Изкуството да водим диалог

[Станимир]

Не. Но кажи какво имаш предвид. Знам кой е Леонид и кой Ксеркс.

Нямах предвид самия филм, а начина по който са представени спартанците. Всъщност опитвам се да разбера кои техни качества приемаш и кои отхвърляш.

[Станимир]

Не е ли по-добре, вместо да се делим на наши и ваши, на западни и източни, да се опитаме да потърсим общата основа в ученията на всеки учител? В крайна сметка именно тази обща основа е истината, и източникът на тази истина е един и същ. Няма ли тогава да станем по-толерантни и широко скроени, вместо вманиачени единствено в "нашето си единствено и неповторимо истинно" учение, неусетно превърнали се във фанатици. Колко хора през вековете са се опарили от тази грешка и са отпили от горчивата чаша до дъно. Не е ли дошло времето за единство и братство между всички хора на света? Не само на книга да сме братство! Мъдрост и просветление е да знаеш, че всички тези истини от различните религии са от твоята градина, те ти принадлежат. Не се ограничавай, не се отричай от всичкото духовно богатство, което изначално ти принадлежи. За мен и основата е същата и правилата са същите и в учението на Дънов, и в учението на Шри Шри. От нас зависи дали ще се концентрираме върху различията, или върху общото! Но затова разбира се е необходимо и определено ниво на осъзнаване. Успех!

Максим, благодаря ти за хубавите думи. Поне аз твърдо вярвам в това което каза. Вярвам и в това, че хората, които споделят това мнение никак не са малко.

Ян, с риск да бъда обвинен във фанатизъм, ще ти кажа, че Христос още е на кръста. И ще бъде на кръста, докато ние хората най-после да надскочим себе си, и докато не приложим Напътствията Му в отношенията помежду си. Христос дойде в Името на Любовта и Братството и докато не постигнем Любовта и Братството, Той няма да слезе от кръста. От нас зависи - от тебе, от мене и от всички останали.

[Таня]

Не е ли по-добре, вместо да се делим на наши и ваши, на западни и източни, да се опитаме да потърсим общата основа в ученията на всеки учител? В крайна сметка именно тази обща основа е истината, и източникът на тази истина е един и същ. Няма ли тогава да станем по-толерантни и широко скроени, вместо вманиачени единствено в "нашето си единствено и неповторимо истинно" учение, неусетно превърнали се във фанатици. Колко хора през вековете са се опарили от тази грешка и са отпили от горчивата чаша до дъно. Не е ли дошло времето за единство и братство между всички хора на света? Не само на книга да сме братство! Мъдрост и просветление е да знаеш, че всички тези истини от различните религии са от твоята градина, те ти принадлежат. Не се ограничавай, не се отричай от всичкото духовно богатство, което изначално ти принадлежи. За мен и основата е същата и правилата са същите и в учението на Дънов, и в учението на Шри Шри. От нас зависи дали ще се концентрираме върху различията, или върху общото! Но затова разбира се е необходимо и определено ниво на осъзнаване. Успех!

Максим, благодаря ти за хубавите думи. Поне аз твърдо вярвам в това което каза. Вярвам и в това, че хората, които споделят това мнение никак не са малко.

Ян, с риск да бъда обвинен във фанатизъм, ще ти кажа, че Христос още е на кръста. И ще бъде на кръста, докато ние хората най-после да надскочим себе си, и докато не приложим Напътствията Му в отношенията помежду си. Христос дойде в Името на Любовта и Братството и докато не постигнем Любовта и Братството, Той няма да слезе от кръста. От нас зависи - от тебе, от мене и от всички останали.

И аз съм на същото мнение

[Венцислав_]

Христос никога не е бил на кръста!

[Ян]

Таня, Станимир,

не съм фанатик, нито вие.

Прекрасни думи казвате, но ...думи. Хайде да си говорим малко по-реално като уж зрели хора.

Тук има една тема "Европейският съюз".

Защо Европейският съюз не ни прие както сме си така ..по цървулки, а искаше синхронизиране на редица норми? И в същото време да запазим единтичноста си. Колко хора са готови да приемат свободата за която говорите , но с отговорностите й?

Моята религия и учение се свеждат до едно единственно нещо.

...А това ще рече да умреш ако се наложи, но да не прекрачваш и на милиметър личното пространство на ближния си. Ако някой източен, западен, северен, южен, горен, долен или какъвто и да е мъдрец достигне това ниво на самоконтрол да виси 4,5 дни на кръста, но да не вземе чуждото дори с риск да умре ... ще стане на мига мой приятел, без никакво изискване каква религия изповядва.

Там за където сте тръгнали, аз вече съм го преживал и се връщам от там с кървави сълзи на очи и кървава пот на чело. Но не мога да живея сам с тази Истина изолиран. И за това говоря. Не съм го прочел по лекции, книги или друг начин. В момента правите само дъра-бъра. Но то това си е ваш проблем. От мене се искаше само да ви предупредя- решенията са си изцяло ваши. Който знае биографията ми, има представа за какво говоря. Няма да ви занимавам със себе си, защото си имате лекции- четете си ги както искате, може и на челна стойка за по-бистър ум.

А на този пишещият над мене ще кажа.... Духът на Истината мисля си каза отношението категорично. Аз го разбрах, дано и ти си го разбрал? От тук нататък имаш работа с Него. Него не можеш подведе като тези хора.

[Максим]

Ян, по този начин ти обиждаш Таня и Станимир, след като смяташ че съм ги подвел. Това означава, че ти им нямаш доверие, че се смяташ за повече от тях...Не смяташ ли, че тук хората имат свой дълбок вътрешен усет четейки мненията, и този вътрешен компас им подсказва на кое да вярват и на кое не. Защо никой не вярва на теб? Може би това, което споделяш не е дълбоко и истинно, за да не го почувстват. Важно е не написаното, а енергията която стои зад него. С думи можеш да излъжеш, но с енергията не. Сърцето на хората не може да бъде излъгано.

Вчера твоето мнение беше последно, но се оказа че да сложиш ти най-отгоре капака не ти беше достатъчно. Подразни се от това, че други подкрепиха твоя опонент (аз), и реши да сложиш още един похлупак. Извинявам се за профила, който не е пожелан от теб. Но е за добро. След като на мен вчера ми беше направен подобен. Нека хората сами да почувстват на чий профил да повярват и на чий не. Остави ги свободни.

Редактирано Май 13, 2007 от Максим

[Guest Мона]

Колко много хора предават "на живо" от Голгота.

[Диана Илиева]

Да, направо и аз това си мислех.

Все пак, шегата настрана, но искам да кажа нещо на Ян. Съжалявам, не те познавам и не ти знам биографията. Може би си изстрадал много неща, може би си прозрял много неща, обаче мен лично ме смущават изявления от типа на:

Там за където сте тръгнали, аз вече съм го преживал и се връщам от там с кървави сълзи на очи и кървава пот на чело. Но не мога да живея сам с тази Истина изолиран. И за това говоря. Не съм го прочел по лекции, книги или друг начин. В момента правите само дъра-бъра. Но то това си е ваш проблем. От мене се искаше само да ви предупредя- решенията са си изцяло ваши. Който знае биографията ми, има представа за какво говоря. Няма да ви занимавам със себе си, защото си имате лекции- четете си ги както искате, може и на челна стойка за по-бистър ум.

Добре го запомни ти и модераторите които го четат това сега. Ако гоня егоизтични цели, това сега не бих го написал изобщо. Добре го запомнете.

и други подобни, не само по тази тема. Това размахване на показалец и говорене от името на последна инстанция никак не изглеждат съвместими с моята представа за мъдър, уравновесен, умиротворен човек. Не се изненадвам, че модерират мненията ти, защото най-малкото са резки и неуважителни.

А от друга страна подозрения от типа:

Защото тези "скрити" под разни псевдоними /б.а.-Няма лошо в това/ ако се позагледаме по-внимателно в самоличноста им, са все хора свикнали да оценят другите и да стоят на "върха на пирамидата" в този сайт. Но в един момент идва някой и им прави на тях характеристика .... е, че как тка ще му позволят ... )) . Защото едно е да гониш някаква цел сам, друго е да гониш същата цел с група. Когато си с група трябва да се съобразяваш с други закони. В групата лидерството определя правилата на играта..)) и в един момент Целта на похода с голяма "Ц" се измества неусетно. И ако човек не е много сериозно мотивиран да преследва Истинската Цел - Духовната Истина и Одухотворяване на материалните тела, губи реалната представа. Това става предимно с хора които "чуват" слабо вътрешния глас или изобщо не го "чуват".

В случая стана точно така. Максим се обиди, че му били давали оценка... ха..че от къде на къде!? И другите също ... ха ... че от къде на къде !? )) та нали сайта е ..Ваш, как така някой от вън щеви оценява. Старото правило /земно/ - "който плаща - поръчва музиката"

Да , ама - не!

" Музиката " или правилата съфорумци я е "поръчал" Учителя на Беинса Дуно.

Вашите правила, са правила за лидерско боричкане. ..... Лично мнение - а, имам ли право на лично мнение? Не веднъж ми се е случвало като изкажа лично мнение , при това не обиждащо никого да бъда модериран. Така, че Максим и другите недоволни от Селсал ... от преследвачи се почувствахте в преследвани и реакцията ви го доказа, че не ви е приятно това. Но не забравайте, че сте в публичното пространство, а не във вътрешните ви сбирки, където явно служебното място е от значение.

според мен са напълно неоснователни. Аз се смаях като прочетох за "стоят на върха на пирамидата в този сайт", "който плаща - поръчва музиката", "от преследвачи се почуствахте преследвани" ... - какъв връх, какво плащане, какви преследвачи???

Другото, което ми прави впечатление е двойният аршин. Призоваваш:

Диалог в Обществото се води когато има взаимно зачитане правата на другите, иначе е диктатура. При диалога са от същественно значение коректноста и зачитане достойнството на събеседника. Всякакви "удари под кръста" са в нарушиние на христовите закони като:

1. Обичай ближния си.

2. Не прави на ближния си това което не искаш на тебе да ти се случва.

И аз съм под псевдоним също. но правилото псевдонима да пази самоличноста от некоректни удари, за някои май не важи Максим? Има една "наука" , нарича се психометрия- при нея модератор е Господ. Нали ще го запомниш?

но ти самият не зачиташ достойнството на събеседника и правиш некоректни намеци, квалификации, размахваш назидателно пръст ...

Иначе и аз мога само да поздравя Максим за вчерашните му мнения. Освен всичко друго, той май е единственият, който не само на теория, но и на практика в собствения си живот е реализирал това, за което писа, тъй като съчетава ученията и на източния си Учител, и на Учителя П. Дънов.

[Донка]

Диана!

Докато четях дългите "пледоарии", си мислех, че тази тема, замислена от автора и да ни покаже, че изкуството да водим диалог означава изкуство да спорим, всъщност ни убеди и продължава да ни убеждава в обратното.

Ето - в света на спорещите има

-"пирамида" и засатанали на върха и хора, които ламтят за власт над човешките души

-"зверове-модератори", които само дебнат да изтрият нещо,

-има личности, скрити зад псевдоними, които умират да характеризират (чудя се кои ли са?),

-но се сърдят, когато тях ги характеризират (аз никога на нищо не съм се сърдила - бях обект и благодаря за характеристиката си, полезно ми беше да видя себе си, стила си през очите на спорещия ум, който търси атакуващия и атаката, но не ги получава и страда от "глад" за адреналина на сблъсъка.)

В "измерението" на споделящите тези "очевидни факти" просто не съществуват. На тяхно място има

-свободно събрали се равни по позиция хора, които общуват доброволно

-модератори май скоро не са се мяркали насам с метла просто защото посетителите пазят чистота.

-доколкото си спомням тези, които характеризират май имат същите никове като тези, които обвиняват някого в характеризиране. Те се и сърдят - т.е. варят се в собствен сос, докато другите си говорим за нещо интересно без да спорим един с друг и с тях.

Замислям се сега дали изкуството да водим диалог включва диалог (ползотворен поне за едната страна) между един спорещ и един споделящ? Или казва "гърнето да се търкулне и да си намери похлупака" и "всяка жаба да си знае гьола"?

[Венцислав_]

Максим, приятелю, обръщението на Ян беше към мен май. Той е стар форумски познайник, който в мое лице вижда Сатана. Това си е заявявано.

То затова и мисля да ви освобождавам от моето присъствие, че може да се окаже прав човека. При всички положения той е по-сигурен, отколкото аз...

[Таня]

Приятели, :sorcerer:

Ценна мисъл за деня:

Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте, любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете, на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма. Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси. Няма какво да се спирате пред изкушенията и да ги обяснявате. Дойде ли изкушението, кажете: върви си по работата! (Беинса Дуно)

МИСЪЛ ЗА ДЕНЯ

14/05/2007

Писанието казва "Молете се един за друг". За онези, които обичаме, ние се молим да им прати Бог своето благо. И за онези, които не обичаме, също се молим...Обаче, има хора, които са по средата; тях забравяме. Аз искам да ви напомня за забравените - за тях да се молите... Молитвата ви трябва да бъде от всичкото ви сърце. Абсолютна искреност в молитвата! Така трябва да се молите! Казвате: "Усилие, борба се изискват, докато се постигне това нещо". - Ще се борите дотогава, докато вашите добродетели вземат надмощие. Кажете: "Мога да служа на Бога през всички времена и при всички условия". Ще станеш истински служител, когато преодолееш всички препятствия в живота си.

Беинса Дуно

[Валентин Петров]

Беинса Дуно

[Силвия СД]

В тази тема падало голям смях. Много благодаря на selsal за това, че я постави! Силно го подозирам в желание да ни разсмее. Мен поне успя.

В някакъв отрязък от време, в порция пространство, наречена пост, нито споделяне, нито спор може да се проведе, понеже тук са само някои наши проекции. Реалният човек може да се разбере само в живия живот. Нашите сенки, отразени в нет пространство - времевите параметри, могат да бъдат много големи, както и нищожно малки, но това не сме ние, а само някакъв контур. Жалко, че в сянката си се изживяваме все още толкова сериозно.

[Валентин Петров]

... модерират мненията ти, защото най-малкото са резки и неуважителни.

...подозрения от типа:

...

Вашите правила, са правила за лидерско боричкане. .....

какъв връх, какво плащане, какви преследвачи???

...което ми прави впечатление е двойният аршин. Призоваваш:

Диалог в Обществото се води когато има взаимно зачитане правата на другите, иначе е диктатура. При диалога са от същественно значение коректноста и зачитане достойнството на събеседника. Всякакви "удари под кръста" са в нарушиние на христовите закони като:

1. Обичай ближния си.

2. Не прави на ближния си това което не искаш на тебе да ти се случва.

И аз съм под псевдоним също. но правилото псевдонима да пази самоличноста от некоректни удари, за някои май не важи Максим? Има една "наука" , нарича се психометрия- при нея модератор е Господ. Нали ще го запомниш?

но ти самият не зачиташ достойнството на събеседника и правиш некоректни намеци, квалификации, размахваш назидателно пръст ...

точно попадение, уважаема Диана

и аз съм се учудвал как могат да се съвместяват силен егоизъм и голямо духовно разбиране в един човек

но щом е възможно, може би има един голям урок да се разбере в това.

че саденето изисква и плевене ... може би

[Донка]

В някакъв отрязък от време, в порция пространство, наречена пост, нито споделяне, нито спор може да се проведе, понеже тук са само някои наши проекции.Реалният човек може да се разбере само в живия живот.

... в сянката си се изживяваме все още толкова сериозно.

Съгласна съм,че тук наистина сме в наши проекции - при това непрекъснато ги променяме - и това му е хубавото.

А дали проекциите могат да спорят и да споделят - в това съм на обратното мнение. Именно проекциите, според мен, спорят и споделят - точно защото са проекции. Реалният човек в живия живот не спори и не споделя - той просто живее живота.

Когато, обаче, реалният човек осъзнава този живот, той го прави именно чрез проекциите си - наблюдава сянката си в различни ситуации и поведение; наблюдава и сенките на тези, с които общува. После умът обобщава данните и променя ситуацията, сенките и гледната точка.... Според мен в това се състои приносът на диалога за осъзнаването ни.

Изкуството на диалога тогава би трябвало да осигурява максимално точно обобщение. Питам се сега- спорът или споделянето биха ни осигурили тази точност и защо? А може би оптимална комбинация от положителните качества на двете?

[selsal]

Изкуството да водим разговор – в моите очи – се постига посредством осъзнаването и прилагането на една основна тайна в това изкуство. И тя е: силата да се откажеш от собствената свобода в разговора и да не позволиш другия да се подаде на изкушението на същата тази собствена свобода.

Разговорът е една малка любов. И както в любовта, така и в разговора, свободата на субектите винаги има съмнително естество, а най-често е противопоказна. Казано по друг начин, моето желание да споделям е толкова голямо, че аз съм готов да споря в името на тази цел. Спорът ще стесни свободата ми, ще стесни и чуждата свобода, но това ще ни направи готови да споделяме. Споделянето без спор – както в любовта, така и в разговора – е самозадоволяване-докато-сме-заедно.

(Доколкото разбирам всички познават другия дериват на самозадоволяването и се опасяват да не пострадат от него, а той е – спорът, който иска да разшири собствената свобода за сметка на чуждата. Един вид състезание по самозадоволяване един срещу друг. Но, явно толкова наплашени от този вариант, всички пропускат скрития, и според мен далеч по-опасен дериват на самозадоволяването – споделянето, което ни прави да се самозадоволяваме не един срещу друг, а един до друг, като не преставаме да се хвалим помежду си, колко добре го правим.)

Лексиконното споделяне, което просто си изръсва всичките си плитчини, е ексхибиционистично. То казва: ей, всички, вижте ме какво говоря (какво правя), ето ме отсам, а и ето ме от другата страна”. В тази форма на разговор има стремеж за показване, а не желание да се разбере нещо, да се достигне до истината. И както, когато снимаш един ексхибиционист, той ще се сащиса и възмути, така и лексиконно споделящият иска само да го слушаш, но не и критикуваш.

Не е ли по-добре, вместо да се делим на наши и ваши, на западни и източни, да се опитаме да потърсим общата основа в ученията на всеки учител? В крайна сметка именно тази обща основа е истината, и източникът на тази истина е един и същ. - Максим

Във всички основни източни текстове – Упанишадите, будистките сутри, Самкхя – както и в по-малко разпространените учения, никъде, ама никъде, не се търси обща основа. Такъв феномен на изток няма! Напротив, постоянно се подчертават отликите и се снемат тезите на отсрещната страна. Това е правило, от което не се отстъпва. Тезата, която ти, Максим, развиваш, не е източна, тя е теософска. Теософите са хора – западняци с източен грим – които смесват всичко, заличават особеностите в отделните учения и извличат безличното-общо от тях, което винаги се оказва някоя модерна проекция. Между впрочем правилото за прецизни разграничения е основно и в западната философия. А най-добър пример в това отношение е Новият завет. Отявлен привърженик на този начин на изложение е Свети Павел. (Ако този ми абзац се оспори, ще дам примери).

Всъщност лексиконното общуване, което претендира заедност и общност, е една теософия, която дължи своя произход именно на възможността да се предава “на живо” от Голгота. Това единство на самозадоволяващи-се има откровено социално наименование – глобализъм. Съзнанието, че може да те чуе кой ли не, масмедийността, кара ексхибиционистът да сподели с всички, как иска – да се обичаме! (да се зяпаме). Но при едно условие – всички да станем много добрички, като овчици, щото лошите няма да бъдат допуснати в стадото. (Те, лошите, нали все лоши работи говорят за нас).

----

настройката ражда интерпретация… не съм виждал да сменяш често настройката си. – Валентин Петров

Едва ли тази забележка може да бъде отправена към мен. Ти знаеш, че във форума съм писал под няколко ника. Нека и аз кажа нещо за никовете. Първо, моето истинско име е достъпно чрез гугъла, така че аз не използвам никове, за да крия името си; но и да се научи името ми е все тая, аз не си играя на “ако ме знаехте кой съм и колко ме обичат околните ми, щяхте да разберете какъв съм”. Но използването на различни никове ми предоставя една прекрасна възможност. Различните настройки!

Пример: под ника chezal аз написах много добронамерени и благожелателни поста; бях искрен, както съм искрен и сега под ника selsal. В темата за сънищата впрегнах каквото мога и дадох тълкувания, в които няма дори нюанс на критичност, напротив, с желание търсех съновните перспективи, които несъзнаваното разкрива. Мисля, че в оная тема, бях добър пример за разбиране и непротивопоставяне. Между впрочем там се появи една “малка-селсалка”, която ме обвини, че правя лоши неща. Това не беше вярно – (явно увереното ми говорене, независимо дали е доброжелателно или нападателно, поражда противопоставяне) – ала тази напориста “селсалка” ми даде идеята за selsal. (Ползвах и трети ник, но той – като характер – беше междинен). По този начин, чрез различните никове, аз мога да вляза в няколко типа диалог, да разчупя собствената си и чуждата позиция. Така че моя основна грижа е да работя с тона. По този начин аз търся – в себе си и в другите. Към настоящия момент използвам един вид специфичен и по-агресивен подход.

Модераторска бележка: Тук е разрешено ползването само на един ник за писане във форумите. Другите два ника на selsal са затворени за писане!

"Напротив, интуицията дава увереност в предлагането и търсенето на аргументи. (ето как аз, с моята спореща позиция, имам нагласа да съчетая противоположни състояния, а ти, с твоята източна миролюбивост зачеркваш едното в името на другото)." - selsal

Как ги съчетаваш?? На база на его или ...?

Би ли описал малко по-подробно синтеза - водещ до действие? //"моята вълна е козина"? – Валентин Петров

Да се съчетаят две противостоящи състояния e въпрос на умение и вътрешно усилие. Без да казвам дали го мога това или не, искам да посоча, че егото наместо да съчетава противоположностите, ги анихилира (пример, самоцелно войнствения тип) или пък просто взема страната на една от противоположностите (пример, самоцелно миролюбивия тип). Така че базата е умението и вътрешното усилие.

Думите “моята вълна е козина” са отговор към предположението на Максим, да не би да съм решил, че ме е нагрубил. Бях почти удивен от такова предположение и един вид казах: “не говориш на овца, колкото и да ти се иска това”. Така че в случая не става дума за синтез.

Нямах предвид самия филм, а начина по който са представени спартанците. Всъщност опитвам се да разбера кои техни качества приемаш и кои отхвърляш. – Станимир

Доколкото разбрах филма е правен по комикс и персите са представени твърде сатанински. А в борба срещу съвършеното зло всичко в лагера на доброто изглежда много привлекателно. Според Сун-дзъ може да победиш многократно по-голяма армия стига да се дислоцираш по-добре. За мен Леонид (спартанецът въобще) е здраво стъпил на земята.

…с риск да бъда обвинен във фанатизъм, ще ти кажа, че Христос още е на кръста. И ще бъде на кръста, докато ние хората най-после да надскочим себе си, и докато не приложим Напътствията Му в отношенията помежду си. Христос дойде в Името на Любовта и Братството и докато не постигнем Любовта и Братството, Той няма да слезе от кръста. От нас зависи - от тебе, от мене и от всички останали. - Станимир

Можеш да бъдеш разпознат в наивизъм. Христос не е дошъл на земята в името на Любовта и Братството – всъщност второто има много косвен евангелски акцент – а за да изкупи и спаси човека от неговите грехове, като бъде разпнат на кръста. Тези две виждания са толкова различни!

Според християнството е важно какви са делата ни, но колкото и добри да са, те не могат да ни открият божието царство. Друг е пътят за това. С други думи божията промисъл не е била Христос да бъде разпнат, за да станем по-добри. Ако ли пък Христос е още на кръста, то това едва ли е християнска теза, звучи ми – как да ти кажа – малко филипински. (Опасявам се, че с Максим четете една и съща книга.)

Христос никога не е бил на кръста! – Венцислав

Да ти призная доста шеги ми идват да изрека, но друг път. Вместо това приемам, че твоето е било докетична провокация към Станимир.

[Валентин Петров]

"'selsal' -

Изкуството да водим разговор – в моите очи – се постига посредством осъзнаването и прилагането на една основна тайна в това изкуство. И тя е: силата да се откажеш от собствената свобода в разговора "

това е ок

... и да не позволиш другия да се подаде на изкушението на същата тази собствена свобода

лексиконно споделящият иска само да го слушаш, но не и критикуваш.

... лошите няма да бъдат допуснати в стадото.

стадната метафора ограничава мисленето при изнасилването и

настройката ражда интерпретация… не съм виждал да сменяш често настройката си. – Валентин Петров

Едва ли тази забележка може да бъде отправена към мен. Ти знаеш, че във форума съм писал под няколко ника. Нека и аз кажа нещо за никовете. Първо, моето истинско име е достъпно чрез гугъла, така че аз не използвам никове, за да крия името си; но и да се научи името ми е все тая, аз не си играя на “ако ме знаехте кой съм и колко ме обичат околните ми, щяхте да разберете какъв съм”. Но използването на различни никове ми предоставя една прекрасна възможност. Различните настройки!

Пример: под ника chezal аз написах много добронамерени и благожелателни поста; бях искрен,...... В темата за сънищата впрегнах каквото мога и дадох тълкувания, в които няма дори нюанс на критичност, напротив, с желание търсех съновните перспективи, които несъзнаваното разкрива. Мисля, че в оная тема, бях добър пример за разбиране и непротивопоставяне.

Лично на мен най ми харесваше тази ти настройка. Ти общуваше с открито сърце, и много пъти ме вдъхновяваше с полета на хубавата си интуиция.

Между впрочем там се появи една “малка-селсалка”, която ме обвини, че правя лоши неща. Това не беше вярно – (явно увереното ми говорене, независимо дали е доброжелателно или нападателно, поражда противопоставяне) – ала тази напориста “селсалка” ми даде идеята за selsal. (Ползвах и трети ник, но той – като характер – беше междинен). По този начин, чрез различните никове, аз мога да вляза в няколко типа диалог, да разчупя собствената си и чуждата позиция. Така че моя основна грижа е да работя с тона. По този начин аз търся – в себе си и в другите. Към настоящия момент използвам един вид специфичен и по-агресивен подход.

...

Думите “моята вълна е козина” са отговор към предположението на Максим, да не би да съм решил, че ме е нагрубил. Бях почти удивен от такова предположение и един вид казах: “не говориш на овца, колкото и да ти се иска това”. Така че в случая не става дума за синтез.

Имахме известна конфронтация когато се появи с втория си ник, за която съжалявам.

Този твой агресивен подход сега мисля е породен от желанието ти да разчупиш установилите се напоследък "кротки рамки" във форума. Харесаха ми много от твоите наблюдения. Резултатите от твоите постове мисля са положителни за много от нас. Ти си интелигентен и изразяваш с лекота фини нюанси на мисълта.

Текущата метафора която използваш на вълк в твое лице, и стадо с овчарка мисля е далеч от реалността. Първо, ние сме хора. Също много от хората тук, някои от които не пишат често, се стремят към съзнателност. Ситуацията е различна от тази в стадо.

Между интелигентни разумни хора, подходящата метафора е общество от съзнателни и разумни същества, например научни сътрудници в институт.

Да се маскира своята личност под каквато и да е форма, винаги играе накрая лоши шеги. Маскировката има в природата, породена от страх или за прикритие на хищник. Цялата книга "степният вълк" на Хесе е пример за вредата от подобни проекции. Вълкът е далеч под нивото на човека и самата проекция върху това ни сваля до животински черти.

Защо ни е това?

Разумните хора търсят да интегрират цялото си битие, стремят се към максимална откритост и истинност.

Да се съчетаят две противостоящи състояния e въпрос на умение и вътрешно усилие. Без да казвам дали го мога това или не, искам да посоча, че егото наместо да съчетава противоположностите, ги анихилира (пример, самоцелно войнствения тип) или пък просто взема страната на една от противоположностите (пример, самоцелно миролюбивия тип). Така че базата е умението и вътрешното усилие.

Да търсим истината заедно. Тази позиция може да съчетава противоположности.

Редактирано Май 15, 2007 от Валентин Петров

[Станимир]

Христос никога не е бил на кръста!“ Венцислав

Да ти призная доста шеги ми идват да изрека, но друг път. Вместо това приемам, че твоето е било докетична провокация към Станимир.

Всъщноста от моята гледна точка това твърдение на Венцислав е абсолютно вярно и не виждам никакво противоречие с моето собствено твърдение, че Христос все още е на кръста. Но докато не се научим да гледаме непредубедено на мнението на другия тези две твърдения ще си останат несъвместими.

selsal, все ми е едно към коя религия или учение ще ме причислиш. Все ми е едно и какво мислиш за споделянето, за Любовта, за Свободата и за Братството. Не намирам много допирни точки между твоя светоглед и моя, но това също не ме притеснява. Можеш да продължаваш да си спориш, можеш да продължаваш да отричаш гледните точки на участниците във форума (защото именно това правиш в тази тема), но в крайна сметка си сам. Никой не подкрепя логическите ти заключения и май си единствения който им вярва. Според мене им липсва нещо съществено. Сигуренн ли си в основите върху които градиш разсъжденията си?

[Донка]

Станимир!

Според мен логическите заключения, за които говори Станимир, много добре илюстрират как може със силата на словото (и особено на изкусно разтегнатото и позаплетеното) да защитим теза от рода:

"Вълкът е овцата, а овцата е вълкът!"

Но по темата:

Днес си мислех за свободата на всеки участник в диалога. Какво разбираме под свобода зависи...

Дали е свободен този, който се чувства нападнат от другия участник или напира да му "отвори очите за истината"(своята, но издигната в ранг универсална? Проява на свобода ли е да критикуваме мнението на другия от нашата позиция?

Според мен критиката е многопланово обвързване:

- със собствената си гледна точка, която не подлежи на промяна и развитие, за да има стабилна изходна позиция за критика

- със собствената си личност и тази на другия участник - аз влизам в роля "критикуващ", а него слагам в роля "криткуван" с всички последствия за егрегорите ми...

- със позицията на другия, която привлича вниманието и енергията на критикуващия към себе си..

Сигурно още могат да се изредят...

А дали критикуването на другия е изкуството или израждането на един диалог?

Когато даваме своето мнение и то се различава от това на другия, това критика ли да го наричаме?

[Валентин Петров]

Проява на свобода ли е да критикуваме мнението на другия от нашата позиция?

Да.

Според мен критиката е многопланово обвързване:

- със собствената си гледна точка, която не подлежи на промяна и развитие, за да има стабилна изходна позиция за критика

- със собствената си личност и тази на другия участник - аз влизам в роля "критикуващ", а него слагам в роля "криткуван" с всички последствия за егрегорите ми...

- със позицията на другия, която привлича вниманието и енергията на критикуващия към себе си..

не непременно

мога да критикувам без да държа на мнението си "просто защото е мое"

Интелигентните хипотези са от вида "fire and forget" - стреляй и забрави

преразглеждам ги веднага когато установя че не са истинни

в науката има критика и тя води до добри резултати

Редактирано Май 15, 2007 от Валентин Петров

[Guest Мона]

Изкуството да водим монолог................

Защо темата не е такава???

[Ян]

Благодаря на Диана, Донка и Мона за положителния анализ!

Анализ...анализ... анализ... Благодаря!

Сега да имаше и положителна настройка и за Синтез, че да има поне нещо цяло да върши работа някква, че да си получи диалога търсен от Мона.....ехххх мечтиии...

Опс.. грешката е моя - това за мечтите беше по друга тема май, за сънищата.

Моля за извинение!

[Guest Мона]

Уточнение.

Не съм анализирала теб изобщо. По-скоро констатирах онова, което виждам.

И нямам никакво намерение изобщо да участвам в подобен опит за..... Търся думата и не я намирам.

[Ян]

"И нямам никакво намерение изобщо да участвам в подобен опит за..... Търся думата и не я намирам"

За.... изясняване на разликата и единството на съдържание и форма.

Имаш право думата бяга когато няма съдържание в нея ... тук позна вече. Браво! Положително мислене имаш - похвала получаваш.

[selsal]

Текущата метафора която използваш на вълк в твое лице, и стадо с овчарка мисля е далеч от реалността. Първо, ние сме хора. Също много от хората тук, някои от които не пишат често, се стремят към съзнателност. Ситуацията е различна от тази в стадо. – Валентин Петров

На всяка страница в тая тема има поне две отявлени мнения, които само заявяват съзнателност, но основната им грижа далеч не е съзнателността. Точно в тия мнения има толкова клишета, толкова чувани и чувани неща, които се възпроизвеждат, само за да си кажат и те приказката. Ако ли пък искаш да ми кажеш – защото това се долавя в думите ти – че дори да има стадни нагони, то във форума има и човешко присъствие, то ще приема това.

И въпросът се развива и става друг: как да разпознаем симулациите към съзнателност в себе си? Понеже милите отношения понякога се оказват чудесна маскировка за тия симулации. Най-чудесната!

И като стана дума за маскировка…

Да се маскира своята личност под каквато и да е форма, винаги играе накрая лоши шеги. Маскировката има в природата, породена от страх или за прикритие на хищник. – Валентин Петров

Доколкото знам в приказките вълците се правят на овчици. Заемайки вълча позиция аз едва ли се маскирам. (Единствено ако съм маскирана овца?!) Това е подход. А този мой настоящ подход, наедно с метафората, която ползвам, желае да отвори залостените килери, да открие “маскировката, породена от страх”. Страхът се състои в това, че маскираният има свои дълбоки вътрешни съмнения как не е способен на съзнателност; а маскировката е в разиграването на съзнателност, която трупа виртуални съмишленичества, въз основа не на осъзнаване, а на “мили отношения”.

Мисля, че прекомерната чувствителност към моето донякъде агресивно говорене иде не от липсата му на основания, а от страха, че тия залостени килери могат да зейнат. Разбира се, този страх почти не се осъзнава.

Всъщност от моята гледна точка това твърдение на Венцислав е абсолютно вярно и не виждам никакво противоречие с моето собствено твърдение, че Христос все още е на кръста. – Станимир

Но пък не желаеш да обясниш как така липсва на противоречие, нали? Недей! “Ние ти вярваме!”

Но докато не се научим да гледаме непредубедено на мнението на другия тези две твърдения ще си останат несъвместими. – Станимир

И в какво се състои моята предубеденост? Аз познавам добре ученията на християнството и ересите. Ти познаваш ли ги?

Не намирам много допирни точки между твоя светоглед и моя, но това също не ме притеснява. - Станимир

Но със светогледа на Венцислав намираш допирни точки? Разбира се, без да казваш какви. Мисля, че твърде лично приемаш всичко и тук въобще не става дума за светогледи!

Можеш да продължаваш да си спориш, можеш да продължаваш да отричаш гледните точки на участниците във форума (защото именно това правиш в тази тема), но в крайна сметка си сам. Никой не подкрепя логическите ти заключения и май си единствения който им вярва. – Станимир

Ето я истината! И тя е: Важното е да не си сам. Щото да си сам е пълен ужас. (Аз знам, че Станимир е човек, не мисля и да го отричам. Но питам, на горното мнение не му ли пасва чудесно моята метафора?)