неук монах по Божията милост разбира великите тайни: за живота, за смъртта, за рая, за ада, съзнава и как е устроен този свят. Когато в човешкото сърце се всели Царството Божие, Бог "смъква" като някаква завеса незнанието на ума. Човек започва да разбира не само тайната на творението, но и тайната на самия себе си. В някой момент Бог по неизказаната си милост му открива Себе си и човек съзерцава Царя на славата, както вижда слънцето в бистра вода. Тогава става едно с Бога и Той действа в него.

Атмосферата на небето и атмосферата на ада

От човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие.Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновенни неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосфепрата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и отмосферата на пъкъла е проникнала в нас....Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!"

- Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си.

- Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност.

- Има ли тогава в човека мисли?

- Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни."

Старецът Тадей Витовнишки

http://www.sveta-gora-zograph.com/

http://new.sliven.ne.../Untitled-1.jpg

http://www.pravmladeji.org/node/1043

Редактирано Ноември 18, 2010 от Ники_

[Мария-София]

http://vbox7.com/play:e64cbc5b

http://vbox7.com/play:fb7f0917

[medun]

Към Ники

НИКИ, ЗДРАВЕЙ, РАДВАМ СЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ, АЗ СЪЩО СЕ КАЗВАМ НИКИ, (НИКОЛЕТА)

КОМПЛИМЕНТИ ЗА СТАТИЯТА ТИ ЗА ВИПАСАНА, ЧУДЕСНО ОПИСАНИЕ.

АЗ ТОКУ ЩО ИЗКАРАХ ПЪРВИЯ СИ ДЕСЕТ ДНЕВЕН КУРС ( В ЦЕНТЪРА В ИТАЛИЯ) И СЪМ МНОГО ВПЕЧАТЛЕНА ОТ ИЗВИВЯВАНЕТО, БУКВАЛНО ПРЕД МЕН СЕ РАЗКРИ ЕДИН НОВ СВЯТ..

ЩЕ СЕ РАДВАМ ДА ОБМЕНИМ ОПИТ И ИДЕИ ПО ТЕМАТА

БЛАГОДАРЯ ТИ,

ПОЗДРАВИ,

НИКИ

[Ники_]

Към Ники

НИКИ, ЗДРАВЕЙ, РАДВАМ СЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ, АЗ СЪЩО СЕ КАЗВАМ НИКИ, (НИКОЛЕТА)

КОМПЛИМЕНТИ ЗА СТАТИЯТА ТИ ЗА ВИПАСАНА, ЧУДЕСНО ОПИСАНИЕ.

АЗ ТОКУ ЩО ИЗКАРАХ ПЪРВИЯ СИ ДЕСЕТ ДНЕВЕН КУРС ( В ЦЕНТЪРА В ИТАЛИЯ) И СЪМ МНОГО ВПЕЧАТЛЕНА ОТ ИЗВИВЯВАНЕТО, БУКВАЛНО ПРЕД МЕН СЕ РАЗКРИ ЕДИН НОВ СВЯТ..

ЩЕ СЕ РАДВАМ ДА ОБМЕНИМ ОПИТ И ИДЕИ ПО ТЕМАТА

БЛАГОДАРЯ ТИ,

ПОЗДРАВИ,

НИКИ

Здравей, Ники и много се радвам за теб. Е, сега вече имаш някаква представа за това как изглеждат нещата.

Аз не съм ходил на подобен курс, но дефакто съм провеждал подобни практики ежедневно, в течение на много време. При мен... хм нещата се случват някакси "сами".

Зпознат съм с курса и познавам няколко човека, от които двама са ми много близки, дет са го изкрали.

Единят го е карал в Индия, а другият тук, в България. Всъщност за България това бе единствения курс за сега. Човекът свали, до колкото си спомвням 14 кг., а другия човек, дет е карал курса в Индия, се върна като новороден.

Аз бях пряк свидетел и го видях непосредствено след въпросното му завръщане в България, щото му бях поръчал да ми закупи някои неща, едно от които бе флейтичка.

За да се стигне до "Випасана", може да се мине през "ада", в зависимост кармата на човека и самскарите му. Преходът може да е труден, но когато човек премине "оттатък" си е направо кеф, свобода.

В тази тишина и спокойствие, в тази свобода бива да се стои и просто да се гледа. Така или иначе все някога ще пристигне Любовта, заедно с това, което в Будизма се нарича "Гледката".

Най-вероятно не е необходимо нещо повече да пиша, но може и ти да споделиш, защото всяка споделена опитност е от полза. Тук в "Порталът" има много свестни хора, нече има несвестни хора, ама нали се сещаш, че такива изрази ползваме.

И така, Успех и Showtime!

Хум

[Диляна Колева]

Колкото повече се запознавам с различните религиозни течения, толкова повече заобичвам християнството и то нашето това на което сме последователи по- голямата част от българите - православните.

Виждам че се говори главно за Будизма, затова малко ще го игнорирам.

Тъй като подзаглавието е- сравнително изучаване, се замислих може ли да се осъществи паралелно изучаване на две религии безпристрастно.

Тъй като ми се наложи да се запозная с исляма от части, не подробно, също и с юдаизма (от който съм потресена между другото), не мога да кажа, че има кой знае какви сходства между исляма и християнството.

Първо исляма е изграден на основите на Стария завет, а смисъла на християнството е Новия завет. От тук идва основното противоречие. Т.е. всичко с което се надгражда исляма е в противоречие с това с което се надгражда християнството.

Исляма е подчинение, неговата основа учи, че Аллах е господар и никой смъртен не може да се стреми към него, трябва да се подчинява изцяло.

При християнството нашият Бог и отец, и нашия път е устремен към него.

При исляма Бог е сътворил човека, но жената не е човек, това и до днес си битува в ислямските държави.

При християнството -"Бог е сътворил човека- мъж и жена го сътворил" пола е игнориран.

При исляма братя са всички, които са от твоята вяра, при християнството всички са ти ближни.

Има едно облагородяване при исляма, което внася Мохамед, което обаче изобщо не е духовно, а е съвсем целенасочено, за увеличаване на правоверните, което гласи че всеки роб, който приеме вярата на исляма става брат и бива освободен от робство. Благодарение на този фин подход през изминалите 2 века на поробване ислямската общност нараства хилядократно.

За което говорят данните и днес, не случайно Муамар Кадафи скоро каза , че исляма ще завладее тихо света, без оръжия, а като влезе в домовете и в леглата ни. Защо? Защото според исляма никой няма право да се отрича от него, мюсюлманин може да се ожени за жена от друга вяра и тя да стане мюсюлманка, но обратното е невъзможно.

Основният акцент и при исляма и при юдаизма е привличане на хора и загръщане човешки ресурс.

При християнството всичко е много различно. И т.н.

Ето една много хубаво подредена съпоставка:

"Ислямът е теоцентрична религия. Християнството е антропоцентрично, то слага в центъра ролята на човека, драмата на човека. Това е трагичното светоусещане на Хамлет, на късния човек, който вижда, че „светът е излязъл от релсите”. Различни са и топосите, географските визии на тези две религии, както и начините им на разпространение. Ако ислямът е монолит (90 % от мюсюлманите са сунити), то християнството е плуралистично. Християните по света не са обединени нито от една теология, нито от единен култ. Срещу масивната еднородност на исляма християнството предлага своята пъстра, разнородна мозайка от твърде разнообразни общества и култури, чието мислене и начин на живот може да бъде съвсем противоположен. Ако в първия случай имаме ядро от големи континентални, сухопътни пространства, можещи да бъдат – поне теоретично – прекосени от човешки крак, осел или камила, то във втория безпределната разхвърляност на крайбрежията, островите и континентите допуска само орлов прелет по въздуха или околосветска морска обиколка. Ислямският човек е стъпил здраво на земята, на сушата.

Може да се каже, че ислямът е континентална, а християнството – океанична религия; това съответства и на разликата в духовните им субстанции – твърдата земна религия на Закона срещу тази на волната и неограничена стихия на Духа. Християнството се разпространява чрез мисионерство, ислямът – по търговските пътища, керваните и пазарищата, той по-скоро се разтича и просмуква, отколкото проповядва. Ислямът набъбва бавно, но неотклонно около своето ядро, докато християнството е наметнало своята пъстра, разпокъсана дреха върху цялата планета." Из " Ислямът и ние"

[_Mup]

Здравейте,

видях, че се говори за Випасана, преподавана от Гоенка. Аз също ходих на няколко такива курса - това е беше най-страхотното преживяване,

което някога съм имал! Не може да се сравнява с никаква религия, учение, философстване, нравоучение или каквото и да е...... учиш

се от собствения си ум: мисли, страхове, желания, разочарования... и как те действат на усещанията в тялото. Като цяло целта на тази

медитация е да разберем как работи ума ни, тялото.. и как едното влияе на другото, Техниката е напълно универсална, нерелигиозна и

несектантска - няма мистични ритуали, мантри, гуру-та, не се използват никакви въображаеми обекти и звуци - наблюдаваш собствените си

усещания такива каквито са в дадения момент - без да създаваш изкуствено положителни или отрицателни мисли, без да подхранваш заблуди,

да изпадаш в мечтание и т.н.т. .

Режимът през всичките 10 дни е много строг, без ненужни разговори и дискусии, телефони, книги.... за да не разсейваш себе си и околните -

именно за това ефекта е поразителен, още на 4-5тия ден човек вижда на какво е способен собствения му ум, ако съумее да го тренира и изостри.

След един такъв курс човек се чувства изцяло прероден - телесно и умствено, като ефекта не е краткотраен, човек не е зависим постоянно да ходи на такива курсове,

а целта е всеки да усвои практиката, така че да може ефективно да я прилага в къщи и винаги когато му е необходимо.

[Слънчева]

Не зная дали е най-подходящата тема, но това ме впечатли и искам да го споделя:

Североизточно от Киото, старата столица на Япония, се намира малкото градче Айабе. Там в него, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото. Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества. Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури.

Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан. Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос. ”

Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество. Оомото се е родило с „Камигакари" т.е. с боговдъхновение...

Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите.

Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука.

Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена.

Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си.

Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение.

Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения.

Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел.

Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж).

Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа. Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена).

Оомото

В Откровението на Йоан Богослов е описана битката на Архангел Михаил и неговите ангели със седемглав и десеторог Дракон, в резултат на която Драконът, наричан още Дявол или Сатана, е прогонен от Царството небесно на земята. Освен това според вярванията Архангел Михаил пази тялото на Моисей и превежда душите на мъртвите до ада или рая. Самото име Михаил буквално преведено означава "Кой е като Господ?" (miyka'el бил бойния вик на небесните армии на иврит).

Св. архангел Михаил е един от четиримата архангели в Стария Завет (заедно с Гавраил, Рафаил и Уриил) и един от седемте архангели в Библията. B народните вярвания е известен като "душевадец": той се спуска при умиращия, с нож изтръгва душата му и я отвежда в отвъдния свят, където заедно със св. Петър я отправя в райската градина или в пъкъла (според това дали е праведна или грешна). Архангел Михаил e още водач на ангелите и светец-покровител на войниците. Като началник на небесните войнства, Михаил е наричан също и "архистратиг" в православната традиция.

Архангел Михаил Редактирано Април 5, 2011 от Слънчева

[Дъгата]

[shining_star]

Християнството и реинкарнацията

Някъде бях чел, че в Евангелията се е писало и за случаи на прераждане, но Константин наредил тези части да бъдат изтрити...

Хоуп,надявам се да уточните къде точно е това някъде...!

В тези, които са достигнали до нас, също се говори за прераждане: Поради чий грях, негов ли или на родителите му, този човек се е родил сляп?

Исус отговорил: нито негов, нито на родителите му.....

Също: някои казват, че си Илия, други Еремия....

А защо са го отричали и го отричат, ясно е защо. СА ТА НА МА /живот, раждане, смърт, прераждане/ и като се махне последната сричка, защо ли

[Ники_]

Молитвата представлява три вида - просителна, хвалебствена и благодарствена.

Човек, виждайки, осъзнавайки своята неправедност/греховност, кривина, несъвършенство, той започва да отправя просителна молитва към Твореца/Бога, за помощ от Висшето, срез която помощ/Светлина/Любов да се поправи.

Чрез вяра и последователност на действието, човек достига до едно състояние на себеотдаденост и готовност, в което той предлага себе си, отдава се в ръцете на Бога, оставяйки напълно света на заден план (поне временно, докато тече молитвата).

Именно това себепредавена в рецете на Бога, чрез вярата, надеждата или инак казано чрез доверието в Твореца, е вадещо от сетивния битеен свят с всичките му проблеми и тревоги.

Именно това излизане от тези неща е медитация, сиререч навлизане на ума в състояние на Покой, на Мир.

В еврейската традиция това е аналогично на Шаббат. Седмия Ден - прекратяване на деятелността (дори на ума).

Това е и пикът в евангелския текст, което сам Иисус посочва като Път:

"Отче, в твоите ръце предавам Духа си."

До преди да рече тази реплика, Иисус се молеше:

"Отче, защо си ме изостовил?"

Значи имаме в началото (по примера от кръстта) молитва, а в последствие настъпва себеотдаване, себепредаване в ръцете на Твореца, себепредлагане.

Тогава настъпва същинския Мир, същинската Тишина. Тогава липсва всякаква деятелност, както на физическо ниво, така и на умствено ниво.

Именно там в тази тишина, в Шаббат - там изгрява Божествената Светлина, кято има много имена. Това от една страна е и същността на Възкресението на Христа, на Любовта:

В Абсолютната Пустота (липсата на сетивни данни) и в Пределната Тишина възниква бяла светлина, за да озари празното сърце (сюйшъ). Тогава златният механизъм ще излъчи проблясъци светлина. Вашето сърце, Небето и Земята, ще се проясни от само себе си.

Лъчът те огрява за част от секундата и ти си във възторг.

Когато си видял тази светлина, макар и само за един кратък миг, вече не можеш да бъдеш същия човек.

...

Обикновено ти винаги живееш в пиковите часове. Задръстен си от мисли, които се настъпват една друга. Не се движат само в един коловоз, преплитат се много линии. Мислителят, този, който според теб е мислител, притежава повече мисловни коловози от обикновения човек. Ако имаш известна представа от шах, сигурно знаеш, че на шахматиста е необходим петколовозен ум. Налага му се да мисли най-малко за пет хода напред. Ако не държи в ума си тези пет хода, не може да бъде добър играч.

Хората, които наричаш мислители, притежават многоколовозен ум, прекалено усложнени, в тях отделните коловози се преплитат един с друг. От всяка посока върви мощно движение, винаги е пиков час, дори през нощта. Когато си заспал умът ти продължава да работи. Работи по 24 часа без почивка, без да иска отпуск. Дори Бог се уморил на шестия ден и му се наложило да почива в неделя. Умът все работи - 70, 80 години.

Това е лудост. Без покой...

Може би сте виждали фотография на статуята на Роден "Мислителят". Тук, на Изток, ние се смеем на тази статуя... такова напрежение, такива страхове! "Мислителят" от Роден... - не можеш да не почувстваш напрежението в мрамора, такова то изкуството на Роден. Човек се пита как ли са мислили Аристотел, Ръсел, Фридрих Ничше. Нищо чудно няма, че Ницше е полудял. Такава, каквато е, статуята на Роден си е готова за лудницата; мислене, мислене, мислене...

Ошо

От човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие. Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновенни неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосфепрата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и атмосферата на пъкъла е проникнала в нас....Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!

- Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си.

- Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност.

- Има ли тогава в човека мисли?

- Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни.

Старецът Тадей Витовнишки

Защото всеки от нас започва със своеобразни дела и трудове, сякаш започваме да се движим от различни места и градове, като се стремим обаче да пристигнем в едно и също място, т.е. в небесното царство. Когато слушаме за делата и пътищата на онези човеци, които живеят по Бога, трябва да разбираме под това техните духовни добродетели. И тези, които са започнали да вървят по тях, трябва винаги да имат едно пред погледа си и към една цел да се стремят, за да се съберат всички от различните страни и места в единия град, т.е. в царството небесно, и да се сподобят да царуват с Христа, покорявайки се на Единия Цар, т.е. на Бога и Отца.

И така, един град посочихме ние; а пътят на всекиго от тези, които вървят към него, макар те и да идват от различни страни, е еднакъв с всички други: това е любовта. Ние имаме светата и неразделна троица на добродетелите - вярата, надеждата и любовта, и последната е най-първа и по-голяма от всички, бидейки предел на (нравствените) красоти (добродетели). Върху нейното домостроителство е положена нашата вяра (ею удомостроительствована вера наша; или: нейното домостроителство устрои нашата вяра), върху нея е основана надеждата и без нея нито едно от съществуващото не е станало и никога не ще стане. Тази любов има много имена и много дела, и нейните признаци са преизобилни, и свойствата й са преголямо множество. Но нейната същност е една и за всички съвършено непостижима - и за ангелите, и за хората, и за всяка друга твар, която е възможно и на нас все още да не ни е позната. Тя е неизразима със слово, непристъпна в славата си, неизследима в нейните произволения (советахъ -намерения, промисли, съдби). Тя е и вечна, защото е безвременна. И незрима е тя, защото се умопредставя, но не се постига. Много са красотите у нея на неръкотворния и свят Сион, които веднага щом някой започне да вижда, престава да се утешава вече с привлекателните призраци (букв: привидности; видимостями мира) на света и да обича неговата слава.

Но позволете ми, братя, да побеседвам с тази любов и да я приветствам, за да удовлетворя с това, доколкото ми бъде възможно, своята привързаност към нея. Защото призовах в ума си красотата на непорочната любов, и внезапно нейната светлина възсия в моето сърце и от нейната сладост аз бях възнесен вън от себе си; прекрати се действието на моите телесни чувства (сетива, усещания), аз излязох мислено от сегашния живот и забравих за всичко, което е в този свят. Но не зная как, тя отново отстъпи от мен и ме остави сам да оплаквам своята немощ. О, прежелана любов! Блажен е този, който те е възлюбил, защото такъв вече не ще поиска да обикне страстно никоя човешка красота. Блажен е този, който се е сплел с теб чрез божественото желание, защото такъв ще се отрече от целия свят и с който и човек да се сближи, не ще се оскверни. Блажен е, който се е пленил от твоите красоти и с изпълнено желание им се е насладил, защото такъв ще се освети в душата си с пречистата кръв и вода, които изтичат и извират от теб. Блажен е, който те е прегърнал с цялото си сърце, защото такъв ще се измени с добро изменеие в своя дух и ще се възрадва с душата си, понеже ти самата си неизказана радост. Блажен е, който те е придобил, защото такъв вече не ще счита за нищо и всичките съкровища на света, тъй като самата ти си истинското богатство, което никога не оскъднява. Блажен и трижди блажен е този, на когото ти си подала своята десница, защото такъв, независимо от цялото свое видимо безславие, ще бъде по-славен от всички прославени и по-почитан и от всички почитани. Достоен за хвала е този, който те търси, прехвален е този, който те намери; но по-блажен от всички е този, който бъде възлюбен от теб, този, когото ти поставяш отдясно на себе си, който е наставляван от тебе, който живее в теб, когото ти насищаш с безсмъртна храна, т.е. с нашия Господ Иисус Христос.

Това впрочем могат да вършат само тези, които не са привързани към този свят и нямат никакво пристрастие към неговите привлекателни привидности, но като съвършено са се отчуждили от всяко светско пристрастие, всецяло са се съединили с Бога и целите вътре в себе си имат Христа - и в делото, и в опита, и в чувството, и в познанието, и в съзерцанието.

По същия начин постъпва и Бог с нас; по същия начин и човеколюбивият Бог приема и възлюбва ония, които се каят от цялата си душа, бягат от прелъстителния свят и от неговия управител дявола и идват при Него, истинския Цар и Бог, сваляйки от себе си всичко, което принадлежи на този свят. И всичко това се извършва лесно. Но ако има тук нещо тежко за някои, това е (?) да оставят Божия враг дявола и всичките му сатанински дела, заедно с всички мними блага на този свят, чрез които той ги прелъстява да бъдат заедно с него. Но тук изобщо няма и следа от връщане към Бога. Ето аз, повярвайте на моите думи, когато прибягнах към моя Спасител Бога, не срещнах нищо скръбно или тежко и непосилно, но - ако ви кажа истината и открия на вашата любов това, което не исках на никого да откривам, за да доставя макар и някаква малка полза на някои от вас - когато бях нападан от скръб, притеснение или страдание, тогава най-вече усещах, че всичко това ми донасяше още по-голяма радост и утеха, чрез биващото при това откровение и явяване на Божието лице, така че в мен се извършваше това, за което говори св. Павел: нашето леко страдание ни доставя в голямо изобилие слава (2 Кор. 4:17), и за което говори Давид: в скръбта Ти ми даваше простор (Пс. 4:2). Имайки тази радост, аз считах за нищо скърбите и изкушенията, които ме нападаха, като гледах не бъдещата, а сегашната слава на нашия Господ Иисус Христос, която тогава начаса се явяваше в мене чрез благодатта на Светия Дух. Съзерцавайки и приобщавайки се към тази слава, аз считах за нищо и най-ужасните смъртни болки и всяка друга скръб, по-непоносима от всичко, което може да причини на човек страшни болки и страдания, и забравях всяка мъчителна немощ на моето тяло. И понеже съзерцавах и се приобщавах към Христовата слава, започнах да приемам като леко бремето на заповедите и като благо Христовото иго. А голяма и непоносима скръб изпитвах - повярвайте ми - само поради това, че не намирах благовидна причина да умра заради Христовата любов.

Но блажени са ония, които са приели Христа, Който дойде като светлина в тях, които бяха в тъмнината; защото те станаха синове на светлината и на незалязващия ден. Блажени са ония, които се облякоха в Неговата светлина още в сегашния живот, защото те вече са се облекли в брачната одежда и няма да свържат ръцете и нозете им и не ще ги хвърлят във вечния огън. Блажени са тези, които, бидейки още в тяло, са видели Христа. Триблажени са тези, които са Го видели и духовно са се поклонили на Него, защото те во век века не ще видят смърт. Блажени са тези, които всеки ден вкусват Христа, чрез това съзерцание и познание, както пророк Исаия - горящия въглен; защото те ще се очистят от всяка душевна и телесна нечистота. Блажени са тези, които всекичасно приемат с очите на ума неизказаната светлина, защото те ще ходят благообразно, като през деня, и ще преживеят целия си живот в духовна радост. Блажени са тези, които още тук са познали светлината на Господа, като Самия Него, защото в бъдещия живот те ще застанат пред Неговото лице с дръзновение. Блажени са тези, които всякога пребивават в Господнята светлина, защото те и в сегашния живот са, а и в бъдещия живот ще бъдат завинаги Негови братя и сънаследници. Блажени са тези, които в сегашния живот са разпалили в сърцето си светлината и са я запазили неугасима, защото когато дойде смъртта, те, светли и светосияйни, ще посрещнат Жениха Христа и заедно с Него ще влязат в Неговия брачен чертог със запалени светилници. Блажени са тези, които никога не са допускали мисълта, че уж човеците не получават достоверно свидетелство за своето спасение през времето на този живот, а - само в края на този живот или след смъртта; защото те се подвизават да получат тук такова свидетелство за своето спасение. Блажени са тези, които не се съмняват в нищо от казаното и не са подозрителни, че уж тук имало нещо лъжливо; защото те, ако няма нищо такова в тях - което и не трябва да има! - навярно ще се постараят и да придобият това. Блажени са тези, които от цялата си душа се стремят да влязат в светлината (Христовата) и са презрели всичко останало, защото те дори и да не успеят да влязат в тази светлина, докато са още в сегашния живот, но ще отминат оттук изпълнени с благи надежди и ще влязат в нея, съобразно със своята мяра. Блажени са тези, които всякога плачат горчиво заради греховете си, защото накрая те ще бъдат осенени от светлината и тя ще превърне горчивите им сълзи в сладост. Блажени са тези, които се просвещават от божествената светлина и виждат своята немощ (и нищета), и осъзнават срамното в душата си, защото те ще плачат през целия си живот и ще се омият със своите сълзи. Блажени са тези, които са се приближили към божествената светлина, и са влезли в нея, и са се съединили с нея и са станали целите светлина, защото те напълно са се съблекли от осквернената одежда на своите грехове и не ще плачат вече с горчиви (но безполезни) сълзи. Блажени са тези, които виждат, че одеянието на тяхната душа е светлосияйно, понеже е Христос; защото те непрестанно ще бъдат изпълвани с неизказана радост и удивлявайки се и изумявайки се на това, ще проливат сладостни сълзи, като съзнават, че вече са станали синове и причастници на възкресението. Блажени са тези, чието невидимо око на душата е всякога отворено и които по времето на всяка своя молитва виждат светлината, защото те са станали еднакви по чест с ангелите. - А ако те са такива, докато се намират все още в сегашния живот, докато все още са свързани от тленната плът, то какви ли ще бъдат след възкресението, след като възприемат онова духовно и нетленно тяло? Ясно е, че тогава те ще бъдат подобни не само на ангелите, но и на Самия Владика на ангелите - Христа Господа, както е написано: знаем, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему (1 Иоан. 3:2). Блажен е този християнин, който в молитвата си предстои пред Бога така, че Бог го вижда и той вижда Бога, и чувства, че е излязъл вън от света - с тяло ли, или без тяло; защото той ще чуе неизказани слова, които човек не може да изговори (2 Кор. 12:4), и ще види това, което око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на сърце не е идвало. Блажен е този, който вижда, че в него се е изобразил Христос - светлината на света, защото той ще се нарече майка на Христа, понеже има в себе си Христа, като плод на своята утроба, както Сам Той нелъжливият обеща, като каза: Моя майка и Мои братя, и Мои приятели са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват (Мат. 12:48, 49); така че ония, които не пазят Божиите заповеди, сами по своя воля се лишават от такава благодат, понеже това дело (изобразяването на Христа) е и било, и е, и ще бъде възможно, - и е бивало, и става и сега, и не ще престане да се извършва във всички онези, които изпълняват Господните заповеди.

Впрочем, за да не оставим казаното от нас без свидетелство и да не навлечем върху себе си подозрение, че уж говорим това от себе си, а не от Божественото Писание, като представяме невъзможното за възможно, ще приведем свидетелство за това отново от блажения Павел, който е Христова уста и който казва: чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос (Гал. 4:19). Но в кое място, мислите, или в коя част на тялото определя той, че ще се изобрази Христос? В лицето, или в гърдите? Не: в нашето сърце се изобразява Той, и не - телесно, а безтелесно и както подобава Богу. Впрочем, както жената, която носи в утробата си плод, знае със сигурност за това, тъй като младенецът проиграва в утробата й, и тя не може да не знае, че има плод в утробата си; така и този, който има Изобразилия се в него Христос, познава Неговите движения и проигравания, т.е. Неговото осияване и светлина, и вижда вътре в себе си изображението на Христа. Както в огледалото се вижда светлината на светилника; така се вижда в него Христос, обаче - не само привидно и не не-по-същество, каквото е това, което се вижда в огледалото, но в него се вижда Христос, като светлина, въ-съществено, невидимо видим и непостижимо постижим, в без-образен образ и в безвиден вид.

Така, братя, се постига непостижимото в нашата вяра! Така се вижда и несъмнено (реално) се умосъзерцава Отец и Син със Светият Дух от ония християни, при които идват Отец и Син със Светият Дух и в които правят жилище за Себе Си, както казва Господ; а Те са познаваеми в едната неразделна светлина, както казахме. Впрочем, както онзи, който тича след бягащия, макар и да мисли, че вече е много близо до него, макар да му се струва, че ей-сега ще го хване, даже - че вече го докосва с края на пръстите си, но въобще не може да го залови, докато, според известната поговорка, между тях има разстояние дори от един косъм; така и ние, ако поради нашето нерадение, имаме дори и някакъв най-малък помисъл или колебливо неверие, или двоедушие, или боязън (за себе си), или друга някоя страст, или имаме пристрастие към нещо временно, разбира се не ще се удостоим да имаме Бога за обитател в своята душа и не ще възлезем на висотата на тази слава. Защото както за онзи, който преследва друг, и най-малкото разстояние, било то и от един косъм, е причина той да не може да го залови; така и по отношение на духовните предмети, и най-малката страст е причина да не се удостояваме да дойдем до съзерцаването на тайните Божии. И ако ние не презрем напълно и самия си живот и собственото си тяло, ако не сме готови за мъченичество, за това - всецяло да предадем себе си и живота си на всяко мъчение и на всяка смърт, като напълно изгоним от паметта си всичко, което служи за поддържането на живота на това тленно тяло, то не ще можем да бъдем приятели и братя на Христа, нито Негови причастници и сънаследници, и никога няма да дойдем до съзерцанието и опитното познание на споменатите Божии таинства. Затова, който не се е сподобил още да достигне това и да получи такива блага, той нека да обвинява самия себе си, а не да говори като такъв, който измисля извинения за греховете си (вж Пс. 140:4), че това е невъзможно, или че макар и да е възможно и да става, но става независимо от нашето съзнание, т.е. - така, че ние не знаем това. Нека той да се увери от Божествените Писания и да знае, че това дело е възможно и действително става, и се извършва осъзнавано от нас, така че ние не можем да не знаем за него; но поради отпускането и неизпълняването на Христовите заповеди, съразмерно с това, всеки сам лишава себе си от тези блага, - които да се сподобим да получим някой ден всички ние, така че да ги вкусим още в сегашния живот и да разберем, че Господ е благ, а там да видим Господа в пълнота и да се радваме заедно с Него в безконечните векове! Амин.

Аз утвърждавам, и така е и в действителност, че ако някой повярва във всичко това от цялата си душа и от дълбочината на сърцето си, тогава начаса ще придобие в сърцето си и любовта към Бога. Защото, както казват, че когато се разтвори бисерната мида и в нея влезе небесна роса и лъч от блясък на мълния, тогава в нея начаса се образува перлата; така, разбери, се заражда и любовта към Бога вътре в нас. Когато душата чуе за посочените по-горе Христови страдания и малко по малко повярва във всичко, тогава по силата на възприетата вяра тя се разтваря, понеже е била преди това затворена поради неверието; и веднага щом се разтвори, подобно на небесна роса влиза вътре в сърцето любовта към Бога заедно с неизказаната светлина, подобно на блясък от мълния, и става като бисер светъл и блестящ, - за който Господ казва, че намерилият го търговец отишъл, продал всичкия си имот и го купил. И така, който се сподоби да повярва така, както казахме, и да намери вътре в себе си духовният бисер на любовта към Бога, той не може да не презре всичко и да не раздаде на бедните всичко, което има, за да запази любовта към Бога твърда, пълна и всецяла. Защото когато той предпочита пред всичко любовта към Бога, тогава и тя от ден на ден ще се преумножава в неговата душа и ще бъде в него чудо, по-голямо от всяко чудо - неизказано и непостижимо, което нито умът може да разбере, нито словото да изрече. И той бива в изстъпление под действието на това непостижимо и неизказано чудо, държейки целия свой ум прилепен към него, и всецяло излиза целият вън от този свят - не с тяло, но с всичките си чувства (сетива), тъй като и те заедно с ума се устремяват към това, което се съзерцава вътре в душата, - и идва до откровяването и виждането на Господа и чува неизказани слова.

И така, възможно ли е за онзи, който се сподоби да види и да чуе това и да възлезе до съзерцаването на Бога, след това да остава в обществото на хората или да отдава вниманието си на това, което му представят сетивата и помислите? Ако този, който се е удостоил някога да застане пред лицето на смъртния цар и да говори с него, забравя всичко останало и цялото му внимание е погълнато от думите на царя, колко по-естествено е да бъде такъв онзи, който се сподобява – доколкото това е възможно за човека – да види Бога, Твореца, Владиката и Господа на всичко и да беседва с Него, и да чува гласа на Този, Който ще съди живите и мъртвите? Може ли такъв да не дойде до екстаз (изстъпление) и да не излезе наистина вън от тоя свят и от самата си плът? Възможно ли е да не възжелае завинаги да остане с Този небесен Цар и да се съгласи да се отдели от Него и да се спусне в мирските дела и грижи за тленните и преходни неща? Не вярвам, въобще не вярвам, че някой от разумните човеци би си позволил това. Защото е явно, че благата на този свят обикновено се съпровождат с тревоги и мъчителни и болезнени трудове, а онзи живот, който някой живее в Бога, като беседва с Него и съзерцава ония неизказани блага, превъзхожда всяко блаженство и е по-висок от всяка слава, щастие, радост и утешение, доколкото е по-висок от всяка почест, от всички утехи и от всички видими блага на сегашния живот. Колкото отмората върху скъпа и мека постеля превъзхожда лежането върху някоя корава и неравна дъска, толкова радостта и утехата, които черпи душата в общението и беседата с Бога, превъзхожда всяко веселие и наслада на сегашния живот. Затова много пъти се случва така, че когато някой поради незнание или нерадение остави Бога и божествените съзерцания и премине към светските грижи и суетности, то веднага щом почувства горчивината, която имат делата на света, и безмерната вреда, която те причиняват на душата, побързва колкото се може по-скоро отново да се върне при Бога, от Когото се е отдалечил, като осъжда безмилостно себе си за това, че се е увлякъл от земното, хвърлил се е в тръните на света и в огъня, поглъщащ човешките души; затова побягва оттук и прибягва отново към Бога, неговият Владика. И ако нашият Господ не беше човеколюбив и не ни приемаше, когато се връщаме при Него, ако Той не беше незлобив и ако се гневеше, а не ни похваляваше заради нашето възвръщане, наистина не би се спасила никоя душа - нито на някой светия, нито още повече на когото и да било друг. Затова всички, които са починали в святост и добродетел, са спасени даром, а не заради своите добри дела или добродетели; и не само те, а и всички ония, които ще умрат след тях, ще бъдат спасени даром.

И понеже, по такъв начин, спасението ни се дава на нас верните не заради нашите добри дела, та да не се похвали никой със себе си, както казва апостолът, то съвсем не следва да се надяваме на делата си, разбирам - на поста, бденията, спането върху гола земя, търпенето на глад и жажда, носенето на вериги или изнуряването на тялото с власеница; защото всичко това само по себе си е нищо. Много злонравни хора, в по-голямата си част от бедните, понасят това, но си остават пак същите, без да изоставят своята лошотия и без да станат добри. Това бива също полезно и за някои, тъй като смирява тялото и намалява неговата живост и възбудителност; но Господ не иска само това, а сърце съкрушено и смирено, така че нашето сърце всякога да зове към Него със смирен помисъл: кой съм аз, господи, Боже мой, че Ти благоволи да слезеш на земята, да се въплътиш и да умреш за мене, за да ме избавиш от тлението и смъртта и да ме направиш съобщник и наследник на Твоята слава и Божество? Когато придобиеш такова смирено мъдруване и в ума си се упражняваш в такива помисли, начаса ще дойде при теб Господ, ще те прегърне и целуне, ще дарува правия Дух в твоето сърце, Духът на избавлението и прощаването на твоите грехове, ще те увенчае със Своите дарове и ще те прослави с мъдрост и познание. Защото кое друго е така угодно и приятно на Бога, както съкрушеното и смирено сърце и самоунижаващото мъдруване? В това смиреномъдрие на душата живее и почива Бог, и всяко нападение на врага срещу нея остава безуспешно; всички греховни страсти в нея изчезват, а напротив - множат се плодовете на Светия Дух, каквито са: любовта, радостта, мирът, дълготърпението, благостта, милосърдието, вярата, кротостта, смиреномъдрието и въздържането от всички страсти; след това следва божественото познание, премъдростта на Словото, бездната на съкровените умосъзерцания и тайните Христови. Който достигне до това състояние и се характеризира с такива качества, той се изменява с благо изменение и става земен ангел; телом той общува с хората в този свят, а духом ходи на небесата и общува с ангелите, и от тази неизказана радост възраства в Божията любов, към която никой никога не може да се приближи, ако преди това не очисти сърцето си с покаяние и с много сълзи и не достигне до дълбината на смиреномъдрието, за да приеме в своята душа Светия Дух, чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава и поклонение во веки. Амин.

А вие вникнете по-добре в казаното от мен и като чувате примерите, които аз взимам от областта на чувствените и веществени предмети, като например: дом, врата, ключ, не си представяйте в ума си никакъв телесен образ, за да не паднете в недостойни за Бога помисли, които могат да заприличат на богохулство, но представяйте си всичко това в себе си по подобаващ за Бога начин, като се възвисявате до съзерцаването на скрития в него смисъл. А ако не можете да разбирате това по подобаващ за Бога начин, тогава приемайте всичко единствено с вяра, като не си позволявате твърде много да любопитствате за тези предмети. Защо Светият Дух се нарича ключ? Защото чрез Него и в Него най-напред се просветява нашият ум и ние, като дойдем до покаянието, се очистваме от всеки грях; след което получаваме светлината на познанието, биваме кръстени свише, възраждаме се и ставаме чеда на Бога, към Когото и ще получим дръзновение да зовем: Авва Отче!

Св. Симеон Нови Богослов

А когато поради умната молитва безмълвникът се сподобие с духовно просияние и разтвори всички прозорци на душата си за съзерцанието, ставайки по-голям от себе си, все по-ясно и чисто ще вижда същинската природа на нещата, не както постановява външната мъдрост, която говори от корема и бяга подир сянката. Онова, за което умът дотогава не би могъл и да си въобразява, ясно му се открива сега и съзерцава «еже око не виде». Тогава, както в началото казах, душата, свободна от всякакви затъмнения и веществени склонности, става тъй умна и намира насадената в нея от изконно време светлина. Станалият по дух подобен на Бога человек гледа естествено и просто на тайните и загадки Божии. Който е достигнал това състояние, е преминал вече в третата степен, де царува блаженство неизчерпаемо, живот безпечален и безсмъртен, тишина и мир, от нищо непомрачавани, пиянство на Духа. Ето как чрез послушание и умна молитва безмълвникът достига до единение с Божеството и Го вижда въплътено в светлина, нетленна и несътворена, както е била самата Таворска светлина.

Св. Григорий Синаит

Сега вече виждаш колко е необходимо онези, които са избрали да живеят в исихия, да събират и да изпращат ума в тялото си, и още повече - в най-вътрешната част на тялото, която наричаме сърце. Понеже, ако според Псалмопевеца "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44: 14), как така ще я търсим някъде навън? И ако според апостола "Бог изпрати в сърцата ни Своя Дух, Който вика: Авва, Отче", [1108B] как ние няма да се молим заедно с Духа в сърцата си? Ако съгласно Господа на пророците и апостолите Царството небесно е вътре в нас, как няма да се окаже извън небесното Царство този, който старателно се обучава да изведе от вътрешността си своя ум? Соломон казва: "правото сърце дири знание" (Пр. Сол. 27: 21), което другаде сам нерече умно и Божествено. Относно този вид знание, отците, обръщайки се към всички, казват: "Умът, изцяло духовен, се обгражда от духовно познание, което съществува в нас и не в нас, и ние не трябва да преставаме да го изследваме".

Видя ли, че ако някой възнамерява да противостои на греха, да придобие добродетелност, наградата от надпреварата в добротелта и най-вече - [1108C] да открие духовното познание по отношение залога от наградата на добротелта, то необходимо е, щото да насочва ума си навътре в тялото и в самия себе си? Схващането, че умът действа извън тялото - не говоря за тялото като образ, а за самото тяло -, където се радва на духовни съзерцания, е върхът на елинската заблуда, корен и извор на всяка какодоксия, откритие и учение на демони, майка на глупостта и дете на безумието. Затова и тези, които говорят, вдъхновени от демони, отстъпват от самите себе си, понеже не съзнават това, което говорят. Ние обаче изпращаме ума си не само в тялото и в сърцето, но и в самите себе си. Да обвиняват тези, дето казват, че умът не е отделен, но е единен с душата, "как така някой би могъл да изпрати ума си навътре?". Изглежда те не знаят [1108D], че едно е същността на ума, а друго - енергията. Или по-скоро, знаейки това, объркани заради хомонимията, те на драго сърце са се съгласили с лъжците. За да не приемат простотата на духовното учение, достигайки от диалектиката до противоречивостта, според Василий Велики, те са извратили силата на истината в противопоставянето й с лъжеименното знание и лъжеубедителността на софистиката. Така трябва да постъпват само тези, които не са духовни, но смятат, че разсъждават и учат по духовному. Сами не знаят, че с ума не е като с гледането, при което виждаш другите зрими неща, но не виждаш себе си. [1109A] Но самият ум действа, за да види това, което трябва, посредством пряко самозадвижване, както казва Дионисий Велики. Когато умът се самосъзерцава, той се обръща към себе си и действа спрямо самия себе си. Той казва, че това е негово кръгово движение...

Св. Григорий Палама

Как може, който и да било, да каже: “понеже постя, водя страннически живот, раздавам имуществото си, аз съм свят”? Нима някой е свят, ако не е очистил вътрешния си човек? Защото очистването не е само въздържане от лоши дела, но придобиването на съвършена чистота, на чистота в съвестта. Напрегни, човече, мисълта си и влез при този пленник и роб на греха - твоя ум, и разгледай внимателно на самото дъно на твоя ум, в дълбината на помислите, в така наречените тайници на твоята душа, тази извиваща се и гнездяща там змия, която те уби, като порази най-главните членове на душата ти; защото сърцето е необятна бездна. И ако убиеш тази змия; тогава се хвали с чистота пред Бога. А ако - не; тогава, като се смириш, бидейки нуждаещ се и грешен, умолявай Бога заради своите тайни.

Цялото усилие на врага е насочено към това, да му се отдаде случай да отвлече нашия ум от помненето на Бога и от Божията любов; като за това той употребява земните примамки и от действително прекрасното ни отвръща към мнимото, а не действително, прекрасното. Защото всяко добро дело, дори и човек да го е извършил, лукавият е готов да очерни и оскверни, като се стреми да посява при изпълняването на заповедта своите семена на тщеславието или самомнението, та вършеното добро да се изпълнява не заради Бога и не единствено поради добро усърдие.

Както външните очи отдалече виждат тръните и стръмнините: така и прозорливият ум, бидейки бистър, вижда отнапред козните и приготовленията на вражията сила, и предпазва душата, служейки й като око.

Св. Макарий Велики

[Guest Христо]

Защо понякога Христос е представян мършав, а Буда - дебел ?

[Ники_]

Привет, Ицо!

Незнам до колко думата "мършав" е подходяща, като определение, защото коренът е думата "мърша", сиреч нещо, у което липсва живот, което се разпада, разлага.

Противно на мършата в святостта се нализа с чистота, както телесна, тъй и духовна. В повечето случай по време на очистващия процес човек отслабва. Тъй се чистят най-добре токсините, пък и колкото по-малко клетки, толкова по-бърза е промяната/трансформацията.

Ето защо в Християнството, пък и не само там е заложен този път - пост, молитва, бдение. Ето защо и много лечители са разработили методики за изцеление, в които влизат някакви по вид диети, или пък пълно въздържание от храна.

Това, което внасяме в организмите си, то също притежава енергия - та нали точно нея се опитваме да извлечем и да се ползваме от нея. То обаче оставя в нас и вредни вещества. От една страна организмът в тези моменти се е заел да обработва храните, а от друга да изхвърля онова, което счете за ненужно. Това отнема на организма, сили, енергия.

Когато човек не се храни в продължение на дни и когато практикува духовни практики, то стига да е в подходяща среда, в него е много вероятно да се възобнови процесът за хранене с т. н. космическа енергия/прана/ци/чи/ка..., но за да се случи всичко това, няма как да не се мине през очистването.

Поради тази причина и фактор и йоги, и будисти, и християни, и суфи, и пр., до колкото между всички тях има разлика, първоначално отслабват - зарад очистващия процес.

В последствие някои от тях, според ниво, напълняват, други си връщат старите килограми, а трети запазват този си вид до края на живота си, или до следващата и окончателна трансмутация на тялото.

Петър Дънов е бил така. Свети Иван Рилски също и т. н.

За повечето от тях необходимостта от физическа/материална храна е почти минимална, да не кажа и че не е необходима. Тялото, в него системата за другия вид хранене е започнала да функционира и то си взима от енергията точно толкова, колкото му е истински необходимо.

Когато се почисти втора чакра, която е свързана с храненето (секса), и към която принадлежи сетивото "вкус", тогава в нея се чувства една наслада, една чистота/бистрота/свежест. В стомахът, който принадлежи към трета чакра, не се усеща глад. Човек е работоспособен, че и даже повече.

Според нивото на просветление, както писах по-голе, с човека се случва едно или друго, в течение на по-нататъшния му живот.

Преди да постигне Нирвана, Сидхарта Гаутама също е бил слаб телесно, та даже прекалено слаб, толкова слаб, че едвам се е движил. Пане така разказват преданията. Виждайки, че от тази крайност нищо добро не произлиза, той се отказал от пълното въздържание и хапнал пука ориз, стигайки до извода (откровението) за "Средния Път".

Дебел изобразяват Будата в китайския будизъм (Буда живял и проповядвал в Китай, след като постигнал просветление) и то не във всичките му клонове. Като това нещо - закръглеността на човек е символ за благосъстояние, за удовлетвореност, за пълнота.

Говори се, че Буда умрял, защото ял отровено месо от глиган, но това също може да се тълкува и по друг начин - че яденето на месо, пък и лакомията убива не само жертвата, а и ядящия, че нещата са свързани с причиняването и поддържането на страданието.

И тъй... :-)

[Guest Христо]

Кефи ме ентусиазмът на този поповедник. Дано обаче не го използва за нещо лошо !

Донякъде ме кефят звученето на словата му (с арабски акцент са) , клипът, музиката.

Забавни са ми думите "меляикета", "меляике". Кефят ме думите на Аллах в края на клипа! "Куран".

На човек да му се приска да се просне на земята и да закрещи :"Аллах е велик! Силата е на Аллах ! Вечна слава на Аллах! " Аллах ( Бог) е Велик !

"Аллах, Всемогъщия ще свие всички небеса в Ръката си, ще свие всички светове в Ръката си, ще повиши Гласа си и ще каже..."

Ако клипът забива, кликнете върху името му.

Силата е на Аллах

Редактирано Декември 31, 2011 от Христо

[Viva Caselli]

В основата на всички религии е вярата. Вярата е заложена в нас от Бог. Вярата, каквото и да е тя е Божие творение, а религиите човешка интерпретация. Вярата е човешка необходимост, а вярата в религията ( Ислям , Будизъм, Християнство ) свободен избор.

[Guest Христо]

Според един духовен учител (знаете кой ), Христос и Буда са успели себе си да освободят от страданията, но не са успели да помогнат на хората...и че той искал да ги направи безусловно свободни (смело искане).

Хммм, не ми се ще да се съглася с подобно становище...Струва ми се, че хора като Христос и Буда са помогнали за това светът да стане по - добър, отколкото щеше да е, ако те не бяха проповядвали...А може би ползотворното им влияние продължава и днес. Та ми се струва крайно становището, че видите ли те само на самите себе си са успели да помогнат и че няма да се спаси човек ако търси убежище при тях, а не се захване със себепознание (като разбирай себепознание в смисъла описан от този духовен учител). Та се питам, дали всички просветлени същества са еднакво прави в мненията си...Може би не...щото нали има степени на просветление. Пък и това, че някой го водят пробуден, не означава, че е такъв...

Редактирано Юни 9, 2012 от Христо

[Станимир]

Помощта е налице. Но тя не може да бъде оползотворена от човечеството за една, пет, сто или хиляда години. Дейността им не може да бъде измервана със земни мерки.

[Guest Христо]

Доколкото съм запознат към момента, в будизма (поне по времето на Буда), добро прераждане е ...прераждането, в което си монах, понеже само то може да ти помогне да се освободиш. Аз като четях и видях, че пише за добро прераждане си помислих неща от рода на йедене, пийене, женици, титли, почит, знания, красотъ, пътувания, кинти... На добро прераждане пише, трябва да се надяват миряните (онези дет` бачкат и хранят будистките монаси, които само медитират и не пипат мотика : макар че и тяхната не е лесна).

Редактирано Юни 13, 2012 от Христо

[Благост]

Здравейте, съфорумци!

Преди пет годинки, когато внезапно съдбата ме премести в Лондон...прочетох един плакат:

12 милиона + 300 езици + 14 вероиповедания = 1 Лондон !!!! Мнооого ми хареса!За бройката на милионите и езиците нямах ОМ / особено мнение ! За бройката на религиите всезнайкото в мен / низшия ум изрази ОМ + реших да се позадълбоча по темата. Подредих ги до 14 хехе + не съм проверила дали тези са имали предвид.

1. Юдаизъм

2. Индуизъм

3. Шинтоизъм

4. Даоизъм

5. Конфуцианство

6. Будизъм

7. Джайнизъм

8. Зороастризъм

9. Християнство

10.Ислям

11.Сикхи

12.Мормони

13.Бахаи

14.Свидетели на Йехова

15.Мунисти/ Обединена църква

16.Манихейство

17.Мандеизъм

18...........

Верни + Истинни + Чисти + Благи !