Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Самотата


Добромир

Recommended Posts

Предполагам, мненията тук ще се различават много. Авторитетите в различните области на живота също не са единодушни, а поетите изразяват полярните си позиции например така:

АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ

ВСЕЛЕНА

На Тамара

Несъразмерен и безкраен,

пламтящ, избухващ, вкочанен,

светът със скрит копнеж мечтае

да бъде с някой споделен.

А аз едно сърце смутено

няма с кого да споделя.

Ти си далеч, не си при мене

и зъзне цялата земя.

И от друга страна:

РАЙНЕР МАРИЯ РИЛКЕ

***

Свещена моя самота,

богата, чиста в утринта,

като градина с рози свежи.

О, самота свещена, ти

Дръж здраво златните врати –

отвъд са буйните копнежи.

А при вас как е? :3d_161:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 56
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Всичко по този въпрос е много относително. Можеш да си сам външно, но вътре да не си самотен. И обратното. Сам съм само външно, но не чувствам самота отвътре. Обичам да съм сам. :) Никога не ми е тежало, че малко общувам. Имам потребност разбира се от комуникация, но лесно я задоволявам. 10 дни на Рила през август са достатъчни и после мога половин година да съм сам. Класически интровертен тип. :hypocrite: Обречен съм да бъда винаги сам...обичам тази своя обреченост в самота!

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: Струва ми се, че когато

вече не изпитваме нужда от човек (хора) до себе си, за да не се чувстваме самотни,

и когато

вече не изпитваме нужда да се отделим от хората, за да останем насаме със себе си,

самотата нито ще ни плаши, нито ще ни привлича. Ще я приемаме като едно от естествените си състояния, които можем да сменяме свободно и спокойно.... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

За Добромир:

" Ти ме остави и пое по своя път.

Мислех , че трябва да скърбя за теб и да

въздигна твоя самотен образ като златна

песен в сърцето си.

Но, о, зла участ, времето е кратко!

Година след година младостта повяхва;

дните на пролетта отлитат; крехките цветя

гаснат безследно и мъдрецът ме

предупреждава, че животът е само капчица

роса върху листец на лотос.

Нима да се откажа от всичко туй, за да

се взирам след онази, която ми обърна гръб?

Това би било глупаво и грубо, защото

времето е кратко.

Тогаз елате вие, о, дъждовни мои нощи,

със звънливи стъпки; засмей се моя златна

есен; ела безгрижен мой април, пилей

целувките си.

Ела и ти, и ти, и ти ли идваш?

Любими мои, вие знаете, че всички сме

смъртни. Не е разумно да разбивам сърцето

си заради тази, която ми отнема своето

сърце. Защото времето е кратко.

Приятно е да седна в ъгъла, да

размишлявам и да пиша в рими, че ти за мен

си всичко на света.

Възвишено е да прегърна мъката си и

да реша че ще съм безутешен.

Но през вратата ми наднича ново лице

и вдига очите си към моите очи.

И аз не мога да не избърша сълзите и

да не променя гласа на песента си.

Защото времето е кратко."

Рабиндранат Тагор

Незная защо в момента се вълнуваш от тази тема, но ако причината е скорошна раздяла... Времето е кратко!

:thumbsup:

А що се отнася до понятията сам и самотен наистина има огромна разлика. Едното е факт, който често ни липсва, а другото е ЧУВСТВО на липса, от което трудно се отърсваме.

Да си сам не е страшно , но самотен не трябва да е никой , затова не се оставяй да бъдеш самотен никога.

Самотен според мен се чувства човек, когато е несподелен, неразбран , неполаскан, необгрижен и т.н. липсващи близости/ а също и обект на горните от твоя страна/. Ако обаче тези неща не ти липсват няма и да се ЧУВСТВАШ самотен. Така че струва ми се има два пътя да се отървеш от чувството за самотност - като потърсиш с какво да запълниш липсите/ който поемат повечето хора/ или като отнемеш от живота си желанията си/често наричани НУЖДИ/.

Ако си по-конкретен ще имаме какво да си разбъбрим...

Линк към коментар
Share on other sites

За Добромир:

...Така че струва ми се има два пътя да се отървеш от чувството за самотност - като потърсиш с какво да запълниш липсите/ който поемат повечето хора/ или като отнемеш от живота си желанията си/често наричани НУЖДИ/.

Ако си по-конкретен ще имаме какво да си разбъбрим...

Да, това са принципните пътища, но първият е повърхностен, а вторият - мъчен... :rolleyes::dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

Самотен си когато "обърнеш гръб на света".

Да остана насаме със себе си, наричам "уединение".

"В света, ала не от света" - това е самотата на Великите - но те никога не са самотни.

Линк към коментар
Share on other sites

Господ създал Адам,а след това и Ева,за да му прави компания,това значи ,че не сме създадени да бъдем сами.За да искаш да бъдеш сам,трябва да си голям егоист.Хоби,книги,компютър,да,ама те не могат да заменят човекът до теб,смехът на децата,лаят на кучето,вечерите,разходките и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
Guest Кристиян

Господ е създал Ева, за да може Адам да стане егоист....без Ева щеше да си остане алтруист, и щеше да си гука с Твореца...Ева е част от Адам, плът от пплътта му, и в тази насока писанието се произнася, че "затова човек ще остави един ден баща и майка, и ще се прилепи до жена си", т.е. ще изостави своята эфирна диалектична същност, известна като Висш Аз, и ще се привърже към егоизма си, чрез който се откъсва от Твореца, и "имитира" Твореца, "познавайки" егоизма си, който му ражда деца, т.е. придобива, взима, откъсва се. Кост- навсякъде в библията изразът кост е свързан с егото на човека, и вероятно ще се сетите на много места в стария завет, че и в новия, където става въпрос за "кости"- Давид го болели костите, защото Господ не му говорел, Месията щял да умре разпнат, без кост да му бъде строшена, на едикой си костите от гроба му викали за мъст...От костта, която е основата на структурата на Творението, ако се извади навън едно малко парче, и от него се създаде видим "обект", то това е процеса на въвеждане на съзнанието на Висшия Аз в "анестезия", и след това, когато се пробиди, то се пробужда с "другарка" до себе си....Иначе човекът е безполезен, без своя егоизъм, без своята Ева...

А по отношение на самотата- човек не може да бъде сам, може да постигне само усамотяване, самотата е функция на Ева- тя става жертва на илюзията, и от тогава човек е роб на огледалната светлина...Вярно е, че луната свети на небето нощем сама, но нейната светлина винаги е отразена....без слънцето луната няма да свети, и тъмнината ще стане екстра-качество...

Самотата като процес е функция на мисълта, сетивната природа на човека изключва явлението самота, и за да постигне наистина подобно състояние, нужно е мисълта да изобрети начин, по който да изключи сетивата от "общуването"...или да ги залъже с подходяща залъгалка- такива залъгалки си пробутваме ежедневно във вредно опасни количества...

Самотата в чист вид и адът са едно и също нещо...

Усамотението е всъщност, според мен, постижение на съвършенство в общуването с Цялото,поради което задържането на вниманието върху един или няколко обекта, или "части" е процес въвеждаш в илюзията на самотата..

Линк към коментар
Share on other sites

"Самотата в чист вид и адът са едно и също нещо..."

Не знам защо е създаден Адам и Ева каква компенсация е...

И "ефирната диалектична същност" едва ли е Висшият Аз...

Знам че колкото Анимусът се стреми към единение, толкова повече Анимата му убягва и се заплита в нишката на Ариадна. И ако отидем по-далеч, се връщаме към праархетипа за Андрогина и вечното търсене и трескаво ненамиране на лиспващият ни Аз.

/темата е с продължение/

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Самотата е най-невинната омраза към другите и най-гурчивата любов към себе си.

Уау, още веднъж право в десетката! :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Господ е създал Ева, за да може Адам да стане егоист....

Да. :sorcerer: Или, да го излекува от неговото невежество, егоизъм и грандомания

"Самотата в чист вид и адът са едно и също нещо..."

Да, защото всичко е Богicon12.gif

Да не можеш да обичаш никого: ада.

Веднъж имах сън-видение. Бях в черна дупка с много други души.

Времето е спряло но осъзнаването - не. Страданията и мъките им бяха невъобразими.

Започнах да играя функция на време за тях използвайки превключване на вниманието.

Давах цялото си внимание на една душа. Тик. Следващия. Тик...

...

По улице моей

М. Таривердиев - Б. Ахмадуллина

По улице моей который год

Звучат шаги - мои друзья уходят.

Друзей моих медлительный уход

Той темноте за окнами угоден.

О, одиночество, как твой характер крут.

Посверкивая циркулем железным,

Как холодно ты замыкаешь круг,

Невнемля увереньям бесполезным.

Дай стать на цыпочки в твоем лесу,

На том конце замедленного жеста,

Найти листву и поднести к лицу,

И ощутить сиротство, как блаженство.

Даруй мне тишь твоих библиотек,

Твоих концертов строгие мотивы.

И мудрая я позабуду тех,

Кто умерли или доселе живы.

И я познаю мудрость и печаль,

Свой тайный смысл доверят мне предметы,

Природа, прислонясь к моим плечам,

Объявит свои детские секреты.

И вот тогда, из слез, из темноты,

Из бедного невежества былого,

Друзей моих прекрасные черты,

Появятся и растворятся снова.

Друзей моих прекрасные черты,

Появятся и растворятся снова...

и прекрасното изпълнение на Алла Пугачева

http://gaia.ru/abp/wma/04-11.wma

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: :feel happy: Благодаря Вальо!

Когато бях млада ми казаха, че линиите на ръката ми показвали - " има много хора около теб, но ти си самотна". Така си беше... докато ценностите ми не си отидоха по местата. :feel happy: Когато прочетох на времето,че усещането за самота е кармична обремененост и агресия от доста висока степен, за малко да "хвърля "книгата от възмущение. Аргументите, обаче бяха "железни" и толкова добре се пасваха с другите ми разбирания и проблеми...

Ако наистина чувството за самотност (разбирано като страдание) е карма, която имаме да изчистим, агресивност, която ни предстои да осъзнаем и преодолеем, то какви според вас са пътищата за това?

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: :feel happy: Благодаря Вальо!

icon12.gif

... чувството за самотност (разбирано като страдание) е карма, която имаме да изчистим, агресивност, която ни предстои да осъзнаем и преодолеем

... какви според вас са пътищата за това?

:thumbsup2:

мислейки за хората и какво можем да направим за тях :sorcerer:

Като вземаме решения противоположни на желанията продиктувани от егоизма и изпълняваме методично, макар и с колкото и да е малки стъпки.

Например виждам слабости в характера на дъщеря си. Мога да избера "да пазя гордото търпение" "во глубине сибирских руд" на своята гордост.

Мога и да видя нея и себе си като деца на Бог и да започна приятелски разговор в който с повече или по-малко заобикалки да кажа чувствата си и да търсим заедно отговори по пунктовете които ми носят дисхармония и чувство на разделение.

И така с всички хора в живота ни.

Малки мисли и действия, правилни чувства и действия да каним навреме да дойдат.

"Лозето не ще молитва, а мотика." :thumbsup2:

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Обичам самотата.Носи ми ведрина спокойствие мир.Откривам света в мен.Размишлявам за всичко което съм чула или прочела.Оглеждам го от всички страни до които мога да стигна и във всичко намирам някакъв урок.Когато съм сама не вървя а летя.Чувството може да се оприличи на полет на чайка.

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: Аз , също имам нужда от спокойствие и самота и време със себе си поне 2,3 пъти в седмицата.

А иначе самотата като кармична последица е може би наистина агресия . Някакво нежелание за разбиране, за цялост .

Времето прекарано насаме със себе си е важно за всеки човек . Може би всеки един от нас има периоди на самота , периоди на веселие , на шумни компании , на радост от любовта на близките ,но и на дистанциране когато трябва за да си изясним това или онова.

Линк към коментар
Share on other sites

Както казва Макси, всичко е много относително, аз лично имамнужда от нея понякога, но не считам нито, че съм много огорчена или отчаяна още от цветноста на живота, нито съм толкова "голяма" и мъдра, че да ми е верна спътница в живота...

Фен съм и чат пат. :3d_101:

Линк към коментар
Share on other sites

Самотата е благословението на всеки сериозно търсещ. Външното спокойствие е много ползотворно екстериорно условие, но самотата не е обвързана с него, тя е вътрешно притежание, което в моменти на слабост се превръща в липса, но само като психо-емоционално моментно проявление.

Самотата е по-малката сестра на свободата. В хронологически аспект, свободата пък е дъщеря на самотата, погледнато отдолу нагоре (нашата гледна точка), а в генезисен аспект самотата е едно от чедата на свободата, на което другата майка е диалектиката.

"Откровението на Йоан" може да се изживее само на остров Патмос - острова на самотата!

Редактирано от Венцислав_
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Една закачка, а кой е брата на свободата в цялата тази семейна сага?....

Иначе, самотата - на всеки се случва. Но нека да не е завинаги.

Самотата е вид катарзис от всичко предходно. Освобождаване от зависимости и обвързаности.

Самотата е неизбежното необходимо.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...