Внимание

[Ally]

Много ми липсва внимание и това ме прави адски зла! Това, и още сума ти несправедливости. Но в дъното им пак виждам това, че аз не съм важна и затова хората се отнасят така с мен! Това ме вбесява!!! Мисля, че хората просто така възприемат нещата, дори не много съзнателно - ако си важен, естествено се отнасят добре с теб, ако не си - си никой, и никой не те забелязва, не съществуваш! Адски се дразня на това! И от яд искам да им върна!!! Да им върна с пренебрежение! Да ги убия с пренебрежение! Само че никой не иска моето внимание! .. Освен това, заради много натрупани неща, съм станала супер злопаметна и отмъстителна! Искам, много искам да се върне тъпкано на всички, които са се отнесли зле с мен! Ще злорадствам с удоволствие, ако това се случи! Само че това май никога не се случва.. Лошите хора са си неуязвими явно И това е вбесяващо!!

Мразя хората за това, че аз съм никой за тях! 

Адски дразнещо е и това, че когато си слаб, хората се възползват от това, за да застанат над теб! Когато бях на върха, красива, умна, супер готина, всички се отнасяха добре с мен, получавах всичко без дори да съм попитала, и т.н, и т.н. Сега когато съм слаба - всеки си мисли, че може да се държи както си иска с мен, и в това няма проблем!  

Когато аз бях добре, се държах добре и приятелски с всички! А се оказа, че има хора, които чакат да отслабнеш, за да започнат да се държат лошо с теб! 

Гади ми се от хората! 

И това, че ако си момче, всичко е ок, всичко е разрешено за теб, хората те харесват, уважават! Ако си момиче - си никой!!

И ако си никой, си никой! Изхвърлен си от света! И няма влизане!

Редактирано Юли 8, 2022 от Ally

[Ally]

Погледите на хората ме убиват! Имам чувството, че ме мразят, че са враждебни, че ей сега ще ми подвикнат нещо гадно, ще ми се присмеят, ще ми се подиграят! Преди като бях супер яка, знаех, че всички погледи са добронамерени! Ужасно е да вървиш изтръпнал, непрекъснато напрегнат, да не можеш да се успокоиш нито за миг! Като трябва да пазарувам нещо, това е ужасен миг, защото имам чувството, че трябва да се моля на тия хора! Още повече, че нямам глас, и ми коства супер усилие да проговоря! Ужасно е да се чувстваш супер грозен и смешен, да ти е супер срам да се движиш сред хора, още повече защото не можеш да се движиш адекватно, координирано, бързо..движението на тялото да ти е супер трудно, защото 'спиш', не си тук, няма какво да те докара тук, спиш и не можеш да мърда, защото си във фрийз риспонс и грам няма какво да те изкара! Трябва да избягваш всички погледи, защото изобщо не си спомняш как се реагира като срещнеш нечий поглед! И се движиш направо като сляп!

[АлександърТ.А.]

 

цитат

Мисля, че хората просто така възприемат нещо, дори не много съзнателно

Някой са точно така . Когато искате нещо от някого са много внимателни и мили . А когато виждат че не могат да го получат са груби и обиждащи . И това не е заради теб , а заради собствена духовна нищета . Твоят п роблемът е , че оценяваш тези хора повече от самата себе си . Първо търси хора, които те харесват и ценят  вътрешните ти качества . И второ да работиш върху самооценката си. Всеки човек е велика душа и е достатъчно да попадне в подходящи условия, за да стане герой (например) . Интересното е че си локализирала това което те спъва . Има хора, които не могат да се сетят и използват.

Грешка е да обърщаш вниманието на такива хора , дори когато им злорадстваш .В тяхно обкръжение душата ти страда недооценена ,И няма как да получиш това което те нямат --правилно , по достоинство , оценка . Те ще те дърпат в посока , неприятни изживявания .

Редактирано Юли 11, 2022 от АлександърТ.А.

[д-р Тодор Първанов]

Веднъж Сократ се разхождал извън Атина .Срещнал го един критинянин,  познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина, кажи ми какви хора са атиняните .,,

,,Ще ти кажа,  но първо ти ми кажи какви за критиняните ‘’казал Сократ

,,О , критиняните са много лоши хора .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи,,отговорил  критинянина .

,,Ами когато отидеш в Атина ще видиш че и атиняните са същите .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи, ,отговорил му Сократ и продължил пътя си

Насреща му се задал един родосчанин. познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина кажи ми какви хора са атиняните .,,

,,Ще ти кажа но първо ти ми кажи какви за родосчаните  ‘’казал Сократ

-О , родосчаните са много добри хора , те си помагат и са много задружни – отговорил родосчанина

Ще видиш че и атиняните са същите.  Те са добри хора , помагат си  и са много задружни – отговорил Сократ и продължил напред .

Всичко е в нашите глави, хората са такива каквито ние си представяме, че са.

Но прочети и следващият откъс от книга.

                                          можем да отнемем всичко от един човек с изключение на едно: последната от човешките свободи – да избере отношението си в дадена ситуация, да избере реакцията  си” (“Човешкото търсене на смисъл: Въведение в логотерапията”, 1963г.

 

"Беше през май 1945 година, в края на войната, когато бях изпратен в състава на малка група лекари в току-що освободен нацистки концентрационен лагер, който се намираше вече на територията на самата Германия, недалеч от Вупертал, за оказване на спешна медицинска помощ на намиращите се там затворници. Хиляди хора от различни страни на Европа, мнозина от които евреи по народност, бяха на границата на гладната смърт. На мнозина вече с нищо не можеше да се помогне. Така че въпреки лекарските усилия и подобреното хранене, ежедневно умираха десетки хора. За мен видяното в лагера се оказа по-лошо и от най-страшните преживявания на фронта. Тогава се запознах със Странния Бил Коди!

 

Това не беше истинското му име. Така бяха го нарекли за по-лесно американските войници. По произход беше полски евреин. От самото начало обаче повече от всичко ме порази необяснимият факт, че в сравнение с всички останали затворници от лагера, повечето от които едва можеха да ходят, Бил Коди изглеждаше съвсем различно. Той ходеше изправен, очите му бяха светли и ясни, енергията му неизчерпаема. А тъй като владеше пет чужди езика и беше нещо като неофициален преводач в лагера, помощта му при подреждането на архивните дела и установяването самоличността на живите и умрелите, беше незаменима. Удивлението ми се засили още повече, когато се запознах отблизо с Бил Коди в процеса на самата работа. Макар Странният Бил да работеше по 15 или 16 часа дневно, при него не се забелязваха никакви признаци на умора, докато ние залитахме от изтощение. От него сияеше състрадание към затворените другари и неведнъж това сияние ми вдъхваше нови сили, когато куражът ми се изчерпваше.

 

Накрая не можех да намеря никакво друго обяснение за необикновените физически и душевни сили у Бил Коди, освен предположението, че той, за разлика от всички други затворници, е в лагера съвсем отскоро. Какво беше изумлението ми, когато от документите на Бил Коди, съхранявани в лагерния архив, узнах, че той се намира в лагера вече цели шест години. Шест дълги години той бе живял на същата гладна диета като всички останали, спал бе в същата зле проветрявана и пълна с всякакви болести барака, и въпреки всичко, това не бе породило в него никакви признаци на физически и душевни заболявания. Но още по-учудващо беше, че всяка група в лагера го смяташе за свой приятел. Точно към него се обръщаха лагерниците за решаване на всички спорове помежду им. Едва след като прекарах там няколко седмици, разбрах каква голяма ценност е това, че такъв човек се е намерил на едно място, където затворници от различни националности се мразеха почти толкова силно помежду си, колкото мразеха и немците. И винаги, във всички най-остри конфликтни ситуации, които отново и отново възниквали в лагера и извън него, можело да се види и чуе как Странният Бил, обръщайки се към разума, разговарял с хора от различни групи и ги съветвал да си прощават един на друг.

 

Доста дълго загадката на този необикновен човек оставаше неразрешима за мен, докато веднъж, най-после той ми повери собствената си история. Това стана след като казах веднъж, че на хората, преминали през всички ужаси на лагера, е така трудно да прощават, защото мнозина са загубили членове от семейството си в лагера. Този кратък разказ на Бил Коди наистина принадлежи към най-удивителните човешки свидетелства за възможностите на силите на прошката:

 

- Ние живеехме в еврейската част на Варшава – започна бавно Бил. – Съпругата ми, нашите две дъщери и още три момченца. Когато немците завзеха нашата улица, те ни изправиха пред къщата и откриха огън с картечница… Аз ги умолявах да ми разрешат да умра заедно с моето семейство, те чуха, че говоря немски, и ме причислиха към една работна група. – Той замълча, може би отново виждаше пред себе си своята съпруга и петте си деца. После продължи: – Тогава аз трябваше да взема решението; трябва ли да отвърна с омраза на войниците, които сториха това, или не. Решението взех наистина лесно. Аз бях адвокат и в моята практика често виждах какво може да стори омразата с човешкия разум и тяло. Току що омразата беше убила шест човешки същества, които бяха за мен най-скъпото на този свят… Ето защо взех решението: през целия си живот – независимо дали това ще са няколко дни или много години, аз ще обичам всеки човек, когото срещна.

 

Обичта към всеки човек. Това беше силата, която беше опазила този човек всред всички лишения. И постепенно разбирах: Бог винаги иска да се открие, а човекът или съзнава това, или не."

[Ally]

Бях на върха, всички ме уважаваха, харесваха, възхищаваха ми се.. сега.. сега се чувствам като утрепка и парцал.. И причините за това, поводите, са..

- ужасните хора, които срещнах (главно на работа), и тяхното отношение.. Както и това, че видях колко ужасни са хората като цяло. 'Благодарение' И на пандемията и войната в Украйна..

- това, че любим и много важен за мен човек се оказа нарцис и след няколко години на страхотни отношения си изсипа нарцисизма върху мен.. а това стана и защото аз вече не бях същия готин човек от преди.. регресирах, станах като малко дете (дори започнах да го усещам като майка си) и естествено комуникацията се промени.. (преди това дори не знаех, че този човек е нарцис! защото имахме страхотни отношения и не е бил гаден към мен, нито съм го виждала да е към други, освен да е изгрубял в 1-2 много бегли момента)..

- отношението на работа.. освен изключително изнервящи, изперкали хора, гадно отношение от нарциси и злобари, другото нещо е използването, което започна в последните 2 години, на работата, на която съм през последните 5-6 лета.. В началото всичко беше ок, после изведнъж някакви хора започнаха откровено да се скатават, като оставят тежката работа на мен - работа, която аз обичах, но нещата се променят, когато видиш как другите бягат, оставят те сам с някакво непосилно количество, ти се чувстваш затрупан и БЕЗСИЛЕН, започваш да се изтощаваш.. и на всичкото отгоре, като говориш с отговорник, той казва - 'Х каза, че сега не му се прави това!', защото Х е приятел на отговорника!  (става дума естествено за жени)

И сега последното нещо, което ми беше останало - външния вид, усещането, че съм харесвана.. еми появиха се хора, на същата тази работа, с коментари, които усетих като напълно умишлени, като - 'Ех, защо тебе не те свалят! :)', 'Хаха, не го ли виждаш!' - за нещо, което търся.. че дрехите ми не били секси.. - тези от момиче.. Другото - момче, за което започнах да си мисля, че също е нарцис, защото сякаш започна с играта 'обръщам ти внимание, не те забелязвам'.. в началото внимание, после - влиза и поздравява само другия човек.. или били сме в общ разговор 4-5 човека, малко по-късно като ме вижда - 'А, ти какво правиш тук?'

Истината е, че когато ти спадне самочувствието, започваш да привличаш хора, които искат да те смачкат, нарциси..

Редактирано Юли 30, 2022 от Ally

[Ally]

Мисля, че това моето състояние никой не го разбира. Аз буквално не знам каква физиономия трябва да направя.. ей така като си ходя по улиците.. нямам естествена физиономия и не се сещам каква трябва да ми бъде физиономията.. Като говоря с хора, не мога да направя съответна мимика.. ако някога се случи да направя съответна мимика, това за мен е чудно щастие..сякаш.. ..сякаш притежавам тялото си.. на себе си съм..принадлежа на себе си!.. Трудно си контролирам движението.. движението ми няма никаква форма.. Не е чудно, че едно от нещата, които искам най-много, е да 'имам форма', да мога да се движа нормално, да мога да говоря, да изразявам емоции, смисъл с мимиките и думите си.. Не мога да правя интонации! Просто при мен става така, че в един момент като се разочаровам ужасно много от хората, като се почувствам напълно изоставена, просто сякаш енергията ми свършва, животът ми свършва, буквално заспивам и буквално ме няма повече! Спя! Нямам реакции. Нищо не стига до съзнанието ми. 

Освен това, когато съм в това мъртво неподвижно състояние, започвам да се виждам, усещам като майка ми, което за мен е много грозно и ужасно, и не мога да го понеса!!! То всъщност и затова имам чувството, че съм грозна и другите ме виждат грозна, и ме е срам да се движа по улиците!!

 

Аз бях в страхотен колектив.. преди това гадно състояние..и след друго такова (същото).. и когато той се разпадна и връзките отслабнаха.. абе когато всичко свърши, сега - се чувствам все едно съм извадена от семейството си.. както когато като малка, на 3, първо съм била сама в болница, след това са ме дали при баба ми и дядо ми.. мисля, че от там идва това объркване за себе си.. Все едно са ме извадили от средата ми, в която съм била до 3г., после сама в болница - ужасна травма, и после..като изгонване при баба и дядо.. на различно място, при различни, не особено познати хора, с различен стил на отношение, възпитание.. 

Редактирано Август 11, 2022 от Ally

[АлександърТ.А.]

Quote

Истината е, че когато ти спадне самочувствието, започваш да привличаш хора, които искат да те смачкат, нарциси..

Quote

 Като говоря с хора, не мога да направя съответна мимика.. ако някога се случи да направя съответна мимика, това за мен е чудно щастие..сякаш.. ..сякаш притежавам тялото си.. на себе си съм..принадлежа на себе си!.. Трудно си контролирам движението.. движението ми няма никаква форма.. Не е чудно, че едно от нещата, които искам най-много, е да 'имам форма', да мога да се движа нормално, да мога да говоря, да изразявам емоции, смисъл с мимиките и думите си.. Не мога да правя интонации! Просто при мен става така, че в един момент като се разочаровам ужасно много от хората, като се почувствам напълно изоставена, просто сякаш енергията ми свършва, животът ми свършва, буквално заспивам и буквално ме няма повече! Спя! Нямам реакции. Нищо не стига до съзнанието ми. 

Като че ли живееш , за чуждото мнение .Така предаваш себе си на илюзията която имаш за чуждото мнение .Илюзия непозволяваща да живееш своя живот .

 Градиш мирозданието си въз основа на лично мнение за чужди мнения .Нещо което е невероятно , направо невъзможно да отразява и 10% истина . Не е добре да се доверяваш на хора които не те познават .Двама братя или сестра , отрасли заедно .Пак имат различни мнения и се посдърпват . А да даваш вяра на нечие мнение изградено без никаква познавателна стойност към обекта на внимание (Ти), е грамадна грешка . Ако посещаваш терапевт ще се научиш да съставяш по вярно мнение за всяка една случка . И от там ще имаш по правилен мироглед , по близък до реалното .

Редактирано Август 15, 2022 от АлександърТ.А.

[Ally]

Има нещо такова.

[Ally]

Не знам какво да правя с нарцисите, и гадните хора около мен.. В смисъл, че от едно известно време, вместо да мога да се успокоя, да отработвам, да се лекувам психически, аз трябва да се занимавам с поредния нарцис около мен! Нон стоп да мисля как да се защитя от него, как да го издържам.. Те нещата се повличат едно по друго - появява се един тип нарцис, след него се появява същия тип и т.н.и т.н. На мен никога не може да ми е спокойно, да съм сред безопасни поне хора. Сутринта нещо ме е усмихнало, настроило малко по-позитивно, и после след часове прекарани с въпросния човек, и то не през цялото време.. Това тотално отдалечава от себе си.. На мен ми действат така сякаш за мен няма място в този свят, нали те искат да заемат цялото място, да се виждат само те, те да са най-най-най- и ако може друг да не съществува..или да е смазан под тях. Мен дълго ме държи това усещане от деня, прекаран с досег до нарцис. Даже сега се чудя как успях да се поуспокоя. Най-ме е яд, че на нарциса му се получава да ми разваля настроението!!! Преди, когато бях супер, едно от многото супер неща беше, че и някой да се опита да ме нарани, да ме ядоса (когато започнаха да се появяват такива хора в един момент), това не ме засягаше, аз отвръщах с някаква шега, която супер деликатно караше въпросния човек да се почувства глупаво, а и другите да се разсмеят, и силен истински смях, беше ебаси кефа! (Не че ми е било цел, просто така си ми идваше отвътре.)

[АлександърТ.А.]

Написала си 9 реда . По принцип ,написаната информация , за една минута разговор е много повече от 9 реда .

Изкам да кажа че точен съвет в такъв формат е трудно да се даде .За това се говори по общо .

Обикновено човек определя поведението си  от различни цели и те са единствена мотивация за планиране на времето . Значи правиш каквото правиш без да обръщаш внимание на странични неща . А странично  е всичко което те отклонява от основната цел . Например отиваш в кафето да минат 3 часа . 3 часа се наслаждаваш на летящото време до момента когато на масата седне някаква досада . Тогава се извиняваш със спешен ангажимент и отиваш в съседното кафе да си довършиш работата .Това е когато не можеш да игнорираш , като правиш това което си започнала.

Quote

след часове прекарани с въпросния човек

потърси си друг човек ако не можеш без такъв .В България сме няколко милиона .

Quote

а и другите да се разсмеят, и силен истински смях, беше ебаси кефа

Всеки желае да се харесва на околните .Получава се когато не се впечатляваме от чуждо мнение .Когато човек се стреми  да изявява само всички  свои добри качества , нищо друго не му трябва .

Редактирано Септември 23, 2022 от АлександърТ.А.

[Ally]

В 23.09.2022 г. at 22:46, АлександърТ.А. каза:

По принцип до сега използвах мястото по-скоро за да вентилирам, не за съвети..

Но в началото имах още останала някаква връзка със себе си, вече изобщо нямам..

Сега.. все едно всичко е изчезнало!.. Това сигурно е много трудно да се разбере от хора, които си живеят нормално.. Последните лета работя на морето, това също, онзи ден се прибрах в София. Преди да замина края на май още..виждах своите неща.. хах искам да кажа, че.. още ги имаше спомените ми за хубавия период в живота ми, емоции от тогава, и нещо от мен от тогава още имаше.. И примерно вървейки из града, през мои места - си виждах, усещах, чувствах спомените от тогава, усещанията, това себе си.. сега не.. - няма ги сякаш, т.е.все едно няма нищо! Също мога да обясня нещата през котката ми.. сега като се върнах и я видях - амии.. все едно не е моята котка.. в смисъл.. емоционалната част, връзката, привързаността ги няма.. има я привързаността само когнитивно, понеже знам, че това е моята котка.. но същата, предишната емоция я няма, предишната връзка я няма..защото го няма предишното мен.. Мисля, че това е станало и с майка ми, с родителите ми като малка, след като на 3г.съм била сама в болница.. или и след това когато са ме пратили да живея при баба и дядо.. И тогава така АЗ съм изчезнала, съответно връзката е изчезнала.. и всъщност като се замислих вчера майка ми всъщност не съществува емоционално за мен, ако не от тогава, то от някакъв по-следващ момент в живота. Това сега важи както за котката ми, така и за любимите ми хора от хубавия период в живота ми, който споменах по-горе. Същото - емоцията изчезна (по-рано от към котката).. не е същата връзката.. защото аз не съм същата.. защото аз съм изчезнала.. ВСЕ ЕДНО ТОВА НЕ СА СЪЩИТЕ ХОРА. Така аз всеки път губя себе си, и хората, връзките.. И това е побъркващо изживяване.. Както казах, все едно всичко е изчезнало, няма нищо, в този свят! И в главата ми, в съзнанието ми няма нищо! Скъсала ми се е всякаква връзка със света, защото ми се е скъсала и последната връзка с хората, с човек.. колкото и този път да се опитвах (знаейки вече какво става) да я запазя с цената на всичко, възможно най-много време! Да запазя тези емоции, тази връзка, това себе си, този начин на общуване с хората.. Но..се появяват кофти хора, които много ме измъчваха.. адски разочарована съм от хората, адски уморена от това разочарование, вече мъртва, и като стане така, виждаш, че вече няма смисъл да общуваш, да се опитваш да общуваш.. и..все повече се пускаш..от тази връзка със света, за която казах.. А тези кофти хората все едно те удрят през ръцете, за да се пуснеш, да изпуснеш връзката и да паднеш в черната дупка..където вече нямаш връзка със света, вече си само в себе си.. не виждаш навън.. говориш си сам.. шото говоренето с хората навън не е истинско по никакъв начин..и т.н...и аз вече мога да бъда, да съществувам само в фейсбук, в Интернет, защото все едно ме няма!няма ме навън в света, аз не се виждам, тялото ми го няма отдавна.. аз не се виждам, невидима съм, от там и хората не ме виждат, не съществувам за тях.. И все едно си изгонен от хората в тази черна дупка, защото си отхвърлен, защото не ставаш, защото си лош.. тази интерпретация на нещата е от ранните изживявания с майка ми..и баба ми.. наказан си, защото си толкова лош, и толкова не ставаш.. и.. хората са те изгонили, прокудили..  и ти трябва да се срамуваш.. 

От друга страна относно общуването с хората.. всъщност аз исках да общувам само повърхностно с хората, не исках да правя нови връзки (не че щях да мога), защото.. бях много привързана към хората от споменатия хубав период в живота ми, исках да запазя връзката с тях, и най-вече да запазя това себе си, което изградих сред тях - супер уверено, наперено, супер отворено, приятелски настроено, общително, позитивно..... и т.н. Да ама това няма как да стане когато се появяват споменатите кофти хора, които те измъчват, и ти подкопават увереността, и с това ти връщат всичко травматично с майка ти, баб ти и т.н... Освен това тези хубави хора бяха прекалено хубави (то ясно и че аз ги идеализирам, но пак, всеки от нас ще го каже това - че това беше уникален екип (колеги ми бяха) и другаде не можем да го намерим). Те тотално ми промениха живота, в хубава посока. Аз никога преди това не съм била толкова жива, истинска, и толкова отворена към всичко и всеки, толкова чувстваща, и никога преди това никой не ми е бил толкова близък, толкова близко до мен, буквално в гърдите ми, част от мен, да.. Нестандартни хора.. супер интересни, провокативни, истински.. Заради което аз не мога да харесам никого след тях!!! Всички други сега ми се виждат еднакви.. Не мога да харесам други хора, и съответно да се привържа към други хора. И голяма разлика е това, че тези хора бяха толкова Истински! Казваха си всичко в очите! Нещата, които не харесват.. Тия другите след тях.. :/ 

 

Редактирано Октомври 3, 2022 от Ally

[Ally]

И сега отново съм в дилемата, както във всяка от последните няколко години като се върна от сезонната си работа на морето, каква работа да почна в С. Тази дилема се превръща в пълна обсесия! Миналата година 2 месеца се чудих м/у няколко избора (и явно, по резултатите, взех най-неправилното решение), 2019та също много се чудих, сега пак.. Това е защото всъщност имам само работата и.. разчитам на нея за социални контакти и т.н... Сега ако сменя сферата, това ми се струва като да скъсам връзката с предишното, с предишните хора, с предишното мен. Т.е.край. Не че той не е дошъл отдавна.. А да остана в сегашната сфера ми се струва като да остана в застой, да остана сама!!!там, където никой не ме забелязва и не съществувам за никого. Изборът миналата година го направих точно в полза на това, че не можех да си представя да продължавам да бъда сама!.. Е и сега не мога да си го представя.. Имам нужда да направя връзка с някого, защото като не чувстваш връзка с никого, само с минали неща, оставаш без капчица живот в себе си, безумно уморен.. и т.н. От друга страна, от миналия ми опит, да направя връзка с нов човек означава, да изгубя старите (при мен става така). А за мен това означава да изгубя себе си.. не че то не е вече умряло това 'себе си'.. но все пак има някакви спомени, усещания останали.. .. Друго е това, че сега съм тооооооолкова плаха с хората, неуверена, страхлива, стресната, напрегната.. и това с влизане в нов екип, макар и малък, плюс ученето на нови неща, макар и не сложни, не знам дали ще мога да се справя и как.. Проблемът е там, че сега не мога да променя това плахо общуване с хората, и продължавам да общувам така плахо с всеки следващ, и това се затвърждава като общуване.. (е това не важи за последната ми сезонната работа, но там главните хора ги познавам.. важи за следващите хора тук в София - едно интервю за работа, на което отидох, въпреки, че нямаше нищо страшно в тези хора :)), лекарка, при която бях, рецепционистката..). Миналата година пак беше така в този период, но после отидох на работа пак при познат, близък човек, и съответно не беше с тази плахост. Хах но тогава още съм имала надежда.. че отивам при някой, с който имам връзка.. Сега са плахост + тотална умора + безсмислие (усещането, че и да се представям добре и да не - все тая е, хората все няма да ме виждат, така че е безсмислено да се представям добре.. да влагам усилия, като няма да получа нищо). Освен това сега вече ми е много трудно да говоря.. от притеснението, от това, че все се чувствам виновна, не добра - в смисъл не способна, и говоренето, обясняването с хората става някакво шикалкавене.. не смея да поискам нещо, естествено.. не мога да казвам нещата направо.. забравила съм простичкото и ясно говорене.. И аз мога да си кажа това, което съм си наумила, но ако в следващия момент ме попитат нещо, или ми кажат, че нещо не е така, аз забивам, мисленето ми забива.. мисленето ми е такова забило, умът ми е забил, аз си говоря автоматично....... и не мога да говоря и да отговоря спонтанно.. Освен това и имам много гняв в себе си, и това естествено прави много трудно строенето нормално и спокойно с хора. Даже някак ми се иска поне за малко да мога да си изговарям всички недоволства на хората!!! И недоумението си защо правят някакви неща, защо са такива, защо са толкова тъпи!!!!! (сигурно сега ми се виждат по-тъпи отколкото са.) Или да се карам с някого! Би ми било много добре да мога да си изразя тези неща, поне така ми се струва. Може би бих отишла при някой психолог от тук, ако изобщо влизат такива още, който е малко запознат с историята, за изразяване на гнева. Чак имам някаква непоносимост към хората вече! Нямам търпимост вече към глупостта, несъобразителността и егоцентризма им! 

Абе въобще сега ми е толкова уморено, и толкова не ме интересува, защото съм напълно отчаяна, че от една страна бих хванала която и да е работа, защото ме интересува само.. да нямам вече решения за вземане на главата и да мога само да спя - буквално и преносно.

Много е страшен този избор на работа, защото.. сега го видях като следната ситуация от детството ми - майка ми е изчезнала, отишла си е, и аз сега седя и търся да си намеря нова майка/ човек, ама тя никога няма да бъде толкова добра към мен, или поне аз така си мисля (ситуацията от детството е когато на 3г.са ме оставили сама в болница, а после са ме дали при баба и дядо).

Редактирано Октомври 7, 2022 от Ally