Що е медитация? Видове медитация.

[Мария-София]

Учениците на бялата раса се нуждаят от дисциплина. Индуските ученици са по-дисциплинирани от тях. Ако отидете в Индия, там вие ще видите какво нещо е ученик! Изобщо окултните школи са строги, защото колкото по-нагоре се качва ученикът, толкова и силите, които действат там, са по-съвършени. И тогава ученикът може да направи и много големи добрини, и много големи злини както на себе си, така и на другите. Има различни степени на ученичество. Има ученици, които работят с малки величини, има ученици, които работят с големи величини. (153, с. 138)

Когато индусът се концентрира, той не мисли за жена си, за децата си, за пчелите си, за нищо странично – мисли за праната. Българинът мисли за говедата, овцете, за жена си, децата си, за това, за онова и затова няма добри резултати – не е в състояние да се контролира. А с концентриране на мисълта можеш да се лекуваш, можеш да отклониш едно нещастие. (199, с. 142)

Колкото пъти европейците са се опитвали да прилагат методите на индусите, те са си напакостявали повече, отколкото да са се ползвали. Защо? – Защото индусите са се упражнявали с години, когато европейците нямат тази подготовка. (129, с. 67)

Един англичанин описал опитността си с един индуски адепт. Той попаднал в една планина, дето се срещнал с тоя индус. Англичанинът забравил да си вземе хляб и като усетил глад, обърнал се към индуса с думите: „Гладен съм, може ли да ми услужите с малко хляб?“ Индусът нямал хляб, но запитал англичанина: „Какъв хляб искате и с каква форма?“ Англичанинът казал какъв хляб желае и очаквал да получи поне парче хляб да задоволи глада си. Индусът извадил някакъв плат, прострял го и след време на плата се явил хубав хляб, какъвто англичаните ядат. След малко англичанинът пожелал да си хапне някакъв плод. – „Какъв плод ядете?“ – запитал индусът. Не се минало много време и англичанинът видял на плата плода, който пожелал. Англичанинът описал и двата случая – с хляба и с плода, но как е станало това, и той не знае. Само едно знае: че ял пресен, топъл хляб, като че в тоя момент са го извадили от пещта и пресен плод, току-що откъснат от дървото. Ще кажете, че това е някаква илюзия. Обаче илюзията се отличава от реалността. Когато храниш човека с илюзия, той всеки момент губи от теглото си. Колкото и да му внушаваш, че яде, а го държиш гладен, теглото му ще покаже истинското положение. Илюзията отнема от теглото, а реалността придава. Ако храните човешкия ум с илюзии, той отслабва; ако храните сърцето с илюзии, то отслабва; ако храните волята с илюзии, и тя отслабва. Реалността винаги придава. (30, с. 22)

Вярата има връзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните народи още не знаят това. Те имат стремеж отдолу нагоре. (179, с. 39)

Сега аз говоря за хармонията и за вътрешната свобода, да няма стеснение у вас. Аз забелязвам, дошъл някой ученик тук и казва: „Мен не ми е мястото тук.“ – Е, къде? – „Аз ще ида в Индия.“ Казвам: у този ученик има тщеславие и гордост. Знаете ли каква е школата в Индия при йогите? Знаете ли колко англичани, свършили в Кембриджкия университет, по цели 20 години чакат пред вратата на йогите с всичкото си смирение да ги приемат? Тия хора не приемат току-така. Те са яли попарата на хората. Докато те приемат, ще те прекарат през много изпити, през 99 огъня. И при това Ани Безант, Ледбитер и колко други са чакали с години, но йогите още не са ги приели в техните школи! Знаете ли това? То не е за разколебаване, но казвам, че всяка една школа има своите правила. И тази Школа, в която сте тук, и тя си има своите правила, не бойте се. Тук законът действа отвътре. Изобщо Божественият закон действа отвътре. И сега вие можете да отидете в Индия, не е въпросът там, но като тръгнеш за Индия, най-първо ще прегледаш годината астрологически – благоприятства ли, определено ли е да отидеш или не. Ако не е определено, ще отидеш и ще се върнеш. Аз зная някои, които отидоха в Америка, казаха „куку“ пред американската статуя на Свободата и ги върнаха. Може да не ти е казано да отидеш. Някои казват: „Ще отида в Индия, ще вляза в някоя школа.“ Не е само да влезеш

Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизмът – забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъл на знанието, а се интересуваха само от личното си усъвършенстване. А това вече отбелязва един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянката на Реалността, но не и самата Реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода... Тази Реалност е вътре в човека, това е човешкият Аз. В момента, когато съзнаваш, че си Аз, тогава се ражда Христос в тебе – това е новият човек. Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което е вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие. (4, с. 3)

Онези, които механически прилагат дълбокото дишане, не могат да имат добър резултат. Йогите имаха по-скоро отрицателен резултат в дишането, отколкото положителен. Методите на йогите са неприложими за Западна Европа, защото европейците не разбират принципите, на които почива йогизма. (130, с. 202)

Ученикът трябва да се концентрира, да развива мисълта си, но не по начина на йогите. Има много начини, методи, с които йогите си служат, но ако човек не ги разбере, той може съвършено да се осакати. Тези осакатени ученици са вън от законите на Природата. Законите на разумната Природа са строги. Аз давам методи, които са свързани с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методите на живота, методите на разумната Природа. Методите на йогите, обаче, са свързани с големи рискове.

Ако четете окултните книги, ще видите, че в Индия от хиляди години насам различни общества с духовен характер учат, работят, но досега още не са намерили онази дума, която им липсва. Те знаят много неща, само тази дума още не са я намерили. А на вас не ви липсва една дума, но само една буква ви липсва. И вие знаете много работи, но само тази буква не знаете. Като дойдете до някоя дума, в която се пише тази буква, вие не можете да прочетете и думата, не знаете каква е тя. Сега може да ми зададете въпроса защо е така. Да ме питате това, то е все едно да ме питате защо даден цигулар свири така, а не иначе. Така се е учил човекът. Така се е учил, така свири! (102, с. 143)

Казвате: „Индуската философия крие дълбоки истини в себе си.“ – Било е някога, но сега тя е изгубила 50 процента от своята стойност. Сегашните индуси нямат това просветление, каквото са имали преди хиляди години. Някогашните индуси са били на голяма висота, но днес са изгубили част от светлината си. Има нещо криво в сегашната индуска философия. И евреите, като се считали за избран народ, искали са да бъдат първи между народите, но не могли да устоят. Бог ги поставил на големи изпитания, но те пропаднали, не могли да издържат на тия изпити. (46,с. 142)

В древността индусите са имали три философии за живота: първата философия подразбира постигане на щастието чрез усилия, чрез волята; втората философия – чрез сърцето, а третата – чрез ума. Това са три специфични пътища за постигане на щастието. Обаче и досега нито по един от тия пътища индусите не са постигнали щастието. В своите усилия да разрешат този въпрос те са разрешили ред органически въпроси, но главния въпрос – щастието – и до днес още не са го разрешили. Ето защо те очакват вече да дойде някой отвън, да им покаже как да постигнат щастието. Те са дошли до една точка и очакват някой да им помогне в разрешаването на този въпрос. Думата „щастие“ трябва да се разработи, т.е. да се освободи от своя материален характер, от своите ограничения. (166, с. 232)

Западните народи изобщо не са запознати със символичния език на източните. Културата на Изтока се различава от тази на Запада. Може да се каже, че културата на източните народи е била инволюционна, т.е. тя слиза отгоре надолу, а нашата – западната култура, е еволюционна, т.е. върви отдолу нагоре. Следователно методите за разбиране на тези две култури имат двояко значение и тези, които не са запознати с този двояк процес, често намират противоречие. Следователно противоречието не е в културите, а в нашите разбирания. И тъй, имаме две култури – култура на змията и култура на Сина человечески (Йоан 3:14-15). И двете трябва да бъдат издигнати. Ще попитате каква култура може да има в змията. Във всички народи змията е играла важната роля на една велика култура. У българите тя е останала в преданието за змейовете: „Змей ме люби, мамо“ – се споменава в българските народни песни. Това са остатъци от тази древна култура на източните народи. Как може змей да люби? Той представлява културата на хора, които са слизали от Невидимия свят надолу, а сегашните хора се качват отдолу нагоре... Мойсей издигна змията, т.е. нисшия човешки интелект или това, което сега наричаме човешки егоизъм – човек, който мисли само за себе си. И право казват хората: „Докато не издигне змията, докато не погледне на нея, човек няма да оздравее.“... Както Мойсей издигна змията, така трябва да се въздигне и Син человечески – Христос, за да може човек да научи другата култура. Не че тези две култури са в противоречие, но те трябва да се съединят в едно, за да се даде начало на една трета култура, която сега иде...

Философията на живота е тази – да познаете, че вие сте изпратени отгоре да изпълните волята на Онзи, Който ви е пратил преди милиони години на Земята. И следователно, затова е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов. И там, дето е Любовта, там е и Духът – туй, което движи силите. А туй в индуската философия го заместват с думата „прана“. Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена – прана, акаша – това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света. Туй пак са отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели

Има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни. Например, ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си. Там съществува правилото: „Убий в себе си всяко желание за живот!“ В западните школи, обаче, се проповядва точно обратното. Как могат да се примирят тия две учения? Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране! Да убиеш в себе си желанието за живот подразбира да убиеш желанието за стария живот, за живота на кривите разбирания.

За мистичните учения

Редактирано Март 31, 2011 от Донка

[Мария-София]

Ако на Запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е. по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят. (200, с. 148)

Дишането в индийските школи е хубаво, но му трябват известни корекции. Индусите употребяват много време и усилия, а европейците имат друг темп и искат лесно постижение, понеже са механизирали нещата. Европейци, които са прилагали упражненията за дишане от индийските школи, не са успявали, тъй като не са имали това възпитание и философска подготовка, присъщи за индийците. (194, с. 196)

Индусите употребяват различни методи, които и европейците следват, но последните получават отрицателни резултати. Защо? – Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с Истината, да си хармонират; сърцето трябва да бъде в хармония с Доброто, а волята – в хармония с Правдата. И тогава като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние блаженство – мистично чувство в човека. Този е начинът за постигане на блаженството. Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на Земята. (146, с. 226)

Има много методи за дишане, все хубави, но им липсва един съществен елемент – волевото дишане. Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като наука, откривани са за това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са за европейците. Европейците нямат тези вътрешни състояния, тази духовност, преживявания, дълбочина, отношение към Бога, каквито имат индусите. А всичко това е важно, за да е правилно и пълно дишането. (200, с. 148)

Индусите работят усилено върху дълбокото и пълно дишане. За тази цел те разполагат с много методи, които не са приложими за европейците. При това дишане се събира много енергия, която европейците не биха знаели как да я употребяват. В края на краищата вместо добро ще се създаде някакво зло. (208, с. 103)

Индусите имат разни методи за заспиване, но тези методи на Запад са неприложими. Достатъчно е човек да концентрира мисълта си, като гледа на края на носа си, за да заспи лесно. Обаче западният човек по този начин не може да заспи. Хората на Запад имат съвсем други методи за заспиване от тези на индусите. (191, с. 130)

Индусите имат различни методи за дишане, с които усилват своя ум или своето сърце, своята нервна или симпатична система. Други методи имат пък за усилване на своята воля. Ония, които не разбират тези методи при изучаване на окултните науки, ги прилагат, но са създали големи нещастия. Те не са подходящи за западните народи. (146, с. 283)

Един индус отива във Франция, дето образува окултна школа. В първо време се записали в нея 500 души ученици, все благородни французи, но след като им били изложени правилата, които школата изисквала, до края на годината останали само пет ученика, по един на стоте. Защо напуснали толкова много ученици? Понеже индуската школа изисква постоянство, усилие и труд. И до днес още мнозина се стремят към Изтока, към индуските системи. Обаче едно трябва да се знае, че много от индуските правила и методи не отговарят на тия на живата разумна Природа. За пример, ако на Запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е. по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят. За изяснение ще приведа една мисъл от индуската философия. Индусите, например, казват: „Без учител не може, т.е. без учител няма развитие.“ Според нас учителят е същество, което мисли. Следователно, ние излагаме същата мисъл в следната форма: без светла мисъл не може, без светла мисъл няма никакво развитие. Значи, който иска да учи, той непременно трябва да има светла мисъл, за да може да възприема. И тогава Истината ще бъде една и съща и за учителя, и за ученика. В това отношение способният ученик се нуждае от добър учител, както и добрият учител се нуждае от способен ученик. Този закон трябва да се прилага навсякъде в живота. Преди да навлезе в окултната школа ученикът се нуждае от ред правила, с които да се предпазва. (50, с. 60)

Който е в съгласие с Природата и работи по нейните методи, всякога дохожда до ценни резултати. При това Природата прилага за всеки човек различни методи. Следвате ли методи, които не са за вас, вие може да пострадате. В такъв случай няма да имате добри резултати. Това е забелязано в западноевропейските окултни школи. При дишането, например, те си служат с методите на индуските йоги, но не получават добри резултати. Много естествено – те не са нагодени за техните условия. Вървете по естествения път на Природата и не се страхувайте! Ако се отклоните от нейния път, вие ще си създадете изкуствени мъчнотии, с които не можете да се справите. (16, с. 154)

Знаете ли колко милиони години и работила тази разумна Природа върху човешката глава? И то не с тази обикновена реалност, а с онази абсолютна Мъдрост, абсолютна Реалност, защото има една относителна реалност, има и абсолютна Реалност. И всеки един от вас има една проверена глава. Природата е вложила вътре в нея всичката ваша душа и казва: „С тези ваши инструменти ще работите.“ И всичката ваша погрешка е там, че не знаете как да манипулирате с този ваш мозък. Казвате: „Е, този мозък…“ И религиите на миналото, училището на йогите – това са училища, които учат как да манипулира човек със своя мозък, т.е. с обективната външна страна на човека, и после – с човешката душа. А ние почваме днес с душата. Онези от вас, които вярват в душата, знаете ли какъв е нейният основен закон? Вие чувствате вашата душа, вие самият сте душа, но правили ли сте опити да отделяте тялото си от душата? Някои от вас може и да имат такива опити, но други ще възразят: „Как е възможно това?“ Може, между тялото и душата има рязка граница. (48, с. 130)

Сегашните хора казват: „Може и без вяра!“ Не, не – с безверие не може! Казвам: не трябват вярвания, а вяра… Вярата е свързана с човешкия ум, а умът е свързан с дишането. И понеже ние се намираме на границата на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180 градуса. Пътят, който сме извървели от деня на излизането ни от Божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме до дъното и започваме другата половина на тоя кръг, предстои ни да изминем друг ъгъл от 180 градуса. Този е законът на еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, а не както сега – отгоре надолу. Само по този начин ще имате една опитност, много по-реална от по-раншната и по-достъпна за вашия ум. Затова всички източни твърдения трябва да се проверят от ново становище. Опитностите на източните и западните народи трябва да се проверят. И едните, и другите са 50% верни. И там ще влезе вярата. Всяка мисъл и всяка наука трябва да се проверява на опит и нищо да не се взема на доверие. Вярата подразбира жив опит, но опитът не става по един начин. Ако искаш да провериш една музикална пиеса, ще намериш един опитен музикант, а не обикновен, и от него ще разбереш дали тази музика е правилна… Според новото учение всеки сам трябва да опита своята мисъл вярна ли е… Вярата има връзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните народи още не знаят това. Те имат стремеж отдолу нагоре…

Като се изопачи закона на вярата, народите се израждат. Цели народи, цели племена, материци и раси изчезват. Ако хората мислят така още сто години, и сегашната раса, и всички европейски народи ще оглупеят, ще се изродят. Като се изродят те, ще дойде една нова раса, която ще тури един нов ред на нещата. Затова първото нещо е да изправим мисълта си, да турим в нас вярата. Засега ще оставим народите, ще оставим закона на еволюцията да си върви по своя път, а във вашата душа не искам да остане абсолютно никакъв страх. Страхът оставете вън!

За мистичните учения - онлаин

Редактирано Март 31, 2011 от Донка

[Florestan]

Мария-София, за цитатите.

Разликата във времето между примерно Вивекананда и Щайнер или Йогананда и Щайнер не е никак голяма, а също не е голяма примерно между Щайнер и Рамакришна. Има и други, но ще засегна само тези. Нима тези автори представят източните учения по начин неподходящ за времето си? И нима Щайнер с нещо ги превъзхожда, особено пък що се отнася до Рамакришна, където сравнението е просто смешно? И какво инволюционно има в трудовете на Шанкараачаря или Патанджали и словата на Буда? Нима думите им не са валидни и сега? Нима хората са по-свободни сега в мисленето си, по-независими от егоизма си, от предразсъдъците си, от навиците си отколкото тогава? Съзнанието им е друго – да. Хората вече не могат да мислят абстрактно, защото тотално са се откъснали от духовността. И как ще се научат да мислят абстрактно като им се поднасят текстове където всичко (уж) е точно, конкретно и ясно поставено? Когато въпросните мисловни способности въобще не се подлагат на стимулиране. Кое е инволюционното: Щайнер развиващ конкретното аналитично мислене и почти с нищо не допринасящ за абстрактното, за символното, за синтетичното, за това при което е нужна собствена често извън думите интерпретация или древните (всъщност доста скорошни ако ги съпоставим примерно с Атлантида) индийски философи.

Реших, че трябва да направя някои уточнения, защото това, което описваш, не е Щайнер, а по-скоро неговата противоположност. По-точно, той изобщо не си поставя за цел да развива "конкретното аналитично мислене". Това мислене е достатъчно развито у неговите слушатели и той няма нужда да го развива, като за начало. Самият той е казал, че мисленето, такова, каквото го прилагат в тесен вид хората на неговото време (и каквото, също така, все още трябва да бъде изчиствано от погрешни разбирания и смесвания на понятията на физически и духовен план в не една област) не може да помогне за това човек да достигне до наблюдение на духовния свят. За последното са нужни съвсем различни духовни качества, които той трябва да развие в себе си. По-скоро може да се каже, че Щайнер се опитва в някои моменти да покаже как това мислене може да бъде коригирано, как то може да бъде оплодено от други импулси, така че да може да помогне за правилното духовно развитие, но това е една част от това, върху което той се концентрира. Доколкото мога да изкажа моето непълно разбиране по този въпрос, това, което оказва влияние върху нуждата от такива разяснения е и вече съществуващия по негово време (и развиващ се и в нашето собствено) материализъм, който дава пълна преднина на интелекта, но вкарвайки в него материалистични разбирания и концепции (сега няма да обяснявам по-надълго, общо би трябвало да е ясно за какво става въпрос), като с това всъщност става една преграда за връзката на човека с духовното. Именно като противодействие, Щайнер решава да представи много духовни факти и това е голяма част от това, с което той се занимава. Често, той е говорил против погрешните заключения, които се правят от материалистите, а също така е коригирал и представи за духовния свят, които е смятал за неправилни, недостатъчно ясни или дадени половинчато. Той е обличал това в един език, в който мисълта е била развита - вижда се от цитатите - но това е с оглед на слушателите му, с оглед на това, което е искал да каже, начина, по който е искал да го каже и гледната точка, от която е говорил. Ако имаме един сложен казус, за да можем да го разберем, щем не щем, трябва да дефинираме повече неща, за да стане ясно за едно ли говорим или за друго. Сложните проблеми може да изискват един сложен език, както е при философите, но това не означава, че този сложен език - или дори един сложен аналитичен подход (а при Щайнер не аналитичното е сложно, ако се сравни с някои други области) - сам по себе си е това, което е център на внимание. Щайнер използва понякога по-сложен език, но той говори за конкретни духовни факти. Това, че неговата гледна точка изисква прецизност и от там по-развит изказ и мисъл, използваща повече понятия, не означава, че тази прецизност, този изказ и понятията са това, което се цели да се развие - те така или иначе се разбират от слушателите, те вече са развити чрез съвсем други дисциплини - а напротив, центърът на внимание пак са тези реалности. Но всъщност, противопоставяйки се на материализма и на материалистичната мисъл, Щайнер е практически един противник на сухия интелектуализъм, който е отделен от едно живо разбиране на духовното - нещо, което става ясно от много негови изказвания. Щайнер се интересува не само от това какъв е животът в мисълта, а и как може да се излезе от него и да се премине в духа и това е заложено като принцип.

По отношение на това, което казваш за абстрактното, символното, синтетичното: Зависи къде и какво се търси по отношение на обяснение и развиване на символното - Щайнер много често е правел пояснения върху изкуството, върху езика на самата природа, върху части от човешкия живот и от човешкото същество така, че той търси да достигне до съвсем друго разбиране или възприятие от обикновеното. В този смисъл, струва ми се, че символното може да се намери, друг е въпросът, че за него се говори - т.е. нямаме представени само символи, а после те може да бъдат обяснени. Самото обяснение, обаче, при Щайнер, може да надрасне интелектуалното обяснение. Самият той е твърдял, че науката сама по себе си не е достатъчна, за да даде пълно разбиране на нещата, напротив, нужно е и нещо друго. В обединението на науката и изкуството, той вижда една посока на действие (към тях може да се сложи и религията като трета област). Известна част от работата се състои и в това към обяснението да се даде и нещо друго, което да го допълва, така че да не се достига до чисто увеличаване на разбирането по дадени въпроси, но и на зареждане с реални импулси. Различни примери може да се намерят в лекциите, отделно от тях той е написал четири мистерийни драми - изцяло основани на езика на изкуството, отделно от тях са скулптори, архитектурата на Гьотеанума, евритмията и т.н.

По отношение на думите абстрактност и синтетичност, може би ги използваш в друг смисъл. Специално Щайнер е против "абстрактното мислене", но под това той подразбира мислене, което е отделено от реалността. Тъй като за него духовният свят също е една реалност, той използва тази дума като има предвид нещо, което няма истинско отношение към духовните факти. Например, един професор по математика веднъж казал на един мой колега: "Модерната алгебра е по-абстрактна от абстрактната алгебра". Предполагам, че използваш израза "абстрактен" с друго значение, защото така, както го ползва Щайнер, в действителност при него няма абстрактни идеи, но това е защото той иска да говори за реални факти. Що се отнася до синтетичното, ако имаш предвид синтез, при Щайнер има тенденция органически да се свързват нещата, но той не повтаря синтетичната мисъл например на кабала, защото има други цели.

Ще направя едно сравнение пък дано ме разбере някой. Представете си един гениален пианист. Няма нищо по-лесно за него да прекара още петнадесет прераждания като гениален пианист. Но какво ще добие, ако се стимулира единствено това, което умее? Не, гениалният пианист в следващото въплъщение може въобще да не свири на пиано. Пак ще има разбиране за музиката и изкуството, това са вечни натрупвания в духа му, но чисто технически няма да има възможност да развие изпълнителски умения. За какво давам примера, който на мнозина сигурно ще се стори несвързан с темата? – Ами просто за да дам някаква представа какво означава нещо да не на място от гледна точка на еволюцията. Източното мислене може и да е непонятно за западния човек, но това не означава ли, че именно то предоставя поле за развитие което за западния ум все още е съвсем необработено. Нима в едно стопанство не трябва да се грижим за развитието на всичко, което е включено в него? Дали една практика е еволюционна се определя от това какво може да донесе за развитието конкретно на този, който я прилага. Тук не може да се говори общо за медитация има хиляди видове медитации, или за учение – и ученията са много.

Мисля, че от по-горе става ясно, че Щайнер се опитва да развие други неща, а не интелектуалното, защото то вече е развито, т.е. той няма за цел да продължава да свири на пиано. Друг е въпросът, че както казваш, "в едно стопанство ... трябва да се грижим за развитието на всичко, което е включено в него" и тъй като интелектът вече е вътре в това стопанство, той е решил, че ще се съобрази с него, а няма да го отрече. Тук стигаме и до втория въпрос, за който исках да пиша, а именно,

Това е мнение на Щайнер и единствено на Щайнер. Повратната точка между слизането в материята и изкачването е по времето на Атлантида. Ако говорим обаче за съзнанието, а не за материята, то еволюцията започва със зараждането на ума, т.е. още по-рано, в третата раса. Това е точката в която човек вече става отговорен за действията си. Да се твърди, че Платон или Лао Дзъ не са притежавали интелект е несериозно. Те са имали ученици и последователи, които очевидно за да оценят интелекта им също се притежавали интелект, макар и в по-малка степен, но все пак действащ и още тогава доста надхвърлящ интелекта на една голяма част от съвременното земно население.

Въпросът за еволюцията и инволюцията няма да засягам, защото има достатъчно цитати, но по отношение на мисленето, да, според Щайнер развитието на интелекта, на ума, по-точно на аналитичната, синтетична мисъл, започва с еврейството и е предоставено като задача на евреите. Древните хора не са имали нужда от интелекта, който ние имаме днес, защото са притежавали ясновидство, наследено от атлантида. От поста ти излиза, че третата раса е преди атлантида - в такъв случай нямаш предвид третата следатлантска раса. При класификацията на Щайнер нещата стоят така - мисълта се развива от евреите и това може би започва някъде около третата следатлантска раса (зависи кога точно е Авраам), а резултати се получават в четвъртата - когато се случват и събията на Мистерията на Голгота. От там от еврейството това се разпространява и сред другите народи. Аристотел все пак е първият, който точно определя логиката така, както я разбираме днес. А разцвета на йога и древните индийски учения са много преди всичко това - преди третия период (Египет) е персийския, а преди него е индийския. Така че мисленето, което индийците са имали е било различно от мисленето, което имаме сега, те не са имали нашия интелект, но са можели да работят с ясновидски способности - от там и по-голямата образност. За доказателство на това, което Щайнер твърди за евреите, цитирам Влад Пашов - "Пътя на Бялото Братство през вековете", том 2:

"Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка.

Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение...

Както се е водило развитието на човечеството след атлантско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене.

По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноеврепейскаат култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближва до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога в света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог."

От друга страна, не трябва да се мисли, че Щайнер има лошо отношение към всичко, що се отнася до изтока. Има лекции за изтока и запада, засега няма да слагам излишно цитати. Като за начало, това, че той не препоръчва йога не означава, че той отрича източната философия. Но за него е важно тя да бъде преди всичко разбрана правилно. Той смята, че най-голям разцвет индийската култура е имала в началото, при Седемте свещени Риши, когато още не са писани никакви текстове и че това, което остава във Ведите е нещо, което все още е било под влияние на този разцвет, макар че дори и там вече по-малко е останало от този разцвет в началото - и все пак по това време са първите документи, когато хората са имали най-силна връзка с духовния свят. От там нататък общо взето нещата не отиват към възход. От друга страна, известна мъдрост от изтока може да се пренесе в запада, но е важно какво точно се внася и доколко то е подходящо или е приспособено за развитието на запада. Щайнер на едно място казва, че това, което е посвещение на запада си служи с мъдростта, която е била посвещение на изтока много отдавна, т.е. знанието е същото, но се дава в други форми и по други начини, така че те да са приспособени за новите условия. Също така негово мнение е, че будизмът, зороастризмът и други течения от миналото вече са се вляли в християнството и трябва да се търсят там. Не на последно място, той твърди, че конкретно антропософията трябва да създава условия за това един християнин да разбира и уважава един будист и обратното. От друга страна, той е говорил и за това, че може да се появят влияния от изтока (но и от запада), които не са място, но най-важно е да се направи опит те да се разбират и преценяват правилно.

Редактирано Март 31, 2011 от Florestan

[Слънчева]

Западните народи изобщо не са запознати със символичния език на източните. Културата на Изтока се различава от тази на Запада. Може да се каже, че културата на източните народи е била инволюционна, т.е. тя слиза отгоре надолу, а нашата – западната култура, е еволюционна, т.е. върви отдолу нагоре. Следователно методите за разбиране на тези две култури имат двояко значение и тези, които не са запознати с този двояк процес, често намират противоречие. Следователно противоречието не е в културите, а в нашите разбирания. И тъй, имаме две култури – култура на змията и култура на Сина человечески (Йоан 3:14-15). И двете трябва да бъдат издигнати. Ще попитате каква култура може да има в змията. Във всички народи змията е играла важната роля на една велика култура. У българите тя е останала в преданието за змейовете: „Змей ме люби, мамо“ – се споменава в българските народни песни. Това са остатъци от тази древна култура на източните народи. Как може змей да люби? Той представлява културата на хора, които са слизали от Невидимия свят надолу, а сегашните хора се качват отдолу нагоре... Мойсей издигна змията, т.е. нисшия човешки интелект или това, което сега наричаме човешки егоизъм – човек, който мисли само за себе си. И право казват хората: „Докато не издигне змията, докато не погледне на нея, човек няма да оздравее.“... Както Мойсей издигна змията, така трябва да се въздигне и Син человечески – Христос, за да може човек да научи другата култура. Не че тези две култури са в противоречие, но те трябва да се съединят в едно, за да се даде начало на една трета култура, която сега иде...

Философията на живота е тази – да познаете, че вие сте изпратени отгоре да изпълните волята на Онзи, Който ви е пратил преди милиони години на Земята. И следователно, затова е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов. И там, дето е Любовта, там е и Духът – туй, което движи силите. А туй в индуската философия го заместват с думата „прана“. Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена – прана, акаша – това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света. Туй пак са отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели

Има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни. Например, ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си. Там съществува правилото: „Убий в себе си всяко желание за живот!“ В западните школи, обаче, се проповядва точно обратното. Как могат да се примирят тия две учения? Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране! Да убиеш в себе си желанието за живот подразбира да убиеш желанието за стария живот, за живота на кривите разбирания.

Има нещо много съществено-пустотата, индусите смятат, че там е Бог... и имат право... Но точно в пустотата/пустинята идва изкушението. Мойсей издигна змията, човекът започва да мисли, да бъде отговорен, нашето съзнание се разширява, разумността обаче иде и от Египет... Много школи са работили и допринесли за днешния човек. Има допълване и преплитане в някои моменти... Има развитие...

Но само Любовта Христова и извървеният път към Голгота спасяват душите ни. Христовата Любов ни извежда на Ново небе и Нова земя.

Значи е добре да намерим Божественото в тия култури и да се научим да разбираме езика на Природата, на Бога... Да се научим да обичаме. И ако на някого му е нужно да медитира, ОК. Лично аз предпочитам Молитвата, но определено медитацията е нещо, което помага.

Редактирано Март 31, 2011 от Слънчева

[Станимир]

В пустотата не може да има илюзии, а следователно и изкушения. Формите, които ни заобикалят са преходни и съставни, имената с които ги наричаме са преходни, представите ни за тях са преходни. Пустотата е да осъзнаеш цялата тази преходност и относителна действителност на явленията (вкл. и илюзиите, т.е. това което изкушава човека). Вече осъзнал това, илюзиите и изкушенията престават да бъдат такива. Те не могат да се появят в пустотата, защото там е само абсолютното, истинското, съвършенното.

Не знам защо беше нужно по-горе да се дадат 50 цитата в които се говори за вредата от дишането. Та нима източните учения се заключават в техники за дишане? Защо е нужно някой да коментира въпроси, с които не е запознат?

Що се отнася до инволюцията, вече казах каквото имах да казвам. Разбира се времето е съвкупност от множество взаимно преплитащи се цикли, но това не ни дава правото да наричаме малките подцикли инволюционни. Общото движение от средата на атлантската раса е към излизане от материята, а това, че някои народи си имат своите възходи и падения, това че в общата възходяща вълна се наблюдават подпериоди на относителен спад, е отделен въпрос.

Ще се повторя, но считам това за необходимо. Инволюцията е движението от общото към отделното, т.е. отделянето на човек от духовното. Ученията на изтока не са инволюционни сами по себе си, а само когато се прилагат механически. И както казах: с всичко е така. Може би П. Дънов ги нарича инволюционни защото широката част от хората ги прилагат наистина механически и без нужната дълбочина на разбиране. Но къде е проблемът: в ученията или в прилагащите? Не били подходящи. Подходящи са, само че не трябва да се почва от средата на азбуката, а от А и Б. А това, че някой в егоизма си се надценява или пък се оставя да бъде заблуден, че може да постигне бърз духовен напредък с дихателни техники си е негов проблем.

Следователно ние боравим и с Любовта, и с Мъдростта, и с Истината едновременно. Християните боравят само с Любовта, теософите – с Мъдростта, а йогите употребяват Истината за услуга на волята в нейното физическо проявление.

Сама по себе си Йога може да се раздели на Раджа, Бхакти и Джнана. Първата донякъде отговаря на написаното в цитата, но само донякъде. Но тук ще трябва някой да ми помогне да разбера какво представлява волята извън физическото и проявление. Съмнявам се, че някой е в състояние да го направи. Бхакти Йога се занимава именно с любовта. Това е основата на въпросната йога, а Джнана Йога – със знанието и мъдростта. Значи нещата са разгледани твърде едностранчиво и непълно. Просто на запад (разбирайте в Европа и Америка) тогава са били известни Раджа Йога и най-вече Хатха Йога и то отново в една твърде изопачена светлина (като методи за постигане на бързи духовни резултати).

Редактирано Април 1, 2011 от Станимир

[Ники_]

http://vbox7.com/play:0a585974

[Слънчева]

Станимир, защо мислиш, че някой в нещо те убеждава? Това е мое мнение, не ангажирам никого, ако не ти харесва, ОК. За мен едно е интересно и подходящо, за теб-друго...

Има Едно знание нечетено в книжките и Един пред, когото даваме отчет

П.П. Всички сме на различни етапи от Пътя

Редактирано Април 1, 2011 от Слънчева

[Inatari]

За мен също молитвата е един по- кратък и познат път . Въпреки ,че съм се занимавала с йога/само хатха йога/,открих ,че изпитвам истински вътрешен покой в църква и в молитва.Тогава общувам с Бог най- добре.Иначе оставам някак чужда и откъсната ,а не част от Божествения път . Разбрах ,че от християнството няма по - подходяща религия за мен ,в тежки моменти аз се обръщам към Бог в църква.Това е моят език ,така общувам с Него .Може да се каже ,че медитирам докато рисувам ,също се концентрирам това е другото ми аз ,правенето на изкуство е особено състояние на ума и духа.Просто нося в себе си и двете култури ,някак развивам двете неща паралелно .Това е моят Път.

[braman]

Ако започна да обяснявам всяка една йога колко се различава в зависимо от това кой индийски авторитет я коментира, ще трябва два дена да пиша постове. Защото който иска да намери истината и сам ще го стори. Спомням си за Шопехауер, който казва, че истината не прилича на леко момиче, покрай което когато и да минем, все ни се хвърля на врата.

Един откъс от беседите.

"По някой път става спор кои хора са на правата страна. На правата страна в света е само Бог, а всички други са на кривата страна. Един е Той! Правото е само в Бога. А къде е Бог? Там, дето не си ти. Ами къде съм аз? Там, където не е Бог. Сега ще дойдат някои да разправят философии. Аз казвам категорично: Къде е Бог? Там, където не е човекът, там е Бог. Понеже човек е отражение, сянка на Бога, то там, дето не е сянката, там е Бог; а пък там, дето не е Бог, там е сянката, там е човекът. Питам тогава: Как ти ще разбереш какво нещо е Бог, как сянката ще разбере какво нещо е реалността? Сянката никак не може да разбере какво нещо е дървото.

Ако вие искате да разрешите при такова състояние един въпрос за реалността, ще заспите. Някой път, ако вие съзерцавате върху това какво нещо сте вие, то няма да се минат 10–15 минути, и ще заспите. Ти не можеш да мислиш какво нещо е Бог. Щом речеш да мислиш какво нещо е Бог, ще заспиш. На Изток препоръчват медитацията, размишлението. Но в какво седи размишлението? Ти не можеш да размишляваш, да медитираш без любов. Ако в тебе има един малък оттенък на недоволство, то има принуждение вътре в тебе и ти не можеш да медитираш.

Имаше една сестра, която дойде от Латвия. Тук седя доста време и като се върна в Латвия, разправяла, че тук братята и сестрите не се развиват правилно. Аз щях да ѝ кажа още когато заминаваше: Ти си недоволна, защото ти търсиш само своето щастие в света и в това е злото. Защо тя е недоволна? Защо са такива впечатленията ѝ? По две съображения, които аз зная. Понеже тя не може да се ожени за един млад брат. Този брат видя, че тя не е за него и затова тя е недоволна. От друга страна, тя отиде да живее в едно село, беше взискателна много и не можеше да ѝ се угоди с нищо. Тя право мисли, но криви заключения прави. Те няма да я ползуват."

изт.

Редактирано Април 1, 2011 от braman

[Орлин Баев]

Ум на начинаещ

Начинаещ в смисъл разтворено съзнание! Начинаещ с или без натрупани битове знания, но с винаги отворено и преживяващо мига сърце. Защото "магаре, което носи куп мъдри книги, си остава магаре" - и тонове информация да имаш, ако нямаш досег до Живота на Любовта, нищо нямаш. Цялата мъдрост на съзерцанието е мъдростта на начинаещия! Знанието на главата е трупане и задържане, но на сърцето непривързано пускане, освобождаване. Когато имаш широкия, смирен и разтворен ум на начинаещ, Знанието на цялата Вселена минава през теб! Начинаещ в смисъл смирен, да. Начинаещ, защото надхвърляш пределите на малката си жалка и обикновена личност. Тя си остава грешна и слаба - но не го крие, а си позволява да притихне и смирено да се преклони пред полъха на безкрая, даващ смисъла! Начинаещ, защото признаваш малкостта си. Малкост, която може да е чела или не тонове книги, да има или не социални академични титли, но може да те доближи до пътеката към Себе си само ако се отмести от нея, позволявайки и да проникне в цялостта ти!

Един начинаещ ум, който тихо да се проникне от молитвено съзерцание на нещата каквито са! Защото вечното на непреходното се отразява във всяка преходна капка роса - ако очите на душата са разтворени! Защо начинаещ? Защото няма какво да губиш и можеш да ходиш по острието на бръснача и скочиш по средата на огъня на директното преживяване на нещата в живота си! Защото напредналият продължава още и още да гони илюзии и бяга от страха си, че някой ще надмине напредъка му, докато начинаещият осъзнава с цялото си тяло и сърце, че вече всичко е постигнато! Просто се е разтворил за постижението на щастието, което винаги е било там! Защото в планината на постижението намираш само щастието, което носиш - а то винаги е там, вътре, сега!

Защото като си начинаещ можеш да преживееш и осъзнаеш, докато като напреднал можеш само да обясниш и анализираш, стоейки настрани от преживяването като сух и студен мъртъв пън... Бидейки начинаещ съзнаваш реалността от измерение надхвърлящо дихотомното добро и зло, обединявайки ги до слята противополюсност, до любящо единство между мъжкото и женското в себе си! Когато си начинаещ, вече си постигнал! Няма нужда да бързаш, а можеш да бъдеш щастлив във всяко простичко действие. Тогава можеш да бъдеш слаб и да си го признаеш пред всички - защото знаеш, че силата стои в слабостта на смиреното его, в мекотата на водата, която пробива скали, в гъвкавостта на разтвореното си за промени съзнание. Гъвкав като слабо дърво, което се огъва при буря, но бързо се изправя след нея, докато "напредналато" твърдо и гордо дърво бива счупено...

Начинаещ, защото тогава можеш да се радваш на всяка глътка въздух, да благодариш на всяка хапка храна, стъпка, усещане и ежедневност, превърнала се в чудо! Начинаещ, слаб и обикновен, защото тогава осъзнаваш, че имаш всичко и цялата Вселена е част от теб и ти от нея! Когато си начинаещ, можеш да си позволиш да не разбираш - точно тогава разбирането на Мъдростта има шанс да проникне в душата ти! Защото бидейки начинаещ можеш да бъдеш непривързан, свободен и летящ на крилете на вдъхновението си, умеещ да захвърля товара на знанията и напредналостта си.

Когато си начинаещ, осъзнаваш, че няма нужда да търсиш навън, но че огънят на знанието и щастието е в теб. Знаеш, че наместо да търсиш със светлината на вътрешния си огън външен огън, който да стопли несигурността ти, можеш просто да осъзнаеш, че топлината на Любовта вече е в теб и просто можеш да се разтвориш за нея! Умът на начинаещия има огромно поле от възможности, докато този на напредналия е рамкиран в коловозите на някой си, бил той и самият Юнг, Буда или който и да е! Бидейки начинаещ, можеш да си позволиш да бъдеш Себе си, автентичен и нехаещ за сивотата на нечий консенсус за правилност!

Тогава можеш да осъзнаеш ценността на тази потъваща към смъртта лодка - живота. Но и да приемеш с цялото си сърце илюзията на смъртта и така да живееш всеки миг от живота си на сто процента, смиреномъдро и щастливо! Да знаеш, че бленуваният социален "успех" няма много общо с Любовта и Смисъла, даряващи щастието! Дори тонове знания, пари и огради не могат да помогнат за намаляването страха на "напредналия". Когато с разбирането на начинаещия широк ум осъзнаеш свързаността си с всичко, тогава имаш всичко, а самоуверената сигурност на обичта живее там, непринудено и естествено.

Когато любомъдрието на съзерцанието минава през теб, няма нужда да ходиш другаде - вече си там. Няма нужда да постигаш - ти съдържаш всичко. Тогава можеш да играеш живота си - като дете. Да бездействаш в действията си - да съзерцаваш живеейки. Докато не ти съзерцаваш, а съзерцанието съзерцава теб и живота ти и забравиш малката си личност - Анатман... Защото истината е точно там и точно сега, където си, а преживяванията ти са точно тези, които точно сега са най-подходящите за теб, за растежа и разширяването на осъзнаването ти! Ето защо начинаещ...

[Креми (късметче)]

Ползвам дихателни техники, базирани на иднийските.

Че общо се чувствам по-добре и пречистена, е ясно, иначе бих ги спряла.

Освен това те развиват чакрите и това се усеща. о-се-за-ва. И подобрява работата във физическия свят. А нали затова сем тук.

[Креми (късметче)]

Медитацията е редно да започва с кратка молитв или призив към Висшите сили, при всеки според релифгията или разбиранията.

Ето един вариант:

Медитация "Дхьян" Йоги Архатов - является супер-техникой для достижения состояния внутренней тишины и внутренней неподвижности. Именно с нее можно начинать ежедневную практику любой медитации.

Вообще, ум быстро привыкает и начинает радоваться спокойному состоянию сознания, поэтому эту привычку можно создать очень быстро различными методами.

Вот один и приемов, с помощью Заповедника.

1. Начни с ритмичного брюшного дыхания, например, 4-1-4-1 (вдох-задержка-выдох-задержка). Любая хорошая пранаяма за 1-2 минуты может вызвать альфа-состояние сознания. Можно еще более усилить переход с внешнего на внутреннее, если добавить к дыханию слабый звук из нижней гортани.

2. Помолись Всевышнему и Высоким Существам Света и попроси их даровать тебе спокойное сознание и душевную гармонию.

3. Войди в свой Заповедник и направься в место, которое для ТЕБЯ означает тишину (душевный мир, спокойствие, гармонию - то, что тебе надо в данный момент). Для каждого человека это будет разным. Например, рассвет в горах, горное озеро в тумане, освещенный луной ландшафт, заснеженный лес, дзен-сад… Сиди и созерцай эту тишину.

Работа в Заповеднике хороша тем, что сознательный ум включается в игру - его это захватывает до такой степени, что он перестает прыгать с предмета на предмет и становится партнером подсознания.

4. Когда наступило состояние внутренней тишины, переходи к своей медитационной практике. Ты можешь медитировать там же, в этом особом месте в Заповеднике.

5. В конце практики поблагодари Высшие Силы за помощь.

( Юлия Пал, декабрь 2011 г.)

[Симон3]

Предлагам и моето разбиране за медитация. Постарал съм се да включи накратко всичко най-важно, полезно и правилно според мен.

МЕДИТАЦИЯ най-общо значи мислене (лат. meditatio). Мисълта има огромнии възможности, но обикновено човек ги използва нищожно малко, при това често в негативна насока. Tя е главен лечител и учител – основното средство за постигане и поддържане на физическо и духовно здраве, за опознаване и подобряване на себе си и света; За помощ и лечение на близки хора; За постигане на разширено съзнание, свръхсетивно познание, съвършено владеене на тяло и мисли; За активиране на латентните способности за въздействие върху природа, растения, животни, обществени процеси, коригиране на пречещи индивиди и пр.

Чрез нея може значително да се намали или преодолее основното вътрешно противоречие в човешкия АЗ (дух, душа). От една страна е духовна същност, създадена на астрално ниво – естественият й дом. От друга е предвиден предимно за живот в плътния свят, затворен в сложното, лесно наранимо и трудно за управление плътно тяло, ограничен в рамките на САз (съзнателен Аз), с неговите силни емоции, нужни за произвеждане луш. Като се издигаме от съзнателно ниво, чрез медитация, все по-високо в астралния свят – свят на непозната топлота, любов и толерантност, постигаме ново ниво на развитие на САз, единение с първичната му среда, обединяване на плътния с астралния свят и по-лесно и ефективно справяне с предизвикателствата на плътния живот.

Има голямо неразбиране за същността и ползата от добрата медитация и още по-голямо за вредата от лошата! Да се намери описание на правилна медитация е голямо предизвикателство - в книги, курсове и интернет измамата е повсеместна, близо 60% са изцяло грешни или целенасочено увреждащи.

Обикновено погрешно се набляга на положението на тялото (поза – асана), а медитацията е ментален процес, на духа, а не на тялото – то може да е в добра поза, а човека да е много далеч от медитативно състояние. Добре е тялото да е удобно седнало на стол, кресло, шезлонг; с кръстосани (или с допрени пети) крака; ръцете затворени – хванати, кръстосани, една над друга и пр; диафрагмата свободна. Предимно със затворени очи, понеже зрителната информация разсейва и затруднява концентрацията. Може да се лежи, полулегнало (с изправен гръб), да се стои, дори да се ходи; или да се прави в банята, дори в трамвая.

Главно правило е постепенност, без бързане, с любов и доброта. Важно е създаване на вътрешен мир, тишина и спокойствие; свобода, непринудено търпение, стремеж към позитивно преобразяване на себе си и околността, изпълване с възвишени мисли, приемане на космическа мъдрост. Нужна е душевна чистота, чисти мисли и чувства; здраво и чисто тяло, любов към всички свои органи, уважение към всяка клетка, хармония с фините същества и енергии, за да помагат, а не да са пречка; събуждане на по-висшия човек, скрит в обикновения; способност да се борави с мислите, както с околните предмети. И същевременно медитацията е основно средство за постигане на всичко това. Тя трябва да се прави с удоволствие и лекота, като празнична игра, но не и да бъде само за удоволствие или средство за нарко-блаженство. Не бива да води до спиране, намаляване или омаловажаване на ежедневни плътни задължения.

Няма и не може да има единствено, пълно и точно описание - медитацията е индивидуална и е ментален процес, който трудно се описва с думи – трябва да се разбере интуитивно, да се почуства, припомни, осъзнае. При правилна медитация има усещане за светлина, спокойствие, чистота; светли полета, сияйна точка, в полезрението; излъчваната мисъл се "хлъзга" като по добре смазан улей, лети. Ако е неподходяща, ненавременна, се усеща съпротива. Ако е грешна, вредна – отблъскване, силен дискомфорт. Качеството на медитацията варира според състоянието на човека. Отначало може нищо да не усещаме, но постепенно ще свикнем да се концентрираме правилно. Ще постигаме все по-висши знания, умения и мощ, но и все повече доброта и великодушие. Има периоди, в които фината атмосфера е тежка, наситена с пречещи полета и форми от ниско ниво (ТФАП - лек.8.1). Тогава е важно добре да се защитим и да не се притесняваме, че трудно медитираме.

Най-общо една медитация може да се раздели на 4 части:

1- Защита - особено при начинаещи е добре да се намажат леко главата и ръцете с ментово или кедрово масло или да се изпарят наоколо; да се пийне глътка "жива" вода. Главният меридиан да е затворен – езика нормално леко опрян до небцето и зъбите;.

2- Релаксация - обикновено голяма част от тялото е несъзнателно напрегната, затова трябва да приложим подходящи методи за отпускане, без заспиване.

3- Същинска част - спящо тяло, будно съзнание – осъзнаване и усилване на вътрешния огън, светлина и любов (светата троица); Издигане над тук/сега, над времето; насочване вниманието навътре в себе си, концентрирано, фокусирано мислене. Мислите обикновено скачат хаотично между десетки теми, които трябва да сведем до 1-2 ясно определени, които са целта на медитацията в момента. Съсредоточаваме "вътрешния диалог" само върху тях (а не го спираме, както съветват някои).

4- Затваряне на отворените при медитацията връзки и канали, за да не се използват от негативни същества за вреда. Това често се пропуска, а може да е много опасно, особено за начинаещи и по-отворени. Редно е да се завърши с благодарност към финия свят и всички, които са помагали, явно или косвено.

Подходящите часове за медитация са: зимно часово време- [изгрев], 7-8, 12-13, 16-17, 21-22; лятно- [изгрев], 8-9, 13-14, 17-18, 22-23.

ПО-ВАЖНИ ГРЕШКИ: Желателно е медитацията да е част от общата жизнена философия за здраве, пълноценен живот, духовен напредък, а не с малка временна цел. Ниско ниво и малко знания често водят до високо самомнение – смятат научената от тях медитация (често не много добра, дори грешна), за единствено правилна.

Недопустимо е издигане и забравяне само в астралното и неглижиране на плътното тяло и връзките с околния свят. Не бива да се прилагат случайно дочути, възхвалявани, "велики, мощни, силни" техники - такива масово се срещат в курсове и популярна литература, уж извисителни, но може да са опасни и увреждащи. Не бива да има олтар, икони, амулети, рисувани знаци по тялото, специални дрехи и др. фетиши. Те са по-скоро комичен знак за фалш, слабост и липса на ментални способности.

Недопустими са силни болки, слабост, треска, горещи вълни, безпокойство, безсъние и пр. Това е признак за грешно учение, неправилни процеси, или небалансирани, прибързани техники, прекалена настойчивост, фанатизъм. В крайни случаи те може да причинят тежки поражения на нервна, кръвоносна, лимфна, хормонална и др.системи.

Когато съзнанието е блокирано от сляпа вяра в едно учение, то лесно приема всичко в него, без обмисляне. Озадачаваща е наивността, с която някои приемат че мъдростта им е в емоциите, в задните части (спяща кундалини-змия), в сърцето или другаде из тялото, но не и в разума, в САз. Разни техники издигат "мъдри" енергии, ръководят се от "интуицията на сърцето"..., а всъщност увреждат защитите, превключват енергийното тяло в особен режим, отворят човека за лесна и апетитна плячка на ЕИ изсмукване, обсебване и др. Под формата на йога-школи има много системи за ФЕ и психично изсмукване на учениците. Често те биват обучени сами да си създават устройствата за изсмукване, уж като техники за отваряне на центрове, извисяване, събуждане на кундалини и пр, а "учителят" залага капани на подходящи места из телата им, които събират и отвеждат потока ФЕ към по-висшите нива на "школата". Ако енерго-вампирът е по-хитър, ще изсмуква умерено и жертвата може да е дори "щастлива", но в някои случаи се стига до тежки соматични болести, безумие и смърт.

Добрите учители обикновено са: интуиция, духовни водачи, космическа мъдрост, критично отворени съзнание, любознателност и фантазия. Полезно е обсъждане и обмен на знания и мнения със сродни души в малки групи, но обикновено масовата медитация е вредна и може да е опасна.

Малко по-подробно може да прочетете в лек.6. Медитация.

Поздрави на всички и успех!

Симон Живков

[Ники_]

http://www.youtube.com/watch?feature=youtu.be&hl=bg&v=9l-YYqjhVi4

Всичко е Светло!

[Диан Георгиев]

http://www.youtube.com/watch?feature=youtu.be&hl=bg&v=9l-YYqjhVi4

Това видео е добра илюстрация на трудността при справянето със смущаващите мисли по време на медитация, а и по всяко време. Тя зависи от способността на ума за самоуспокояване която се развива с практика, теорията може да осигури само изходна точка.

[Ники_]

Това видео е добра илюстрация на трудността при справянето със смущаващите мисли по време на медитация, а и по всяко време. Тя зависи от способността на ума за самоуспокояване която се развива с практика, теорията може да осигури само изходна точка.

Така е. Мислите - това е ума/вселената/битието/света. Премине ли човек отвъд мислите - достига до вечността, до първопричината.

Мислите - това е аз-а.

"Светът е ментален"

1. Яма — себеовладяване или правила за обществено поведение (между отделните личности)

2. Нияма — кодекс на личното поведение (вътрешноличностна самодисциплина)

3. Асана — телесни положения или пози, упражнения

4. Пранаяма — съзнателен контрол върху ритъма на дишането

5. Пратяхара — оттегляне на сетивата (абстрахиране) и относителна независимост на ума от тях

6. Дхарана — насочване, концентрация на мисълта (еднопосочност, неразпиляност)

7. Дхяна — задържане на насочената мисъл, медитация

8. Самадхи — самореализиране или просветление (състояние на пълно вникване в същността на този обект)

Тези осем степени се групират в три вида:

• Нравствена самодисциплина (Яма и Нияма)
  
• Телесна самодисциплина (Асана, Пранаяма и Пратиахара)
  
• Умствена самодисциплина (Дхарана, Дхиана и Самадхи)
  

Редактирано Март 14, 2012 от Ники_

[Диан Георгиев]

Мислите - това е аз-а.

"Светът е ментален"

Тези твърдения противоречат на следващите осем етапа които сте изброили. Те показват че мисленето и аза стоят върху тялото, неговото здраве, сензорни органи, психични функции и морал към околните същества. Все едно да кажем че града се състои само от високите етажи на сградите, или че телата на съществата се състоят само от главите, или че училището се състои само от горните класове. Светът е едно непрекъснато взаимодействие и промяна, в него няма нито един аспект или план сам по себе си, който да е светът, защото всичко е него е взаимосвързано.

[Ники_]

Тези твърдения противоречат на следващите осем етапа които сте изброили. Те показват че мисленето и аза стоят върху тялото, неговото здраве, сензорни органи, психични функции и морал към околните същества.

За мен не си противоречи.

Да, мисленето и аз-а ръководят тялото, неговото здраве, сетивата и моралът към околните същества.

Троичният психически апарат е едно и също нещо с аз-а, само че е разделен в психоанализата на три части - "Супер Его"; "Его" и "То".

Моралът е продукт на Супер Его-то.

Все едно да кажем че града се състои само от високите етажи на сградите, или че телата на съществата се състоят само от главите, или че училището се състои само от горните класове.

Нищо подобно не е твърдяно. "Аз"-ът, сиреч психическия апарат се "разстила" навред в тялото и самото тяло е негова проява. Във всяка една клетка, до самия и корен - все е "аз". ДНК-то...

"Аз"-ът не е съсредоточен/концентрират/установен/не се помещава само в главата, в мозъка, в ума.

Чувал ли и нещо за мускулна памет, за памет на молекулата (да речем на водата, но не само) и пр.?

Редактирано Март 14, 2012 от Ники_

[Диан Георгиев]

"Аз"-ът, сиреч психическия апарат се "разстила" навред в тялото и самото тяло е негова проява. Във всяка една клетка, до самия и корен - все е "аз". ДНК-то...

Чувал ли и нещо за мускулна памет, за памет на молекулата

Предпочитам да не чувам Тези интернет форуми могат да помогнат само да се информираме относно мненията си, понататък всичко зависи какво можем да направим с тях, можем само да си пожелаем успех в това.

[Ники_]

Така е, Диан Георгиев.

Само...

[query]

Кажете някакъв способ за постигане поне на състояние подготвително за медитация в обстановка на постоянен шум и невъзможност да остане човек физически сам в някакво пространство... Няма такъв май... Или поне няма такъв за съвсем начинаещ ...

[Ники_]

Кажете някакъв способ за постигане поне на състояние подготвително за медитация в обстановка на постоянен шум и невъзможност да остане човек физически сам в някакво пространство... Няма такъв май... Или поне няма такъв за съвсем начинаещ ...

Привет, Гери!

Не се сърди, че така те наричам.

Приеми го като някаква си моя глупост и закачка.

Та, по въпроса.

Да, трудно е за начинаещия да изчисти ума в такава среда, но все пак това може да бъде използвано, при това по много начини.

Например, в зависимост от шума, ако той е постоянен и от едни източник, например бученето на хладилник, или вентилатор, или пък шума на някаква машина, двигател, то човек може да се съсредоточи върху звука, върху неговото естество и да го разглежда от тази страна.

Има много форми на медитации. Главно се разделят на два вида - аналитична медитация, която може да борави с нещо, да вниква в него, да размишлява над него и пр, и съзерцателна медитация. Втория вид медитация е... може да се каже "по-висш", въпреки, че няма да е съвсем точно, защото и аналитичните медитации са по своему висши.

Та това, което може да се върши в обстановка на шум, са и двата вида медитации, като първия вид е по-лесен.

Чрез аналитичната медитация може да се достигне до прозрение, сиреч до самадхи, което е самадхи е със семе* (биджа), а от там и до правилния краен възглед - самадхи без себе (нирбиджа).

В първия вид самадхи със сигурност ще се появи Любовта, която ще доведе ума до нирбиджа самадхи (нирвикалпа), чрез съзерцатерна медитация.

Процесът, медитиране се разгръща, задълбочава. Преминава се от един вид в друг, по естество, като накрая завършва със самадхи без семе.

В повечето традиции и школи се започва и се търси подходяща среда, с което се предоставят по-добри условия за ума, който навсякъде е сравняван с бълха, с див кон, с полудяла маймуна, визирайки липсата на покой и мир и постоянния "трафик" на мисли, щения, спомени, представи...

Редактирано Март 19, 2012 от Ники_

[query]

Благодаря ти за отговора, ще се опитам пак .. ама да ти кажа- шума е от хора т.е. не е еднороден... ами каквото-такова...

[Ники_]

В придишното мнение само споменах примери за шум, но нещата дето описах важат за всички видове шум.

Аналитичната медитация е най подходяща - наблюдение + размишление сиреч.

[query]

Е, аз го разбрах само с монотонен шум, а не разнотонен Ще пробвам и след време ще споделя, ако имам успех. Ако нямам... ще трябва да ставам мнооо рано, а това ми е най-сладкия сън Благодаря!