Станимир Добавено Март 31, 2010 Доклад Share Добавено Март 31, 2010 Когато прощаваш не изискваш нищо в замяна. Даването на втори шанс е един вид поставяне другия на изпитание. Ти очакваш нещо от него, да поправи себе си или допуснатата грешка по някакъв начин. Когато прощаваш, също го правиш с надеждата другия да се коригира, но не го изискваш директно, а оставяш другия сам да осъзнае необходимостта от промяна в себе си. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 31, 2010 Доклад Share Добавено Март 31, 2010 Прошката е много трудно нещо, защото е приемане на човека (неговото проявление) във вида в който е. "И Малката Душа изгаряла от нетърпение да стори нещо за да задоволи молбата на Душата Дружелюбна. - Е, какво мога да направя аз за теб?- попитала отново. - Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка,- започнала Дружелюбната Душа,- в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш…В онзи момент… - Да?- прекъснала я малката Душа,- какво тогава…? Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила: - Помни Коя Съм Аз Наистина. - О, ама разбира се!- възкликнала Малката Душа,- Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук. - Добре,- казала Дружелюбната Душа,- защото виждаш ли каква е тука работата: Аз много силно ще се опитвам да се преструвам, и най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз , ти също можеш да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме ние Всъщност." http://www.izvorite.com/text/text40.htm Прощаването само по себе си е шанс за душата нуждаеща се от прошка и шанс за душата даваща прошка. "Прости"- "Простено да ти е" е диалог с много дълбок смисъл. Това означава двете души да погледнат в сърцата си. И да се видят. Ако го няма това виждане- няма прошка. Всичко друго е -отлагане, очакване, свръх амбиции, заблуда, самоцел ит.н. Благодарността в смисъла на прошката е да се радваш на шанса да можеш да "видиш". Благодарността е силен трепет в областта на сърцето необясним с думи. Благодарността не са думи, не е молитва, не е действие. Двете заедно с прошката водят човека до издигане, стъпало нагоре. Но е много трудна работа тази за човека, все още. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest tiara77 Добавено Април 26, 2010 Доклад Share Добавено Април 26, 2010 Какво мислите, има ли разлика между прошката и даване на втори шанс? Да, има. Прошката е израз на любовта към себе си, към собствената душа и желание да бъдеш в хармония с околния свят. Прощаваш, защото искаш да вървиш напред - ти самият, да се изчистиш, преродиш и продължиш. Прошката не е дума, още по-малко свързана с определен ден в годината, в която изразяваш желание за своеобразна "индулгенция". Вторият шанс е свободно избираем и зависи от участниците в "играта". Според една хипотеза невъзможността да проштаваш води до туморни образувания в тялото. Не приемам подобни крайни схващания, но със сигурност липсата на прошка води до "тумор" в духовното развитие на всеки. Обичта е всичко, което имам и това ме прави богата! Бъдете богати и вие! Розалина, magg-i и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 27, 2010 Доклад Share Добавено Април 27, 2010 Какво мислите, има ли разлика между прошката и даване на втори шанс? О, разликата е огромна! Прошката е да приемем, да разберем, да не вменяваме вина на никого (и на другия, и на себе си), да не се чувстваме огорчени и т.н. А това "даване на втори шанс" е ... как да кажа, звучи доста лицеприятно, но ако взема да го "преведа" с други думи, то е на практика: даване възможност за поемане отново на същия товар/същата отговорност от същия човек, дето при първия си шанс не се е справил така, както сме очаквали. Малко неразумно ми се струва. Нужно е много добре да преценим ситуацията. Може, разбира се, другия човек да е подценил нещата и въобще някак несъзнателно да ги е оплескал, тогава, да, добре. Или пък ако ние самите, при даването на този втори шанс, решим да проявим повече разбиране и толерантност - тогава също би могло да е добре. Но понякога този човек, на когото уж даваме втори шанс, просто няма възможност/не е в състояние да се справи, поне не по начин, какъвто на нас ни се иска. Тогава този втори шанс е просто губене на време и болка, много болка и за двамата - и за този, който е предложил втори шанс, и за този, който е приел. За съжаление, често даваме, много "благородно", не само втори, но и трети, и четвърти шанс ... Без при това нищо друго да се е променило. Дори запазваме горчивината, останала в нас при предишните шансове. На какво се надяваме?!? Вярно, че надеждата умира последна, но ... уместна ли е в случая? Иво и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 27, 2010 Доклад Share Добавено Април 27, 2010 Да, наистина даването на втори шанс е доста различно от прошката. А и е въпрос какво точно се разбира под „даване на втори шанс“. Ако примерно разбера, че някой близък човек ме е лъгал, то дистанцията между нас ще се увеличи. Аз няма да го обвинявам, няма да скъсам съвсем отношенията си с него (освен ако лъжата не е прекалена, т.е. ако говорим за предателство), но едва ли ще запазя предишната си близост към него. Връзката, отношението помежду ни ще се промени. В последствие, с течение на времето и при определено стечение на обстоятелствата (реално желание и усилие за това), предишната близост отново може да бъде възстановена, но ако под „втори шанс“ се разбира, след като разбера примерно, че съм бил лъган, да се преструвам, че все едно нищо не е станало и да запазя предишната близост, ... ами това няма как да се случи. Прошката е нещо съвсем различно. Тя е свързана с това да се освободя психически от негативното въздействие, което постъпката на другия (в случая лъжата) оказва върху мен; да не чувствам негативно отношение към него затова, че е постъпил по този начин; да не изпитвам никакви отрицателни емоции в резултат от случващото се (раздразнение, обвинение, ненавист, съжаление...). Иво и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 27, 2010 Доклад Share Добавено Април 27, 2010 Според мен втори шанс се дава когато желаеш да простиш на някого.Давайки му този втори шанс,ти му даваш възможност и време да осъзнае и(или) да поправи грешката си.Вторият шанс е път към прошката. Прошката е нещо съвсем различно-прощаваш,забравяш за случилото се и отношенията ти с човека на когото си простил се запазват такива,каквито са били преди.Прошка се дава най-вече за дребни неща.Сериозните неща като лъжа,предателство,обида и др. не се прощават или трудно се прощават.Тогава идва на помощ втория шанс. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Април 27, 2010 Доклад Share Добавено Април 27, 2010 Защо ли все си мисля, че този който ти е длъжник, т. е. направил ти е нещо лошо, той трябва да търси прошка от тебе, а не ти да се буташ да му прощаваш.Ако той потърси прошка, ако иска да се сдобрим, откъм мене няма проблем. Но ако примерно ми е направил нещо лошо и след това нямам с него контакти, примерно ако е било в работата, и съм отишла на друга работа и не се виждаме, няма как да му простя. Лошото си остава, някъде там. Може да не е активирано, но стои там. Случвало ми се е, с един колега, той постъпи към мене лошо. Е, и аз го намразих. И той ме мразеше, но виждах, че това го смущава и му тежи, и на мен ми тежеше. Един ден, идва при мене с кутия сладкиши и сок. Стоеше смутено, с наведена глава, и се беше изчервил. Той иначе е рус, с много светла кожа. Аз му казвам: какъв е повода? Той вика: рожден ден. Гледах го в лицето, виждах как се бори със самия себе си, виждах и борбата, и мъката, и това, че сам не знае какво прави в момента и защо го прави, но го прави... Аз си взех бисквита, казах му, да е жив и здрав, и успех. Той остави там кутията, каза ми: взимайте си. Гледаше ме вече по-спокойно в лицето. А преди това се бях зарекла, че нищо от него няма да взема. Не знам при него как стояха нещата, явно имаше нещо в мен, което му предизвиква непоносимост, но аз оттогава спрях да го мразя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Ноември 7, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2010 (edited) 14 мита за прошката http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=478009 Редактирано Ноември 7, 2010 от Христо6 Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 7, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2010 (edited) Как е възможно, човек който обича отечеството си, да се продаде за някакви пари, били те даже и няколко милиона? Причината може да е съвсем друга. Казват, че Юда е предал Христос за 33 сребърника. Това не е още всичко, важно е коя причина го е заставила да го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока. Когато си обясним истинската причина, ние няма да съдим никого: благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпнат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството. Трапезата на новия живот Има ли предателство,което не може да се прости? Редактирано Ноември 7, 2010 от Пламъче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
notes Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 Здравейте !!! Отскоро , ме завладя мисълта за Благодарността , и искам да ви споделя и да ви попитам нещо ... Успявате ли да сте истински Благодарни ??? Аз не , за съжаление ,толкова много искам да съм Благодарна , за всичко ,което имам в живота си , но винаги се намира някакво червейче , което ми казва е какво да си му благодарна на това .... Само да ви кажа , че съм майка на три деца , едно от които е специално , с аутизъм е ... Е , много пъти търих хубавото ,в това , да се грижа за такова дете , но освен , че се обвиявах всеки ден , че не съм добра майка , и че не мога да разпределя вниманието и грижите за децата си друго не постигнах ... И така , живота си тече , аз се измъчвам , по едно време се усетих ,че нещо съвсем издавам багажа ...Мъката по голямото м и дете и нейното състояние , бяха ежедневие .... И един ден , точно , на рожденния ми ден , се случи нещо , което преобърна представите ми ....Специалната ми дъщеричка , която е с аутизъм , има навика ,всичко да минава през устата и в смисъл , разчита много на сетивата си , за да придобие представа за някой предмет ... Тогава , по някакъв , начин е погълнала 1 метално топче ... и когато , разбрах за това , беше много сериозно , почти нмаше никакъв въздух , увисна в ръцете ми , като ме гледаше в очите , опитах се да окажа първа помощ , но не се получаваше , започнаха да се пукат капилярите на очичките и , отпусна се съвсем .....Много ми е мъчно, като се сетя ... нямаше време за бърза помощ.. Тогава за един момент , просто в главата ми изкочи една мисъл проста , кратка " Благодаря " Започнах да Благодаря ,от цялото си сърце и душа на Бога , че детето ми е живо и здраво , че е живо и здраво ...... Незнам , наистина незнам , откъде ми дойде тази увереност , няма да изпадам в подробности , само ви казвам , че направих манипулация на детето ,от която ми настръхва косата , дори като гледам по филмите , но аз я направих нейната майка , с голи ръце и една " Благодарност " , бях абсолютно благодарна , дори дни наред не ме напусна ,това силно чувство ... Дъщеря ми , много бързо се възтанови , от инцидента , а за мен нямаше ,значение дали е с аутизъм или не , аз бях Благодарна , че е жива и здрава и , че е до нас ... После , леко полеко , нещата възвърнаха своя ход, и аз спрях да бъда Благодарна .. Просто , немога да почувствам истинска Благодарност , която изпитах в онзи момент , опитвам се да Благодаря ,за всичко , но ми се струва , някак фалшиво , само на думи ... Някак немога , да намеря това истинското Благодаря , което идва отвътре , мисля , че като те насметат проблемите и Благодарността остава малко назад .... stanislava63, Розалина, АлександърТ.А. и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 (edited) Така е. Успяваме да благодарим от сърце за живота и здравето си, когато се разболеем, когато се случи нещо, което да ни разтърси. И като имаме веднъж вече такава опитност, нужно ли е отново да изпадаме в подобна ситуация... Затова всеки Божи ден като се събудим, да се помолим от сърце и да благодарим за живота си и за Любовта! От опит знам, че като се събудим на ранина и чуем звънкият птичи хор и се затичаме да посрещнем изгрева на слънцето...! Като попеем, като се помолим и се включим в паневритмията...! Тогава чувствата на благодарност, Любов и радост така преливат, че единственото, за което остава да се молим е да сме Живи, за да се радваме на прекрасният живот и да споделяме радостта си с нашите ближни! Редактирано Юни 19, 2011 от wonderful Надеждна и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
notes Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 wonderful , радвам се от сърце , че изпитваш такава радост и Благодарност ) Моя ден , на тоя етап не почва така , въпреки , че и аз понякога ставам много рано , много преди децата и успявам да се насладя на изгрева във моя град Варна ..Силно ,силно се надявам , да дойде момента , в който ума и мисълта миняма да са заети с тревоги , а с благодарност wonderful 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 Като мине покрай нас камионът и работниците, които събират сметта, мислено им благодаря за усилията и саможертвата по цял ден, всеки ден да събират боклуците ни. Като видя беден просяк, циганка мислено се моля да се събудим, да се пробудим, и да излезем от тесните рамки, в които живеем, всеки за себе си. Всеки за своето семейство да събира разкош, да трупа. И ако ние в определен момент можем да се радваме на лукса, а циганката е щастлива като си бърше счупеният прозорец, който е позакърпила с парче вестник. Тогава първото, което искам да направя е да и подаря един здрав прозорец. А дали на нея и е нужен. Та тя е толкова усмихната, спокойна и благодарна за усмивката в красивите сини очи на дъщеричката си, която сега завърши втори клас. Нямаме време. Не благодарим ли за всичко, което имаме, идват страданията да ни научат. Да благодарим за въздуха, за светлината, за водата, за всичко...! Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 После , леко полеко , нещата възвърнаха своя ход, и аз спрях да бъда Благодарна .. Просто , немога да почувствам истинска Благодарност , която изпитах в онзи момент , опитвам се да Благодаря ,за всичко , но ми се струва , някак фалшиво , само на думи ... Някак немога , да намеря това истинското Благодаря , което идва отвътре , мисля , че като те насметат проблемите и Благодарността остава малко назад .... Привет! Разбирам те. Подкрепям те за твоята искреност - именно това е ценното, да си дадеш сметка, че не са нужни думи, усилия, напрежение - на думи много хора розовеят и сладнеят. И какво от това? Аз наскоро преживях нещо особено - едно изпитание, което навяваше доста негативизъм - през цялото време се опитвах да си дам отговор защо съм попаднала в дадените условия (нали....не е като да не ни интересува какво евентуално В НАС го предизвиква). В мига на емоцията ми бе трудно да изпитам истинска благодарност - чувството, бидейки неприятно, е налице - човек трябва да е до болка лицемерен и да се успокоява, че просто думите стигат! Минути по-късно се развързаха нещата, получих ясен отговор, който най-малко очаквах и ме накара да избухна в смях....Именно тогава усетих искрена благодарност за условията, през които съм минала. Но това е следствие на осъзнаването. Вече страня от сладникавите думи - доколко искрени са те? На думи всички са велики!!! Наскоро се запитах: навсякъде се казва да бъдем благодарни. Съзнавам, че това е правилно. Обаче като че ли много хора не прозират една тънка невидима нишка, която е пътят към тази благодарност и която преминава отвъд фалша на захаросаните думи - това е случващото се осъзнаване. Т.е между случващото се "нещо" и чистата благодарност лежи бисерът на осъзнаването - без него второто остава сянка. Слънчева, stanislava63 и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Юни 19, 2011 Доклад Share Добавено Юни 19, 2011 Като мине покрай нас камионът и работниците, които събират сметта, мислено им благодаря за усилията и саможертвата по цял ден, всеки ден да събират боклуците ни. Като видя беден просяк, циганка мислено се моля да се събудим, да се пробудим, и да излезем от тесните рамки, в които живеем, всеки за себе си. Всеки за своето семейство да събира разкош, да трупа. И ако ние в определен момент можем да се радваме на лукса, а циганката е щастлива като си бърше счупеният прозорец, който е позакърпила с парче вестник. Тогава първото, което искам да направя е да и подаря един здрав прозорец. А дали на нея и е нужен. Та тя е толкова усмихната, спокойна и благодарна за усмивката в красивите сини очи на дъщеричката си, която сега завърши втори клас. Нямаме време. Не благодарим ли за всичко, което имаме, идват страданията да ни научат. Да благодарим за въздуха, за светлината, за водата, за всичко...! Хм, интересно - дали циганката наистина изпитва благодарност за усмивката в красивите очи? Май намазахме очите си с лъжи? Благодарна съм, когато отпадне заблуда - ех, тогава как благодаря - доооо полуда! Истината отключва благодарността, освен че ни прави свободни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Донка Добавено Юни 20, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Юни 20, 2011 Здравейте !!! Отскоро , ме завладя мисълта за Благодарността , и искам да ви споделя и да ви попитам нещо ... ... Просто , немога да почувствам истинска Благодарност , която изпитах в онзи момент , опитвам се да Благодаря ,за всичко , но ми се струва , някак фалшиво , само на думи ... Някак немога , да намеря това истинското Благодаря , което идва отвътре , мисля , че като те насметат проблемите и Благодарността остава малко назад .... Здравей notes! А може би причината е в недостатъчното внимание към второто - прошката... Без нея няма истинска благодарност. За изкуственото, захаросаното, сладникавото - аз самата никога не съм можела да изрека дори на ум нещо, което да е по-надуто от това, което реално изпитвам. По-скоро обратното беше. И мислех точно това, което е написано в последните изречения на notes. Четях, че за да усетим истинската благодарност, нужно е да усетим истинската прошка вътре в себе си, но някак не успявах да я намеря тази прошка - имаше самосъжаление, самокритика. На другите нямаше какво да прощавам - аз си бях виновна за всичко, а да простя на себе си не знаех как - бяха ме учили точно на обратното. Научих се сама и като че ли с всеки изминат ден изгряваше слънцето и ставаше все по-светло и радостно вътре в мен. И дойде ден, в който си простих, че съм наричала думите на другите захаросани и сладникави, че съм ги смятала за изкуствени и надути. Дали наистина са били такива - боже мой, коя съм аз, та да отсъждам??? Ако човекът ги е изрекъл, каквито и да са били, той е имал нужда да ги изрече точно така, както го е направил! Ако е имал нужда да скрие от себе си нещо под тези думи, значи това е било доброто за него. Може би тези думи по някакъв странен начин го лекуват и му дават сила. А ако е обратното, ако те задълбочават болката и раната, значи не е готов да я почисти, значи има нужда от още време и от още... болка. За децата - едва ли има майка, още повече майка-герой като теб, notes, която не е изпитвала съмнения дали е достатъчно добра майка на децата си... В момента, в който успях да си простя за своите недостатъци и грешки като майка - да си простя, не да търся някакво оправдание - тогава осъзнах, че задушаващото ми чувство за непълноценност и вина са идвали от... гордостта ми. И тя е била тази, която е подпушвала и благодарността в мен. Е, защо точно гордостта - това вече умът на всеки човек трябва сам да си реши тази задачка, и да си види кога, къде и как е посадено и пораснало семето на този плевел. И да напомня, че колкото по-ниско е самочувствието на един човек, колкото повече са самообвиненията и самокритиката, толкова са по-високи стойностите на отровата гордост в подсъзнанието ни и толкова по-дълбоки са корените и. Розалина, АлександърТ.А., Дъгата и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 20, 2011 Доклад Share Добавено Юни 20, 2011 Обикновено избягвам да говоря за любовта, но тук е необходимо. Благодарността е следствие от любовта, но не от любовта, която се стреми да получава, а от любовта, която дава. Без да обичаш някого, не може да си му истински благодарен. И когато получиш нещо от него иуспееш истински да го оцениш, то благодарността е съвсем естествена ответна реакция. Това е твоето даване в замяна на полученото – благодарейки ти отдаваш собствената си любов. wonderful, Пламъче, pavli82 и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон Каро Добавено Юни 20, 2011 Доклад Share Добавено Юни 20, 2011 (edited) С други думи Донка осъди Jul? Редактирано Юни 20, 2011 от Антон Каро Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 21, 2011 Доклад Share Добавено Юни 21, 2011 Има един момент, когато осъзнаваш, че не си нито добър, нито лош. Просто се учиш. И тогава знаеш, че и другите са така. Преминал си през осъждане и самоосъждане, през болката, смирението и има само тишина, покой... Защото знаеш, че всичко е за добро... Вчера си мислех-за думите "Обичай ближния си, както себе си". Но ако не обичам себе си, дали ще обичам ближния?... Значи самоосъзнаването е важно, за прошката... и благодарността. Защото се оказва, че много от "лошите" ситуации и хора са ме учили и са ми помагали да израстна и очистя себе си... Благодаря! pavli82, wonderful, Рассвет и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 21, 2011 Доклад Share Добавено Юни 21, 2011 С други думи Донка осъди Jul? Ами Антоне, има един закон - всеки вижда около себе си и в другите това, което носи в себе си самия - принципът на огледалото и ти със сигурност го знаеш. Та това изречение не знам как ще го приемеш и не ме интересува, защото всеки за своето си огледало носи ответ. Моето огледало в изреченото от Джул разпозна мен самата преди време - само дето аз не съдя вече себе си, не се обвинявам и не се срамувам, че съм мислила и изпитвала това. Напротив - благодарна съм, че всичко това е било и в мен и аз съм била това, благодарна съм, че съм минала през това и съм научила уроците му. Какво мисли и как се чувства Джул , не е моя работа - това е нейният си път и нейните си уроци. Кое мислене е доброто и правилното - всяко - за момента, в който човек го мисли и усеща, то е най-правилното. Сега ми мина през ум да простя на себе си за моментите, в които вътре в мен е имало някакво осъждане на нещо или някого (както може би ще се стори на някого това ми мнение). То това е пътят - ако не усетим осъждането и вината, Съдника и жертвата, как ще се научим да прощаваме и да благодарим? wonderful 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 21, 2011 Доклад Share Добавено Юни 21, 2011 Възможно ли е човек да прощава на всички за всичко и да благодари на всички за всичко? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
notes Добавено Юни 21, 2011 Доклад Share Добавено Юни 21, 2011 Възможно ли е човек да прощава на всички за всичко и да благодари на всички за всичко? Според мен един ЧОВЕК , истински такъв , обикновен - Не ...Поне аз така си мисля , въпреки , че може би , ще има желание , но според мен малцина , ще стигнат до тези чувства от сърце .... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 21, 2011 Доклад Share Добавено Юни 21, 2011 Възможно ли е човек да прощава на всички за всичко и да благодари на всички за всичко? Според мен един ЧОВЕК , истински такъв , обикновен - Не ...Поне аз така си мисля , въпреки , че може би , ще има желание , но според мен малцина , ще стигнат до тези чувства от сърце .... И според мен е така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Юни 21, 2011 Доклад Share Добавено Юни 21, 2011 (edited) И ако ние в определен момент можем да се радваме на лукса, а циганката е щастлива като си бърше счупеният прозорец, който е позакърпила с парче вестник. Тогава първото, което искам да направя е да и подаря един здрав прозорец. А дали на нея и е нужен. Та тя е толкова усмихната, спокойна и благодарна за усмивката в красивите сини очи на дъщеричката си, която сега завърши втори клас. Нямаме време. Не благодарим ли за всичко, което имаме, идват страданията да ни научат. Да благодарим за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за всичко...! Да се примири човек с трудните условия, в които живее... И постепенно да забелязва и обръща внимание на хубавото, прекрасното в живота си...! Тогава ще забележи толкова много хубави неща, че сам след известно време няма да вижда това, което преди му е липсвало... Въздухът сутрин е свеж, слънцето всеотдайно топли...! Щом се събудим и вдишаме с пълни гърди...ние се изпълваме и с благодарност! Усмихваме се! Благодаря от сърце, че минах покрай къщата на добрата жена (циганката), когато чистеше прозорецът си, закърпен с парче вестник. Удивих се на духа й. И наистина, когато бедността те следва от детството, очите се отварят за истинските неща. И ако материалните условия са трудни, но Бог в Любовта си всеки ден ни дарява живот и ако той ни е пратил най-голямата сила, надежда и подкрепа в лъчистите очи на децата ни..., какво друго ни остава, освен да учим във великата школа на Живота! И ако избирах кого да наградя за труда му през годината, бих се спряла на най-усмихнатият работник, който участва ежедневно в събиране на боклука. Понякога се опитвам да си представя как бих се чувствала, ако съм в положението на друг човек. Тогава виждам много силни хора около себе си. Редактирано Юни 21, 2011 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
notes Добавено Юни 25, 2011 Доклад Share Добавено Юни 25, 2011 wonderul , права си , наистина някой хора успяват да бъдат Благодарни ,за много малки неща ...познавам такива хора , не ги интересува ни богатство ни лукс , щастливи и благодарни са от това което имат ))) Много , много им се радвам ... Но кажи ми моля те , ако живота ти е белязан от трагедия , тогава как ...ще бъдеш Благодарна ..Просто това се питам , как да обясня ,на приятелка , на която сина и умира от прогресивна мускулна дистрофия да бъде благодарна . Всеки път ,като си отида на село и отивам да ги посетя и тогава се срещам , с най- страшната трагедия на света , майка да брои дните на детето си , което с всеки изминал ден , става все по зле и по зле ... Постоянно си говорим ,казвам и дръж се и се моли, но за благодарност , немога да измисля нищо ,всъщност има нещо за което да бъде благодарна , че днес може би детето и ще изкара още един ден и ще бъдат заедно ...но не смея да и кажа , тя вероятно го чувства в сърцето си ! Някой , ще намери ли думи за благодарност в тази история , питам съвсем приятелски вие , какво бихте и казали ??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.