709. Нито в Израиля - 4 декември 1938 г. неделни беседи

[АлександърТ.А.]

няколко цитата от една полезна за днешното веме беседа :

цитат

 

Неделни беседи - 1938 г. , 1938 г.  

Любовта дава живот (1938–1939)

Нито в Израиля

Отче наш.

В началото бе Словото.

Ще прочета сама десет стиха от 8 глава от Евангелието на Матея, от 1–10 стих. Ще се спра върху десетия стих: „Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“

Духът Божи.

„Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ В едно отношение вярата е едно указание, една възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик подтик. Изобщо, вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдещето. Ти вярваш в неща, които не си виждал. Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш. Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш. Разправят ти, как живееш съществата от онзи свят и ти вярваш. Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш. Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш.Следователно в едно отношение може да каже, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях. Щом виждаш нещо, то е вече факт. В политическия живот има неща дефактум и деюре. Политиците разбират и тия неща. За тях дефактум и деюре е едно и също нещо. Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още. Като владееш нещо, то е дефактум. Още не го владееш, то е деюре. И в природата има неща, които а дефактум, но още не са деюре.В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери. Той е един извънредно голям вят. Колко е голям не може да се каже. Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят?“ Казвате: „Сигурен ли сте и в съществуването на този вят или не сте уверен?“ Уверен съм. Не може да се вярва в неща, които не съществуват. Лъжливите неща, които хората са създали в света, са ги създали от реалните неща. Идолопоклонството, запример, съществува от реалността на Бога. От там произлиза то.Като не може да види Бога, да Го познаят, хората си казаха: „Да Го направим във вид на какъвто образ, да видим какъв е в дефактум.“ Те още не са Го видели деюре, но дефактум Го видяха във вид на различни идоли . Това сега е встъпление, предисловие за някакво съчинение.

И тъй, човек първо да има вяра, а вярата е актуална с човешкия ум. Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да работи. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща. Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, става бързо. Ето, ако Христос лекува проказания по обикновени начини, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. Всъщност, Христос го излекува в няколко минути отгоре.Ако вярваш, всичко може да стане. „Ами проказата може ли да се излекува?“И аз мога да излекувам проказа на кого и да е от вас. Освен физическата проказа има и друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Някой се обезсърчава, отчайва се, намира, че животът няма смисъл, иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек? Средства няма за живота си. Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живееш. Щом животът му се осигурява материално, той намира, че има защо да живееш. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота.Този човек се намира, че достойнството не му позволява да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25 хиляди лева, проказа го напуща. Когато проказа беше в него, лицето му беше черно. Щом проказа го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че не може да действа както Христос прави с проказването – да отнеме вашата проказа изведнъж. Христос освободи този човек от показаната на известния ум. Причините за проказа се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причините от умствения свят, които са останали от миналите поколения. Всички болести в света се дължат на яденето.Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света. Всички хора разискват върху въпроса: Каква ли е била тази ябълка? Чудна ябълка е била тя! Всички висши микроби са влезли през тази ябълка. Днес хората се осигуряват, но въпреки това в света са се появили всички болести: и умствени, и сърдечни, и физически. И ние виждаме днес цялото лекарско лечение, което от годината насам усилено работи върху болестта. Всички болести се причиняват от всички малки микроби. Във всички умопобъркани се запишете някои малки мисли или чувства, които смущават мисълта им, изкарват я от релсите на нейното движение........................... ............

Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра.“ Някои питат, имат ли Господ в света. Казвам: Не знае дали има Господ или няма, но знае, че има любов в света. Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, там има и любов – нищо повече. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се запалил света, от този момент е започнал известен строеж. Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали. Значи, любовта е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си. Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре.Тази е причината, че в центъра на земята има огън. И сърцето на човека е езико. Ще кажете: „Какво не се интересувате, дали сега сърце гори или не?“ Как да не се интересувате от хората от вашето удовлетворение? Сърцето е един от удовете на тялото тяло, следователно, той трябва да се интересува. Само светлина ли е човек? Само ухо ли е, само очи ли е? Само нос, уста, ръце, крака ли е човек? Само стомах, сърце или дробове ли е човек? Човек е нещо повече от му удове, всички събрани на едно място. Въпреки това всеки отделен уд, сам за себе си, представлява особен интерес. Всеки отделен уд представя функция, чрез който човек се проявява.Цялата природа представлява един Божествен организъм, в който човек се движи. Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее. Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се покаже така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме. Това щото, ние живеем благодарение на природата. Искаме ли и в бъдещето нашия живот да продължи, трябва да изучаваме законите на природата. Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазва нейните закони и влиза в стълкновение с нея. Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри.Казвате за някого, че от него няма да излеете човек. Природата казва: „Човек ще стане от него. Ето, виждате ли този бръмбар? Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо? Защото знае предназначението на всяко живо съществува. Стои един художник в природата с четка в ръката, туря на платната една линия и казва: „От тази линия ще излезе нещо.“ – „Не е възможно.“ – „Ще излезе цяла картина. “ Не се минава и половин час и на платното се вижда вече една картина, със своите линии, сенки. Обикновеният човек казва, че от тази линия нищо не може да излезе. Художникът доказва, че и от една линия може да излезе нещо.Наистина, от една линия излиза цяла картина. Велик художник е природата. От една точка, от една линия тя изкарва нещо велико. Не само от една линия може да изкара цяла картина, но от един червей тя може да изкара цял човек. И в Писанието е казано: „Не бой се Якове, червей.“ Какво нещо е червеят? Като се крие в земята и прави своите дупки, с това той предсказва, че ще дойде ден, когато има много по-големи от тях ще направят много по-големи дупки, които ще живеят. Те са имали предвид хората. Те са предсказвали, че ще дойде ден, когато учите хората ще ровят земята като тях. „Вярно ли е това?“ Че е вярно, виждаме това идва...

Сега при новото възпитание всички стари хора трябва да се подмладят. Аз съм готов да ви кажа един начин за подмладяване, но какво ще платите за това? Даром не може. Думата „дар“ е санскритска, означава „одаряване“. Който е одарил някого, значи, дал му е нещо. Когато вашата страна получи дар, тази от вашата трябва да дарява. Някой мисли, че като го даряват той не трябва нищо да се даде. Нали сте ходили на български сватби? Там онзи, който придружава младата невяста, дава дар, но и него даряват с копринена риза. Някой път невястата получава такъв дар, че очите и светът, отваря се на четири. По-късният кръстник е богат, подарява на булката хубав апартамент, всичките му мебели.Тя влиза готово вътре. Но това получава тя само защото е подарила копринена риза. Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи. Казвам и на вас: Ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде. Следователно не мислите, че без вяра можете да влезете в Царството Божие. Това е невъзможно. Единственото нещо, чрез което можете да влезете в Царството Божие, това е вярата. Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди-кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора.Това, за което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност................................ ................ Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди-кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора. Това, за което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност................................ ................ Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди-кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора.Това, за което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност................................ ................

 

Казвам: Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно. Човекът живее колективно, поради това никой не може да направи каквото иска безразборно. Щастието на човека зависи от това да съзнава, че не живее сам и че носи и своята и обща отговорност. Ние не можем да постъпим живота, както искам, моята постъпка засяга другите, както и пощите на другите страдат моя живот Ето защо всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. Всеки народ трябва да живее добре, за да бъде добре и на индивида. И всеки човек трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите. Същият закон се отнася и до Христа. Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа.Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа. Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа? Това не се отчита най-малко добре на Христа. Трябва ли да стигнете още хората да спорят по въпроса, което верую е по-право? Всички спорове оценяване, че Христовото учение още не е толкова ясно. Мнозина ме пита, какво нещо е любовта. Любовта се заключава в предоставянето и плащането. И като даваш, ти обичаш. И като вземаш, пак обичаш. При сегашните условия всички хора трябва да имат вяра. В какво положение да се намират: като ученици, майки, бащи, учители, слуги, господари, военни, всички хора трябва да бъдат на вярата.Хората говорят за идването на Христа на земята, но те трябва да знаят, че Христос ще дойде само тогава, когато хората започнат да живеят хармонично и мислят здраво. Какво ще стане с едно семе, ако го посеете в песъчлива почва? То няма да израсте. В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде. Всяка почва трябва да се подобри. Следователно, ако в нашите условия и сърцата не могат да растат здрави мисли и чувства, ние не очакваме добро бъдеще. А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства. Нашите мозъци, сърца и тела представят нивите, в които ще се садят добрите мисли и чувства.Следователно, ако в нашите мозъци не може да се развият високи мисли, ако в нашето сърце не може да се разрасне благородните чувства и ако в нашите тела не може да се разтапят добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята? Да се натъкне на подозрение и съмнение ли? Всяка почва трябва да се подобри. Следователно, ако в нашите условия и сърцата не могат да растат здрави мисли и чувства, ние не очакваме добро бъдеще. А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства. Нашите мозъци, сърца и тела представят нивите, в които ще се садят добрите мисли и чувства.Следователно, ако в нашите мозъци не може да се развият високи мисли, ако в нашето сърце не може да се разрасне благородните чувства и ако в нашите тела не може да се разтапят добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята? Да се натъкне на подозрение и съмнение ли? Всяка почва трябва да се подобри. Следователно, ако в нашите условия и сърцата не могат да растат здрави мисли и чувства, ние не очакваме добро бъдеще. А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства. Нашите мозъци, сърца и тела представят нивите, в които ще се садят добрите мисли и чувства.Следователно, ако в нашите мозъци не може да се развият високи мисли, ако в нашето сърце не може да се разрасне благородните чувства и ако в нашите тела не може да се разтапят добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята? Да се натъкне на подозрение и съмнение ли? ако в нашите мозъци не могат да растат възвишени мисли, ако в нашите сърца не могат да растат благородни чувства и ако в нашите тела не могат да растат добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята? Да се натъкне на подозрение и съмнение ли? ако в нашите мозъци не могат да растат възвишени мисли, ако в нашите сърца не могат да растат благородни чувства и ако в нашите тела не могат да растат добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята? Да се натъкне на подозрение и съмнение ли?

„Кажи само реч и ще бъде!“ Христос казва: „И в Израил не съм намерил толкова вяра.“ На вас казвам: Турете ръка на веждите си и кажете: „Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го правя.“ И каквото ви се казва, направете го. Но не казвайте: „Господи, да не кажеш нещо, което не мога да го направя.“ Ще туриш ръка на веждите и каквото Господ ти казва, направи го, без да туряш от своята страна нито една клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се казва, ти ще имаш една опитност, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, ново мислене, ново разбиране. При това положение на светлината и топлината ти ще се повиши и ти ще почувстваш едно просветление на ум. И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти.Това не означава, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз решавам въпроса: турям пръста си на веждата и слушам, какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае, какво му се говори. И като му се казва нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красиви линии.

Та казвам: Всичко зависи от нашите очи, от нашите уши, от нашата уста, от нашите ръце и крака. Всичко е в нашето тяло. Всичкото знание е вложено в тялото: главното на две места – в нашия ум и в нашето сърце. Като знаете това, не подценявайте цената на вашето тяло. Не подценявайте цената на вашия ум. Не подценявайте цената на вашето сърце. Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почитане. Почитайте се едни други с любов. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. това правило в живота си да ви послужи при вашето самовъзпитание.Ако всички хора, светски и религиозни, приложете това правило в живота си, всичко в света ще тръгнете напред.

Вярата е за постижение на моя ум, на всички блага, които Бог ми е дал.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

Осма неделна беседа от Учителя, държана на 4 декември 1938 г. София – Изгрев

 Нито в Израиля

 

 

Редактирано Май 29, 2022 от АлександърТ.А.