708. В името Божие - 6 ноември 1938 г. неделни беседи

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.

Любовта дава живот (1938–1939)

В името Божие

Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета 18 глава от Евангелието на Матея.

Когато чете стари работи, човек трябва да знае, как да ги превежда. Това започва в онова време преди 1918 г.

Всеки човек трябва да има по един трансформатор в ума си. Светлината, която влиза в ума му, всяко чувство, което минава през сърцето му и всяка постъпка, която извършва, трябва да се трансформират. Ако не знае как да ги трансформира, той ще се намери в чудо, т.е. в трудно положение. В онова време дойдоха учениците при Исуса и казваха: „Кой е най-голям в царството небесно?“ Този въпрос интересува и сегашните хора. А Исус повика едно дете, та го постави посред тях и рече: „Истина ви казвам: Ако не се обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно.“ Човек, колкото и да е голям на земята, на небето и с микроскоп не можеш да го видиш. Като се качва на небето, човек трябва да бъде десет пъти по-малък, отколкото е в действителност. Но като слиза на земята, пак трябва да бъде десет пъти по-малък от това, което е на небето. Та като отива на небето, човек трябва да бъде като дете – да не носи никакъв спомен от земята. Човек може да носи със себе си само знанието и опитността си. „И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в царството небесно.“ Следователно човек трябва да се смири толкова, че всяка най-малка мисъл, всяко най-малко чувство и всяка най-малка постъпка в себе си трябва да ги зачита, да не мисли, че и без тях може. Не казвайте, че вие знаете тия работи. „И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли от себе си. По-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен.“

Казвате: „Как да извадим едното си око?“ Че вие имате само едно око, второто ви око е изкуствено. Защо трябва да лъжеш хората с изкуственото си око? Извади това око и го хвърли навън. Нека хората знаят поне, че ти си с едно око. Това изкуствено око и без туй не ти върши никаква работа. То е непотребно. Извади го и го хвърли навън Христос говори за непотребното око на човека. Имаш два ума, единият е непотребен. Извади го и го хвърли навън. Имаш две сърца: едното е добро, а другото е лошо. Извади лошото сърце и го хвърли навън. Тъй щото, когато Христос казва да извадиш едното око, Той няма предвид да извадиш единственото си око, но от двете да извадиш едното. Двете очи развалят работата. Казвате: „Какво ще стане, като извадим едното си око? На какво ще замязаме?“ Ето на какво ще замязате. Братът е с едно око и сестрата е с едно око. Съединете едното око на брата и едното око на сестрата и ще имате две очи – нищо повече. „Гледайте да не презрете едного от тези малките.“ Малките, това са служителите, ангелите, които наблюдават всичко, каквото хората правят и отиват да казват на Господа. Един ангел ще дойде и ще те задигне от земята. „Рабе лукави, всичкият онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да помилваш служителя си, както помилвах аз тебе?“ Сега да сме на ясно. На всеки едного от вас, на когото Бог е простил десет хиляди таланта и той е длъжен да прости на този, който му дължи сто пенязи. Обаче, на онези, на които нищо не е прощавано, те са свободни да правят, каквото искат.

Като е дошъл на земята, човек има за какво да живее. За четири неща трябва да живее човек. От сутрин до обяд той ще живее за радостите си. От обяд до залез на слънце, той ще живее за скърбите си. До среднощ той ще живее за несполуките в живота си, а от среднощ до изгрев той ще живее за сполуките си. За тези четири неща, именно, човек трябва да живее. Нещата в живота се обезсмислят, защото някой човек е изгубил тяхното предназначение. Запример, ако изучавате някой чужд език: френски, немски или английски, англичанинът, французинът или германецът няма да ви разбират, ако не можете да произнасяте думите правилно. Запример: Французите произнасят думата „инактивите“, която означава бездействие. Същата дума на английски означава „инактиф“. Българинът пък казва „бездействие“. Значи, французинът е турил на тази дума на края ѝ буквата „е“ – значи, отворена е тази дума. Англичанинът пък я е затворил. Значи, едната дума е отворена, а другата – затворена. Какво означават отворените и какво – затворените работи? При затварянето работите стават отвътре, а при отварянето – отвън. Французинът е способен отвън да направи всичко, но дойде ли да направи нещо отвътре, той се намира в трудно положение. Англичанинът пък точно обратното: отвътре той прави всички работи много добре, но дойде ли до външните работи, там се намира в затруднение. Англичаните са доста сръчен народ. Но като дойдат до външната страна на нещата, там всичко развалят. Питайте българите да ви кажат, колко работи им развалиха англичаните. Запример, те им развалиха Сан-Стефанска България. Не че те съзнателно искаха да развалят тази работа, но щом дойдоха до външно положение на нещата, умът им не стига там.

В името Божие