Заекването

[Орлин Баев]

Заекването засега е непосилен за разрешаване от съвременната наука проблем – както като причини, същност, така и като терапия! Някои психологически школи изказват хипотезата, че заекването се дължи на преживяна по време на бременност психотравма, ситуация на стрес и насилие, която майката на всяка цена се стреми да запази в ТАЙНА... Тази травма, според тези школи, се залага 1 – 4 поколения преди конкретната си проява във вид на проявено заекване. Залага се като генотипна предиспозиция, която се проявява във фенотипния симптом на заекването. Разговорно този процес се нарича “Родово Проклятие”! Речевата проява на заекването е подобна на видимата част на огромен айсберг, от който се вижда нищожна част. Под повърхността на океана се таи цяла планина, невидима с просто око. Заекването е тази малка, видима част на айсберга, а в подсъзнанието на един заекващ се крие гигантска маса от потиснати емоции, изначално заложени от преживяната в рода му психотравма, както и натрупани вследствие на речевата му специфика в хода на живота му.

Според най-авангардните терапии на заекването, ключът към разрешаването му се крие в осъзнаването на скритата под повърхността на съзнанието маса от негативни емоции, в сърцевината на които се намира първоначално заложената психотравма!

Искам да ви попитам:

- Като странични наблюдатели, когато срещнете човек със заекване, как реагирате? Какви чувства и отношение се пораждат във вас?

- Помислете, каква психотравма може да преживее една бременна жена, така че да заложи в детето си именно заекването? И не само в него, но и поколения наред да се влачи тази речева специфика в целия род. Каква може да е травмата - физическа, психическа, но свързана именно с говоренето, с пазене на тайна от нещо срамно? Дайте идеи!

- Как мислите, могат ли и трябва ли заекващите да участват пълноценно в социалните процеси, трявба ли да се реализират професионално, семейно, морално?

- Какво трябва да бъде социалното отношение към тях? Дали насажданата от медиите стигма във вид на вицове и неудачни филмови герои действително отговаря на душевността и интелекта на заекващите?

- Трябва ли според вас заекващите да се срамуват от речевата си специфика?

[Guest Кристиян]

Имам опит със заекването. Имал съм тежка логоневроза след травма с много счупвания и контузия на главата- причините за възникването на моето заекване науката може и да не ги знае, но важното е че аз самия ги знам. Излекувах се още преди почти 17 години, при това- основната част от успешното лечение беше в казармата- имах късмета да попадна в санаториум, в който лекуваха такива неща по един специфичен метод- в гр. Белово се намира санаториума, но не знам дали функционира в наши дни. Изгледал съм много филми-там прожектират доста материал и доста случаи на съвсем тежки случаи на логоневрози- с тикове, със спастично болезнено включване на мимическата мускулатура, и с доста различен произход- за мен се считаше, че логоневрозата е органична, и не се поддава на лечение, защото е за светка на травматино увредена мозъчна тъкан, но от всичко онова, което беше логоневрозата за мен, днес остана само спомен, и съвсем дискретен намек от нея, в силни емоционални моменти, в които съм наблюдавам и съвсем здрави хора, които просто "споделят" подобен "намек за заекване"...

Заекването е енергиен процес, свързан е с блокиране и неритмично функциониране на няколко чакри- 2-рата най-често е свръхнатоварена, и генерира емоционални "залпове", 6-та най-често е блокирала в стремежа си да наложи контрола на волята, а 3-та изпада в "недостиг", защото е изпълнена със енергийния еквивалент на срама, и буквално представлява нещо твърде подобно на това, да запалиш клечка кирит, и да поставиш отгоре една чаша...т.е. липсва "дишане". Тук 5-та чакра е потърпевша, най-често тя има ресусрсите за "правилно говорене", но си отнася последствията от "порочния кръг" завъртял се между 2,3,6-та чакри.

Другите теории на заекането не ме вълнуват съществено...но, методиката за лечение беше наистина прекрасна. В наши дни, този човек, който сесчита автор на тази методика е вече възрастен, незнам дали е все още жив, но преди някоко години я въведе и в София, в някаква неврологична клиника, и чрез нея се възстановявмаха говорните функции- моторните, и сензорните, при хора, прекарали инсулт- рехабилитацията на говора след инсулт е също толкова голям проблем, защото често е свързан с това, че освен не може да се произнасят думи, не може и да се разпознават буквите, и човек всъщност не може и да чете...защото за разлика от ползващите калиграфски знаци като писмвеност, ползващите азбуки като нас, имаме един и същи център за говор-сензорно-моторен, и за разпознаване на буквите- предимно сензорен, докато например един китаец след инсут може да не може да говори, но може да чете и пише, или ако не може да чете и пише, ще може да говори...но не това е основната тема, а заекването (логоневроза).

Логоневрозата е съвсем лечимо състояние, и това мнение, което изказвам след като съм си отнесъл доста години страдание поради такъв вид недъг, но в голяма степен съм благодарен именно на него, защото ако не беше заекването, нямаше да потърся, науча и опитам много неща, които ако се развият като качества, носят добри резултати във всички сфери на човешка дейност.

Всичко е въпрос на желание. Не мразех дефекта си, не го считах за грозно нещо..е, имаше и такъв период в началото, но впоследствие започнах да осъзнавам, че съвсем не си помагам по този начин, и започнах да разглеждам положителните неща, които се случиха след като се сдобих с този дефект, и от там нататък, първите стъпи бяха лесни, сам успях да намаля степента на изява с около 30%, но въпреки това, тези 30% се забелязваха само ако съм много време на едно място с определени хора, така че те да не се явяват като нещо "ново", което да задейства веригата емоция-срам-стремеж за контрол-блокаж-заекване-лицева гримаса-зачервяване-изпотяване...пак срам...Повечето ми приятели тогава разбираха това, и доста ми съдействаха, но и много подигравки е имало, и изобщо, който не е изпитал подобно усещаане, вероятно ще му бъде трудно да си го представи, при това при положение, че освен това заекване, имах и доста други видими остатъчни недъзи от травмата...лявата ми ръка беше със тежко счупване в лакетната става, и естествено зарастна доста криво, малкия и безименния ми пръст останаха без сетивност, и почти без двигателна сила..но, след няколко години упражнения- захванах се да свиря на китара- за да си хвана гадже,защото иначе нямаше шанс...и когато започнах, основната трудност се оказаха точно тези пръсти....но, след няколко години постигнах невероятните за 12 чисто изсвирени тона за секунда, които днес вече не мога да изсвиря, а и не искам..но това беше моята "победа"- с никой не се състезавах, освен със себе си..По подобен начин постъпих и със заекването, но детайлите не ми се ще да описвам.

Иначе, по отношение на това, как и защо се е "пренасяло" от майка на дете по време на бременността- това съвсем не съм сигурен дали е така..

Детето не проговаря веднага, проговаря след доста време, и няма вродено заекване. Но, понеже детето контактувна с майката, тя все пак му говори, томно тук трябва да се търси причината- защото това представлява емоционално предаване и приемане на подобен говорен проблем. Функцията говор се развива по-късно и основното в развитието й се придобива след раждането- по време на бременноста, най-вече след като се оформи слуха, а това е след 18-21г.с. ако не ме лъже паметта, и тогава плодът чува и приема това, което чува най-добре- това са най-вече неговите собствени звуци, и звуците на бъдещата майка; звуците отвън, от други хора, се чуват много по-слабо, защото въздушната среда е слаб проводник- най-силни и най-мощни са звуците, които се предават по тъканите на тялото-кости, съединителна тъкан, течности и т.н. Спецификата на процесът на предаване на заекването вероятно е в специфична връзка между майката и плода, и впоследствие между майката и детето- в повечето случаи тези състояния не са дефинитивни, а се поддържат от подобна на пъпна връв енергияйна връзка между майката и детето, и много често не засяга само един вид проява, каквато проява е заекването, а редица други прояви, които се тълкуват погрешно като "наследствени"- но, в ДНК няма такава информация, т.е. подобни проаяви не са наследствени, придобити са, на принципа "по-силния предава на по-слабия"...

Орлине, ако опиташ да си изградиш "щит" върху третата и втората чакра, който да отразява енергията на онези, които зададеш, може да направиш опит и да установиш дали заекването всъщност си е твое, или е нещо, което споделяш...Преди няколко години "размахах" смело един "енергиен меч" и прерязах всички връзки и нишки, с които бях свързан с родителите си, и това доведе до много промени все от хубав тип- при това не само за мен, и зда тях също. Когато започнах наново да изграждам връзки с тях, но този принцип не от позицията на беззащитно няколкокилограмово същество, нещата стоят по съвсем друг начин.

Аз съм привърженик на екстремни опити, но този специално не е от екстремните, не бих го споделил ако беше такъв, но лично на мен ми отне около 9 месеца обмисляне, планиране, изгжраждане на модел тип "стъпка по стъпка", и изпълнение, и поради липсата на възможност да следвам редовно стъпките с нужнтата цикличмност и повтаряемост поради това, че имам дежурства, а усдобното време за тези неща е късно вечер, ми отне още почти толкова време- общо около година и половина....но,

при някои може да стане и доста по-бързо. Резултатите си зависят от силата на желанието, от волята, и от удържане на намерението в "здравословно чисти" граници.

[Диана Илиева]

На прима виста, щях да посоча като причина блокирала по някаква причина 5 чакра. Това, което казва Кристиян също ми звучи смислено, макар че малко не връзвам ролята на 3 чакра. Още по-интересно щеше да ми бъде, ако беше споделил някои ключови моменти от лечението, но това си е по негово усмотрение...

Искам да ви попитам:

- Като странични наблюдатели, когато срещнете човек със заекване, как реагирате? Какви чувства и отношение се пораждат във вас?

- Помислете, каква психотравма може да преживее една бременна жена, така че да заложи в детето си именно заекването? И не само в него, но и поколения наред да се влачи тази речева специфика в целия род. Каква може да е травмата - физическа, психическа, но свързана именно с говоренето, с пазене на тайна от нещо срамно? Дайте идеи!

- Как мислите, могат ли и трябва ли заекващите да участват пълноценно в социалните процеси, трявба ли да се реализират професионално, семейно, морално?

- Какво трябва да бъде социалното отношение към тях? Дали насажданата от медиите стигма във вид на вицове и неудачни филмови герои действително отговаря на душевността и интелекта на заекващите?

- Трябва ли според вас заекващите да се срамуват от речевата си специфика?

Като срещна такъв човек се опитвам да не ми проличи, че въобще забелязвам някаква странност в говора (както и при други дефекти). Отнасям се нормално и по един и същи начин към всички хора, независимо от техните конкретни особености. Не изпитвам едни и същи чувства към различните заекващи, мога да изпитвам съчувствие например, само ако самия човек подава такива сигнали. Но ми е направило впечатление, че повечето заекващи наистина се притесняват от това, затова избягвам да ги гледам много продължително в очите (те също гледат настрани, когато им е трудно с някоя дума) и избягвам да им помагам да довършат започнатата дума, търпеливо изчаквам сами да си я кажат.

По втория въпрос ми е трудно да се изкажа, като причината е, че не съм убедена доколко теорията за бременната жена е вярна.

По третия въпрос, ако някой отговори с не, то това ще бъде един достоен последовател на Хитлер и др.п.

По четвъртия въпрос, ще отговоря с въпрос: Ако към заекващите е необходимо да имаме някакво по-различно отношение, то какво отношение да проявяваме към глухонемите например или към хората в инвалидни колички?

А самите заекващи не виждам причина да се срамуват. В такъв случай ще се наложи да се срамуват много ниските и много високите, много русите и много черните, ... въобще голям срам ще падне . Друг е въпроса, че те наистина се притесняват от тази си особеност. Но дори и некоригирана, те са си пълноценни хора за мен.

[Орлин Баев]

http://zaekvane-bg.com/modules.php?name=Ne...icle&sid=60

В горния линк е историята на развитие на заекването ми. А в дплния линк е резюмето на книгата на българския автор Петър Тонев: "Заекване, същност, диагноза, терапии".

http://zaekvane-bg.com/modules.php?name=Ne...icle&sid=75

...

Мерси на Кристиян и Диана за хубавите мнения!

Както казва Кристиян, заекването може да бъде и органично, причинено от мозъчна травма. И според степента на тежестта и, да подлежи на корекция или не. Освен това може да бъде психогенно, като възниква в по-напреднала възраст от психотравма - например във възрастта между седмата и петнадесетата година. Психогенното заекване обикновено се лекува най-успешно, то няма нито органична основа, нито дълбока предиспозиция, както при стандартното заекване.

Обикновено, когато се говори за заекване, се има в предвид невротичното заекване, което стандартно се появява на възраст между 3-5 години, с или без външен повод (уплаха...). Това е и най-тежкото заекване и то се третира най-трудно. За него именно се предполага, че има генетична полигенна предаваемост, тоест чрез родовата памет, заложена геномно, се предава предразположеността именно към речева патология. И психоаналитиците и невролозите приемат, че такава генетична предразположеност обективно съществува. Психолозите изказват хипотезата за психотравма по време на бременността - при това тя може да е непосредствено в първото поколение след травмата, а може и да "зрее" до 4 поколения.

Моят род е типичен случай на такъв процес. Маминка ми, Бог да я прости, имаше съвсем леки признаци на заекване. Дъщеря и, майка ми, има доста силно, но позволяващи и що годе нормална комуникация заекване. На същата линия на род. дърво вече се появява още един човек със заекване. След това, на моята линия на родословното дърво, освен мен, имам още поне 5 братовчеда с логоневроза. Нещо като разклоняването на клоните на дървото. При някои е по-силно, при други е по-слабо изразено. Обикновено в първото дете е най-силно. То сякаш поема по-голямата част от генетичния, кармичен товар на рода.

Ето мои статии и опит по проблема:

http://zaekvane-bg.com/modules.php?name=Ne...icle&sid=67

http://zaekvane-bg.com/modules.php?name=Ne...icle&sid=70

Между другото, както знаем, неслучайно се раждаме в даден род, при определени родители - те са най-подходящи за личната ни карма! Така че, всичко е на мястото си - при всеки от нас, във всеки момент!

Ето на какво ме е научило и ме учи заекването, този трън в петата на живота ми:

“ Аз съм заекващ. Обичам заекването си. То ме прави силен и хармоничен. То е най-добрият Учител в живота ми, който винаги ме е водил към себепознание, без значение искам или не! Винаги ме е карало да претърсвам щателно всяко кътче от съзнанието си, в търсене на източника му! Заекването неумолимо ме води към развитие и знание. Моето заекване ме учи на смирение, търпение, сила на волята и истинност. То неотклонно тласка стъпките на житейската ми съдба в посока разширение на съзнанието както в посока дебрите на подсъзнанието, така и към висините на свръхсъзнанието. Заекването смачква дракона на егоизма ми и ме кара да видя живота през непредубедени чисти очи. Ето моя опит в превръщането на заекването в добър приятел:

Първо: Самоприемане. Ако заекваш, ти си заекващ! Приеми себе си като заекващ! Това е твоето предимство и неповторимост.

Второ: Осъзнаване. Осъзнай дълбоко потиснатите в теб емоции, които пораждат заекването – страх, вина, срам.

Трето – Сублимация. Приеми ги като част от себе си. Не можеш да се бориш със страха, но можеш да го приемеш и да го трансформираш. Отвори се за страха и срама – не бягай от тях, но ги предизвиквай колкото се може по-често. Говори повече. Наблюдавай се по време на заекване. Когато почувстваш страха, не го отхвърляй, но го свържи към спокойствието, щастието и волята си. Тогава страхът се превръща в добър приятел, който те тласка напред и ти дава сила. Постепенно, с овладяването на процеса, вътрешната сила и спокойствие нарастват и от негативните емоции остават само техните начални импулси. Импулси, които си се научил да канализираш в самата им основа. Веднага щом се появят на повърхността на съзнанието, ти ги насочваш по установените вече психични канали, така че те вливат силата си в спокойствието, радостта и ясната визия, които си развил!

Четвърто – Себеактуализация. Когато си овладял психичните си съставки и течения и си усвоил процеса на сублимация, естественият резултат е вътрешна себеактуализация, което се отразява в обществен успех!

И така, ако си заекващ, си благословен, защото единственият начин да го преодолееш, е дълбоко самоизследване и разширение на съзнанието. Привилегирован си да имаш безпощаден, но силен Учител, който те тласка мощно към знание, емоционална интелигентност, мъдрост и себеактуализация!

Бъдете здрави!”

Обяснението от позицията на енергетиката и чакрите е интересно! Със сигурност, след пилеенена силата, неплавността в речта се увеличава драстично. Кристиян споменава и връзките с родителите - тези енергетични нишки, през които се предава много информация - независимо дали сме в един град или на различни континенти! Наистина трявба да бъдат прекъснати и заменени с качествено нови! Тоест: "Да се вземеш в ръце!", "Да понесеш кръста си!" !

Кристиян, ще се радвам, ако поговориш повече за връзките между чакрите!

Редактирано Април 18, 2007 от Орлин

[Диана Илиева]

Тогава един въпрос и от мен към Кристиян - защо заекващите не заекват, когато пеят? Предполагам, че и той не е заеквал, когато си е припявал с китарата.

[Guest Кристиян]

Привет на всички,

Орлине, всичко което мога да напиша за чакрите е субективно- такъв е моят опит, така съм почувствал и обработил информацията, не само във връзка с тази тема, и съ сигурност би настъпило объркване, ако започна да пиша, без да имаме въведени общи отправи точки, чрез които вече може да се проследи някаква "функция", която субективно за мен е такава и такава, за друг- може и съвсем друга да е- това вече е съобразно много неща- аз не мога да "виждам" например, визуализирането за мен е трудно, но за сметка натова, слухът и обонянието ми са много "по-наточени" и с тях си служа най-добре, за трути може чрез вкус, или такктилност, както иразлични комбинации помежду им. Отправните точки за съжаление, в такава материя като чакрите, се създават много трудно, и поради това, всичко свързано с тях трудно намира еквиваленти в два субекта. Вероятно има и друг начин, п о който да може да се изрази енергийно- със сигурност има астрологичен аспект, със сигурност има нумерологичен аспект, със сигурност има хиромантски "стигми", със сигурнот има френологични белези за това какво е заекването, от кога, с какъв произход, с какви проями, с какви възможности за преодоляване и освобождаване от него- в това отношение обаче е нужен много опит и много труд. Някакъв опит в някои отношения ми се намира, но времето ми става все по-малко и по-малко, и например с хиромантия не съм се занимавал отблизо две години, френология- също толкова, не толкова често ползвам физциогномични данни, най-вече посредством снимка, което в мноо случаи е само с възможности за "обобщение"...Така че, май ще трябва да отделя време за това, да направя една "ревизия" за себ еси, и да преценя в кое направление е най-големия ми опит, и да си "подготвя" нещо като изложение с нужните материали и т.н.

Защото, може да се каже, че заекването е поради недостиг на синьо, но от друга страна друг ще каже, че не синьото е в недостиг, а оранжевото е в излишък, трети пък ще забележи, че и от двете има колкото си трябва, но във функцията и обмена между двете има проблем, четвърти ще проследят нещата до там, че синьото е е по-малко активно, но в достатъчно количество, или пък че синьото е +"по-синьо"...други ще забележат че оранжевото пък не е много оранжево, но и от него има вповече...Всеки е различно чувствителен към цветовете, има различно възприемане, и според това е и неговото интерпретиране на това, което е свързано с цвят...

Може и да не съм избрал много подходящ пример по отношение на това, че в материя засягаща сетивната специфичност на всеки един индивид, впрегната в себеосезаване, или пък в осезаване на нещо вън от себе си, което пък е процес свързан със съзнанието, няма практическа полза от това, да взема и да пиша какво и как съм осезал и почувствал, то има значение само за мен и дейностите, които извършвам, и които са свързани с тази материя. Ако лекарите например започнат да обясняват интуитивните процеси, които протичат в тях когато изграждат диагнозата си, това на никой няма да свърши работа. Интуиция, лекар, диагноза- това върши работа самия лекар, и е в полза на пациента- колкото по-томна диагноза си изгради лекаря, толкова по-адекватно лечение ще може да предложи. Точно поради това не ме интересуват теории за каквото и да е в областите на психиатрията да речем, и повечето неща от психологията- навремето ми бяха интересни, дори преди да "залюбя" хирургията, бях обзцет от безумието да се занимавам с психиатрия, но днес точно от тези т.нар. науки, както и от философията, не се интересувам изобщо. Нямам желание да изграждам теории, нито пък да ги дискутирам. Това, което прамвя най-добре е да си ползвам субективните данни, и те да са в услуга на работата ми, и така със сигурност ще мога да придобия опит- както чрез грешките си, така и чрез "попаденията" си- субективизмът е като жълтица, но и тя си има ези и тура....като греша- плащам с жълтици "неустойка", а когато вложа жълтицата си успешно, прибирам си печалбата- и в прекия, и в преносния смисъл. Това ми е работата в крайна сметка...ама "системата" ни се сдоби с некомпетентен "лихвар", който не работи с "жълтици"...

Ще взема да приключвам, че излязох извън темата много...Приятна вечер на всички

[Орлин Баев]

...Емпирично е установено че дълбочината на хипноза няма значение за терапевтичното влияние , дори обратното понякога дълбоката хипноза пречи ,това е така защото нещата постигнати в транса не могат да достигнат до съзнанието и се интегрират с него . Така не се стига до промяна .Ще ти дам пример – 9 месеца работих с младеж с ъс страхотно заекване и тикове .Парадокса бе, че той влизаше в много дълбок транс и тогава тиковете изчезваха и речта му беше гладка ,но уви в ясно съзнание всичко се връщаше Така и не успяхме да постигнем никакъв резултат .В хипнозата състоянието на дълбока хипноза ,се разглежда като вид съпротива точно защото пречи на лечението .

Заекване нито с хипноза - плитка или дълбока, нито с медитация, нито с психоанализ, нито с логопедични похвати, нито с медикаменти досега никой не е повлиял реално( освен ако не е психотравмено от по-късна възраст- то е плитко и слабо)- то е по-дълбоко дори от онкологиите... Особено хередитарното !

[д-р Тодор Първанов]

Здравей , интересно какъв споре теб е процента на това заекване което наричаш дълбоко и това което е след травма

Заекване нито с хипноза - плитка или дълбока, нито с медитация, нито с психоанализ, нито с логопедични похвати, нито с медикаменти досега никой не е повлиял реално( освен ако не е психотравмено от по-късна възраст- то е плитко и слабо)- то е по-дълбоко дори от онкологиите... Особено хередитарното !

[Орлин Баев]

Това, което възниква в по-късна възраст и което е по-леко и добре се третира, е психогенното заекване, причинено от психотравма.

Стандартното заекване започва в ранна възраст, около 4-6г., като се отключва от някакъв повод, а често дори и без повод. За този тип заекване човек носи генотипна предиспозиция.

[Guest BlueHawaii]

ЗАЕКВАНЕ

Обикновено тези, които заекват, обичат да говорят бързо. Трябва да отвикнат от това. Трябва да правят следното;

1. Онзи, който заеква, да поеме дълбоко въздух и да направи дълбоко дишане, преди да започне да говори.

2. Когато говори, да говори много бавно,

3. Всяка вечер да си мие краката с топла вода, и то съвсем бавно. Съвсем бавно да си движи ръцете по краката, за да се научи на бавни движения.

4. Когато нарежда някои предмети, например предмети на масата, когато си прави леглото или нарежда една стая, или книги, съвсем бавно да нарежда, съвсем бавно да мести предметите, за да кали волята си на.бавни движения. И като прави бавни движения, волята ще се кали на бавно говорене.

5. Майката да говори на детето неща, които да бъдат хубави, красиви и при това да ги казва бавно. Изобщо детето да живее в една среда на мекота.

б. Детето да направи дълбока вдишка и при вдишване да изговаря съвсем бавно една дума, например „благост". Това да повтаря-няколко пъти. Друг път да изговаря по същия начин думата „мир", няколко пъти. По-нататък да изговаря при издишване две думи: „благост и мир", или думата „радост, светлина".

от Учителя

~~~~~~~~~~~~~~~~

Иде един, който заеквал, да иска нещо. Започнал да заеква. Царят, за да не избухне, му казал: Можеш ли да пееш. С пеене ми кажи онова, което искаш. Той започнал да пее. Първата просба на царя изпял и излязло много добре.

Казвам: Когато дойде онзи, който заеква при вас, накарайте го да пее. Като идеш при съседката, как се готвят картофите, боба – слушай я, но като дойде до охлювите и мидите – не я слушай. Сега престанете да чукате охлювите и мидите. Престанете да заеквате, но пейте.

Сега да остане само едно правило, което важи за мене. Хранете винаги хубави мисли, хубави чувства и хубави постъпки към всяко нещо!

16 беcеда, дъpжана на

2.II.1941 год. Неделя 10 ч. c.

Изгpев

http://triangle.bg/books/1940-09-29-10.199...1-02-02-10.html

http://www.sciencefans.narod.ru/Citrin.html

Лечебни свойства: Цитрина помага при дефекти в говора, заекване, също помагат Пирит и Огнен опал

[Орлин Баев]

Бавните движения терапевтират невротичността като цяло, не самото заекване. Но, да - заекващите сме завишено невротични - има изследвания. Дори малки деца със заекване, които още не го осъзнават, тоест не се притесняват от него, имат повишена тревожност. В тази връзка, паневритмията или тай чи има тдобър ефект върху заекващите. не върх усамото заекване, но върху контекста на проявата му - невротичността. Аз наблюдавам тази невротичност в себе си - както се казва, нервак, кибритлия, постоянно ми се шава и не ме свърта... както и емоционално съм доста чувствителен. Това последното си има и добрите страни като завишена сензитивност за всичко, но и отрицателни - светът е грубичък.

Преди време си мислех, че заекването ще изчезне ако премахна психокомпонентите натрупани от годините присъствие в живота ми. Анализирах се няколко години, извадих на бял свят сума ти нещо... Сега говоря много и открито заявявам себе си, както и се приемам какъвто съм. И като реакция, хората ми отвръщат по същия начин. Заекването обаче си стои - дори с бавното говорене... Оказва се, че има нещо и извън психологичните компоненти - има мозъчно ядро, а вероятно дори генетична диспозиция.

Има много изследвания с мозъчно сканиране, които показват, че процесирането на речта при заекващите на мозъчно ниво е различно. Различна е и мозъчната медиация при заекващите - медиаторът допамин е силно завишен.

Но - надеждата умира последна! А и има още нещо - като се замисля от по - висока гледна точка - всичката болка причинена от заекването ме е научила на толкова, колкото без него за три живота нямаше да науча!

Ето една моя статия за заекването: Айсбергът на заекването. Психотерапия на заекването.

[Guest BlueHawaii]

Много добре правиш приятелю

ето ти нещо ...

Ние пренасяме една материя от едно състояние в друго, което е потребно за бъдещото устройство на човечеството, всички ние. Страдащите хора са най-добрите работници, които носят този материал, тази красота, която е необходима за градеж.

Сега разглеждат тия грешници. То е пресилено. Господ никъде не е казал, че са грешници. Туй, което е писано в тази книга, в Библията, то е човешко разбиране. То е все човешка работа. То е минало през човешките умове. Христос казва на едно място: „Защо ме наричате благ? Благ е само Бог единствен.“ Единствен Той не съди никого. Той гледа еднакво на всичките хора и като види един човек, който греши и [един,] който прави добро, еднакво му е приятно. Защото и двамата имат различни опитности. Доброто и злото се сменят. Злото има нужда от доброто и доброто има нужда от злото. Те са необходими едно за друго. Злото е понижение на температурата, а доброто е повишение на температурата. В злото човек става силен, а в доброто той придобива мекота. Сила без мекота е опасна и мекота без сила няма смисъл. Ако речем хората да не бъдат зли, какво ще направят? Ако не се гневи човек, какво ще направи? Ако на всеки човек се спити главата при ушите и стане 12 см широка или 14 см, той е миролюбив. Но щом като главата стане 15–16, а особено 17 см, такава широка глава е опасна. Тесните глави не са опасни, но каквото обещават, не извършват. Много обещават, но малко свършват.

Казвам: Злото е един творчески принцип, който работи в света. Не го смесвайте с греха. Другите подлости са човешки изобретения.

Да се радваме, че имаме бедни хора, които носят Обичта. Да се радваме, че имаме богати хора, които ще бъдат проводници на Божията Любов. Аз може да ви дам една идея какво значи да бъдем близо или далечe от Слънцето. Близо да бъдем до Слънцето това е запознаване, човек се запознава. Щом се запознае, това е Меркурий. Щом го обикнеш, това е Венера. Щом зачене, това е Земята. Щом стане марсианец, трябва да се учи. Щом стане юпитерианец, ще започне да се възпитава, а като стане сатурнианец, ще стане полезен на хората.

Тайна молитва

25-а беседа, държана от Учителя

на 4.IV.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,

София, Изгрев.

http://triangle.bg/books/1943-03-07-10.199...3-04-04-10.html

Бъди Здрав да се оправят нещата :)

[Орлин Баев]

Мерси, подобно!

[abmaya]

Заекването засега е непосилен за разрешаване от съвременната наука проблем – както като причини, същност, така и като терапия! Някои психологически школи изказват хипотезата, че заекването се дължи на преживяна по време на бременност психотравма, ситуация на стрес и насилие, която майката на всяка цена се стреми да запази в ТАЙНА... Тази травма, според тези школи, се залага 1 – 4 поколения преди конкретната си проява във вид на проявено заекване. Залага се като генотипна предиспозиция, която се проявява във фенотипния симптом на заекването. Разговорно този процес се нарича “Родово Проклятие”! Речевата проява на заекването е подобна на видимата част на огромен айсберг, от който се вижда нищожна част. Под повърхността на океана се таи цяла планина, невидима с просто око. Заекването е тази малка, видима част на айсберга, а в подсъзнанието на един заекващ се крие гигантска маса от потиснати емоции, изначално заложени от преживяната в рода му психотравма, както и натрупани вследствие на речевата му специфика в хода на живота му.

Според най-авангардните терапии на заекването, ключът към разрешаването му се крие в осъзнаването на скритата под повърхността на съзнанието маса от негативни емоции, в сърцевината на които се намира първоначално заложената психотравма!

Искам да ви попитам:

- Като странични наблюдатели, когато срещнете човек със заекване, как реагирате? Какви чувства и отношение се пораждат във вас?

- Помислете, каква психотравма може да преживее една бременна жена, така че да заложи в детето си именно заекването? И не само в него, но и поколения наред да се влачи тази речева специфика в целия род. Каква може да е травмата - физическа, психическа, но свързана именно с говоренето, с пазене на тайна от нещо срамно? Дайте идеи!

- Как мислите, могат ли и трябва ли заекващите да участват пълноценно в социалните процеси, трявба ли да се реализират професионално, семейно, морално?

- Какво трябва да бъде социалното отношение към тях? Дали насажданата от медиите стигма във вид на вицове и неудачни филмови герои действително отговаря на душевността и интелекта на заекващите?

- Трябва ли според вас заекващите да се срамуват от речевата си специфика?

Заекването се лекува, имам опит със сина ми и просто гледах едно предаване как лекуват най-трудните заеквания. Този, който заеква преди да говори трябва да си взема въздух на всяка дума докато мислите излизат заедно, постепенно се оправя и започва да говори нормално. Моя син се оправи, защо не и вие?

zaekvaneto se lekuva imam opit s sinami i gledah edno predavane kak lekuvat nai trudnite zaekvania tozi koito zaekva predi da govori triabva da si vzemi vazduh na vsiaka duma dokato mislite i dumite izlizat zaedno postepeno se opravia i zapotchva da govori normalno moia sin se opravi zachto ne i vie

Администраторска бележка: Моля пишете на кирилица!

Редактирано Декември 30, 2008 от Аделаида

[Орлин Баев]

Всичко е възможно, разбира се. Заекването е преди всичко неврологичен проблем според последните изследвания. Във всяка мозъчна област, която обработва речта в заекващия мозък има "повреди". При голяма част от децата, които имат заекване като малки, заекването отшумява само. при всички деца по принцип има известна дисфлуенност и това е нормално. При една част от децата обаче заекването остава. Те са 1%. При тези деца има генетична предразположеност за проява на заекване. Ако се терапевтира докато са малки, при част от тях се излекува, тоест мозъкът успява да компенсира неврологичните сривове. При една част обаче остава, дори при интензивна и професионална терапия - логопедична. Обикновено в семействата на такива заекващи деца се наблюдват и друи заекващи - това е т.н. хередитарно заекване и то е най-трудно лечимото, защото съвсем не е само психологичен проблем, но и органично мозъчен (неврологичен), а зад това и генетичен. Мога да изпратя едно мое "прясно" проучване на научните изследвания по въпроса, правени с модерна сканираща техника.

Мислите ли, че аз не съм опитвал да дишам дълбоко или да говоря бавно, провлачено? Подобни съвети получавам още от дете, но фактите говорят, че заекването не изчезва. наистина, известно провлачване на ударената гласна, по-бавният темп на говор, дишането помагат - това са логопедични упражнения и както писах по-горе, когато са прилагани при деца или при възрастни с психогенно (тоест породено от психотравма,а не от генетични причини) заекване, имат добри резултати. А при заекващите с по-тежко, наследствено заекване само помагат.

Преди време си мислих, че ако премахна психичните "отлагания", които едно дълго носено заекване поражда, ще изчезне и самото заекване. Сега тези психични схеми в мен са с 90% по-малко от когато започнах да се анлизирам и работя психически върху себе си. Тоест говоря често и с радост, въпреки заекването си. но заекването си го има. Има го дори когато говоря с най-близките си, дори и сам когато говоря, дори когато мисля го има. От една страна, това е процедурна памет, навик, дълбоко заложен. Когато съм спокоен и съзнателно говоря с горните логопедични бастунчета, този навик доняъде се преодолява. Там е работата обаче, че не е само навикът (па макар и дълбоко мозъчно заложен). проучванията показват, че при персисиращо заекване, което почти не се поддава нито на логопедична, нито на психотерапевтична намеса (най-често се прилагат успоредно), има други мозъчни механизми на корово, надпракисно ниво (навикът/праксисът/ се залага в сстарите мозъчни структури на малкя мозък, базалните ганглии и др.). Централната част на вернике ареята на такива заекващи не функционира, аксонните връзки (бяло вещество) между вернке и брока са недостатъчно. Брока в левия мозък не се справя добре и мозъкът се старае да я прехвърли в десния мозък - но не успява изцяло. Има нарушения в патерните на фонацията, артикулацията и моториката - променен или дори обърнат е. Допаминът е о 50 пъти по-висок. И прочее и прочее.

Изводът е, че не винаги заекването е признак за слабост или некадърност или нерешителност и не винаги "мъдрите" съвети за дълбоко дишане помагат (защото, видите ли, заекващият е толкова недосетлив, че не се е сетил досега и само е чакал мъдрото прозрение на някой да го подсети...). Нямам предвид вас, а принципно. Често заекването е следствие на чисто неврологични разлики в процесирането на речта. В това се състои и тоталната грешка на психологическите опити за обяснение на заекването като резултат от емоционални/ психични причини. Такива естествено, че се появяват в резултат на присъствието му в социалното общуване, но като следствие, а не като причина. Има психоаналитични хипотези за заекването, които са чиста проява на извратеността на авторите си. Какво ще кажете за убеденото обяснение на фройд например, че заекващият иска да дефекира върху родителите си чрез заекването си? Има още подобни бисерчета, които някога ще цитирам също.

При по-тежко заекващи засега остава комбинацията от психотерапия, логопедична терапия плюс уред за забвена слухоа обратна връзка. Тези три метода прлагани достатъчно дълго време имат добри резултати - поне докато неврологията напредне достатъчно, за да разреши мозъчната дисфункция.

[Орлин Баев]

На един по-напреднал етап от терапията на заекването, след анализирането и осъзнаването на собствените заложености в дългосрочната памет и психотерапевтичното им и поведенческо реструктуриране и десензитизиране, огромна роля изиграва хипнотерапията! Ако се работи единствено с хипноза без предварителна няколко месечна, а при някои заекващи и няколко годишна работа чрез когнитивна/ аналитична и др. психотерапия, то хипнозата ще помогне, но само временно. Ще замаже за малко положението, освобождавайки известно свободно его пространство. Скоро обаче процедурната памет за заекване плюс неврологичните корови дефицити плюс психологичните заложености/ негативни вярвания/ комплекси в дългосрочната памет отново възстановяват старото положение! Хипнозата обаче има мястото си в цялостната терапия на заекването след достатъчен и индивидуален за всеки заекващ период на психотерапия и логопедична терапия. Тогава хипнозата вече действа изключително мощно - именно когато "психичното мазе" на заекващия е било разчистено след една нелека психотерапевтична и поведенческа работа, плюс създаването на нова речева процедурна памет чрез логопедичните методи. А последните изискват сериозна промяна в цялостното поведение и имидж на неплавно говорещия човек. Защото изискват по-забавено говорене плюс т.н. издърпване на думата, а това предполага и по-високо ниво на телесна релаксция, на един наистина нов, по-релаксиран имидж и нрав. Иначе се получава разминаване между усвоявания нов вербален навик и цялостното психическо и телесно поведение.

Ако трябва да степенувам хронологично терапевтичните интервенции при средно и тежко заекване, те са:

1) Психотерапия - когнитивно поведенческа, схема фокусирана, психоаналитична, позитивна и др.

2) Логопедична терапия

3) Хипнотерапия

Горното хронологично подразделение на терапията на заекването основава необходимостта и надеждността си върху дългогодишния ми личен опит с тази проблематика. Ако се започне направо с логопедична терапия, се получава единствено изтласкване, дисоцииране на основните схеми/ комплекси на заекващия в несъзнаваното, причинено от стремежа за флуентност без предварително психологично себеразбиране и приемане "такъв какъвто съм - ведно със заекването ми!". А дисоциирането в дългосрочен, стратегически план единствено засилва самия симптом, макар и в краткосрочен, тактически план да спомага за овладяването му. Подобни психични движения биха се осъществили при пристъпването направо към хипнотерапия, дори и когнитивна такава, която е схема фокусирана, тоест по-причинно и дълбинно работеща от класическата или ериксонианската хипноза. Когато обаче терапевтичният план при заекване е хронологично следван в горната последователност, хипнотерапията си има своето полагащо и се достойно място!

След индукцията, подаваните внушения и визуализации са в три посоки:

1) Десензитизация и рефрейминг - приемане на заекването, претръпване към "какво ще кажат хората...", приемане дори на пълния провал, като се шроменя рамката на възприемането за собственото заекване в спокойна, неутрална и дори обич и радост от него.

2) Работа по индивидуалната биография - регресия и препрограмиране на биографичния сценарий, както и прогресия с възнамеряване за желаното спокойно самоуверено и със спокоен релаксиран говор бъдеще.

3) Позитивни внушения за бавен плавен говор. Заекващият се вижда и чува в говорни ситуации, като говори бавно, с хипнотичен глас (който е логопедична техника), с релаксирано тяло и съзнание, с поглед в очите. Внушения за говорене с рапорт, в ритъма на издишване на слушателя. Визуализации на метафори за реч като плавна дълбока спокойна река, за реч като паневритмия/ тай чи, за реч подобна на тази на хипнотерапевта, който говори със спокоен въздействащ хипнотичен глас... Внушения за самоувереност, работа с котви и т.н.

Редактирано Ноември 17, 2009 от Орлин Баев

[Дъгата]

И аз съм имала заекване от проговярянето, има го и в рода ми. Водили са ме на логопед, имаше подобрение. В момент на страх и стрес проблемът се увеличаваше.

Как го преодолях?

Споделям опит, съжалявам, че е малко в разрез със западната психология - моля за извинение!!!

Никой не искам да обидя, ното да споря, само да споделя - дано помогне на някой!!!

Как го преодолях? Ами така и не разбрах? Не мислех вече да се боря и да го преодолявам.

Но

1. Пеех много (сама на себе си)

2. На чужд език никога не заеквам. Удивително, но факт!

3. Замислих се, че съм малко рязка към хората - започнах да казвам много често благодаря, моля, ако обичате... Омекна ми характера!!!

4. Години наред мисля, че съм помагала с много скромност и себеотдаденост на другите. т.е. вид карма йога.

Н.С. ЛАзарев има своя гледна точка, която се потвържвда от наблюденията ми в живота:

* Заекването се появява при много енергични хора, не ги свърта, те са огромни електроцентрали. Имат нужда да са в движение.

* Те говорят бързо, искат всичко да стане за миг.

* МОгат да бъдат много идеалистично настроени - и поради това силно и ожесточено критикуват хората, а това води до неприемане на живота и силите му.

* Може да има и много его, интелект, властност, гордост, тщестлавие.

Така Бог им намеква по-малко да говорят и да имат смирение и опрощение към хората..

Не бих ползвала термини неврози, а

силна енергия + идеализъм + критика + неприемане на грешния свят!!!

Между другото, както знаем, неслучайно се раждаме в даден род, при определени родители - те са най-подходящи за личната ни карма! Така че, всичко е на мястото си - при всеки от нас, във всеки момент!

Ето на какво ме е научило и ме учи заекването, този трън в петата на живота ми:

“ Аз съм заекващ. Обичам заекването си. То ме прави силен и хармоничен. ..............

1: Самоприемане. Ако заекваш, ти си заекващ! Приеми себе си като заекващ! Това е твоето предимство и неповторимост.

2: Осъзнаване. Осъзнай дълбоко потиснатите в теб емоции, които пораждат заекването – страх, вина, срам...............

3– Сублимация. Приеми ги като част от себе си. Не можеш да се бориш със страха, но можеш да го приемеш и да го трансформираш. Отвори се за страха и срама – не бягай от тях, но ги предизвиквай колкото се може по-често. .............

4– Себеактуализация. Когато си овладял психичните си съставки и течения и си усвоил процеса на сублимация, естественият резултат е вътрешна себеактуализация, което се отразява в обществен успех! ..................

5 И така, ако си заекващ, си благословен, защото единственият начин да го преодолееш, е дълбоко самоизследване и разширение на съзнанието.

6 Обяснението от позицията на енергетиката и чакрите е интересно!

Няколко мои размисли:

* Ако обичаш нещо (болест) - може или да се залъгваш, че го обичаш;

или пък си го задържаш за дълго - нали си го обичаш/искаш !!!

* Аз не можех да си кажа, "че си обичам заекването, и то ме прави силна, уникална и хармонична". напротив - все си казвах, че има нещо за подобряване!!!

1- Себеприемането е задължително и толкоз. Но да кажа, че това е "предимство и неповторимост" - ами бих лъгала себе си.

2 - Осъзнаване - да! Но няма вина и страх, а напористост, желание за налагане, силен интелект, острота, желание винаги да си прав.

6.- Обяснението с чакрите е много добро!

И на въпросите ти:

Редактирано Ноември 17, 2009 от Viki3

[Дъгата]

Искам да ви попитам:

1 - Като странични наблюдатели, когато срещнете човек със заекване, как реагирате? Какви чувства и отношение се пораждат във вас?

2 - Помислете, каква психотравма може да преживее една бременна жена, така че да заложи в детето си именно заекването? И не само в него, но и поколения наред да се влачи тази речева специфика в целия род. Каква може да е травмата - физическа, психическа, но свързана именно с говоренето, с пазене на тайна от нещо срамно? Дайте идеи!

3 - Как мислите, могат ли и трябва ли заекващите да участват пълноценно в социалните процеси, трявба ли да се реализират професионално, семейно, морално?

4 - Какво трябва да бъде социалното отношение към тях? Дали насажданата от медиите стигма във вид на вицове и неудачни филмови герои действително отговаря на душевността и интелекта на заекващите?

5 - Трябва ли според вас заекващите да се срамуват от речевата си специфика?

1. Боли ме, че му е трудно. Искам да му помогна, да го изслушам, за да знае, че е човек като другите.

2. Не вярвам, че виновна е бременността!!!!

Освен, ако майката презира и се подиграва на заекващи - тогава Бог ще й го върне.

Учените като не могат да направят нещо - гените им виновни, или кой знае каво там ....

3. Да, могат!!! А и няма гаранция, че това се предава генетично.

При теб не е генетично, щом първо си говорил нормално!!!

Има шанс да се излекуваш!!!!

Да ти даде Бог здрави деца без речеви проблеми, да им пееш с много любов люлчини песни - и ще се оправиш!!!

4. Срамно е да се подиграваш на хората - това е ниска култура.

5. Не! Никакъв срам, това е медицинско състояние.

Според мен китайската медицина би трябвало да може да направи много неща. НО за сега не знам кой да ти препоръчам.

[трая]

не знам и не разбирам,кой знай колко от различни методи за лечение,знам само,че детето ми се оправи със заекването,със метода акупресура и др.

Редактирано Ноември 18, 2009 от късметче

[Орлин Баев]

Трая, при един огромен процент от децата се наблюдава заекване, което отшумява или само, или с помощта на каквото и да е! Именно каквото и да е. Би могло това каквото и да е да бъде акупресура, а би могло да бъде и баенето на някоя селска баба - малко сугестия прибавена към естественото възстановяване никога не вреди! А децата са едни от най-хипнабилните субекти!

Вики, благодаря за вдъхновението, което излъчваш! Понякога обаче дадено състояние е път. Път, който ако не бъде извървян, състоянието също не си отива! Аз си вървя по моя път, споко! Преди само няколко години за пръв път си разреших истински да говоря - пред аудитория от 70-на души. Оттогава досега извървях дълъг път. малко е дразнещо, когато чуваш съвети обаче, които идват от добро сърце, но от много по-малко опит с и знания по проблема - колкото и добронамерени да са! Защото един зекващ никога не спира да се стреми към подобряване на проблема си, опитва всичко, минава през всичко. Горният ми постинг е резултат на 33 години опит със заекването и 5 години много интензивна работа по разбирането му. Ти запозната ли си детайлно с психичните движения, с психодинамиката при заекването? А с неврологичната му база, която при персистиращо заекване е жива реалност и е именно генетично хередитарно предадена - нещо, което е изследвано от науката. Или да се върнем пет хиляди години назад и да си баем по чакрите? Чакри, които се оказа, че са жлези, капки, които се оказа, че са невромедиатори и ветрове, които се оказаха нервни импулси. нека сливаме вода и огън, както казват древните! Но сега водата се оказва, че е един наситен хармонично хормонален иневромедиаторен шейк, а огънят задръжните импулси на цнс. И като си говорим за думички като чакри и алхимия, да поставим огъня под водата (казана), за да не се "разлее" последната, тоест да държим волята си будна и насочена, така че да сублимираме нагоните си. Но, както и да е...

След малко тръгвам на поредния си работен ден, в който говоренето е основният инструмент за предаване на информация.

Вероятно съдържанието на думички като психотерапия не е познато много добре в Б-я. Та, без термини, това което работи при заекването е:

- Постигане на спокойна, релаксирана личност

- Приемане на възможността за грешки и дори провали като нещо нормално

- Развитие на самоувереността, вярата в себе си и намаляване на инвестирането на импусли в "какво ще кажат хората"

- Спокойно по-леко и плавно заекване - намаляване идващо от горните вече развити предпоставки и упражняване на логопедични техники

- Приемане на себе си като заекващ - точно това приемане прави заекването още по-минимално и дори незабележимо (психодинамиката зад това е обяснявана някъде по-горе може би)

- Практикуване на хипнотичен глас - това ниво вече превръща заекващия в доста добър в общуването - но за да е правено добре, горните стъпки е нужно да са минати и понякога появяващия се малък блок да бива приеман нормално

- Говорене с рапорт със слушателя - с дишането, темперамента му, разбиранията му и т.н.

- Хипноза и автохипноза - на това ниво "змията захапва опашката си" и всичко по-горно се слива в едно

Това е опитът ми засега с този чаровен и вълнуващ път - заекването!

Ето няколко статии по въпроса:

Световно утвърдени терапии на заекването

Авто психоанализа на заекването

Схема фокусирана психотерапия на заекването

Когнитивно поведенческа терапия при заекване

Неврологично изследване на наследствено персистиращо заекване (на английски)

Уеб страница за психотерапия при заекване

Резюме на книгата "Заекване - същност, диагностика, терапия" - автор Петър Тонев

Изследване върху тревожността като личностова черта при заекващи - автор Мария Манева

НЛП при заекване - автор Боб Боденхамър

Локус на контрола и невротичност при възрастни със заекване

Една стандартно нестандартна история - автор Орлин Баев

(Никаква) милост за пелтека - един интересен художествен текст, който кратко и ясно описва преживяванията на п-п-пелтека

Една кратка история - автор Ирина Папанчева, зам. кмет на София за 2007-ма и 2008-ма години

Редактирано Ноември 18, 2009 от Орлин Баев

[Дъгата]

Орлине, приемам, че има хора с много сериозно положение и се старая да дам уважение и вяра.

И нека този специфичен Път го извървят успешно.

ДУха/Духовните лечители са правели чудеса напук на медицината и сложните термини (които не са ми много ясни).

Не съм терепевт и ми е интересно:

А дали силно заекващите по време на хипноза пак заекват?

Имаш ли данни?

[Орлин Баев]

Има, да! Имам приятели заекващи, които казват по дума на минута, с невероятни усилия при това - просто мозъкът не сака да произведе речта - кората не успява, а подкорието се пренапряга от стремежа си да изкара реч от криво подаваните сигнали от недобре работещата префронтална кора в зоната на речта - брока. А честно - досега не съм видял тъп заекващ - все едни бързомислещи и дълбоки хора са. Но от това още повече боли - защото не може да се изрази! Но, да - път е! Тежък, сатурнов, тежък, но погледнато от много високо - ценен път за шлифоване на душата! То е като да се състезаваш в състезанив по бягане, а да имаш окови на нозете - при това невидими, в невроните ти. Защото замисляли листе се - в коя социална област говоренето не е ценено? Само в грубата тежка рабоа, в която човек се чувства добре единствено ако резонира с липсата на мисъл в нея. Естествено, че щастието и духът могат да бъдат следвани и при миенето на чинии и при метенето на кухни, но пустият стремеж за свободно мислене иска повече. А и воденето на нормален социален живот също го иска!

При хипноза заекването изчезва - но, както писах, хипнозата помага само когато човек вече е свършил доста друга по-тежка работа! Когато е свършена обаче, наистина помага. Аз практикувам автохипноза от известно време, разбира се и съм се подлагал многократно по време на обучениетоси по хипноза. Въпросът е да се въплъти това релаксирано по-спокойно състояние в ежедневието. И да не се вини човек когато не става (предните етапи - виж по-горе)!

Това, че изчезва по време на хипноза говори само, че мозъкът е абсолютно спокоен и речта успяв да се прцесира. За да става това при ежедневните дистрактри при един заекващ се иска интензивна и дълбока вътрешна работа - често болезнена, но ценна - по смирение и баланс! Защото, това което е лесно за говорещите флуентно, за заекващия е постижение на духа му!

[Дъгата]

Но, да - път е! Тежък, сатурнов, тежък

А има ли специфични астро конфигурации в хороскопа на заекващите?

Например ретрограден Сатурн или да са от зодия козирог?

[Орлин Баев]

Не мисля! Всякакви хора са, просто със завишена невротичност на чисто неврологична основа. Това го имат много хора и комплексите на заекващите (виж статията когн. пов. терапия на заекването) всъщност ги имат много хора с повишена тревожност или тревожни разстройства. Различното е, че в добавка има и чисто мозъчни дефицити по процесиране на речта. Много хора имат страх от говорене прд хора, получават тревожни симптоми при това и т.н. Повечето обаче се справят повече или по-малко добре. При заекващите обаче нормалната социална тревожност се подсилва от обективния им говорен дефицит и трупаните около него психолог. травми - често трупани още от ранно детство. Така че, за да може един заекващ да говори добре, е нужно да свърши наистина огромна вътрешн аработа, да поддържа много високо ниво на спокойствие и вътрешен мир, много силен хормонален баланс и присъствие на духа - далеч повече от социално тревожните хора без говорен дефицит и в неизмеримо по-голяма степен от флуентните хора с нормално социално включване и спокойно общуване.

[Vespertine]

По мои наблюдения, когато съм общувала с такива хора, съм забелязвала, че в началото, когато започват да разказват нещо някак речта им протича нормално, но в момента когато се съсредоточа и примерно ги погледна в очите тогава се пробужда проблемът.  Също когато сме си говорили нещо забавно и се смеем от сърце, и го обсъждаме тогава те се успокояват и речта им преминава плавно. Може би е много важна връзката с душата да не се прекъсва, не знам това може да се отнася и до по-леките случаи, но със сигурност всичко е навързано и не може да се гледа така накъсано на този процес.

Понякога сама съм се хващала,че има моменти, в които започвам да накъсвам изречение и да заеквам,когато от притеснения не съм успяла да си поема дъх и  ми се пресича връзката мисълта/говор. опитвам се да я хвана мисълта и да я изразя нормално. Сякаш ума ми мисли на бързи обороти, но вътрешно не мога да обмисля и почувствам нещата, а се опитвам да ги кажа набързо. 

Докато четох постовете, някъде пишеше,че някой изчаква човека докато сам изкаже думата, но съм забелязала, че колкото повече не може да я каже, толкова повече започва да се притеснява, изнервя се, става му тежко и тогава аз се опитвам да му помогна като догатна думата. Не знам дали това е правилно... но ми става тъпо като видя, че този човек още повече започва да се тревожи и предпочитам да му помогна. И също се опитвам да го накарам повече да се смее и усмихва, и разговорът да протича на едно по-спокойно и по-задълбочено ниво,защото виждам, че мисълта му наистина преминава през много по-дълбоки нива на обмисляне, изказване и изразяване. Не ме притеснява това заекване в човека, и мисля, че когато той го забележи това също се успокоява и речта му става по-плавна.

Според мен може би такъв човек не е получавал достатъчно любов като малък, а и също не е бил чуван от родителите си и не му е оставано да се доизкаже и да облече мисълта си в думи свободно.