705. На двама господари 1938 - 23 октомври 1938 г.неделни беседи

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.

Любовта дава живот (1938–1939)

На двама господари

Отче наш.

Махар Бену Аба

Ще почета 16 глава от Евангелието на Лука 1–14 стих. Ще говоря върху 13 стих: „Никой слуга не може на двама господари да слугува.“

Духът Божий.

От прочетената глава аз ще се спра само върху думите: „Двама господари“. Прочетената глава е една от трудните глави. От всичко, което е писано в тази глава има опасни места, които, ако не се тълкуват правилно, няма да се използуват. Днес както да се говори на хората, все криво ще разберат. Тук се повдига един спорен въпрос между един господар и неговия домостроител. Той е личен въпрос. Господарят извика домостроителя и му казва: „Що е това, което слушам за тебе? Казват, че си постъпвал несправедливо. Повече не искам да бъдеш домостроител при мене.“ Тогава домостроителят извика всички длъжници на господаря си и плати част от дълговете им. Тази постъпка се хареса на господаря му и той видя, че домостроителят е умен човек, знае как да постъпва.

Христос взима този пример не от живота на светиите, но от живота на един обикновен господар и един обикновен работник – домостроител. След това Христос казва: „Направете си приятели от богатството на неправдата.“ – „Как ще си направим приятели от богатството на неправдата?“ Какво ще кажете, желязото досега не е ли било неприятел на човека? С железни предмети хората се убиват, колят, измъчват, какви ли не още злини не си причиняват. Желязото причинява хиляди злини на човека. Но какво ще стане с този неприятел, ако човекът може да го превърне в злато? Ако можете една печка да я превърнете в злато, тя ще направи големи добрини на хората. Това е искал да каже Христос със стиха: „Направете си приятели от богатството на неправдата“. Това значи: превърнете желязото в злато. Това е алхимията на живота........................................

„На двама господари.“ В тази глава Христос изнася един личен спор между господар и слуга. От постъпката на слугата Христос казва на учениците си: „Бъдете и вие толкова умни като него да си направите приятели от богатството на неправдата.“ Това значи да обърне човек неприятелите си в приятели. Един евангелистки проповедник проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите псалми: „Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща.“ Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право. Но ако той се обърне, а кесията му не се обърне, в това обръщане има нещо неразбрано. .......................................................

Всички противоречия в съвременния живот се дължат на това, че хората служат на двама господари. Или по-право противоречията в света се дължат на това, че съществуват двама господари. Ако тези господари са умни и са съгласни помежду си, вие можете да им служите. Но ако тези господари са в постоянно състезание, единият заповядва едно, а другият – друго, как ще им служите? Ако на единия от тях услужиш, другият ще се сърди. И тогава, ти трябва да седиш на едно място, да чакаш, да видиш кой от двамата е по-силен. Два вълка се борили за една овца, а тя седи и гледа, кой от двамата ще победи, кой от двамата е по-силен. В това време минал един мъдрец и казал на овцата: „Защо седиш и гледаш, кой ще победи? Плюй на краката си и бягай, не искай да видиш, кой от двамата ще победи.“ Същото положение е и по отношение на вас. Два вълка, т.е. две мисли се борят във вас. Вие седите и гледате, коя от двете ще надделее, коя от двете ще победи. Не, плюйте на краката си и бягайте оттам. Там да ви няма. Вие не трябва да ставате арена на тия две мисли, които се борят във вас. В това време, когато те се борят, ти трябва па изнесеш главата си навън и когато те престанат да се борят, тогава можеш да видиш коя от тях е надвила. Който е победил, той все ще те намери някъде. Ако не може да те намери, въпросът и така ще се свърши..............................................................................................

 

Във време на война дойде при мене една бедна вдовица да се оплаче, че страда от треска и няма пари да си купи цяр. Тя казва: „Какво да правя, положението ме е такова, че не мога сега да си помогна. Ако бях богата, ако разполагах с пари, щях да си купя лекарство и щях да оздравея.“ Аз я изслушах и си помислих: „Да и дам пари, ще я обидя.“ Тогава и казах: „Сестра, ще ви дам един съвет да се лекувате с него. Ето какъв ще бъде съветът: Представете си, че имате в джоба си сто лева. След това, ще си представиш, че отиваш в една добра аптека и казваш на аптекаря да ти даде цяр за треска. Той ти дава цяра, а ти му плащаш сто лева. Взимаш лекарството, отиваш у дома си, изпиваш го и след малко време се усещаш съвършено здрава.“ Тя ме погледна зачудено, помисли, че се шегувам с нея. Казвам ѝ: „Направи опита и след това ела да ми кажеш, какъв резултат имаш.“ Тя си отиде и на другия ден дойде да ми каже, че направила опита и треската ѝ минала. Казах ѝ след това да не казва опита на другите, да не се сърдят аптекарите. Но този опит може да даде резултат, само ако човек вярва. Ако не вярва, треската не само, че няма да мине но ще дойде още по-силно. Този закон работи, само ако се приложи без никакво съмнение и колебание. Тогава в него няма никакво изключение. Ако човек мислено може да изпълни този опит, да си представи, че има в джоба си сто лева, че отива в аптеката, че купува лекарството и го изпива, той вижда, че мисълта, изобщо, е по-силна от всякаква треска, от всякаква болест. Всеки ден си казвайте: Господи, всичко, онова, което Си вложил в моя дух, в моята душа, в моя ум и в моето сърце, ще го изпълня. Ще кажете, че на думи лесно се говори. Не, ако вие речете да направите това, което Бог е казал, Той ще бъде на ваша страна. В ума ви ще дойде светлина и тогава хората ще постъпват малко по-другояче, отколкото досега са постъпвали с вас. Бог живее във всички хора. Като съзнавате това, правете опити да видите, доколко вярата ви е силна. Човек може да се лекува и с мисълта си. Вярата е закон за възстановяване на трептенията и то на онези трептения, при които мисълта, чувствата и постъпките на човека могат да функционират. Мисълта запример, може да се прояви само при известен брой трептения. Същото може да се каже и за чувствата, и за постъпките. Вярата е закон за регулиране на тия трептения. Ако нямаш вяра, този закон не може да работи. Тогава мисълта и чувствата на човека не могат да работят и той се усеща демагнетизиран. Демагнетизирането подразбира понижаване на трептенията на човека. Като иска да се лекува чрез екскурзии, човек трябва да се преоблече, като се изпоти и веднага след това да пие няколко чаши гореща вода, да възстанови изгубената топлина на тялото си. Ако не може да възстанови изгубената топлина на тялото си, човек изпитва един студ, вследствие свиване на капилярите. Тъй щото, върнете ли се от екскурзия, веднага се преоблечете, пийте една-две чаши гореща вода, да възстановите изгубената топлина на тялото си. Същият закон се отнася по мислите и чувствата на човека. Ако мисълта ви изгуби своята светлина, повишете трептенията ѝ. Ако чувствата ви изгубят своята топлина, повишете трептенията им. Тъй щото, живейте добре, за да не губите своите мисли и топлината на своите чувства. Не губете и силата на своята воля. В това се заключава здравето на човека. Това значи да служим на Онзи истински господар, Който поддържа светлината, топлината и силата у нас.

Благословен Господ Бог наш.

Четвърта неделна беседа от Учителя, държана на 23 октомври 1938г. София – Изгрев

 На двама господари 1938