Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е медитация? Видове медитация.


Recommended Posts

Аз поне не мога да си представя медитация, без концентрация преди това. Нали медитацията предполага да се концентрираме върху даден предмет (разбирайте думата в широк смисъл - примерно религиозна идея, качество или др.) и после да се абстрахираме от формата му, от представите си за него и да оставим в съзнанието си само неговата същност и по този начин да го разберем такъв, какъвто е в действителност.

Линк към коментар
Share on other sites

Това е съзерцание, не медитация.

Когато сърцезаваш някакъв обект това е съзерцание. Истинската медитация е отвъд формата и материята.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз поне не мога да си представя медитация, без концентрация преди това. Нали медитацията предполага да се концентрираме върху даден предмет (разбирайте думата в широк смисъл - примерно религиозна идея, качество или др.) и после да се абстрахираме от формата му, от представите си за него и да оставим в съзнанието си само неговата същност и по този начин да го разберем такъв, какъвто е в действителност.

Това е неправилно разбиране и превод на Йога сутра на Патанджали.

Ето моя превод:

http://sahajayoga.bulboard.com/30-51-vt48.html

1.41 Когато темперамента на нашето внимание се успокои и съзнанието ни е абсолютно чисто, съзнанието ни може напълно да проникне и обхване обекта на концентрация.

1.42 Тогава съзнанието ни трудно разграничава името, значението и познанието за определения обект.

1.43 Така обекта пречистен от име, значение и познание блести в своята истинска /вибрационна/ същност.

1.44 Така обекта може да бъде обозначен с име, значение и познание, но също и със своята истинска /вибрационна/ същност.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз поне не мога да си представя медитация, без концентрация преди това. Нали медитацията предполага да се концентрираме върху даден предмет (разбирайте думата в широк смисъл - примерно религиозна идея, качество или др.) и после да се абстрахираме от формата му, от представите си за него и да оставим в съзнанието си само неговата същност и по този начин да го разберем такъв, какъвто е в действителност.

Прекалено е егоцентрично, за да е медитация.

Съвсем си е концетрация, ако ще да опитва да прескача и формата след формата.

И освен това въобще не е начин за познаване на действителността, а за създаване на връзка и вкостеняване (чрез изфиняване насочеността) на нагласите ни.

Търсач, чистото съзерцание не търси фокуси, защото тогава се смесва с концентрацията.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз поне не мога да си представя медитация, без концентрация преди това. Нали медитацията предполага да се концентрираме върху даден предмет (разбирайте думата в широк смисъл - примерно религиозна идея, качество или др.) и после да се абстрахираме от формата му, от представите си за него и да оставим в съзнанието си само неговата същност и по този начин да го разберем такъв, какъвто е в действителност.

Прекалено е егоцентрично, за да е медитация.

Съвсем си е концетрация, ако ще да опитва да прескача и формата след формата.

И освен това въобще не е начин за познаване на действителността, а за създаване на връзка и вкостеняване (чрез изфиняване насочеността) на нагласите ни.

Търсач, чистото съзерцание не търси фокуси, защото тогава се смесва с концентрацията.

Ами можеш да използваш като предмет на медитация собственото си съзнание, да проникнеш отвъд черупката на егоизма си и да достигнеш своята същност (която се предполага че е неегоистична). Едно правило може да бъде приложено по различни начини, с егоистична или неегоистична цел, но това не го прави невалидно.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами можеш да използваш като предмет на медитация собственото си съзнание, да проникнеш отвъд черупката на егоизма си и да достигнеш своята същност (която се предполага че е неегоистична). Едно правило може да бъде приложено по различни начини, с егоистична или неегоистична цел, но това не го прави невалидно.

От всички възможности тази е най-егоцентрична и опасна.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз поне не мога да си представя медитация, без концентрация преди това. Нали медитацията предполага да се концентрираме върху даден предмет (разбирайте думата в широк смисъл - примерно религиозна идея, качество или др.) и после да се абстрахираме от формата му, от представите си за него и да оставим в съзнанието си само неговата същност и по този начин да го разберем такъв, какъвто е в действителност.

Това е неправилно разбиране и превод на Йога сутра на Патанджали.

Ето моя превод:

http://sahajayoga.bulboard.com/30-51-vt48.html

1.41 Когато темперамента на нашето внимание се успокои и съзнанието ни е абсолютно чисто, съзнанието ни може напълно да проникне и обхване обекта на концентрация.

1.42 Тогава съзнанието ни трудно разграничава името, значението и познанието за определения обект.

1.43 Така обекта пречистен от име, значение и познание блести в своята истинска /вибрационна/ същност.

1.44 Така обекта може да бъде обозначен с име, значение и познание, но също и със своята истинска /вибрационна/ същност.

Не знам дали някой знае какво точно е съзнанието и може ли то да се използва и насочва с някаква цел. Ако може - то кое насочва или пък успокоява съзнанието? Мисля, че това с успокояването на съзнанието и медитацията са каламбури. Но всичко зависи, към какво се стреми човек.

За да има медитация, трябва фундаментална реконструкция на микрокосмоса, което е свързано с възприемането на неприятни личностни истини. За медитацията важи правилото - или всичко, или нищо, но по-добре нищо отколкото малко, иначе тя се превръща в дремуцане.

Медитиращият, ако даде всичко, няма никаква предства, какво ще му се случи и на кого точно се предава.

Линк към коментар
Share on other sites

Медитиращият, ако даде всичко, няма никаква предства, какво ще му се случи и на кого точно се предава.

Вик, малко условности има...

От една страна, чий ще е критерият за даване на всичко...

От друга, ако говорим за някаква обективност, ще имаме критерий и за предаването, защото когато е пълно, остава в нас само онова, което никога не е било земно и съответно осъществява връзката със собствената си природа...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

здравейте :thumbsup2: много хубава тема!

дълги години изпадах в ужас от думата "медитация", защото си мислех, че аз не мога да медитирам. умът ми е бърз и много образен и няма укротяване по никакъв начин... много хора ми обясняваха, аз четях и пробвах и ... нищо :( ... мина време и една приятелка просто ми каза: "откъде знаеш, че не можеш! не слушай никого за това, ами просто пробвай за няколко минути." доста мислих след това над думите и и май се оказа права. всеки човек е преживял много инкарнации и не се знае до къде е стигнал в минал живот, което води след себе си и това - не се знае какво има скрито у него в този живот. оказа се, че аз преминавам в медитация само за минута-две, когато имам нужда от отговори и всичко трае не повече от 5-10 минути при мен. на другото аз му викам съзерцание - просто да потънеш в нищото и да се наслаждаваш... или пък да седнеш сред природата и да се отдадеш само на слънчевите лъчи и повея на вятъра - умът изчезва и ти се сливаш с природата. наистина е красиво :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

а какви са техниките на медитация и как се прави медитация

Привет!

До медитация хем се достига трудно, хем се достига лесно.

Ще се опитам да представя сбито разяснение по тези въпроси, като посоча различните подходи и виждания в различните учения.

Йога:

Осморният път на Йога:

- Яма - себеовладяване или правила за обществено поведение (между отделните личности).

- Нияма - ограничение или кодекс на личностното поведение (вътрешноличностна самодисциплина).

- Асана - телесни положения или пози, упражнения.

- Пранаяма - контрол върху дишането или ритъма на дишане.

- Пратияхара - оттегляне на сетивата или "откъсване" (относителна независимост на ума от сетивата).

- Дхарана - съсредоточаване на мисълта.

- Дхиана - медитация (процес на вникване в същността на обекта на съсредоточаване).

- Самадхи - самореализиране или просветление (състояние на пълно вникване в същността на този обект).

Тук нещата изглеждат прости и са за истинските практици, но за обикновенните хора тези работи са доста сложни.

Първо се вижда, че бива да се започне с поведението на човека, както в посока навън към външния свят, така и в посока навътре, към вътрешния свят - Яма и Нияма. Основа при двете е ненасилието.

Насилието може да бъде както отправено навън, така и отправено навътре.

Храненето също може да е директно или индиректно насилие в двете посоки. Както приемането на напитки, тутюнопушенето, както използването на наркотични вещества.

Емоциалността и страстта също може да бъдат насилствени. Психовампиризма е изключително опасно нещо.

За Яма и Нияма може да си пише много. Етика, самовъзпитание и поведение.

Тези първи две точки спомагат на човека в работата му с Карма (Законът за причинно-следствените връзки).

Следващата точка е Асана. Това са телесни пози, които спомагат за отпушването на енергийните канали, правилното секретиране на жлезите с вътрешна секреция, чрез промяна в кръвообръщението - концентриране на кръвта в определени области на тялото, което с подходящо дишане и спокойствие тонизира въпросния участък от тъкани и органи.

Асаните (позите) изискват гъвкавост на тялото и ако човек пропусне да мине през първите две точки - Яма и Нияма, то тази гъвкавост ще е невъзможна, кръвта ще е замърсена, а тялото - пълно с токсини. При това положение Асана може да бъде нездравословна и даже опасна.

Неизбежно, ако човек се захване с всичко това до тук, ще се сблъска и с дишането, като процес.

Дихателният процес е много интересно нещо. С него могат да се контролират страстите и емоциите, както да се детоксинира тялото. Хората по принцип дишат неправилно, като не издишват напълно остатъчните газове, а това води до токсиниране на оргонизма. Ето защо Пранаяма (контрол над дишането/контрол над жизнеността) е цяла наука. Дихателният процес може да успокои ума и да го извади от реактивността и неспокойствието - стрес, агресивност, гняв, злост... (страсти и емоции).

Всичко това до тук прави възможно оттеглянето на сетивата - Пратияхара, което си е прекъсване на връзката между соматичната и вегетативната нервни системи. Това е когато човек се е абстрахирал от външния му свят, т.е. от възприятията на сетивата.

Едва тогава е възможна концентрацията - Дхарана.

Дхарана е нищо повече от насочването на мисълтта в една линия, в едно направление, към една цел. Счита се за най-подходящо тази цел да е Бог, но обект на концентрация може да бъде всичко - област в тялото, дишането като процес, самият ум може да бъде обект на концентрация и т.н.

Всъщност музикантът е концентриран, художникът също. Концентриран е и водачът на пътното превозно средство, както и риболовецът. Концентрацията е просто засилено целенасочено внимание, което не се разсейва никъде настрани в други посоки.

Дълбоката концентрация автоматично и напълно естествено преминава в медитация - Дхиана.

Човек може да се концентрира върху всичко и в зависимост до каква степен е чист и бистър умът му, медитацията може да се случи.

Тя, медитацията не подлежи на правене, защото всяко правене е вид действие, т.е. ангажираност на ума - умствен процес, а самата медитация е чистота на ума - безмислие. Дълбоката и продължителна медитация води до Самадхи - Просветлението и освобождението на човека.

Това е погледнато през очите на Йога.

В Тантра:

Съществуват само два вида желание: по-нисшия вид е да се прави нещо, по-висшия - да се познава. За по-нисшия вид е необходима телесност, за по-висшия - ум.

На Изток много не се прехласваме по мислителите - тук на почит са не-мислещите. Дори когато мислят, правят го, за да се придвижат към не-мисленето. Използват мисълта като трамплин към без-мислието.

Придвижвай се от мисъл към без-мислие, от без-мислие към не-пораждане, а после от непораждането към без-умството... капката се разтваря в океана. Ти отново ставаш океан, Безкраен си, Вечен.

Без-умството е вечност, умът - време.

1. При карма мудра все още има мисли. Заедно с тях, както си му е редът, тук са миналото и бъдещето. Мислите принадлежат или на миналото, или на бъдещето. Около мислите се навъртат страхът, напрежението, болката...

2. При гяна мудра паметта се разтваря в без-паметството - няма минало, няма бъдеще, само настояще. Умът е заспал, но все още жив, може да се събуди отново. Това състояние настъпва много пъти, но лесно изчезва. Печелим медитацията и я губим. Умът не е разрушен, а само е отишъл да си легне. Дремва за малко, това е всичко - спи. После отново се връща, понякога дори с огромно желание за мъст, с огромна енергия - нали си е починал добре! След всяка дълбока медитация умът ускорява оборотите, има повече енергия на свое разположение. Починал си е добре и е станал по-активен. При гяна мудра умът отива да поспи, още не е изчезнал. Само за миг може да опиташ състоянието на без-умство. Лъчът те огрява за част от секундата и ти си във възторг.

Когато си видял тази светлина, макар и само за един кратък миг, вече не можеш да бъдеш същия човек.

3. Самая мудра е непораждане, съответства на непораждането - анутпана. Умът не е заспал, а напълно преодолян. При второто състояние умът ще се върне, само е приспан. При третото - вече няма да му е лесно, но все пак връщане е възможно с известни усилия. При второто състояние той ще се върне от само себе си. При самая мудра ако искаш да го върнеш, добре, но той никога няма да дойде сам.

4. При четвъртото състояние, махамудра, въпреки твоето желание за евентуално връщане, то ще се окаже невъзможно. Стигнал си отвъд. Това четвърто състояние, с което се полага началото на съществуването, е целта на Тантра.

източник: "Възгледът на Тантра" Ошо

В Будизма е същото само че се ползват други думички. Там също се залага на неправенето, на без-ум-ието, безмислието, но за бъде то възможно също се минава през горните стъпалца, макар те да носят други имена.

Същото може да бъде намерено в Християнството, в Исляма, в Дао.

Ярък пример в християнството това е Исихазмът като учение и практика:

Според исихазма най-важното средство за непосредственото богопознание и истинско богословие е методът на постоянната молитва. Първото условие за истинската молитва се състои в постигането на „внимание“, като умът се концентрира „в сърцето“. На практика се повтаря кратката, така наречена „Иисусова молитва“: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“.

източник: Посетете уеб сайт

В Исляма връх, според мен, е Суфизма и танцуващите дервиши:

whirling dervishes

Посетете уеб сайт

В Дао - Даоистката вътрешна алхимия и Тай-Дзи-Цюан, както и учението на Лао Дзъ. Култивниране, трансформиране, издигане и спускане на енергията през различните средища на тялото.

Посетете уеб сайт

Посетете уеб сайт

В Будизма съм привърженик на Ваджраяна (Будистка Тантра):

Посетете уеб сайт

Диамантения Път

Също и това:

Посетете уеб сайт

Намирам за отлична практиката Випасана (да се вижда по необикновен начин):

В будистките писания се говори за два основни вида медитация. Едната е Самата (санскр. Самадхи), другата е Випасана (санскр. Випашяна или Видаршана). Със Самата медитация се означава състояние на еднонасоченост на ума, насоченост към само един обект, без позволяване на други мисли да отклоняват вниманието, без възникването на други мисли, Читекагата (санскр. Читайкаграта). Посочват се различни способи и правила за постигане на това състояние на ума. Посочват се и различни обекти, върху които да се задържа вниманието. (Многобройни примери за това са дадени в... “Вибхути пада” - третата глава от сутрите на Патанджали. Те не се различават от тези, посочени в будистките писания.)...

Медитацията Самата е предназначена за постигане на еднонасоченост на ума. За да се постигне една продължителна концентрация върху даден обект на медитация, е нужно да се спре възникването на странични мисли, тоест да се успокои ума. Възникването на мисли в неспокойния ум е резултат от Страстта, Омразата и Заблудата или, както поетично ги наричат тройната армия на желанието и смъртта – Мара. Успокояването на ума е предмет на Самата медитация.

Какво е концентрация? Кои са нейните отличителни белези? Кои са необходимите съставки? Какво е това развиване на концентрация? Буда отговаря: “Всичко онова, каквото и да е то, което уеднаквява ума, е концентрация. Четирите основни фондации на Правилното Внимание са отличителните белези. Четирите усилия са необходимите съставки. Всичко онова каквото и да е то, което ни кара, подтиква да упражняваме, да развиваме и да увеличаваме така споменатите неща се нарича развитие на концентрацията.”...

Буда е постигнал четирите степени (Джхана) на медитация. Но това не го е задоволило, защото не му е донесло очакваното освобождение от страданията, не му е донесло мира и спокойствието, за които копнеел. Тогава се оттеглил в медитация под дървото Бодхи в местността Гая. Там започва да практикува Ана Апана Сати – наблюдаване на вдишването и издишването. След като по този начин постига перфектно успокояване на ума, той развива Проницателността – Випасана, която е изява на истинската мъдрост.

Това е вторият вид медитация. Чрез нея могат да се видят нещата такива, каквито са, могат да се видят непречупени през призмата на обусловеностите, да се види истинската им природа, Суня, т.е. да се види празнотата или илюзорността им. Думата Випасана означава “да се вижда по необикновен начин”, от Ви – необикновен и Пасати – виждам. (тоест нещата да се виждат не по начина, по който ги възприема непрактикуващият човек). Когато Йогинът е пречистил ума си от всякакви желания, когато умът е успокоен и концентриран, той може да схване Абсолютната Реалност – Нирвана, която е скрита за обикновения човек.

Успокоението на ума и Проницателността, Самата и Випасана, вървят ръка за ръка. Не е възможно да се развие Випасана без Самата...

"Когато Небето (умът/главата) е чисто и безоблачно (без мисли), Слънцето (Абсолютната Пустота, която е излъчваща) грее и огрява Земята (тялото), изпълвайки сърцето с нектарът на Живота (Любовта)"

Всичко това което е описано по-горе има своя израз и при древните Траки, но за сега няма да пиша за тях.

:)

Иначе техники колкото ще човек, стига само да иска да ги намери.

Поздрави!

е тук вече блокирах кажете нещо по просто с което да започна бе хора моля за ВАШЕТО съдействие това тук е за професори а АЗЪ още чирак съм си

:) Лягаш, отпускаш се максимално и наблюдаваш дишането си. Вниманието да е само към дишането: вдишвам, издишвам. Дишаш си спокойно и нормално, но вниманието да е там.

Друг метод - пак се отпускаш - лягаш или седнал, с изправен гръб, затваряш очи и осъзнаваш шума отвън: слушаш шумовете и осъзнаваш шума от колите, и т. н. каквото чуваш. Вниманието е там. След това осъзнаваш тялото: насочваш вниманието към тялото, и осъзнаваш: левия крак, десния и т. н. После осъзнаваш вътрешното състояние, като емоция, или вътрешно усещане.

Ще ти кажа и още един метод: виж себе си в ситуация, когато си се чувствала добре и си била щастлива. Мислено си представи ситуацията. Следтова си представи себе си в ситуация, която искаш за себе си. Каква си ти, къде, с кого? - представи си го. Само това: не мисли, не разсъждавай може ли или не може.

:rolleyes: Методи има много. Няма да ти казвам за ползата от медитацията - щом питаш за методи, сигурно знаеш за ползата. Така човек се учи да живее съзнателно. Ако живееш несъзнателно, ти де факто си подвластен на всички и всичко около тебе. Чрез медитация се възстановява енергийния баланс в организма и се повишава вибрацията на самия човек; поради това той в известна степен става недостъпен за лошите влияния около него. Един здрав (тялом и духом) човек вибрира на по-високо ниво от този, който е болен.Успех ти желая :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...
умът изчезва и ти се сливаш с природата. наистина е красиво :angel:
Да, това е целта на истинската медитация. Да се отиде отвъд ума.
Линк към коментар
Share on other sites

  • 9 months later...

МЕТОДИ ЗА МЕДИТАЦИЯ

Ако умът ви е в състояние да се уталожи по естествен начин и ако откриете, че изпитвате желание просто да се отпуснете в чистото му осъзнаване, тогава не ви трябва никакъв метод на медитация. Дори би било признак на неопитност да се опитвате да приложите някой от тях. Все пак за много от нас е трудно да достигнат до това състояние направо. Просто не знаем как да го пробудим, а нашите умове са толкова необуздани и разпилени, че ни трябва някакъв умел метод, за да го постигнем.

Под „умел" разбирам следното: трябва да обедините разбирането си за същинската природа на вашия ум и това, което знаете за разнообразните си променливи настроения, с интуицията, която сте си изработили за работа със себе си. С обединяването на тези неща вие усвоявате изкуството да прилагате най-подходящия за дадена ситуация или проблем метод, да променяте вътрешната атмосфера на ума си.

Не забравяйте обаче, че методът е само средство, той не е самата медитация. Именно чрез умелото практикуване на метода се постига съвършенството на това чисто състояние на пълно присъствие, което е истинската медитация.

На тибетски съществува една показателна поговорка „Гомпа ма ийн, компа ийн", което буквално означава „Медитацията не е, свикването -е". Това ще рече, че медитацията не е нищо друго, освен свикването с практикуването на медитация. Както се казва, „медитацията не е стремеж, а естествено асимилиране". Като продължавате да практикувате даден метод, медитацията постепенно възниква. Тя не е нещо, което може да се „прави", тя е нещо, което се случва спонтанно само след като сме овладели практиката.

Но за да възникне медитацията, трябва да се създадат спокойни и благоприятни условия. Преди да можем да овладеем ума си, най-напред трябва да успокоим неговото обкръжение. В момента умът е като пламък на свещ -нестабилен, трепкащ, непрестанно променящ се, обвяван от силните ветрове на нашите мисли и чувства. Пламъкът ще гори стабилно само когато успеем да успокоим въздуха наоколо. Следователно ние ще можем да се отпуснем и да се докоснем до природата на ума си, когато успокоим бурята на нашите мисли и чувства. От друга страна, след като веднъж намерим стабилност в медитацията си, шумовете и смущенията от всякакъв вид ще ни влияят все по-малко.

На Запад хората много често отдават цялото си внимание на това, което бих нарекъл „технология на медитацията". В края на краищата съвременният свят е луд по механизмите и машините и е пристрастен към чисто практическите формули. Но при медитацията техниката далеч не е най-важното нещо; най-важното е духът - умелият, вдъхновен и творчески начин, по който практикуваме, който може да бъде наречен „поза".

ПОЗАТА

Учителите казват: „Ако създадете благоприятни условия в тялото и вашето обкръжение, тогава медитацията и осъзнаването ще дойдат сами." Позата не е тайнствена педантичност - целият смисъл на заемането на правилна поза е създаването на по-вдъхновяваща среда за медитация, за пробуждането на Ригпа. Съществува връзка между позата на тялото и разположението на ума. Умът и тялото са взаимосвързани и медитацията възниква съвсем естествено, след като тези две неща са предразположени.

Ако седите и умът ви не е изцяло в тон с тялото ви - ако например сте угрижени или ви измъчва нещо, - тогава тялото ви ще чувства физически дискомфорт и трудностите възникват по-лесно. Ако, от друга стана, умът ви е в спокойно, вдъхновено състояние, той ще повлияе на позата ви и ще седите по-естествено и без напрежение. Така че е много важно да се съчетаят позата и увереността, която възниква от осъзнаването на природата на ума.

Позата, която ще обясня, не е изключено да се различава до известна степен от някои други, с които може би сте свикнали. Тя е от древните учения Дзогчен, преподавали са ми я моите учители и самият аз я намирам за особено силна.

В ученията Дзогчен се казва, че Гледката и позата трябва да наподобяват планина. Вашата Гледка е сумата от цялото ви разбиране и погледа навътре към природата на ума, които са с вас при медитацията. Така че вашата Гледка се изразява чрез позата ви и я вдъхновява. Начинът, по който седите, изразява същността на вашето същество.

Седнете сякаш сте планина - с непоклатимото постоянно величие на планината. Планината е нещо напълно естествено и напълно спокойно -независимо какви ветрове я брулят и колко тъмни и дебели облаци се струпват около върха й. Седнете сякаш сте планина и оставете ума си да се издигне, да полети, да се понесе във висините.

Най-важното при тази поза е да държите гърба изправен като „стрела" или като „подредени една върху друга златни монети. „Вътрешната енергия", или прана, ще преминава свободно по фините канали на тялото, а умът ви ще намери истинското си състояние на покой. Не насилвайте нищо. Долната част на гръбначния стълб е естествено извита. Тя трябва да е във вертикално положение, но без да е напрегната. Главата ви трябва да се намира в приятно равновесие върху шията. Именно раменете и гръдният кош носят силата и красотата на позата и те трябва да са в стабилно равновесие, без никакво напрежение.

Седнете с кръстосани крака. Не е необходимо да седите в пълна поза „лотос", на която се обръща повече внимание в напредналата йога-практика. Кръстосаните крака символизират единството на живота и смъртта, на доброто и лошото, на умелите средства и мъдростта, на мъжкото и женското начало, на самсара и нирвана - същността на недуалността. Може да предпочетете да седите на стол със спуснати надолу крака, но при всички случаи гърбът трябва да е изправен.5

Според моята традиция очите трябва да са отворени - това е много важно. Все пак ако сте чувствителни към външни смущения, когато започвате да практикувате, може за известно време да затворите очи и спокойно да се насочите навътре.

След като се установите в състояние на покой, постепенно отворете очи и ще видите, че погледът ви е станал по-спокоен. Сега сведете очи надолу под ъгъл от четиридесет и пет градуса. Един най-общ съвет - когато умът ви е неспокоен, по-добре е да гледате надолу, когато е сънлив - вдигнете го нагоре.

Щом умът ви се успокои и се появи яснотата на проникновението, ще се почувствате свободни да вдигнете очи, да ги отворите още по-широко и да гледате в пространството точно пред себе си. Това е погледът, който се препоръчва от практиката Дзогчен.

В учението Дзогчен се казва, че медитацията и погледът трябва да са като огромната шир на океана - всеобхватни, отворени и безгранични. Точно както вашата Гледка и поза са неотделими една от друга, така и медитацията вдъхновява погледа и те се сливат в едно.

Не се фокусирайте върху нищо конкретно. Обърнете погледа леко навътре към себе си и го оставете да се разшири, да стане по-просторен и всеобхватен. Сега ще откриете, че и зрителната картина е станала по-обширна, че в погледа ви има повече спокойствие и състрадание, повече самообладание и повече равновесие.

На тибетски името на Състрадателния Буда е Ченрезиг. ,Нен" означава око, „ре" е ъгълчето на окото, а „зиг" - виждам. Това показва, че със състрадателните си очи Ченрезиг вижда нуждите на всички същества. Насочете състраданието, което блика от вашата медитация - плавно и леко - през очите си, така че погледът ви да стане поглед на самото състрадание - всеобхватен и подобен на океан.

Има няколко причини, поради които очите трябва да бъдат отворени. С отворени очи вероятността да заспите е по-малка. Освен това, медитацията не е начин за бягство от света, за изолиране от него чрез някакво подобно на транс състояние на променено съзнание. Напротив - тя е прекият начин да разберем самите себе си и да се съотнесем към живота и света.

Затова държим очите си отворени, а не затворени. Вместо да се изолираме от света, ние оставаме открити за него и в мир с всичко. Оставете сетивата си - слух, зрение, осезание - отворени, такива, каквито са, без да се впускате след възприятията им. Както казваше Дуджом Ринпоче: „Макар и да се долавят различни форми, в същността си те са пусти - и в пустотата се долавят форми. Макар и да се чуват различни звуци, те са пусти - и в пустотата се долавят звуци. Също така възникват и различни мисли. Те са пусти - и в пустотата се долавят мисли."

Каквото и да чуете, каквото и да видите, оставете го така, както е, без да се вкопчвате в него. Оставете чутото на слуха, видяното на зрението, не позволявайте да се обвържете с възприятието.

Съгласно специалната практика Дзогчен цялата светлина на нашата мъдрост-енергия се намира в сърдечния център, който е свързан посредством „канали на мъдростта" с очите. Очите са „врати" на лъчите, така че трябва да се държат отворени, за да не се затварят каналите на мъдростта.6

Когато медитирате, дръжте устата си леко отворена, сякаш се каните да изпуснете едно дълбоко, облекчаващо „Ааах". Казано е, че като държим устата си леко отворена и дишаме предимно през нея, за „ветровете на кармата", които създават хаотични мисли, има по-малка вероятност да се появят и да създадат препятствия пред нашия ум и медитацията ни.

Поставете ръце спокойно върху коленете, като ги покриете. Тази поза се нарича „ум в удобство и покой".

В тази поза има някаква искрица надежда, някакво радостно чувство, което произлиза от разбирането, че всички ние имаме буда-природа. Така че когато я заемете, имитирате буда, сякаш на игра, признавате и окуражавате появата на вашата буда-природа. В действителност започвате да се самоуважавате като потенциален буда, но едновременно с това продължавате да разпознавате относителното си състояние. Сега обаче, тъй като сте се оставили да бъдете вдъхновени от радостната вяра в същинската"си буда-природа, можете да приемете негативните си аспекти много по-лесно и да е справите с тях много по-внимателно и с повече хумор. Когато медитирате, поканете сами себе си да почувствате самоуважението, достойнството и голямото смирение на буда, какъвто сте вие. Често казвам, че да се оставите да бъдете вдъхновени от това радостно убеждение е напълно достатъчно - от него естествено ще възникне медитацията.

ТРИ МЕТОДА ЗА МЕДИТАЦИЯ

Буда е преподавал 84 000 различни метода за укротяване и претворяване на негативните емоции, а в будизма съществуват безброй методи за медитация. Смятам, че три от тях са особено подходящи за съвременния свят. Всеки може да ги прилага и да извлича полза от тези методи. Те са използване на предмет, произнасяне на мантра и наблюдаване" на дъха.

1. Използване на предмет

Първият метод е насочването на ума, без напрежение, към някакъв предмет. Този предмет може да притежава природна красота или да предизвиква у вас някакво специално вълнение - например цвете или кристал, но трябва да е нещо, което олицетворява истината - като лика на Буда или на Исус Христос. Образът на учителя ви може да въздейства особено силно. Учителят е живата ни връзка с истината и тъй като с него имаме и лична връзка, неговият лик ни свързва с вдъхновението и истината за нашата собствена природа.

Падмасамбхава. „Прилича на мен"

Падмасамбхава, „Скъпоценният учител ", „Гуру Ринпоче" е основател на тибетския будизъм и Буда на нашето време. Говори се, че след като видял тази статуя в Самйе, Тибет, където била изваяна през VIII век, той възкликнал: „Прилича на мен" След това я благословил и добавил: „Сега е същата като мен.”

Много хора долавят някаква особена връзка със снимката на статуята на Падмасамбхава, наречена „Прилича на мен", изваяна от натура и благословена от самия него през VIII столетие в Тибет. С огромната сила на духовната си личност Падмасамбхава е донесъл учението на Буда в Тибет. Той е известен като „втория Буда" и с обич го наричат Гуру Ринпоче, което означава „Скъпоценен учител". Дилго Кхиентсе Ринпоче казва: „По благородните земи на Индия и Тибет, Земята на снега, е имало множество невероятни и несравними учители. Сред всички тях с най-голямо състрадание и благодат към съществата в трудни времена е Падмасамбхава - олицетворение на състраданието и мъдростта на всички буди. Той може да дари с благодатта си в един миг всички, които се молят пред него, и независимо за какво се молят, има силата да удовлетвори молитвите им незабавно."

Вдъхновени от тази мисъл, поставете снимката на статуята му на нивото на очите си и леко насочете вниманието си към лицето и най-вече към погледа. В непосредствеността на този поглед има някаква дълбока неподвижност, която просто се излъчва от снимката и ви довежда до състояние на осъзнаване без привързване, до състояние на медитация. След това оставете ума си спокойно, в покой с Падмасамбхава.

2. Произнасяне на мантра

Втората техника, която се използва широко в тибетския будизъм (а също и в суфизма, православното християнство и хиндуизма) е съединяването на ума със звуците на мантрата. Мантра по дефиниция е „това, което защитава ума". Това, което защитава ума от отрицателното, това, което ви защитава от собствения ви ум, се нарича мантра.

Когато сте изнервени, когато сте изгубили ориентация или сте емоционално нестабилни, произнасянето на мантра може да промени напълно състоянието на ума ви, като трансформира неговата енергия и вътрешна атмосфера. Как е възможно това? Мантра е същността на звука и олицетворение на истината под формата на звук. Всяка сричка е подплатена с духовна истина и е изпълнена с благодатта на речта на будите. Също така е казано, че умът се носи върху фината енергия на дъха, праната, която се движи и пречиства фините канали на тялото. Така че когато троизнасяте мантра, зареждате дъха и енергията си с енергията на мантрата итака въздействате директно върху ума и тялото си.

Мантрата, която препоръчвам на учениците си, е: ОМ А ХУМ ВАДЖРА ГУРУ ПАДМА СИДХИ ХУМ (тибетците казват: Ом А Хунг Бенза Гуру Пема Сидхи Хунг). Това е мантрата на Падмасамбхава, мантрата на всички буди, учители, реализирани същества и е несравнима по сила за постигане на покой, за лечение, за преобразяване и защита в това време на хаос и насилие.7 Произнесете мантрата тихо, с дълбоко внимание, и оставете дъха си, мантрата и съзнанието ви бавно да станат едно. Или я произнесете така, че да ви вдъхнови, и се вслушайте в дълбоката тишина, която понякога следва.

Въпреки че познавам тази практика от много отдавна, почти цял живот, понякога все още се изненадвам от силата на мантра. Преди няколко години водех семинар пред триста души в Лион, Франция, които бяха предимно домакини и терапевти. Преподавах цял ден, но те очевидно искаха да използват времето си колкото може по-добре и не преставаха да ми задават въпроси. Към края на следобеда се чувствах напълно изтощен, а в залата се бе възцарила потискаща и тежка атмосфера. И аз произнесох мантрата, която споделих с вас преди малко. Стъписах се от ефекта - след няколко секунди почувствах, че цялата ми енергия се възстановява, че атмосферата в залата се променя напълно и аудиторията отново става жизнена. Подобно нещо ми се е случвало много пъти, така че това не е еднократно „чудо".

3. ,,Наблюдаване" на дъха

Третият метод е много древен и присъства във всички будистки школи. Той се състои в това да спрете вниманието си, съвсем леко и съсредоточено, върху дъха си.

Дъхът е живот и най-силният белег на живота ни. В юдаизма с „руах", или дъха, се обозначава духът Божи, с който е пропито сътворението. В християнството също има дълбока връзка между Светия Дух, без който нищо не би могло да съществува, и дъха. В ученията на будизма дъхът, или „прана" на санскрит, се счита за „носител на ума", тъй като именно прана кара ума ни да се движи. Така че когато успокояваме ума чрез умела работа с дъха, в същото време ние го укротяваме и дисциплинираме. Всеки от нас знае колко е благотворно и отпускащо, след като сме преживели някакъв стрес, да останем за няколко минути сами и просто да дишаме -навън, навътре, дълбоко и равномерно. Дори и такова просто упражнение може да ни помогне много.

Когато медитирате, дишайте естествено, както дишате обикновено. Леко насочете вниманието си към издишването. Когато издишвате, понесете се навън с дъха си. Всеки път, когато издишвате, вие изпускате и освобождавате своята привързаност.

Представете си как дъхът ви се слива с всеобхватния простор на истината. Всеки път когато издишате, преди отново да поемете дъх, се образува пустота, в която привързването се разсейва.

Отпуснете се в тази пустота, в това открито пространство, а когато поемате въздух отново, не се съсредоточавайте специално върху вдишването, а се стремете умът ви да остане в пустотата.

Когато практикувате, е много важно да не правите мислени коментари или анализи, да не се отдавате на вътрешно „клюкарстване". Не бъркайте мисловния коментар (сега вдишвам, сега издишвам) със съсредоточаването. Важно е чистото присъствие.

Също така не бива да се съсредоточавате прекалено много върху дъха — отделете на това около 25 % от вниманието си, а оставете останалите 75% в покой. Съсредоточаването върху дишането ще ви даде все по-силно усещане за присъствие, ще събере разпилените части, отново ще станете едно цяло.

Вместо да „наблюдавате" дъха си, по-добре опитайте да се самоидентифицирате и да се слеете с него. Постепенно дъхът, дишащият и дишането стават едно - двойствеността и разделянето изчезват.

Ще откриете, че този много прост процес на съсредоточаване филтрира вашите мисли и чувства. След това сякаш се освобождавате от старата си кожа, нещо се отделя и се освобождава.

ТРИТЕ МЕТОДА В ЕДИН

Всеки един от тези три метода сам по себе си е завършена медитативна практика. Независимо от това след дълги години преподаване установих, че много ефективно е те да се обединяват в една практика в реда, в който са изброени тук. Първо, насочването на ума към предмет може да преобрази външното ни обкръжение и въздейства върху тялото ни на ниво форма. Второ, "цитирането на мантра може да пречисти вътрешния ни свят от звуци, емоции енергия. Трето, наблюдаването на дъха може да успокои най-вътрешното измерение на ума, както и праната - носителя на ума. По такъв начин трите метода въздействат върху трите аспекта, от които се състоим - тяло, реч и ум. Когато практикуваме тези методи, всеки води естествено към следващия и дава възможност да задълбочим покоя и присъствието.

Започнете със спиране на погледа върху предмет, например снимката Падмасамбхава. Вгледайте се в лицето му. Светите образи като този наистина излъчват покой. Силата на неговата благословия носи такова скойствие, че е достатъчно да го погледнете, за да се укроти умът ви.

Наред с това той ви напомня за Буда, който е във вас. Освен че ще служи за обект на медитацията ви, образът ще преобрази обкръжението ви и ще зареди атмосферата на вашата медитация с дълбок и вдъхновяващ покой. Ако желаете, докато съзерцавате лицето на Падмасамбхава, можете да призовавате благословията и присъствието на всички буди.

После произнесете мантра и позволете звукът да преобразува енергията на ума ви и да пречисти емоциите ви. Опитайте да произнесете мантрата силно, напевно. Произнасяйте я с колкото можете повече вдъхновение и чувство и тя ще освободи нервното ви напрежение. После се отпуснете в особената тишина, която ще последва. Ще откриете, че умът ви естествено е станал по-тих, по-фокусиран, по-гъвкав, в покой. Можете да произнасяте мантрата тихо или без глас, както обясних.

Понякога умът ни е прекалено неспокоен и твърде развълнуван, за да може незабавно да се съсредоточи върху дъха. Ако обаче практикувате първите два метода в продължение на известно време, когато настъпи моментът да се насочите към дъха си, умът вече ще е донякъде опитомен. Сега можете да продължите безмълвно да наблюдавате дъха си. Продължете с него или - след малко - отново се върнете към практиката, която най-много ви допада.

Посвещавайте на всеки от методите толкова време, колкото смятате за добре, преди да преминете към следващия. Може да откриете, че понякога обединяването на трите метода в дадената тук последователност помага повече, а друг път само един от методите - наблюдаване на дъха, съзерцаване на предмет или произнасяне на мантра - се оказва по-ефективен за успокояване на разпиления ум. Някои хора например просто не могат да се отпуснат или съсредоточат, ако следят дъха си, и буквално изпитват клаустрофобия. За тях предметът или мантрата ще са по-подходящи. Важното е да правите това, което ви помага най-много и съ­ответства на настроението ви. Пробвайте, но избягвайте прехвърлянето от един метод на друг, след като веднъж сте избрали метод. Определяйте с мъдрост коя практика най-много би подхождала на конкретното ви настроение в момента. Това се нарича умелост.

из "Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен!

Медитацията е много малко четене и много, много практика! За да практикуваш успешно трябва да овладееш три упражнения до ниво на безусловен рефлекс! Неподвижност!!!! Дишане!!!! Визуализация!!!! Другото си идва само!

Линк към коментар
Share on other sites

Началото на медитацията е само наблюдение на ума скачащ от мисъл на мисъл според поводите предложени от възприятията, т.нар "маймунски ум", който овладян става Хануман служещ на Рама в индуизма.

Линк към коментар
Share on other sites

Окултният ученик трябва да отдели от своя всекидневен живот определено време, през което да се отдаде на нещо съвсем различно от обичайните му занимания. През това кратко време, той трябва да постигне един съвършено друг душевен живот. Погрешно е да смятаме обаче, че това, което той постига през тези минути, няма връзка с неговите нормални задължения. Напротив: Човекът по правилен начин се стреми към подобни мигове от живота, скоро забелязва, че едва благодарение на тях той се добира до истинската сила, за да се справи със задачите на деня. От друга страна, не трябва да мислим, че времето, отделено за изпълняването на това правило, ще пречи на другите ни задължения. Защото ако някой не може да разполага с повече време, достатъчни са и пет минути дневно, стига той да знае как да ги използва.

В посоченото време човек трябва напълно да се откъсне от рамките на своето ежедневие. Неговият мисловен и чувствен живот трябва да добие съвсем други нюанси. Неговите радости и страдания, неговите опитности и действия трябва да преминат през душевния му взор.

И сега, спрямо тях, той е длъжен да вземе такова становище, сякаш те не са негови и сякаш той ги разглежда от много по-висока гледна точка.

Нека само помислим, колко различни са нашите изживявания от тези на едни друг човек. Не може да бъде и по друг начин, защото всеки е дълбоко вплетен във всичко, което изживява или върши; докато изживяванията и постъпките на другите, ние имаме само бегли и външни впечатления. В минутите, които отделяме за съзерцание, към нашите изживявания и постъпки трябва да погледнем така, сякаш те принадлежат на друг човек.

Нека си представим някой, който е сполетян от тежък удар на съдбата. Не гледа ли той на него по съвършено различен начин, отколкото би гледал, ако този удар би сполетял друг човек? На това не трябва да се гледа на нещо несправедливо. То е вложено в човешката природа и е валидно както за сериозните, така и за незначителните събития.

Окултният ученик трябва да потърси необходимата сила, за да погледне в себе си като в едно друго същество. В тишината на вътрешното спокойствие той трябва да застане пред самия себе си. Успее ли да го постигне, неговите собствени изживявания му се явяват в съвсем нова светлина. Докато човек е вплетен в тях, той е еднакво свързан както със същественото, така и с несъщественото. Но погледът, отправен към нещата от едно вътрешно спокойствие, вече разграничава същественото от несъщественото. Вече всяка грижа и радост, всяка мисъл, всеки волеви акт изглеждат съвсем различно.

Нека да си представим, как цял ден сме обхождали една местност, отчитайки всички малки и големи подробности, и как после се изкачваме на близкия хълм, за да хвърлим поглед от високо. Сега отделните части на местността застават пред нас по друг начин. Окултният ученик не постига нищо, ако прилага това към своите сегашни грижи и изживявания; достатъчно е да го прави със своите минали изживявания.

Стойността на такова спокойно самонаблюдение се свежда не до това, което установяваме, а до това, че откриваме в себе си силата за изграждане на вътрешното спокойствие. Защото във всяко човешко същество, наред с обикновения човек, съществува и едни по-висш човек. Той остава скрит дотогава, докато бъде пробуден. И всеки сам може да го пробуди в себе си, единствено със собствени сили. Докато този по-висш човек остава спящ, остават спящи и висшите способности, намиращи се у всеки човек, които водят до свръхсетивни познания.

Докато човек не е усетил плодовете на вътрешното спокойствие, той трябва да спазва последователно и строго посочените правила. За всеки, който постъпва по този начин, идва ден, когато около него се разлива духовна светлина и вътрешно зрение му открива един съвършено нов свят. Обстоятелството, че започва да прилага правила, изобщо не трябва да промени външния живот на окултния ученик. Той както и по-рано, продължава да изпълнява своите задължения; понася същите страдания изпитва същата радост. Той съвсем не се отчуждава от "живота". Напротив, през останалата част на деня, той ще води много по-активен живот, защото в минутите на съзерцание, се издига до "по-висшия живот".

Постепенно този "по-висш живот" започва да оказва своето въздействие върху всекидневния живот. Минутите на вътрешно спокойствие променят цялото ежедневие. Целият човек става по-спокоен, по-сигурен в своите действия и независим от изненадите в деня. Постепенно окултният ученик все повече поема в свои ръце ръководството на живота си и все по-малко се поддава на външните обстоятелства.

Той скоро забелязва какъв източник на сила за него са тези минути на съсредоточаване. Нещата, които по-рано са го дразнели, сега не му пречат; всичко, от което по-рано се е опасявал, сега не буди никакъв страх у него. Променя се цялостното му светоусещане. По-рано при всяко ново начинание той е изпитва съмнения: "дали моите сили са достатъчни, за да свърша това". Сега вече не тази мисъл го навестява, а съвсем друга: "искам да събера всичките си сили, за да се справя с моите задачи по най- добрия начин". Сега той прогонва всяко опасение, всеки страх. Защото знае, че тъкмо този страх би могъл да влоши, а не да подобри качеството на неговата работа.

И така, мисъл след мисъл проникват в светоусещането на окултния ученик и оказват своето благотворно влияние върху живота му, измествайки мислите, който по-рано са спъвали неговото развитие.

Сега вече той насочва ладията на своя живот със здрава и сигурна ръка, докато по-рано вълните я люшкаха на всички посоки. Това спокойствие и тази сигурност оказват въздействие върху цялото човешко същество. Вътрешния човек започва да расте. А с него израстват и онези вътрешни способности, които водят до висшето познание.

Напредвайки в тази област, окултният ученик постепенно сам започва да определя по какъв начин трябва да му въздействуват впечатленията на външния свят. Например, той чува дума, с която някой иска да го нарани или раздразни. Преди неговото окултно обучение, тази дума би постигнала целта си. Но сега, след като е поел пътя на окултното обучение, той е в състояние да лиши тази дума от нейното отровно жила, преди тя да е проникнала в неговото съзнание. Или друг пример: даден човек лесно изпада в нетърпение, когато е принуден да чака. След като е поел пътя на окултното обучение, в минутите на вътрешно спокойствие, той се изпълва до такава степен с усещането за пълното безсмислие на всеки вид нетърпение, че оттогава насища с това усещане всяко конкретно нетърпение. Нетърпението, което иначе би го завладяло, изчезва, и времето, което в първия случай би било пропиляно, сега се изпълва с полезни наблюдения, извършени по време на чакането.

Сега ясно трябва да осмислим значението на всичко казано дотук. Нека да се замислим за непрекъснатото развитие на "висшия човек". То е възможно само ако протича в условията на описаните вече "вътрешно спокойствие" и "сигурност".

Външните обстоятелства притискат външния човек от всички страни, ако той не овладее своя живот и му позволи да го насочва насам и натам. Подобен човек е като растение, което е принудено да се развива в пукнатината на една скала. То загива ако не си извоюва жизнено пространство. А пространство за вътрешния човек не могат да осигурят никакви външни сили; това може да постигне само вътрешното спокойствие. Външните условия могат да променят само външната страна на живота; те никога не могат да пробудят "духовния човек". Окултният ученик трябва сам да роди в себе си новия, висш човек.

И тогава този "висш човек" става "вътрешния повелител", който уверено насочва всички действия на външния човек.

Докато външният човек има надмощие, "вътрешният" е негов роб и не може да развие своите сили.

Ако моите настроения зависят от друг, а не от мен, аз не съм още господар на себе си, или по-добре казано: Аз все още не съм открил "повелителя в себе си". Аз трябва да развия в себе си такава способност, с чиято помощ външните сетивни впечатления да ми оказват единствено определеното от мен въздействие; едва тогава аз мога да стана окултен ученик.

Окултният ученик постига своята цел толкова по-сигурно, колкото по-упорито търси тази сила. Нещата се свеждат до упоритото търсене, а не до постиженията за определен период от време. Мнозина работят години наред, без да забелязват някакъв видим напредък; а други, които не се отчайват и остават непоколебими, внезапно се добират до "вътрешната победа". Разбира се, в много от случаите е необходима голяма сила, за да се постигнат периодите на вътрешно спокойствие. Но колкото по-голяма е тази сила, толкова по-значителни са постигнатите резултати.

В окултното обучение всичко зависи от това, човек да застане пред себе си като напълно страничен наблюдател и енергично, с вътрешна правда и безпощадна искреност да се вгледа в своите постъпки и действия.

Но чрез раждането на висшия човек се загатва само една страна на вътрешната дейност на окултния ученик. Към това трябва да се прибави и нещо друго. Човек, макар и да застава пред себе си като страничен наблюдател, все пак разглежда само себе си; той отправя поглед само върху онези изживявания и постъпки, който са свързани с неговата лична съдба. Обаче той трябва да се издигне над тази степен.

Той трябва да се извиси до чисто човешкото, което няма нищо общо с неговото особено положение.

Той е длъжен да се издигне дотам, да разглежда нещата, които биха го интересували въобще като човек, дори и да живее при съвършено други условия. По този начин в него оживява нещо, което надхвърля личния елемент. Неговия поглед се насочва към висшите светове, които се различават от света на всекидневния живот.

И той започва да усеща, че сам принадлежи на тези висши светове. За тях неговите сетива не му говорят нищо. Сега за първи път той пренася центъра на своето съзнание в своя вътрешен свят. Той се вслушва във вътрешните гласове, които се обръщат към него в минутите на вътрешно спокойствие. Човекът започва своето общуване с духовния свят. Той се откъсва от всекидневието, чиито шум заглъхва. Навсякъде около него става тихо. Той отстранява всичко, което го заобикаля, както и всичко, което му напомня за външния свят. Спокойното вътрешно съзерцание и диалога с чисто духовния свят изпълват цялата му душа.

Това тихо съзерцаване трябва да се превърне за окултния ученик в една естествена потребност.

Първоначално той се потопява изцяло в един мисловен свят. За тази тиха мисловна дейност той трябва да се научи да пробуди в себе си едно ново чувство. Той трябва да се научи да обича това, което Духът влива в него. И съвсем скоро той престава да усеща този мисловен свят като нещо, което е по-малко реално от нещата, заобикалящи го във всекидневния живот. Той започва да борави със своите мисли, така както борави с предметите и околното пространство. Ето че идва и моментът, когато това, което му се открива в тишината на вътрешната мисловна работа, става за него много по-реално от явленията във физическия свят.

Той разбира, че в този мисловен свят говори самият живот. Убеждава се, че мислите не са просто сенки, а чрез тях към него се обръщат скрити до този момент същества. По-рано само ушите му чуваха звуци: сега те кънтят в цялата му душа. Пред него се открива един вътрешен говор, едно вътрешно слово. И когато окултният ученик изживее за първи път този миг той изпитва огромна радост. Върху целият му досегашен свят се разлива една вътрешна светлина. За него започва втори живот. В него се влива потокът на един божествен, ликуващ свят.

Този живот на душата в мислите, разширяващ се все повече до живот в духовния свят, гнозиса или Науката за Духа, наричат медитация (съзерцателно размишление). Медитацията е средство към свръхсетивното познание.

Обаче в такива моменти окултният ученик не трябва да се отдава на екзалтация; в душата му не трябва да се промъкват смътни и неопределени усещания. Те само биха му били попречили да стигне до истинското духовно познание. Неговите мисли трябва да приемат ясно очертани и прецизни форми. За тази цел той може да си помогне, ако не се оставя сляпо на мислите, които възникват в него. Напротив, той трябва да се проникне от възвишените мисли, които духовно напредналите хора вече са породили в себе си по време на медитиране. За изходна точка той може да вземе съчиненията, които са възникнали като откровение в хода на медитациите. Такива текстове ще намери в древната мистична, гностична и в съвременното духовнонаучна литература. Там той ще открие теми за своите медитации. В тези съчинения изследователите на Духа са оставили достатъчно много от божественото знание; самият дух е предал на света това знание чрез своите посланици.

Благодарение на тези медитации, в окултния ученик настъпва пълно преобразяване. Той започва да си изгражда съвсем нови представи за действителността. Всички неща добиват за него друго значение.

Необходимо е отново да подчертаем: това преобразяване не откъсва окултния ученик от света. Той не спира да изпълнява своите всекидневни задължения. Защото той вижда, че и най-незначителното изживяване през което минава, са свързани с великите сили и Същества на Космоса. И когато благодарение на медитирането, той вникне в естеството на тази връзка, той ще поеме всекидневните си грижи и задължения с нова, нарастваща енергия. Защото сега той знае: всичко, което прави и всичко, което понася, той го прави и понася в името на великия духовен космос. От медитацията блика сила за живот, а не апатия и леност.

Окултният ученик тръгва с уверена крачка по житейския път. Каквото и да срещне по него, той продължава напред. По-рано той не знаеше защо работи и страда; сега знае това.

Рудолф Щайнер - "Как се постигат познания за висшите светове"

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Една много хубава беседа от Омраам за Медитацията. Няма как да ви пусна линк към самата нея защото си свалих книжката от "Спиралата" за това ще използвам бутончето с балончето ;)

Беседи от Михаил Иванов (Омраам Микаел Айванхов)

Медитация

Медитацията не е от онези навици, които са проникнали трайно в битието на човека. От време на време, когато възникнат трудности, проблеми за решаване или човек страда по някаква причина, той се замисля, започва да разсъждава и да търси изход от положението. Но това съвсем не е медитация, а инстинктивна реакция пред лицето на всяка опасност или нещастие. Идва момент, когато човек изпитва нужда да се скрие, да събере мислите си. Тогава устните сами започват да шепнат молитва, а очите се обръщат и търсят Онзи, който е бил пренебрегван, понеже всичко до този момент е вървяло добре. Нещаст­никът го търси, спомнил си изведнъж, че когато е бил малък, неговите родители са му говорили за Него - Всезнаещия, Любвеобилния, Всемогъщия. Преливащ от чувства на най-голямо смирение той се отдава на молитви за помощ и закрила. Да, но за това е бил нужен извънреден случай: опасност, война, болест, смърт.

В спокойствието и тихото щастие на всекидневието хората не се сещат за молитва или медитация. Не приемат тези упражнения за едни от най-необходимите. Те си мислят, че кога­то всичко е наред, не си заслужава да си губят времето в неясните и мъгляви области на медитацията. Дойде ли нещастието и голямото зат­руднени и разберат, че нищо материално не може да им помогне, те вътрешно започват да търсят подкрепа, спасение, убежище в небесните облас­ти. Добре! Но те биха намерили по-лесно тази подкрепа, ако медитацията е била част от все­кидневието, а не средство при извънредни случаи. Невъзможно е човек да разбере себе си, да се владее, да развива добри качества и добродетели без медитация. Човек е слаб и вътрешно беден на чувства и желания, ако не постави медитацията на полагаемото и се място в своя живот

Не си правете илюзии обаче, че медитацията е лесна работа. Не можеш да медитираш, ако се занимаваш с прозаични неща или страстите определят начина ти на живот. Необходимо е да си свободен вътрешно, за да можеш да отправиш мислите си във царството на вечността. Срещал съм хора, които са си губили времето години наред или са се побъркали от медитации, само защото не са знаели, че за да медитираш, трябва да изпълниш обезателно определени условия. Не си ли освободен вътрешно - не можеш да медити­раш. Натъпкал се до козирката с наркотик, или се натряскал с алкохол или се търкалял с кого ли не, след което потънал в „медитация". Изключено, невъзможно! Естеството на тези постъпки не позволяват това. Те насочват мислите в низши­те райони.

Аз зная, че медитацията все по-вече идва на мода, но това съвсем не ме радва. Аз виждам мнозина нещастници да се втурват в съвсем непозната за тях област. Как може да медитира­те, когато нямате висок идеал, заради който сте готови да се откажете от дребните си капризи, безсрамие, удоволствия. Един идеал, който ще ви поведе към небето? Вие няма да можете да медитирате, ако не победите някои слабости, не повярвате някои истини. И не само че няма да можете, но би било и опасно въобще да започнете.

Някои заемат поза, затварят очи..., а вътрешно! Само Бог знае, къде се намират. А ако можете да надникнете в главата им, ще видите че те просто си дремват бедните. Ето ви задълбочената медитация. А какво да кажем за публич­ните демонстрации на медитация! Та това е смешно. Каква е тази медитация пред публика? Аз зная, че е възможно, но на това са способни много напреднали, много освободени хора. За тях няма значение момента и мястото, тъй като техният Дух е в постоянна връзка с божествения свят. Но онзи, който храни такава обич към сюбтилния свят, който е достигнал това изклю­чително ниво на еволюция, не се нуждае от публични демонстрации. Ако искате да придобиете представа за начина на медитиране на повечето хора, погледнете котката. Застанала пред дуп­ката тя с часове медитира как да докопа мишка­та. Такива са повечето медитации. Медитират за някое мишле на два крака!

Медитацията не е толкова лесна, както много хора си я представят. Необходимо е доста да си напреднал и преди всичко да обичаш силно божествения свят. При тези условия вашата мисъл ще е вече концентрирана, без да полагате някакво усилие. Независимо от вашата медитация тя ще бъде толкова свободна и независима от вас, че ще полети да си върши работата.

Мнозина са ми се оплаквали, че от години се опитват да медитират, но мозъкът им блоки­рал и те не можели да постигнат нищо. Защо? Защото те не могат да разберат, че всеки миг от техния живот не е един изолиран за себе си период от време. Той е свързан с множество други, които наричаме минало. Те не знаят, че това минало ги обременява, затруднява и в старанието си да медитират те претоварват мозъка си и той блокира. Какво да се прави! Те не се сещат да си кажат: „Аз ще медитирам и затова трябва да подготвя мозъка си, организма си. Да поставя всичко на място, за да мога да свърша тази рабо­та." Представете си че сте спорили с някого. На другия ден, когато решите да медитирате, мина­лото също пристига и вие не преставате да мислите: „Аха! Той ми каза това..., той ми рече онова. Срещна ли го ще му се наложи да чуе доста горчиви неща!" И ето ви обектът на вашата медитация. Това на шега, разбира се. Но вместо да се извисите към небесните селения, пред вас изплува преживяното преди. Спомените се навързват един след друг. Образи и преживелици дефилират в нескончаем парад и вие не можете да се отървете. Тази история се е повтаряла през годините и всеки може да се сети защо няма резултат.

Човек би могъл да стане всесилен, ако се постараеше да понаучи някои неща, а по-специа­лно, че всеки момент от неговото съществувание е свързан с предходния. В този смисъл Исус ни съветва да не се тревожим за утрешния ден. Ако сте си уредили всичко както трябва днес, утре ще сте свободни. Ще можете да разполагате със себе си както си поискате, да правите каквото си поискате, защото нещата ви ще бъдат предвари­телно подготвени. Ако не сте сторили това, на другия ден ще ви се наложи да галопирате наляво и надясно, за да скърпите положението, да довър­швате започнати от вчера неща и не само, че няма да имате време да мислите за утрешния ден, а не ще ви стигне времето за днешната работа.

Когато реши да медитира, добрият уче­ник се подготвя предварително. Той се пречист­ва, отърсва се от всички излишни и безполезни грижи, съсредоточва желанието и волята си в личното си усъвършенстване. Като стане обра­зец, пример на истински син на Бога, той би могъл да помогне и на другите. Вдъхновен от сюблимното желание, той е готов да изпълни волята Бога, която Христос ни завеща в Евангелието. Но за да се изпълнят тези завети, не е достатъчно само желанието, а и още някои работи. Много хора желаят да го сторят, но не могат, понеже не знаят как. В суетнята оставят крана на чешмата или на газта отворен. Забравят бебето във ваната... и се сещат за това едва, когато са се отдали на медитация. Какво може да се очаква от подобна медитация?

Трябва да се подготвите предварително за медитация. Да бъдете свободен във вашето тяло, във вашите мисли и чувства. И когато се освободите от затвора на ежедневието, ще за­почнете да се извисявате. Ще почувствате че съществува и един друг по-задълбочен, по-обши­рен и смислен живот. Ще ви плени широтата и прелестта на този живот и неусетно ще се пренесете в него...В действителност този божествен живот се намира у вас. Той просто ще се отприщи и вие ще успеете да изживеете един момент на истински живот. И когато този божествен живот се зароди веднъж у вас, вие няма да можете повече да го забравите. Ще се увери­те че душата наистина съществува, че този божествен свят е реалност и е населен от неиз­броими същества. Защо такава увереност? Защо­то съм сигурен, че ще успеете да освободите непознати до този момент сили. Много по-могъ­щи и благотворни от враждебните сили, способни да ви смелят и унищожат в своята зловеща мел­ница и чиито пленници сте били до момента.

Това знаят от векове Посветените и на това ни учат. Медитацията е психологичен, философски въпрос и космически акт от изключителна важност. Вкусил веднъж от този възвишен живот, ученикът придобива увереност в убежденията си. Той започва да чувства, че придобива способности, които може да командва. Когато заповяда на мисълта си да заработи - тя заработ­ва. Реши ли да я спре - тя спира. Като че ли всички клетки на организма са решили да му се подчиня­ват. За някои хора е необходимо повече време да се подготвят за медитация. Те не са достигнали до съответното ниво и им трябват дори часове, за да успеят да подчинят непокорните си клетки. „Ти си мислиш, че можеш да ни уплашиш? - му казват те - Не ставай смешен! Ние дори не трепваме пред теб. Ние въобще не изпитваме уважение към теб, защото ти си лош и непросве­тен." и продължават да си правят каквото си щат. И на вас сигурно ви се е случвало. Но има дни, когато те неочаквано бързо ви се подчиняват. Съзнателно или не този ден вие сте се издигнали на по-високо ниво. У вас са се освободили висши сили, които са повишили вашия авторитет и тъй като клетките зачитат стриктно йерархията, бързат да се подчинят на техния вожд и господар. Също както в живота. Във всяко бюро, администрация, в армията всеки се стреми да се изкачи нагоре по стълбата. Да стане директор, председател, шеф на бюро, генерал...и всичко това за едни малки пагончета и шарени звездички, на които всички са задължени да се кланят и подчиняват. Дори ако този, който се е окичил с тях, е кръгъл глупак или главорез. От къде идва това чувство на подчинение? Не може хората да са го измислили, защото те не са способни да измислят каквото и да е. Интуитивно, пипнешком, инстинктивно те понякога „изобретяват" нещо, което вече съществува на определено ниво в природата. Всичко в света е подчинено на някаква йерархия. Звездите и съзвездията по небе­то. Реките, планините, дърветата и животните на земята, както и всичко, което се намира във човека, е подредено в строг йерархичен ред.

И сега, като знаем, че за да станем шефове и да командваме другите, трябва да се изкачим няколко стъпала нагоре, защо не се съгласим, че и в духовен план, за да подчиним онези, които са в нас, ние също трябва да се изкачим на някакво по-високо ниво? Тук важат същите принципи и пра­вила. Стремежът на Посветения е да подчини всичко у себе си. Той не иска планините, звездите, животните или хората да му се подчиняват, а да подчини и владее своето тяло, мислите си, чувствата си и той работи именно за това.

Медитацията, както и всички духовни упражнения помагат на хората да се освободят постепенно от затвора, от веригите, които ги държат в подчинение на подземния свят. Колко непросветени хора за съжаление са се оставяли да бъдат завлечени в ужасния свят, наречен Ад! Наричайте го както си искате, но това е един реален свят, към който много хора са се запъти­ли, обричайки се на гибел, само защото не желаят да си послужат със средствата на спасението, които учението на посветените им предлага. Те се мислят за много интелигентни, но в действителност те са повече упорити и твърдоглави и това ги води към провал.

Единственото средство, за да се излезе от тормоза и съмнението, е медитацията. Но както ви казах, за да медитираш, трябва да въве­деш в ред някои неща. Когато една майка реши да направи баница например, ако всичките и деца се мотаят из краката и дърпат от ръцете и прибо­рите, от баницата нищо няма да излезе. За да работи на спокойствие, тя трябва да ги сложи да спят. Така трябва да сторим и ние с нашите жизнерадостни дечурлига. Да ги приспим, за да можем спокойно да работим. И когато сложим баницата на масата, да ги повикаме, за да получи всеки своето парче.

За да се медитира, трябва да се познава психологията. Не бива например да са натоварва изведнъж мозъка с концентрация върху даден обект. Това би възбудило нервните клетки, би блокирало тяхната работа и предизвикало главо­болие. Първото нещо, което трябва да направим, е да се отпуснем до пасивност, като съсредото­чим мисълта си единствено в успокоение на всички клетки. Това не се постига без упражнения, но впоследствие за това ще са нужни само секунди. Трябва да се работи спокойно, мирно, с любов, без никакви усилия. В това се крие тайната на добра­та медитация. И когато почувствате, че нервна­та ви система е разтоварена и готова (в това състояние на пасивност тя е готова за натовар­ване), можете да насочите мисълта си към обекта на медитация, който сте избрали.

За да сте способен на ежедневна, дина­мична, активна, неуморна и плодотворна работа, трябва да знаете как да си служите с мозъка си. Това е много важно. Ако сте решили да се посве­тите на духовни упражнения, трябва да внимава­те и да не се нахвърлите направо на определен обект, колкото и да го предпочитате и сърцето ви да ви тегли към него. Рискувате да предизвика-те неблагоприятна реакция. Започнете бавно, спокойно. Потопете се в океан от космическа хармония. Наберете сили и когато се почувствате зареден, се отдайте на работа, като включите в нея цялото си същество. Да! Защото за целта не е достатъчен само интелектът. В духовната работа трябва да се мобилизира цяло­то тяло, с всичкото негово население от клетки.

Отначало се постарайте да не мислите. Хвърлете поглед само върху вашето съзнание, за да се уверите че всичко там работи добре. Погрижете се и за дишането. Дишайте равномерно, без да мислите за нищо. Чувствайте само вашето дишане. В съзнанието ви трябва да остане само чувството за дишане...Вие виждате как дишане­то въвежда порядък във мислите ви, в чувствата ви, в целия ви организъм. Това е много полезно.

„Аз не зная и не ме интересува какво е това медитация. Ще раздавам милостиня, ще правя добро на другите и това ми стига!"- ще кажат някои. Не! Това не е достатъчно. Постъпвайки по този начин, вие може да нарушите закона. Можете да разрушите и унищожите всичко, ако не започнете от медитацията. Защо? Защо­то само медитацията може да ви даде точна и ясна представа за всичко: кое помага, как помага и в коя област...

Може да се медитира върху всякакъв вид обекти. Върху здравето, красотата, богатство­то, разума, мощта, славата... Върху ангелите, архангелите и цялата небесна йерархия. Всички обекти за медитация са прекрасни, но най-прекрасен от тях е сам Бог. Да се разтопиш в неговата обич, светлина, мощ. Да изживееш миг от неговата вечност. Да медитираш върху готов­ността да му служиш, да му се подчиниш и слееш с Него. Не съществува подобна мощна и благодат­на медитация. Всички други са породени от инте­реса, облагодетелстването, желанието да се експлоатират окултните сили с цел забогатяване и подчинение на другите. Посветените знаят, че най-голямата облага е да не търсиш личната облага, а да намериш начина да станеш слуга на Бога. Всичко останало е повече или по-малко черна магия и шарлатанство. По тази причина, без да си дават сметка, голяма част от окултистите се отдават на магьосничество. Те си служат с невидимите сили, за да се облагодетелст­ват, да властват над другите, да развратничат и какво ли още не, освен да служат на Бога. Вие разбирате, че в медитацията има различни нива.

Очевидно трябва да се започне с достъпен обект. Човекът е създаден така, че не може да живее нормално в един абстрактен свят. Той иска да се залови за нещо видимо, осезаемо, нещо с което е свикнал и което обича. Вие знаете колко е лесно да се концентрира човек върху храната след продължителен глад. Точно както котката се концентрира върху мишката. Тук не са необхо­дими никакви усилия. Всичко идва от самосебе си. Забележете как едно младо момче се концентри­ра върху момичето, което обича! По цели часове, по цели дни. Защото тя му харесва и не е принуден да го прави насила. Каква медитация! Не можеш да се откъснеш от нея...

Започнете с медитация върху онова, кое­то обичате. След известно време го оставете настрана и се заемете с нещо, което ви харесва, което ви привлича, като избирате, разбира се, обекти от духово естество. Започвайки с обекти, които ви харесват, вие ще си изработите един маниер на работа. Постепенно ще изоставите тези обекти и ще използвате метода си за работа с други по-отвлечени, по-абстрактни обекти. Ес­тествено, че ако започнете с концентрация вър­ху пространството, времето и вечността, няма да стигнете доникъде. Вие може да се заемете по-късно с празнотата, бездната, нищото, но за начало трябва да се заловите с нещо по-осезаемо и постепенно да вървите към абстрактното.

И междувременно повтарям, че най-възвисената медитация е онази, която има за цел връзката с Бога, която е свързана с желанието да му се подчините, служите, да бъдете инстру­мент в неговите ръце. При това сливане всички негови достойнства: неговата сила, обич, мъд­рост, необятност ще ви обладаят и един ден вие ще се превърнете в божество. „Каква безочливост, да искаш да станеш божество! "-ще кажат някои. Да, но в Евангелията е писано: "Бъдете съвършени, каза Исус, както вашият Небесен Отец е съвършен." Не съществува по света по-висок идеал. Исус ни го е дал, но християните са го забравили. Повечето вярват че, ако ходят от време навреме на църква, палят по някоя свещ и отново се връщат в своя малък кокошарник, е достатъчно, за да се считат за добри християни. Какъв чудесен идеал! И сигурно благодарение на него Царството Божие бързо ще настъпи. О, бедни християни! Значи да се съблюдава стрикт­но разумното правило да не се изисква прекомер­но от човека. В противен случай било безочливост. Аз съм на противното мнение. Трябва да приемем в сърцето, душата и Духа си най-високия идеал. Да направим от него един абсолютен инс­трумент в ръцете на Бога, благодарение на кой­то Той ще може да мисли, чувства и действа чрез нас. Оставете се на мъдростта, на светлината, бъдете в служба на светлината и тя ще ви води, защото светлината знае всичко.

Но какво трябва да прави човек на земя­та, на която се намира? Исус казва.. .Виждате ли, аз винаги се връщам на думите на Христос. Но той е казал всичко. Защо е необходимо да се открива нещо след него? Той казва: „Да бъде на земята това, което е на Небето." На земята - като на Небето! Това означава, че земята трябва да бъде отражение на Небето. А тази земя е нашата земя - нашето физическо тяло. Преди да погледнем нагоре към върха и да направим първата крачка, трябва да слезем долу и да подготвим всичко във материалното тяло. Горе са безсмър­тието, светлината, хармонията, мира, красота­та. Всичко сюбтилно е горе. Всичко това трябва да слезе долу и да се въплъти в материален план. Пожелайте да станете служители на Бога и работете в същото време за изграждане у вас на тялото на светлината, на славата, на безсмър­тието, на тялото Христово. За това тяло също се говори в Евангелията, само че християните не се спират, не се задълбочават, не се интересуват от това. Те са всичко друго, освен добри христи­яни.

Вие ще кажете че да се занимаваме със земята не е онзи извънредно важен идеал и че индусите...Да! Индусите, будистите търсят на­чини да напуснат тази земя на страдания, на войни, на мизерия...Зная, но това си е тяхната философия, а не философията на Христос, фило­софията на Христос е да слезе Небето на земята, т.е. да се реализира Божието Царство на Спра­ведливостта. Исус работи за това Царство и учеше своите ученици също да работят за него. Така че и ние тук трябва да работим, започвайки с физическото ни тяло. Това е истинската фило­софия. Как я разбират другите за мен няма никакво значение.

„Нека бъде волята Твоя както на небето, така и на земята"...Но къде са работниците? Хората си имат друга философия в главата и заради нея те ще се прераждат на земята, докато не я превърнат в райска градина. Едва тогава те ще могат да я напуснат, за да отидат на други планети и оставят земята на животните, които също ще претърпят своята еволюция. Изненадва ви това, нали?...Хората са изпратени на земя­та да работят в една работилница, но това тях хич не им е грижа и вместо да работят, те се забавляват. Не трябва да се забравят задълженията. Всеки ден да се използва за работа, да се превърне земята в градина. И тогава Бог ще рече: „Вие сте мои добри градинари. Влезте мои работници в Царството на моята радост и сла­ва." Според Евангелията Исус също говори за работници, изпратени на полето. Тези работни­ци сме точно ние. И какво сеем ние? Къде рабо­тим?...

Вие знаете вероятно приказката за майс­торите и дарбите. Това е в същия смисъл. Майс­торът е бил наказан, защото е прахосал дарбите си. Този лош майстор представлява онзи, който нищо не е измайсторил, който само се е забавля­вал и не е мислил за нищо друго, освен за богатства и охолен живот на земята. Това няма нищо общо с философията на Христос. Ние сме изпра­тени на земята, за да извършим една работа, след което Господ ще ни даде всичко. Целият свят ще ни принадлежи. Ето защо аз се натъжавам, когато виждам как много хора, наричащи себе си духовници, окултисти, мистици, си представят живота на земята. Те се задомяват, създават деца, пируват, ядат и пият като най-обикновените хора. А какво правят те в изпълнение на мисията, с която са изпратени на земята? Нищо. Вие също се обърнете към себе си и ще видите, че онова, което вършите, не отговаря на философи­ята на Христос.

Ето аз днес ви предложих два много добри обекта за медитация: как да се пожертвате изця­ло в служба на Божествеността и как да се конкретизира, реализира, материализира на зе­мята всичко онова, което е горе на небето. В тези две дейности е събран смисълът на целия човешки живот. Всичко, което остава извън поле­то на тяхното действие, също има своето значе­ние, разбира се, но не в божествен смисъл. Бог е създал човека по свое подобие. Той го е създал така, че да стане един ден като Него. Ако не вярвате на мен, можете да попитате Него.

През целия си живот съм търсил всичко най-хубаво на този свят и съм го намерил. Но „намерил" не означава да скръстиш ръце и нищо да не правиш. Напротив! Това е началото на истинската работа. Намереното трябва да се реализира тук на земята в онзи вид, който същес­твува вече горе. Не е достатъчно онова, което е реализирано само от мисълта. То трябва да се реализира и в материален план, а за това е необ­ходимо много време и е свързано с големи труд­ности.

Очевидно има още много неща да се доба­вят, но аз мисля, че за днес това е достатъчно. Трябва да се разбере важното значение на меди­тацията, а преди всичко трябва да се погрижите за вашите мисли, чувства, постъпки, сиреч за целия си начин на живот. Започнете с медитация върху обикновени, достъпни обекти. Постепенно ще достигнете до все по-сюбтилни, докато един ден ще станете истински инструмент в ръцете на Бога, за реализиране на Небесния рай на земя­та. Няма нищо по-грандиозно, по-божествено от осъществяването на цялата божествена мъд­рост и създадените от нея божествени закони.

Не забравяйте никога, че с медитацията вие имате възможност да освободите вашето вътрешно Аз. Това тайнствено и субтилно тяло, което е способно да покълне, разцъфне и достигне до безкрайната вселена, да вземе от всички чуде­са, да донесе тук на земята и ги реализира в материалния свят. Очевидно това, което съзерцава и вижда нашето чудно Аз, отначало няма да достига до съзнанието ни. След чести упражне­ния обаче малко по малко то ще се засели у нас, ще се натрупва, ще ни се разкрива, ние ще го проумя­ваме и след време ще станем притежатели на неоценими съкровища.

Трябва да се усети удоволствието от ме­дитацията. Трябва да влезе тя в мислите, сърце­то и желанията като необходимост, като удовол­ствие, без което животът би загубил и усет и вкус. Вие трябва да чакате с нетърпение момента, когато ще се гмурнете във вечното и ще пиете от еликсира на безсмъртието. Аз все още не забелязвам тази радост и нетърпение у вас. Човек трябва да мисли за медитацията така, както пияницата мисли непрекъснато за виното. И когато настъпи момента да си каже: "Най-после моята душа, моят Дух, моето сърце могат да прегърнат макар и за няколко мига Вселената, да се намерят лице срещу лице с необятността."

П

Когато Господ е създавал Света, е направил така, че всяко живо същество да може да намери подходяща за него храна. Погледнете са­мо животните. Те са неизброими: насекоми, пти­ци, риби, бозайници...,но за всяко едно от тях природата е приготвила подходяща храна. Как може тогава само за човека да не се намери храната, от която се нуждае? Физическата хра­на, разбира се, всеки знае много добре къде да я намери. Но психическата, духовната - не знае. А тя е разпределена навсякъде по Вселената. Тряб­ва само да се знае в кой район се намира онова, което се търси.

Ако нагазите в едно тресавище, бъкащо от комари, стършели и змии, няма начин да не ги срещнете. Но ако искате да срещнете орли, ще трябва да се изкачите на планината. Вие чувствате нужда да сте сред красота, а живеете в някакъв таван. Ще ви се наложи да излезете на разходка в градината, гората или край морето. Ако искате да учите, трябва да се запишете в университета или да посещавате библиотеките. Удовлетворението на всяко желание се намира в съответен район. Това е верно както в матери­ален, така и в духовен план. Ето защо учениците от едно Школа за посветени жертват всеки ден определено време за медитации, за да посетят районите на невидимия свят. Те знаят че там ще намерят всичко онова, от което се нуждае тяхно­то равновесие, извисяване и духовен напредък.

„Но как да намерим тези райони? Кой ще ни ги покаже? Във физичен план най-малко същес­твуват учебници по география, с всичките му там карти, изследвания, атласи, енциклопедии... Как да се ориентираме обаче в невидимия свят?" - ще ме попитате вие. А! Точно това не знаете вие. В психичен план съществува феномен, подобен на този, който позволява на радиестезистите да намерят един човек например само по един „сви­детел" (кичур коса или дреха, принадлежали на този човек). Радиестезията се базира на закона за сходството. В нашия случай за свидетел служат нашите мисли, които политат в пространство­то и търсят подходящи елементи. Психическият план е така организиран, че само като мислим за един човек, един елемент или един район, можем съответно да се докоснем непосредствено до него, независимо какво място заема той в пространството. Не е необходимо да се знае точно мястото, както във физичен план, където са необходими карти и точни координати.

В духовен, в божествен план не е необхо­димо да се търси. Достатъчно е да концентрира­те силно мисълта си, за да се намерите там, където поискате. Вие мислите за здравето и вече сте в неговата област. Мислите за любовта и ето ви в нейния район. Мислите за музиката и сте там, където тя цари. И ако притежавате дарба­та да я усетите, вие ще чуете тази божествена музика. Не вярвайте, че великите композитори „откриват" композираната от тях музика. Не! Те пишат онова, което чуват отгоре. Дори често те не могат да го напишат, понеже на земята не съществуват звуци и акорди, способни да пресъздадат истински музиката на тези сюблимни райони. Пред същите проблеми са изправени и художниците, поетите и всички артисти, понеже човекът не е подготвен все още да възпроизведе красотата на божествения свят. Хората не са готови, но биха могли да го постигнат, ако се заловят за истинска духовна работа и заменят в себе си всички стари, мътни, износени частици с чисти, светли, божествени.

„Как да намерим тези частици?"- ще ме попитате вие. Вашите мисли сами ще се заемат с това. От момента, когато започнете да мисли­те за новите частици, като си ги представяте в цялата им сюбтилност, чистота, блясък, вие ще ги привличате, а старите съвсем естествено ще бъдат заместени и унищожени. Разбира се, не веднага. Всичко зависи от интензивността на вашата обич, на вашата вяра, на вашата работа, но рано или късно всички частици, които не вибри­рат в резонанс с небесните райони, ще бъдат заменени. Тогава вие ще можете да долавяте най-сюблимните и сюбтилни реалности на Вселена­та.

От момента, когато науката откри, че космосът е пронизван от вълнови трептения, които пренасят определена информация, хората се заеха да създават все по-чувствителни апара­ти за тяхното улавяне. Онова, което науката не знае, е че такива апарати са монтирани у човека от самото Сътворение. Сам Създателят е под­готвил човека за неговото неописуемо богато бъдеще. Поставил е в него апарати и антени, способни да улавят и излъчват целия разум и прелест на Неговото творение. Ако за момента човек не е способен да работи с тях, това се дължи на факта, че той не е направил нищо в тази насока. Не се е упражнявал, не е опознал и усвоил всичките си способности. Но тези способности съществуват, апаратурата е на лице и чака някой да натисне бутона. Апаратите – това са чакрите, някои центрове в нервната система, в мозъка и слънчевия сплит. Но за сега цялата тази свръхпрецизна апаратура спи и човек не може да улови нищо от потоците информация, прииждащи дори от най-отдалечените съзвездия. В опре­делена степен това е за предпочитане, тъй като информацията, която пристига е толкова голя­ма, че в съвременни условия онзи, който е спосо­бен да я приеме, би полудял или загинал моментал­но. Това няма да се случи, ако човек е достатъчно силен вътрешно и способен да издържи.

Да си послужим с пример. Почти всеки знае как се отглеждат тикви. В началото тиквата виси на едно неясно стъбълце, което лесно може да се скъса. Но с растежа на тиквата расте и събира сили и стъбълцето, докато в един мо­мент то е способно да носи килограми. Същият феномен се наблюдава и у човека. С течение на времето, прекарано в медитации, той започва да улавя космическите енергийни потоци, а в него се развива способността да издържа на всякакво напрежение. Това трябва да става постепенно. Този, който иска да научи всичко изведнъж, да развие всичките си способности с един замах, е обречен на тежки психически увреждания. Лекарят предписва лекарство, от което пациентът трябва да взема по десет капки на ден, в течение на един месец. „Цял месец!- преценява болният, - Та това е много време!" след което изпива всичките капки за един ден и... умира. Не! Всичко трябва да става с търпеливо, редовно, за да може организмът да привиква, да става все по-способен да издържа на напреженията.

Основното, което трябва да знаете, е това, че всеки притежава способността да улавя чрез медитация от Вселената всички елементи, от които се нуждае. Мисълта по закона за сходството има за задача да намери тези елементи. Същото е и с човек, когато мисли за някого. Дори този някой да се намира на края на света, вашата мисъл намира сред милиардите хора на земята точно него, а не някой друг. Тя е предназначена и излъчена само до него.

Така че за в бъдеще, когато вие желаете да получите някаква частица от Вселената или да докоснете едно същество, мислете за частицата и съществото, без да ви интересува къде се нами­рат те. Вашата мисъл ще отиде точно при тях. Както кучето, на което са дали да подуши дреха­та или кьрпичката на онзи, когото търсят. Наси­теният с излъчванията на човека предмет ще помогне на животното да го открие на десетки километри...Една толкова слаба миризма ще го поведе безпогрешно между стотици хора единст­вено към онзи, когото търси. Точно така става и с вашата мисъл, изпратена в безкрая да намери не само частица, но и видими и невидими същест­ва, които могат да ви вдъхнат сила, просвещение и сигурност.

Според мен нещата са представени много човешки и достъпно за всички които се интересуват и които се чудят как и от къде да започнат. Същевременно беседата е много дълбока. Да, такъв е стилът на Учителите, навсякъде около себе си разнасят светлина и всичко одухотворяват :).

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

" ... Така че за в бъдеще, когато вие желаете да получите някаква частица от Вселената или да докоснете едно същество, мислете за частицата и съществото, без да ви интересува къде се нами­рат те. Вашата мисъл ще отиде точно при тях. Както кучето, на което са дали да подуши дреха­та или кьрпичката на онзи, когото търсят. Наси­теният с излъчванията на човека предмет ще помогне на животното да го открие на десетки километри...Една толкова слаба миризма ще го поведе безпогрешно между стотици хора единст­вено към онзи, когото търси. Точно така става и с вашата мисъл, изпратена в безкрая да намери не само частица, но и видими и невидими Същест­ва, които могат да ви вдъхнат сила, просвещение и сигурност."

.

:) Какво се оказа? Добрата стара молитва е най-добрата медитация! :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Медитирането, пише ЦРИК, “води до психо-физическа зависимост, подобна на наркотичната. Възникващите проблеми са много тежки: първо, медитацията се базира върху непрестанното произнасяне на мантри („тайни“ формули на санскрит), които „изпразват“ мозъка и го поставят под огромно напрежение; второ, мозъчната кора на медитиращия спира да се оросява с кръв и в този момент той притежава симптоми, сходни с тези на пребиваващия в клинична смърт; закономерно мозъкът започва да се защитава и поради това отделя „хормона на щастието“ ендорфин, който създава лъжливото и наркотично по своето действие усещане за блаженство; след медитация човекът изпитва силно главоболие и започва да пристъпва към медитацията все по-често и по-често, за да стопи тази болка – така възниква зависимостта от ТМ.”

...

В заключение, преди да се насочите към някоя от формите и техники на медитация , може би първо е добре да изследвате доколко и как познавате себе си, и след това с каква цел искате да правите това. Защо точно по този начин, чрез медитиране? Какво всъщност очаквате като резултат?-успокоение, концентрация, навлизане в други нива на собственото си съзнание, или контактуване с други човешки същества (телепатично), а може би и със същества от други светове, освобождаване от кармична зависимост??? Дали в такъв случай медитацията е единственото и необходимо средство за постигане на някои от тези цели?

ВГЛЪБЕНО СЪЗЕРЦАНИЕ ИЛИ ЗА СЪЩНОСТТА НА МЕДИТАЦИЯТА

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Медитацията е особено състояние, при което се чувствам приятно и са изключени всички мисли от ума.Много е интересно!Чувстваш се осводен, хармониран и допускаш в себе си Изначалната енергия.

Многообразието извиква съзерцание,

Съзерцанието ражда предпочитание

Предпочитанието е искане

Искането винаги получава отклик :3d_046:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...