Изкуството да водим диалог

[Валентин Петров]

Въпросите тогава обаче са: колко са такивата хора в реалния свят

...по-точно казано, това, което ние смятаме за такава? Не зависи ли и нашето разбиране, и отсрещното възприемане, и резултатът от "бога на спора" - най-вече от нашето актуално равнище на духовна еволюция?

Преди всичко, не бих изключил като неправилно нито едно мнение представено на форума по предложения въпрос. Отговорите са различни точно заради подчертания текст.

И все пак, при преценяване на практически последствия от едно или друго практическо методче, например за лечение на болен, знайно е че резултатите от решението ще имат практическо последствие за здравето на потърпевшия. Понякога, негативно.

Затова в никакъв случай не изключвам спора или несъгласието като метод.

Въпросът е как се води спор, как се изразява несъгласие.

Когато се намесва егото, личният елемент, личният интерес, а не стремежа към истината, имаме проблем.

Според мен, необходимо е не отричане на спора, а самоконтрол.

Ще се върна отново, макар с не особен ентусиазъм на изказването на треньора по карате, което цитирах по-горе. В неговата пълнота, то включва и мнението му че "по улиците когато трябва техниката се прилага с пълната и сила до физическо елиминиране на противника", което е според мен погрешно. Хора които тренират карате с такава цел водят до лошото реноме на този красив спорт. Моят приятел трябва да прехвърли приятелското си отношение към хората в залата към всички и тогава ще е ок. Той на практика е изключително честен и благороден, но изказването му не беше точно. И то, защото той знае че хората имат нужда от практически ползи от тренировката, най малкото от самочувствие и безстрашие.

Ще приведа изказване на един голям майстор на карате:

Когато човек със слаб дух получи черен колан 1 дан, той казва на всичките си приятели.

Когато получи втори дан, дава банкет...

Като получи 5 дан, взема кола и обикаля целия град, с високоговорител и пр.

Когато човек с висок дух получи 1 дан, главата му само леко хлътва между раменете.

Когато получи втори дан, става изключително учтив и внимателен към всички...

Когато получи 5 дан, приведен, той се прибира в къщи и по пътя гледа само надолу в земята

Защо - защото великият дух се стреми към съвършенство в контрола на тялото и емоциите си, а не към себевъзвеличаване.

... дали резултатите ще бъдат позитивни

Това е основното в действията на човека практически загрижен за другите.

Редактирано Април 19, 2007 от Валентин Петров

[Благост]

РАЗУМНО СПОДЕЛЯНЕ + Разумното Споделяне = РазУмното С+По+Деляме включва в себе си само положителните страни на т.н. спорене +защото съзнанието / разумното сърце филтър естествен става и отсява будно + благо всичките "отрицателни" нещица

Ще кажа за не знам кой си път през последните две форумски години...В Спора Никога НИКОГА Не се Ражда ИСТИНАта + Само се разкриват най вече ОТНОШЕНИЯта и т.н. НАСТРОЕНИЯ + ПОВЕДЕНИЯ + ИНТЕРЕСИ разни + разнообразни и още доста други неща + но ги няма Любовта + Светлината + МИРа + Радостта.

Извън естеството ми е да споря + но в живота обаче все се налага/ше да отстоявам + обяснявам +доказвам +убеждавам извън естеството ми беше да СПОРЯ без да виждам ОЧИТЕ + мимиките +жестовете на събеседника + благодаря на форума...вместо очите се отвори усещането за душите знайно е обаче че из форумското пространство все някой ( най вече новак бързак) решава да се упражнява + пробва ново вино в стари мехове да налива резултатите са винаги очеизвадни +обаче който има интерес + време... свободно си избира да СПОДЕЛЯ + ДИСКУТИРА, по която от всичките безбройни форумски теми намери за добре + резултатът е също очеизваден + ставаме отлични приятели + щото нали противоположностите се привличат + допълват

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Ян]

Изкуството да водим диалог?

Ми зависи от диалога.

Когато търсим относителната истина, диалога е един.

Светски правила в Обществата наспорили по Земята като спори от гъби. Изменчиви и непостоянни според еволюцията на Обществото и от кефа на този или онзи цар...крал... самодържец. Едни имали възможности и условия,възпитани по френски или английски маниер.... слушат и после ... каквото си знаят. Други пък, като некипнали джибри ... пенят се видно за всички. Но и в двата варианта - Умът не слуша доводите и плува в Илюзията...според интересите преходни.

Когато търсим Абсолютната Истина "диалога" е друг.

При "диалога" за Абсолютната /Духовната/ Истина няма и не може да има диалог. Тя е една единствена и без дубликати и ментета. Тук и спор не може да има. Тук ако някой почне да спори "вижда" огъня в очите духовни и после ... започва монолог. Тук изкуството да водиш "диалог" е Смирението.

И Мойсей когато се е качил на Синай бос е навел глава и закрил очи, докато премине огъня. И не е преминал Йордан река. Но "наследниците" преминават. Защото е бил "старо вино"

извън естеството ми беше да СПОРЯ без да виждам ОЧИТЕ + мимиките +жестовете на събеседника + благодаря на форума...вместо очите се отвори усещането за душите

За това и аз не споря. Когато Умът чуе доводите, Огънят в очите придобива мек, кадифен, обгръщаш, проникващ и непронизващ отблясък играещ си с цветовете на дъгата с непарещи езици.

Разумното споделяне изчаква "зашиването на новите мехове" и .... да прекипят джибрите и да се избистри новото виното от мътилката.

Горното беше опит за разсъждения по темата.

[Диана Илиева]

Силата на Спора се състои в това, да изпитва ония моменти в спорната ситуация, които нямат твърд, тоест лишени са от обоснованост, и тяхната истинност е само привидна. Волята на спора е в неговото намерение да прилага своята сила в степента, в която е нужно (остротата на Спора) и дотогава, докато всяка лъжовност отпадне (продължителността на Спора). Богът на Спора – или идеята за Спора – е като онзи съдия, който притиска с въпроси, заключения и аргументи тезата и антитезата, с единствената цел да се увери има ли неправди в тях и ако неправдите са налице, въпросният божествен съдия има грижата, да ги оповести, което всъщност означава – да ги отхвърли.

Може би не те разбирам добре selsal, но тези думи ми събуждат една асоциация със съдебна зала, където уж се търси истината или поне кой крив, кой прав, води се спор, и то не от любов към спорта, ами сериозен съдебен спор и там обаче всички хора питат: "Кой ти е адвоката?" - защо, ами защото един "добър" адвокат, ще обори един "по-слаб" адвокат и ще измъкне престъпилия закона без наказание. Дали са постигнали поне една относителна истина? - не са.

А при непрофесионалните спорове между съвсем обикновени хора (не съдии, не адвокати) по каква причина да вярваме, че ще си излюпи някаква истина??? А щом спорът не ни води сигурно и неотклонно към истината, то каква е ползата от него?

В същност с цитирания пост се осъществи точно прокламацията “Мили съфорумци, сега ще ви споделя колко хармоничен е моят вътрешен свят” във вариация “Мили съфорумци, сега ще ви споделя колко хармоничен е Неговият вътрешен свят, защото Той осезаемо се е доказал и реализирал.”

Дори Добромир да е Веселин Топалов, това никак не отменя подтекста, заложен в неговия апел – “Може би въпреки тях ти вътрешно си съвсем хармоничен... само няма как да разберем за това, без да го покажеш по-осезаемо”. А този подтекст аз чета така – “вътрешната хармоничност трябва да се показва!” Тук акцентът е изместен от същностната хармоничност към нейната осезаемост. Как да не заподозреш амбиция?

А тук пък си мисля, че ти не си разбрал добре Максим и Добромир. Те искат да кажат, не че вътрешната хармоничност трябва да се показва, а че тя си проличава, включително и в това какво и как пишем тук в този форум

[Благост]

Изкуството да водим диалог?

Ми зависи от диалога.

За това и аз не споря. Когато Умът чуе доводите, Огънят в очите придобива мек, кадифен, обгръщаш, проникващ и непронизващ отблясък играещ си с цветовете на дъгата с непарещи езици.

Разумното споделяне изчаква "зашиването на новите мехове" и .... да прекипят джибрите и да се избистри новото виното от мътилката.

и от Майстора и от Майстора да са живи + здрави + щастливи Майсторите

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Добромир]

А тук пък си мисля, че ти не си разбрал добре Максим и Добромир. Те искат да кажат, не че вътрешната хармоничност трябва да се показва, а че тя си проличава, включително и в това какво и как пишем тук в този форум

Мога да добавя:

1. Ако някой не се изявява, като например е отшелник, това не означава, че е смирен вътрешно, както и обратното.

2. Selsal, не е нужно да доказваш, че хармоничното его си остава его, мисля, че всички тук сме наясно по този въпрос. Така е. Но за мен е ясно и че именно с хармонично его може по-удачно да се тръгне по духовния път. Учителят Беинса е казал: "Природата глупавите забавлява, умните учи, а на мъдрите разкрива своите тайни". Това е същото като източните гуни: отначало е тъмнина-тамас, после възбуда-раджас, за да се стигне до чистота и хармония-сатва. А последното в известен смисъл е друго начало, тъй като преди това човек просто не може да разбере правилно духовното като перспектива, а само разбрал го е възможно и да тръгне истински.

3. В тясна връзка с това, много хора объркват хармоничното, но във висша степен дееспособно спокойствие-сатва с обикновената инертност-тамас. А различаването е важно, именно за да се определи кой метод на развитие е за предпочитане.

Ако човек например има само възприятие на шахматната дъска с нейните фигурки, но все още нищо не "вдява", можем да сравним отношението му към тази игра като "тамас". Той не я разбира, най-много да тръгне да се замеря с фигурките й. В този стадий може да е полезно той да бъде стреснат, даже и честолюбието му да бъде наранено; и за да докаже (егоистично!) способностите си да се заеме да учи (егоизмът, предизвикателството и конфронтацията тук са полезни - човекът чрез тях преминава към по-висшия стадий на раджас). И ето че той е научил правилата и част от "хватките", изпада в екстаз от забелязаните красиви възможности, ядосва се на недоглежданията си и т.н. А ако успее да навлезе действително в дълбочина, това е вече друго ниво: той не е безразличен, но е спокоен от усещането си за овладяване на предмета; същевременно е с даже по-бърза мисъл, отколкото в средния период (мигновена оценка на позицията при запазване на самообладание, откриване красота не само в бурните атаки, но и в тихите защити и "скучните" окончания...). Нивото му съдържа предните и ги надвишава с нещо ново.

Така е и тук - ако сред участниците във форума има повече инертност, методът на Selsal ще е по-необходим; но ако има повече преход от нападателност към хармония - ясно...

Много харесвам и отношението на Владимир Леви по този въпрос:

"Спокойствието се различава от равнодушието така, както детинството от старостта, както съня от смъртта, както светлината от тъмнината. Спокойствието представлява висше равновесие на всички чувства, равнодушието - тяхната липса. Спокойствието представлява вяра, равнодушето - безверие. Плюс безкрайност и минус безкрайност...Удивително е колко много са тези, които не разбират това. Страхуват се от спокойствието, като го считат за равнодушие. Може би поради това, че на тревожното дъно на душата у тези хора има черни камъчета от действително равнодушие и те се опасяват, че в прозрачността на спокойствието тези камъчета ще станат видими... Страхът е напразен: именно съвършеното спокойствие може да разтвори тези шлакове на живота... В Покоя се съдържа грамадна деятелна енергия, енергията на Живота..."

Редактирано Април 21, 2007 от Добромир

[selsal]

Не! Не е адекватно да твърдиш, че някой желае да навреди, само два реда след като въпросният някой говори за изцеляване. Интимната връзка между сакат и патерица не е хармония, а отклонение. Да се интерпретира призива “Нека да спорим, само така всеки от нас ще прозре, доколко стиска своите патерици” като “Сакати сте, ей, добре го разберете”, е категоричен отказ от каквото и да е съзнание за собствената привързаност към огромния наръч от патерици, с който боравим все едно сме на голф игрище. Ето тази реакция е тамас в чист вид. Ех, понякога се случва, споделящите да споделят радостта си от патериците в своите ръце.

Не! Не е добре в един духовен портал да асоциираш Съда с мирския съд и неговите адвокати, вместо да го направиш с божия съд и Ходатая, който ще ни представлява в него. Асоциацията със светското съдилище е поради маловерие и страхове – “Ами ако някой излъже, ами ако някой потули истината…”. Това, което ни е по-присъщо, то ни е пример. Исус отхвърлил ли е присъдата на Пилат? Уплашил ли се е, а може би е избягал от прокурорстващият срещу му Синедрион? Не е ли бил той в дълбок вътрешен спор по време на Гетсиман? Няма нищо по-нехармонично от това да смяташ, че враговете на истината биха могли да надмогнат над истината! Именно маловерието в резултатите от диалектичността е накарало Юда да предаде Исус, а Петър да се отрече от него. Христовото разпване е апотеоз на спора, а Христовото възкресение е богинята на споделянето. Без разпване, без криза, без болка, няма възкресение, липсва автентично споделяне.

Не! Не може да има радост в това, да разпознаваш зад всеки удар лична амбиция. Имаше Един, който дойде, за да донесе огън и меч! Той доколко бе мотивиран от лични амбиции? Но ето каква е психологията на окото, което зад всяка нападателност провижда самоцелност и себелюбие. Това пацифистично око е толкова наплашено от изкуствените си темели, от сеизмологичната несигурност на “истините” си, че щом чуе антитеза, щом повее вятър, щом просънува болка, се надига на кръстоносен поход срещу истината, за да съхрани мира на своите лъжи.

Кой провокира тия сравнения със сакати, лъжливи адвокати и умъртвяващи каратисти? Аз ли?

Не-е-е! Те се надигнаха от “споделящите” души, надигнаха се на война, за да защитят гробниците, в които така мирно и хармонично живееха мъртви. Тези проекции на “споделящите”, това разбуждане на сенките в тях, е раджас. Погледнете отговорите от анкетата, не са ли те омерзяващо еднакви? Споделящо или дяволско единодушие има тук? Удивен съм от отговори от типа на – “И аз съм за спора, ама за оня спор, дето споделя, щото по ги обичам ония мнения, които са различни, ама си приличат.”

Аз като предимно-спорещ не се страхувам да изгубя спор. И това е причината да търся спор. А не в това, че ми се е искало да наложа мнението си. Точно тия, които много държат да споделят мненията си, копнеят да ги наложат. Защото в контекста на споделяне няма как мнението ти да бъде отхвърлено. И вечер си лягаш с приятната мисъл, че някой се е съгласил с теб, че те е приел, както ти си приел чуждото мнение. Такъв е мълчаливият и не много лицеприятен договор на споделянето.

Аз като предимно-спорещ не съм сигурен, че изговарям истината. Напротив, с цялата си емоционалност и способност да се изразявам, с цялото си същество подлагам на изпитание вижданията си именно в спора. И като не съм уверен, че говоря истината, кажете ми, как да я споделя? Та нали в споделянето – явно – е важно да си добронамерен, а не истинен. И в средата на споделяне аз ще бъда приет с критерия на добронамереността, а не с тоя на истинността.

Саттва е лекотата, с която се навлиза и живее в диалектичната (спорната) ситуация. Без страхове от загуби, от обиди, от накърнено реноме. Саттва е да имаш време да постигаш истината.

[Ради]

Хубаво си разкритикувал споделянето, но мислиш ли че спора преодолява посочените недостатъци?

Тук не става въпрос за овчедушно споделяне и тънки манипулации, а за отношение.

Толерантност.

Приемане на другата гледна точка, поглед от различен ъгъл, уважение, зачитане на свободата...

Най-вероятно ти приписваш тези качества на спора, други - на споделянето.

И може би оттук идва неразбирането - какво е спор и какво е споделяне, къде е границата между тях?

И има ли споделяне без елементи на "градивен" и добронамерен "спор" и спор без "споделяне"?

Мисля, че е трудно рязко да се отсекат нещата.

[Диана Илиева]

Е какво пък, поговорихме си, не се разбрахме особено, но то не е и задължително да се разберем, още по-малко пък да стигнем до единодушие. Всеки има право да мисли и чувства каквото си иска. Аз считам за излишно да продължавам с мнения по тази тема, защото според мен достатъчно ясно изказах своето.

[Донка]

Диана!

Като откровено признаваща себе си за "споделяща душа" поддържам мира между спорещите души и нас - а той се изразява - вие си спорите на воля както ви е радостно, ние си споделяме на воля както ни е радостно. Свобода и Любов.

Е, ако някой на някого е решил етикети да слага - проблемът не е на тези, които са ги получили, а на този, който ги слага...

За мен да виждаме единството в различните си отговори означава да се издигаме над "основата на триъгълника"-диалектичността. Е, който твърдо държи да остане в основата и да "дърпа" Истината между двете и точки - пожелавам му приятно и вълнуващо "дърпане"! Нас, споделящите просто ни няма там.

Мисля, че тази позиция също е принос към Изкуството да водим диалог.

[Станимир]

"В първоначалната форма на Учението липсват отрицателните постулати" Те не са необходими за да се утвърди едно Учение.

"Времето е най-добрия съдник."

"По-добре да не напълниш, отколкото да препълниш."

"Три века след заминаването на Благословения Учението вече бе пълно с религиозни спорове. Не мина дори и век, когато християнството прояви крайна нетърпимост. Последния зов на Мохамед започна с фанатизма. Религиозните спорове унищожиха смисъла на Учението. Затова днес Ние зовем към особена толерантност, отклонявайки всички спорове."

Знаците на Агни Йога §469

И в добавка: Как да защитавам истината в спор, когато дори не съм изложил (и нямам намерение да го направя) всичко което знам по нито една от темите във форума. Спорът предполага включване на всички аргументи. При споделянето можеш да кажеш само толкова, колкото прецениш за уместно.

[Добромир]

Е, който твърдо държи да остане в основата и да "дърпа" Истината между двете и точки - пожелавам му приятно и вълнуващо "дърпане"! Нас, споделящите просто ни няма там.

Е, и "дърпането" може понякога да е забавно, но да се вживява човек дотолкова в него, че да тръгне на бой (в различни смисли) - това най-малкото не е здравословно. И нали точно посредством такова вживяване сме си отровили живота масово в днешната състезателно-аргументираща се цивилизация... И няма ли в крайна степен да се окаже, че сме се борили срешу нещо нехармонизирано вътре в самите нас?

Редактирано Април 23, 2007 от Добромир

[Благост]

Здравей , селсал + харесва ми как излагаш + отстояваш тезата си + само дето с изводите преплиташ + разместваш нещата + и с дихотомното мислене + от тези съм дето печелят спорове споделяйки + пък и при анализирането на анкети съм от майсторите щото ги тълкувам многоизмерно + при времева възможност с удоволствие приемам да дискутираме спорейки +но по скайпито говорейки + сега нямам време да следя редовно форумските мнения + писането по тази тема не ми е приоритетно/ животоспасяващо + в отговора си маркираш добри въпроси и по други теми + лично на мен ще ми е интересно да се чуем с теб

Не! Не е адекватно да твърдиш, че някой желае да навреди, само два реда след като въпросният някой говори за изцеляване. Интимната връзка между сакат и патерица не е хармония, а отклонение. Да се интерпретира призива “Нека да спорим, само така всеки от нас ще прозре, доколко стиска своите патерици” като “Сакати сте, ей, добре го разберете”, е категоричен отказ от каквото и да е съзнание за собствената привързаност към огромния наръч от патерици, с който боравим все едно сме на голф игрище. Ето тази реакция е тамас в чист вид. Ех, понякога се случва, споделящите да споделят радостта си от патериците в своите ръце.

Не! Не е добре в един духовен портал да асоциираш Съда с мирския съд и неговите адвокати, вместо да го направиш с божия съд и Ходатая, който ще ни представлява в него. Асоциацията със светското съдилище е поради маловерие и страхове – “Ами ако някой излъже, ами ако някой потули истината…”. Това, което ни е по-присъщо, то ни е пример. Исус отхвърлил ли е присъдата на Пилат? Уплашил ли се е, а може би е избягал от прокурорстващият срещу му Синедрион? Не е ли бил той в дълбок вътрешен спор по време на Гетсиман? Няма нищо по-нехармонично от това да смяташ, че враговете на истината биха могли да надмогнат над истината! Именно маловерието в резултатите от диалектичността е накарало Юда да предаде Исус, а Петър да се отрече от него. Христовото разпване е апотеоз на спора, а Христовото възкресение е богинята на споделянето. Без разпване, без криза, без болка, няма възкресение, липсва автентично споделяне.

Не! Не може да има радост в това, да разпознаваш зад всеки удар лична амбиция. Имаше Един, който дойде, за да донесе огън и меч! Той доколко бе мотивиран от лични амбиции? Но ето каква е психологията на окото, което зад всяка нападателност провижда самоцелност и себелюбие. Това пацифистично око е толкова наплашено от изкуствените си темели, от сеизмологичната несигурност на “истините” си, че щом чуе антитеза, щом повее вятър, щом просънува болка, се надига на кръстоносен поход срещу истината, за да съхрани мира на своите лъжи.

Кой провокира тия сравнения със сакати, лъжливи адвокати и умъртвяващи каратисти? Аз ли?

Не-е-е! Те се надигнаха от “споделящите” души, надигнаха се на война, за да защитят гробниците, в които така мирно и хармонично живееха мъртви. Тези проекции на “споделящите”, това разбуждане на сенките в тях, е раджас.

Погледнете отговорите от анкетата, не са ли те омерзяващо еднакви? Споделящо или дяволско единодушие има тук? Удивен съм от отговори от типа на – “И аз съм за спора, ама за оня спор, дето споделя, щото по ги обичам ония мнения, които са различни, ама си приличат.”

Аз като предимно-спорещ не се страхувам да изгубя спор. И това е причината да търся спор. А не в това, че ми се е искало да наложа мнението си. Точно тия, които много държат да споделят мненията си, копнеят да ги наложат. Защото в контекста на споделяне няма как мнението ти да бъде отхвърлено. И вечер си лягаш с приятната мисъл, че някой се е съгласил с теб, че те е приел, както ти си приел чуждото мнение. Такъв е мълчаливият и не много лицеприятен договор на споделянето.

Аз като предимно-спорещ не съм сигурен, че изговарям истината. Напротив, с цялата си емоционалност и способност да се изразявам, с цялото си същество подлагам на изпитание вижданията си именно в спора.

И като не съм уверен, че говоря истината, кажете ми, как да я споделя?

Та нали в споделянето – явно – е важно да си добронамерен, а не истинен. И в средата на споделяне аз ще бъда приет с критерия на добронамереността, а не с тоя на истинността. Саттва е лекотата, с която се навлиза и живее в диалектичната (спорната) ситуация. Без страхове от загуби, от обиди, от накърнено реноме. Саттва е да имаш време да постигаш истината.

По маркираното с червено мога да дискутирам/споря/споделям възгледи и по още немаркирани + но не ми е интересно / приоритетно + по маркирано с черно бих обменила мнение, защото ми е интересно / смислено +но не е по темата.

ЕДНАКВОСТТА на отговорите в анкетата АБСОЛЮТНО никак НЕ Е ОМЕРЗЯВАЩА + фактологията е че БОЛШИНСТВОТО е за СПОДЕЛЯНЕТО + те кво мерзавци ли са ааааа + ама това си е твой прийом в споренето + тези прийоми е добре да се оперират мигновено и безмилостно + щото иначе звучиш интелигентно + одухотворено + интелигентният СПОР никак не изклюва възпитаността + благостта+ както и СПОДЕЛЯНЕТО не изключва наличието на ИСТИННОСТТА!

Любов + Светлина + Мир + Радост

Редактирано Април 23, 2007 от Благост

[Ася_И]

Искам да питам всички: как според вас трябва да разговаряме?

Трябва да разговаряме спокойно.

Кога прекаляваме, а кога пропускаме нещо?

Когато не разговаряме спокойно, а искаме непременно да се чува нашата дума. Така пропускаме същественото в тезата на другия.

Да се разговаря не е проста работа, а прави впечатление, че много се говори. Едва ли всички умеем да го правим? Кажете, кои според вас са тайните на истинският разговор?

Ако някой можеше да даде точен и пълен отговор ти нямаше да задаваш този въпрос, а ние нямаше да изказваме вижданията си. Прав си, че много се говори. Така някои смятат, че изглеждат по-умни. А ако знаеш как някой път ми се иска да кажа всичко в едно изречение и другите да ме разберат, ама не става.

(Аз ще поддържам тезата, че изкуството на разговора е в Спора. И то в челния, изострен спор. Застъпвам това виждане най-малкото, защото ми се струва, че от Споделяне, интернет се е превърнал в един глобален и милозлив лексикон.)

Аз съм по-миролюбива и съм за разумният разговор, разбирай споделянето. Понякога при изострения спор , в желанието си да докажем нашата теза, диалогът се изражда и е излишна загуба на енергия.

Всъщност не съм попълвала лексикони откакто бях дете , но ми харесваше, особено ако имаше интересни въпроси. Писането/участието в интернет е въпрос на желание. Никой не ме кара насила да съм тук, а и аз не карам никой насила да ме чете.

[Guest Мона]

Аз изобщо не виждам диалог.

Виждам монолог.

Виждам убеждаване в нещо....

И едни безкрайни цитатиииииииииииииииииииииииииииииииииии

иии......

ТЪЖНО

[Диляна Колева]

Защо имам чувството, че спорейки и хващайки се за малките думи ,ние хората ще пропуснем важните неща?

Всъщност не е ли целта на всички учения постигането на единомислие?

Много хора с една идея и еднаква мисъл това е голяма сила.Споровете са хубаво нещо ,но много често разконцентрират,защото се стига до безкрайно обяснение на една дума от различни гледни точки ,които всъщност означават едно и също.И накрая оплитайки се в думите май ни убягва смисъла.Стига се до момента ,като при децата,всички говорят едно и също но всяко чака да чуе собствените си думи от устата на другия ,за да го обяви за приятел.

[Орлин Баев]

Мисля, че в разговора трябва да се изслушваме! Много често в групова дискусия взема думата този, който вика най-силно и говори най-бързо... Ако наистина е разговор - във вид на диалог, дискусия, дебат..., трябва всяка страна да има право и възможност да се изкаже, обоснове, защити тезата си!

Спорът поражда напрежение и може да е градивен, защото кара страните да се замислят за слабите страни на тезите си! Но - ако се превърне в емоционални атаки и язвителност, спорът се превръща в насилие и сляпо предубеждение. Трябва да е добронамерен и непредубеден, с отворена визия и гъвкаво съзнание на участниците спор! А споделянето е част от разговора - силен аргумент, защото е преживян личен опит, а не само цитиране на някой си!

[Таня]

"Защо имам чувството, че спорейки и хващайки се за малките думи ,ние хората ще пропуснем важните неща?

Всъщност не е ли целта на всички учения постигането на единомислие?

Много хора с една идея и еднаква мисъл това е голяма сила.Споровете са хубаво нещо ,но много често разконцентрират,защото се стига до безкрайно обяснение на една дума от различни гледни точки ,които всъщност означават едно и също.И накрая оплитайки се в думите май ни убягва смисъла.Стига се до момента ,като при децата,всички говорят едно и също но всяко чака да чуе собствените си думи от устата на другия ,за да го обяви за приятел. "

"Мисля, че в разговора трябва да се изслушваме! Много често в групова дискусия взема думата този, който вика най-силно и говори най-бързо... Ако наистина е разговор - във вид на диалог, дискусия, дебат..., трябва всяка страна да има право и възможност да се изкаже, обоснове, защити тезата си!

Спорът поражда напрежение и може да е градивен, защото кара страните да се замислят за слабите страни на тезите си! Но - ако се превърне в емоционални атаки и язвителност, спорът се превръща в насилие и сляпо предубеждение. Трябва да е добронамерен и непредубеден, с отворена визия и гъвкаво съзнание на участниците спор! А споделянето е част от разговора - силен аргумент, защото е преживян личен опит, а не само цитиране на някой си!"

Подкрепям ви напълно,Диди и Орлине, в разсъжденията ви.

Аз съм за споделянето, от което се ражда конструктивния спор и се получават положителни резултати,тъй като Арбитърът е винаги с нас и Той винаги ни насочва и ще ни насочва в правилната посока/докато пораснем /

[Васил]

Мисля че Сократ беше казал: приятелите са ми скъпи, но истината ми е по-скъпа

Единството е възможно само в Любовта, Мъдростта и Истината. Единството като самоцел носи своите специфични опасности на групово ниво.

[Добромир]

От всичко по нещо - има по нещо много вярно във всичките 5-6 предни постинга! За мен основното е да се следва една обща насока за взаимно изясняване и ако може - взаимопомощ. Не е възмогно пълно изглаждане на различията, но някои консенсусни положения - винаги е възможно да последват, ако се общува добронамерено и с по-освободено съзнание. Следващата стъпка е - когато нещото е огледано от различни страни (това все пак е добре да става според мен) и е достигнат частичен консенсус - дали ще пристъпим към уточняване на практическите подходи? По принцип изобщо какво би могло да се направи; и най-вече - точно ние конкретно и сега - с какво може да си помогнем и да допринесем за другите въз основа на тези изводи?

Ако вместо да се премине към това, ние се върнем обратно да човъркаме, опровергаваме и редоказваме неща, през които вече сме минали и за които различните страни са били показани остатъчно ясно - това е вече въртене в омагьосан кръг. Не бих участвал в такова нещо, освен за само за малко, колкото да го разбера по-добре и да го посоча, заедно с по-сполучливата му алтернатива.

А това за истината и приятелството го е казал Аристотел по повод на учителя си Платон.

Редактирано Април 24, 2007 от Добромир

[Аделаида]

То и добрия спор си е майсторлък-риторика, а някои не спорят карат се, обиждат се, то е чудо направо, Но пък и споделянето е умение, хубаво е да умееш да говориш така, че да създадеш интерес в отсрещната страна, и да не отегчаваш, но диалога съществува под различни форми, дори само с жестове и мимики, с погледи и действия, и тези които го умеят наистина са влезли в неговото изкуство и го владеят добре.

Редактирано Април 24, 2007 от adelaida

[Ян]

Изкуството да водим диалог, според мене се крие в едно друго изкуство.

А това е изкуството да не нарушаваме личното пространство на събеседника. Уважавайки събеседника- уважаваме и себе си така.

Защото личното пространство на събеседника може да бъде нарушено по много начини.

Различавам следните начини - физически, етерен, астрален и ментален начин.

Но това съвсем не означава да допускам друг да нарушава моето лично пространство.

Мога да допусно нарушаване на моето лично пространство единствено по тактически съображения.

А това вече е друга тема за разговор.

И друга тема е "Що е лично пространство?"

А трета тема е "Как да пазим личното си пространство чисто"

[Слънчева]

Блага дума, железни врати отваря.

-българска поговорка.

Мисля, че с добро може да се достигне до взаимно разбиране....

[Guest Мона]

Споделянето и споренето са характерни за непринудения разговор. Диалогът предполага едно по-дълбоко осмисляне и концентрация. И именно затова реториката е изведена до изкуство от Демостен насам. Мисля, че понятията се бъркат. А и за много хора е важен самия процес на говорене, а не на осмисляне на речта като послание.

[Благост]

единомислие

Изкуството да водим диалог, според мене се крие в едно друго изкуство.

А това е изкуството да не нарушаваме личното пространство на събеседника. Уважавайки събеседника- уважаваме и себе си така.

Защото личното пространство на събеседника може да бъде нарушено по много начини.

Различавам следните начини - физически, етерен, астрален и ментален начин.

Но това съвсем не означава да допускам друг да нарушава моето лично пространство.

Мога да допусно нарушаване на моето лично пространство единствено по тактически съображения.

А това вече е друга тема за разговор. И друга тема е "Що е лично пространство?"А трета тема е "Как да пазим личното си пространство чисто"

Споделяла съм някъде из форумските теми за мойто си неприкосновено ЛЖП = Личното Жизнено Пространство + още нещо за ЛЖП = " лежа + живея + пея " няма лошо относно тактическите съображения сега много много рядко експериментирам, но вече винаги извън ЛЖПто няма време за упражнения + само за съзнателна работа за Делото и Словото

Учителя ни е заръчал :

Срамувайте се само от едно нещо в света.Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва човек да се срамува. Другото е благоприличие, но от едно нещо човек трябва да се срамува.

Да не ЗЛОУПОТРЕБИ със СВОБОДАТА на другите хора. Някой казва : " Да не греши." Не така.

Да не ЗЛОУПОТРЕБИ със СВОБОДАТА на всички разумни същества.

МОК "Служене, почит и обич" беседа"Пътищата на Природата" 03.01.1930г

Разумният диалог включва разумното споделяне и спорене + никак не изключва дълбоко осмислената реч и будната съзнателност.

Любов + Светлина + Мир + Радост

Модераторска бележка: Моля продължете обсъждането на темата за личното пространство в новооткритата за тази цел тема.