Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Плодове и зеленчуци.


Recommended Posts

Смятате ли, че може да се заменят домашните плодове и зеленчуци с тези от пазара?

Каква е разликата и има ли тя значение?

Според мен купените храни станаха в голяма степен пластмасови

Как може да се реши този проблем?

Някои изобщо не стават за ядене

И още нещо как мислите, има ли значение човекът, който ги е гледал, дали е благороден човек или не?

Аз вече като купувам нещо, първо гледам в лицето и очите на продавача, ако ми се стори, че е честен човек, тогава купувам

Линк към коментар
Share on other sites

Смятате ли, че може да се заменят домашните плодове и зеленчуци с тези от пазара?

Каква е разликата и има ли тя значение?

Според мен купените храни станаха в голяма степен пластмасови

Как може да се реши този проблем?

Някои изобщо не стават за ядене

Цвети,те направо са си животински вече! :rolleyes:

Генното модифициране на 21 век е в разцвета си...

Линк към коментар
Share on other sites

Когато отида да пазарувам избирам да си купя нещо от някоя жена, която ясно виждам, че е производител, а не прекупвач. Тя е сложила на сергията от всичко по малко , явно каквото расте в двора и. Разговарям с хората,от които купувам. Когато стоката е тяхна те обичат да се похвалят откъде са, как отглеждат ябълките, дали са сладки и н. Продават по-евтино и са някак по-добронамерени. Обикалям целия пазар за да намеря българското. Пазарувам общо взето интуитивно.

Линк към коментар
Share on other sites

Разбира се, че има разлика между домашните плодове и зеленчуци и тези от пазара. Мисля, че до голяма степен производителите не изчакват карантинния период на препаратите с които пръскат плодовете и зеленчуците и така всички отрови попадат директно в нашия организъм независимо дали искаме или не. Напоследък взеха да се прокрадват идеи за еко земеделие, но мисля, че и там продуктите не са толкова еко колкото ги описват. Бавно,но славно и България, която в недалечното минало беше наричана "зеленчуковата градина на Европа" ще започнат да се намират само "гумени" и безвкусни плодове и зеленчуци. Лошото е че необратимо съсипваме нашата природа и съвсем скоро гледането на растения на открито ще стане невъзможно. Много ми е мъчно, че съсипваме Земята, която ни търпи със всичките ни простотии, които правим.

Линк към коментар
Share on other sites

Искам малко да поясня, защото има много спекулации по въпроса за нитратите.

Първо съвсем нормално е да ги има, защото благодарение на тях растението нараства. Поради тази причина са в най-голямо процентно съдържание в зелените листни зеленчуци, краставиците и др. В един добре узрял домат например, с колкото и азотни торове да е торен, нитратите са съвсем малко. Между другото естествения оборски тор също е най-богат на азотни съединения.

Второ съвсем не са толкова вредни, колкото ни плашат. И още нещо което много хора не знаят - нитратите присъстват в най-голяма степен в тези вегетативни части на растението, които в момента нарастват - т.е. купувайте си или си откъсвайте от личната градина само големи, дебели, добре узрели краставици, защото в тази фаза на развитие те вече не нарастват и нитратните съединения са малко. Друг е въпроса при марулите и салатките - те перманентно нарастват и непрекъснато си имат висок процент нитрати, затова са и любимия пример на журналистите, обичащи да поднасят негативни факти.

Моите родители преди 20 години си направиха изследване за нитрати на марулите от бабината градина, въобще не торени - ужас, нитрати в пъти повече от нормата. Обаче здравомислещо решиха, че щом 30 години преди това са яли точно такива марули и нищо им няма, то ще продължат да си ги ядат.

Съвсем различно е с препаратите за растителна защита и тук Буболече е съвсем права. Карантинните периоди наистина въобще не се спазват и вредата за хората спрямо наличието на нитрати е както вредата на атомната бомба спрямо тази на прашката. Точно тази причина, а не наличието на нитрати ме кара да вземам зеленчуци и плодове от вилата на родителите ми и да купувам минимално от пазара.

Плодовете и зеленчуците са "гумени" и безвкусни, защото българските производители, за да бъдат конкурентни на пазара си купуват и отглеждат вносни (предимно холандски) сортове домати, краставици и т.н., които нямат добри вкусови качества, но затова пък са много по-плододобивни, по-устойчиви са на заболявания, и най-важното имат добри търговски качества - твърди, здрави, непукливи плодове, които бавно увяхват в откъснато състояние. За да ги има обаче тези търговски качества, това означава да се увеличат влакнините (т.е целулозата) - което означава по-твърди, по-безвкусни и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

Като цяло съм съгласен с всичко дотук. Обаче препоръката да не се ядат малки зеленчуци не ми се вижда обоснована. Да, ако са още зелени плодовите зеленчуци, понякога са твърде кисели и стипчиви, някои вещества не са още акумулирани достатъчно и т.н. В други случаи, както е при марулите и морковите, те са си близки по състав до порасналите. И - както и ти казваш - ако са отглеждани нормално, наличието на малко повече нитрати в малките нарастъци не е проблем. А е доказано от друга страна, че те съдържат в пъти повече някои много ценни съставки, например вит. В2. Това позволява да се хапват по малко и пак с добър резултат. В градината на един познат съм ял по няколко десетки грама едва покарал спанак - просто съм хвърчал после от енергия, докато на пазара грамадните, сякаш от палми листа на спанака просто не могат да ми дадат това и с цяло кило...

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Да, за марулите и спанака си прав, че няма смисъл да се чака да порастнат. За морковите - не мога да кажа със сигурност. Но при всички плодни зеленчуци най-добрата фаза за бране (респективно ядене) е 7-10дни преди пълна зрялост. Тогава не само, че нитратите вече почти са усвоени и вкусовите им качества са най-добри, но и запасеността със захари, витамини и минерали е най-голяма, защото в тази фаза растението усилено добива тези вещества, за да ги складира малко след това в семената. По тази причина съветвам да не се късат тънки и видимо имащи да растат още краставици (разбира се, няма особена полза откъм витамини и минерали и в една в пълна зрялост жълта краставица), а неузрели домати, дини, пъпеши и т.н. и без друго никой не ще да яде, заради вкуса :D

Линк към коментар
Share on other sites

Най-вече да, важи за листните зеленчуци, че са много вкусни и полезни, докато са мънички. По-младите моркови обаче също имат по-нежна целулоза и по-добре се понасят при сурово ядене. За другото съм съгласен.

Линк към коментар
Share on other sites

Чела съм, че не толкова нитратите са опасни, колкото съединенията в които те се превръщат - нитрити. Защото нитритите може в стомаха да се преобразуват в канцерогенни вещества. Още по-опасно е, ако нитратите се превърнат в нитрити преди поглъщането им - това става по време на готвене (когато пържим при висока температура) или ако си нарежем салатка, сложим й дресинг и я оставим на стайна температура за 1-2 часа или директно изложена на слънчева светлина :3d_141: .

Понякога високите концентрации на нитрати в някои минерални води също могат да бъдат проблем.

Бъдете здрави! :3d_047:

Линк към коментар
Share on other sites

Следователно е най-добре да има човек собствена градина, където сам знае какво е садил и с какво го е торил, защото едва ли производителят ще изнесе на пазара продуктите от собствената си леха, тази за него и семейството му

Спомням си, че когато бях малка, всички вярваха в нитратите като в някаква особена сила на науката, а сега това се отрече,

по същия начин сега така става и с имунизациите

Изобщо, като се замисли човек какви са резултатите на съвременната наука- бомби, болести, радиоактивни отпадъци, купища всякакви проблеми, които преди не ги е имало, и не сме ги и допускали, че ще станат.........

Стигам до извода, който е казан много отдавна-

"по плодовете им ще ги познаете"

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Изказваш се много импулсивно и за твоя информация минералните торове, които се внасят в почвата са абсолютно полезни. Тъкмо в момента се отчита колко добре са били нахранени посевите по соцвремето, когато държавата даваше безплатни торове на ТКЗС-тата, а колко бедна и направо измита е почвата в момента, защото на частните стопани не им се дават пари за торове. Може би си мислиш за хербициди, инсектициди или др. препарати за растителна защита, които определено са вредни, но минералните торове са ХРАНА за растенията.

Уважаема Диана Илиева,

до 15-годишна възраст бях доста болнава. Непрекъснато имах настинки и пиех лекарства с шепи.

Тогава за пръв път прочетох за вегетарианството.

Сърцето ми се бунтуваше от жестокото отношение към животните и реших да се откажа от месото.

Това беше през далечната 1977 година. Тогава каноните на медицинската наука не признаваха такова нещо по никой начин.

Изслушах репертоара на наплашването в пълния му текст. Финалът му беше, че костите ми щели да се разкапят- каза ми го цял професор. Аз трябваше да избирам между вярата в науката и любовта към животните. Избрах второто и вече не си спомням какво е температура.

Ходя само на зъболекар, защото си плащам за пастичките и вафличките.

Когато спрях да вярвам на лекари, и болестите изчезнаха. На практика.

На практиката най-много вярвам.

От гледна точка на практиката казвам и за химията по растенията. Имам малка градинка, но това, което узрява без химия е несравнимо по вкус, макар че няма представителния външен вид на купеното от пазара - с удоволствие бих ви почерпила.

За тор използвам не химикали, а изгнили листа и оборска тор /дават ми я съседи/

Сега обаче е лесно да станеш вегетарианец- никой няма да те оплюе и анатемоса.

Но променливите догми на медицината не ми вдъхват никакво доверие.

Особено не уважавам схващането за произхода на човека от маймуната.

Позволявам си да мисля,/което е недопустим грях в очите на лекарите - всичко трябвало задължително да се приема на доверие!/

че от маймуна се ражда маймуна, от кратуна-кратуна, а от човек-човек

Линк към коментар
Share on other sites

От гледна точка на практиката казвам и за химията по растенията. Имам малка градинка, но това, което узрява без химия е несравнимо по вкус, макар че няма представителния външен вид на купеното от пазара - с удоволствие бих ви почерпила.

За тор използвам не химикали, а изгнили листа и оборска тор /дават ми я съседи/

Интересно ми е кое наричаш химикал и кое не? Бих дала един пример: химическото съединение калиев хлорид (KCl) е естествен минерал с червен цвят, среща се в този си вид в природата и се добива и пакетира като калиев тор за селскостопански нужди (в интерес на истината още древните са го използвали и като тор, и като багрило). Находищата на KCl обаче не са безкрайни и има заводи и за химическия му синтез.

От друга страна, ако се направи химически анализ на оборския тор, в него се съдържа и KCl, и фосфорни съединения, но най-вече нитратни съединения, от които, както разбирам, най-много се страхуваш.

Все пак добре е, че използваш листовка и оборски тор, защото много хора и това не правят, ами просто си държат растенията гладни (в буквалния смисъл на думата ги измъчват).

Това, което узрява в личната градинка е по-вкусно, не заради липсата на минерални торове, а по ред причини, които изложих в пост №5 по-горе по тази тема. А това, че няма представителен външен вид, най-често се дължи именно на недостиг или на дисбаланс на определени химични елементи в почвата, което се получава при недостатъчно или едностранчиво наторяване и неправилно или липсващо сеитбообръщение. Например (така и така подхванах да говоря за KCl) краставиците стават извити, криви и с жълтеникаво петно върху неогряваната част на плода именно от недостиг на калий и магнезий в почвата.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно ми е кое наричаш химикал и кое не?

В природата съществуват най-различни химически съединения, но в естествен баланс. Освен тях има и множество микроорганизми и други по- малки и по-големи организми от най-различен вид.

От техните взаимоотношения се получава плодородието на почвата. Един от тези видове е калифорнийският червей-той особено много обогатява почвата.

При изгниване на отмрелите корени, те, от една страна, дават органичен тор, а от друга страна, снабдяват почвата с кислород.

Цялото това богатство от живот не може да се замести от химикалите.

Ако искате, пробвайте да отгледате някой вид в пясък, като го подхранвате с воден разтвор от амониева селитра,

или изяжте последователно една супервносна ябълка и една от саморасло дърво, каквато например има на спирката на "Златните мостове" на Витоша и ще усетите какво имам предвид.

Не мога да го обясня с точни формули, защото не мисля, че тези сложни процеси въобще могат да бъдат разбрани и вмешателството в тях няма да доведе до нищо добро.

Ако можеха да бъдат разбрани, човек отдавна да е създал по-добри плодове от природата.

Просто няма по-добро ядене от ябълката и крушата. И природата не трябва да се коригира, а да се уважава, защото е създадена от по-висша мисъл от човешката

Стремя се да правя разлика между естествени и изкуствени неща

А химикалите не са появили с появата на науката, а още открай време

Линк към коментар
Share on other sites

Калиевият хлорид е бял, но това е само подробност. По.важното е, че биологичното наторяване дава по-балансирано съотношение между елементите, човек има нужда от над 70 от тях, а минаралните торове подхранват хранта на човека само с няколко от тях. Вярно е, че от други растението отчасти си взима от самата почва, но крайният продукт все пак е дисбалансиран. Иначе съм съгласен, че не толкова нитратите, колкото пестицидите, са по-големият проблем - когато последните се използват във високи дози и относително скоро преди консумацията. Зависи и какви са самите пестициди, какъв им е животът, те. разпадат ли се и в какъв срок, каква част се запазна или отстранява при обелването или различните обработки на продуктите и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

Моите уважения към Добромир, защото много ме респектира с познанията си по широк спектър въпроси, но калиевия хлорид си е червен, всеки ден е пред очите ми. Може би го казваш, имайки предвид цвета на продаваната за консумация сол, която обаче не е чист KCl, а е смесена и с NaCl, обаче вгледай се, че не е чисто бяла като обикновената готворска сол.

Интересно ми е кое наричаш химикал и кое не?

В природата съществуват най-различни химически съединения, но в естествен баланс. Освен тях има и множество микроорганизми и други по- малки и по-големи организми от най-различен вид.

От техните взаимоотношения се получава плодородието на почвата. Един от тези видове е калифорнийският червей-той особено много обогатява почвата.

При изгниване на отмрелите корени, те, от една страна, дават органичен тор, а от друга страна, снабдяват почвата с кислород.

Цялото това богатство от живот не може да се замести от химикалите.

Ако искате, пробвайте да отгледате някой вид в пясък, като го подхранвате с воден разтвор от амониева селитра,

или изяжте последователно една супервносна ябълка и една от саморасло дърво, каквато например има на спирката на "Златните мостове" на Витоша и ще усетите какво имам предвид.

Не мога да го обясня с точни формули, защото не мисля, че тези сложни процеси въобще могат да бъдат разбрани и вмешателството в тях няма да доведе до нищо добро.

Ако можеха да бъдат разбрани, човек отдавна да е създал по-добри плодове от природата.

Просто няма по-добро ядене от ябълката и крушата. И природата не трябва да се коригира, а да се уважава, защото е създадена от по-висша мисъл от човешката

Стремя се да правя разлика между естествени и изкуствени неща

А химикалите не са появили с появата на науката, а още открай време

tzveti, съжалявам, че мисля по различен начин от теб, виждам, че приемаш мнението ми твърде лично. Пиша моето становище тук, не за да споря с теб, а защото зная някои факти, които не зависят от моето или твоето желание. Доста неща по тази конкретна тема определено са съвсем строго доказани, че не стоят така, както ти пишеш. Не зная, защо пишеш така. Не допускам, че искаш да манипулираш хората, които го четат, а не са много наясно по тези въпроси. Това само ти можеш да кажеш.

Искам да отбележа, че при гниенето не се отделя кислород. А да се отгледа нещо в пясък не само, че не е абсурдна идея и не само че много хора са го пробвали, но си има разработки на тема хидропоника, с които ако имаш желание, можеш да се запознаеш. Между другото, една практична идея от мен - най-добър разсад от домати, краставици и др. се отглежда именно в пясък, който е термично обработен при висока температура, за да се унищожат всички гъбички, бактерии и др. болестотворни микроорганизми. Така не ми се "сече" разсада и не ми се налага да употребявам химикали, за да го спася от различните заболявания, когато е в обикновена почва. Това е възможно, защото в началната фаза на развитие, младото растение се храни предимно от запасите в самото семе. След това, разбира се, се пикира в почва или друга хранителна среда.

В момента всички ядем създадените от човека сортове ябълки, круши, домати и т.н., защото техните вкусови качества са в пъти по-добри от диворастящите форми. А какво ще кажеш за нектарините - тях кой ги е създал, стават ли за ядене?

От друга страна си мисля, че самото планирано отглеждане на зеленчуци в собствената ми градина си е коригиране на природата, защото ако аз не си засадя зеленчуците, там ще поникнат предимно плевели. И тази корекция, това вмешателство в природата, когато на едно и също парче земя засаждаме всяка година едни и същи култури (или от едно семейство), които извличат от почвата едни и същи вещества, ето това вече е ужасно. Именно това имах предвид, когато говорех за сеитбообръщение. Много хора от невежество съсипват природата и по такива уж невинни начини, макар че и в съвсем малка градинка може да се прави много добро сеитбообръщение.

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

За калиевия хлорид - виж напр. www.solimex-bg.com/product-Potassium%20chloride-3,3-bg.html

Бял прах или прозрачни кристали... виждал съм го и в лаборатории; може би използваният за торове има червеникави примеси, това наистина не знам.

За стерилизацята на почвата - сгурен съм, че в началото помага, но нали после нищо не пречи разните организми пак да се появят? А и не си представям в по-големи мащаби да се приложи това... макар че не е без занчение и в големия град ако човек си отглежда пресен магданозец например на терасата! :dancing yes:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Погледнах, вярно - химически чистият KCl имал бял цвят. В такъв случай, тъй като добивания от природни находища KCl има червен цвят, явно има примеси (може би разни медни или железни съединения).

Пониците и младите растения са по-чувствителни и по-лесно загиват при нападение от каквито и да е неприятели, така че дори и само първоначалната стерилизация помага.

При домашни условия може да се практикува пропарване на почвата с гореща вода. Прави се и в по-големи мащаби. Обеззаразяване на почвата, особено в оранжерии, където се създава по-благоприятен микроклимат за развитие и на гъбични, и на бактериални заболявания, се прави чрез обработване на почвата с пара от специални машини. Скъпичко е, но не повече от химическите средства, а е безвредно; прави се и в България.

Линк към коментар
Share on other sites

Диана,

Много ти благодаря за полезната инфо. Надявам се че ще споделяш и други свои знания и практически опит. Сега по друг начин оглеждам краставиците на пазара.

Благодаря.

:thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

"При изгниване на отмрелите корени, те, от една страна, дават органичен тор, а от друга страна, снабдяват почвата с кислород"

С това искам да кажа, че след като изгният/коренчетата/, се освобождават въздушни канали, през които преминават въздухът и водата, а не че при гниенето се отделя кислород.

Всеки има право на собствено мнение и самостоятелно мислене и това е хубаво, защото иначе щеше да възприема като последна истина всяко авторитетно казано твърдение, като например, че месото е полезно.

Относно торенето с органични торове и торенето с готови химикали, ми се струва, че при първото растението получава много по-разнообразно хранене и съответно е по-здраво и силно, отколкото ако получава само някои вещества. В почва, донесена от гората, според мен се съдържат много по-разнообразни елементи и органика, отколкото в пясък, поливан с амониева селитра.

Аз, ако можех да избирам винаги бих предпочела първото. Второто е една от причините за "гумения" или "пластмасов" вкус на купените плодове и зеленчуци, най-вече вносните.

Забелязала съм също, че и при меда съществува разлика във вкуса, когато е произведен от пчелен прашец и когато пчелите са хранени със захар.

А когато садя домати, слагам по една шепа борови иглички в корените- това ми го каза един съсед и когато след това ги окопавах, видях, че корените се стремят по всякакъв начин да достигнат до боровите иглички. Явно много им харесват.

Освен това четох за подхранване с настойка от коприва в една книга за органично земеделие- върши работа.

Относно хербицидите и инсектицидите- те напълно могат да се заменят с извлек от пелин /artemisia/ или с танасетум. Чесънът не върши работа толкова добре. Така че спокойно може да се мине с природни средства, стига човек да иска и да има възможност

На запад има така наречените еко-магазини, в които продуктите са отгледани естествено,по начина на органичното земеделие и много хора предпочитат да си купят по-скъпи /в пъти понякога/ продукти, защото в противен случай пак няма да икономисат пари-ще ги дадат за лекарства, а и не искат да рискуват със здравето си.

Или, както е казал Пол Брег, човек е това, което яде!

Цитат"В момента всички ядем създадените от човека сортове ябълки, круши, домати и т.н., защото техните вкусови качества са в пъти по-добри от диворастящите форми. А какво ще кажеш за нектарините - тях кой ги е създал, стават ли за ядене?"

Ядем ги, защото когато ги купуваме, ги гледаме колко са красиви, а не колко са вкусни и защото нямаме избор дали да купим от пазара, или да имаме собствено отгледани. Ако имахме собствени, щяхме да имаме избор. При мен поне домашното винаги свършва първо.

Нектарините и прасковите ми се струват резултат на дълга селекция и затова като дървета живеят доста кратко. И ароматът им не се запазва в компоти, за разлика от дивите, дребни праскови. Сладкото от дребните праскови запазва прекрасен аромат и когато е консервирано.

Относно планирането на градината, това не вмешателство в природата, както в плодовете . Без участието на човека, не може да се създаде градина.

Но не само сеитбообръщението е важно. Има култури, които имат добра симбиоза помежду си и когато са заедно, по-добре растат и се пазят от вредители. Така е с доматите и туртите, невена и латинките.

Има и добри и лоши дни за засаждане- това съм го чела в "Посевни дни" на Мария Тун- извества авторка и практичка на органичното земеделие. Не може Луната да не влияе на растенията, както и на хората.

"Доста неща по тази конкретна тема определено са съвсем строго доказани, че не стоят така, както ти пишеш"

Строгите доказателства според мен могат да бъдат единствено от гледна точка на практиката.

А че някои среди са си присвоили правото да решават кое е правилно- това го има, но

най-вярна е практиката.

Аз лично винаги предпочитам продукта, отгледан по начин, възможно най-близък до природния, пред продукта, отгледан вследствие на всевъзможни опити - и имам право на мнение, независимо от това, дали на някои производители им харесва това или не.

Не вярвам сляпо на науката - откъде накъде и защо трябва да и вярвам сляпо?

Заради променливите и схоластични теории, които не издържат на елементарната логика?

Отдавна трябваше да съм умряла според тях, защото не ям месо!

Какво измисли Науката, за да помогне на кравите, страдащи от "луда крава"?

Не можа ли да измисли нещо по-добро от това, да ги умъртви?

А те просто бяха хранени с неестествена храна, но не по тяхна вина.

Линк към коментар
Share on other sites

"Доста неща по тази конкретна тема определено са съвсем строго доказани, че не стоят така, както ти пишеш"

Сега се сещам за така нареченото ДДТ- силно отровен препарат - навремето също беше "научно доказан" и възхваляван, допуснат в употреба и много хора бяха употребени в качеството си на опитни зайчета.

Опонентите на "научните доказателства" бяха оплювани като личности.

И храната, с която са хранени кравите, вероятно също е била научнообоснована.

Тези и други факти много сериозно поставят под съмнение -за мен поне -авторитета на науката и следващите и твърдения съвсем основателно ще ги подлагам на проверка - има защо.

Има много прецеденти, когато се твърди едно, а на практика излиза друго.

Само като си помисля, колко много труд е хвърлен в посока на разработване на всякакви оръжия, и колко малко труд е похабен за научни разработки за мир- или, ако има такива, те не са реализирани, за разлика от първите.

направо ми настръхва косата.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Искам да ви разкажа за нещо интересно. Зачудих се да отворя ли нова тема - например "Екологично земеделие", но и тази тема е подходяща, че иначе стават прекалено много темите с близко съдържание. Оставям модераторите да решат как да е оформено.

Имам приятелка, която е омъжена в Полша. Тя ми разказа, че през последните 1-2 години (може би около приемането на Полша в ЕС) се наблюдава емиграция на западноевропейци, с цел упражняване на екоземеделие.

Дори и в техния не много голям град (около 250 000 дущи) са дошли едно семейство от Германия и един швейцарец, който май се е оженил за полякиня, които са закупили 30-50дка земеделска земя на около 30-40км от града и отглеждат пълна гама зеленчуци и което най-много ме учуди дори ръж и пшеница, които после собственоръчно смилат, приготвят и изпичат хляб.

Всичко това го правят модерно, но без вредните хербициди, фунгициди, инсектициди ... Отглеждат растенията със знания и любов, създават им максимално добри условия, за да боледуват по-малко и да се получи по-голяма реколта. Отчитат лунните фази и подходящите дни за засаждане и плевене. Имат модернооборудвана оранжерия, в която датчици следят за температурата, влажността, и т.н. и съответно автоматично се проветрява, или засенчва или каквото е необходимо; използват биологични методи за борба с вредителите - както беше писала tzveti за някои растения като тагетеса (по известен като турта), босилек, невен или хищни насекоми (примерно калинките изяждат всички видове въшки и яйцата и ларвите на други вредители като белокрилки, цикадки ...) Въобще най-добрата възможна сплав между съвременна наука и природосъобразност.

Получената чиста и вкусна продукция 2 пъти в седмицата разнасят в кошници директно по домовете. Поръчваш си по телефона колко и какви зеленчуци и хляб ти са необходими и ги получаваш съвсем пресни (вярно на 2-3пъти по-висока цена, отколкото тези в супермаркета) - но според мен си струва.

Вие какво мислите? А има ли вече такива ентусиасти и в България, защото аз още не зная?

Линк към коментар
Share on other sites

Има, но тук нещата са още в началото. Тъй като активно се интересувам от въпроса, имам познати в Асеновград, Подбалкана, Благоевград и Свогенско, които правят сериозни крачки в тази посока, макар и да нямат засега обилна продукция. Щом все повече хора посвещават на това живота си, ще се получи. Жалко е, че не получават особена помощ - финансова, експертна и морална. Някои имат все пак и малка подкрепа от чужбина, а и кандидатстват вече за европроекти, когато се подкрепени от местната власт или поне от няколко кмета на съответните села. Това е случаят с екоинициативата "Тринога" в с. Желен, домакин на 9-дневния международен екосъбор през юли. :feel happy:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Доклкото разбрах едното семейство (имам предвид тези, дето са отишли в Полша) са се оказали последователи на Р.Щайнер. Дори нещо е станало на въпрос, че са получили определена помощ, субсидия от теософското общество в Германия или Швейцария, за да развиват такава дейност.

Да, прочетох в новините за тази инициатива, много ми се иска да присъствам, макар че се чудя дали ще мога да отделя време ... ще се опитам :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Мария и Матиас Тун се базират на тезите на Рудолф Щайнер и астрологическият им календар, предназначен за благоприятните дни за засаждане и събиране на плодовете и билките се използува дори в пътната полиция, в смисъл, че в тези дни, посочени в календара като "критични", не дават отпуски на полицайте, защото са забелязали, че тогава стават повече произшествия.

За съжаление, нямам елекронна версия на този календар за 2007 г., а само за 2005г.

Цитат от Добромир "Щом все повече хора посвещават на това живота си, ще се получи. Жалко е, че не получават особена помощ - финансова, експертна и морална"

Не мисля, че е жалко, защото получаването на "помощ" е свързано с много условия и "съвети" и резултатът съвсем не е екологичен. По- важното е, че самите хора разбират, че каквото и да си купиш, ще ти продадат отрова /в по-голяма или по-малка степен/ и искат да осигурят децата си с истинска храна.

Редактирано от tzveti
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...