726. Събиране и раздаване, заробване и освобождаване - Неделна беседа - 16 април 1939 г.

[Донка]

Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета 13 глава от Първото послание към Коринтяните. Това е най-съдържателната глава, която някога апостол Павел е писал.

Духът Божи.

 Събиране и раздаване, заробване и освобождаване - 16 април 1939 г.

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

Цитат

Днес хората и народите се стремят към свобода, но те искат да освободят себе си, да освободят своя народ, а другите да заробят. Това е невъзможно. Те говорят за свобода, освобождават своя народ, а заробват другите народи. Освобождаването на своя народ е Адамова идея, т. е. идея на раздаване. А заробването на другите народи, това е идеята на жената, женска идея, т. е. идея на събиране. Щом заробваш, това е идея на жената, на Ева, женска идея. Щом освобождаваш, това е идея на мъжа, мъжка идея, идея на Адама. Днес светът не е свободен. Божественият свят поддържа идеята на Адама, да освободи света, но същевременно поддържа и идеята на жената, да зароби света, но не по този начин, както жената го заробва. Божественият свят иска да примири тези две идеи, като превъзпита мъжа и жената. Всички жени по лицето на земята трябва да се обединят и да реформират своята идея, като разберат, че не със заграбване може светът да се оправи. И всички мъже по лицето на земята трябва да се обединят и да реформират своята идея, като разберат, че не с раздаване на всичко, светът може да се оправи. Трябва да се даде свобода на всеки човек, да се прояви. Под думата „свобода“ аз разбирам да се даде възможност на всеки човек, да прояви Божественото в своя ум, в своето сърце и в своето тяло, да бъде полезен, както за себе си, така и за своите ближни. Като се прояви свободно, като прояви Божественото в себе си, той ще бъде полезен и за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена. Така седи идеята на новото учение. Новото учение, Божественото учение, което иде, има предвид да спаси света. 

Събиране и раздаване, заробване и освобождаване

[АлександърТ.А.]

Причина за всички нещастия в света сме сами ние. Ако всички хора напуснат старата философия на Адама, който мислеше, че светът ще се оправи, след като раздаде всичко и ако напуснат старата философия на Ева, която мислеше, че като събира, светът ще се оправи наистина, животът на хората ще стане щастлив. И едната философия не е вярна, и другата не е вярна. Ако ти раздадеш всичкия си живот и останеш без живот, какво ще се ползваш? Днес всички проповядват, че човек трябва да раздаде имането си. Но какво ще се ползва, ако раздаде имането си? Това е крива философия. Бог или природата е определила на всеки човек достатъчно. Следователно всеки човек има право да вземе това, което е негово. Но да ходи да проси от хората, оттук-оттам да проси, това не е позволено. Никой няма право да проси. Просията е човешка работа. Адам и Ева измислиха просията. Адам изпроси от Бога Ева – временното, а Ева изпроси сегашното. Всички изпросени работи са човешки. Казват някои: „Трябва да го изпросим от Бога.“ Няма какво да просим. Тъй както аз разглеждам работите, разбирам, че разумното трябва да проникне във всички умове, а не да раздава човек. Любовта, която носи живота, трябва да проникне във всички сърца. Да раздавам, аз разбирам да стана проводник на всички Божествени блага така, че всички хора да могат да се ползват, както водата на един извор минава през инсталацията на цял един град. Всеки човек може да стане проводник на хубавото в света. Един човек може да развали цялата инсталация. Инсталацията може да е направена много хубаво, но една тръба в средата може да развали цялата инсталация. Пукне ли се тази тръба, цялата инсталация спира. Някой казва: „Какво зависи от мен?“ Много зависи от вас. От вас зависи толкова, колкото от всички тръби. И от всички тръби зависи толкова, колкото от една тръба. Ще кажете, че човек си дава голямо значение. Ако човек си дава значение и става проводник на Божественото, неговото значение е на място. Но ако си дава значение, а същевременно засенчва Божественото, неговото значение не е на място. Този човек поддържа човешката философия, която е крива философия.

 

Ето какво казва Апостол Павел в Прочетената глава: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, но любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка.“ При това положение човек ще има само едно външна обстановка и ще струва толкова, колкото струва една празна каца. Коя бъчва струва повече: онази, която е пълна с масло или онази, която е празна? Разбира се, че понякога пълната каца струва десет пъти повече от празната. Ако маслото е доброкачествено и цената на бъчвата се подига. Ако кацата е празна, човек няма да вземе и нея, отказва се и от кацата.

„И ако имам всичкото пророчество, и зная всички тайни, а мога и гори да премествам, но любов нямам, нищо не съм.“ Като качество на любовта Апостол Павел туря търпението. Търпението е Божествено качество. Под думата „търпение“ се разбира правилното съчетание между ума, сърцето и волята на човека. Или с други думи казано: търпението подразбира правилното съчетание между духа, душата и ума на човека. Там, дето човешкият дух, човешката душа и човешкият ум не са съчетани и там, дето човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля не са съчетани, там няма никакво търпение. Търпението не е произволен процес. Всеки, който има търпение в себе си, той има и сила. Без търпение човек не може да има сила в себе си. Само силният може да търпи. Слабият не може да търпи. Слабият търпи по неволя. Като го бият, той търпи по неволя. Той не носи страданието доброволно, но отвън му го налагат. Нима волът, който оре нивата, е търпелив? Той носи неволята, но не и търпението.

Събиране и раздаване, заробване и освобождаване