Guest valentinus Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 не искам да виждам не искам да знам не искам да чувствам не ща да съм сам Не искам доктрини не искам балсам не искам победи не ща да съм сам не искам Ригведи не искам Коран не искам скрижали не ща да съм сам не искам астрала не искам Вулкан не искам небето НЕ ЩА ДА СЪМ САМ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 ... не искам астрала не искам Вулкан не искам небето НЕ ЩА ДА СЪМ САМ! Ми, най-простичко е да кажеш: "Здравей!" Първо на Детето в теб и след това на този/тези около... Поех по отдавна забравени пътеки, с пътеводител една морска звезда, защото знаех, че ще трябва да плувам и през дълбокото... Минавахме през спомени, обрасли с камъш, преспи смях и солени вадички сълзи... И го открих ~ малкото момиченце с рокля на цветни карета. Погладих страните й, които заруменяха и прибрах разпилените косици в едно. Беше забравило как се играе и неумело подхвърляше шарената топка, ала бавно и полека смътността избледняваше; цветовете вече искрят и отново открих, че мога звезди да броя... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 И го открих ~ малкото момиченце с рокля на цветни карета. Погладих страните й, които заруменяха и прибрах разпилените косици в едно. Беше забравило как се играе и неумело подхвърляше шарената топка, ала бавно и полека смътността избледняваше; цветовете вече искрят и отново открих, че мога звезди да броя... Красиво, просто и цветно!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 (edited) И го открих ~ малкото момиченце с рокля на цветни карета. Погладих страните й, които заруменяха и прибрах разпилените косици в едно. Беше забравило как се играе и неумело подхвърляше шарената топка, ала бавно и полека смътността избледняваше; цветовете вече искрят и отново открих, че мога звезди да броя... Красиво, просто и цветно!!! прекрасно, ще се опитам... Редактирано Януари 11, 2008 от valentinus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Никой никога не е сам. Струва ни се, че сме сами, защото сме затворени в затвора на телата си и живеем в много тесен спектър от възприятия. Когато сме в светло настроение, общуваме със светли същности, когато сме в черно настроение, със съответните същности. Може и на дъното на морето да сме, зависи как е положението вътре в нас - то ни свързва с едни или други същества. Като пребиваващи в такива тежки проводници за съзнанията си каквито са телата ни обаче, разбира се, че ни се иска да общуваме с другите затворници, които преживяват живота си в подобни на нашите клетки - тела. Най са ни близки до тесния обсег от възприятия. Обаче себеподобните затворници и обществото им често е силно уморително за по-фините душички - защото социалната система каквато е сега е много далеч от хармонията, а членовете на тази система нерядко се чувстват доста добре в дискорда, който сами създават... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 (edited) Не искам да съм звезда... Не искам да съм мит... Не искам да съм легенда, а само пепел от пръста разпръснат и открит... Редактирано Май 4, 2008 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Едно стихче да ви напиша от неизвестен автор Моя спътница е Самотата вярна ми е и ме следва дори когато искам да избягам не се отказва да ме преследва. Неуловима е за вашето око, но тя е винги до мен, обсебва ме и ми напомня за себе си всеки ден Каква ирония е на съдбата тази симбиоза между нас да мечтая за верен приятел а той да се окаже Самотата Не знам защо, обаче винаги съм си мислела, че хората пишещи по форуми са самотни дълбоко в себе си. Те си имат семейства и приятели, имат си реални срещи и разговори, но сякаш там не намират пълно удовлетворение...и затова търсят съмишленици, ровейки форумите и четейки кой какво е писал и какво мисли, пускат си теми, очакват мнения, разсъждават, може би по-свободно, отколкото в реалността. Познавам и много хора, които ползват интернет, но не се интересуват от общуване във форум. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.