697. И прослави Бога - Неделна беседа, 26 юни 1938 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.

По образ и подобие (1937–1938)

И прослави Бога

Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета част от деветата глава от Матея, от 1 до 9 стих.

Духът Божи.

Цитат

 

Съвременните хора са нещастни по единствената причина, понеже не оценяват онова, което имат в себе си. „Имам власт.“ – Аз вземам тази дума в широк смисъл. Защото потребно е знание, потребна е наука. Има една наука за забавление: гимнастика, смятане – човек трябва да се упражнява. Или една наука като изкуство, човек трябва да учи да работи. Има и една органическа наука, която организира нещата. Всеки един от вас има език. Той не оценява какъв е. Не всичките хора владат еднакво езика си. Вие сте изучавали структурата на езика. От колко хиляди нишки е създаден? При всяка една дума, колко гънки ще направи езика ви? Като не знае езикът как да се огъва, той може да ни създаде много бели на главата.

Най-първо хората говорят така ангро. Казват: „Вяра трябва.“ – Що е вярата? – „Ама любов.“ Те са общи думи, общи понятия, които поддържат. Общо понятие е „истина“. Какво означава думата „истина“? Аз разбирам любовта. Като седиш при един човек, който е изгаснал, умрял е човекът и му кажеш „Любов“, той ще стане, ще погледне. Какво разбираш като кажеш някому „Любов“, а той умира? Като кажеш или като кажеш някому „Мъдрост“ и умът му хвръква от главата или като кажеш „Истина“ и той се заробва. Няма смисъл такова казване. Някои ме питат и казват: „Не съм ли аз прав?“ Казвам: Знаете ли според мене какво нещо е правото? Когато аз съм прав, всичките хора са прави, когато аз съм крив, всичките хора са криви. Нищо повече. Защо трябва да бъде прав? За да бъдат всичките хора прави. Защо не трябва да бъда крив? За да не бъдат всичките хора криви. Имаме вече философия. Ама аз отчасти съм прав, отчасти не. Аз отчасти разглеждам работите. Ако вие минете покрай едно дърво и видите само едно зелено листо, а всичките други са сухи, дървото не е зелено. Ако всичките листа са зелени, а само едно листо е сухо, туй дърво е в нормално състояние.

Та казвам: Земята е едно училище. Вие не сте правили опити. Вие имате нещо, с което може да направите един опит. Вие не сте правили опит да измервате. Някой път момите носят гривни. Сега носят часовници.,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Човек, който страда и не изправя погрешката си, той не страда. Човек, който страда, се познава по едно нещо: Той изправя погрешките си в страданието. Всеки човек, който учи и научава нещо, той учи. Ако нищо не научава, не учи. Някой казва: „Цял ден четох и нищо не съм възприел.“ Той нищо не е чел. Ами че как ще научите? Да ви представя сега. Но тези седят сега. Ако има някой тук, ще ме извинят, но понеже те са налице, трябва да има някой да излезе на дъската. Седи той и учи математика, смята. Ами току изскочи един образ в ума му. С много тефтери, после изскочи една геометрическа фигура с две линии, една линия отдолу, изскочи друга една фигура, която трябва да излезе. Най-после трета фигура. /Показва човешкото лице./ Той разрешава математически проблеми. Една мома му бърка в ума. Казва: „Сега време ли е за учение? Хайде да изляза да се поразходя, да поприказвам малко.“ Той казва: „Не се решават задачите, ще седна сега да решавам задачи.“ Казва: „Да имам един билет, да спечеля един милион.“ Нито милион, нито момата влизат в неговата задача. Математически не може да разреши, той седи и мисли, мисли, защо работите не му вървят. Хубаво, сега да ви го кажа на малко по-близък език. Казвате: „Сега му е времето.“ Хубаво, ще представя тази работа по друг начин, малко по-реално. Представи си, че с кнайповата система тръгнал си пролетно време да се разхождаш, да си подобриш здравето. Убождаш се на един трън, не може да оздравее. Ти си тръгнал за Черния връх, може ли да отидеш? Ти седиш, човъркаш крака си, ще се върнеш в къщи, ще хванеш едно такси. Защо се върна? Влязъл един трън в крака ти. Казваш: „Ходих по кнайповата система, развали всичката работа.“ Аз да ви кажа сега. И религиозните хора, и те имат тръни. Апостол Павел се оплаква, че имал трън в плътта си. Съвременните хора, религиозни хора, мислят дали тъй, както вярват в Бога, е право или не. Някоя религия е по-права. Коя религия? Нито една религия не е права. Защо? На какво основание? Всичките лампи на земята в сравнение със Слънцето, нищо не са. Единственото реално нещо в света, от което всичко произтича – и светлината, и огънят, и растежът, и животът, това е Слънцето. Всичките неща са все отражения на Слънцето. Казвате: „Този реален ли е?“ – Не е реален. Той изгасва. „Ще изгасне туй Слънце.“ – Не, туй Слънце милиони години как грее, не е изгаснало. Едни учени хора казват, че след сто милиона години ще изгасне, други, след десет милиона, други – след един милион. То зависи. Ако е определено. Казвам: Слънцето няма да изгасне. Онова, великото Слънце на живота, от което всички Слънца се излезли, то няма да изгасне. Има едно Слънце в живота, което не изменя формата си. И от което всички безброй Слънца са излезли. Туй Слънце никога не изгасва. Следователно, ако Слънцето изгасне, ние го изгасваме като един огън, който днес изгасне, утре пак ще го накладем. Пак ще изгасне твоя огън. Много неща има, които изгасват, губят се в съзнанието, а други остават. Онези, които дълго време остават в съзнанието, са по-реални. А онези, които за по-скоро време минават, са по-преходни.

Да кажем сега: Вземете закона на любовта. Не възприема един човек любовта. Какво би станал човек без любовта? Аз да ви го представя. Той ще мяза на суха биволска пастърма. Няма какво да го опитваме. Ако ти си човек без любов, ти ще мязаш на суха биволска пастърма. Единственото нещо в света, което стои, единственото нещо в света, което осмисля временния живот, дава подтик, сила, мощ във всяко едно направление, което носи радост, веселие, всичко това е любовта. Тия, красивите уста ги е създала любовта, тия, красивите очи ги е създала любовта, тия, красивите носове ги е създала любовта. Тия, красивите уши ги е създала любовта. Тия, красивите ръце, пръсти, нокти, всичко това е създадено от любовта. Всичката поезия, хубост, красота, строеж, здания, всичко това, което виждаш, го създаде любовта. Всичко, което виждате, е създадено от любовта. Затова ние казваме: „Бог е любов.“ Всичко е произлязло от Бога. Ние трябва да имаме онова свещено чувство, човек трябва да има хубаво разположение към Бога. На първо място да освещаваме Неговото име в себе си. Понеже всичко онова възвишеното, благородното, онова, което ни подтиква към хубавото, то е Бог, който ни казва: Тръгни към Бога. Ти, като си отишъл при Бога, Господ ти казва: Влез! Защо? – За да бъдеш щастлив. Вие сте нещастни. Защо една майка става нещастна? Всяко благо носи за човека нещастие. Очите носят нещастие. Ушите носят нещастие. Носът носи нещастие. Пръстите носят нещастие, ръцете носят нещастие. Краката, всичко, каквото човек има, носи нещастие. Туй мога да ви го докажа. Знайте какъв аргумент има, какъвто хората не са сънували. Всички блага призтичат от любовта. Сега очите носят благо, но ако не знаеш закона на благата, ти ще влезеш в закона на нещастието. Майката роди едно дете, мисли, че като нейното дете няма. Тя го обиква. Един ден детето умре. Онази майка свършила четири факултета – хайде, да кажем, един факултет – тя се прегърбва и казва: „Детето умря.“ Туй дете като умряло, тя не знае къде е. Всичките деца, които умират, душите им отиват при Бога, а дрехите им остават на земята. Понеже са излезли от духа, отиват при Бога, отиват при истинския си баща, който ги е създал. Казват: „Татко, ходихме на земята. Макар че хората плачат за нас, те не ни оценяват.“ Защо умират децата? За да ги оценят техните майки. Защо умират майките? За да ги оценят техните деца. Когато ние не оценяваме известни блага на земята, те ни се вземат, за да ги оценим. Сега аз ви говоря върху един предмет, не искам да намекна. Вие имате знание, но много от знанията ви са непотребни. Съвременното наше знание, което имаме, един ден ще бъде играчка на малките деца.

И прослави Бога

 

 

[АлександърТ.А.]

Цитат

 

Сега аз се спирам върху друга една страна, възпитателната страна на любовта. Любовта, това е най-свещеното нещо в света, което хората от осем хиляди години се стараят да опетнят и още не са могли да направят. Нито едно петно на любовта не е паднало. Всички плюнки, които хората са хвърлили, нито една плюнка не е достигнала до кожата на любовта. Благодарете на това именно, че любовта не е нещо, което може да се опетни. Там, дето влиза любовта, хората стават възвишени, благородни, стават безсмъртни, там, дето любовта излиза, хората стават смъртни. Защо умират хората? Защото любовта ги е напуснала. Сега временно се явява любовта. Като се яви временно, всички чудеса прави. Мене ми разправяше един господин тука в София за един български министър, при когото ходил на гости. Това аз го вземам за пример на любовта. Този случай аз го вземам за истински. Облякъл се министърът с фрак, с цилиндър, с ръкавици, отива на посещение, облечен официално. Детето му си играело нещо и топката му пада под кревата. То казва: „Татко, топката ми отиде под кревата.“ Бащата се навежда, както е облечен с цилиндъра, изважда топката, дава я на детето си. Казвам: Това го прави любовта. Когато имаш любов, забравяш цилиндъра. И с цилиндъра се навеждаш под кревата. Бащата се усеща щастлив, че може да помогне на своето дете. И най-малките работи, които любовта прави, са велики в живота. Единствените велики неща в света се дължат на любовта.

И тогава деветте блаженства не са нищо друго, освен отрицателните методи на любовта. „Блажени нищите духом“, това е отрицателната страна на любовта. Има други девет блаженства – няма да ви ги казвам сега – деветте блаженства, които са най-важните пътища, които са отрицателен или тъй нареченият женски път. Ние познаваме сега любовта по женски път или по пътя на душата, а още по мъжки път или по пътя на духа не сме почнали да я изучаваме. Досега знаем пътя дотолкоз, доколкото природата ни е учила, по пътя на жените. Засега само майката изпъква. Един ден и бащата трябва да дойде. Той е началото на нещата. Че как, на земята бащата го няма. За да има баща, трябва да има единство между бащата и майката. Там, дето има раздори между бащата и майката, бащата умира, там, дето има раздори между братята и сестрата, бащата умира. Законът е такъв. Великото, което ние очакваме, това е идването на бащата. Майката е направила своето. А когато дойде бащата, тогава ще видите. Но за този баща, за който разправят, че бие с дърво, той е генерал, генералисимус. Главен генерал, който иде по заповед. И майката налага детето. Ние този генерал наричаме баща. Ръката на този генерал е благословена, само като се простре и всичко става. Всичко в природата става благодарение на любовта на този, Великия баща. Казва Христос: „Няма по-голям от Отца ми.“ Христос не казва: Аз дойдох да изпълня волята на моята майка, но казва: „Аз дойдох да изпълня волята на своя баща.“ Казва: „Един е вашият Отец.“ От този, Великия Баща, когото ние така схванем, от този, Великия Баща, ще се запалят нашите сърца, от тази любов. И тогава любовта ще влезе и ще имаме един живот, който диаметрално ще се различава от този, който имаме сега. Този живот ще бъде едно предисловие. Ние ще кажем като онзи в Евангелието: „Сляп бях едно време, а сега виждам.“ Сега аз не навеждам този факт да се обезсърчавате. Ние приемаме любовта по отражение чрез майката, чрез брата, чрез сестрата, защото те са отражения на любовта. Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ В дадения случай, под Бога ние разбираме бащата и всички, които са излезли от него. Един ден всички трябва да се върнем към Него, с придобитото знание, което сме придобили. Когато Го видим, в Неговото лице ще познаем великия смисъл на живота. Няма да съжаляваме, но като видим Неговото лице, всичките страдания, всичко туй ще изчезне. И ние ще се считаме щастливи, че сме се удостоили да ходим и да работим за Него. В Неговото присъствие всички неща ще се осмислят. Майката е едно отражение на този баща, братът е едно отражение на този баща. Сестрата е едно отражение на този баща. Слугите са отражение на този баща. Господарите са отражение на този баща. Войникът, учителят, всичко това е отражение на този баща. Когато така схващаме, и дърветата говорят, и бръмбарите говорят. Не знаете ли, че има мухи, които говорят? Колко пътници има, на които някой бръмбар, някоя муха говори. Ухапе го. Казва бръмбарът: „Слушай, ти не спи, защото иде една голяма мецана. Ще те разкъса.“ Той става и скача в дадения случай. Това е същественото. Казва му: „Не спи, не е време за сън.“

И прослави Бога