Impulsa Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Започвам тази тема и се надявам на всички да ни е от полза. Аз винаги съм знаела,че не съм смирена по сърце и че този урок ми предстои.Ами вече запозвам да го уча.Ще се радвам да споделите с мен вашите трудности по този път и вашите подходи към ситуацията. Моя човек заминава в чужбина.И понеже несигурността е голяма за мен и беба ще е най-добре да се върнем отново при майка ми...в бившото у нас откъдето избягахме.Тя е приютила в къщата си човек срещу който цялото ми същество се бунтува.Той е от типа''дребни мошеници'',непрекъсната говори срещу хората(и срещу мен) и гледа как да ги прецака за някой друг лев.Живее на гърба на майка ми,намесва се в разговори които не са негова работа,позволявал си е да кълне баба ми и т.н.Много мога да говоря.Майка ми пък си попийва и тогава става много агресивна ,а за нея той е всичко и е на първо място.От сега знам,че ще се върна там,но ще ми бъдат поставени условия''да уважавам''този човек,което включва да разговарям с него и да му четкам себелюбието.Знам че за мен това ще бъде урока по смирение...но хапа е много голям и ми е заседнал в гърлото.Помогнете ми с критика,съвети и най-вече стратегия-как да се смиря и как да подхождам към него така че нито да лицемернича ното да се бунтувам,нито да изпитвам този негативизъм.Сигурно и всеки един човек е имал подобен урок...най-трудния. Извинете ме ако съм била много подробна.Чакам вашите съвети. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 (edited) Цвета, няма ли възможност да живеете с детето отделно? Предполагам таткото ще ви помага материално. За мен домът е уютно и спокойно място. Там, където човек си отдъхва и се приютява с обичните си хора. Не случайно са казали: моят дом, моята крепост. Агресията и пийването са ми толкова неприятни и знам, че е трудно да си смирен и спокоен в такава обстановка. Трябва да уважаваме и почитаме родителите си, но в един момент да напуснем семейното гнездо и да създадем свое. За мен това е най-хубавият вариант. Иначе може да им гостуваш по-често и да се учиш на смирение. Редактирано Април 21, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Април 21, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Цвета, няма ли възможност да живеете с детето отделно? Предполагам таткото ще ви помага материално. За мен домът, в който човек живее е неговото уютно и спокойно място. Там, където ще отдъхне и приюти с обичните си хора. Агресията и пийването са ми толкова неприятни и знам, че е трудно да си смирен и спокоен в такава обстановка. Трябва да уважаваме и почитаме родителите си, но в един момент да напуснем семейното гнездо и да създадем свое. За мен това е най-хубавият вариант. Инче може да им гостуваш по-често и да се учиш на смирение. НАИСТИНА НЯМАМ ДРУГ ИЗБОР,УРОКЪТ НЕ ТЪРПИ ОТЛАГАНЕ ИЗГЛЕЖДА Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Цвета, А защо мислиш че това е урок? За мен да се смириш означава да започнеш сам да работиш по някои, да кажем, не особено добри черти от твоя характер, които са част от теб. Никога не съм възприемала смирението като това, някой да те мачка или тормози и ти да търпиш. С това което ще направиш, ти принуждаваш сама себе си да се промениш така, че да се харесаш на майка ти и обстановката около нея. Но не си ли задаваш въпроса как тази промяна ще се отрази на теб и детето ти? Ще бъдеш ли тази Цвета, която искаш и се стремиш да бъдеш? А малкото слънчице коя майка ще познава и вижда - истинската или тази с маската? Дали след време детето ти ще те разбере? Много е лесно да ти дадем съвет или да ти кажем: направи еди-как си. Всеки сам минава по своя път и е най-добре сама да вземеш решението, за да си убедена че така е най-правилно. Искам да ти кажа, че когато се опитвах да се променя, за да угодя на другите бях нещастна, децата ми също страдаха. Помисли дали няма друго решение на проблема ти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Април 21, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Искам само да уточня,че аз наистина за себе си приемам ситуацията като урок по смирение,защото искам да се науча на търпимост и разбиране дори и на хора които поради причина че съм възпитана така и така не приемам.Искам да се науча да не критикувам и да изпитвам положителни чувства към всяко човешко и ''не човешко същество'',да бъда силна и да не изпитвам негативни емоции,да изградя в себе си подход към различното така че нито да критикувам,нито да линчувам,нито да тая лоши мисли.Смятам че постигна ли това ще съм постигнала повече от много.В никакъв случай това не означава да ме тъпчат и тормозят.А просто да се смиря и да приемам хората такива каквито са.Да имам подходящ подход към тях така че нито да ги обиждам нито да се стига до конфликти и допирни точки.Просто да не ги допускам до себе си,но и те да не усещат неприазън......сложно е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 При едно съжителство усилията е добре да са от всички страни, най-малко, за да ти е спокойно у дома. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 (edited) Здравей, мила Цвета! Това твойто е повече за Цената на ИЗБОРИте ни в Живота...когато си мислим , че нямаме ИЗБОР + решаваме че трябва да се СМИРЯВАМЕ или ТЪРПИМ , защото това е нашият урок / карма + надяваме се нещо да променим / че нещо ще се промени + нас ни устройва да си мислим, че ще се упражняваме в Смирение...ноооо "Ах, дали е така, кой кой ще ми каже" има песничка една + щом нямаш друг Избор + значи избираш да се С + МИР + ЯВАШ + да се ПРИ+МИР+ ЯВАШ + временно/ постоянно + но да ти е по удобния/евтин битов вариант + Надеждата крепи човека + сега ще почнат безброй въпроси + къщата на майка ти с два отделни входа/кухни ли е + ама партньорът на майка ти може ли да наруши хармонията на детето ти + ама туй ама онуй ли е или не + една крилатка от и на Вечността ( май Бернард Шоу я беше взаимствал) The Necessity is the Mother of Invention! Нуждата е майка на Изобретателността! Когато си на зор голям + имаш или нямаш избор и съответно Полза - Вреда от Това - Онова/ друго + в твоя случай е : да се смириш + търпиш без Чистотата + Мира + Хармонията си да нарушиш + Надеждата, че няма да е за дълго тази ситуация само сега някой си помисли, че забравяМе за ДЕТЕТО + само го пропускаме + просто то в случая няма гласно думата + важното е на него да му е добре ДА или НЕ Да направиш ли КОМПРОМИС май ти е въпроса + или след като направя ИЗБОРА какво да ПРАВЯ + колко ли ще ИЗДЪРЖА и още и още варианти на въпроси/мнения разни + разнообразни темата не е само баш за СМИРЕНИЕТО или КАКВА ДОБРОДЕТЕЛ ще пробудя/ развия/ забия ако ИЗБЕРА това или онова в тази/друга стуация какво ще ми се случи Всичко било/е за ДОБРО ти знаеш отговорите + отличник ще си в придобиването на Смирението Верен + Истинен + Чист + Благ Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Април 21, 2007 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Как ли пък не? В името на какво ще се смиряваш? Ти хубаво ще се смириш - ами детето ти? То не трябва да понесе това твое смирение. Винаги има избор. И второ решение. Това за мен не е смирение, а примирение и компромис с последствия. Търси алтернатива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 А може би вариантът - връщам се у дома и се примирявам не е смирението, на което искаш да се научиш? (И аз се смирявах така 20 години докато децата ми не пораснаха и не ми казаха в очите, че това не е смирение, а глупост и агресия към тях и баща им...) Може би смирението в твоя случай означава да се смириш пред Съдбата, която те оставя сама с бебето, за да осъзнаеш,че си достатъчно силна да се справиш без помощта и присъствието на роднините си или бащата? (Когато аз научих този урок, беше твърде късно...) Въпросът на Цвети, обаче ме накара да се замисля - дали умеем да правим разлика между смирението и примирението в ежедневието и взаимоотношенията си? За мен смирението е Пътят да намерим Любовта в себе си и света си, примирението е проява на агресия към тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
cheefer Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Здравеи ЦВЕТА 80 не сме ние тези които ще живеем с тези хора.Вземи се в ръце и прецени защо ще ходиш при майка ти, защо ще подлагаш на такаве негативна среда бебо.Незнам каква е точно историята на ващо семейство и не е нужно,просто като се позамисли човек вижда с какво може да направи компромис и с какво не.Обсъди ли с съпруга си това нещо.Разговорите винаги помагат когато са на глас,а утрото е по мъдро винаги.Само гледай твоя урок по СМИРЕНОСТ да не нарани бебо и после да се биеш по главата.Защото не винаги виждаме правилния УРОК/да не е някои друг/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 (edited) Смирението предполага постигане на хармония. При хармоничното състояние силите са балансирани. Именно хармония трябва да потърсиш. Редактирано Април 21, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Средата, в която расте едно детенце, е много важна. То е като попивателна. Един ден всичките негативи ще му се "зачислят". Не бих живяла в такава среда точно в името на детето си. А варианти има колкото искаш, човек трябва да ги търси. Да се върнеш в обстановка, която ще събуди само повече ненавист, няма нищо общо със смирението. Напротив, това е затвърждаване на определени зависимости. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Света, щом нямаш друг избор и трябва да се върнеш да живееш с Бебо в дома на майка си, то първото нещо, с което трябва да се справиш, е твоя негативизъм. Помисли си дали не си твърде субективна спрямо майка си и нейния съпруг. Постарай се да видиш и хубавите им черти, да им простиш и да ги обикнеш такива, каквито са. Трябва да знаеш, че бабите и дядовците много силно и всеотдайно обичат внуците си и тази любов ги преобразява, прави ги по-добри, по-толерантни, по-загрижени, по-всеотдайни. Да се смириш, това значи да простиш и да започнеш да обичаш себе си и другите. Негативизма, който изпитваш, е проекция на нещо от тебе, с което не можеш да се примириш. Ако намериш сили в себе си да се справиш с този си негативизъм и проявиш творческия си потенциал за изграждане на едни по-хармонични отношения с майка си и нейния съпруг, за което ще ти помогне твоя Бебчо,сигурна съм в това,мисля, че няма да ти е толкова зле, колкото си представяш. Ти искаш конкретни съвети. Започни с прошката и доверието. Довери се на доброто в себе си и на доброто в майка ти и съпруга й. Повярвай, че те наистина те обичат и ще ти помагат от сърце. Ако ти се промениш, сигурна съм, че и майка ти няма да пие, а и съпругът й ще се промени към по-добро. Мисля, че това е шанс за всички ви. Нищо не става случайно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 " Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме." Любов и страх - дон Мигел Руиз Цвета ,това не е урок,а малка част от твоя живот.Ако я приемеш като такава,тогава ти ще бъдеш себе си и хората край теб ще бъдат себе си и в това няма нищо трагично.Ако обаче ти я превърнеш в трагедия (тази малак част от твоя живот)тя ще стане такава.Всичко зависи от теб.Времето минава бързо ,а ние решаваме как да го оползотворим. Настрой себе си хармонично насочи мислите си навътре към себе си и към детето ,а не навън,тогава повярвай ми ,никак няма да забележиш кой какво мисли ,прави или говори и докато се усетиш периода свършил.Поздрави и успех. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 "...Той живее в сърцата на смирените“; следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави!“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме“. Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: „Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам.“ Ето човекът. Сила и Живот. Неделни беседи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Април 22, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 22, 2007 "...Той живее в сърцата на смирените“; следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави!“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме“. Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: „Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам.“ Ето човекът. Сила и Живот. Неделни беседи. Благодаря!!!! Благодаря и на всички останали - прави сте за всичко и за това,че не бива да турпя,това не е смирение,но и за това което казва Таня,че от моето отношение зависи всичко,може би тя ме е разбрала най-добре за какво искам да използвам ситуацията.Решението почти съм го взела.Ще изчакам обаче да ислушам и останалите от вас.Едно голяяяяямоооо благодаря!Обичам ви!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Успех, Цвети! Довери се на доброто в себе си и на доброто в майка ти и съпруга й. Повярвай, че те наистина те обичат и ще ти помагат от сърце.Това е най-доброто и според мен. Ако ти се промениш, сигурна съм, че и майка ти няма да пие, а и съпругът й ще се промени към по-добро. Ето в това вече се съмнявам след всичко, което преживях и осмислих. Не, не се съмнявам дали ще се променят под влиянието на любовта, която им дава Цвети. Съмнявам се дали имаме право да го очакваме изобщо. Ако човек вижда в хората около себе си само доброто и любовта, той няма да очаква промяна от тях, не е ли така? Промяна очакваме само тогава, когато нещо не харесваме и критикуваме съзнателно или подсъзнателно. Промяна очакваме тогава, когато моделът на поведение и взаимоотношения на другия (другите) се разминава с нашия собствен. Т.е. ние искаме да го "подобрим" до нашия. А защо сме толкова сигурни, че този модел е "лош" за тях? Може би майката е щастлива,ч е си попийва и има до себе си този мъж и никак не иска да променя това? А може би майката се радва, че сега ще има възможност да "вкара щерка си в правия път" и с любовта си към нея (така както майката я разбира) ще промени Цвети и ще я направи щастлива като нея самата? Всякакви варианти са възможни - Цвети си ги знае. За мен лично свещените думички са Любовта и Свободата. Едното без другото не съществува. И съм съгласна със Станимир, че смирението във взаимоотношенията означва постигането на вътрешна хармония. Ако се смирим да живеем в среда, която нарушава хармонията ни, но очакваме това наше смирение и любов да промени средата и хората.... това дали наистина ще е смирение? (Казвам го като човек, поддържал фанатично тази позиция 20 години!) Ако оставим хората и средата да са такива каквито са и ги харесваме така, но отдалеч - без да създаваме условия за конфликти... ако си дадем право и свобода един на друг да живеем както на нас ни е хармонично - и няма значение дали живеем заедно или сме разделени....? Смирение и Любов ли ще бъде ако послушно изпълняваме това, което ни налага другия, въпреки че то ограничава нашата свобода? Така не се ли поставяме в положение на жертва, а него автоматично правим тиранин само защото иска да запази света си такъв какъвто на него му е хармонично? Много е сложно - но това са нашите уроци... За себе си научих, че смирението не означава да пренебрегнеш своята свобода и любов в името на нещо, а обратно - да не пренебрегваш свободата и любовта на другите.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Криси Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Cveta80 трудна задача си ни поставила, особено за хора които никога не са попадали в подобна ситуация/говоря за себе си/. Синоними на смирението са примирение, покорство, подчинение, отстъпчивост. Смирението точно не бих прилагала в човешките взаимоотношения, а по-скоро правенето на компромиси, но и от двете страни. Не ти пречи поне да пробваш как ще се чувстваш у дома, а и малките деца наистина преобразяват хората. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Горните синоними са синоними само на светското понятие за "смирение". В духовен смисъл всички Писания говорят най-напред за смирение пред Бога, а не да се жертват духовните предпоставки от смирение пред неразбиращи хора. Във всички школи поне що годе благоприятната среда се счита за едно от най-важните условия, за да се започне пътят изобщо. Може би светците могат да се развиват и в крайно неблагоприятна обстановка, но аз досега не съм срещнал човек, за който мога да твърдя, че го е направил. Практически при всички хора страданията помагат не в момента да се започне друг живот, а впоследствие, чак когато условията се променят, човек да си "има наум" кой път ще поеме - и дано да е вече различен... Психолозите знаят, че възможностите да се въздейства върху нежелаещи да се променят субекти са ограничени, а също така и опитите на самите тях да се променят, ако биха го пожелали, рядко са успешни в достатъчна степен.Човек според мен трябва да търси повече варианти преди да вземе някакво важно решение с трайни последствия върху живота си и този на близките му същества. По-късно е възможно това да е съвсем трудно, поради това, че и последната енергия, необходима за промяната, може да бъде изсмуквана от неблагоприятните взаимоотношения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Цвети, понеже питаш, затова и си давам правото да дам своя съвет. Аз лично съм живяла в подобна ситуация и горе-долу се поставям на товае място.Незная колко е малко бебето, но има варианти някой да ти помага, много жени го правят или евнтуално свекърва или друг роднина, което може би е по-добре отколкото да се връщащ някъде където, ще ти е зле, а от там може би и на бебчо, защото нали знаеш-всичко се предава по един или друг начин.Опитай накакъв алтернативан вариант, защото може и да ти е трудно, но като чета тове което пишеш ще ти е по-спокойно-въпроса е кое предпочиташ ти самата.Но щом си и с бебе мисля, че ти трябва спокойствие преди всичко. Поздрави и дано нещата се подредят по най-добрия начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Нещо не се връзва психологически в цялата тази ситуация. Има някакво бяло петно. Не разбрах къде е бащата на детето на Цвета в схемата. Кой отговорен мъж заминава в чужбина, без да подсигури жена си и малкото си дете??? Или историята е друга. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 (edited) Между другото(за конкретната ситуация на Цвети),не знам защо си решила че това е точно урока ти по смирение.Може би тази житейска ситуация те подготвя за съвсем друг урок.Внимавай ,да не го пропуснеш , мислейки си че трябва да се учиш на смирение и концентрирайки мислите си в тази насока.Логичния път е първо да преживееш и после да анализираш и намериш поуката.За обратния вариянт мисля че никой от нас не е готов , все едно да "четеш мислите на Бог". Редактирано Април 22, 2007 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 24, 2007 Доклад Share Добавено Април 24, 2007 В духовен смисъл всички Писания говорят най-напред за смирение пред Бога, а не да се жертват духовните предпоставки от смирение пред неразбиращи хора. Във всички школи поне що годе благоприятната среда се счита за едно от най-важните условия, за да се започне пътят изобщо. Напълно съм съгласна. Но ето как се получава една двойнственост. Това е една хубава и правилна теоретична основа. Някои успяват и в практика да я превърнат. Като че ли това е възможно някак "отгоре надолу"- то ест при правилно построяване на пирамидата на ценностите. Тогава всяка житейска несгода помага за движението в Едната посока. Всяка житейска сгода- също. Ако пирамидата не е построена правилно в каквато и посока да вървим- все няма там да стигнем. Обаче в конкретен критичен момент, когато човек буквално се задушава от безсилие, или от болка, тази теория хич не го топли. Дали може да се върви едновременно в два плана? Защото не можем да избягаме от контретиката, колкото и да не я харесваме, но пък вечно ще се давим в нея, ако пренебрегнем правилната основа... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Април 25, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Благодаря отново на всички вас!!!Мислим с татито ни да се пробваме да си остана аз с беба на квартира.Майка ми така повече ще ми помага и ще се държи добре.Мисля че ще ни е доста трудно финансово,но трябва да се пробва...заради спокойствието на Йоана.Пък ако не се получи ще се върна там....А може би това което искам да постигна не трябва наистина да го постигам насила и по принуда а да има истински съкровен мотив към любов и разбиране на различното.Накарахте ме да се замисля и осъзная някой неща.Целувам ви и ви благодаря отново!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.