Как да се справя с омраза и ненавист към баща си?

[holyvalentine]

Здравейте, дайте съвет за справяне с ненавист и омраза към бащата. Става дума за мен към моя баща. Колкото повече навлизам в терапията и работя със себе си, толкова повече осъзнавам неизлекуваните си досега травми и колко много болка съм носила неосъзнато. Много от това дължа на този човек - баща ми. Той все още е наоколо, все още са с майка ми, която се е вкопчила в него, за да остаряват заедно , защото тя си има някакви страхове, че няма кой да я гледа. Карат се като котка и куче, но това е било цял живот. Слава богу аз вече не съм част от ежеднвието им, но понякога се налага да ходя и да ги виждам. И докато с удоволствие отивам да видя майка ми, то с абослютно нежелание отивам при този човек. Да, говорили сме по темата. Казвала съм му в яда си колко много го ненавиждам и го мразя още от детството си. Давали сме си прошка и нещата се оправят за кратко. НО понеже той не работи със себе си, когато полага усилия те са само много повърхностни и неосъзнати, и всичко се изпараява за 2-3 дни, макс седмица. И после всичко по старому. Викане, вечно терсене, вечно говори или прави напук, и то само на най-близките, в обществото не може да се изглага така. И майка ми го търпи. Ок, това си е нейният избор. Като цяло той е отговорен човек в обществото и иначе се грижи за семейството , т.е за нея. Опора са си на стари години. Радвам се за тях. Обаче докато тя го оправдава, че му бил такъв харкатера и всъщност той бил добър човек, то аз не мога да го оправдая и всеки път го намразвам още повече заради викането му и обиждането особено на майка ми. Но най- противно ми е, когато понякога той е в насторение и всъщност се държи добре с мен. Ето този момент ме кара да повърна. Защото като дете успяваше да ме разнежи и аз се опитвах да му се харесам и някак си той повече да не крещи, но уви, всичко траеше до следващото му настроение и ярост. Сега вече не може да ме разнежи, аз не му дължа нищо. И това че той е в добро настроение и демонстрира или търси любзност/добро отношение/ ласки, мен не ме интересува. Противен ми е и предпочитам да страня от него. Но това ще съкруши майка ми, а и него, ако научи. Не знам да говоря ли пак с него и какво точно да правя. Те не смятат, че имат вина за въпзпитанието на мен и брат ми или поне само частична. И че тези семинари ми разбутвали ума и само ме карали да мисля за глупости. Защото след 2 от семинарите наистина инициирах разговори. Но моята работа с терапевт продължава и аз навлизам в още по-дълбоки осъзваания и лекувам болката си. На мен не ми трябва вече баща ми да я лекува, той е страничен човек. Но не знам как точно да се държа с него. Защото аз съм много пряма и директна и не мога да се преструвам, за да угаждам на другите хора. Той вече усеща, че нещо се случва, но си мисли, че аз си имам лични проблеми. Изобщо не предполага какво е. И колкото повече аз се отдалечавам, толкова повече той се опитва да ми се мазни, което ме отвращава. Значи докато живеех при тях, едва ли не само подпирах леглото и бях някаква дропла. Поне в неговите очи, а когато се изнесох изведнъж много му залипсвах и изведнъж много искал да ме вижда. Ай сиктир. Аз да на съм му кукла? Не знам точно как да се заявя пред него. Неговото заявяване към света винаги е било в бясна самозащита, грубост, стъпкване на отрсрещния и абсолютно несъобразяване с чувствата му. За голямо мое съжаление мога да кажа, че до голяма степен и моите методи за справяне бяха такива, а и все още са до някаква степен. За съжаление съм попила от него, а това ми е толкова грозно, че аз не искам да се отнасям с хората по същия начин. НО към него, той от добро не разбира, и освен с неприязън, с друго не мога да се отнеса. Моля за съвети! Благодаря.

[АлександърТ.А.]

Мислил съм по въпроса , защото и аз имам същия проблем .Не толкова силно изразен ,но по смисъл , същия . Та колко и да съм се насилвал и вътршно моделирал при общуването има неочаквани случки и както казваш , настройката издържа няколко дена . На края се отказах мислейки че дълбоко в мен има нещо което трябва да разбера и променя .Нещо дълбоко , недостъпно за обикновнно самовнушение .Така приех тактиката , да следвам , ама буквално, съветите на мъдреците за въпрешна чистота .Така постепенно , на моменти избухващата ми агресивност , взех по лесно да успокоявам 

1- винаги търси първо своята грешка .Чуждата ,само я катализира .--правилно действие ...това е  лесното стига да си обективен , да си се сбогувал с лъжата 

2-знай че твоя живот е твоя отговорност .Не вини някой друг когато нещо не ти харесва --правилно мислене ...Другите са различни и мъдроста е да ги разбереш поне мъничко .

3 -Ако погледнеш другия , то виж хубавото в него --правилно чувстване ...Успееш ли да потдържаш баланса на чувствата си успял човек .

4-Когато си зле не бързай ,защото злото идва много бързо , а за доброто трябва да се потрудиш .

Редактирано Ноември 4, 2022 от АлександърТ.А.