Що е медитация? Видове медитация.

[Ники_]

а какви са техниките на медитация и как се прави медитация

Привет!

До медитация хем се достига трудно, хем се достига лесно.

Ще се опитам да представя сбито разяснение по тези въпроси, като посоча различните подходи и виждания в различните учения.

Йога:

Осморният път на Йога:

- Яма - себеовладяване или правила за обществено поведение (между отделните личности).

- Нияма - ограничение или кодекс на личностното поведение (вътрешноличностна самодисциплина).

- Асана - телесни положения или пози, упражнения.

- Пранаяма - контрол върху дишането или ритъма на дишане.

- Пратияхара - оттегляне на сетивата или "откъсване" (относителна независимост на ума от сетивата).

- Дхарана - съсредоточаване на мисълта.

- Дхиана - медитация (процес на вникване в същността на обекта на съсредоточаване).

- Самадхи - самореализиране или просветление (състояние на пълно вникване в същността на този обект).

Тук нещата изглеждат прости и са за истинските практици, но за обикновенните хора тези работи са доста сложни.

Първо се вижда, че бива да се започне с поведението на човека, както в посока навън към външния свят, така и в посока навътре, към вътрешния свят - Яма и Нияма. Основа при двете е ненасилието.

Насилието може да бъде както отправено навън, така и отправено навътре.

Храненето също може да е директно или индиректно насилие в двете посоки. Както приемането на напитки, тутюнопушенето, както използването на наркотични вещества.

Емоциалността и страстта също може да бъдат насилствени. Психовампиризма е изключително опасно нещо.

За Яма и Нияма може да си пише много. Етика, самовъзпитание и поведение.

Тези първи две точки спомагат на човека в работата му с Карма (Законът за причинно-следствените връзки).

Следващата точка е Асана. Това са телесни пози, които спомагат за отпушването на енергийните канали, правилното секретиране на жлезите с вътрешна секреция, чрез промяна в кръвообръщението - концентриране на кръвта в определени области на тялото, което с подходящо дишане и спокойствие тонизира въпросния участък от тъкани и органи.

Асаните (позите) изискват гъвкавост на тялото и ако човек пропусне да мине през първите две точки - Яма и Нияма, то тази гъвкавост ще е невъзможна, кръвта ще е замърсена, а тялото - пълно с токсини. При това положение Асана може да бъде нездравословна и даже опасна.

Неизбежно, ако човек се захване с всичко това до тук, ще се сблъска и с дишането, като процес.

Дихателният процес е много интересно нещо. С него могат да се контролират страстите и емоциите, както да се детоксинира тялото. Хората по принцип дишат неправилно, като не издишват напълно остатъчните газове, а това води до токсиниране на оргонизма. Ето защо Пранаяма (контрол над дишането/контрол над жизнеността) е цяла наука. Дихателният процес може да успокои ума и да го извади от реактивността и неспокойствието - стрес, агресивност, гняв, злост... (страсти и емоции).

Всичко това до тук прави възможно оттеглянето на сетивата - Пратияхара, което си е прекъсване на връзката между соматичната и вегетативната нервни системи. Това е когато човек се е абстрахирал от външния му свят, т.е. от възприятията на сетивата.

Едва тогава е възможна концентрацията - Дхарана.

Дхарана е нищо повече от насочването на мисълтта в една линия, в едно направление, към една цел. Счита се за най-подходящо тази цел да е Бог, но обект на концентрация може да бъде всичко - област в тялото, дишането като процес, самият ум може да бъде обект на концентрация и т.н.

Всъщност музикантът е концентриран, художникът също. Концентриран е и водачът на пътното превозно средство, както и риболовецът. Концентрацията е просто засилено целенасочено внимание, което не се разсейва никъде настрани в други посоки.

Дълбоката концентрация автоматично и напълно естествено преминава в медитация - Дхиана.

Човек може да се концентрира върху всичко и в зависимост до каква степен е чист и бистър умът му, медитацията може да се случи.

Тя, медитацията не подлежи на правене, защото всяко правене е вид действие, т.е. ангажираност на ума - умствен процес, а самата медитация е чистота на ума - безмислие. Дълбоката и продължителна медитация води до Самадхи - Просветлението и освобождението на човека.

Това е погледнато през очите на Йога.

В Тантра:

Съществуват само два вида желание: по-нисшия вид е да се прави нещо, по-висшия - да се познава. За по-нисшия вид е необходима телесност, за по-висшия - ум.

На Изток много не се прехласваме по мислителите - тук на почит са не-мислещите. Дори когато мислят, правят го, за да се придвижат към не-мисленето. Използват мисълта като трамплин към без-мислието.

Придвижвай се от мисъл към без-мислие, от без-мислие към не-пораждане, а после от непораждането към без-умството... капката се разтваря в океана. Ти отново ставаш океан, Безкраен си, Вечен.

Без-умството е вечност, умът - време.

1. При карма мудра все още има мисли. Заедно с тях, както си му е редът, тук са миналото и бъдещето. Мислите принадлежат или на миналото, или на бъдещето. Около мислите се навъртат страхът, напрежението, болката...

2. При гяна мудра паметта се разтваря в без-паметството - няма минало, няма бъдеще, само настояще. Умът е заспал, но все още жив, може да се събуди отново. Това състояние настъпва много пъти, но лесно изчезва. Печелим медитацията и я губим. Умът не е разрушен, а само е отишъл да си легне. Дремва за малко, това е всичко - спи. После отново се връща, понякога дори с огромно желание за мъст, с огромна енергия - нали си е починал добре! След всяка дълбока медитация умът ускорява оборотите, има повече енергия на свое разположение. Починал си е добре и е станал по-активен. При гяна мудра умът отива да поспи, още не е изчезнал. Само за миг може да опиташ състоянието на без-умство. Лъчът те огрява за част от секундата и ти си във възторг.

Когато си видял тази светлина, макар и само за един кратък миг, вече не можеш да бъдеш същия човек.

3. Самая мудра е непораждане, съответства на непораждането - анутпана. Умът не е заспал, а напълно преодолян. При второто състояние умът ще се върне, само е приспан. При третото - вече няма да му е лесно, но все пак връщане е възможно с известни усилия. При второто състояние той ще се върне от само себе си. При самая мудра ако искаш да го върнеш, добре, но той никога няма да дойде сам.

4. При четвъртото състояние, махамудра, въпреки твоето желание за евентуално връщане, то ще се окаже невъзможно. Стигнал си отвъд. Това четвърто състояние, с което се полага началото на съществуването, е целта на Тантра.

източник: "Възгледът на Тантра" Ошо

В Будизма е същото само че се ползват други думички. Там също се залага на неправенето, на без-ум-ието, безмислието, но за бъде то възможно също се минава през горните стъпалца, макар те да носят други имена.

Същото може да бъде намерено в Християнството, в Исляма, в Дао.

Ярък пример в християнството това е Исихазмът като учение и практика:

Според исихазма най-важното средство за непосредственото богопознание и истинско богословие е методът на постоянната молитва. Първото условие за истинската молитва се състои в постигането на „внимание“, като умът се концентрира „в сърцето“. На практика се повтаря кратката, така наречена „Иисусова молитва“: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“.

източник: Посетете уеб сайт

В Исляма връх, според мен, е Суфизма и танцуващите дервиши:

whirling dervishes

Посетете уеб сайт

В Дао - Даоистката вътрешна алхимия и Тай-Дзи-Цюан, както и учението на Лао Дзъ. Култивниране, трансформиране, издигане и спускане на енергията през различните средища на тялото.

Посетете уеб сайт

Посетете уеб сайт

В Будизма съм привърженик на Ваджраяна (Будистка Тантра):

Посетете уеб сайт

Диамантения Път

Също и това:

Посетете уеб сайт

Намирам за отлична практиката Випасана (да се вижда по необикновен начин):

В будистките писания се говори за два основни вида медитация. Едната е Самата (санскр. Самадхи), другата е Випасана (санскр. Випашяна или Видаршана). Със Самата медитация се означава състояние на еднонасоченост на ума, насоченост към само един обект, без позволяване на други мисли да отклоняват вниманието, без възникването на други мисли, Читекагата (санскр. Читайкаграта). Посочват се различни способи и правила за постигане на това състояние на ума. Посочват се и различни обекти, върху които да се задържа вниманието. (Многобройни примери за това са дадени в... “Вибхути пада” - третата глава от сутрите на Патанджали. Те не се различават от тези, посочени в будистките писания.)...

Медитацията Самата е предназначена за постигане на еднонасоченост на ума. За да се постигне една продължителна концентрация върху даден обект на медитация, е нужно да се спре възникването на странични мисли, тоест да се успокои ума. Възникването на мисли в неспокойния ум е резултат от Страстта, Омразата и Заблудата или, както поетично ги наричат тройната армия на желанието и смъртта – Мара. Успокояването на ума е предмет на Самата медитация.

Какво е концентрация? Кои са нейните отличителни белези? Кои са необходимите съставки? Какво е това развиване на концентрация? Буда отговаря: “Всичко онова, каквото и да е то, което уеднаквява ума, е концентрация. Четирите основни фондации на Правилното Внимание са отличителните белези. Четирите усилия са необходимите съставки. Всичко онова каквото и да е то, което ни кара, подтиква да упражняваме, да развиваме и да увеличаваме така споменатите неща се нарича развитие на концентрацията.”...

Буда е постигнал четирите степени (Джхана) на медитация. Но това не го е задоволило, защото не му е донесло очакваното освобождение от страданията, не му е донесло мира и спокойствието, за които копнеел. Тогава се оттеглил в медитация под дървото Бодхи в местността Гая. Там започва да практикува Ана Апана Сати – наблюдаване на вдишването и издишването. След като по този начин постига перфектно успокояване на ума, той развива Проницателността – Випасана, която е изява на истинската мъдрост.

Това е вторият вид медитация. Чрез нея могат да се видят нещата такива, каквито са, могат да се видят непречупени през призмата на обусловеностите, да се види истинската им природа, Суня, т.е. да се види празнотата или илюзорността им. Думата Випасана означава “да се вижда по необикновен начин”, от Ви – необикновен и Пасати – виждам. (тоест нещата да се виждат не по начина, по който ги възприема непрактикуващият човек). Когато Йогинът е пречистил ума си от всякакви желания, когато умът е успокоен и концентриран, той може да схване Абсолютната Реалност – Нирвана, която е скрита за обикновения човек.

Успокоението на ума и Проницателността, Самата и Випасана, вървят ръка за ръка. Не е възможно да се развие Випасана без Самата...

"Когато Небето (умът/главата) е чисто и безоблачно (без мисли), Слънцето (Абсолютната Пустота, която е излъчваща) грее и огрява Земята (тялото), изпълвайки сърцето с нектарът на Живота (Любовта)"

Всичко това което е описано по-горе има своя израз и при древните Траки, но за сега няма да пиша за тях.

Иначе техники колкото ще човек, стига само да иска да ги намери.

Поздрави!

Редактирано Юни 21, 2009 от Ники_

[zlatnia56]

а какви са техниките на медитация и как се прави медитация

Привет!

До медитация хем се достига трудно, хем се достига лесно.

Ще се опитам да представя сбито разяснение по тези въпроси, като посоча различните подходи и виждания в различните учения.

Йога:

Осморният път на Йога:

- Яма - себеовладяване или правила за обществено поведение (между отделните личности).

- Нияма - ограничение или кодекс на личностното поведение (вътрешноличностна самодисциплина).

- Асана - телесни положения или пози, упражнения.

- Пранаяма - контрол върху дишането или ритъма на дишане.

- Пратияхара - оттегляне на сетивата или "откъсване" (относителна независимост на ума от сетивата).

- Дхарана - съсредоточаване на мисълта.

- Дхиана - медитация (процес на вникване в същността на обекта на съсредоточаване).

- Самадхи - самореализиране или просветление (състояние на пълно вникване в същността на този обект).

Тук нещата изглеждат прости и са за истинските практици, но за обикновенните хора тези работи са доста сложни.

Първо се вижда, че бива да се започне с поведението на човека, както в посока навън към външния свят, така и в посока навътре, към вътрешния свят - Яма и Нияма. Основа при двете е ненасилието.

Насилието може да бъде както отправено навън, така и отправено навътре.

Храненето също може да е директно или индиректно насилие в двете посоки. Както приемането на напитки, тутюнопушенето, както използването на наркотични вещества.

Емоциалността и страстта също може да бъдат насилствени. Психовампиризма е изключително опасно нещо.

За Яма и Нияма може да си пише много. Етика, самовъзпитание и поведение.

Тези първи две точки спомагат на човека в работата му с Карма (Законът за причинно-следствените връзки).

Следващата точка е Асана. Това са телесни пози, които спомагат за отпушването на енергийните канали, правилното секретиране на жлезите с вътрешна секреция, чрез промяна в кръвообръщението - концентриране на кръвта в определени области на тялото, което с подходящо дишане и спокойствие тонизира въпросния участък от тъкани и органи.

Асаните (позите) изискват гъвкавост на тялото и ако човек пропусне да мине през първите две точки - Яма и Нияма, то тази гъвкавост ще е невъзможна, кръвта ще е замърсена, а тялото - пълно с токсини. При това положение Асана може да бъде нездравословна и даже опасна.

Неизбежно, ако човек се захване с всичко това до тук, ще се сблъска и с дишането, като процес.

Дихателният процес е много интересно нещо. С него могат да се контролират страстите и емоциите, както да се детоксинира тялото. Хората по принцип дишат неправилно, като не издишват напълно остатъчните газове, а това води до токсиниране на оргонизма. Ето защо Пранаяма (контрол над дишането/контрол над жизнеността) е цяла наука. Дихателният процес може да успокои ума и да го извади от реактивността и неспокойствието - стрес, агресивност, гняв, злост... (страсти и емоции).

Всичко това до тук прави възможно оттеглянето на сетивата - Пратияхара, което си е прекъсване на връзката между соматичната и вегетативната нервни системи. Това е когато човек се е абстрахирал от външния му свят, т.е. от възприятията на сетивата.

Едва тогава е възможна концентрацията - Дхарана.

Дхарана е нищо повече от насочването на мисълтта в една линия, в едно направление, към една цел. Счита се за най-подходящо тази цел да е Бог, но обект на концентрация може да бъде всичко - област в тялото, дишането като процес, самият ум може да бъде обект на концентрация и т.н.

Всъщност музикантът е концентриран, художникът също. Концентриран е и водачът на пътното превозно средство, както и риболовецът. Концентрацията е просто засилено целенасочено внимание, което не се разсейва никъде настрани в други посоки.

Дълбоката концентрация автоматично и напълно естествено преминава в медитация - Дхиана.

Човек може да се концентрира върху всичко и в зависимост до каква степен е чист и бистър умът му, медитацията може да се случи.

Тя, медитацията не подлежи на правене, защото всяко правене е вид действие, т.е. ангажираност на ума - умствен процес, а самата медитация е чистота на ума - безмислие. Дълбоката и продължителна медитация води до Самадхи - Просветлението и освобождението на човека.

Това е погледнато през очите на Йога.

В Тантра:

Съществуват само два вида желание: по-нисшия вид е да се прави нещо, по-висшия - да се познава. За по-нисшия вид е необходима телесност, за по-висшия - ум.

На Изток много не се прехласваме по мислителите - тук на почит са не-мислещите. Дори когато мислят, правят го, за да се придвижат към не-мисленето. Използват мисълта като трамплин към без-мислието.

Придвижвай се от мисъл към без-мислие, от без-мислие към не-пораждане, а после от непораждането към без-умството... капката се разтваря в океана. Ти отново ставаш океан, Безкраен си, Вечен.

Без-умството е вечност, умът - време.

1. При карма мудра все още има мисли. Заедно с тях, както си му е редът, тук са миналото и бъдещето. Мислите принадлежат или на миналото, или на бъдещето. Около мислите се навъртат страхът, напрежението, болката...

2. При гяна мудра паметта се разтваря в без-паметството - няма минало, няма бъдеще, само настояще. Умът е заспал, но все още жив, може да се събуди отново. Това състояние настъпва много пъти, но лесно изчезва. Печелим медитацията и я губим. Умът не е разрушен, а само е отишъл да си легне. Дремва за малко, това е всичко - спи. После отново се връща, понякога дори с огромно желание за мъст, с огромна енергия - нали си е починал добре! След всяка дълбока медитация умът ускорява оборотите, има повече енергия на свое разположение. Починал си е добре и е станал по-активен. При гяна мудра умът отива да поспи, още не е изчезнал. Само за миг може да опиташ състоянието на без-умство. Лъчът те огрява за част от секундата и ти си във възторг.

Когато си видял тази светлина, макар и само за един кратък миг, вече не можеш да бъдеш същия човек.

3. Самая мудра е непораждане, съответства на непораждането - анутпана. Умът не е заспал, а напълно преодолян. При второто състояние умът ще се върне, само е приспан. При третото - вече няма да му е лесно, но все пак връщане е възможно с известни усилия. При второто състояние той ще се върне от само себе си. При самая мудра ако искаш да го върнеш, добре, но той никога няма да дойде сам.

4. При четвъртото състояние, махамудра, въпреки твоето желание за евентуално връщане, то ще се окаже невъзможно. Стигнал си отвъд. Това четвърто състояние, с което се полага началото на съществуването, е целта на Тантра.

източник: "Възгледът на Тантра" Ошо

В Будизма е същото само че се ползват други думички. Там също се залага на неправенето, на без-ум-ието, безмислието, но за бъде то възможно също се минава през горните стъпалца, макар те да носят други имена.

Същото може да бъде намерено в Християнството, в Исляма, в Дао.

Ярък пример в християнството това е Исихазмът като учение и практика:

Според исихазма най-важното средство за непосредственото богопознание и истинско богословие е методът на постоянната молитва. Първото условие за истинската молитва се състои в постигането на „внимание“, като умът се концентрира „в сърцето“. На практика се повтаря кратката, така наречена „Иисусова молитва“: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“.

източник: Посетете уеб сайт

В Исляма връх, според мен, е Суфизма и танцуващите дервиши:

whirling dervishes

Посетете уеб сайт

В Дао - Даоистката вътрешна алхимия и Тай-Дзи-Цюан, както и учението на Лао Дзъ. Култивниране, трансформиране, издигане и спускане на енергията през различните средища на тялото.

Посетете уеб сайт

Посетете уеб сайт

В Будизма съм привърженик на Ваджраяна (Будистка Тантра):

Посетете уеб сайт

Диамантения Път

Също и това:

Посетете уеб сайт

Намирам за отлична практиката Випасана (да се вижда по необикновен начин):

В будистките писания се говори за два основни вида медитация. Едната е Самата (санскр. Самадхи), другата е Випасана (санскр. Випашяна или Видаршана). Със Самата медитация се означава състояние на еднонасоченост на ума, насоченост към само един обект, без позволяване на други мисли да отклоняват вниманието, без възникването на други мисли, Читекагата (санскр. Читайкаграта). Посочват се различни способи и правила за постигане на това състояние на ума. Посочват се и различни обекти, върху които да се задържа вниманието. (Многобройни примери за това са дадени в... “Вибхути пада” - третата глава от сутрите на Патанджали. Те не се различават от тези, посочени в будистките писания.)...

Медитацията Самата е предназначена за постигане на еднонасоченост на ума. За да се постигне една продължителна концентрация върху даден обект на медитация, е нужно да се спре възникването на странични мисли, тоест да се успокои ума. Възникването на мисли в неспокойния ум е резултат от Страстта, Омразата и Заблудата или, както поетично ги наричат тройната армия на желанието и смъртта – Мара. Успокояването на ума е предмет на Самата медитация.

Какво е концентрация? Кои са нейните отличителни белези? Кои са необходимите съставки? Какво е това развиване на концентрация? Буда отговаря: “Всичко онова, каквото и да е то, което уеднаквява ума, е концентрация. Четирите основни фондации на Правилното Внимание са отличителните белези. Четирите усилия са необходимите съставки. Всичко онова каквото и да е то, което ни кара, подтиква да упражняваме, да развиваме и да увеличаваме така споменатите неща се нарича развитие на концентрацията.”...

Буда е постигнал четирите степени (Джхана) на медитация. Но това не го е задоволило, защото не му е донесло очакваното освобождение от страданията, не му е донесло мира и спокойствието, за които копнеел. Тогава се оттеглил в медитация под дървото Бодхи в местността Гая. Там започва да практикува Ана Апана Сати – наблюдаване на вдишването и издишването. След като по този начин постига перфектно успокояване на ума, той развива Проницателността – Випасана, която е изява на истинската мъдрост.

Това е вторият вид медитация. Чрез нея могат да се видят нещата такива, каквито са, могат да се видят непречупени през призмата на обусловеностите, да се види истинската им природа, Суня, т.е. да се види празнотата или илюзорността им. Думата Випасана означава “да се вижда по необикновен начин”, от Ви – необикновен и Пасати – виждам. (тоест нещата да се виждат не по начина, по който ги възприема непрактикуващият човек). Когато Йогинът е пречистил ума си от всякакви желания, когато умът е успокоен и концентриран, той може да схване Абсолютната Реалност – Нирвана, която е скрита за обикновения човек.

Успокоението на ума и Проницателността, Самата и Випасана, вървят ръка за ръка. Не е възможно да се развие Випасана без Самата...

"Когато Небето (умът/главата) е чисто и безоблачно (без мисли), Слънцето (Абсолютната Пустота, която е излъчваща) грее и огрява Земята (тялото), изпълвайки сърцето с нектарът на Живота (Любовта)"

Всичко това което е описано по-горе има своя израз и при древните Траки, но за сега няма да пиша за тях.

Иначе техники колкото ще човек, стига само да иска да ги намери.

Поздрави!

е тук вече блокирах кажете нещо по просто с което да започна бе хора моля за ВАШЕТО съдействие това тук е за професори а АЗЪ още чирак съм си

[Ники_]

е тук вече блокирах кажете нещо по просто с което да започна бе хора моля за ВАШЕТО съдействие това тук е за професори а АЗЪ още чирак съм си

хехе

Здравей!

Простото не може да се изкаже с думи прости, затова има два вариянта. Първият е да опиташ да го представиш с думи, а това означава да използваш цялото литературно богатство на света, но даже и тогава няма да има гаранция, че си успял в тази презентация на Простотата.

Вторият начин е да покажеш това нещо, което е трудно да бъде обяснено.

Лично предпочитанията ми са за втория вариянт.

Но ще опитам отново с първия:

Ако искаш да медитираш, просто не прави нищо, нито с тялото, нито с ума си. Тогава медитацията ще е налице.

Медитацията е в неправенето, а не в действието. Медитацията не е активност, тя е Мир и Тишина. Нищо друго.

Ако искаш да се концентрираш - наблюдавай вдишването и издишването. Не прави друго. Ако концентрацията стане силна и добра, то отново ще пападнеш в медитацията, но не мисли за концентрацията, или за медитацията. Прави концентрация, а не я мисли. Просто направи ума си еднопосочен. Не се разсейвай. Не мисли, не разисквай, не анализирай. Само наблюдавай и там дръж цялото си внимание. Не се отклонявай. Това е.

Редактирано Юни 28, 2009 от Ники_

[Guest Fut]

Да добавя и аз нещо простичко:

29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; 30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". 31 А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма. Марк 12 глава

Няма по естествено и простичко нещо на света от това да възлюбиш Господа и ближния си . Казано е на друго място " Сине мой дай ми сърцето си" (по памет) и още "Вземете моето иго върху си защото моето иго е благо и моето бреме е леко" (също по памет). В спомените ми изниква още нещо. Попитали един от Израилевите учители т.е. това било предизвикателство насочено към него. Един човек му казал, че ще приеме неговото учение само ако той съумее да му го разкаже докато стои изправен на един крак. Учителя казал - " Това което не искаш другите да правят на теб не го прави и ти на тях, другото е само коментар, иди и го заучи". А знаеш ли кое е най- ценното за един суфи!? Това което той може да вземе със себе си при корабокрушение т.е. същественото, душата си, Духа си, Любовта си, своята цялостност. При корабокрушение нямаш време за пози и за практики . Така, че Люби и бъди естествен. Това мисля е добро допълнение към предходните постове. Поздрави!

[Търсач]

Практикувам медитация по метода на Сахаджа йога.

Медитацията е нещо много лесно и спонтанно.

[Ники_]

Да добавя и аз нещо простичко:

29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; 30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". 31 А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма. Марк 12 глава

Няма по естествено и простичко нещо на света от това да възлюбиш Господа и ближния си . Казано е на друго място " Сине мой дай ми сърцето си" (по памет) и още "Вземете моето иго върху си защото моето иго е благо и моето бреме е леко" (също по памет). В спомените ми изниква още нещо. Попитали един от Израилевите учители т.е. това било предизвикателство насочено към него. Един човек му казал, че ще приеме неговото учение само ако той съумее да му го разкаже докато стои изправен на един крак. Учителя казал - " Това което не искаш другите да правят на теб не го прави и ти на тях, другото е само коментар, иди и го заучи". А знаеш ли кое е най- ценното за един суфи!? Това което той може да вземе със себе си при корабокрушение т.е. същественото, душата си, Духа си, Любовта си, своята цялостност. При корабокрушение нямаш време за пози и за практики . Така, че Люби и бъди естествен. Това мисля е добро допълнение към предходните постове. Поздрави!

Да, наистина е нужно уточнение, но тук ще си позволя да направя уточнение на уточнението.

Е, хората много може да си представят, че нещата са прости и е така - прости са, но тази простота е най-великата сложност! Ето защо тази простота може да подведе човека и той да се самозаблуди.

37 А Исус му рече: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.

38 Тази е първа и голяма заповед.

39 А втора подобна на нея: Да възлюбиш ближният си като себе си.

40 На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят.

Отчасти е така, но и не е.

Значи тук има дълбочина и е нужно разбиране. Пише в Писанието - с всичкия си ум (целият), с цялостта на душа и сърце. Без ни най-малко разсейване настрани. "На всеки миг Люби Възлюбения" - ако човек може това, друго не му е нужно.

Но има ли Любов в човека, или той само си мисли, че има такова нещо?

Има ли Любов към ближния?

Ако Любовта изчезва при появата на определени външни на човека условности и събития, значи тази Любов не е истинска, значи тази Любов не е Любов.

4 Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнося, не се гордее,

5 не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло,

6 на неправдата се не радва, а сърадва се на истината,

7 всичко претърпева, на всичко хваща вера, на всичко се надее, всичко търпи.

8 Любовта никога не отпада;

Ако на някой нещо му "куца" тази Любов и ако му намирисва на обич, което си свойство на ума и на егоизтичната природа, то е по-добре за същия да практикува.

Пост, молитва, бдение... медитация.

Всъщност медитацията цели да успокои умствената вихрушка, а с това да отнеме правато на себичния ум да Господарува над сърцето. Едва тогава Любовта може да се появи, когато умът е спокоен, утихнал.

Ако умът е буен.. за каква Любов към Бога може да става дума.

Целенасочен ум, целият ум, целенасочена душа, цялата душа. Да не е разхвърляна към други цели и обекти. Да не са разпилени. Да няма други желания и страсти е рекъл Буда. Еднопосоченост. Посоката е Бога.

Развиването на тази върховна Любов към Бога е познато на изток като Бхакти Йога.

Ако има Любов, практика не е нужна. Практиката е предназначена да отвори пътя за сърцето, за да се появи Любовта.

Ето Пепси как го е представил, чрез Суфи:

"На всеки момент Люби Възлюбения!"

Това е Бхакти, това е Суфи, това е Християнство, това е Ислям, това е Йога, това е Дао, това е Будизма. Без никакви разлики.

За да се появи Любовта в човек му е необходимо първо да намери истинската си същност (Кой си ти? Какво си ти?), а това става чрез медитацията, инак умът си остава себичен, разделяйки света на "аз" и "ти/другите". Каква Любов може да присъства в себечността? Ако умът е пълен със светски мисли и желания, стремежи различни от стремежа към Бог, то Любовта е невъзможно явление.

Редактирано Юни 28, 2009 от Ники_

[Guest Fut]

Всичко просто е много сложно нали . Аз предпочитам да заменя думата "сложно" с "пълнота" може и "дълбочина". Ох абе Николаие чадо отвори сърцето си за Бога и дишайййй . Аааа да, това вече е както го каза: "Това е Бхакти, това е Суфи, това е Християнство, това е Ислям, това е Йога, това е Дао, това е Будизма. Без никакви разлики

За да се появи Любовта на човек му е първо необходима да намери истинската си същност, а това става чрез медитацията,..."

И сърдечната молитва с прости думички извиращи от сърцето върши работа на първо време. Повече от това и да ме утрепе човек не мога да прочета. Поздрави!

[Ники_]

Всичко просто е много сложно нали . Аз предпочитам да заменя думата "сложно" с "пълнота" може и "дълбочина". Ох абе Николаие чадо отвори сърцето си за Бога и дишайййй . Аааа да, това вече е както го каза: "Това е Бхакти, това е Суфи, това е Християнство, това е Ислям, това е Йога, това е Дао, това е Будизма. Без никакви разлики

За да се появи Любовта на човек му е първо необходима да намери истинската си същност, а това става чрез медитацията,..."

И сърдечната молитва с прости думички извиращи от сърцето върши работа на първо време. Повече от това и да ме утрепе човек не мога да прочета. Поздрави!

Сърдечната молитва е близка, но е и далечна от/на медитацията. Сърдечната молитва е просто обикновенн вопъл към Бога. Молитвата и медитацията са различни неща. За едното са нужни думи, мисли и чувства. Другото е Тишина и Мир. Там няма мисли, няма емоции, страсти, чувства.

След молитвата, ако човек се е молил правилно и усърдно - може да му се разкрие Истината, ако разбира се е заслужил за това, ако е изчистил дълговете си. За да е плодородна молитвата е добре да има пост преди това, а самата молитва да се прави в бдение. Тогава може да настъпи медитацията.

Моли се този, който не е постигнал. Постигналият е извор. Той е Едно с Бога? Единосъщен. На кого тогава да се моли?

Той Съществува излъчвайки Божественост.

Молитвата е само началото.

п.п. Исихастката молитва например си е вид мантра. Тя може да доведе до медитацията, даже до съзерцанието и го прави.

Редактирано Юни 28, 2009 от Ники_

[Guest Fut]

E, тук нали питаха за началото де ?

Като за начало да попеем:

Sister Act - Oh Maria 1 Song

и да мантруваме - Радост + Радост+ Радост...

Редактирано Юни 28, 2009 от Fut

[Ники_]

E, тук нали питаха за началото де ?

Така е, за това питаха.

Началото на медитацията не е молитвата, такава каквато я познават хората. Началото на медитацията е дълбоката концентрация, дълбокото внимание.

Ако молитвата е дълбоко внимание и това дълбоко внимание продължи до толкова, че да прерастне в медитация, то може, но не е.

Исихастката "молитва" е подобна като въздействие на Будистката мантра "Ом Мани Падме Хум"; на Хиндуистките "Намах Шивая", "Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Хере Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе"... и т.н.

Те не са точно молитви, а са мантри, които се повтарят определен брой пъти, за да се постигне някаква цикличност, а от там и праволинейност на ума, т.е. да те извади от умуването, от модела, от концепциалността.

Чак тогава медитацията е възможна.

Та началото е винаги концентрацията, но преди концентрацията имаме отдръпване на сетивата - абстрахиране, неразсейване. За да стане възможно пък това ще е нужно да подишаме по определен начин и да почистим тялото от токсичността, което става с въздържание и самоконтрол от към храни, напитки, реактивно поведение и пр.

Ето, началото може да бъде много дълбоко и много назад.

Молитвата, както е позната на масата, може само да съпътства всичко това, т.е. да се проси от Бога сила, воля, търпение, смирение и др.

В исихастката практика, молитвата е непрекъсната, през целия ден да речем. Такава молитва може да бъде начало на медитацията. Това е мантра.

Ето един вид мантра, която може да се ползва на воля:

"Господи возвах Тебе услиший мя! Услиший мя Господи!

Господи возвах Тебе помилуй мя! Помилуй мя Господи!"

Редактирано Юни 28, 2009 от Ники_

[Латина]

Медитация, молитва - това са само думи.

Единение с Всичко, с Бога - за мене това е същината.

Възможно е, ако си простил и не задържаш нищо лошо към никого и нищо, ако си в хармония с всички и всичко.

Ако отдадеш своята любов от дълбините си към Всичко, Всичко ще ти отвърне и ще те залее с Неизмеримата Си, Свята Любов. Бог е Любов. Когато в отговор те залее Неговият Благодатен дъжд - усеща се като изключително силен и приятен Поток през върха на главата, пронизващ цялото тяло и лекуващ всичко по пътя си и наоколо, тогава разбираш, че си изпитал нещо наистина изключително. Ефектът впоследствие се оказва не само в тялото и психиката, но и всяка сфера на реалния живот, включая отношенията с близки хора и дори техния живот. Например мигновено излекуване от дългогодишни болежки, преоткриване и сдобряване на близки хора...

Ето това означава според мене да действаш чрез недеянието. Когато се усмихнеш на Вселената и Тя ти се усмихне и ти даде онова, което желаеш. Изключително важно условие при това е да не вредиш никому, а всекиму да желаеш Доброто.

Но защо се оказва толкова трудно, щом не можах през този живот да преживея това втори път? Защо е толкова трудно да се разделим с претенциите, обидите, осъждането и какви ли не отрицателни боклуци?

Няма значение дали си вярващ или атеист. У всеки има Божествено ядро, у всеки са заложени Знанието и Законите, всеки има възможност да преживява Единението.

Бог е Бог на всички, никой не е пренебрегнат заради това в какво вярва или не вярва, в каква среда е роден и т.н.

[Ян]

Един прост овчар живял на един уединен остров. Той всякога се молел на Бога, но по свой начин: слагал тоягата си на земята и я прескачал. Като я прескачал от едната страна, той казвал: Господи, това правя заради Тебе. Прескачал я от другата страна и казвал същото. Това била неговата свещена молитва. По едно време един руски параход спрял случайно на острова. Един руски архиепископ слязъл от парахода да разбере, защо този човек прескача тоягата, ту от едната, ту от другата страна. – Какво правиш, Божи човече? – Моля се на Бога. – Така не трябва да се моли човек. Ето, аз ще те науча една молитва. Започнал той да го учи молитвата „Отче наш". Архиепископът чете, овчарят повтаря след него. Като се убедил, че овчарят научил вече молитвата, архиепископът се отправил към парахода, който скоро отпътувал. Щом останал сам, овчарят започнал да чете молитвата, но останал огорчен, като видял, че я забравил. Моментално той съблякъл кожуха си, турил го на водата, седнал на него и заплувал по направление към парахода, да го стигне. Архиепископът видял, че овчарят стигнал парахода и търсил някого, с поглед, устремен към хората. – Какво искаш, Божи човече? – Отче, свети, забравих молитвата, искам да ме научиш. – Върни се на острова и бъди доволен от твоята молитва. Това, което ти можеш да направиш, аз не мога да го направя.

Здравословни и болезнени състояния

Прекрасен цитат.

На място и много точно.

Браво Фют!!!

Дяволски точен цитат.

Прибра ги всички в малкото си джобче ...

Майсторска работа.

Молитвата на овчаря действа.

Проверено е.

Разбирането ми за това как се възлюбва ближния:

Като видите че лъв напада ближния, заставате на пътя на атаката на лъва, поглеждате го в очите и си казвате на ум "Боже ако е Волята Ти приспи го, ако не е волята ти - нека аз съм на пътя на лъва навместо този мой приятел." -

Най-прекрасната медитация е.

Честит Петровден !!!

[braman]

Ето една медитация и от мен:

Най-хубавият ден - днешния.

Най-голямата спънка - страхът.

Най-лесното нещо - да се заблудиш.

Най-голямата грешка - да паднеш духом.

Коренътна всички злини - егоизмът.

Най-хубавото развлечение - работата.

Най-лошото поражение - отчаянието.

Най-добрите учители – децата.

Най-голямото щастие – да си полезен на другите.

Най-неприятния недостатък – лошото настроение.

Най-красивия подарък – прошката .

Най-добрата защита – усмивката.

Най-доброто лекарство – оптимизма.

Най-мощната сила на света – вярата.

Най-стимулуращия дар – надеждата.

Единствената реалност – любовта .

Майка Тереза

[zlatnia56]

Един прост овчар живял на един уединен остров. Той всякога се молел на Бога, но по свой начин: слагал тоягата си на земята и я прескачал. Като я прескачал от едната страна, той казвал: Господи, това правя заради Тебе. Прескачал я от другата страна и казвал същото. Това била неговата свещена молитва. По едно време един руски параход спрял случайно на острова. Един руски архиепископ слязъл от парахода да разбере, защо този човек прескача тоягата, ту от едната, ту от другата страна. – Какво правиш, Божи човече? – Моля се на Бога. – Така не трябва да се моли човек. Ето, аз ще те науча една молитва. Започнал той да го учи молитвата „Отче наш". Архиепископът чете, овчарят повтаря след него. Като се убедил, че овчарят научил вече молитвата, архиепископът се отправил към парахода, който скоро отпътувал. Щом останал сам, овчарят започнал да чете молитвата, но останал огорчен, като видял, че я забравил. Моментално той съблякъл кожуха си, турил го на водата, седнал на него и заплувал по направление към парахода, да го стигне. Архиепископът видял, че овчарят стигнал парахода и търсил някого, с поглед, устремен към хората. – Какво искаш, Божи човече? – Отче, свети, забравих молитвата, искам да ме научиш. – Върни се на острова и бъди доволен от твоята молитва. Това, което ти можеш да направиш, аз не мога да го направя.

Здравословни и болезнени състояния

Прекрасен цитат.

На място и много точно.

Браво Фют!!!

Дяволски точен цитат.

Прибра ги всички в малкото си джобче ...

Майсторска работа.

Молитвата на овчаря действа.

Проверено е.

Разбирането ми за това как се възлюбва ближния:

Като видите че лъв напада ближния, заставате на пътя на атаката на лъва, поглеждате го в очите и си казвате на ум "Боже ако е Волята Ти приспи го, ако не е волята ти - нека аз съм на пътя на лъва навместо този мой приятел." -

Най-прекрасната медитация е.

Честит Петровден !!!

с една дума да си карам така както сам се изучил упражненията с опашката продължението на гръбнака и здраво завита на кука в центъра на земята и и другите ми три упражнения но АЗЪ искам желая и това което ВИЕ знаете и можете да ме напътите св Иван Рилски е казал питай ще ти се отговори почукай ще ти се отвори поискай ще ти се даде и което от моят жизнен опит знам е че НАЙ ГЛУПАВИЯТ ВЪПРОС това е ..... НЕЗАДАДЕНИЯТ ВЪПРОС затова винаги питам и съм УБЕДЕН че ВАШИТЕ ПОЗНАНИЯ ще станат и мои НЕ искам да бъдя ОВЧАР искам да бъдя ИЗСЛЕДОВАТЕЛ хе до 100 годишен още 47 годинки ми остават пък и добър и упорит ученик си падам СИЛА,ЗДРАВЕ Е БОГАТСТВО

[Донка]

Заемете се сега да прецените това, което ви смущава, да се освободите от утайките, които имате у вас. Да се освободите от тези ваши утайки подразбира винаги в живота ви да има прииждане на нов Живот, защото старата вода, колкото и да я покривате, все е стара; старата дреха, колкото и да я изпирате или да я кърпите, все си е стара. Нова дреха трябва.

....

Всяка от вас трябва да вникне малко в своята душа. Вие още не сте познали душата си. Трябват ви опитности, които всяка една от вас трябва индивидуално да преживее.

И тъй, трябва да се обърнете към Господа и да кажете: „Господи, по какъвто и да е начин запали свещицата ни, само я запали!” Ще оставите всичко на разположението на Божествения Дух и той ще запали свещицата. Тази свещ ще се запали по начин, който Господ избере. Духът, който раздава всички дарби на хората, не е това, което вие разбирате. Ние разбираме думата Дух в особен смисъл.

Тази свещ не е ли запалена още у вас? Свещта трябва да се запали, да се тури на светилника, да махнете шиника и да кажете: „Така да просветне Виделината!”

Ставайте всяка сутрин тихо, гледайте да съсредоточите мислите си, да поутихнете вътре в себе си, да проникнете вътре в Божествената мисъл, защото някои опитности, които преживявате, са кармически и неизбежни.

....умът трябва да премине в това Божествено състояние, без да оставя някакви излишъци, в него трябва да има чиста Светлина, чисто горене.

Гледайте да намерите вашата душа и да се обърнете навътре към нея. Като намерите душата си, вие ще почувствате една вътрешна пълнота, а сега чувствате празнота и всеки ден отивате назад. И когато вземате нещо, и когато не вземате, винаги се усещайте пълни! Христос казва, че не сте онзи жив извор, който взема отвътре, а сте извор, който взема отвънка, и всеки ден се изчерпва по малко.

....

Въобще цялата беседа ме научи на много важни неща за медитацията. Работете с Любов

Мисля, че не могат да се дадат конкретни съвети как да се постигне състояние на медитация - това е много лично и специфично - зависи от човека, а ние всички сме различни.

Ето още един много добър начин:

Аз сега ще ви говоря за глагола мога. Какъв опит правихте вие досега? Вие го употребявахте само в първо лице: мога. Отсега нататък ще го употребявате във всички лица: мога, можеш, може, можем, можете, могат. Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: „Мога, можем, може! Мога аз. Можеш Ти, Господи, който си в мен, в моята душа. Може великият Ти Дух, който ме ръководи!” След това ще употребите и трите лица в множествено число. Вашата Вяра и вашата Чистота ще помагат на всички, които са горе, да съдействат на Божествената идея да се осъществи в Живота ви. В този Път се иска Божествено търпение и постоянство, докато Виделината преодолее във вас. Този опит ще го правите по всяко време, когато се усещате слаби. Ще го правите сутрин между 4 и 7 ч. Точно в 4 ч. сутринта който може да стане и да започне драговолно своя опит. Когато изгрява сутрин Слънцето, ще кажете:

(в 1 лице): Мога! – Така да изгрее моето Слънце в моята душа.

(във 2 лице): Можеш! – Така да изгрее Божието Слънце в моята душа.

(в 3 лице): Може! – Така да изгрее Слънцето на моя дух.

(в 1 лице мн. число): Можем! – Така да изгрее Слънцето на нашите Ангели.

(във 2 лице мн. число): Можете! – Така да изгрее Слънцето на Великия Господ на Мира в нашите души.

(в 3 лице мн. число): Могат! – Така да изгрее Слънцето на всички Слънца в нашите духове.

Така трябва у вас шест слънца да изгреят. На всяко слънце ще се спирате по четири минути; общо двадесет и четири минути ще се употребяват за изгряването на шестте слънца.

Правилото, което ще спазвате, е следното: ще ставате тихо, спокойно и след като се умиете, ще застанете тихо, без всякакво смущение – нищо да не ви плаши. Може да сте неразположени при ставането си, може да се чувствате, като че ли ви е крив светът. Но вие се изправете и кажете горните думи тихо, всеки за себе си.

Оправдание и спасение

Тук е продължението на медитацията: Което Бог е съчетал

За мен лично - най-успешно постигам състоянието сред природата по време на разходките при изгрев слънце - слушам музика от Учителя и пея на ум, Добрата молитва тръгва сама - бавно. Друг път оставям в мен да звучат само песните на птичките, вятърът, щурчетата и пчеличките... Всеки път е различно, но усещането е едно....

[Станимир]

е тук вече блокирах кажете нещо по просто с което да започна бе хора моля за ВАШЕТО съдействие това тук е за професори а АЗЪ още чирак съм си

Медитацията е състояние, примерно като щастието. Какво прави човек за да бъде щастлив? Ако е тъжен, просто се абстрахира от причините за тъгата си и се концентрира върху някоя идея носеща му щастие, нещо свързано с духовния живот и порядък, безпределността на живота и красотата на мирозданието. В ежедневния си живот обикновено човек е откъснат от себе си, от своята духовна същност. Цялото му внимание е насочено към външния материален свят. По време на медитация човек се насочва към вътрешността на нещата, към същността на всичко видимо, към управляващите ги принципи и закономерности. Той открива вечното зад преходното; забелязвайки промените, човек забелязва и неизменното стоящо зад тях и започва да разкрива смисъла на всичко това.

В основата на медитацията стои спокойствието и равновесието. Затова е необходима удобна поза и бавно и хармонично дишане. Концентрацията върху определени мантри, образи или идеи се използва обикновено за да се успокоят и хармонизират ума и емоциите, да се насочат в една посока. При медитация човек е необходимо да постигне хармония и равновесие в цялото си същество - тяло, ум и емоции. Той трябва да възприема всяко движение (физическо, умствено или емоционално) като нещо външно, различно от своята същност, незасягащо го, а той самия да бъде само наблюдател.

Та простото нещо от което можеш да започнеш е: приведи тялото си в максимално възможно състояние на спокойствие и равновесие. После емоциите и накрая ума си. Опитвай се да се концентрираш върху определени духовни или светски въпроси или образи и да вникнеш в същността им като не се поддаваш на емоционалните и умствените си предразсъдъци и съждения по отношение на тях. Например използвай като тема за медитация любовта, братството, Христос, красотата, богатството и др. Не е зле да отделяш време и за самовнушение. Човек в същността си е безграничен и няма нещо което да не може да прояви. Човек може да обича повече от Христос, да бъде по-състрадателен от Буда, да бъде по-мъдър от Хермес, по-справедлив от Темида...

Редактирано Юни 30, 2009 от Станимир

[Добромир]

Концентрацията не е медитация, макар в известен смисъл втората да е продължение на първата. Важната разлика е, че при концентрация има усилие към стесняване на съзнанието до няякакъв обект, макар че той може да е "обширен" или "възвишен", докато при медитацията имаме един вид разтваряне в същността на нещата. Това може да дойде като втори етап на концентрирането, но може и в самото начало медитацията да е рецептивна - например дзен или випасана.

[Търсач]

Концентрацията не е медитация, макар в известен смисъл втората да е продължение на първата.

При концентрацията има правене. Правенето само по себе си води до задънена улица, защото ние не сме Творци, т.е. тези които правят.

[Орлин Баев]

Има една много голяма неразбория между понятията: медитация, визуализация, съзерцание, майндфулнес, концентрация, размисъл, молитва ... Зад всички тях стои познавателния ни апарат и точно и ясно разграничение едва ли е възможно и едва ли е нужно. Медитацията понастоящем съвсем се поизтърка като думичка. Затова аз лично я приравнявам с размисъла (тя това и значи буквално), с молитвата и визуализацията. Те просто са на едно ниво. Вербалната молитва често поражда успоредно визуализация, размисъл и концентрация. С малки разлики и акценти, всички тези са едно цяло, според мен. Съзерцанието обаче е друго нещо. Има една нова думичка, която когнитивната терапия използва: майндфулнес, тоест пълносъзнателност. Еднозначно е със съзерцание. При това обектът се възприема директно, без посредничеството на разума, дори без фокусирането му. Просто виждането или чуването и ВЪЗПРИЕМАЩИЯТ зад тях. А обектът може да е и самото съзнание, с мислите му, умът. Донка е права, че това е състояние. То се учи. След няколко години съзерцание не ти съзерцаваш, но съзерцанието съзерцава теб ! Едно сърдечно отворено състояние на пълно приемане и разбиране, сливане с обекта. Красиво е! Простичко, постижимо и велико!

[paraborn]

Мнго интересна тема. Имам приятел напреднал йога, учи ме на доста неща. Няколко пъти съм го разпитвал за медитацията. Отговаря, че тя е възможна без лоши последствия само за много силни и добре познаващи и владеещи себеси люде. Добре, казвам аз, а различните книги, курсове, семинари и маса хора говорещи с разбиране за медитацията? Не, отговаря, и да съществува някакъв малък шанс човек да успее чрез това да влезе в състояние на медитация, излизането отново с всичкият си, граничи с невъзможното. Добре, пак казвам, аз кога ще медитирам? След 10 години ежедневни занимания с техники за тяло и ум. Разправя за напреднали източни майстори, опознаващи медитацията, лекувайки чалнати хора които са медитирали преди да са били готови. Състоянието било всепоглъщащо и изключително трудно контролируемо. Макар да вярвам почти безрезервно на приятеля си, ще се радвам на коментари.

[Орлин Баев]

Въобще не съм съгласен с приятеля ти. Медитацията е нещо най-естествено, простичко и оцялостяващо психиката и волята! Разбира се, при хора, които имат шизоидна симптоматика, може и да навреди ако се прави неграмотно. Но дори и при тях сега се прилага съзерцанието - водено съзерцание. Просто по-внимателно, кратко и умерено! Съзерцанието е ресвързване с недуалната сърдечна когниция, която те прави неделима част от цялото! При психически нестабилни хора наистина може да навреди! Но на тях всичко може да им навреди! Добре е да се практикува съзерцанието не с нагласата за бягство в блаженството, а за въплътяването му в ежедневието - както примерно учи дзен школата. Съгласен съм, че е добре човекът първо да придобие известна личностова стабилност, да осъзнае и реформира психиката си, така че да бъде емоционално и социално стабилен. Тогава съзерцанието няма как да навреди!

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Концентрацията не е медитация, макар в известен смисъл втората да е продължение на първата.

При концентрацията има правене. Правенето само по себе си води до задънена улица, защото ние не сме Творци, т.е. тези които правят.

И аз мисля като вас

Ако под "концентрация в медитацията" се има предвид концентрация в недеянието, в изключването на мисълта, в отпускането или нещо такова - съгласна съм напълно.

Защото, сама по себе си, концентрацията е волево действие на ума, съпроводено от команди. Тук няма отпускане, а напрягане и насочване в определена посока. Именно затова молитвата, формулите и визуализацията са методи повече от сферата на невро-лингвистичното програмиране и сугестията. Посредством тях се изпращат сигнали в съответните мозъчни центрове, което пък води до реализирането на определени наши действия, последвани от резултати. Тук спадат и методите за самолечение, чрез силата на мисълта.

Докато медитацията е не-деяние и не-мислене. Тя не е път към постижения сама по себе си, а едно фино докосване и катарзис.

Сами по себе си двата метода могат да се постигнат отделно.

Обаче, именно в съчетаването им лежат най-големите постижения. Мисля, че вие имате точно това предвид с мнението си - една симбиоза между двата метода.

Като "стъпълата" за всеки са различни. Някои изхождат от концентрацията и така стигат до медитацията, някои обратно. Последователността на действията е индивидуален и е без значение.

Ще дам пример:

Калифорнийският изследовател д-р Дейвид Норис провежда серия от ескперименти, по време на които на участниците се дават наставления да се отпуснат максимално. Те се опитват да го направят, но без успех, т.к. се отправят прекалено активно към тази цел. Норис наблюдавал това много точно, т.к. участниците били включени в електромиограф, който постоянно отчитал 50 микроампера.

Най-накрая Норис винаги им казвал, че те явно никога няма да успеят действително да се отпуснат. Тогава се получавал следният ефект: Показателят на електромиографа падал до 10 микроампера. Винаги!

Така опитите завършвали с успех, едва когато участниците в експеримента НЕ се опитвали да се отпуснат.

Нещо подобно се получава и при различните методи за медитации.

Защото медитацията е спонтанен процес и започнем ли да го организираме – тя спира и вече става съзнателно концентрирано действие, нямащо общо с нея и неносещо нейните императиви.

Нещо подобно описва и Ошо в книгите си, където се поощрява всяка дейност, водеща до пълно изключване, релаксация и трансцедентация, без участието на концентрацията на мисълта.

[Търсач]

Медитацията е наблюдаване на това, което се случва. Ние нищо не правим.

Ако правим, то тогава само пречим.

[Венцислав_]

Това е съзерцание, не медитация.

[Виктор]

Медитация, е когато изживяваш разпадането на личността, егото и аза. Чувството е оздравителна болка.