Изкуството да водим диалог

[selsal]

Най-просто казано има две основни форми за провеждане на разговор:

1. да поставим независимите си и отделни мнения на едно място, което означава да споделим вижданията си;

2. да сблъскаме независимите си и отделни мнения на едно място, което означава да спорим;

- Предимството на Споделянето е натрупването на различни гледни точки и радостното откриване на общи позиции. Споделянето сближава хората, дава им увереност и спомага за появата на общности и укрепването на единства. Споделянето е дарът на платоничността.

- недостатъкът на Споделянето се състои най-първо в безкритичността, с която споделящите свикват, както и в онзи неприятен феномен, при който след като се споделят по-значимите неща, да дойде ред да се споделят особено незначителни, дори глуповати разбирания. И затова платоничността, дарът на Споделянето, може да се изроди в досада и овчедушие.

- предимството на Спора е в силата и волята му да изтръгва плевелите на декларативността и слабите аргументи. Спорът е откровеност и спартански обноски, спорещите са хора, които могат да понасят контрааргументи и да поддържат съсредоточието си върху предмета на разговора и желанието да се постигне неговата истинност. Спорът е дарът на диалектичността.

- недостатъкът на Спора е в опасността той да се превърне в разпра, в безсмислена кавга. Тогава сблъсъкът на виждания се превръща във война на предразсъдъци. Между страните възникват само и единствено емоционални отношения и то с отрицателен характер. Опонентът става враг, еретик, а собствена позиция се втвърдява допълнително, което пък ограничава самосъзнанието. И затова диалектичността, дарът на Спора, може да се изроди в диващина и страх.

Искам да питам всички: как според вас трябва да разговаряме? Кога прекаляваме, а кога пропускаме нещо? Да се разговаря не е проста работа, а прави впечатление, че много се говори. Едва ли всички умеем да го правим? Кажете, кои според вас са тайните на истинският разговор?

(Аз ще поддържам тезата, че изкуството на разговора е в Спора. И то в челния, изострен спор. Застъпвам това виждане най-малкото, защото ми се струва, че от Споделяне, интернет се е превърнал в един глобален и милозлив лексикон.)

[wonderful]

Изкуството да водим диалог. Наистина е изкуство.

За съжаление спорът тук наистина прераства в лични нападки, разпра, неразбиране.

Когато се изгуби "съсредоточието върху предмета на разговора и желанието да се постигне неговата истинност" спорът прераства в остър конфликт и се стига едва ли не до малка "война" между участниците.

Вероятно в някои от постингите си наподобявам писането в лексикон, но дори и така да е това е моят лексикон, моите преживявания, моят живот. А в живота аз намирам много красота, истина... А тук изразявам себе си. И искам да общувам с вас.

Аз също съм за истината. Фалша и лицемерието не са ни нужни.

Може да спорим, но интелигентно.

Редактирано Април 17, 2007 от wonderful

[Силвия СД]

В интернет пространството не може нито да се спори, нито да се споделя истински. Поне за мен е така.

Аргумент - липсват ми очите на събеседника.

[Слънчева]

Здравейте, гласувах ЗА споделянето, но и спор, в името на истината, без изпростяване и лични нападки е допустим.

Не зная защо допускаме нарушение на вътрешната си хармония и защо винаги някой се старае да е най-прав?...

Поне по думите на повечето участници всеки се стреми към доброто и хармонията...

Важно е да се владеем. Ако съм сигурна в правотата си, няма да я отстоявам с нападки, Истината е велика сила, винаги излиза наяве...

[wonderful]

В интернет пространството не може нито да се спори, нито да се споделя истински. Поне за мен е така.

Аргумент - липсват ми очите на събеседника.

Сестричке моя Силвия, аз съм споделяла тук искрено!

Редактирано Април 17, 2007 от wonderful

[Мария - Мими]

За мен пътят се определя не от начините на взаимодействие - спор или споделяне, а от възможността за приближаване до късче Божествена истина. Дали спорът или споделянето ще са градивни или не, това зависи от състоянието на съзнанието на човешките индивиди и от тяхното намерение. Намерението е много важен момент, защото, ако при спорещите или споделящи индивиди то е насочено по-посока искрено търсене на Любов, Истина, Красота, качеството на разговорите ще е едно, а ако е посоката на спора или споделянето е изява на някакъв вид егоцентризъм, качеството на разговорите, ще е съвсем друго. Разбира се, това също си има своя смисъл, но ще вляза в друга тема.

[Inatari]

Наистина е изкуство да се води диалог , интелигентният спор е нещо съвсем различно, от личните нападки , продиктувани от намерение за егоцентризъм и демонстрации на по - и най- прави .

Истината е важна , до която ще достигне всеки от нас безпрепятствено и без наприятни емоции , породени нападки на личностна основа от някой друг.

Понякога е нужна дистанция , просто човек да остави малко пространство в диалога за следващия и този преди него , без да го напада или директно да се противопоствя пораждайки дълги спорове.

По- добре е да започне мнението си със "Според мен" или "Моето мнение " , мисля , че е по- добре човек просто да изкаже собственото си мнение , а не постинга му да представлява отричане на нечие чуждо мнение . Всеки има и свободата и пространството си , да бъде градивен и позитивен ,търсейки истината ,без да нагрубява останалите или да се държи преднамерено агресивно , да допринесе за общата атмосфера , тук в поратала за съзнателен живот .

"Намерението е много важен момент, защото, ако при спорещите или споделящи индивиди то е насочено по-посока искрено търсене на Любов, Истина "-цитат- tamin .

Ако изхождаме от предварителната добронамереност и желание за сътрудничество , за съфорумство и достигане до някаква истина , то и споровете ще бъдат много по - градивни и атмосферата и доверието един в друг .

Всъщност мисля , че за мен е много важно да имам доверие в хората , които пишат тук. Важно е за мен да чувствам тяхната добронамереност и приятелско отношение ,това ме кара да идвам отново и отново тук ,духовните приятели , а не неприятните емоции , изпитани в нападателни диалози.

Редактирано Април 17, 2007 от Инатари

[Валентин Петров]

За мен пътят се определя не от начините на взаимодействие - спор или споделяне, а от възможността за приближаване до късче Божествена истина.

или дай Боже, голямо парче

Дали спорът или споделянето ще са градивни или не, това зависи от състоянието на съзнанието на човешките индивиди и от тяхното намерение. Намерението е много важен момент, защото, ако при спорещите или споделящи индивиди то е насочено по-посока искрено търсене на Любов, Истина, Красота, качеството на разговорите ще е едно, а ако е посоката на спора или споделянето е изява на някакъв вид егоцентризъм, качеството на разговорите, ще е съвсем друго. Разбира се, това също си има своя смисъл, но ще вляза в друга тема.

Това е точно така. Ето какви са моите най-важни намерения при общуване тук:

1. Отговор на важни въпроси които трябва да се разрешат

2. Среща и радост от общуването с хора търсещи Бога и истината

[Добромир]

Tamin! Вальо!

[Диана Илиева]

Желанието да се води остър спор може да ме наведе единствено на мисълта, че човекът има излишна енергия и му е приятно да я разпилява именно по този начин или точно обратното - енергиен вампир, който така се докопва до порция енергия от отсрещната спореща страна. Също така не съм особено убедена в крилатата фраза, че в спора се ражда истината, според мен по-скоро се ражда кавгата.

На чисто енергиен план победа в спора, ще има този, който има по-силно Слънце, Меркурий и Марс, а не този, който е по-близо до истината, дори и не тази с главно И, а някоя по-относителна истина (доста коментирахме в темата "Критерии за истинност" и май без особен резултат). Всеки спор противопоставя волите на поне двама души и всяко противопоставяне е много йезуитско да го наречем конструктивно.

- предимството на Спора е в силата и волята му да изтръгва плевелите на декларативността и слабите аргументи.

- ще ми бъде интересно да се направи един по-обширен коментар - кой е вдъхнал сила и воля на спора, че нещо ми убягва?

[Ради]

Аз съм определено за споделянето.

[Донка]

Споделям позициите на всички писали до тук. И също съм за споделянето

1. да поставим независимите си и отделни мнения на едно място, което означава да споделим вижданията си;

- Предимството на Споделянето е натрупването на различни гледни точки и радостното откриване на общи позиции. Споделянето сближава хората, дава им увереност и спомага за появата на общности и укрепването на единства. Споделянето е дарът на платоничността.

- недостатъкът на Споделянето се състои най-първо в безкритичността, с която споделящите свикват, както и в онзи неприятен феномен, при който след като се споделят по-значимите неща, да дойде ред да се споделят особено незначителни, дори глуповати разбирания. И затова платоничността, дарът на Споделянето, може да се изроди в досада и овчедушие.

Повечето от посочените недостатъци на мен ми звучат като предимства. И кой ще определи кои разбирания са незначителни и глуповати?? А току виж това, което вчера не сме разбирали и виждали, днес изведнъж ни просветне? Случи ми се скоро на един форум - усетих я в себе си досадата и дори ироничната насмешка... На другия ден се чух в собствените си думи от катедрата да влагам с уважение и на място цитат от същото това "глуповато и досадно" нещо. И в същия момент прозрях смисъла му! Просто бе казано на език, който аз не използвам...

Според мен изкуството на диалога изисква преди всичко да изравним значимостта на позицията на партньора с нашата собствена. Трудно е, но когато се вярва в това и се "обработи" егото с Любов, става.

Друг ключов похват, който всеки ден използвам и работи безотказано - т.нар. "подстройка" - т.е. настройването на вълната на партньора на неговото настроение, език, темпо и после "изравняването". Когато се налага и се очаква помощ от моя страна, понякога стигам и до "повеждане", но много внимателно... без да натискам свободата на другия...

[Валентин Петров]

не съм особено убедена в крилатата фраза, че в спора се ражда истината,

според мен по-скоро се ражда кавгата

... кой е вдъхнал сила и воля на спора, че нещо ми убягва?

[Станимир]

Вярвам, че всички ние се стремим към духовно усъвършенстване. Но това предполага развиване на определени духовни качества от наша страна. В тази връзка мисля, че атмосферата на споделяне развива качества, които по никакъв начин не биха могли да се развият чрез спора. Последния може да спомогне за подобряването на някои положителни аспекти на личността, но това може да стане и по други начини без да се създава конфронтация. Убеден съм, че рано или късно споровете ще бъдат отхвърлени от нас хората като ненужни.

Редактирано Април 17, 2007 от Станимир

[Силвия СД]

В интернет пространството не може нито да се спори, нито да се споделя истински. Поне за мен е така.

Аргумент - липсват ми очите на събеседника.

Сестричке моя Силвия, аз съм споделяла тук искрено!

Да, не съм имала никого конкретно предвид, най - малко теб.

Лично - не гласувах нито за една от трите точки.

Защото - споровете са за мен излишни, а споделяне едва ли тук може истинско да се направи.

Истината е в очите на човека, не в напечатаните му думи.

[Иво]

От една друга тема по тази:

Да се води спор е като да се играе шах. Изисква се много енергия. Тази енергия протича от човек – стига да я притежава, – и попива в играта, като поддържа огъня й. Да се води спор с желание и отдаденост, както и да се изследва една конкретна позиция в шаха, е въпрос-енергетичен, умение да не се щадиш, а според Ницше слабият има склонността да щади. Затова мой стремеж е да-не-се-щадя! Така виждам аз въпросното “впрягане”.

Разбира се, в шаха понякога се отнема фигура, дори се случва да се обяви шах. Това е в естеството на нещата. И никак не е добре шахът и спорът да се превръщат в игра на “не се сърди, човече”. Затова и рефрен от типа “защо отнемаш пулчето” има пагубен ефект върху търсенето на истината в един спор. В моите очи зад призива “не се впрягайте” се крие “не пипай чуждото пулче”.

Искам да попитам всеки поддръжник на тезата за пазене-на-опонента, знае ли, как Исус води спора с фарисеите и садукеите или колко е остър към майка си, братята и сестрите си, които идват да го приберат у дома? Също и чувал ли е как Буда се отнася с бог Ишвара, с колко пренебрежение обявява своето превъзходство над него, защото той, просветленият, бидейки архат, е спасен и вече няма да се преражда, а самият бог Ишвара ще продължи да се да се върти в мъглите на самсара? Питам, “впрегнати” или не са били Исус и Буда в тия случаи, и трябва ли да взимаме пример от тях?

И също желая да спомена един много подходящ цитат от Киркегор:

“…както се случва понякога при някой диспут, когато точно в момента щом спорната тема започва истински да става интересна и да добива острота, се явява един услужлив посредник, който, обхванат от великодушно желание да помири спорещите страни, свежда целия въпрос до някаква банална тривиалност…”

Сьорен Киркегор “Върху понятието за ирония”

Аз винаги съм се опасявал, да не изпадна в позицията на въпросния “услужлив посредник”, затова от своя страна призовавам всички – “Впрягайте се”! Защото онзи, който щади опонента, щади себе си и така истината губи стойност.

Мисля, че съм добър шахматист, ако искаш можем да опитаме с някой партий он-лайн

Но духовният форум е нещо различно от шахматната партия, където се играе заради победата на единия над другия или в краен случай - за изравняване на ситуацията. По-скоро на мен ми се струва, че трябва да има прилика със съвместното разглеждане на определени интересни позиции - имайки предвид и теоретичните анализи, и ред хубави партии от майсторите, а и нещата, които в момента може да ни хрумнат. И така, без да сме сигурни, че можем да тълкуваме вярно Исус или Буда, нека гледаме преди всичко вътрешно да запазваме едно състояние на добронамереност и безпристрастност. Не с цел (1) "замазване" и изкуствено примиренстване (за което мисля, че не съм дал повод поне аз), но не и на (2) авторитарстване в мненията, на опровергаване и възтържествуване над отсрещното мнение. Но може и на мен (или не само на мен?!) да ми се струва, че има отсенки от (2) в някои твои постинги. може би въпреки тях ти вътрешно си съвсем хармоничен... само че няма как да разберем за това, без да го покажеш по-осеземо!

Форумът според мен е преди всичко за СПОДЕЛЯНЕ...

Винаги трябва да се стремим към истината и да я споделяме с другите, но когато започнем да я налагаме, извършваме насилие над свободната воля.

Дали това което чета във форума е повече или по-малко вярно или пък погрешно, за мене няма особено значение. Важното е, че всеки споделя това което мисли. Аз мога са приема тези идеи, които са съвместими с моя светоглед, да допусна една част като вероятни и да отхвърля останалите. И в повечето случаи никой не знае коя част съм приел, коя съм допуснал и коя съм отхвърлил. Просто никой друг няма полза от моята истина. Аз мога да изразя някоя идея, която смятам, че ще ви бъде от полза и ще ви насочи, но не бих си позволил нищо повече, дори и ако мисля, че някое мнение е погрешно.

Казвам всичко това, защото мисля, че взаимното уважение е по-важно от това дали някой знае "истината" или не.

взаимното уважение е по-важно ...

Да

Един преподавател по карате сподели "когато усещам че някой не ме уважава и иска да ме победи [за да доминира, а не за достигане на съвършенство] започва вътрешна реакция на агресивност и мога против волята си да не спра някой удар в последния момент.

В такъв случай, рискуваме да преповтаряме полу-лъжи и полу-истини до края на Времето... И единствената опознаваема реалност да е съмняващият ни се дух.

В такъв случай, рискуваме да преповтаряме полу-лъжи и полу-истини до края на Времето... И единствената опознаваема реалност да е съмняващият ни се дух.

Когато някой побеждава с его-мотиви и неморални намерения в интелектуален или духовен спор, това според мен е пирова победа дори в крайна сметка той да е "по-правият"

Когато мотивът е нечист, никой не печели.

"Трите пръстена са свързани един за друг - ненавистта от гнева, гневът от гордостта" Амвросий

подходящо е да се превъзмогне гнева с търпение. Постепенно и гордостта си отива от неупотреба

[Иво]

С риск да ви отегча, но с цел по-голяма подреденост в темите:

Напълно споделям позицията на Станимир! Както винаги точна, спокойна, обмислена, неагресивна - съчетаваща двата свещени за мен принципа - Любовта и Свободата! Поздравления! Благодаря му за присъствието в този форум!

От себе си бих допълнила малко. И аз доскоро си мислех, че никой няма полза от моята истина - вече не съм съвсем сигурна. Всяка наша лична истина, споделена тук ИМА значение за някого. За кого, обаче - не сме ние, които да знаем и решаваме и отчитаме. Как ще бъде полезна нашата лична истина - също не ние решаваме, а този, на когото е била или е полезна с нещо.

Затова, както казва (и на практика показва) Станимир, важното е всеки да споделя това, което мисли като се отнася с уважение към всичко, което споделят останалите.

И така, без да сме сигурни, че можем да тълкуваме вярно Исус или Буда, нека гледаме преди всичко вътрешно да запазваме едно състояние на добронамереност и безпристрастност.

Именно защото няма как да сме сигурни в тълкуванията си за поведението и думите на Исус и Буда, ние трябва да проведем помежду си спор по този въпрос. Любопитен съм да науча как чрез споделяне ще смогнем да вникнем в христовата и будистка истина? Как говорят Августин, Еразъм и Лутер, споделящо или полемично? Или как излагат тезите си Хинаяна и Махаяна?

Може би въпреки тях ти вътрешно си съвсем хармоничен... само няма как да разберем за това, без да го покажеш по-осезаемо.

Защо някой би имал грижата да прави своята евентуална хармоничност – осезаема? Подобно гледище не подсказва ли амбиция? Нещо от типа “Мили, съфорумци, сега ще ви споделя колко хармоничен е моя вътрешен свят.” Всъщност хармоничността предполага завършеност, която не търси демонстрации. Затова хармоничен или не, аз нямам амбиция да отправям “хармонични” послания към хората. Някак суетно и неподходящо е. Но пък отправям полемични послания и точно те са подходящи в случая, защото в същността си изискват отсрещност. Чудно, защо моят полемичен огън се интерпретира като желание за възтържествуване над опонента, а не като подтик към един добър спор.

.../2/авторитарстване в мненията, на опровергаване и възтържествуване над отсрещното мнение. Но може и на мен /или не само на мен?!/, да ми се струва, че има отсенки на /2/...

Ето, тук се долавя сигурност по отношение на моите изказвания, а по-горе се изказват съмнение спрямо сигурностите, които аз имам. Браво, полемизира се. Но, за моя жалост, някак скришом и от втори план. Дали това не е въпросната добронамереност на споделянето? Но ако този вид добронамереност е насочена към мен, то аз никак не се ползвам от нея; ала ако бях честолюбив, щях да си кажа “иии, какъв прием, какви обноски има тук”. Наместо това аз бих предпочел отчетлив аргумент против моите сигурности, аргумент, който да ме накара да се замисля по-нов начин. Всъщност аз моля за тази друга, полемична добронамереност.

....Всички се нуждаем от изпитание за своите догми и “факти”. И затова е нужна остра и несъобразяваща се със ситното човешко честолюбие полемика. А обратното на честолюбието е духът. А духът е способността да търпя непризнаване, вместо да подскачам, щом някой навъсен аргумент засегне възпалената ми личност.

Духовността е битка! Онзи, който отрича това, отрича дори хипотетичната възможност в самия него да има неправдина. А общата ни битка е насочена именно срещу тая неправдина.

А може би някъде греша? (Но първо помислете, защото понякога честолюбието използва наранените чувства, за да мисли вместо човека).

Е, аз като цяло съм съгласен, че и двата метода си имат плюсове (ако се прилагат хармонично - ако нямаш нищо против тази дума ) или могат да имат недостатъци, ако се прилагат неоптимално. И въпреки това, моят основен метод е споделянето. Приеми, че се допълваме.

Де факто, спорът също не ми е чужд, но някак си ми се струва, че прекалено пламенният спор много бързо губи почвата под краката си - това е вярно както при обсъждане на научни, така и на духовни теми. Човек забравя, че трябва да говори по същество и се включва в надпревара за собственото мнение. Затова предпочитам не толкова да спорим, колкото да разискваме - поне на мене тази дума ми харесва повече... И без нас тук конкурентният стил е завладял съвременното общество до крайност. И какви са резултатите от тази крайност? Всеки се блъска и бие за това или онова, но от това май взаимното ни разбиране на расте, а точно обратното?

Добромир!

Според мен науката и вярата (да си влезна в темата) нищо не са спечелили от споровете - по скоро са загубили - време, хора, идеи и какво ли не още.

Спомням си Коперник, Циолковски и още цяла плеяда. - те са се криели дори от споровете - за да работят на спокойствие. Усещали са, че тези, които ще разберат, още не са се родили може би.

А колко триумфиращи победители в споровете след време са се оказали защитници на рухващи с гръм и трясък теории....

И аз съм привърженик на споделянето - дори и позицията на моя събеседник да е противоположна на моята, той си има неговото право на нея! (Както си имат своето право и привържениците на спора. Те нека спорят, а ние ще споделяме - всеки по своя начин.) Какво от това, че някой ще ми "разнищи" и обори позицията - мен ме интересува неговата лична позиция! Ако такава няма, а има само оборване на моята - вземам предвид аргументите и ако има нещо интересно, асоциирам го към своята позиция, ако не намеря, забравям. Не се защитавам, защото не се чувствам нападната.

Тази позиция в науката винаги е водила до силен тласък напред... Примери - в изобилие.

А колкото до науката и вярата - те все повече сближават позициите си и си помагат.

Вярата в Любовта като организиращ принцип оказва все по-голямо влияние върху психологията, например. Най-новите клонове и интегралната психология са проекция на вярата в научното измерение, според мен.

Много е интересно хора, занимаващи се с различни науки да споделят как това става при тях... Благодаря.

[Мария - Мими]

Според мен отстояването на позиция в спор, изтъкване на съгласие или несъгласие т.е. някаква оценка е акт на заявяване на своята сегашна индивидуалност. Това е необходимо в нашия свят - в сегашния ни, човешки земен живот и няма никаква вреда от енергетична гледна точка, ако си остане само на това ниво, т.е. не трябва да засяга Любовта, която човек излъчва и приема. Ако човек си позволи, тези оценки да влияят на Любовта, става замърсяване. Това може да се получи и при “споделянето”, но е много по-лесно да стане при “спор”, затова според мен тук по-голямата част от хората отхвърлят този вариант. Но ако “спорът” “борбата” е само на външно ниво, а не засяга Любовта в душата - тогава се търси Истината. В живота понякога се налага външно да се действа твърдо, но това не бива да се отразява на вътрешната благост и мекота. Така че, въпроса е какво е вътре, и какво е вън. И едно “споделяне” може да бъде агресивно и прилепчиво - външна мекота и вътрешна агресия - всички познаваме и този вариант.

И при “спора” и при “споделянето” ключова дума е “разбиране”. Истинското Разбиране е безпристрастно и изпразнено от оценки, то е свързано с единството, с братството. За да има разбиране изобщо не е нужно заявените с методите на риториката позиции да са сходни - може и да са противоположни, може еднакви - това няма значение. При “разбирането” човек не е “аз”, а всичко и е празен откъм анализи и оценки, но той може да има такива в чисто земен аспект и ако желае, да ги заяви писмено или устно. Това не е безпринципност, а най-висока принципност, защото всички малки принципчета отпадат под Единствения и Истинския. В общи линии, мисля че "спор", "споделяне", и разни други взаимодействия между хората си имат най-малко две нива и трябва да уточняваме за кое говорим. От енергетична гледна точка има значение единствено дали се съхранява Любовта в душата.

[Guest Мона]

Диалогът е труден, но не е невъзможен.

[Валентин Петров]

Според мен отстояването на позиция в спор, изтъкване на съгласие или несъгласие т.е. някаква оценка е акт на заявяване на своята сегашна индивидуалност ... не трябва да засяга Любовта, която човек излъчва и приема. Ако човек си позволи, тези оценки да влияят на Любовта, става замърсяване. Това може да се получи и при “споделянето”, но е много по-лесно да стане при “спор”, затова според мен тук по-голямата част от хората отхвърлят този вариант.

:thumbsup:

Но ако “спорът” “борбата” е само на външно ниво, а не засяга Любовта в душата - тогава се търси Истината. В живота понякога се налага външно да се действа твърдо, но това не бива да се отразява на вътрешната благост и мекота. Така че, въпроса е какво е вътре, и какво е вън. И едно “споделяне” може да бъде агресивно и прилепчиво - външна мекота и вътрешна агресия - всички познаваме и този вариант.

И при “спора” и при “споделянето” ключова дума е “разбиране”. Истинското Разбиране е безпристрастно и изпразнено от оценки, то е свързано с единството, с братството. За да има разбиране изобщо не е нужно заявените с методите на риториката позиции да са сходни - може и да са противоположни, може еднакви - това няма значение. При “разбирането” човек не е “аз”, а всичко и е празен откъм [лични] анализи и оценки, но той може да има такива в чисто земен аспект ...Това не е безпринципност

всички малки принципчета отпадат ... [се съгласуват хармонично с] Единствения и Истинския.

Що е морал?

Отношението на субекта към Обекта. Бог е Обектът - който Е.

Първа заповед: да обичаш Бог, Цялото, Живото, даващо живот на всичко.

Оттук следва и втория закон.

[selsal]

- предимството на Спора е в силата и волята му да изтръгва плевелите на декларативността и слабите аргументи.

- ще ми бъде интересно да се направи един по-обширен коментар - кой е вдъхнал сила и воля на спора, че нещо ми убягва?

Ако потърсим в едно понятие неговата същност, то ние ще отметнем формалния му външен слой и така сякаш ще прозрем богът, който се крие иззад понятието. Затова и използвах главни първи букви в думите “Споделяне” и “Спор”. Силата на Спора се състои в това, да изпитва ония моменти в спорната ситуация, които нямат твърд, тоест лишени са от обоснованост, и тяхната истинност е само привидна. Волята на спора е в неговото намерение да прилага своята сила в степента, в която е нужно (остротата на Спора) и дотогава, докато всяка лъжовност отпадне (продължителността на Спора). Богът на Спора – или идеята за Спора – е като онзи съдия, който притиска с въпроси, заключения и аргументи тезата и антитезата, с единствената цел да се увери има ли неправди в тях и ако неправдите са налице, въпросният божествен съдия има грижата, да ги оповести, което всъщност означава – да ги отхвърли. Именно тезите и антитезите, заразени с погрешност и заблуди, развиват оня неприятен инстинкт да се самозащитават на всяка цена, да прогласяват особената си болезненост, като иззад претенцията за търпимост, желаят да уравнят своята неистина с истината, която една правилно и очистено от Спора гледище разкрива. Или – синтетичната сила на Спора обединява противоположностите, но при задължителното условие да ги изпита и проведе през катарзис.

(ако има още нещо, което убягва, в следващ пост ще се постарая да го уточня).

И кой ще определи кои разбирания са незначителни и глуповати??

Не аз, нито кой да е друг човек ще определи кои разбирания са незначителни и глуповати. Това ще го стори Спорът. Често се забравя, че по време на спор, богът на Спора – но и за да не съм чак толкова метафизичен, – самата спорна ситуация стои встрани и дори над спорещите в нея. Ще дам пример, за да е по-ясно. Ако аз съм добро, възпитано и много благонравно момче (което всъщност не съм) и ми се наложи да поспоря с някой, който е арогантен, докрай неизслушващ и напълно вдяволен (такъв, какъвто досега не съм срещал), може би ще стане така, че в един най-скорошен момент, моята теза – единствено поради самата разлика в характерите на двамата опоненти, – ще бъде помляна. Това би се случило още повече, ако наблизо няма човек, който да се намеси и отсъди, че спорът между мен и “дявола” се е опорочил по вина на едната страна. И ето тук искам да посоча онзи момент, който явно се пропуска от повечето хора. А това е, че моята добронамерена, възпитана и благонравна теза ще бъде помляна само и единствено, ако аз забравя за идеята, за бога на Спора. В един спор, бил той и най-лишеният от правила, винаги го има него, върховният Трети, богът на Спора. Ако моята душа забрави за него, аз ще изпадна в малодушна самота и това, според мен, ще оправдае арогантния ми противник. Една такава проява на малодушие би ме подтикнала да се откажа от спора, тя ще изчерпи търпението ми и ще ме накара да избягам от онзи “дявол”. Но ако аз помня, колко реален и истински е богът на Спора, колко непосредствено приложима е неговата сила и воля, които посочих по-горе, сам той, богът на Спора, ще ми дари смелост и ще смекчи “дявола” отсреща. В един продължителен спор личните истини, които най-често са опаковани самозаблуди и малодушен атеизъм, отстъпват пред резултатите от Спора, като чак тогава, мисля аз, богинята на Споделянето, ще може да се появи, а не да бъде изпреварена от някоя своя подражателка, която не понася и не вярва в бога на Спора.

Ако продължителният спор е признак за вяра и смелост на участниците в него, защото още не са се разбягали, нито пък са се изклали помежду си, то острият спор е белег, как истината стои над всичко. В много постове видях, да се твърди, че добрите взаимоотношения трябва да са първостепенни и дори, ако се налага, да бъдат за сметка на истината. Християнски е да имаш грижата за гредата в собственото си око и да прощаваш съчката в окото на ближния, но да предпочетеш добрите взаимоотношения пред истината е нещо съвсем друго. За да могат едни взаимоотношения да бъдат дългосрочни и автентични, те трябва да търсят основа върху истината. Ако човек търси добри взаимоотношения само въз основа на прошката и особено посредством злокачественото-право-на-собствена-истина, този човек ще провокира лъжата. Лъжа в другия и лъжа най-вече в себе си. Ако обноската има предимство пред сърцето, то ласката не след дълго ще е по-студена и от змия. Споделянето, което преварва продължителния и остър спор, е лицемерно. Преди да поделиш своето с другиму, предложи първо този друг да изпита това, което желаеш да поделиш с него. Ами ако в мен има нещо лошо? Ами ако в гърдите ми пъпли неосъзнат егоизъм, одантелен с външна доброта? Какво тогава? Нищо чудно змията в райската градина да е предложила на Ева ябълката на Познанието далеч не от коварство, а по-скоро от копнеж да споделя.

Острият спор има една лечителна цел. Той търси тумори, а остротата му ги открива и отстранява. Кой ще отхвърли хипотезата за душевен тумор в себе си? Защо не се приема всеки остър спор, като възможност да се провери това? Споделянето обикновено се оказва маньовър за самоукриване; а лексиконите, стига да си навършил четиринадесет, престават да бъдат мечти и се превръщат в ревю на словесни добродетели. Острият спор е лечение без упойка, понеже в самата си същност това лечение изисква липсата на упойка. И ако мен ме е страх, че в спорна ситуация ще ми се отнеме свободата, то мен ме е страх, че всъщност ще бъде отнета свободата на моя тумор, и ако се опасявам, че ще бъда атакувана моята личност, то истинското опасение е, че ще бъде нападната личността на тумора, кой живее в мен.

Онзи, който споделя без истински да спори, търси съмишленици за укритото зло в себе си.

Редактирано Април 19, 2007 от selsal

[selsal]

Модераторска бележка: това мнение и следващите две са преместени тук от темата за науката и вярата

Подобно гледище не подсказва ли амбиция? Нещо от типа “Мили, съфорумци, сега ще ви споделя колко хармоничен е моя вътрешен свят.” Всъщност хармоничността предполага завършеност, която не търси демонстрации. Затова хармоничен или не, аз нямам амбиция да отправям “хармонични” послания към хората. Някак суетно и неподходящо е.

Добромир е постигнал толкова много в живота, той се е доказал и реализирал! Но нито веднъж не се изтъкна тук, винаги е скромен, той е постигнал толкова много, а хора които като него са постигнали последното нещо което ще правят е да демонстрират каквото и да било. Така че подозренията ти към него са напълно безпочвени. Мненията му са винаги спокойни, уравновесени, стабилни. Само ако знаеше кой "се крие" зад ника "Добромир"...

Ох, надявам се Добромир да не е Веселин Топалов, че ще я оплескам, ако играем шах.

В същност с цитирания пост се осъществи точно прокламацията “Мили съфорумци, сега ще ви споделя колко хармоничен е моят вътрешен свят” във вариация “Мили съфорумци, сега ще ви споделя колко хармоничен е Неговият вътрешен свят, защото Той осезаемо се е доказал и реализирал.”

Дори Добромир да е Веселин Топалов, това никак не отменя подтекста, заложен в неговия апел – “Може би въпреки тях ти вътрешно си съвсем хармоничен... само няма как да разберем за това, без да го покажеш по-осезаемо”. А този подтекст аз чета така – “вътрешната хармоничност трябва да се показва!” Тук акцентът е изместен от същностната хармоничност към нейната осезаемост. Как да не заподозреш амбиция?

Матея 6:1 – “Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.” Матея 6:5 – “…те обичат да се молят, стоещи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците, истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.”

Едно чудно изобразяване на днешното споделяне! А вярата често се изчерпва с едно такова споделяне.

----

(А ако пък ти си Максим Горки, надявам се да проведем едно несподелящо състезание по бързо четене и разбиране, понеже съм чел, че Горки се справял с една страница за 25 секунди)

[Максим]

Ох, надявам се Добромир да не е Веселин Топалов, че ще я оплескам, ако играем шах.

В същност с цитирания пост се осъществи точно прокламацията “Мили съфорумци, сега ще ви споделя колко хармоничен е моят вътрешен свят” във вариация “Мили съфорумци, сега ще ви споделя колко хармоничен е Неговият вътрешен свят, защото Той осезаемо се е доказал и реализирал.”

дори Добромир да е Веселин Топалов, това никак не отменя подтекста, заложен в неговия апел: “Може би въпреки тях ти вътрешно си съвсем хармоничен... само няма как да разберем за това, без да го покажеш по-осезаемо”. А този подтекст аз чета така: “вътрешната хармоничност трябва да се показва!” Тук акцентът е изместен от същностната хармоничност към нейната осезаемост. Как да не заподозреш амбиция?

(А ако пък ти си Максим Горки, надявам се да проведем едно несподелящо състезание по бързо четене и разбиране, понеже съм чел, че Горки се справял с една страница за 25 секунди)

Мъдрият е тук, само за да споделя и да дава, нищо не му трябва да доказва, той не влиза в спорове и не излиза от своя център, само се усмихва.

Човек, който е постигнал на практика, никога няма да тръгне да се доказва и да демонстрира мускули по интернет-форуми. А виж, обратното е напълно възможно.

[wonderful]

Мъдрият е тук, само за да споделя и да дава, нищо не му трябва да доказва, той не влиза в спорове и не излиза от своя център, само се усмихва.

Човек, който е постигнал на практика, никога няма да тръгне да се доказва и да демонстрира мускули по интернет-форуми. А виж, обратното е напълно възможно.

[Добромир]

Това за бога на Спора е иннтересно. но за мен то в най-добрия случай показва, че стремящите се към истината, а не към отстояването на собственото си мнение, биха могли да използват и този метод (което не означава, че при тях споделянето ще е нещо неподходящо, даже напротив!). Въпросите тогава обаче са: колко са такивата хора в реалния свят; дали винаги разполагат с достатъчно време, за да преминат през целия катарзис и да достигнат до желаното изкристализиране на по-високия консенсус; и дали употребената по този начин енергия не би мога още по-добре да се оползотвори по редица други начини?

Мисля си и за един многозначителен факт - защо заповедта "Не навреждай" (по-тясното "не убивай" е само нейна конкретизация) в религиите и духовните учения е дадена по правило преди "не лъжи"? Наистина ли можем да си позволим винаги и при всички обстоятелства просто да ръсим безогледно навсякъде истината - или, по-точно казано, това, което ние смятаме за такава? Не зависи ли и нашето разбиране, и отсрещното възприемане, и резултатът от "бога на спора" - най-вече от нашето актуално равнище на духовна еволюция? Дори и да сме сигурни в някаква истина, няма ли значение и прецизността в нейното поднасяне? Та нали ако викнеш на слепия, че е сляп, а на сакатия, че е сакат - това безспорно ще е вярно, но дали резултатите ще бъдат позитивни за него - а и за нас?