696. Три фази - Неделна беседа, 19 юни 1938 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.

По образ и подобие (1937–1938)

Три фази

Отче наш.

Ще се развеселя.

Обичаят в хората да говорят за миналото и затова аз ще ви прочета 15 глава от Лука, какво се е говорило в миналото и после ще ви кажа какво може да се говори сега. /Учителят прочете цялата глава./

МИЛОСЕРДИЕТО.

Реалността сама по себе си има три фази, те са три статически фази и една същинска фаза. Три статически фази значи, когато ние се движим, ние се движим по земното кълбо. Туй, което става зад нас, ние сме го изходили, ние го наричаме минало. Туй, в което сме сега, е настоящо, а туй, в което има да вървим, е бъдеще. Някой път ние мислим, че миналото не съществува, мислим, че само настоящето е реално. Мислим, че и бъдещето не е реално. Но от туй гледище едновременно миналото е тъй реално, както настоящето и бъдещето е тъй реално, както настоящето. Някой казва: „Как може да се докаже?“ Тъй е от нашето гледище. Миналото, настоящето и бъдещето, това са фази на нашето движение. Някои неща са минали, понеже показват движението, посоката, от която изхождаме. Посоката, в която се движим, е бъдещето, а туй, в което сме сега, е настоящето. Туй, което сме изминали, е миналото

Та казвам: Знанието е опитността, която имаме. Някой казва, нашият минал живот има една връзка. Миналият живот има връзка с настоящия, а настоящият има връзка с бъдещия. Ако ние така не схващаме, тогава нашият съвременен живот е разпокъсан. Някой казва: „Има ли бъдещ живот?“ Има, разбира се. Казвате: „Защо съществува безверието?“ – Защото вярата го роди. Ако нямаше вяра, не щеше да има безверие. Казват: „Защо съществува безлюбието?“ – Безлюбието съществува, защото има любов, ако нямаше любов и безлюбие нямаше да има. Има насилие в света, защото има сила. Казвате: „Не може ли без сила?“ – Може. – „Какво ще бъде?“ – Без любовта в живота има страдание, ще опитаме опакото на живота. Казвам: Ние се спираме единично върху живота, искаме своето благо. Представете си, че един лист, който мисли само за себе си, не мисли за цялото дърво, няма да му е добре. Възможно ли е на едно дърво само един лист да е добре, а пък на другите да не е добре? Законът, който съществува, е: Ако на цялото дърво е добре, ако на всичките листа е добре и са в цветущо състояние, и на единият лист ще му бъде добре. Казвам: Ако един лист изсъхва, изсъхва по единствената причина на безлюбието на другите листа, че са намразили листа, затова изсъхва. И в дърветата има омраза. Щом изсъхне, казвам: Мразят се, скарали се и виждаш 10–20–30 листа изсъхнали. Като се скарат дърветата, като умрат 20–30 листа, ще се примирят. И хората умират. Караница, омраза има. Омразата произвежда в света смърт. Един закон има, щом започнат хората да си завиждат, някой ще умре. Сега вие схващайте смъртта като един Божествен метод за примирението. Когато някой човек не живее на земята, както трябва, Господ казва: Повикайте този мой син, нека се върне. Кои са причините, че той не иска да живее както трябва? Казва: Доведете го. Защо е умрял? Питам сега: Този баща казва: Този мой син мъртъв бе и оживя. Какво разбирате? Вижда бащата, изглежда много добре. Значи синът като излязъл от бащата, забравил за баща си. Като дошъл в големите страдания, значи с любов към баща си да се върне. Дали вече ще го обичат или не, той не пита, но казва: „Не съм достоен за твой син, но като един от твоите слуги да ме приемеш.“.................................

 

Сега, понеже Бог, Христос ви е завещал нещо на вас, и в това завещание пише така: Всички мои роднини и наследници, на които съм завещал, ако изпълнят волята Божия, ще има наследство, ако не изпълнят Волята Божия, нищо няма да имат.

Сега ще ви оставя една мисъл. Радвайте се на светлината, която виждате. Радвайте се на усмивката, която виждате. Радвайте се на словото, което чувате. Радвайте се на работата, която се върши заради вас.

Тайна молитва.

34-та неделна беседа от Учителя, Държана на 19 юни, 1938 г., 10 ч. преди обяд. София – Изгрев.

 Три фази