Шум в ушите и ОКР стрес

[soprano2000]

Здравейте,

Аз съм момче на 21 години, и от много ранна възраст имам ОКР. Минавал съм през много окр сценарии( болестти, убийство, самоубийство, полудяване) общовзето всичко. Но в момента имам проблем, който бих искал да споделя. 
Преди 4 години, когато ОКР-то ми беше на тема полудяване, получих шум в ушите, като пищене, след като седях в стаята си нервно и слухтях дали ще чуя нещо, което ще потвърди тезата ми дали съм луд. От цялата тази работа получих само този шум в ушите. Тогава и на моменти ми се е случвало следното;

Седя в нормално шумна среда, примерно в нас имаме малък шадраван, и от него се чува приятно течащата вода. Но ми се случвало в този момент да съм нервен на тази тема с шума в ушите и следователно пищенето в ушите ми е по силно, и от това получавам стрес и започвам да чувам по по-различен начин шумът от течащата вода. Всякаш е с по-висока и натраплива честота(лек пищящ звук), и всякаш шумът е до ухото ми. Това тогава ме стряскаше, но порасъждавах, и си казах, че това се дължи на по-силното пищене в ухото в комбинация от външният шум, и това създава тази промяна в шума за мен. Защото като изключа примерно шадравана, този пищящ шум от водата спира, и си чувам само пищящият шум в ушите ми; демек пищящото ми ухо променя звука на даденото нещо. Изминаха 4 години от тогава и всичко беше добре, нито съм го мислил нито нищо, и си имах само лекото пищене в ухото вечер на тихо.

Но от няколко дни започнах пак да мисля за това и ми излезна голям стрес. Сега дори като излезна на вън всеки по тих звук го чувам по малко по-различен начин от обикновено (леко пищящ, пак на доста по-ниска честота, и е леко променен.)

- (това е най-близкото описание за шума)

Като си легна да спа, пищенето в ушите е силно, дори трудно заспивам.

Въпросът ми е това дължи ли се на тинитуса който имам в комбинация със стрес и окр, или е симптом на полудяване или нещо подобно, което много ме плаши. Бих се радвал за някакви насоки, защото се чуствам малко в безизходица.

Редактирано Февруари 1, 2022 от soprano2000

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Имам шум в двете уши почти от тридесет години.Свикнал съм с него и не му обръщам внимание.Чувам го само някога вечер, когато е много тихо или когато съм уморен.Разбира се, и когато мисля за него - например сега когато пиша тези редове.

 С две думи, шума в ушите не е признак на което и да е психично заболяване.

[holyvalentine]

On 2/22/2022 at 12:14 PM, д-р Тодор Първанов said:

Здравей!

Имам шум в двете уши почти от тридесет години.Свикнал съм с него и не му обръщам внимание.Чувам го само някога вечер, когато е много тихо или когато съм уморен.Разбира се, и когато мисля за него - например сега когато пиша тези редове.

 С две думи, шума в ушите не е признак на което и да е психично заболяване.

Здравейте, Др. Първанов, 

 

А пък аз да попитам за хипохондрията. Аз съм сравнително нормален човек  без някакви тежки диагнози, но с някакво тревожно разстройство. Имам хипоходнрични моменти. Работя с терапевт, но сега в отпускарския сезон поти нямам сесии, а имам епизод. Понеже онзи ден пътувах за София, шофирах, и на магистрала ми причерня пред очите. Започнах да се взирам в пътя, но сякаш нищо не виждах. Сякаш някой ми сложи възхдух в главата, не можех да съсредоточа погледа си на едно място , блуждаех, дезориентрирах се. Много се изплаших и веднага отбих. Бавно стигнах до най-близката бензиностанция, където се наплисках с вода, пих кафе, но чувството не си отиде. Т.е не беше ниско к р ъвно или нещо подобно. След 2 часа се опитах да шорфирам наново, но същото нещо. Тръгвам и не мога да съсредоточа погледа си, чувствам се ужасно несигурна в движенията си, не съм адекватна и прочие. Спрях отново и дойдоха да ме вземат близки. Това много ме изплаши. Започнахме да предполагаме летен вирус и прочие. Пих тайлол хот и т.н  и се поотпуснах. На другия ден отидохме на планина със семейството ми. Всичко изглеждаше нормално. На връщане от планината към града, шо фирах отново с близките си и същото ужасно усещане започна да ме обзема. Взирам се, а не мога да се съсредоточа, тежест в главата, лицето ми сякаш беше парализирано, очите си движех с усилие. Този път не бях сама и това ми даде кураж. Питах се важния въпрос. КОЛКО ОТ ТОВА СА ИСТИНСКИ И ТРЕВОЖНИ СИМПТОМИ И КОЛКО Е САМОВНУШЕНИЕ? Когато се прибрах вкъщи , отвоно чувствах неразположение. Пих тайлол хот и всичко отмина. На другия ден се тествах за Ковид - отрицателен. 

Но сега 2 нощи не мога да спя, зщото се боя от това необяснимо състояние.  Имам чувството, че някакъв вирус ми яде мозъка. Трябва да започна анитибиотик. Най-големият ми страх е да се отнеса с неглижиране към някакъв проблем, който после да нанесе щети връху мен и моит органи. 2 пъти ми се е случвало да имам доста серизони възпаления, които са засягали мозъка ими и спомена от това да си дезориентран и безпомощен и ужасен. Някак си друго да не ти е наред, не че  е леко, но можеш да го преодолееш с позитивни мисли и прочие, но мозъкът да не ти е наред, тогава вече си загубен. И затова сега умирам от страх и не знам какво да правя. Джи-пито сигурно няма да ми даде направление, защото той отмахна с лека ръка проблема и каза, че нищо ми няма. А аз умирам от страх. И даже и не ми се шофира. Какъв съвет бихте ми дали?

Благодаря.

[АлександърТ.А.]

Страхът е внесен у човека ,Не е в негова същност .По лесно може да се каже че е изработен навик .Навик действащ като усилвател на всякакви усещания и то с голяма , несъществуваща при апаратите сила .А сетивата ни са живи , В смисъл не са механично с постояни параметри . Понякога чуваме/виждаме почти неуловими за нормалното състояние неща .Това са все най обикновенни случки . Неприятното става когато се включи страха ,нелогичен ,неоправдан , разрушителен за душевното ни равновесие .

Преди години правех визуални упражнения за далечно виждане в следствие на което се появи неочакваност .На моменти , дори най необосновано (без да правя нищо ) светлината пред погледа ми помръква и остава само кръгло петно , част от пейзажа . Като че ли гледах през тъмна тръба .Тогава много се притесних да не ми стане когато шофирам щото нищо не виждах нв страни от този тесен конус . Но благодатрение че имах опит за работа със страха се справих . Сега ми става така много ама много рядко и бързо отминава .

Изкам да кажа , че вие и двамата е добре да работите със страха .Ако нямате представа как се запитайте защо сте писали в този форум . Тук има от Учението дадено чрез Дънов формули и други словесни пособия .Да се повтори няколко пъти подходящата формула е най лесния начин за овладяване душевните вълнения .Създаването на навик за употреба на формули е най сигурния и лесен начин за себеовладяване .

Но , почетете от формулите за да разберете психологията им на въздействие . От начало не си ги съставяйте сами .След време може .

 

Редактирано Юли 29, 2022 от АлександърТ.А.

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!  

Няма вирус или друго заболяване на мозъка което да дава такива симптоми.Ако имаме някакво заболяване то те ще са непрекъснати, а не като при теб. Най-вероятно първото ти преживяване е от пониженото кръвно налягане / мозъка остава без достатъчно кислород и дава оплакванията /. После ти започваш да мислиш,че си болна от нещо, това води до стрес и отново по-малко кислород влиза в него. Така,че докато си мислиш,че си болна тези олоквания ще се появяват.