720. Да види царството Божие - 5 март 1939 г. неделни беседи

[АлександърТ.А.]

 

Quote

 

Неделни беседи - 1939 г., 1939 г.

Любовта дава живот (1938–1939)

Да види царството Божие

Отче наш

Ще се развеселя.

Ще прочета част от трета глава от Евангелието на Иоана, от 1–22 стих.

Духът Божи.

Ще говоря само върху думите: „Да види царството Божие.“ Очите са едни от петте сетива или чувства, или способности, с които човек влиза в съприкосновение с природата. Според мен устата, слухът, обонянието, пипането, зрението, това са способности, с които човек разполага на физическия свят. Какво вие знаете по това, дръжте го за себе си. Аз не отказвам и вашите мнения. Колкото повече мнения съществуват, толкова по-добре. Езикът не се състой от една или от десетки думи. Хиляди думи съставят езика. Колкото повече думи го съставят, толкова по-добре. И колкото повече думи човек знае, толкова по-добре. Понякога вие се страхувате от многото думи. Думите са форми, чрез които човешката мисъл може да се изрази. Запример, ако ви питат, какво значи етимология, учените знаят. Тя е една чуждица в българския език. Тя е наука за произхода на думите. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, защо е дошъл, да няма две мнения по това. Не е въпрос в какво вярва. Вярата е само един закон, една възможност за ума да учиш, да използваш възможностите, които имаш. Но сама по себе си вярата нищо не дава. Ако ти предстои да извървиш един път, но не вярваш, че можеш да го извървиш, вярата сама по себе си, нищо няма да ти предаде. При това положение ти нищо няма да постигнеш. Ти може да си гениален, да имаш гениален ум, но ако не туриш този ум на работа, той нищо няма да те ползва. Ти можеш да си силен човек, но ако не вложиш силата си на работа, нищо няма да постигнеш. Ти може да си най-добър човек, но ако не вложиш добротата си на работа, нищо няма да постигнеш.

Всички хора в живота и в науката искат да намерят някъде почивка. Според мен, приятните работи в живота, това е почивка, а неприятните – това е работа и мъчение, и труд. Как може да ти е приятно да копаеш цял ден? Ако цял ден копаеш, ще те заболят ръцете и кръста. Те ще бъдат свидетели, че цял ден си работил. Кръстът ще каже: „Господарю, цял ден работих.“ Същото ще кажат и ръцете. Ако ръцете и краката, и кръстът не засвидетелстват, че си работил, никой няма да признае твоята работа. Какво ще бъде твоето положение тогава? Следователно, когато казваме, че някой човек е учен, има някакво свидетелство за това. Всички знаят, че този човек е работил. Каже ли някой, че нищо не го интересува, този човек се намира в особено положение. Аз съм за онова, което ви интересува. Човек живее, докато се интересува от нещо. Щом престане да се интересува от живота, той умира. Често хората схващат криво нещата. Наблюдавал съм млади моми. Докато не са оженени, те са красиви, но щом се оженят, започват да погрозняват. От тук аз вадя следното заключение: всеки човек, който се разхубавява, има някакъв идеал; щом започне да погрознява, той губи идеала си. Като се ожени, момата казва: „Разбрах вече, какво нещо е женитбата.“ Нищо не е разбрала тя. Щом е погрозняла, тя нищо не е разбрала. Като се ожени, момата трябва да стане два пъти по-красива, отколкото е била по-рано. Има едно обяснение защо мъжът и жената погрозняват. Жената погрознява от ревност към мъжа. И мъжът погрознява от ревност към жената. Значи и мъжът, и жената погрозняват. Жената не иска мъжът да бъде красив, да не го залюбят други жени. Отвън тя иска той да бъде грозен, а отвътре да бъде красив. И той от желание да не съблазнява другите жени, погрознява. Мъж, който ревнува жена си, не я е познал. И жена, която ревнува мъжа си, не го е познала. И приятел, който ревнува приятеля си, също не го е познал. Това е неразбиране на нещата. И ревността има добра страна. Аз не съм против ревността. Това показва, че ние ценим нещо, страхуваме се за него. Всяко нещо, което човек обича, ревнува го, пази го. Обаче, прекалената ревност е пакостна.

„Да видиш царството Божие.“ Под думата „царство Божие“, аз разбирам разумното, което Бог изявява. Онзи организиран, Божествен, идеален свят, това е Царството Божие. Казано е в Писанието: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда“. Това значи да търсите онова организираното, неизменното. Докато човек търси Царството Божие, той има идеал в света. При този идеал и най-малките работи на земята се осмислят. Ония хора, които са станали велики, са станали такива все по причини на малките работи в света.

Да види царството Божие