Интересни книги

[hakama]

"Холографската вселена" на Майкъл Талбот

Изключително съдържателна и интересна книга, каквито твърде рядко се срещат. Десет години след публикуването й нейните възторжени почитатели и яростни отрицатели продължават ожесточено да спорят - във всеки случай не е оставила никого равнодушен. Защото предлага нови възможни решения на най-големите загадки на човешкия живот и хипотези, които са по-разтърсващи, отколкото дори най-драматичните сцени в романите на Достоевски. Те не биха имали тази значимост, ако зад тях не стоеше авторитетът на двама изключително уважавани учени, създали холографската идея - физикът от Лондонския университет Дейвид Бом и неврофизиологът от Станфордския университет Карл Прибрам. Според тях вселената е просто своего рода гигантска холограма, великолепно разработена до най-малките подробности илюзия, а ние самите сме също такива миниатюрни холограми, измъчвани от смехотворни страсти и амбиции призрачни образи, прожектирани от космическа киномашина. Въз основа на този модел авторът предлага действително смайващи обяснения на редица отдавна известни, но все още необяснени и затова причислявани към сферата на паранормалното феномени като осъзнатите сънища, стигмите, инедията, чудотворните изцеления, синхроничностите, извънтелесните пътешествия, преживяванията на прага на смъртта и др.

Книгата със сигурност ще промени из основи светогледа на онези, които осмислят написаното в нея, а авторът се е постарал да ги облекчи, като е напрегнал целия си несъмнен литературен талант и е успял да представи максимално достъпно и разбираемо иначе сложната материя.

Някой чел ли е тази книга ,в третата част на " Тайните на Матрицата" Дейвид Айк спомена от тази книга за хипнозата и как може да се моделират възприятията и озъзнаването , мен ми се струва много интересна и в най-близки дни ще си я купя

[sony]

Флорьнс Сковьл Шин - "Силата на изречената дума" и " Твоята дума е твоята магическа прьчица"

[Guest Мона]

"Геният на християнството" (Шатобриан)

"Рене" (Шатобриан)

"Усещане за място" (Вим Вендерс)

"Логика на образите" (Вим Вендерс)

[wonderful]

"СВЕТОВНАТА КОНСПИРАЦИЯ СРЕЩУ ЗДРАВЕТО"

Можете да прочетете от тук

Редактирано Април 5, 2007 от Васил

[Силвия СД]

"Исус от Назарет" - първата книга от папа Бенедикт XVI. Очаква се да излезе от печат на български език около 16.04. т.г.

[Inatari]

Николай Рьорих -"Седемте велики тайни на Космоса "

Невероятен е Рьорих , дори и като художник - мистик .

[Guest Мона]

Днес е починал един от любимите ми автори - Кърт Вонегът. Радвам се, че той изгря на моя хоризонт, когато бях на 16 г. та до сега. "Бог да ви поживи, мистър Розуотър" беше първият роман, който прочетох от него. Дори и смъртта му е като черните му комедии... Има логика.

Редактирано Април 12, 2007 от Мона

[Орлин Баев]

Николай Рьорих -"Седемте велики тайни на Космоса "

Невероятен е Рьорих , дори и като художник - мистик .

:thumbsup2:

Любимият ми художник! А после - Салвадор Дали!

Редактирано Април 12, 2007 от Орлин

[Guest Мона]

"По инерция" (Ан Бийти)

[Milena]

"Живот без болест" - Дийпак Чопра

ДЕСЕТТЕ КЛЮЧА НА ЩАСТИЕТО

Дийпак Чопра е лекар-ендокринолог, основател на център за борба с неизлечими болести, вкл. рак. За труда си "Квантово лечение" е номиниран за Нобелова награда за алтернативна медицина. Неговите 10 ключа за постигане на щастие са:

1. ТЯЛОТО ТИ Е МЪДРО

В тялото ти е заложена безпогрешна система за избор на правилните за теб неща.

Преди да вземеш поредното решение, вслушай се в сигналите, които тялото ти изпраща.

Ако ти отговори с физически или емоционален дискомфорт - внимавай.

Ако ти отговори с радост и задоволство - решението е правилно.

2. ЖИВЕЙ НА МИГА

Единственото, което наистина имаш, е настоящият миг.

И миналото, и бъдещето са извън твоята власт.

Насочи вниманието си към своето СЕГА, усети го с цялата му пълнота. Мигът е такъв, какъвто е. Винаги, когато се противопоставяш на мига, ти се противопоставяш на цялата Вселена.

3. ПОДАРИ СИ ТИШИНА

Помълчи и послушай вътрешния си глас. Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си. Ти си най-важният в този свят - подари си време и тишина, за да чуеш себе си.

4. НЕ РОБУВАЙ НА ДРУГИТЕ

Отърси се от потребността да получаваш одобрението на другите.

Ти не зависиш от ничие одобрение.

5. ТИ ЗАВИСИШ САМО ОТ СОБСТВЕНИЯ СИ ИЗБОР

Единствено ти избираш чувствата и отношението си към хората и ситуациите. По различно време един и същ факт може да ти изглежда тъжен или смешен. Фактите не се променят; променя се твоето отношение към тях.

6. СВЕТЪТ Е ОГЛЕДАЛО

Ти мразиш или да обичаш у другите само онова, което обичаш или мразиш у себе си.

Ти привличаш в живота си хората и ситуациите, от които имаш нужда, за да научиш определен урок.

Когато реагираш с гняв или избираш насилието, ти обръщаш гнева и насилието срещу себе си. Каквото даваш, това и получаваш. Не бъди жесток със себе си.

Светът е огледало на твоите мисли, чувства и действия и винаги ще ги връща обратно към теб.

7. НЕ СЪДИ

Отърви се от вроденото си желание да съдиш другите за това, че са различни от теб. Приемай ги такива, каквито са, и ще се изненадаш от самия себе си, защото ще се почувстваш олекнал, освободен, извисен и просветлен.

8. ТИ СИ ХРАМ

Не тъпчи тялото си с отрови: нито чрез храната, водата и въздуха, нито чрез собствените си емоции. Помни, че Бог живее в теб и пази чист Неговия храм.

9. НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ДА ОБИЧАШ

Страхът е в основата на твоето нещастие и на твоята болест. Страхът може да бъде победен само с любов. Изпълни се с любов и няма да остане място за страха. Изпълни се с любов и няма да остане място за болестта. Прости на другите, прости на себе си и ще бъдеш свободен.

10. БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ

Ти възприемаш този свят в собственото си съзнание. Чудесно е, че се грижиш за околната среда, защото почиствайки я от отпадъци, ти почистваш майката Земя, от която си жива част. Но не забравяй да почистиш токсините от своите човешки мисли.

Днес е починал един от любимите ми автори - Кърт Вонегът.

"Хората те оценяват най - пълно, когато положат цветя на гроба ти." - Кърт Вонегът

Лично на мен, най-много ми харесва "Фарс, или никога повече самота":

"... А кое е важното? — Да се търгува честно със съдбата.

Имам известен опит в любовта, или мисля, че имам, въпреки че онова, което най-много харесвах, може да се нарече просто добро държание. Отнасях се към някого добре за известно време, а понякога дори страшно дълго, и в замяна съм получавал същото. Но любовта няма нищо общо с това.

... и още нещо: не мога да направя разлика между любовта си към хората и любовта към кучетата."

[Силвия СД]

Днес е починал един от любимите ми автори - Кърт Вонегът. Радвам се, че той изгря на моя хоризонт, когато бях на 16 г. та до сега. "Бог да ви поживи, мистър Розуотър" беше първият роман, който прочетох от него. Дори и смъртта му е като черните му комедии... Има логика.

Да, има логика - "Съдби по - лоши от смъртта".

И на Ан Бийти "По инерция" е препоръчително да се прочете - истините от живота, такива, каквито са.

[Inatari]

"Котешка люлка " и "Закуска за шампиони "- в памет на Вонегът

Разбира се Рей Бредбъри -"Вино от глухарчета " ми е много любима книга , когато съм я препрочитала винаги съм имала много специално лято.

Всички части на "Дюн " и "децата на Дюн " - на Франк Хърбърт .

"Възпявам електрическото тяло "- Рей Бредбъри .

"Амбър "- Роджър Зелазни

"Вариациите на еднорога "- разкази - Зелазни .

"Макбет " - Шекспир

ДЪГЛАС АДАМС - "ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ ", много повече от любима книга , направо настолна .

Тери Пратчет - "Номите " и можеби някои от историите от света на диска .

"Мили Мой Мио "- Астрид Линдгрен

[Milena]

"Амбър "- Роджър Зелазни

"Вариациите на еднорога "- разкази - Зелазни"

Мога ли да си позволя "да продължа" ?

Р. Зелазни - "Избор на лице", "Създания от светлина и мрак" и "Господарят на светлината" - брилятен стил и неподражаем интелигентен сарказъм.

Аркадий и Борис Стругацки - "Трудно е да бъдеш бог", "Хищните вещи на века" и "Милиард години до свършека на света";

Агоп Мелконян - "Досиета от лудницата":

"Тук е пълно с гении, докторе. Тук всеки е написал нещо изумително, или изобретил, или ще изобрети. Тук ухае на велики идеи и велики творби, пък аз съм само един дървен цилиндър. Тънък и дълъг дървен цилиндър. Долу съм вкопан в земята, затова дойдох при теб с усилия. А горе, на върха, съм увенчан с две порцеланови чашки. Бели чашки, марка „сименс“. Не си помнят годините, но аз се гордея с тях. Ти нали се гордееш с първата си любов? С децата си, нали? А аз се гордея с две порцеланови чашки марка „сименс“..."

"Разговор с никого": "...Не вярвам в самостоятелния живот на мисълта. Все пак някой трябва да я създава и носи, нали? Аз преценявам дали нещата са реални, или не, по това може ли с тях да се започне детска приказка. Представяш ли си: имало едно време една мисъл… Кой ще повярва в такова начало?"

и разбира се Айзък Азимов - "Падането на нощта" и "Двестагодишният човек"

В автобиографията си Азимов пише за желанието от детството си да има будка за списания в Нюйоркското метро, в която би могъл да се затвори и да слуша тътена на минаващите влакове докато чете.

[Силвия СД]

Точно в момента чета за пореден път "Трудно е да бъдеш бог" на братя Стругацки. Тази книга, както и "Храбрият войник Швейк" на Ярослав Хашек, колкото и пъти да ги чета, винаги го правя с огромно удоволствие.

Да бутна малко класика - "Човекът, който се смее" на Юго.

[hakama]

Книга за владяване на подсъзнанието

Коя книга бихте ми препоръчали ,по тази тема , колебая се между тези две ,ако има и други кажете

http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=63

http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=14373

[Диана Илиева]

Аз мисля, че втората е по-малкото зло от двете, но може би е добре да обясниш какво разбираш под овладяване на подсъзнанието. Освен това с прочитането на една книга, независимо коя е тя, не ми изглежда възможно постигането на такава сериозна цел.

[Impulsa]

Камино - Шърли Маклейн задължителна е за мен

Тибет- Магия и Тайна на Александра Давид - Неел

Тибетска книга за живота и смъртта - Согиал Ринпоче

[Guest Мона]

"Думите" /Сартр/

[Таня]

"За да достигнеш плода"- Шърли Маклейн

А ето и малко извадки от нея, които са ми направили силно впечатление, когато съм я чела-ноември 2003 год.

“Никога не произнасяй думите: “Аз не знам това, следователно е фалшиво”. Човек трябва да учи, за да знае; да знае, за да разбира; да разбира, за да съди.”

Максима на народа

Има на небето и на земята повече неща, Хорацио, отколкото са мечтани в твоята философия.”

Хамлет

Житейският ми опит ми помогна да си изведа една поука: Всичко е възможно, ако вярваш, че го заслужаваш.

Размишлявах дълго, преди да публикувам “За да достигнеш плода”, защото тя е писмения израз на една духовна одисея, която ме отведе по- далеч, отколкото изобщо съм очаквала – в удивителния, вълнуващ свят на психически феномен, в който предишни животи, съществуване на духове – водачи и истинското безсмъртие на душата станаха нещо повече от убеждение за мен- те станаха реална, истинска част от живота ми. Смятам тази книга за моя духовен дневник, отворен пред очите на тези, които също търсят духовно вникване, и свидетелство, че съм приела с благодарност и смирение даровете на тези, които ме учиха и отвориха очите ми.

В книгата разглеждам с наслада, хумор и известно задоволстло изживяванията си като дъщеря, майка, любовница, приятелка, търсач на духовната съдба и глас, призоваващ за мир на света. Мисля, че тя изразява огромната ми лична радост от достигането на тази важна точка в живота ми, както и от укрепването на чувството ми за цел. Но историята още не е завършила, защото аз все още съм една жена, която търси себе си, животите, които може да съм изживяла и дълбокия живец на съществуването ми.

Ако това мое търсене на духовната истина ти помогне на теб, читателя, да постигнеш дара на вътрешното прозрение, тогава аз съм възнаградена. Но първата ми награда беше това пътуване през самата мен, единственото пътуване, за което си заслужава да се говори. През цялото това пътуване аз усвоих един дълбок, изпълнен със смисъл урок: ЖИВОТЪТ, ЖИВОТИТЕ и ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА са само това,което всеки от нас ВЪЗПРИЕМА, че СА. Животът не е нещо, което ни се случва. Ние караме нещата в него да се случват. Действителността не е отделна от нас. Ние създаваме нашата действителност във всеки миг от деня. За мен тази истина означава пълна свобода и пълна отговорност.

Шърли Маклейн

“Сънищата на древния и на съвременния човек са написани на същия език като митовете, чиито автори са живели в зората на историята... Вярвам, че символичния език е единственият чужд език, който всеки от нас трябва да научи. Разбирането му ни дава достъп до един от най- значителните източници на мъдрост... Наистина и сънищата, и митовете са важно средство за общуване между нас и нас.”

ЕРИК ФРОМ “Забравеният език”

“Това, което се случва след смъртта, е тъй неизразимо великолепно, че нашето въображение и чувства не успяват да си съставят дори приблизителна представа за него... Разтварянето на нашата ограничена - във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла”.

КАРЛ ЮНГ –“Писма”-том І

“Тайната на живота е в това, че всички неща продължават да съществуват и не умират, а само се оттеглят за малко от погледа и в последствие се връщат отново... Иисус не е мъртъв; той е напълно жив; както не е мъртъв Йоан, нито Павел, нито Мохамед, нито Аристотел; понякога вярмаме, че ги виждаме сред нас и можем лесно да кажем имената, под които те живеят.”

РАЛФ УАЛДО ЕМЕРСЪН-

номиналист и реалист

“Твърде много се съмнявам дали някой от нас има и най- малката представа какво се има предвид под реалност на съществуването на каквото и да било друго, освен нашето собствено его.”

А.ЕДИНКТЪН- “Природата и

физическия свят”

“Много трудно е да обясниш това чувство на някого, който е напълно лишен от него, особено като не съществува никакво съответстващо му антропоморфическо схващане за Бог. Индивидът чувства колко нищожни са човешките желания и цели, а каква грандиозност и изумителен ред се разкриват както в природата, така и в света на мисълта. Той гледа на индивидуалното съзнание като на вид затвор и желае да изпита вселената като едно цялостно значение”.

АЛБЕРТ АЙНЩАЙН

“Светът, какъвто го виждам”

ОТКЪСИ от книгата на Шърли Маклейн “За да достигнеш плода”

-Имаш предвид нещо от рода на това защо живеем и какво е нашето предназначение?

-Да – казах аз – Май за това става дума. Искам да кажа , че когато имаш, колкото имам аз и си живял толкова, колкото мен, накрая много сериозно си задаваш въпроса: “За какво е всичко?” И аз си го задавам не защото се чувствам нещастна. Аз съм човек с успех, струва ми се, и в личния и в професионалния си живот и несъмнено съм щастлива от това. Не съм нито пияница, нито наркоман. Обичам работата си и обичам приятелите си. Имам чудесен личен живот, въпреки някои сложни проблеми. Но не това имам предвид. Искам да кажа, положително има и нещо друго за истинската ни цел в живота, отколкото мога да съзра.

-Виж – каза той- смятам, че щастието ни е в собствения ни заден двор, ако цитирам Ал Джонсън. Така, че говоря за теб. Тоест щастие, цел, и смисъл си ти. Ти си всичко, всичко, което искаш да знаеш е вътре в теб. Ти си вселената.

Боже, помислих си, разкошен жаргон. Той употребява фрази, които просто не са част от моя реалистичен речник. И колкото и да ме привличат думите му, те щаха да ме отблъснат, защото не са част от моя философски или интелектуален лексикон или разбирания. Но пък моите думи, фрази и идеи се ограничават от собствения ми светоглед, от рамките на моя начин на мислене. Не се подвеждай от думите, помислих си. Опитай се да гледаш непредубедено.

-Дейвид – казах аз- моля те кажи ми за какво говориш. Това, което казваш, звучи толкова огромно, тежко и претенциозно. Достатъчно ми е трудно да проумея какво всъщност правя във всекидневието. А сега на всичко отгоре трябва да проумея и че аз съм вселената?

-Добре, да погледнем от другата страна,т.е. хрумвало ли ти е , че твоето тяло и твоят разум може да не са единствените измерения, които има твоят живот?

...

-Да-казах аз- но винаги , където и да съм пътувала, аз съм смятала, че търся себе си. За където и да е било пътуването, то всъщност е било пътуване към самата мен.

-Положително – каза той – И с мен така беше. Точно това имах предвид като ти казах, че отговорите са в теб. Ти си вселената.

-Господи, казах аз – и двамата можехме да си спестим множество безцелни пътешествия, ако знаехме това от началото , нали? Можехме просто да си седим в задния двор и да медитираме.

-Ти се шегуваш, но аз мисля,че е вярно. Затова именно всички в същността си са равни. Всеки човек разполага със себе си, независимо от това в каква социална среда е бил роден. И всъщност човек, когото смятат за глупав, може да се окаже по- духовен от някого, който е гений в земните измерения. Селският идиот може да е по- близо до Бога от Айнщайн, макар дори Айнщайн да е заявил, че вярва в съществуването на някаква по- велика сила, отколкото той може да докаже.

-Да бъдеш гений и да бъдеш духовен – каквото и да означава това – не се ли изключват взаимно?

-Не.

...

-А какво мислиш за Христос? Кой мислиш, че е бил в действителност?

-Виж-каза той и се изправи така, сякаш най- после бе открил нишката, от която да почне да разплита обърканите конци. – Христос е бил най- напредничавият човек, който изобщо някога е стъпвал на тази планета. Той е бил високо развита духовно душа, чието предназначение на Земята е било да предаде учението от по- висш порядък.

-Какво означава “по- висш порядък”?- попитах аз.

-По- висш духовен порядък- отвърна Дейвид – Той явно е знаел повече от всички нас за живота, за смърта и за Бога. Смятам, че възкръсването му доказва това.

-Но как можем да знаем дали това наистина се е случило?

-Преди всичко – каза той- много хора са го видели и съобщават , че са били обзети от страхопочитание и дори ужас. Второ, никога не са открити останките от тялото му , и трето, легенда от такъв мащаб трудно може да се измисли. Освен , как ние знаем каквото и да било от историята, което някога се е случило, щом самите не сме били свидетели? Така, че някъде по линията на изучаването и познаването на историята се изисква акт на вяра, че събитията са истина, иначе изобщо няма защо да се занимаваме с изучаване на каквото и да е от миналото.

-С други думи- казах аз- защо тогава да не вярваме в това?

-Точно така-каза Дейвид, - но първо, взирай се усърдно,слушай,наистина слушай какво казва човекът. Всичко, което проповядва Христос, е свързано с разбирането на знанието за УМ,ТЯЛО и ДУХ. И всъщност първата повеля, дадена на Мойсей, дори много преди Христос, е да се признава Божественото Единство:Разум,Тяло и Дух..Христос казва, че първата заповед е главната и ако я разбереш погрешно, това означава да разбереш погрешно всички други всеобщи закони, които я следват./”Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството, да нямаш други богове , освен Мене”/ Но, казва той, за да я проумеем пълно, ние трябва да разберем, че душата и духът на човека имат вечен живот и че стремежът на душата е да се извисява все по- високо и по- високо към усъвършенстване, докато станем свободни.

Гледах Дейвид, опитвайки се да възприема всичко, което говори. Струваше ми се, че само преди няколко години аз бих го нарекла Иисусова приумица и бих се впуснала в спор, обвинявайки го, че прегръща вярвания, които отклоняват вниманието от това, което наистина е погрешно в света.

- И как всичко това се свързва със света, в който живеем – попитах аз сега- Тоест как може вярата в душата, спазването на Първата заповед и всичко това да пречисти мръсотията, в която сме превърнали този свят? – Не исках да си развалям настроението, но явно нямаше да е трудно.

- Ами според мен всички наши “изми” – каза той – всички лицемерни войни, индустриални технологии, интелектуални мастурбации и социално – състрадателни програми само влошиха още повече този свят. И колкото по- дълго пренебрегваме духовния аспект на живота, толкова по- зле ще става... – Виж, Христос, Библията и духовните учения не се занимават със социални и политически въпроси. Вместо това, духовността се насочва направо към корена на въпроса – индивида. Ако всеки от нас индивидуално оправи себе си, всички ние социално и политически бихме били на правия път. Разбираш ли какво искам да кажа?

- Защо казваш, че трябва да проумеем нашето индивидуално предназначение в смисъл по отношение на Бога? – попитах аз – Защо не гледаме на тях просто по отношение на ближните ни?

Дейвид се усмихна и кимна.

- Ти би могла – каза той- Това ще е добро начало, защото всъщност, като се грижиш за хората, ти се свързваш с Бога, с божествената искра от всеки от нас. – той поспря. – Но ще е по- лесно – продължи той , - ако първо научиш коя си ти. Защото оттук идва космическата справедливост. Не можем да се отнасяме към живота си тук и сега така, сякаш той е единственият живот, който сме живели. Всичките ни предишни животи са това, което ни е формирало. Ние сме продукт от всички животи, които сме живели.

[Слънчева]

Великолепна книга, Таня, за мен значи много и благодаря за цитатите

Както и "Камино".

[Силвия СД]

Шърли Маклейн има и друга книга, също толкова хубава за първи стъпки в езотериката -"Танц в светлината".

[Таня]

Спомням си, че първо прочетох "Камино" и след това "За да достигнеш плода". И двете книги ми помогнаха много да започна да се изследвам и самоусъвършенствам. Много съм благодарна на Шърли Маклейн, че по много вълнуващ начин ни разказва за своето "пътуване към себе си" и непременно ще потърся да прочета и "Танц в светлината".

Ако някой я има и ми я изпрати, ще съм му много благодарна.

[Силвия СД]

Ще я имаш.

[Guest Мона]

"Към себе си" /Марк Аврелий/

"Утешението на философията" /Боеций/

"Възхвала на глупостта" /Еразъм Ротердамски/

[memento]

Прекрасна тема. Поздравявам Ви! Ето какво мога да Ви предложа аз като библиография на Шърли Маклейн:

1. Можеш да стигнеш там от тук /You can get there from here/;

2. Не падай от планината /Don't fall off the montain/;

3. Танц в светлината /Dancing in the light/;

4. За да достигнеш плода /Out on a lamb/ - има и филм, който Канал 1 излъчи преди няколко години. За съжаление не успях да видя тази режисьорска визия на книгата!

5. Всичко е в играта /It's all in the playing/;

6. Навлизане навътре /Going within/;

7. Танцувай до последен дъх /Dance while you can/;

8. Моята щастлива звезда /My lucky star/;

9. Камино /The Camino/;

10. Когато достигнеш плода /Out on a leash/.

Уникален стил, толкова земен. Дано успеем заедно да намерим повечето и книги.

Редактирано Април 16, 2007 от memento