Що е медитация? Видове медитация.

[mecholari]

Емоциите не се съдържат вътре в разговорите. Те са в теб. Думите могат да докоснат определена напластена вътре в теб негативност. Това е определен род осъзнаване. Че самия реагираш негативно на определени думи. Но в лекциите на Учителя има един момент, когато говори за значението, което се вкарва у думите. И посланието за мен е да им вкараме различно значение, което не ни носи негативизъм.

"По-висок тон", възможно е да означава също, думи които притежават "по-голяма" сила. Т.е. карат те да осъзнаваш неподозирани неща у себе си, недокоснати преди това аспекти на съзнанието. Т.е. преди това са били "табу", а сега са се отприщили и показват върху какво е необходимо да работиш.

Медитацията е нещо като изкуствена среда, с която пренебрегваш действителността, може би. А по думите ти, действителността те смущава. Изкуствена среда е и да създаваш правила, по които хората да "танцуват". Да ги опитомяваш, може би и така да ги правиш "удобни" за възприятията ти. Защото не можеш да ги приемеш такива, каквито са, може би.

А светът е толкова див, непредвидим, неопитомим. В него е Волята Божия. Изкуствените среди са за тези на които им е трудно да й се подчинят.

Вярванията са стените на изкуствената среда. "Блажени са вярващите" е написано в Библията. Негативизъм се освобождава, когато на някой вярванията му не са достатъчно силни и дума, жест , постъпка от друг човек силно ги разклаща. Тогава се освобождава и голямо количество страх породено от несигурността. А страхът води до агресия. Затова е много важно в какво вярват хората и с каква сила.

Да кажеме, че вече много се радвам, когато някой разклати нещо у мене. Живеейки по Волята Божия отношенията на света към мен не ме трогват. Може би вече мога да контролирам чувствата си.

[Слънчева]

Убедила съм се, че нашият мозък просто се нуждае от тренировки. Да, той в началото е неподатлив на новите команди и не само за медитация /все търси тишина, все някой му пречи.../, но след време и целенасочена работа намира тишината и сред тълпа от хора...

Имам моменти, в които просто изключвам всичко около себе си, просто, защото имам нужда от зареждане... за няколко минути...

Редактирано Юни 11, 2008 от xameleona

[Guest Еси]

Да кажеме, че вече много се радвам, когато някой разклати нещо у мене. Живеейки по Волята Божия отношенията на света към мен не ме трогват. Може би вече мога да контролирам чувствата си.

Според мен контролират се емоциите, чувствата не се контролират, то май има само едно чувство - това на любовта.

[mecholari]

Да кажеме, че вече много се радвам, когато някой разклати нещо у мене. Живеейки по Волята Божия отношенията на света към мен не ме трогват. Може би вече мога да контролирам чувствата си.

Според мен контролират се емоциите, чувствата не се контролират, то май има само едно чувство - това на любовта.

Истина е.

Освен това контрол е възможно да се осъществява с "неправене" на контрол. Т.е. емоциите не се пораждат , не "резонират" с думите. Това се случва, когато си простил на хората за определен род думи и постъпки. И си им дал свобода да бъдат каквито си поискат.

При медитация някои мисли сякаш нахлуват, защото възможно е да не им е обръщано внимание преди това. Жениев Полсън в "Медитацията и човешкото развитие" дава препоръки какво да правим с тях. Да ги записваме и да им обръщаме внимание след медитацията. В тази книга има също и "Медитация върху въпрос или текст". Примерно възможно е да медитираш върху въпроса "Къде се съдържа по-добрия резултат- Да "контролирам" собствените си емоции или хората?". И чакаш Бог да те напъти ,може би.

[Диана Илиева]

Да, при медитацията човек потъва навътре в себе си, ако мога така да се изразя и наистина се абстрахира/изолира от конкретната околна среда - поне в обичайния смисъл на думата.

Но за начинаещ спокойната и хармонична обстановка е важна предпоставка.

И за напреднал обаче, има места, дотолкова заредени с отрицателна енергия, на които е трудно да медитираш. Не само трудно, дори бих казала, че не е желателно да се медитира там, защото самият процес на медитация представлява и едно непосредствено свързване със света около нас (което обикновено е опосредствано от възприятията ни).

За съжаление съвременните пренаселени и забързани градове, за които са характерни суета, надпревара, дори агресивност и др. са доста енергийно замърсени и съвсем не са идеалната енергийна среда.

Редактирано Юни 11, 2008 от Диана Илиева

[Станимир]

Емоциите могат да се предават чрез думите. Те до голяма степен определят интонацията. Също така всяка дума е съпътствана с мисъл.

Медитацията е нещо като изкуствена среда, с която пренебрегваш действителността, може би. А по думите ти, действителността те смущава. Изкуствена среда е и да създаваш правила, по които хората да "танцуват". Да ги опитомяваш, може би и така да ги правиш "удобни" за възприятията ти. Защото не можеш да ги приемеш такива, каквито са, може би.

Странни предположения. Както и да е, идеята в първото изречение е интересна. Защо да пренебрегвам действителността чрез медитацията. По-скоро я наблюдавам отстрани, еднавременно съм свързан и разграничен от нея. Навлизам в същността на нещата; получавам отговори, до които в друго състояние не бих могъл да достигна. Обикновенно използвам медитация "със семе", т.е. съзнанието се насочва към определена идея, която желая да разбера по-добре. Все пак това не е разсъждение върху тази идея, защото умът е в пасивна, във възприемаща позиция. Силно присъствие имат и асоциациите.

[Атлантида]

Тъкмо да напиша, че за мен медитацията не би могла да се нарече изкуствена среда. Станимир вече ме е изпреварил.

Както аз усещам нещата, медитацията е откъсване от заобикалящата ни полуистинска "действителност" и докосване до дълбоката и истинска същност. За да се осъществи това е нужно да освободим сетивата и мислите си от постоянните дразнители, на които са подложени в този материален свят, както външни, така и вътрешни. Понякога, ако се случи да минем покрай гробище, примерно, за момент си даваме сметка, че твърде много ангажираме мислите, емоциите си, напрягаме сетивата си по незначителни "тленни" неща. Няма как иначе, нали сме потопени в материята.

Намирам динамичната медитация, за която писах много удачна за това, помага ни да се откъснем за малко от тази въртележка, насочваме вниманието си към пеенето и танца, в един момент те стават автоматични и тогава сетивата и мислите ни са свободни.

Струва ми се, че има положителни енергийни места, където ставаме "по-леки" и по- свободни без особени усилия.Мадара, примерно, е такова поне за мен. Има и подтискащи места, там се медитира трудно.

[mvm]

Добре де, когато човек чете много вглъбено една книга, така че ни приема ни предава от околния свят, или когато работи по някаква тема, търси информация по даден въпрос също така задълбочено...това не е ли пак медитация

И вие като си медитирате тука...всъщност какво целите? Като се освобождавате от това-онова, после какво става с вас...отивате едно стъпало по-нагоре към върха или какво? Решавате си даден проблем, получавате видения някакви?

Интересно ми е. Някой ще разкаже ли? Защо всъщност отделяте време за медитиране, какво искате да постигнете с тия медитации...спокойствие някакво, хармония, учите ли се на нещо....е, освен че се отделяте от света,...какво друго

[Атлантида]

Много добър въпрос. Изкуството- музика, пиеса, картина и т.н. имат такова действие, но само до някъде. При медитация си свободен от мисли. Но може би друг ще ти обясни повече, аз не съм често и редовно медитираща, просто понякога имам наистина нужда. Когато ми е много трудно да намеря изход, примерно.

Защо?

...

Навлизам в същността на нещата; получавам отговори, до които в друго състояние не бих могъл да достигна. Обикновенно използвам медитация "със семе", т.е. съзнанието се насочва към определена идея, която желая да разбера по-добре. Все пак това не е разсъждение върху тази идея, защото умът е в пасивна, във възприемаща позиция. Силно присъствие имат и асоциациите.

Точно за това.

[mvm]

Да, разбрах, обаче не мога да разбера

Значи някои получават отговори, които в нормално състояние не могат да ги получат

И тогава, откъде са сигурни, че отговорите получени при медитация са верните

[selsal]

Добре де, когато човек чете много вглъбено една книга, така че ни приема ни предава от околния свят, или когато работи по някаква тема, търси информация по даден въпрос също така задълбочено...това не е ли пак медитация. - mvm

Това е форма на концентрация, подобна на екаграта (съсредоточване в една точка), където се постига определено медитативно ниво, но то е недостатъчно. Задълбоченото четене, колкото и концентрирано да е, негова същност е мисловността, а екаграта е концентрация, която приема обекта на концентрация без всякаква мисъл. В същото време самадхи (йогисткото просветление) е концентрация не само без мисъл, но и без обект.

И вие като си медитирате тука...всъщност какво целите? Като се освобождавате от това-онова, после какво става с вас...отивате едно стъпало по-нагоре към върха или какво? Решавате си даден проблем, получавате видения някакви? - mvm

Когато се говори за медитация, не може да се говори за целополагане - поне не в обичайния социален смисъл, - ако все пак искаме да разберем що е медитация. Медитацията не решава проблеми (проблемите се втурва да ги решава екстраверта), напротив, медитацията прозира илюзорността на проблемите изобщо. Докато на немедитиращия нещо му липсва и той се опитва да го набави, то за медитиращия нещата са в излишък, а всеки излишък носи страдание; самата медитация е освобождаване от излишъците. Богатството е в липсата. Тая липса е чистотата на медитативното съзнание - ето я метафизичната цел на йога.

Интересно ми е. Някой ще разкаже ли? Защо всъщност отделяте време за медитиране, какво искате да постигнете с тия медитации...спокойствие някакво, хармония, учите ли се на нещо....е, освен че се отделяте от света,...какво друго. - mvm

Ей това "освен" е всичко (друго).

Редактирано Юни 11, 2008 от selsal

[mecholari]

Аз чета в момента книгата на Рона Хърман "Върху криле от светлина". Там пише някакви медитации и техники как да трансформираме негативната енергия в положителна. Та ако сте толкова чувствителни и я усещате, може книгата да е подходяща за вас. Но не бива да правя предположения , може би. Може да ви е приятно да плувате единствено в положителната енергия трансформирана от друг.

[karasko]

Здравейте!Преди време правех опити в областта на медитацията и веднъж преживях следното състояние.Беше неделен ден привечер,през лятото.Реших да медитирам върху звуците, които се носеха през отвореният прозорец над главата ми в спалнята.Бях легнал на леглото и знаех,че при медитация ако не се контролираш, упражнението може да премине в сън.Отвън долитаха обичайните за квартала звуци.Едни по-силни,други по-слаби,едни по-далечни,други по-близки.Носеше се детска врява.От време на време някое бездомно псе или кола обогатяваха шумовия фон.Чуваше се и подсвиркването на щурец.Отначало слушах общата какафония от звуци ,а после започнах да отделям всеки един звук от останалите така ,че да мога да го различа ясно.После реших да избера един от всичките звуци и да го слушам на общият фон.Получи се много интересно.Избирателно редувах звуците един по-един и можех да чувам и най-далечните и слаби с невероятна сила и яснота все едно са до мен в стаята.При това целият хор замлъкваше така ,че все едно не съществува.В един момент усетих,че просто се разтварям и изчезвам в концерта от звуци, който звучеше като музикално произведение написано от велик композитор.Беше неповторимо.

[mihailo]

Медитацията е когато няма разлика между индивидуалност и личност.Няма никой.Нашето е повечето концентрация.Можем да прережем,да разделим на детайли всичко.Иначе просто си медитираш.Няма никой,няма цел.Ти си!

[Guest Кристиян]

Здравейте!Преди време правех опити в областта на медитацията и веднъж преживях следното състояние.Беше неделен ден привечер,през лятото.Реших да медитирам върху звуците, които се носеха през отвореният прозорец над главата ми в спалнята.Бях легнал на леглото и знаех,че при медитация ако не се контролираш, упражнението може да премине в сън.Отвън долитаха обичайните за квартала звуци.Едни по-силни,други по-слаби,едни по-далечни,други по-близки.Носеше се детска врява.От време на време някое бездомно псе или кола обогатяваха шумовия фон.Чуваше се и подсвиркването на щурец.Отначало слушах общата какафония от звуци ,а после започнах да отделям всеки един звук от останалите така ,че да мога да го различа ясно.После реших да избера един от всичките звуци и да го слушам на общият фон.Получи се много интересно.Избирателно редувах звуците един по-един и можех да чувам и най-далечните и слаби с невероятна сила и яснота все едно са до мен в стаята.При това целият хор замлъкваше така ,че все едно не съществува.В един момент усетих,че просто се разтварям и изчезвам в концерта от звуци, който звучеше като музикално произведение написано от велик композитор.Беше неповторимо.

На мен това ми се е случвало, но най-вече извън всякакво намерение за медитация. Най-често се случва в периоди, в които съм имал нужда да разтоваря от себе си "шума" и "мръсотията"- периоди в които най-често започвам да гладувам по съобразена с възможностите ми схема, по време на отпуск когато като чели от известно време по навик ми се случва така, че щом си взема отпуск..."губя апетит" за около седмица, към края на която точно тези моменти със селективното чуване, селективно виждане на неща отдалечени километрично или времево от мен, а и често се случват едновременно...В началото си мислех, че е шизофрения...и в момента съм си оставил 1% вероятност за шизофрения...ей тъй, щото да си 100% сигурен в нещо също намирисва на шизофрения.

Но, със сигурност гладуването и други подобни очистителни практики въздействат разширяващо на сетивата.

Медитация/Съзерцание- преоткривам смисъла и съдържанието на тези понятия чрез движение, или чрез изкуство (музика имам предвид, която не слушам, а която свиря). Открих, че всъщност, което и да е изкуство, отваря напълно вратите към "тайните" си, когато се практикува медитативно, т.е. те се потенцират взаимно- например свиренето може да те въведе в медитационно състояние, което е средата, в която пък можеш да се изразиш музикално така, че всеки един тон да носи енергия, която да се реализира в момента в който е извлечен..Със свирене се и излиза от медитация- това са аспектите, които напоследък по-скоро от самосебеси се случиха отколкото аз съм ги "напипал"...

Приятно вечер Ви пожелавам и успех

Редактирано Декември 9, 2008 от Кристиян

[Аделаида]

Аз определено не съм пробвала какъвто и да е метод на Медитация, определено ми е било нужно обаче и жалко че не съм опитала до сега. Явно не му е било дошло времето. Това което разказвате е интересно и бих се пробвала...

[Ники_]

Аз определено не съм пробвала какъвто и да е метод на Медитация, определено ми е било нужно обаче и жалко че не съм опитала до сега. Явно не му е било дошло времето. Това което разказвате е интересно и бих се пробвала...

Привет Аделаида!

Медитацията е нещо естесвено и това нещо често би могло да се случи с човек в ежедневието му, макар и да бъде за кратко.

Има много форми на медитация или по-скоро има много видове разбирания за тази думичка.

Същността на медитацията е празнотата на ума, липсата на логическо, философско, прагматично, мислене, а т.е. успокояването на ума, прекратяването на мисловния процес, край на мислите.

Пустотата от мисли и липсата на сетивни данни. Когато "Небето е чисто и безоблачно" Това е "Буда природата" или "Духът Божи" или "Атман", която изначално съществува във всичко и всички.

Тгова в умът и в частност в Хипофизата (шеста чакра) присъства спокоиствието, Мирът, т.е. липсата на блокажи и бариери, които да са пречка за протичането на Благодатта или на Елексирът на Живота/Безсмъртието, идващ от Бога - Седмото Небе (теменната, седма чакра - Епифизата).

"Рибата се вмирисва от към главата."

Всички проблеми за човека са произлизащи от там, от главата, от ума му. "Сгъстените" мисли оформят чувствата. "Сгъстените" чувства оформят емоциите. "Сгъстените" емоции съставляват делата. Ето сащо е толкова необходимо да имаме контрол над собствения си ум. Безконтролен, тои, е опасен както за себе се, така и за заобикалящия го свят.

Хипофизната жлеза или шеста чакра е тази, която секретира хормони, които хормони са определящи работата/секретирането на хормони от останалите ендокринни органа/жлези/чакри, намиращи се под нея. Тоест тази жлеза/чакра е господар на по долните. Ето защо в Завета на Цветните Лъчи тя е наречена с "Духът на Силата".

Неин господар е Хипоталамусът, които от своя страна попада под контрола на Епифизата (седма чакра).

Когато мислите са спокоини, тогава имаме Мир, който ни води до баланс, уравновесеност в цялото тяло.

"Ако окото ти е Свтло, цялото тяло Светло ще бъде."

Това дава възможност и на сърцето (четвърта чакра) да се разгърне, да отдаде Любов. Иначе умът е пречка, защото винаги налага цензура, която блокира сърцето и Любовта.

Срединния канал ако е чист, то Благодатта се спуска чак до първа чакра. Станал си Праведник, а т.е. не клониш нито наляво, нито надясно в полярностите от излишък и недостиг. Изправен право нагоре.

Но как да бъде постигнато това?

Нервната система

Нервната системана човека се състои от Централна Нервна Система, която обхваща главния и гръбначния мозък, и Периферна Нервна Система, обединяваща всички гръбначномозъчни, черепномозъчни и вегетативни нерви, както и нервните възли /ганглии/.

Във връзка с функцията, която изпълнява, Нервната Система се разделя на Соматична и Вегетативна.

- Соматичната Нервна Система осъществява възприемането на сигналите от заобикалящата ни среда и регулира волевите движения на скелетните мускули.

- Вегетативната Нервна Система регулира дейността на вътрешните органи и допринася за поддържането на хомеостазата – относително постоянство на вътрешната течна среда на организма.

Между Соматичния и Вегетативния дял на Нервната Система съществуват както анатомични, така и функционални връзки.

Нервните разклонения, които завършват в кожата, в сетивните органи, в мускулите и в другите органи, приемат дразненията от заобикалящата ги среда. Те се предават по строго определен нервен път и предизвикват съответна реакция.

Прекъсването на връзката между Соматичната и Вегетативната Нерена Система, кето носи липса на сетивни данни от т. н. "външен свят" + тишината/Пустотата на ума (от мисли) е медитацията.

Най-големия помощник по пътя към медитацията е концинтрацията, т.е. да насочиш, да съсредоточиш ума си в една посока, към една цел/обект. Обект на концентрация може да бъде всичко. Идеята е успокояването на ума, Мирът.

Дали дишането, като процес, дали точката на стената, дали някакъв мисловен образ или пък сетивен - цвете, ваза, статоя, мандала... това няма никакво значение. Важно е с тренировката, посредством конценрацията, да сведем ума към състояние на безмислие. Дълбоката концентрация е медитациа. Дълбоката медитация е Саматхи/Нирвана/Просветлвнието. Тогава Потокът от енергия тече безпрепятствено в цялото ни тяло.

Това е заложено във всички учения.

Буда твърди, че Всичко е Илюзия! Това твърдение е нещо прекрасно, защото ни носи възможност. Няма минало, няма бъдеще. Нереални са. Има само Тук и Сега. Това е Реалността. Буда знае, че умът стои или в миналото, или в бъдещето, т.е. или в спомените от вече отминали събития, или в бъдещите планове - мечтите, заедно с всичките им характерни очаквания/проекции. Това прави умът неспокоен и носи страдание. Това е цялостта на будиското учение, изразено в Четирите Благородни Истини.

Същото съществува в Християнството, в Ислям, в Хиндуизма, в Дао, в...

Повечето учения залагат на сърцето и на неговото развитие, на израстването на Любовта и на милосърдието.

Има два пътя, като и двата водят до едно и също нещо. Единя път е отдолу-нагоре - издигането на Кундалини. Другия път е отгоре-надолу - Спускането на Благодатта. Истината е, че и при двата се получава едно преплитане на двете неща - Кундалини и Благодатта.

Четвърта чакра - сърцето е единственото условие за Спускането на Благодатта.

Умът, самоконтролът и упоритата практика, пък са предпоставка за издигането на Кундалини, която да "разпали" сетивата/чакрите, включително и Огъня на Любовта.

Що годе е това, или както се казва: "Пътят за "навън" е през "навътре"." и "В без-умието е вратата!"

Живи и Здрави!

[Надеждна]

Упражнението с думите ЛЮБОВ И СЪГЛАСИЕ по 100 пъти на ден е съчетано с чертаене на прав ъгъл 100 пъти а думите се преживяват мислено докато чертаеш...10 по 10...тетрадките с квадрадчета са подходящи....отначало..после линиите се получават от само себе си отлично прави и успоедни....вибрацията.. при мисълта за Любовта и Съгласието е чудесна! Действа за хармонизиране на всякакви взаимоотношение - семейни, родови, лични - професионални, интимни , духовни., съседски....

Важното е да се започне.....и преживее....

Вдъхновено чертане на тези които ще работят...

ЛЮБОВ + СВЕТЛИНА +МИР +РАДОСТ

Благост, можеш ли да обясниш по-подробно това упражнение. Това, което аз разбрах е, че трябва да се пише по 100 пъти "Любов и Съгласие", но не можах да разбера правия ъгъл как точно участва. Имаш предвид да се чертаят допълнително прави ъгли или ъглите да се съчетават с думите. Примерно всяко словосъчетание да е вписано в ъгъл. Малко пояснение, ще ми помогне понеже бих искала да спазвам упражнението точно.

А имаш ли обяснение защо точно прав ъгъл се чертае? Има ли връзка с думите Любов и Съгласие?

Благодаря предварително!

breeze, не знам дали ще прочетеш какво мисля аз за въпроса, който си задала преди около 2 години, но се почувствах длъжна да го напиша, защото и на мен това упражнение ми хареса. Така, както аз разбирам обяснението на Благост, думите Любов и Съгласие не се пишат, а само се изговарят мислено или на глас (както е по-близо до същността ти да ги преживееш), докато чертаеш правия ъгъл. Едната чертичка е Любов, а другата - Съгласие. Когато се срещнат в точката на ъгъла, те се срещат и в нашето съзнание, за да го хармонизират.

[Guest НиколаДамянов]

Хубава тема, в която имам две мнения, но И двете не харесвам!

Това не значи, че мнението ми сега е по-различно от преди една година, а просто че в този период съм влагал известна доза емоция … През това време открихме случайно този сайт и само аз се регистрирах, а мненията ми бяха един вид диалог с хора, които познавах от 10-тки години и четяха само форумите…”Диалог”, който често продължаваше и в тел. разговори в духа на: „Виждаш ли тези неща сме ги говорили и изпитвали преди толкова много време…” + припомняне редица спомени и примери.

Разбира се, че това не ме оправдава и отчитам грешката си,…а „неяснотиите” в някой от мненията, ще се опитвам да заличавам с нови не чак толкова емоционални изказвания!

Настоящето ми мнение е провокирано от Мнение #142 на Ники. Там много обширно и обстойно е обяснено всичко, но определено трудно някой може да има полза от всичко това на съвременният етап от развитие.

Поне аз до сега те съм срещнал човек, който да си е решил проблемите практикувайки тези методи, а защо му е на човек духовно развитие, ако то не може да се прилага на практика ?

Все пак,...защо не може човек да се ползува от тези медитативни практики? – Защото те са били пригодени за друг период от време и съответно не до там актуални (полезни) в съвременното развитие.

Има ли съвременни (нови) практики в областта на медитацията? – Да, има и те до голяма степен са в противоположна посока в развитието си…Вече не се изолира мисълта и ума, а обратно ползва се активно мисленето и логическото разсъждение!

Практиките са насочени повече за съсредоточаване върху отделни мисли, (труден момент!) при което се получава нужното ниво Светлина за решаване на задачи и проблеми, свързани И не само с духовни неща…

С днешна дата на дневен ред е вече т.нар. „динамична медитация”, която ако се усвои дава прекрасни резултати и реализация в забързаното ежедневие, което ни поглъща …

Все пак пред всеки от нас стои правото на избор и не виждам нищо лошо да се тренират и упражняват старите практики, за чиято резултатност,... аз за сега нямам особени доказателства.

Поздрави.

[Слънчева]

НиколаДамянов съгласна съм, че вече има доста по-добри нови практики, но те са заимствани/усъвършенствани стари. Да, необходим е синхрон между ума и сърцето. Нужна е както логическо-аналитичната мисъл, така и топлината, любовта в сърцето.

И ето пак учението, което ни е дал Б. Дуно е прекрасно и ни води към този синхрон-на ума и сърцето /посвещението/. Но ако някой има нужда от медитация, за да изчисти ненужните замърсявания в ума си, нека практикува

Редактирано Декември 17, 2008 от xameleona

[Cvetomir]

Аз и сега медитирам сега съм по спокоен по добре си удържам емоцийте и най-вече гневът ама също така чрез медитация ние повишаваме нашето чи видех по дискавари че го пишат ци ама е чи (chi) чрез чи азиатците чупят тухли без да ги заболи раката сега като медитирам рацете ми се затоплят и почват да потят,виждал съм в Youtube видео на репортер кадето един азиатец използва чи да лекува,също така може да повишава рязко температурата в ръцете така запали един весник хартия без никакви други неща ако искате виште видеото човекат казва че вече няколко години медитира

http://www.youtube.com/watch?v=ml0j2ZkQ7WQ

В началото е малко безинтересно но вижте какво може да прави човека нема никакви промени неща и не е маниполирано видеото,истина е.И точно чрез чи тоя руснак е устоял на куршума и във това видео азиатеца устоява даже искривява куршума по време на сблъсъка с ръката.

[Креми (късметче)]

Полезна визуализация ( А.Бейли "В служба на човечеството", част 1) :

Вижте пред себе си огнено колело със седем спици. Вижте го пред очите си сега. След това , а акт на съзидателна медитация, си представете, че вие сте оста. От тази централна позиция изпратете седем потока животрептяща любов, изливаща се върху света. Когато правите това, вие служите и сте в същото време напълно защитени.

[Тали]

Здравейте!

Аз пък медитирам като отпусна всички мускулчета, спра да мисля за хубаво и лошо, просто си изпразвам главата от каквито и да било мисли.

Ако мисля за хубави и приятни неща, започвам да се радвам или да усещам хубавите емоции и не се получава. Просто трябва да спра да мисля. Усещането е все едно съм в безтегловност и летя.

[zlatnia56]

а какви са техниките на медитация и как се прави медитация

[Guest azbuki]

Пея. Идват ми звуци и срички и ги отпявам.