Духовното изнасилване и справяне с гнева след това

[holyvalentine]

Здравейте, искам съвет как да се справя с гняв, къде да го канализирам. Днес слушах една аудио книга на един страхотен философ и учител, който говореше за suicide interventions, или така нарчените интервенции при самоубийство в един затвор в Англия. Беше уникално да чуя как за минути можеш да обърнеш визията на един човек, който визира самоубийството като бягство и като средство за извнинение и самораздаване на правосъдие, заради вина към надежда и към виждане на същите обстоятелства като предизвикателство да си докажеш, че струваш и че можеш да се справиш. Беше много красиво и разсърсващо за мен, защото навремето когато попаднах в религионзна секта, отивайки при тях да потърся напъствие за голяма вина, която изпитвах, когато се бях разклaтила вътрешно и търсех почва под краката си, те не само, че не ми помогнаха, не ме увериха в това, че съм ценно същество, а напротив - сринаха ме десеторно повече, обвинявайки ме, че съм изначално лоша, както са и всички хора, родени в грях, и че трябва да се разкайвам за какво ли не, за това коя съм аз, за това, че съществувам. И трябва да почвам да 'слушам', за да бъда 'спасена'. Тогава не знаех, но сега знам, че това се нарича ДУШЕВНО ИЗНАСИЛВАНЕ. Костваше ми години на мъки, на страхове, не отричане, на лутане през живота, защото не можех да се върна към себе си. И тези нагляри имаха наглостта да казват, че те правили life interventions като 'спасявали' хората и видиш ли, тяхната работа е толкова важна на тази земя и толкова свещена. Много пъти съм се разделяла с тази травма и съм я осъзнавала и съм прощавала, но ето че днес отново ме докосна, защото в един момент, в най-тъмните ми години и си мислех дали няма да изтрещя толкова , че да скоча от някой етаж, или да се хвърля под влака. Искаше ми се и на мен някой да ми беше направил интервенция, да ме извади от там, от където сама не можех. Костваше ми години терапия, семинари, и прочие. Днес отново разбрах колко е ценен животът слушайки този прекрасен философ и неговата книга, но въпреки, че се изпълвам с благодарност, то гневът в мен просто преля, как може да има такива изроди, които да постъпват така с хора като мен. Чувството ми за справедливост крещи. И си казвам, ами какво можеш да направиш, освен да го приемеш, това е било твой урок. Да, така е. Но тези хора продължават да го правят на други хора. Тези хора не изпитват никакво разкаяние от това, че са провалили друг човешки живот! О не, те дори биха се обърнали и обвинили жертвата, че не е разбрала тяхната религия и че е обсебена от дявола и други подобни глупости. Бунтувам се с гняв, че тези хора не са разпознавани като престъпници за разлика от обинковения изнасилвач, крадец или убиец, които попадат в затвора и получават някакво възмездие за делата си. Тези хора, за разлика от онези, не го правят, защото са бедни или гладни, много от тях го правят съзнателно, а други са просто плод на собствените си заблуди, но са толкова обсебени, че всъщност наричайки се християни и проповядвайки любов, те всъщност са едни злобни, насъскани хора, който не зачитат хуманните действия пред правилата на тяхната релилгия, което ги прави много по-жестоки от един човечен, но невярващ човек. Тези са единствените безнаказни престъпници, за които няма действащ закон за техните безобразия и пак повтарям, като бивша тяхна жертва, в мен все още гневът расте при подобни ситуации, защото знам, че няма кой да ги спре. Та отново се връщам на въпроса - как да канализирам този гняв. Знам, че гневът трябва да излезе преди прошката. Благодаря.

[АлександърТ.А.]

На практика ти съдиш .Взимаш правомощията на Бог да определяш някой за грешник или праведен . Това е толкова голяма отговорност че човек не може да я понесе .Човек виждащ външната страна на реалноста .За това си говорим за съдба , за карма и как тя не зависи от личностите извършващи определени действия .Причините са вътре в душата , най кратко казано .Душата трупа опит за да се издигне до мъдроста на Духа по единственно възможния начин , преживявайки нещата .Това е за всички , както за потърпевшите , така и за насилниците . Няма значение конкретната подбуда глупост ли е , перверзия ли е . Душата има нужда от всичкия опит на света . Да преживее всичко , лично . Само така се получава знание . Само така може да расте в мъдроста .

пп  ще ме извиниш ли за баналния пример , но мисля е точен . --Защо трябва да се гневя на камъка който ме е спънал ?Дори трябва да му благодаря , че е опасно да вървя и гледам телефона си , а той ме подсеща . За да попадне в дадена ситуация , човек е имал някакви подбуди , по някога трудно доловими .

Редактирано Февруари 7, 2022 от АлександърТ.А.

[royalrife]

В 6.02.2022 г. at 22:42, holyvalentine каза:

Бунтувам се с гняв, че тези хора не са разпознавани като престъпници

"В бъдеще тези грешници ще станат големи светии, а в по-далечното бъдеще ще станат ангели. Обаче време се изисква за това."/ Къси и дълги линии, Беинса Дуно/

 Учителят казва още, че за да можем да живеем, трябва половината от хората на земята да ни мразят, понеже сегашната ни нервна система не може да издържи целокупната любов на всички хора, та ако всички ни обичаха, ние щяхме да се разтопим. Осъждане или благодарност заслужават хората, които не ни обичат и ни правят пакости ?

На добрия овчар, вълци не нападат стадото му. Вълците, това са нашите лоши мисли и чувства.

[Донка]

Според мен, тези хора са ви дали това, което сте търсели тогава - вие сте се самообвинявали, и тяхното схващане за изначалния грях е потвърдило мислите и емоциите ви. Затова сама сте останали при тях. Никой насила не ви е завел, нали? После сте пораснали, осъзнали сте любовта и сте прогледнали за това, което тези хора вършат. Вашите мисли и емоции вече не са съответствали на техните, и вие сте ги напуснали. 

Сега да се замислим. Ако тези хора не бяха довели вашето самообвинение до абсурд, ако не бяха ви послужили като увеличително стъкло за собствените ви мисли и чувства, дали щяхте да осъзнаете любовта? Да ви отблъснат от позицията и състоянието, което ви вреди, също е вид помощ. Както е помощ да не "услужваш" на наркомана с наркотик или средства, с които да си го набави. Въпреки неговото страдание. 

Така че не прошка ви е нужна, а благодарност към тях, че са свършилиз а вас тази кална работа... То всъщност прошката е благодарност след осъзнаване на смисъла на страданието. 

[Emmy]

Към авторката - много съжалявам, че си имала такова преживяване. Наистина е много трудно и тежко, знам защото и аз съм минала през това. Посещавала съм много евангелски църкви в търсене на Бог, на връзка с Божественото...
Била съм свидетел на толкова много хора, чиито животи бяха напълно съсипани от практиките в някои такива "църкви". Макар че, е редно да упомена, че те всички са доста различни и има такива, които са под управлението на добри, човеколюбиви пастири и съответно всичко там е много по-добре. И изобщо има и хубави фактори сред тези общности, но трябва да се внимава. Винаги трябва да имаш едно на ум, когато усетиш че те "ухажват" или "примамват" да се присъединиш към дадена общност. Дори и ако ухажването става чрез привидна любов, усещане за подкрепа или приятелство. Внимавай! Особено ако си била в уязвимо състояние и си имала нужда от любов или приятелство.

Иначе във всички деноминации може да се намери и добро и лошо. Било то от харизматичните евангелски деноминации, или някои по-нетипични (уж) като Мормоните или Свидетелите на Йехова. С всички съм имала допир, поради едно или друго обстоятелство, макар че не съм посещавала служби/събирания на последните две общности.

Изобщо този въпрос е много сложен и деликатен и не мисля, че е редно хора които не са го преживели да се изказват така категорично и без да проявят съчуствие. Защото си нямат никаква идея за какво става въпрос.
Когато някой използва Божието Име, за да ти "бръкне в душата" по такъв начин и те остави да се чустваш предадена и измамена от доктринални манипулации, които всъщност са имали за цел контрол... е напълно нормално и човешко да изпиташ гняв, омерзение, да се почувстваш отвратена от такива практики и постъпки. Не се обвинявай, че се чувстваш така... ще мине, с времето ще го пуснеш. Опитвай се да си напомняш, че тези хора са по един или друг начин заблудени и просто се опитват да правят това, което приемат за правилно според тяхната философия и доктрина. Важното е, че ти си минала през това, преодоляла си го, видяла си истинската му същност и си продължила напред. Има много хора, които никога не си тръгват от такива общности заради страх или вина и прекарват години там в едно нестихваща вътрешна агония и в постоянни пререкания. Познавам такива, Бог да им помогне!
Но ти си се справила с това и си продължила напред, дай си малко поощрение, заслужаваш го!
Искрено се надявам това преживяване да не те е отблъснало от вярата в Бог, или в Христос. Това се случва с много хора пострадали по този начин, и е жалко, защото вярата е толкова ценно нещо. Не се отказвай от нея!
Аз лично намерих много ценни неща в беседите на Учителя и никога не можех да проумея защо така насътрвено говореха срещу него в повечето евангелски църкви, които съм посещавала.
Бори се срещу негативните емоции и мисли, ще минат, ще ги забравиш, ще ги оставиш в миналото. Гледай напред, всичко ще се нареди!
Искрени пожелания за много доброта и любов в твоя живот!
Поздрави

[royalrife]

В 6.02.2022 г. at 22:42, holyvalentine каза:

Тогава не знаех, но сега знам, че това се нарича ДУШЕВНО ИЗНАСИЛВАНЕ.

Не е възможно душевното, духовното да бъдат изнасилвани. Ако, това не се разбира, човек няма как да се избави от  вътрешния тормоз, в който се намира.

Няма сила в света, която може да изнасили Божественото в човека.