722. Любов и вяра към Бога, вяра към себе си - 19 март 1939 г. неделни беседи

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1939 г., 1939 г.

Любовта дава живот (1938–1939)

Любов и вяра към Бога, вяра към себе си

Добрата молитва.

Духът Божи.

Ще прочета 14 глава от Евангелието на Йоана.

Изгрява слънцето.

Благородно е, човек да мисли добре. Благородно е да се чувства добре. Благородно е да постъпва добре. Съвременното човечество минава последния етап на една стара епоха със стари възгледи, от които са произлезли всички недоразумения. От старо време до сега са съществували два възгледа: според единия възглед, човек е трябвало да концентрира всичко в себе си. Вторият възглед е експанзивният, да се проявява човек вън от себе си. В личния живот човек се концентрира в себе си. Всеки иска лично на него да е добре. И след като му стане добре, всеки говори тогава и за другите. Това е една истина, но още не е цялата истина.

В природата съществува един дуализъм. Сега аз няма да се спирам върху това, що е дуализъм. Много съчинения има писани върху този въпрос, вие можете да четете. Аз няма да се спирам в тънкости върху онези подробности, върху които философите се спират схоластически. Аз искам да говоря на език, в който всяка дума има своето едно значение, а не две. Според мен, дуализмът в света е едно зло. Той е зло в смисъл, че силата в света произтича от злото. Само силният човек в света може да стане лош. Силните хора носят своето разрушение в себе си. От друга страна казва се, че Божественото е в Слабото, в малкото. Не мислете, че като казваме, че някой човек е слаб, в действителност е слаб. Слабото е, което се благославя от Бога. То носи в себе си живот, разрастване. Къде е надеждата на един дом: в майката, в бащата, в детето? От кого се въодушевяват майката и бащата? От детето. Детето е слабото, а майката и бащата са силните. Те създадоха едно противоречие. Питате: „Защо се съюзяват хората едни с други?“ За да не се бият. Там, където има съюз, това показва, че хората са се били. Там е съществувало едно противоречие и за да се избегне това противоречие, образувал се е съюзът. Детето, което се ражда в един дом, е договорът, който майката и бащата са сключили помежду си, че няма да воюват, но по любов ще разрешават спорните въпроси. Ако днес светът страда, той страда по единствената причина, че мъжете и жените воюват помежду си. Те са две воюващи страни, които защитават своите интереси. Психологически така седи въпросът. Казват: „Къде е злото?“ Аз не взимам злото като един акт. Аз разглеждам злото, като едно криво разбиране, като дуализъм. Ние мислим,че сме центъра на битието, че всичко трябва да се върти около нас. Преди години хората мислеха, че земята е центъра на вселената, че слънцето и всички планети се въртят около нея. Те мислеха, че каквото е на земята, това ще стане. Обаче, най-новите изследвания показаха, че не само, че земята не е център, не че тя е културата на света, но земята се върти и то там, дето не знае къде. Сега вашата наука се занимава с известни противоречия, които произтичат от самия живот. Противоречията са противоречия, поради неразбиране на нещата. Кое е по-хубаво сега: вливането на водата в едно езеро или изтичането на водата от това езеро? Колкото е добре вливането на водата в езерото, толкова е добре и изливането ѝ. Защото, ако нищо не се влива, нищо няма да се излива. Някой казва, че не иска да излива. Щом не иска да излива, тогава нищо няма да се влива в него. Това е закон на битието...................................

Толстой разправя една своя опитност. Той искал да предаде своето учение на света, но от практическия, от реалния, от невидимия свят му дали един сън да види, как и доколко лесно, може да го предаде. Една вечер, той сънувал, че е бременна жена и се мъчи да роди, но не може да роди детенцето си. Цяла нощ се мъчил, но не могъл да роди детето. В края на краищата той се събудил от този тежък и мъчителен сън и си казал: „Не се ражда лесно. Не е лесно да бъде човек жена.“3а да роди нещо, човек трябва дълго време да го отхранва в себе си. И то той трябва да даде най-хубавото, най-красивото от себе си, да задоволи всички хора. Като роди човекът отвън това, което е отглеждал вътре да има на какво да се радва. Мислите ли, че ние, съществата, които живеем в утробата на Бога, Той трябва да ни търпи такива, каквито сме? Той иска да ни предаде най-възвишеното и благородното от себе си, че като излезем вън от Него, със свободата, която ни е дадена да можем, да приложим това, което Той е вложил в нас. Ние трябва разумно да приложим свободата, която ни е дадена. Сега аз не искам да кажете, че светът живее много добре. Светът живее за себе си. Както да живее, той живее за себе си, но вие как трябва да живеете? Има един свят, дето съществата разбират всички неща. Те живеят така добре, но вие ще видите техния живот някога, когато очите ви се отворят. Тогава вие ще видите, че на земята има и други народи, освен тези, които днес виждате.........

Ще ви приведа един пример за изяснение на тази идея. Не е добре човек да се спира върху лични въпроси, но за да обясня една истина, ще се спра върху един личен въпрос. Един ден отивам в кантората на един адвокат, мой познат и намирам там един евангелски проповедник. Двамата седят и се разговарят за нещо. Адвокатът пише едно заявление. – „Какво правите?“ – „Тук искаме да дадем един добър урок на един измамник. Един ден дойде при мен едно младо момче, по-права един момък и ми поиска сто лева на заем, срещу които обеща да ми донесе брашно. – Това разправяше проповедникът. – Вече мина повече от година, но брашното още не е дошло.“ – После адвокатът продължи: „Същият момък дойде при мен и взе на заем 250 лева, като обеща и на мен да донесе брашно. Но нито брашното видях, нито него. Научих се, че се е оженило с тия пари. Сега ще му дадем един добър урок да знае, как се лъже.“ Като ги изслушах, казах и на двамата: „Лошо е направило това момче. Да съм на негово място никога не бих ви излъгал и вие имате право да се възмущавате от постъпката му. Слушайте, аз се поставям сега на мястото на този млад момък. Аз искам да изправя неговата погрешка.“ Тогава се обърнах към проповедника и казах: „Ето вземи стоте лева, които този момък ти дължи. Ако той ти върни парите, ако обичаш, можеш да върнеш моите. Ако не ти ги върне, считай, че той ти ги е платил.“ И до днес не ми е върнал парите, защото проповедникът е вече на другия свят. После се обръщам към адвоката и го питам, иска ли да му дам двеста и петдесетте лева, които момъкът му дължи. „Не, не искам, аз му прощавам.“ Този адвокат и до днес още е жив. Днес той е в Америка. Питам: Мислите ли, че всички ние, които сме дошли на земята, не живеем даром?Колко сте платили за осветлението, което слънцето ви дава? Какъв е бюджетът, с който разполагате за храна, за водата, за въздуха, за светлината, които получавате?Всички ние живеем даром. Мислите ли, че един ден невидимият свят няма да ни иска сметка за всичко онова, което ни е дадено и с което днес се ползваме даром? Направили ли сте сметка да видите колко коствате на невидимия свят? Като отидете на онзи свят, те ще ви кажат: „Дайте си диплома да видим, как сте живели!“Ако дипломът ви е само с шесторки, те ще кажат: „Радваме се, че сме издържали такъв добър ученик.“ Тогава ще ви дадат един билет да се разходите из другите планети. Ако дипломът ви е само с двойки, отново ще ви върнат на земята да учите. Сега това, което се изисква от вас, е да имате положителна вяра, която да не е обоснована на някакви си логически доводи. Запример, мислите ли, че вие можете да намерите истината в едно кино или в един театър? Отива един проповедник при един актьор да се оплаква, че хората не го слушат и го запитва: „Как така, вие, които не проповядвате никаква истина, хората ви ръкопляскат?“ Актьорът му отговорил: „Май ние проповядваме лъжата като истина, затова хората ни вярват, а вие проповядвате истината като лъжа, затова хората не ви вярват.“ Аз похвалвам този актьор, той му дал един добър пример. Казвам: Истината трябва да се проповядва като истина. Няма по-хубаво нещо от това, човек да бъде искрен в себе си. Той не трябва да прави разлика между себе си и другите хора. Аз наричам този човек свободен. Свободен човек е само онзи, който не се влияе от никакви външни условия и на когото тил е Господ. Пред него са неговите ближни – ангелите, а всички добри хора, това са условия, които той използва за своето въздигане. Ако всички хора бяха постъпвали и живели така, щеше ли да има някакво недоразумение в света? 

 Любов и вяра към Бога, вяра към себе си