Заекването

[Орлин Баев]

По-скоро практикуване на логопедичните техники, но в реална среда, като нарочно търсиш ситуации, които да предизвикват страха ти от говорене и умишлено още и още търсиш повече и повече говорене пред хора! Така страхът се превръща в смелост! Разбира се, смислено говорене и на място!

[павле]

Точно това което досега съм избягвал,ти ме караш да го търся.............олелеееее !.А това че замествам думи които са ми трудни за изговаряне със други подобни................и това ли трябва да избягвам?Иначе благодаря ти за помоща.

[Орлин Баев]

Една вълшебна приказка за заекването като творчески път на душата: НАРОВИТЕ СЕМЕНА

[гост-3]

Заекването не прави хората по-различни от останалите незаекващи . Много пъти хора , които не заекват , когато са пренапрегнати или се изисква от тях да говорят бързо , на по-висока скорост от тяхното обичайно темпо , проявяват различна степен на заекване .

Тази простотия , която най-вече се среща при децата , да нагрубяват другите , които говорят , изглеждат или правят нещо различно от техните представи "за норма" , се оказва пагубна за по-чувствителните . Така се създава социалната фобия , с всичките и физиологични механизми , най -вече страхът , срамът от че ще ни се подиграят , нагрубят , ако не говорим или не изглеждаме според очакванията им . Лично на мен са ми останали такива грозни впечатления , от ученическите ми години , на физически и психичен тормоз върху такива деца от деца .

Аз много години не можех да казвам твърдо "р" и за това също са ми се подигравали и си спомням , че се срамувах да говоря когато ме изпитват . И въпреки , че трудността при изговарянето на определени букви няма общо със заекването , то също пречи на нормалното общуване , ако се възприеме като дефект .

Опитвайте всякакви методи за преодоляване на заекването , но не се притеснявайте , и да не се премахне , това не е проблем .

[B__]

"р"-то е вибриране. Повишаване на честотата. Вибрация, която може да намери Вселенско съзвучие и така да намали влиянието на родителите. Затова на малките деца им трябва време, за да се научат да казват "р". Време да свикнат с това, че са отделни от родителите си...

....но пък някои деца започват да произнасят "р" веднага с проговарянето си. Те могат да оказват голямо въздействие върху родителите си,

За заекването.

Заекването е самостоятелно ограничаване на излизащите от несъзнаваното мисли, идеи и осъзнавания. Това е волево потискане, с използване на ама много воля и затова Кристиян в началото говори за 6-та чакра като концентрация ан волята, което можед а се изрази и като синузит или подобни заболявания.

Заекващия го е много страх да каже нешо, което не трябва да каже и така да се лиши от одобрението, което е същностно за неговата самооценка.

Това одобрение очквано от околните може да е съпроводено с потискане на сексуалното изразяване. Затова Кристиян говори за 2 чакра.

Не просто потискане, а издевателство върху себе си чрез ограничаване на сексуалността по собствени доводи и причини.

Състоянието не е "родова карма", доколкото родовата карма е оредаван през поколенията начин на мислене. Мислене на контрол и самоограничаване в името на външен авторитет - обикновено бащата или майката, които дори и починали си остават вътрешни фигури у човека.

Конкретно за историята на Орлин. Той е бил доста приказливо дете, на което са се карали, че е толкова приказливо, т.е. наказвали са го, че не се самоограничава и накрая това е преминало като вътрешна идея разпростряна и върху ...той си знае върху какво

Заекването е една приета идея. Идея, че всичко трябва да се пресява при изразяването на личността и за да може да се пресява, то трябва да става максимално трудно и контролируемо - чрез заекването, което е всъщност форма на самоконтрол и самоограничаване.

Редактирано Февруари 25, 2011 от БожидарЗим

[гост-3]

"р"-то е вибриране. Повишаване на честотата. Вибрация, която може да намери Вселенско съзвучие и така да намали влиянието на родителите. Затова на малките деца им трябва време, за да се научат да казват "р". Време да свикнат с това, че са отделни от родителите си...

По тази логика , французите , които никога не казват твърдо "р" остават с мисълта , че не са отделни от родителите и до дълбока старост ли?

[B__]

Гост, то всеки народ си има специфики, ама как измисли, че французите не казват "р"?!?!?!?

Казват едно прекрасно, изразено, гърлено "рррр"

А и навсякъде има разлика между деца и възрастни, нали?

Редактирано Февруари 25, 2011 от БожидарЗим

[гост-3]

Понякога възрастните са по-недоразвити от децата си . Те дори не могат да си представят какви последици може да има тяхното "възпитание" върху менталното и психичното формиране на тяхното дете . С години насаждани погрешни поведенчески модели от страна на родителите , страдание в порастналите вече деца и последващи години в опити да се освободят от грешните представи , грешните модели . Това е един доста кошмарен кръг , от които излизат тези със силната воля .

Дори и да се каже , че това са "уроци" това малко променя действителността .

[Орлин Баев]

Заекването не прави хората по-различни от останалите незаекващи . Много пъти хора , които не заекват , когато са пренапрегнати или се изисква от тях да говорят бързо , на по-висока скорост от тяхното обичайно темпо , проявяват различна степен на заекване .

Опитвайте всякакви методи за преодоляване на заекването , но не се притеснявайте , и да не се премахне , това не е проблем .

Погледнато от висока позиция, е така! Тези дни някъде в просъницата имах сън: видях Себе си преди раждането си в този живот в този мозък. Видях се и се чух как сам си избирам рода, родителите и заекването. Заекването, без което щях да бъда един изключително различен човек. Сънувах как прокарах основните цели и посоки в живота си, а сложих заекването като предпазител. Предпазител от вирване на носа. Както и да е, просто сън. След няколко години постоянно самоанализиране обаче виждам как заекването парира напиращата ми гордост. Тази гордост, която е главният християнски грях. Осъзнавам как е сигурна спирачка срещу възгордяване, срещу грубо, твърде дониниращо и насилническо дори отношение, което бих имал, ако в живота ми не присъстваше заекването още от 5 год. възраст. Сега дори обичам заекването си. Сприятелих се с него. наслаждавам се на уроците му - когато го разбрах и осъзнах какво се иска от мен, то намаля силно. Вероятно ще си го нося до гроб, но вече като част от чара си, като добро куче пазач, с което си се джафкал, докато си осъзнал че всъщност то пази Теб!

[B__]

Орлине, ти май казваш, че заекването намалява гордостта, защото най-малкото създава трудности в общуването. Както при изразяването на себе си, така и заради възможния начин, по който другите биха възприели заекващия. Съответно и наличието на задръжки при общуване.

Да, ама не!

Не заекването създават трудности в общуване и задръжки, а трудностите и задръжките в общуването създават заекването.

Когато заекващият си позволи да изрази и изкаже всичко, което напира от несъзнаваното и всичко свързано със сексуалността, което всъщност му се иска да изкаже, то тогава ще изчезне и заекването.

Това, да си мислиш, че заекването има роля да намалява гордостта, си е обикновен психичен механизъм на самозалъгване Че ти даже си намерил начин и със заекването да се гордееш

По същия начин мисълта, че самоуверените жени са чаровни е пак замаскиране. Замаскиране на преклонението към властните жени.

Наистина доста неща не изказваш. Колкото пъти и да те провокирам, всичко потъва все едно в дупка. Пълна липса на реакция с цел подкрепяне на замаскирането.

С най-приятелски поздрав,

Божо

П.С.

Аз също съм заеквал понякога в ситуации, когято съм фиксиран към резултата от общуването и към това как хората ще се отнесат към мен.

Елементарен пример е дори начина, по който бих се почесал. След като приех, че почесването, както и да е направено, си е човешко и не нещо лошо, съвсем по различен начин се излива себеизразяването.

Редактирано Февруари 26, 2011 от БожидарЗим

[Орлин Баев]

Определено има връзка между социалната тревожност, за която говориш и заекването. изводите, които правиш обаче не идват от твой личен опит с проблема, нито от научни изследвания върху него. Корелация има. Кое е причината и кое следствието обаче?!

Първо, не всички заекващи са социални фобици. Има такива, които каквото и заекване да имат, наистина не им пука. Второ, някои заекващи, след работа върху себе си оставят зад гърба си социалната си тревожност и развиват добра смелост и самообладание. Трето, страхът от публична изява е най-масовият и най-висок страх всред 7-тте милиарда двуноги - а далеч не всеки с логофобия (страх от публично изяви) заеква. Четвърто, социалната тревожност, тоест страхът от излагане и отхвърляне от значимия друг е много разпространена - но далеч не всички имащи социофобия заекват. Пето, правени са вече маса невронаучни изследвания, които показват чисто физиологични неврални дисфункции въс всяка зона от мозъка на заекващите (при тези с хередитарно заекване), която произвежда речта. В същото време такива дисфункции не са установени при социофобиците.

Както е писано по-горе в темата, личните наблюдения на хора със заекване върху себе си, подкрепяни от съвременната наука, навеждат мисълта към извода за соматопсихичната етиология на заекването. Тоест, неврални дефицити пораждат заекване, което на свой ред влияе върху психосоциалното включване на заекващия в обществото, в резултат на което се залагат елементи на социофобия.

Прав си за едно - има корелация между заекването и социалната тревожност. Моите наблюдения, които съм споделил по-горе в темата и които ти вероятно си пропуснал, са че когато заекващият развие емоционална самостойност и смелост и намали степента на влиянието си от обратната връзка на хората, тоест когато стопи социофобията си, тогава и заекването се повлиява силно положително. Но дори и тогава моментит ена неплавна реч присъстват. Мога да дам пример със собствената си персона. Сега, след доста работа върху себе си, която продължава и винаги ще продължава, мога да застана и говоря пред целия свят. Нямам нищо против камери, публика, внимание. Пак заеквам, но наистина не ми пука за това, защото си вярвам и себеуважавам. Но заеквам - кога по-малко, кога повечко, но присъства в речта ми, дори и когато говоря с близки, с котката си, че и на себе си в огледалото . До някаква степен е станало и неврален праксис - навик. Улавям се, че дори като мисля, и наум заеквам. Просто това са 35 години... Но, навикът осъзнавам и парирам с мелодичен говор. Остават обаче сривовете в процесирането на речта в неврологията ми, които феноменологично се преживяват като речева неплавност. Случват се и при пълно спокойствие и при неспокойствие - просто са неутрална неврална база на речевото производство.

[Илен]

Във връзка с това,което Орлин сподели,че има хора,които заекват и не им пука се сещам за един мой бивш съученик Филип,който спадаше към тази група.Той заекваше,но пък не спираше да общува,непрекъснато разказваше някакви истории или вицове,обичаше да се самоиронизира,когато заеква и продължаваше да бъбри.Всички го възприемахме,като забавен и колоритен приятел,не си спомням някой да му се е подигравал.Явно и този проблем се проявява различно при различните личности.

[Явора]

Не заекването създават трудности в общуване и задръжки, а трудностите и задръжките в общуването създават заекването

Мда, БожидарЗим ...............това определено не е вярно! Дори би накарало един закващ в пиковия момен на заекването в живота си ............и търсещ лечение ...........да се почувства още по зле и отчаян.

Айде няма да давам пример с мен, а с баща ми. Той е човек току що навършил 60 години и няма абсолютно никакви трудности и задръжки в общуването, даже с общуването си и благодарение на контактите които е създал из целия град си изкарва хляба. Човек със сравнително силен психичен имунитет, не може да бъде съборен току така от трудност или премеждие....и е минал през много такива. И въпреки това той е заекващ човек от 4-5 годишна възраст до ден днешен, .............разбира се в момента от пълно изчезване на заекването до леко заекване И инцидентно много рядко до средно тежко. Като когато аз бях дете си беше доста тежко заекване неговото....

Да кажем вчера бях заедно с чичо ми той е на възрастта на баща ми............той определено има трудности и задръжки в общуването, сравнително леки житейски премеждия му се струват великански, страхлив човек не поемащ дори и най малки рискове. Обаче чичо ми не заеква, нито пък има някакви други открояващи се невро-психични особености/разстройства.

[B__]

Хайде, хайде, защо трябва да се почуства зле и отчаян? Защото усеща, че това наистина е причината за заекването му ли?

Ще си позволя да се самоцитирам, за да се види един момент, който удобно се пропуска досега:

"Когато заекващият си позволи да изрази и изкаже всичко, което напира от несъзнаваното и всичко свързано със сексуалността, което всъщност му се иска да изкаже, то тогава ще изчезне и заекването. "

Поне на Орлин нещата за закеващите, които ,не спирали да общуват" или "нямали абсолютно никакви трудности и задръжки в общуването" би трябвало да е класически пример за това как потискането на нещо може да се изрази чрез двете крайности: или чрез отказване да се прави нещо или в прекаленото старание да се прави нещото. Така например потискането на сексуалността може да се изрази или като отказ от секс или като разгонена сексуалност използваща за секс всеки мърдащ екземпляр от противоположния пол.

И тук не говорим за "открояващи се невро-психични особености/разстройства", а за причините за заекването.

Много е удобно да се цитират безброй чужди теории и да се задълбава в страха от публична изява. Теории, теории, логически анализи. Всичко това е още един начин да не се видят причините. Те ще се видят единствено при лично преживяване и опит. Били "правени са вече маса невронаучни изследвания, които показват чисто физиологични неврални дисфункции въс всяка зона от мозъка на заекващите (при тези с хередитарно заекване), която произвежда речта". Ами нормално, нормално е начина на мислене и потискането да предизвикат такива промени, така както озлоблението и обидата могат дори да скъсат кръвоносен съд в мозъка причинявайки инсулт.

А прекрасно лично преживяване, което хвърля повече светлина по въпроса, е закването наум Потискане на това, което човек би казал тихичко само на себе си.

Потискането на тези свързани със сексуалността моменти плюс наложени страхове води и до промяна на съдбата на човека. И то не самото заекване пречи на човека да се изяви в обществото. Не. Орлин е прекрасен пример за обратното.

Просто коренните причини карат човека да си избере една типична съдба.

Преди казах, че заекването не намалява гордостта, когато човек се гордее с него, но не съм прав. Заекването наистина е бич за гордостта поне по начина на възприемането му. Обаче, запитали ли сме се откъде е тази гордост у заекващия? Гордостта идва от потискането на елементите на сексуалността и типично човешкото. Това потискане се възприема като нещо грандиозно и е повод за огромна гордост. Лошото е, че човек може да вземе да проповядва "прекрасните" качества на това потискане и сред околните. Понякога доста упорито и настъпателно, с отхвърляне и заклеймяване на хора или групи от хора. .

Такова потискане може да бъде потискането на изразяването на нормалната сексуалност към противоположния пол. По-точно потискане на активното й изразяване, което някои биха определили като агресия и затова биха потиснали. Но всъщност се потиска активността, активното споделяне на чувства и мисли, активната защита на личността. Потискане на активността, която се отправя по извити пътечки към активно подпомагане на потискането.

Може да не съм прав за всичко, но пиша не за да си правя гимнастика на пръстите, а защото всяко потискане може да доведе до необективна преценка за другите хора. А когато човек работи със много, много хора, това има голямо значение.

P.S.

Сега се замислям. Наистина основното при заекващите е гордостта. Трябва ли тогава да развиваме у тях самоувереност за спряване със заекването като тя само ще подхранва гордостта. Не е ли по важно смирението?!

Редактирано Февруари 27, 2011 от БожидарЗим

[Орлин Баев]

"Когато заекващият си позволи да изрази и изкаже всичко, което напира от несъзнаваното и всичко свързано със сексуалността, което всъщност му се иска да изкаже, то тогава ще изчезне и заекването. "

Поне на Орлин нещата за закеващите, които ,не спирали да общуват" или "нямали абсолютно никакви трудности и задръжки в общуването" би трябвало да е класически пример за това как потискането на нещо може да се изрази чрез двете крайности: или чрез отказване да се прави нещо или в прекаленото старание да се прави нещото. Така например потискането на сексуалността може да се изрази или като отказ от секс или като разгонена сексуалност използваща за секс всеки мърдащ екземпляр от противоположния пол.

..........

Такова потискане може да бъде потискането на изразяването на нормалната сексуалност към противоположния пол. По-точно потискане на активното й изразяване, което някои биха определили като агресия и затова биха потиснали. Но всъщност се потиска активността, активното споделяне на чувства и мисли, активната защита на личността. Потискане на активността, която се отправя по извити пътечки към активно подпомагане на потискането.

Да ти кажа, въобще не съм забелязъл да има някакъв патерн относно сексуалното изразяване на заекващия. Общувам със заекващи, член съм на 'Сдружение за инициативи по заекването". Общувам и с най-добрите български логопеди. Нито собственият ми опит, нито този на други заекващи, нито пък наблюденията на логопедите, които работят с такива - нищо не говори за потискане на сексуалност или компенсаторна свръхсексуалност. Има всякакви съдби, всякакви случаи на хора със заекване, всякакви житейски истории и развития. В някои от тях може да има потискане на сексуалността или компенсация, но в други в тази област всичко си е цветя и рози. При силно заекване в тийн годините обикновено младежът със заекване има трудности с изявата на сексуалността си, поради социалната тревожност, която е развил поради заекването си. Но и това отминава. Социална тревожност имат обаче много младежи и те са в подобна ситуация, без да имат каквото и да е заекване. От друга страна, както писахме, някои заекващи нямат социофобия въобще и сексуалният им израз е... всякакъв. Просто патерн няма в това отношение. Наблюденията ми са такива. И не само моите, но и на логопедите и на сексолозите. Не допускаш ли поне мъничко, че нито имаш опита в общуването с достатъчно голяма извадка от заекващи, нито имаш собствен опит, нито имаш познания в научните изследвания в областта. На последните ще се спра по-долу. Скачаш към заключения въз основа на пожелателно мислене, идващо от несвързани с реалността на разисквания проблем интернализирани от теб теории и собствени предубеждения.

По отношение на сексуалността, както и на тревожността: обръщаш нещата. Казваш "заекващите потискат сексуалността и се свръхконтролират, което ги прави заекващи". А всички ли потискащи сексуалността и свръхконтролиращи се са заекващи? Потискането и свръхконтрола са основен модел на невротичността, а огромна част от популацията на съвременния човек е невротична. Някои автри дори наричат съвременния човек хомо невротикус нормалис. Обаче само един процент от този хомо невротикус заекват. Аз от практиката си мога да кажа, че в голяма част от невротичните р-ва потискането на сексуалността, както и опитите за свръх самоконтрол присъстват в психодинамиката на етиологията им. Но невротиците нямат заекване. Разбираш ли, ти си мислещ човек, Божидаре, пробвай да проследиш нишката на мисълта ми. Това, което твърдиш, практически може да се перифразира така: "Всички заекващи са невротици. Следователно всички невротици са заекващи." Първо, това като цяло е срив в мисленето ти, непозволено обръщане, все едно да кажеш "всички риби живеят във водата. Следователно всички водни жители са риби." Второ, не всички заекващи са невротици. Трето, очевидно е, че ако така разпространената невротичност в 90% от съвременния човек, в основат ана която е себепотискащият свръхконтрол - ако тя водеше до заекване, то 90% от хората по тази земя щяха да заекват! Но не е така.

Обръщаш нещата. Има всякакви заекващи - далеч не всеки от тях потиска сексуалността си! Причините за заекването какви точно са, не знаем и не можем да свръхобобщаваме. Заекващите имат различни линостни характеристики, различни характери, различни реакции и начин на мислене. Общото обаче при наследственото заекване е в невралните дисфункции. Сега каква точно е причината за тях, не знаем - освен ако не вярваме в минали животи и не сме ясновидци. Но не сме. Какво потискане можеш да търсиш обаче в психиката на едно 4 годишно дете, което започва да заеква и става заекващ, не знам. Всяко дете е различно, както и родителите му. Също нямаме патерн, освен сериозните неврални дефицити. Нямаме модел нито в родителския стил на възпитание на децата със заекване, нито в техните собствени личностови черти. Това вече е проследено в психологията на развитието. Общото в тези деца са невралните им дисфункции, които водят до заекване и разбира се, че има вероятност да повлияят и социалния живот на бъдещите зрели хора, да участват в оформянето им като личности. Според науката, при наследственото заекване дори мозъчните дефицити са само следствие от геномни предопределености. Тук ако психологизираме през призмата на езотеричните вярвания, можем да търсим причината за заекването в минали животи. Или пък в решението на същността, на душата да го има, като задоволяващо нейните стратегически цели. Но тук стигаме до прекалено отвлечени и с твърде много "ако" и предположения води...

Много е удобно да се цитират безброй чужди теории и да се задълбава в страха от публична изява. Теории, теории, логически анализи. Всичко това е още един начин да не се видят причините. Те ще се видят единствено при лично преживяване и опит.

Не са теории. Факти са, резултат на обективни изследвания. Твоите разсъждения са някакви теории - за които благодаря, тъй като спомагат за изяснването на проблема, който разискваме. Как научните факти задълбочават страха от публична изява? Напротив - свалят бремето на непонсимата вина, която заекващите имат от именно такива предположения като твоите. Вменявана вина от обществена стигма, приемаща заекването като колебливост, слабост и неувереност. Което въобще не е така. Все едно да виниш дете с церебрална парализа за "неправилните' му движения и да ги обясняваш с психологизирането на една или друга изсмукана от пръстите хипотеза, идваща от филтрирането през предразсъдъци и когнитивни сривове.

Били "правени са вече маса невронаучни изследвания, които показват чисто физиологични неврални дисфункции въс всяка зона от мозъка на заекващите (при тези с хередитарно заекване), която произвежда речта". Ами нормално, нормално е начина на мислене и потискането да предизвикат такива промени, така както озлоблението и обидата могат дори да скъсат кръвоносен съд в мозъка причинявайки инсулт.

Мдам, тези дечица с генотип на заекващи и мозък на такива, видите ли, едни все такива кошмарни създания. Те, разбира се, по логиката ти, Божидаре, излиза че са някакви себепотискащи се сексуално или пък хиперсексуални четиригодишни мутантчета, които скъсват връзките между брока и вернике зоните в мозъка си, че и разбирате ли, залагат геномни промени в себе си. Или пък да виним родителите им, което е не по-малко болезнено. Обаче родителите на заекващите деца са всякакви, както и личностите на самите деца. Има деца, които се раждат неми или глухи или с някакви болести и т.н. Поне в обозримото от нас на сегашното ни ниво, причините са чисто физиологични. При заекването тези физиологични причини са невидими с просто око и затова то е удобен обект за проекции на всякакви стархове, като изтривалка з атакива и стигматизиране ... Когато станем ясновидци, ако станем такива, може би ще знаем повече - ако има такова повече...

А прекрасно лично преживяване, което хвърля повече светлина по въпроса, е закването наум Потискане на това, което човек би казал тихичко само на себе си.

Писах че това си е навик, на неврално ниво изразен като процедурна памет. Навик носен дълго време. Пределно откровен съм и със себе си и с другите. Дори и по отношение на тъмните си страни, мисли и желания. Дори тях не крия -гледам директно в сянката си и дори я вадя "с хастара нявън". Стана дълго...

Преди казах, че заекването не намалява гордостта, когато човек се гордее с него, но не съм прав. Заекването наистина е бич за гордостта поне по начина на възприемането му. Обаче, запитали ли сме се откъде е тази гордост у заекващия? Гордостта идва от потискането на елементите на сексуалността и типично човешкото. Това потискане се възприема като нещо грандиозно и е повод за огромна гордост.

Това с гордостта си е моя слабост, която съзнавам и затова и имам доблестта и смелостта да пиша за това в публичното пространство. Слабост, която заекването ми наистина много добре парира. Но ти свръхобобщаваш така "Орлин носи греха на гордостта, следователно всички заекващи са горди". Което няма нищо общо с истината. Има наистина всякакви заекващи. Благодаря за раздвижаването на темата! Радвам се да общуваме!

[Станимир]

Според мен е трудно да се изолират един или два фактора, което са причина за заекването. Влияят множество фактори, някои повече, други – по-малко. Може би, ако търсим нещо общо между заекващите, то е емоционалността. Може да влияе слаборазвитата дихателна система. Може да влияе притеснителността. При някои може да имаме притеснение как ще бъде възприет човек от другите, но всъщност не винаги. Един притеснителен човек е твърде вероятно въобще нищо да не сподели. Тук си мисля, че една важна причина за заекването може да се търси в прекаленото желание за споделяне и може би желанието човек да бъде разбран.. То може да е прикрито, т.е. заекващият да е със затворен характер (или да се затвори в следствие на заекването), а желанието да е потиснато, но е възможно заекващият да е и открит и обичащ да комуникира човек. Възможно е желанието да прерасне в агресия или в комплекс. Може би става въпрос въобще за едно силно желание човек да се прояви, но това не винаги означава гордост, защото проявлението е нещо съвсем естествено и човек не може да бъде себе си по друг начин. Познавам заекващи, които са открити, естествени, чувствителни, загрижени за другите. Виждал съм заекващи, които явно се чувстваха неразбрани, самотни, а това водеше до агресивност. И двата случая се отнасят за доста скромни хора, а за гордост и дума не може да става, нито за някаква преувеличена самооценка (поне в първия случай, а и във втория към настоящия момент). Просто хора, които искат да бъдат такива, каквито са и може би другите да ги възприемат такива, каквито са.

Редактирано Февруари 27, 2011 от Станимир

[Станимир]

Донякъде като продължение на предходното ми се иска да обърна внимание на предполагам добре-известния факт, че при пеене заекващите хора не заекват. Вниманието в този случай е насочено преди всичко към това да се пресъздаде правилно мелодията, да се вземат вярно тоновете, а не към самия текст. Това може би е потвърждение, че причината е прекомерното желание, което внася в говора излишна енергия. В случая с пеенето тази излишна енергия ще се отрази на правилността на изпяване на тоновете. Просто акцентът на вниманието вече е другаде.

[Дъгата]

Сега се замислям. Наистина основното при заекващите е гордостта. Трябва ли тогава да развиваме у тях самоувереност за спряване със заекването като тя само ще подхранва гордостта. Не е ли по важно смирението?!

Прави ми впечатление, че когато заекващите изказват свое мнение/знание (може да се изтълкува и като гордост/контрол) заекват повече, отколкото ако сърдечно споделят нещо с идеята да са полезни на другия човек.

p.s.:

'Карма и раждане" (From Garuda Purana)

"...... who speaks lies becomes a stammerer;

who listens to lies becomes deaf. "

".... който говори лъжи се ражда заекващ, които слуша лъжи оглушава...."

"Карма и болести" - Свами Шивананда

p.p.s.:

Нямам наблюдения, че заекващите лъжат, а точно обратното - старят се да са много честни и откровени ( имам пред няколко конкретни човека с тежко заекване).

Може би подсъзнателно усещат как да си помогнат.

Редактирано Февруари 27, 2011 от Дъгата

[B__]

Ами Орлине и аз се радвам да общуваме.

Когато приключих предишния пост, усетих, че съм казал това, което трябваше да се каже и ще трябва да търсим нова тема

Станимир, пеенето е добра излюстрация, която показва, че не точно промени в мозъка причиняват заекването. Също и факта, че заекване може да се повлияе от хипноза.

Но самото пеене заслужава особено внимание, тъй като и Учителя използва пеене при обучението на братята и сестрите.

Ще подходя малко острани при излагането на мнението ми за пеенето.

Всички знаем, че не може на работата пред всички колеги да кажем на колежка: "Как ми се иска да правя секс със теб". Направо ще е ужасно грубо. Ако обаче кажем :Скъпа колежке, ти събуждаш бурни мисли в главата ми всеки път като те погледна", то това е доста по-приемливо и проява на хумор.

По-нататък. Вицовете и шегите се използват за освнобождаване на психична енергия и задоволяване на нужди, които обществото отказва да одобри и приеме. Един виц на еротична тематика ще се посрещне с хумор и ще освободи напрежението на всички в групата, но директното говорене за задоволяване на сексуални мераци ще бъде посрещнато най-малкото с гробно мълчание.

По такъв начин се избягва от натрапените убеждения на Его и Свръх-Его и се стига до освобождаване на дълбинна енергия, която иначе би действала самоунищожително.

Най-общо казано става освобождение от човешкото съзнание, което контролира човека неусетно за него и фактически го роботизира.

При пеенето се получава грандизно блокиране на човешкото съзнание и връщане към нормалните човешки реакции.

Всички предубеждения, контроли и задръжки падат. Падат и задръжките, които причиняват заекването. Всичко това показва, че причината за заекването изглежда е част от човепкото съзнание, от начина на мислене.

А Учителя затова използва пеенето сообено в началото на беседите. За да освободи съзнанието от предубеждения и наслагвания.

Дъга, благодаря за книгата

Между другото, замислих се и наистина, който се оставя да му говорят лъжи, се въвлича в кофти капан.

[May4eto]

На приятели момченцето заекваше, но се оправи с хомеопатично лечение.

[Явора]

БожидарЗим, можеш ли да кажеш нещо повече за твоето лично заекване?

От кога се е появило?

И кога настъпи момента в който ти усети, че програмата за заекване която е била инсталирана образно казано в харддиска ти .......Е ИЗТРИТА ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА. Щото до колкото разбирам ти си заеквал както се изразяваш понякога, .......и сега на 100% си незаекващ.

[B__]

Как изтрита за вечни времена?!

По принцип хората не се променят, просто се осъзнават и виждат много повече варианти за действие, както и усещат по-добре единството на света.

Първо да кажа, че моето заекване не е било нещо особено. Проявяваше се понякога по време, когато трябваше да се изявqвявам пред много хора или ме упрекваха като неправ или недостоен.

Tова се дължеше на убедеността ми, че съм по-добър от другите и на ужаса от това да не изляза не-прав или не-добър.

Първоначално решавах проблема не точно със заекването, а със, както си мислех, стеснителността и необходимостта да се покажа по-добър от другите. После ще кажа как това влоши проблема.

Та опитвах се да се покажа по-добър от другите, винаги да съм по-знаещ, а това се засили рязко в работата, когато някой се опитваше да ми попречи на поредния план да блесна като по-добър и умен. Не че тогава съм съзнавал това.

Пътят към малко по-доброто решаване на проблема беше една появила се мисъл вследствие на сблъсъците в общуването, че това, че някой е прав, няма ама никакво значение. Което не пречеше да се сремя да се доказвам като винаги прав. По това време вече не беше точмо заекване, а невъзможност да говоря и обяснявам позицията си. Абе мълча като риба все едно ме няма, а вътре яко бушуване.

Решаването на проблема със настройката да се покажа по-добър от другите просто влоши нещата и засили вътрешната тревожност.

После по една случайност поработих доста върху това да се освободя от страха и алчността. Това донесе голямо успокоение. Чисто символично алчността включва и желание да получаваш и похвали, на които разчитах да ми докажат, че съм по-добър.

Тогава пък нещата се изместиха към това да съм по-добър в това да не искам нищо за себе си, да съм по-духовен и т.н. Разхождане между крайностите.

После се помирих със съществуването на висша сила. Разбрах, че резултатите не са смисълът на живота. Мой учител успя да формулира доста точно крайната причина: "Мисля, че хората се държат с мен не така, както трябва да се държат". Явно човек сам много по-трудно би опознал себе си.

След като почнах просто да правя нещата, без да очаквам определен резулта, се появи вътрешно успокоение, възможност да виждам много повече от света около мен и възможност да правя много повече неща. Като разбира се има доста още работа.

След това започнах да се отказва от претенциите да съм нещо. Защото мисълта на човек, че е нещо, веднага го сравнява с другите и е възможност за агресия.

Отказах се да съм духовен, не-духовен, материлист, нематериалист, добър, лош и т.н. Отказах се да съм повече от доброто, както и да съм повече от лошото. Поне в горните части на съзнанието. Опитвам се да не деля света на по две части.

Преди пишех разкази и стихове, които се посрещаха много добре и особено добре от жените. След това разбрах, че са претенциозни и не са това, което наистина съм. След това започнах да пиша така, че да интегрирам и доброто и лошото, за да се получи реалността на света, за да има на какво да се стъпи като път към всеопрощаващата любов. Сега хората ми казват, че разказите ми били странни за човек привърженик на Бялото Братство, но мисля, че са много по-духовни от предишните.

Вече се изразявам, без да се притенсявам, че ще пострада гордостта ми, което ми позволява на речта да стане по-плавна и с по-малко паузи. Мисля, че може би завършек на този етап ще бъде вътрешен отказ от постижения и резултати.

П.С. Е, разбора се ползвах капки на Бах и други средства за подпомагане на осъзнаването.

Редактирано Февруари 27, 2011 от БожидарЗим

[Явора]

Поне на този въпрос можеш ли да ми отговориш - от кога се появи при теб това което ти го определяш като заекване..... като годишна възраст.

[B__]

<BR>Поне на този въпрос можеш ли да ми отговориш - от кога се появи при теб това което ти го определяш като заекване..... като годишна възраст.<BR><BR><BR>

<BR><BR><BR>Явора, може да ти се струва, че не отговарям на конкретен въпрос, но това са неща, които касаят цялата същност на човека. <BR><BR>На този въпрос ти отговарям съвсем конкретно - пубертета. Всъщност връщам се да кажа, че ми изплуваха няколко травмиращи ситуаци от като съм на около 5-6 години. Сега се сещам, че тогава си мислех, че е добре да се срамувам, защото явно така съм минавал за добър. Е всъщност май оттогава. Редактирано Февруари 27, 2011 от БожидарЗим

[Орлин Баев]

Може да влияе слаборазвитата дихателна система.

Мдам, сигурно и извивката на ухото не е под правилния ъгъл или линията на живота нещо, а защо не подредбата на планетите ... Подобни "теории" за заекването е имало преди столетия - че езикът или дробовете не са наред и т.н. Обаче са наред.

Тук си мисля, че една важна причина за заекването може да се търси в прекаленото желание за споделяне и може би желанието човек да бъде разбран.. То може да е прикрито, т.е. заекващият да е със затворен характер (или да се затвори в следствие на заекването), а желанието да е потиснато, но е възможно заекващият да е и открит и обичащ да комуникира човек. Възможно е желанието да прерасне в агресия или в комплекс. Може би става въпрос въобще за едно силно желание човек да се прояви, но това не винаги означава гордост, защото проявлението е нещо съвсем естествено и човек не може да бъде себе си по друг начин. Познавам заекващи, които са открити, естествени, чувствителни, загрижени за другите. Виждал съм заекващи, които явно се чувстваха неразбрани, самотни, а това водеше до агресивност. И двата случая се отнасят за доста скромни хора, а за гордост и дума не може да става, нито за някаква преувеличена самооценка (поне в първия случай, а и във втория към настоящия момент). Просто хора, които искат да бъдат такива, каквито са и може би другите да ги възприемат такива, каквито са.

Несъзнавани вярвания "не съм разбиран и оценяван" са изключително често срещани при много хора, без това да води в тях до заекване.

Донякъде като продължение на предходното ми се иска да обърна внимание на предполагам добре-известния факт, че при пеене заекващите хора не заекват. Вниманието в този случай е насочено преди всичко към това да се пресъздаде правилно мелодията, да се вземат вярно тоновете, а не към самия текст. Това може би е потвърждение, че причината е прекомерното желание, което внася в говора излишна енергия. В случая с пеенето тази излишна енергия ще се отрази на правилността на изпяване на тоновете. Просто акцентът на вниманието вече е другаде.

При пеене звуците се произнасят забавено, удължено и мелодично, което разрешава на речевите зони в кората да кодират речта въпреки "по-малкото си жички" (метафорично казано), а на подкорието да приеме сигналите от кората в достатъчно качествен вид, за да се случи речта. Това е - иначе хипотези всеки може да състави каквито си иска на базата на свободните си разсъждения. Но без покритие.

Сега се замислям. Наистина основното при заекващите е гордостта. Трябва ли тогава да развиваме у тях самоувереност за спряване със заекването като тя само ще подхранва гордостта. Не е ли по важно смирението?!

Самоувереност, поне според моите разбирания, е именно смирение на егото и разтваряме за вярата и любовта на Селфа!

p.s.:

'Карма и раждане" (From Garuda Purana)

"...... who speaks lies becomes a stammerer;

who listens to lies becomes deaf. "

".... който говори лъжи се ражда заекващ, които слуша лъжи оглушава...."

"Карма и болести" - Свами Шивананда

Човешкото страдание и различност винаги си е било добра изтривалка за параноидните проекции на обществото.

пеенето е добра излюстрация, която показва, че не точно промени в мозъка причиняват заекването.

Както писах по-горе, пеенето е добра илюстрация именно за невралната база на заекването. Или може би магнитният резонанс греши? Както видяхме, нито социофобията, нито нещо друго са каузален фактор. Ако ги има, са само следствие. А често и ги няма.

Поне на този въпрос можеш ли да ми отговориш - от кога се появи при теб това което ти го определяш като заекване..... като годишна възраст.

Явора, при много деца има нормална развитийна неплавност в говора, която не е заекване. В този форум, както виждаш, за заекването не пишат нито логопеди, нито заекващи, нито невролози специализирали в тази речева специфика. А спекулации на чужд гръб се правят лесно.

Редактирано Февруари 27, 2011 от Орлин Баев