Науката и вярата

[Донка]

Добромир!

Според мен науката и вярата (да си влезна в темата) нищо не са спечелили от споровете - по скоро са загубили - време, хора, идеи и какво ли не още.

Спомням си Коперник, Циолковски и още цяла плеяда. - те са се криели дори от споровете - за да работят на спокойствие. Усещали са, че тези, които ще разберат, още не са се родили може би.

А колко триумфиращи победители в споровете след време са се оказали защитници на рухващи с гръм и трясък теории....

И аз съм привърженик на споделянето - дори и позицията на моя събеседник да е противоположна на моята, той си има неговото право на нея! (Както си имат своето право и привържениците на спора. Те нека спорят, а ние ще споделяме - всеки по своя начин.) Какво от това, че някой ще ми "разнищи" и обори позицията - мен ме интересува неговата лична позиция! Ако такава няма, а има само оборване на моята - вземам предвид аргументите и ако има нещо интересно, асоциирам го към своята позиция, ако не намеря, забравям. Не се защитавам, защото не се чувствам нападната.

Тази позиция в науката винаги е водила до силен тласък напред... Примери - в изобилие.

А колкото до науката и вярата - те все повече сближават позициите си и си помагат.

Вярата в Любовта като организиращ принцип оказва все по-голямо влияние върху психологията, например. Най-новите клонове и интегралната психология са проекция на вярата в научното измерение, според мен.

Много е интересно хора, занимаващи се с различни науки да споделят как това става при тях... Благодаря.

[Максим]

Подобно гледище не подсказва ли амбиция? Нещо от типа “Мили, съфорумци, сега ще ви споделя колко хармоничен е моя вътрешен свят.” Всъщност хармоничността предполага завършеност, която не търси демонстрации. Затова хармоничен или не, аз нямам амбиция да отправям “хармонични” послания към хората. Някак суетно и неподходящо е.

Добромир е постигнал толкова много в живота, той се е доказал и реализирал! Но нито веднъж не се изтъкна тук, винаги е скромен, той е постигнал толкова много, а хора които като него са постигнали последното нещо което ще правят е да демонстрират каквото и да било. Така че подозренията ти към него са напълно безпочвени. Мненията му са винаги спокойни, уравновесени, стабилни. Само ако знаеше кой "се крие" зад ника "Добромир"...

[Диан Георгиев]

Думите на Христа имаха сила и хората идваха при него за силата, не защото говори интересно. Хората са практични, те отиват при науката заради силата й, ако тя не стигне отиват при вярата. Дори и апостолите чакаха до Петдесятница преди да започнат да говорят със сила. Дошла ли е нашата Петдесятница? Не е ли казано: "Истина, истина ви казвам, който вярва в мен, делата които аз правя ще ги прави и той, и по-големи ще прави защо аз отивам при Отца а Отец ми е по-голям от мене."

Редактирано Април 18, 2007 от Диан Георгиев

[Валентин Петров]

...някак си ми се струва, че прекалено пламенният спор много бързо губи почвата под краката си - това е вярно както при обсъждане на научни, така и на духовни теми. Човек забравя, че трябва да говори по същество и се включва в надпревара за собственото мнение. Затова предпочитам не толкова да спорим, колкото да разискваме - поне на мене тази дума ми харесва повече... И без нас тук конкурентният стил е завладял съвременното общество до крайност. И какви са резултатите от тази крайност? Всеки се блъска и бие за това или онова, но от това май взаимното ни разбиране на расте, а точно обратното?

:thumbsup2: Редактирано Април 18, 2007 от Валентин Петров

[dian2n]

Що се отнася до двата пътя - науката и вярата... Те са само привидно различни или по-точно - лежат на една и съща основа.

Какво имам предвид? Какво е основното, което отличава науката от вярата? Доказателството. Всяко твърдение в науката се доказва. Но ако се вгледаме по-дълбоко ... научните твърдения се доказват чрез математически методи , изчисления /и по-късно изводите , от научната работа се изпитват на практика, но не за това ми е думата/... всяко следващо твърдение се доказва с нещо което е било доказано преди това... ако обаче се върнем по обратния път кое доказва доказателството?... ще достигнем до онези твърдения, които науката нарича АКСИОМИ т.е. ТВЪРДЕНИЯы КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ДОКАЖАТ, НО СЕ ПРИЕМАТ ЗА ВЕРНИ /поради своята очевидност?!?/ т.е. ние просто ги приемаме за верни - ВЯРВАМЕ, че са верни! И каква стана тя? Основата на всички съвременни науки мили хора е ВЯРАТА! Недоказуема, Приета, Истинна...

ЧОВЕЧЕ , ТИ МЕ РАЗБИ.

Честно ти казвам -погледнах дали като име на човека дал тая тема не стои моето , а аз да съм забравил кога съм го написал това.

Сега само трябва да установим кога достигна до тези прозрения.Понеже аз също съм достигнал до извода ,че нашият свят е един свят на вярата.Жалко ,че не видях по-рано тази тема.Пък ако я нямаше щях аз да я започна.

Точно преди две минути отговаряйки на една друга тема в този форум ми мина през ума за "точността" на точните науки (имайки предвид еволюцията като една от точните науки). След това асоциацията ме доведе до желанието да напиша тема за точността на точните науки в нашия свят.Търсейки място във форума попаднах на твоята тема и останах поразен.Не вярвах че някой е достигнал до моя извод.

Геометрията-точна наука.

Равнината е съставена от безкраен брой прави.Всяка права е съставена от безкраен брой точки.Определение за точка?

Може би това би било най-вярно.

"Точка е онова тяло което в себе си не може да побере по-малко по размер тяло"

От което следва ,че големината на една точка е 0.

1000 точки образуват линия дълга...0

безкраен брой точки образуват линия дълга ...0

Тогава как въобще се образува тази линия?

Явно понятието точка ,въпреки че е вярно като тяло с 0 измерения (линията е едноизмерно тяло,равнината двуизмерно, и.т.н) всъщност не може да образува други тела.

Пълна лудница.

-Измерване на телата:

Всяко тяло има определена дължина.Как измерваме дължината? Като наложим отгоре друго тяло и кажем така "това нещо е дълго колкото онова другото нещо " хехе нещо ама хич не ми мяза на точна наука.

-Измерване на времето:

Един час е времето за придвижване на една стрелка от едно до друго място със скорост която е същата с която може да бъде осигурено придвижване за същото време до същото място.

ХМ...

Залъгалка за дечица.

Математиката -точна наука.

Кое по-точно и е точното? 2+2=4 .Две круши +две ябълки = две дини ?

Или всъщност е точна само ако се спазят условията:

-Обектите с които се извършват действията са еднакви

-Обектите не претърпяват никакви промени

-Резултатът е само обектите в самото място

-резултатът се взима в момента на действието-не по-късно

и още някои

Като цяло може да се каже:2+2 е равно на четири само ако сме съгласни да изпълним по-горните условия.Тоест "аз вярвам ,че когато ти смяташ ще спазваш условията за които сме се договорили"

Пак вяра.

От тази гледна точка науки като история,география,биология следва да се считат за точни науки понеже втора световна война е имало,континента европа съществува, а в африка има слонове.

Докато 2+2 невинаги е 4

От 1000 точки не се получава никаква права.

Телата имат размери които не могат по никакъв начин да бъдат измерени.

Времето не може да се измери.

Преди години имах една интересна теория която гласи "нищо не може да се докаже"

Обаче ако "завъртим" тази теория ще следва че дори и тя не може да се докаже,От което следва ,че е грешна.Ако обаче е грешна значи все пак нещо може да се докаже.

След години усъвършенствах теорията и тя придоби облика "не може да се докаже ,дали нещо може да се докаже"

Отивам да чета темата .След това може да допълня още.

Допълвам

Странно защо,но пак се заговори за бог.Защо винаги когато се спомене вяра и се асоциира бог.

Когато вярвам че пускайки камък той ще падне на земята къде е тук бог ?

Говорим за вяра.По-точно за първичната вяра.За това ,че всяко постижение на човек се гради върху вярата-математика,физика,закони ,формули.Всяко нещо в основата си е вяра.Няма да изтъквам наклонностите на човешката психика към вяра ,понеже нямам познания в психологията.Обаче ще кажа че една от функциите на всеки жив организъм е способността му за приспособяване, а оттам и към оцеляване.Стремежът към оцеляване подтиква всяко същество към по-бързо приспособяване към средата с която е в контакт.Стремежът към познание на човека е пряко свързан с оцеляването.Защото човек би могъл да живее без да се интересува от нищо,но тогава той би бил изложен на прищевките на природата и би бил силно зависим от нея.С желанието си за контрол над живота си човек е прибягнал до опознаване на света.Всеки има различна потребност от познание.Не всеки има достатъчно умствен капацитет да се стреми към по-голямо познание.Всичко е индивидуално.

Но в един общ аспект-вярата е онова до което интуитивно сме се добрали и за съжаление друг избор нямаме.Защото частите на една система никога не могат да разберат собствената си система.

За да разберем някоя система трябва да сме по висша система от нея.Трябва да сме система в която изучаваната система е съставна.Не може да изучаваме системата от която сме направени и в която живеем.Тоест нашият свят.Ако приемем че в света има различни нива на съществуване, то всяко ниво може да наблюдава само нивата които са под неговото ниво.За нива над неговото не можем да знаем ,а собственото не можем да опознаем.

Един груб пример. Безмозъчно същество не може да опознае какво е "мислене". Мислещо същество може да разбере какво е "липса на мислене".Живеем в триизмерно пространство и можем да си представим двуизмерното,едноизмерното и нула измерното.Но защо не можем да си представим 4 измерното? Защото дву,едно и нулаизмерните са по-низши от триизмерното и можем да имаме представа за тях.Четириизмерното,пет,шест...това са измерения в които нашето е съставна част.Не можем да придобием представа за нещо в което сме съставна част.(Ако клетките от нашето тяло имаха мозък дали биха знаели че изграждат един организъм? А дали ние не изграждаме нечий организъм? Напълно сигурно е че нашият свят е съставна част от друг свят.Понеже единственото нещо което е сигурно в природата е нейната безкрайност.)

За съжаление не мога да дам пример със системите,но някой който е учил нещо по темата може би ще даде такъв.

В крайна сметка може да се каже само едно:

Няма нищо лошо в това ,че светът ни е свят на вярата.Друг начин няма.Не можем да опознаем машината от която сме част самите ние.

Сега се замислям ,че човек винаги опитва да опознава света възоснова на някакви инструменти.В математиката има формули,измерването е с инструменти,опитите се извършват с наблюдения.

Може би ако спрем да използваме инструменти ще успеем да разберем света? А дали въобще е възможно.

Все пак знаейки че има невъзможни неща човек трябва да се примири ,че може би никога няма да може да опознае света без помощта на вярата.

Кои са тези невъзможни неща? Противоположностите например.Може ли едно нещо хем да е бяло ,хем да не е бяло.В един друг свят може би това е възможно...

Редактирано Юли 28, 2007 от dian2n

[Станимир]

Кое е в същността на науката и вярата?

Кое е това, без което и знанието и молитвата са еднакво безмислени?

Кое е това, което ожитворява и двете?

Огънчето на възхитата.

[Станимир]

718. Урусвати знае, че биологията и нравствеността са неразделно свързани. В далечните времена здраво звено между човека и висшия свят били религиите, разгарящи устрема на хората към висшето. По-късно около тях се загнездили суеверието, лицемерието и престъпните дела, затова хората започнали да търсят нов разумен начин за достъп до надземния свят. Такава възможност мислителите открили в лицето на познанието и науката, но разбрали, че ако не се гради върху основите на нравствеността, науката е безжизнена. Ето защо ние сме длъжни постоянно да напомняме, че науката не може да се развива, без да са осъзнати принципите на живата етика.

Основите на биологията трябва да бъдат преподавани още в началните училищни класове, като задължително се посочи условието, при което те са жизнени. Преди да потопят децата в научните формули, учителите трябва да им дадат стабилни основи за изграждане на живота.

Ние не отричаме нищо полезно. Основите бяха многократно давани, ала не бяха трайно усвоени. Нека приветстваме познанието, само че да го съпроводим с разбиране за нравствеността. Безнравственият учен не е сътрудник на еволюцията. Ярките мислители задължително са нравствени хора.

Мислителят казвал: "Учителю, посочи ми пътя на духовната красота!"

Агни Йога - Надземното

[Роси Б.]

Мили хора, всеки факт - поне за нас - е факт на съзнателното възприемане. По всичко личи, че неосъзнатите възприятия не се регистрират като факти (дали съществуват независимо от възприемащия е вече друг въпрос)................................ Единствено изглежда оснавателно да се доверим на опита, получаван вследствие следването на изпитани - през вековете, но после и от нас - духовни и здравословни принципи и практики. Фактът, че те подобряват възприятията на човека както в обективен, така и в субективен смисъл, т.е. пречистват функционирането и на логиката, и на интуицията, заедно с разните им други ползи, е достатъчен, за да се практикуват те, без да изпадаме в прекалени умоблъсканици. И без това не може по никакъв начин да се докаже нито от науката, нито от религията, че притежават Крайната Истина: колкото и високо да са стигнали, винаги може да има и Нещо Още По-Високо, което не се вижда от тях. Или както смята и Уителят Беинса според престижния том "Учителят", стр. 147 - "Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крйната степен на развитието" Напълно съм съгласен, вкл. и защото едни от най-грозните егоистични претенции на и при учените, и при религиозните хора именно се проявяват, когато те претендират за най-правилното представяне на действителността, като че ли са "последната инстанция"...............

Предлагам следователно да вземем това, което смятаме за добро, истиннно и прогресивно отвсякъде, но да оставим и свободно пространство над себе си!

Вяра е необходима, да, но не сляпа.

[Роси Б.]

Ние искахме да спуснем едно общо виждане за света, една обща наукорелигия, в която да няма привилегировани народи и тя да бъде научно обоснована, защото науката е единна. Когато нещо се докаже, то се облича в закон, а когато само се вярва в нещо, то е субективно и там винаги може да възникне спор.

Мариана Везнева- откъс от ''Заключително откровение"(книгата "Езотерично посвещение")

Откровенията, съдържащи знание за Вселената се спускат от високите полета на Духовния свят, според Везнева.

Трябва да се обърне особено внимание на това, че този, който получава Откровения, съдържащи висши знания, се е издигнал на по-високо ниво в нравствено отношение от онзи, до когото достигат само нравствени послания за добродетелен живот. Последният се задоволява само с пасивна вяра и преклонение пред висша сила въобще, без да се стреми към опознаване на света, разгадаване на неизвестното, осмисляне и проникване в същността на нещата. Това е така, защото в основата на всяка вяра, религия или идеология стои изискването за морал като норма на поведение. Тази норма обаче може да разшири значението си и да се отнася не само до един човек, а до цялата цивилизация, до опазване живота на Земята, до ускоряване на колективната духовна еволюция.

Именно в разширените социални нравствени норми се съдържат Откровенията за висше тайно знание.

Мариана Везнева-"Езотерично посвещение"

Според нея, без помощта на Духовните учители, никой не може да разтълкува посланията сам.

....Само фактите, осъзнати като истина в индивидуалното съзнание, имат стойност за човечеството. Висшите откровения съдържат няколко нива на тълкуване...... Същите нива отговарят на вярата, знанието и мъдростта- трите стъпала по пътя на посвещението.

пак там

[aceh_bg]

Преди няколко дена попаднах на една мисъл :

"Без Вяра Науката губи своята хуманност!Без наука Вярата води до предразсъдъци и духовна слепота!"

Допадна ми.Като че ли има едно преплитане между двете,и едното без другото не може,или по-точно може,но губи баланса и се получават изкривявания,а от там се нарушава хармонията.

[Guest Мона]

Чудех се къде да напиша следното и реших това място за подходящо - за много хора (а и за официалните Вероизповедания), единственият творец е Господ, но много скоро творец ще стане и Човекът...

Съвсем наскоро, американският биохимик - Крейг Вентър, един от пионерите в разкодирането на човешкия геном, е синтезирал в лабораторни условия човешки хромозом.. Според генетиците то представлява първа стъпка към създаването на изкуствен живот.

Човешкият геном е уникална плетеница от 4 нуклеотида, формираща над трите милиарда хромозомни комбинации, които определят всеки индивид.

[bee_bg]

Опасявам се че за напред ще се променят много настройки и вярвания.

Искаше ми се да отговоря на този пост затова ще го направя тук

Да вярваш в някого (или нещо) означава да имаш доверие, да можеш да се облегнеш на някого (най-елементарното обяснение за което се сещам).

Явно вече не става дума за това колко силно вярваме, а въобще дали вярваме.

Да кажеш че тази дума е мъртва, означава че и ти си мъртъв, душевно.

За вярващите именно самата вяра е опората. Според мен развитието в науката поставя пред изпитания вярващите(наи-вече религиозните) т.е да се съмняват а останалите да нямат нужда от тази опора .

Човек може да има вяра за много неща и не мисля че трябва да е задължително религиозна вярата за да не е мъртав душевно .

Редактирано Ноември 6, 2007 от bee_bg

[Диана Илиева]

Опасявам се че за напред ще се променят много настройки и вярвания.

...

За вярващите именно самата вяра е опората. Според мен развитието в науката поставя пред изпитания вярващите(наи-вече религиозните) т.е да се съмняват а останалите да нямат нужда от тази опора .

Човек може да има вяра за много неща и не мисля че трябва да е задължително религиозна вярата за да не е мъртав душевно .

От какво именно се опасяваш?

Нютон и Айнщайн едва след задълбочените си изследвания в областта на физиката, са се ориентирали към религиозни и въобще духовни търсения, защо ли?

[bee_bg]

От какво именно се опасяваш?

...единственият творец е Господ, но много скоро творец ще стане и Човекът...

Ясно е че всичко ще се разглежда по поразлиен начин най-вече ''сътворението''

Е някои от ученията твърдят че допускат промяна и развитие...

[Донка]

Нютон и Айнщайн едва след задълбочените си изследвания в областта на физиката, са се ориентирали към религиозни и въобще духовни търсения, защо ли?

Според мен науката и вярата са свързани много по-дълбоко, отколкото вярата и религията (имам предвид йерархичните структури и канони - не ученията).

Науката следва и се учи от вярата - религията я експлоатира за користни цели.

Науката и вярата освобождават човека - религията го подчинява на измислени от хора правила.

Науката и вярата са деца на Любовта - религията е майка на делението "праведник - неверник" и на "войната в името на вярата". ....

Хубава тема - има бъдеще!

Редактирано Ноември 6, 2007 от Донка

[bee_bg]

Така разгледано няма как да не се съглася

[Слънчева]

Донче, прекрасно казано

[bee_bg]

Ето какво казва един учен от XX век, носител на Нобелова награда, изследовател на космическите лъчи, проф. д-р Робърт А. Миликан;

"Не съществува никаква научна основа за отричане на вярата. Който не може да съгласува тези две неща, науката и вярата, сам си е виновен. Аз не мога да обясня защо съм жив, а не мъртъв. Физиологията може наистина да ми открие голяма част от механичните и химически процеси в тялото ми, но тя не може да ми каже чрез какво и защо аз съм жив. А би било крайно ненаучно да се съмнявам в това, че животът в мен има съвсем друго значение. Научните ни познания, сравнени с това, което притежавахме преди сто години, са наистина големи. Но сравнени с това, което още не знаем, са крайно малки. Картата на земята имаше преди години големи бели петна с надпис: "Неизследвани области". Тези бели петна станаха напоследък много редки. Но картата ни за познанието на природата е все още едно много голямо бяло петно. На него природоизследователите са открили само няколко отделни частички. И колкото повече изследваме...

...Принудени сме да признаем ограниченията на познанията си. Ние сме принудени да признаем съществуването на една най-висша Сила - първопричината на нашето битие и живот... ''.

[Йордан Анов]

Вярата без разум, респективно наука, се изражда в фанатизъм, а само с наука, без вяра, се пръква материализъм.

Редактирано Ноември 7, 2007 от Вендор

[Приятел]

Вярата без разум, респективно наука, се изражда в фанатизъм, а само с наука, без вяраа, се пръква материализъм.

добре звучи/ харесва ми

[Орлин Баев]

Мимолетно се налагат схващания в определени коментари, че аз съм против съвременната наука,…която критикувам и отричам. Държа да уточня в прав текст, че това не отговаря на Истината!

Споко бе човече божи - нищо не искам да ми доказваш, нито пък аз на теб, мисля си и внасям частта си в гозбата на живота.

Всички хора които дръзват да свържат науката с мистицизма (с религията, езотериката), ще придобият печалният опит на начинаещия (меко казано), който е дръзнал поради незнание (или глупост) да свърже плюса и минуса на един проводник по който тече ток и има напрежение.

Разбира се,че това твърдение (прогноза) може да се докаже (и окултно и научно), но в случая не е необходимо,…защото ще се изземе правото на тези хора да натрупат познания като проведат неразумните си опити и изследвания. Как да процедираме тогава? – Просто трябва да се молим по проводника, който ще свързват да не тече ток с много високо напрежение! :)

Ами според мен има нужда от такова свързване. Иначе пропастта ще си стои и ще расте. А е нужна цялостност, поне според мен - цялостност между ум и сърце. Ако мистицизмът е сърцето, то науката е умът. Примерът за плюса и минуса е добър. А напрежението го има при това свързване, така е. И не винаги е градивно. Защото има голяма съпротива от страна на науката, голямо рационализиране (като защитен механизъм) и изтласкване на цялостта на познанието в несъзнаваното (тоест на мистицизма). Свързването на езотериката със съвременната наука засега не е желано. То прилича на катарзисно преживяване, преживелищно осъзнаване. Но науката не го иска, прекалено е слаба и тясна засега, за да го приеме. Затова се фиксира в инфантилен материализъм. Макар, че и в него има добри страни, както писах по-горе . Такова свързване правят да речем Станислав Гроф, да речем Кен Уилбър. Все още са живи и двамата, макар че преминаващото през тях негативно напрежение идващо от научната общност е голямо. Но те само му се радват в интерес на истината.

„…Та тези учени са едни доста ведри и щастливи хора, живеещи в своя много детерминиран и ясен свят. Рядко учен е депресиран или невротизиран - логиката му бързо намира сривовете в мисълта му, които причиняват кривите мисли и на свой ред негативни емоции. Установих вече от собствен опит, че това е една прекрасна позиция на съзнанието. Прекрасна е, защото си стъпил много здраво на земята, върху законите на логиката, които движат социалния (американската психология за разлика от българската се развива от 150г. и проследява логиката в социалните процеси) и физически живот.” Орлин Баев

Може би си прав, но това се отнася за учените в Америка или т.нар. богати страни. Примамлив е стандарта там, който обаче привидно създава атмосфера на ведрост, щастие, комфорт,…без депресии и неврози. Нещата винаги изглеждат така, когато се гледат на картичка или на филм… Действителността на практика е друга!

А замислял ли си се какво ще стане, ако средствата които се наливат в безумни експерименти и поддържане на раздути разходи секнат ? Мислиш ли, че е случайно явление идващата криза и „пукнатият балон” ? … Дали ще искаш да си на тяхно място и след 2-3-5 години?

Не, не визирам стандарта. Именно за българските учени и именно за когнитивните учени, с които често общувам говоря. те не са богати и нямат практически никакви финансови привилегии, а експериментите си правят практически без пари, за разлика от американските си колеги. А са ведри и приятни хора, защото въпреки специфичната си визия за света имат много изострена метакогниция, самосъзнание, чрез което поддържат високо осъзнаване на процесите в ума си. Тези познавателни учени експериментално разучават когнитивните (познавателни) наличности в човека и експериментално са стигнали до тънкостите в движенията от мисък към чувство към действие. И не само това. Аз съм се изумявал как когнитивната психотерапия в основата си е идентична с постановките на учителя Беинса Дуно например. Няма разминаване, няма противоречие, напротив - в ключовите моменти от разбирането на психичните процеси нещата са идентични!

За безумните експерименти - какво предлагаш, да върнем нещата до църковното разбиране за "неведоми са пътищата божии"? А кога ще знаем, мъдреем и растем? И защо да са безумни? Аз ти говоря конкретно - например за когнитивните експерименти в НБУ... те са първо евтини и второ, доста проникновени. Аз само мога да се радвам, че имам възможност за допир до това знание. и то по мои наблюдения не противоречи, но само научно нвлиза в законите, дадени отдавна. Представелява личното преживяване на човечеството на тези (в случая психични) закони. Вярно, че има и по-директни начини. Аз често се чувствам в когнитивната наука като птица, която трябва да копае тунел, за да стигне от точката А до точката Б. А може просто с един замах на крилата си/ мисъл да е в тази точка Б. Но за това писах в предния си пост. Затова и нуждата от съвместяване на двата подхода я има! Според мен, разбира се, лично становище само.

Мислиш ли,че хората няма да се осъзнаят чрез своята беднотия Истината, че са просто едни добри спонсори (донори) на психолози, психиатри, лекари и фармацефти, за които много често основното верую е "колкото повече болни - толкова повече пари" ...? Реторични въпроси!

Изобщо човек трябва да внимава какво си пожелава и към какво се стреми, защото много често горчивите сълзи се свързват с реализирани желания.

Поздрави!

А ти не мислиш ли, че измежду тези помагащи професии и техните специалисти е възможно да има и истински честни и работещи работата си от сърце хора, които наистина са посветени на помагането? Хора със сърца, живи сърца и призвание и състрадание... Във всеки случай нуждата от такива помагащи професии е обективна реалност и не хората които ги работят са причина за болките в света, според мен !

Респект!

Тъй като се отклонихме в интересни според мен, но различни от "виждането" разговори, може би последните постове могат да се преместят някъде в темите за науката или за "съвременната и езотеричната психология" например... Само предложение - приятелско и смирено! :)

Модераторска бележка: Това и следващите две мнения са преместени от темата Ясновидството

Редактирано Декември 4, 2008 от Станимир

[Guest azbuki]

"Има нужда от МОСТ. Има нужда от хора с достатъчно широка визия и съзнание, с интегрална когниция и обемащо сърце, които да свържат науката с мистицизма (с религията, езотериката)."

Напълно съм съгласна с това.

"Учените от една страна са стъпили здраво, много здраво на земята. Логиката им е желязна, експериментите стоящи зад заключенията им са наистина трудно оборими, подпомогнати са от статистиката, без помощта на която много разлики се пропускат."

Това е само едната страна на нещата. Желязната логика сама по себе си не помага за строенето на мостове, даже много често пречи и заслепява. Това обаче не означава, че няма нужда тази логика да се прилага като проверка за мистичните изживявания. Интуитивното възприятие има нужда от рационализация в един момент като един вид тест за неговата точност. Проблемът на логиката е, че е точна, но "късогледа". Проблемът на интуицията е, че не познава времево-пространствени граници, но затова пък може да води до неточни пространствено-времеви тълкувания на подаваната от нея информация. Двете в комбинация само носят нещо смислено в науката - това, което Орлин нарича твърда основа. "Преводът" на интуитивните изживявания на езика на логиката е сложен процес, който изисква сериозна тренировка на съзнанието. Рядко се срещат обаче хора, които носят двете неща в комбинация, тоест преминали са този сложен процес на нагаждане и подготовка. Повечето учени продължават да са си късогледи. Мистиците пък продължават да ругаят науката и "прекалено умните" и разтягат зашеметяващи локуми за духовност и прочие, които мен честно казано ме карат да се прозявам. Впрочем и късогледите учени ме "приспиват". Все от един дол дренки са.

По средата е Пътят.

Редактирано Декември 3, 2008 от azbuki

[Слънчева]

По средата е Пътят.

Ако на религиозния човек кажат, че трябва да изучава всички науки, той отговаря, че не се интересува от други науки, освен от Божествената. Това е неразбиране. За да стане силен, човек трябва да изучава всички науки. Не само да учи, но той трябва да тури в действие своя ум, своето сърце и своята воля, като започне от най-малките работи.

Коя е най-малката работа, която човек може да свърши? Това е един от трудните въпроси. Като стане сутрин човек трябва веднага да се изправи на краката си и да благодари за всичко, което му е дадено. След това ще наблюдава, каква е първата мисъл, първото чувство и първата дума, които са минали през него, и да следи, как ще прекара целия ден. Те определят посоката на неговото движение. Като знаете това, стремете се да мислите за красивото в света, а не за неприятните работи, които са временни, преходни положения в човешкия живот. Станеш ли сутрин, отправи една светла мисъл, едно красиво чувство и една сладка дума към Господа. Постъпиш ли така, всичките ти работи ще се наредят добре.*

Наука за езика-Лекция държана на 18 декември, 1929 г. София.—Изгрев

Значи мисля, че разумния човек не отрича нито знанието, нито вярата. Защото все пак, за да има открития и наука някой първо е трябвало да повярва в някоя идея или теория... А това, че светът, хората се развиват и се появяват разни нови и невидими за петте сетива неща не е страшно. Дори е нормално.

Интуицията ни помага да усетим, разберем нещо по-бързо, информацията преминава през сърцето и стига до разума, който анализира и осмисля. Образуват се нови връзки в мозъка, които до какво знание ще доведат не знаем за сега...

Редактирано Декември 4, 2008 от xameleona

[maggee]

Нас мотает от края до края,

По краям расположены двери;

На последней написано «Знаю»,

А на первой написано «Верю».

И одной головой обладая

Никогда не войдешь в обе двери:

Если веришь, то веришь не зная,

Если знаешь, то знаешь не веря.

И свое формируя сознанье

С каждым днем от момента рожденья

Мы бредем по дороге познанья,

А с познаньем приходит сомненье.

И загадка останется вечной,

Не помогут ученые лбы:

Если верим - сильны бесконечно,

Если знаем - ничтожно слабы.

Андрей Макаревич

[Guest azbuki]

Смея да не съм съгласна с това стихотворение. Много едностранчиво и авторът още не е преодолял дуализма. Няма нищо на тоя свят, което да си няма своето място. Смешно е това делене на вярата и знанието, както е смешно деленето на полярности изобщо. Ама всеки си говори каквото иска в крайна сметка и според това какво е способно да обхване съзнанието му.