712. Иди си с миро - 25 декември 1938 г. неделни беседи

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.

Любовта дава живот (1938–1939)

Иди си с миром

Отче наш.

В началото бе Словото.

Ще прочета от 40–50 стих от седма глава от Евангелието на Лука.

Ще говоря върху думите от 50 стих: „Иди си с миром!“

Мнозина произнасят думите „Иди си с миром!“. Те представят един мир. Да си идеш с мир, това не е лесна работа, това не е за всеки. Ако един болен отиде при един лекар и последният му каже: „Иди си с миром“, какво ще разбере болният. Ако лекарят тури ръката си върху раната на болния и всяка болка изчезне, и след това лекарят каже на болния да си отиде с миром, той ще разбере смисъла на тия думи. Тези думи означават, че болният няма защо повече да се смущава........................

Сега ще ви изнеса един пример, едно обяснение, което учените хора не знаят. Ето, нашите индустриалци днес всички са се заели с вадене на въглища от земята, защото им трябват. Но знаете ли, каква е била епохата, когато въглищата са се образували? Тогава е била такава тирания, такова насилие, каквото светът никога не е виждал. Тогава и животните, и растенията са били наежени, вследствие на което природата е търсила начин, как да умири света. Най-после, тя е решила да ги превърне в черни въглища. Като не знаят това, хората мислят, че чрез въглищата Бог им изпраща едно благо и започват да го използват в индустрията. Обаче, като горят тия въглища, животните, които са затворени в тях, започват постепенно да излизат и навлизат в хората. И всички съвременни хора започват да живеят един въглен период, не на мъртви въглени, но на горящи въглени, които сега започват да горят. Казвате: „Какво трябва да се направи сега, за да се оправи света?“ Като не знаете какво да правите, вадете въглища, но ще носите техните лоши последствия. Съвременните хора не знаят как да се справят с ония пориви, които природата е имала преди години. Не че е лошо това, но трябва да се знае причината за тия неща. Ако младият е буен, трябва да се знае коя е причината за това. Ако старият е мек, спокоен, трябва да се знае причината за това. Мислите ли, че старият човек е по-благороден от младия? Според мене, няма съществена разлика между младия и стария. Разликата е само в това, че младият слиза от планината, че като срещне нещо на пътя си, събаря го, търкаля го надолу. Старият пък вече е слязъл в полето, в долината на работата и няма защо да се клатушка. Ако старият се качи на планината, като слиза надолу и той по същия начин ще събаря камъни и ще дига шум......................................

 

 Какво ви отличава вас като човек от другите животни? Тялото, в което живеете е един вид жилище, но същественото за човека е неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Под думата „воля“ аз разбирам целия човешки организъм, който е така съчетан, че с него вие можете да работите. Така изразена в работа, човешката воля става нещо реално. Какво представя физическия свят? Той е резултат от дейността на милиони векове. Физическият свят се отличава със своите слаби трептения, със своите слаби движения. Даже и светлината, която пътува с голяма бързина, с триста хиляди километра в секунда, в сравнение с бързината на трептенията в умствения свят, е като биволска кола. Пътя, който светлината на физическия свят извървява за 500 хиляди години, светлината в духовния свят го извървява за една година, а светлината на умствения свят го извървява за една седмица. Ако пък влезете в причинния свят, там светлината извървява същия път само за един ден. Понеже на физическия свят ние се движим в светлина със слаби трептения, ние живеем само в миналия живот. Даже и настоящето минава и заминава покрай нас, без да имаме апарати, с които да го схванем. Всичко, което днес става, това все е минало. Запример, ако кажеш, че обичаш някого, тази любов не е отсега. Ако сега посадиш едно житно зърно в земята, което започва да расте, сега ли се е родило то? Не, това, което израства от житното зърно, е вложено в него от хиляди години насам, но понеже в него има стремеж да расте, то непрекъснато се появява, расте и се развива. Следователно, като расте, житното зърно проявява своето минало. Желанието му да расте е настоящо, а възможностите, които са вложени в него, са от далечното минало. Понеже ние сме вързани още за слабите неща, за изменчивите неща, ние тях повече обичаме. Онези неща, които бързо се движат не остават у нас големи отпечатъци. Те са толкова дребни, че без микроскоп не могат да се видят. А бъдещето е толкова велико, че едва го виждаме. Днес ние се занимаваме с малки работи. Сега аз съм за реалните неща в света. Това, което постоянно се [мени] и се е променило, е настоящето. Настоящето е това, което не се мени, то остава като основна точка. Това, което ни очаква е бъдещето. Видимо и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето има промени, но те се различават по същина. Запример, вие можете да увеличавате и да намалявате един предмет, но и като го увеличавате, не се увеличава и като го намалявате, пак не се намалява. Запример, ако под микроскоп увеличавате една микроба, всъщност тя увеличила ли се е? Тя си остава, каквато е била по-рано. Или ако намалявате слънцето, намалило ли се е? То си остава толкова голямо, колкото си е всъщност. Ние намаляваме и увеличаваме нещата, за да станат те достъпни за нас. Тъй щото, като казваме, че някои неща са се увеличили или намалили, това показва, че живеем в един свят, в който боравим с малки величини, т. е. с относителни величини. Когато казвате, че някой човек е увеличен, аз виждам, че той е увеличен няколко пъти. Когато казвате, че някой човек е малък, дребен, аз го виждам грамаден, но той е намален няколко хиляди пъти, като слънцето. Казвате: „Тези хора не са направили малките работи, пък големи работи искат да правят.“ Няма нищо лошо в това. Вие нищо не губите от това. Ако поставите две големи идеи в практическия живот, дето има загуби, те ще се стълкновят, но ако ги изпратите на слънцето, там нищо няма да стане, там ще могат да се реализират, защото слънцето е голямо. Каквото изпратиш на слънцето все ще получиш от него нещо: топлина, светлина, условия за растене и зреене. На слънцето, колкото да е малко, ти все таки можеш да поставиш един плод да узрее. Но ако увеличиш с микроскоп една микроба, какво можеш да направиш с нейната привидна големина? Нищо не те ползва тази големина на Микробата. Когато се намериш на тясно, Микробата ще ти даде начин, как да се смалиш, да се освободиш. Тя ще те посъветва: „Когато се намериш на тясно, когато имаш да даваш на някого, стани малък като мене.“ Наистина, ако един човек стане толкова малък, като микроба, кой банкер, кой негов кредитор ще го хване и ще го даде под съд? Ако може да стане толкова малък, кой стражар ще може да го хване? Значи, малките, дребните работи могат само да ни освободят от нещастия и страдания, от бели, но благословение не могат да ни донесат. А големите работи в света, с които трябва да се занимаваме, те носят Божието благословение със себе си. Някой пита, защо трябва да се занимава с Господа? Много просто. Знаете, че с когото дружиш, за когото мислиш, такъв ставаш. Ето защо, като мислиш за Господа, най-добрия и най-разумния в света, ти постепенно ще придобиеш Неговите качества. Достатъчно е човек десет години да пасе говеда и да мисли само за тях, за да стане подобен на тях. Като мислиш постоянно за тях, ще кажеш най-после: „Човек не се нуждае от наука, малко е нужно, за да прекара живота си. Няма защо да се стремим към някакъв идеал.“ Когато говедарят пасе говеда, в края на краищата говедата печелят, а той по-скоро губи, отколкото да печели нещо. Те се повдигат на по-висока степен, отколкото са били по-рано, а той се е снишил. Той чувства, че е изгубил нещо от характера си.

Сега искам да ви наведа на мисълта да се занимавате с велики работи, да мислите за тях, защото в тях е разумното. Само разумното в света е велико. Всичко друго, което не е разумно, е лишено от интелигентност. Дребните неща не са разумни. Следователно, от малките неща не можете да очаквате нещо много. Тъй щото, пита ли ви някой, защо мислите за Бога, ще кажете, че мислите, за да ви придаде нещо от себе си. Ако се излагаме на слънчевата светлина и топлина, ние непременно ще придобием нещо. От светлината на нашия мозък се произвежда мисълта. От топлината на сърцето чувствата започват да функционират, а от силата на волята организмът става по-подвижен.

Христос казва на жената: „Иди си с миром!“ Симон, един от тогавашните благородници,запита Христос: „Защо се занимаваш с тази жена?“ Той считаше, че е унизително човек да се занимава с една паднала жена. Но Христос му отговори: „Тази жена спечели повече отколкото ти.“ Който се занимава със слънцето, наистина ще почернее, ще поизгори малко, но печалбата ще бъде по-голяма, отколкото загубата. Под черния пласт ще се образува една здрава кожа. Значи, да се пече човек на слънце не само, че не е лошо, както някои си мислят, но даже е здравословно. Като дойдат до мисълта за Бога, хората се натъкват на едно механическо разбиране. Те мислят, че Бог е подобен на тях, че и Той има същите нужди, каквито те имат. Бог е единственото същество, което няма никакви нужди, в Което не стават никакви промени, но Което всякога има разположение да дава и да помага. Като види, че някое същество се мъчи, Господ го пита, защо се мъчи. – „Не мога да направя никаква работа.“ Бог веднага помага. Достатъчно е обаче, човек да е готов да повдигне очите си към Бога, когато му говори, за да получи неговата помощ. Ако цигуларят свири и поглежда нагоре, той ще стане виден цигулар.

Иди си с миро