Anelia_a_s Добавено Юни 5, 2007 Доклад Share Добавено Юни 5, 2007 Самотата-много я обичам.Тогава се замислям за себе си и навлизам дълбоко в сърцето си.Понякога имам нужда от самота,но понякога мисля,че ще се побъркам ако остана сама. Всяко нещо е хубаво в малки количества,но да не се прекалява.Честото осамотяване може да те побърка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Юни 6, 2007 Доклад Share Добавено Юни 6, 2007 Димчо Дебелянов Зная аз страна далечна, дето няма скъб горчива, де не раснат из полята остри тръне и коприва. Дето стонове, въздишки не смущават ти душата, дето никога не стига адски шум на суетата. Дето вечен мир царува, дето няма нощи бурни, дето къпе се сърцето в мили блянове лазурни. В този свят на скръб и мъка само този край обичам. Името ли? Ще попиташ. "Самота" се той нарича. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Юни 6, 2007 Доклад Share Добавено Юни 6, 2007 Я гледай колко сродни души намирам тука по темата за самотата, не съм сама. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Юни 6, 2007 Доклад Share Добавено Юни 6, 2007 Да искаш да останеш сам понякога и да се отдадеш, да предпочитеш самотата са различини неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 6, 2007 Доклад Share Добавено Юни 6, 2007 Не знам какъв е смисълът на наложеното ми пътуване от една нощ до друга в компанията на цялата Вселена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 7, 2007 Доклад Share Добавено Юни 7, 2007 (edited) Моята половина - любовта ми към света е винаги с мен . Така ,че самотата е само наполовина . А когато я проявя любовта си към света , е тогава вече наистина компания ми прави цялата Вселена . А от самотата никога не ме е било страх, напротив винаги ме е привличала . И досега не мога да си обясня , защо . Редактирано Юни 7, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Август 22, 2007 Доклад Share Добавено Август 22, 2007 Самотата, тъй велико чувство на Празнота. Тя не е за всеки, само за тези, които познават себе си. Само тя ни остава, тук и сега, или греша? Да, май греша. Ако не я приемем ни остава страха, и то от самите нас. Да бягаш от реалния живот и да търсиш, какво ли? Определено само фалш. Нямаме нищо, само пустиня. Никой,все още, не е способен на Любов. Все още. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Август 22, 2007 Доклад Share Добавено Август 22, 2007 (edited) Да си търсач, наистина не е лесно, всъщност това е най-трудният път, в него си сам, но никога самотен! P.S. Пиша за себе си и за това как аз разбирам самотата. Редактирано Август 22, 2007 от Лагорда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Август 23, 2007 Доклад Share Добавено Август 23, 2007 Самотата много ме привлича.Обожавам да бъда сама.Никога няма да ми омръзне тази компания-на самата себе сиЗащото аз съм си най-интересния човек и ми е много забавно да се опознавам и да си размишлявам.Да полудявам сама с мислите си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Любомир89 Добавено Август 23, 2007 Доклад Share Добавено Август 23, 2007 Не ми харесва . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Септември 9, 2007 Доклад Share Добавено Септември 9, 2007 Седя и чакам... Какво чакам? Когато се върнеш у дома, ще мога да ти позвъня... Защо? Пак ще мога да чуя твоя глас, да чувствам дъхът ти... Нима това ми трябва? Да, и вече не мога бе него... Седя, чувам нечий плач на фона на музика - това ли е, което искам да слушам сега... Бълнуване... Седя, скрил лицето си в дланите... Дланите ми ухаят на теб, а от това ми става приятно и ме заболява още повече... Уморен съм, много уморен, какво искам? Зная какво, но не мога да го направя... Ето и сега - седя и се проклинам за безсилието си, за това, че не мога да съм с теб, затова, че съм ти нужен, че ти си ми нужен, а не мога... Как ме боли... Трудно е да дишам дори... Знам, че трябва да го направя, знам, че съм длъжен, а не мога... Не мога... Не мога... Не мога... Страхувам се... От какво се страхувам? Не зная... Много неща не зная... Вече не мога да се контролирам... Днес едва не се сринах... Не ми се беше случвало вече пет години... Първият срив, заради някаква дреболия, снимка от преди 2 години... Пак скривам лице в дланите си и веднага ги връщам обратно - те ухаят на теб и ми напомнят за теб... Защо, защо си с мен? Защо мъчиш и себе си и мен? За себе си не ми е жал. Свикнал съм с това, че съм различен... ненормален... Ходя на работа, за да те забравя, а ти идваш там... Виждам те и ме боли... Боли ме, защото не мога да бъда с теб... Боли ме, защото ти причинявам болка... Ти казваш, че не можеш да ме гледаш такъв... Казваш, че не трябва да съм такъв... А мен ме боли от това, че не мога да гледам как страдаш ти, как ме чакаш, как чакаш, кога най-сетне ще направя тази своя стъпка... Крещиш ми на улицата... А мен ме боли и ме е страх да го направя.... Страхувам се от това и се страхувам да не те загубя... Макар, че не ми се вярва... Искам да се откъсна и да дойда при теб, но разбирам, че това е бълнуване и само ще боли още повече... Час с теб и после - болка и обида - защо съм толкова слаб... Нищо не мога да направя... Търпя всичко това, както търпях и преди това... Само, защото мога просто да съм до теб и да чувам... "Обичам те...". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 9, 2007 Доклад Share Добавено Септември 9, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Септември 9, 2007 Доклад Share Добавено Септември 9, 2007 . Свикнал съм с това, че съм различен... ненормален... Нито си различен, нито ненормален, а останалото е любов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 11, 2007 Доклад Share Добавено Септември 11, 2007 Самотата не е самотност. Едното е силно желано и необходимост, а другото-болка за всеки човешки индивид. Много точно определение . // Аз си мисля за друго един форум т.е интернет до колко запълва самотноста ,а в същото време сме в нужната самота ? Често срещано явление според мен . И дали има своите ''капани'' зависимости ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Самотата е най-невинната омраза към другите и най-горчивата любов към себе си. Красиво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Благодаря Вальо! Когато бях млада ми казаха, че линиите на ръката ми показвали - " има много хора около теб, но ти си самотна". Така си беше... докато ценностите ми не си отидоха по местата. Когато прочетох на времето,че усещането за самота е кармична обремененост и агресия от доста висока степен, за малко да "хвърля "книгата от възмущение. Аргументите, обаче бяха "железни" и толкова добре се пасваха с другите ми разбирания и проблеми... Ако наистина чувството за самотност (разбирано като страдание) е карма, която имаме да изчистим, агресивност, която ни предстои да осъзнаем и преодолеем, то какви според вас са пътищата за това? Ами, според мене, началото на пътя за преодоляване се състои в това да признаем пред себе си, че да се чувстваме самотни е било наш личен избор. А щом сме избрали нещо сами, можем и сами да го отхвърлим. Гворя от личен опит. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nitsa Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 (edited) Самотата приключва, когато я приемеш ) Редактирано Октомври 26, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Самотата ме зарежда с енергия.Не ми пречи да обичам,напротив - научи ме как да обичам повече без да обсебвам и как да не натоварвам другите със себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Моника Самотата ме зарежда с енергия. това е изключително важно!!! без да обсебвам и как да не натоварвам другите със себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 (edited) Да добавя и още нещо - споделям мнението на всички,които отбелязват разликата между самота и самотност - едното е резултат от личен избор и предполага вътрешен комфорт,а другото е усещане за неудовлетвореност,липса на баланс и в този смисъл стремеж към другите,които биха помогнали за установяването му...Самотата ни кара да се вглеждаме навътре в себе си,самотността - навън. Имам приятелка,която ме нарича "самодостатъчна".Понякога го усещам като упрек в егоизъм,но за мен,а както прочетох и за други,които са писали тук,е само необходимо условие за онези,които се стремят да намерят Бога в себе си,за да го освободят от оковите на цивилизацията. Много ми хареса и това,което bee_bg казва: "Аз си мисля за друго един форум т.е интернет до колко запълва самотноста ,а в същото време сме в нужната самота ?" Редактирано Октомври 27, 2007 от Monika Karagjozova Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Сам човек най-лесно постига равновесие. Когато са двама, всеки трябва да уравновеси първо себе си, а после да влезе в синхрон и с другия. Когато са трима - сещате се. Само когато е постигнато спокойствие на ума, емоциите и тялото, висшата ни природа може да се прояви, а цялата ни енергия и добро настроения идват от нея. Все пак не трябва да се забравя, че целта на човечеството не е всеки да постигне равновесие сам за себе си, а да се постигна хармония между всички хора. Спокойствието и равновесието също не трябва да се тълкуват като бездействие, защото то може да съшествува и докато извършваме ежедневните си действия. Така, че самотата е нужна, когато човек се пренатовари от отношенията си с другите. Преди важна работа е също добре човек да остане за известно време сам и да събере себе си, а с това нужните сили и увереност, но без да мисли (с конкретния си ум и емоциите си) върху това, което предстои, за да не се появят страх и съмнение, че няма да се справи (например преди изпит, интервю за работа и др.). Единствено в самота може да се постигне нужната дълбочина на мисълта, която да ни помогне да вникнем под повърхността на нещата. Всъщност самотата може да бъде употребена по много начини, най-вече за работа над себе си и това не трябва да се тълкува като бездействие. Все пак най-добрия вариант е различните състояния и видове активност да се сменят, и още по-добре е това да става с някакъв ритъм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Акордите преливат... Аз стъпвам по контура на мечтите си. И с теб, любима моя самота... се сливам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Акордите преливат... Аз стъпвам по контура на мечтите си. И с теб, любима моя самота... се сливам. Браво,infinity1305!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 30, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Прочетох току - що нещо много красиво... Хайде да си говорим за промени, за любов ,за мечти, за океани, морета и реки , за загуби и тегоби, за котловини и проломи , за сбъднати желания, и върхове, за копнежи и пенливи морски вълни. Нека си говорим за всичко това, без да забравяме да не я споменаваме , защото тя винаги е в нас и около нас притаила се стои; и вечно бягаме от нея, без да разбираме, че всъщност бягаме от себе си . Оковаваме си различни вериги на каузалност; събличаме илюзии, който допреди мигове сме смятали за домове на нашият аз, навличаме нови, поглеждаме в огледалото - и от неговата безкрайност виждаме нейната хладна усмивка на одобрение, понеже пак сме на върха на фешън тенденцията, и пак сме се завърнали към рутината на своето съществуване, подобно на отколешни, уморени от семейното огнище, любовници,които търсят сляп комфорт в обятията си. Знаем, че тя винаги ни приема, нейната гръд винаги е пристан за нас, защото тя никога не е била лека и фриволна към нас, и в нейната същност ние винаги сме , и там място има за всеки. С въздишка и тряпет пак позвъняваме на до болка познатата врата, виждаме проблясъка на стоманеното око на шпионката( не че тя се нуждае от това да гледа кой звъни на вратата и) , и втренчили очи в стъкления блясък на чертите и промълвяме:,, Здравей, Самота!” Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.