707. Ще дойдем - 13 ноември 1938 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.

Любовта дава живот (1938–1939)

 

Ще дойдем

Отче наш.

В началото бе словото.

Ще ви прочета само един стих от Евангелието, вие ще го намерите, къде е. Понеже сте учени хора, няма да ви казвам къде се намира.

„Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище у вас.“ „Ако думите ми пребъдват във вас и вие ще пребъдвате в мене. Тогава и аз ще ви се изявя.“ Това е казал един от великите учители на своите ученици.

Духът Божи.

Quote

 

Който говори истината, той всякога внася светлина в човешкото съзнание. Аз взимам думата „светлина“ в широк смисъл, както се проявява на физическия свят, както и в духовния свят. Под думата „духовен свят“, аз разбирам света на отношенията. Според мене, хората живеят в духовния свят, понеже той представя тяхното настояще. Физическият свят, пък, представя миналото на хората. Четеш един роман, но той представя нещо минало. Този автор е писал романа си преди сто-двеста и повече години. Ти го четеш днес и се възхищаваш от него. Ако авторът е могъл да прекара своя роман през новата светлина и им даде нова окраска, той ще внесе тази светлина и в събитията, които описва в своя роман. Такъв роман никога няма да изгуби своето съдържание и смисъл.

Сега, като изучавате човека, виждате, че в него живеят едновременно три съзнания: съзнание на неговия ум, съзнание на неговата душа и съзнание на неговия дух. Що се отнася до душата, малцина признават съществуването на душата. Повече отричат душата. Те казват: „Или има душа, или няма.“ За душата всякога се явява спор. Казва се, обаче, за човека, че първоначално той е бил в статическо състояние, не е бил живот, но после Бог вдъхна чрез носа му дихание и той стана жива душа. Носът в човека представя новата епоха, която започва със създаването на човека в рая. На носа е написана историята на райския живот, както и цялата история на човечеството, което е минало от времето на създаването си до сега. Достатъчно е да изучите човешкия нос, за да знаете цялата драма, която е написана от времето на създаването на света до сега. На носа е написана най-красивата драма, която някога сте чели. За мене човешкият нос представя най-красивия роман. По-красив роман от него няма. Така е за мене, а за вас дали е така, това е друг въпрос. За мене е така, защото по носа аз чета тази история. Казвате: „Какво ни интересува, какво било написано на нашия нос? Днес ние страдаме, това е важно за нас.“ Какво се ползвате, когато четете един роман? Каквото чете, човек все се ползва. Всяко нещо, в което човешкото съзнание взима участие, все може да му допринесе някаква полза. Всички неща, които стават в света, са полезни. Тия неща може да не са полезни за вас, но за хиляди други същества са полезни. Следователно всички неща, които стават в света от каквато категория да са, щом действат върху човешкото съзнание и помагат за пробуждането му, те са полезни. Запример, за някои същества боледуването може да не е полезно, но за други е полезно. Ако един вълк, който постоянно е нападал стадата, се разболее, за вълка е лошо това, но за овцете е добре. Докато вълкът боледува, овцете са щастливи. Щом вълкът оздравее, овцете стават нещастни. Защо са вълците в света? Вълците помагат за създаване характера на овцете. Търпението, благородството на овцата се дължи на вълка. Кой е по-силен: овцата или вълкът? Овцата е по-силна, защото, като къса месото ѝ, тя не се защитава. Тя поглежда към него и си казва: „Един ден и ти ще дойдеш на моето място, ще разбереш какво правиш.“ Наистина, сегашните овце са едновремешните вълци. Така е за онзи, който разбира. Бог създаде и вълка, и овцата. Като говоря за вълка, който Бог е създал, аз нямам предвид сегашния вълк, с този изопачен характер. Вие още не познавате благородството и кавалерството на вълка. В него има такова благородство и отзивчивост, че като стане приятел на някой човек, той е готов на всякакви жертви за него. Важно е човек да го убеди, че няма да го гони, че го обича. Докато чувства, че го обичате, той е готов на всякакви жертви. Щом почувства, че не го обичате, той пак проявява своя груб, вълчи характер. Сега аз взимам нещата в техния първичен вид, какъвто са имали във времето на създаването си, а не в сегашния изопачен вид. Човек е това, което първоначално е бил създаден и което в бъдеще ще се оформи. Щом има някои несъобразности в човешките прояви, те се дължат на известни болезнени състояния, през които той е минавал и продължава да минава. Ако човек е болен, това не е човекът. Когато е невежа и това не е човекът. Болестите, невежеството са временни състояния, през които човек минава. Ще дойде ден, когато човек ще достигне онова положение, в което няма никакви болести, никакво невежество. До това време, обаче, той трябва да придобие нови правилни разбирания за живота.

„Аз и Отец ми ще дойдем.“ Идването на Отца и Сина подразбира идването на разумното начало в човека. Това ще дойде, когато в човека се пробуди съзнанието на неговия дух и на неговата душа. За сега в човека е събудено само съзнанието на ума и с това съзнание той иска да разреши всички въпроси. Това е невъзможно. След това той се чуди на големите противоречия в живота си. Според закона за наследствеността съзнанието на ума напълно трябва да носи качествата на съзнанието на душата и съзнанието на духа. Следователно, ако едно дете не носи в ума си баща си и майка си като идеал, от това дете нито обикновен човек може да излезе. Щом не може да излезе и обикновен човек, още по-малко, почти никак не може да се очаква от него талантлив или гениален човек. Та когато говорим за пробуждане на човешкото съзнание, ние имаме предвид връзката на човек с Бога. Като не знаят този закон, мнозина се запитват, защо трябва да мислим за Бога. Ако човек не мисли за Бога, нищо няма да излезе от него. Бог трябва да съществува като мощна идея в съзнанието и ума на човека. Ако човек не мисли за природата, като за предметно учение, откъде ще почерпи той онези материали, с които може да работи? Отде ще придобие той духовната светлина в себе си? Човек живее в безпределното пространство, отдето от всички небесни тела получава подаръци, като от някоя любяща майка. От мое гледище цялата вселена представя за човека велика майка, която изпраща своите безчислени подаръци. И при това голямо количество подаръци, които човек получава, не му дохожда на ум да благодари с едно писмо. Казвате, че няма поща за онзи свят. Не, има поща, но вие сте забравили къде се намира тя. При това, всички хора мислят, че са учени, а са забравили къде е тази поща. Те са учени, но често забравят най-съществени неща, както един американски професор забравил името си. Един ден той отишъл в един провинциален град и трябвало да отиде на пощата, да си получи едно препоръчано писмо. Като отишъл да получи писмото си, чиновникът го попитал за името. Обаче, той забравил името си и в този момент не могъл да си го спомни. Той се извинил пред чиновника, че трябва да свърши една важна работа в града и скоро ще се върне да вземе писмото си. Обаче, той тръгнал за дома си да пита жена си за името си. На пътя го среща един негов приятел и го извиква: „Как си господин Джон?“ – „Благодаря, добре съм.“ Зарадван, че чул името си, той веднага се върнал при пощенския чиновник да получи писмото си, като казал името си. Това се дължи на особено болезнено състояние, в което често съвременните хора изпадат. Причината на това болезнено състояние се дължи на излишното количество млечна киселина, която се събира на повърхността на мозъка и пречи на правилната му деятелност. В това състояние човек мисли, че нищо не знае. Когато заболее от нервната система, човек започва да забравя думите: първо забравя съществителните, после прилагателните, след това местоименията, после глаголите и най-после остават съюзите. Като се забравят и глаголите остават само съюзите: и, а и т.н. В българския език съюзът „и“ не означава нищо особено, обаче на турски език означава нещо смислено, а именно: „добре е това“. Ония хора, които са изгубили съществителните имена, говорят описателно. Запример, думата „брадва“, не може да си я спомни и тогава казва: „Как се казваше онова, с което се цепят дърва?“ На место да каже „кон“, той казва: „онова, което рита“. На жена си, ако не може да каже името, казва: „Как се казваше онова, което постоянно се кара в къщи?“ Когато човек не иска доброволно да си почине малко, да даде почивка на своята умствена деятелност, Провидението чрез млечната киселина го заставя да си почине. Като забрави всичко онова, което по-рано го е тревожило, той си почива. Като забрави и жена си, от която се е тревожил, той може да си почине и да се излекува. Това не значи, че жената е виновна за неговото състояние. Хората се смущават, безпокоят се едни други, защото мислят, че връзките им съществуват само от този живот и то само на земята. Не, връзките на хората съществуват от незапомнени времена. За да разреши въпросите на живота, мъжът трябва да гледа на жената като на своя родна сестра, а жената на мъжа като на свой роден брат.

 

Ще дойдем

 

Прочетете я , прекрасна беседа .Забелязал съм как някои беседи идват , като че ли точно , на мястото и времето , най подходящо . Мисля , това зависи не от полаганите усилия , а от интензивноста на случващите се събития . Т.е. от сбора на усилия плюс външни условия . Те, събитията , е добре да са с определено натоварване , нито много интензивни , нито много приспиващи .  

Quote

При сегашното състояние на развитието си човекът е още в началото, най-много в средата на своя живот. Много още му предстои да минава. Човек трябва да излезе от сегашното си състояние, да се подигне по-високо. Ако той се намира в положението на риба, която снася стотици хиляди яйца, колко време ще ѝ трябва, докато излезе от това положение? Преди всичко те не могат да имат майчини отношения, нито децата им имат синовни отношения помежду си. Рибата мисли, че като изхвърля на брега стотици, хиляди деца, с това е постигнала много нещо. Не, това е един елементарен живот още. Преди всичко тя не знае имената на своите деца, нито ги познава. Наместо да ражда мисли, рибата създава деца. Човек пък е дошъл до друго положение. Той създава мисли. На ден хиляди мисли могат да минат през ума на човека, но те нищо не му дават. Той даже не знае имената на своите мисли. Някой разказва, че през ума му минавали чудни, фантастични мисли и идеи. Казвам: „Знаеш ли имената на тия идеи?“ – „Не ги зная.“ Аз мисля в себе си, че този човек е от рода на рибите, той се намира между рибите още. Щом в ума ти дойде някаква мисъл, изкажи я пред себе си да знаеш името ѝ. Всяко нещо, на което не знаеш името, остава чуждо за теб. Същото се отнася и за Бога. Ако ти не знаеш името на Бога, каквито и имена да туряш, Той остава за теб безпредметен ................

Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе. Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си. Същият закон се отнася и до крушата, и до всички останали плодове. Той е създал всичко да служи. Щом е създал човека и на него е дал същата задача – да служи. И в Писанието е казано: „Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и се хвърля на огъня.“ Това недаване на плод от страна на лозната пръчка, подразбира отказването на човека да служи. Следователно докато живее за себе си, човек не може да излезе от своите противоречия и страдания. Аз не казвам, че не трябва да живее и за себе си, но да не станете култ за себе си. Детето, което се ражда на земята, първо трябва да живее за своята майка и за своя баща. Първо то трябва да има за идеал да служи на майка си и на баща си, а после те ще го научат, как да служи на себе си, как да служи на ближния си и как да служи на Бога. Когато Отец и Синът влязат да живея в теб, те ще те научат как да живееш за себе си. Когато Бог влезе в нас, Той ще ни научи на нещо по-високо от това, което ние можем сами да се научим. Той ще ни научи на нещо по-красиво от това, което ние сами можем да създадем. Наистина, като работи за Бога, човек все създава нещо повече от това, което би създал ако работеше изключително да себе си.

Ще дойдем

 

Запишете си следното изречение: „Господи Боже наш, пребъдвай в мене да изпълня волята Ти!“

Благословен Господ Бог наш.